Република българия министерски съвет




ИмеРепублика българия министерски съвет
Дата на преобразуване22.05.2013
Размер213.37 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://2020.europe.bg/upload/docs/2013-02/Zasedanie_5_3.2_Integrated_territorial_approach.doc









РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ


Проект на Продукт 14

Интегриран териториален подход


по договор № МС-92/10.08.2012:


Подпомагане на процеса по изготвяне на Договора за партньорство на Република България, очертаващ помощта по Общата стратегическа рамка (ОСР) за периода 2014-2020 г., по проект № 0094-ЦКЗ-1.1. „Подпомагане на цялостния процес по изготвяне на Договора за партньорство на Република България за периода 2014-2020 г.”, финансиран по Оперативна програма „Техническа помощ” (ОПТП)


Изготвен от:

Консорциум „УИГ и ПАРТНЬОРИ”


Проектът се финансира от Оперативна програма „Техническа помощ” 2007 – 2013 г.


31-ви декември 2012


Ревизирана версия към 16.01.2013 г.


Според техническото задание, с този продукт изпълнителят трябва да предостави описание на това как ще се осигури интегриран подход за териториално развитие на градските, селските, крайбрежните и рибарските райони и районите със специфични териториални характеристики от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), и по-специално споразумения за прилагането на членове 28-31 и 99 от Общия регламент за ЕСИФ, заедно с - когато е целесъобразно - списък на градовете, които ще участват в платформата за градско развитие, както е посочено в член 7 от Регламента за ЕФРР, както и списък на всички градове, които ще включват разработване и прилагане на интегрирани дейности за устойчиво градско развитие.

Продукт XIV е силно обвързан с продукт XV, по отношение на интегриран подход, насочен към географски райони, най-засегнати от бедността групи и целеви групи с най-висок риск от дискриминация и изключване.

Този вариант на Продукт XIV отчита препоръките на Възложителя по отношение на неговото структуриране, като включи следните раздели:

  • Въведение: основна информация за стратегията за териториално развитие;

  • Водено от общността местно развитие;

  • Интегрирани териториални инвестиции за градско развитие;

  • Интегрирани териториални инвестиции в двата най-бедни района от ниво 2.



Въведение

Задълбочаващите се междурегионални и вътрешнорегионални различия, наличието на сериозни дисбаланси в някои части от територията на страната, добавят целта за териториално сближаване към стратегическите цели и приоритети на националното развитие, като е необходимо да се работи по ролята на градовете, преодоляване на нарастващата регионална диференциация и необходимостта от включване на регионалните фактори и потенциал за постигане на растеж и нови работни места.

Териториалното измерение на политиката на сближаване е със засилен фокус през следващия програмен период. Регионалното и пространствено развитие на Р.България е обект на стратегически насоки и предложения за интервенции в три национални документа през 2012 г. Трите документа взаимно се допълват в предложените териториално насочени мерки, адресирани към постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаваш растеж, в съответствие със стратегията „Европа 2020”.

Националната Програма за Развитие „България 2020” (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. НПР БГ2020 е документ открояващ националните решения за растеж. Стратегическата рамка е широкообхватна и е обусловена от националната и европейската стратегическа рамка и тяхната съгласуваност. Приоритет 3 на НПР БГ2020 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал” е насочен към развитие на потенциал на българските райони, намаляване на междурегионалните различия и превръщането на всички региони в привлекателно място за живеене и бизнес със съхранена природа и уникални културни паметници и традиции. Мерките, реализирани по този приоритет, ще допринасят за намаляване на икономическите и социални неравенства, интегрирано развитие на градовете, подобряване на техническата инфраструктура и засилване на икономическото, социално и териториално сближаване. Специален фокус на приоритета е развитието на селските и изоставащите в развитието си райони. Приоритетът фокусира политиките върху: Усъвършенстване и интегриране на националната система за планиране и управление на регионалното развитие; Стимулиране развитието на градовете; Подкрепа за развитието на изоставащите и селските региони; Подкрепа за ефективно и устойчиво усвояване на туристическия потенциал на регионите; Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите; Засилване на териториалното сближаване.

Национална стратегия за регионално развитие (НСРР) 2012-2022 г. като документ, определящ стратегическата рамка на държавната политика за регионално развитие, допълващо приема следните основни стратегически цели, които националната политика следва да реализира с подкрепата на секторните политики и европейската кохезионна политика:

  1. Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда;

  2. Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал;

  3. Териториално сближаване с европейските региони чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество

  4. Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) 2013-2025 г. съчетава регионалното и пространствено развитие и дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия. НКПР създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Чрез документа се осигурява тяхната съгласуваност и методическа обвързаност при подготовката на документите за управление на средствата от ЕС за 2014 – 2020 г. Оценката на възможните варианти на ограничен, умерено развит и силно развит полицентризъм доказват, че следва да се стимулира пространственият модел на умерения полицентризъм, с цел да се преодолее риска от задълбочаващ се моноцентризъм, който създава сериозни териториални дисбаланси. В подкрепа на този модел НКПР идентифицира набор от подходящи за подкрепа градове по ОПРР за прилагане в тях на целенасочена политика за градско развитие. НКПР предлага набор от интервенции, вкл. в градско развитие, регионален туризъм, секторни политики от регионално значение, пътна инфраструктура, развитие на селските райони. Документът ще бъде основа за очертаване и териториално разграничаване на планираните за реализиране инвестиции по ОПРР и ПРСР за периода 2014-2020 г.

За да бъде мобилизиран по-добре потенциалът на местно ниво, европейската кохезионна политика през новия програмен поставя изискването да бъде активизирано и улеснено воденото от общностите местно развитие (ВОМР), въвеждането на инструмента „интегрирани териториални инвестиции”, като бъдат заложени общоприложими правила и тясно сътрудничество за всички фондове по ОСР.

На практика комплексните пространствени интервенции, като интегрирано градско възстановяване или осъществяването на стратегии за местно развитие в селските райони, се нуждаят от подкрепа от различни оперативни програми, което задава определени предизвикателства при планирането, координацията и най-вече при изпълнението. Интегрираните интервенции с изключение на тези, сходни с подхода ЛИДЕР, са по-скоро изключение, отколкото правило. България понастоящем предприема първи стъпки към въвеждането на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) в рамките на Оперативна програма Регионално развитие за периода 2007-2013, 36 общини получиха финансиране за разработване на интегрирани планове за градско развитие и се очаква техният брой да достигне 67 през 2013 г.

За програмен период 2014-2020 г., в съответствие с общото развитие на политиката на сближаване броят и бюджетът на инструментите за местно развитие се увеличава. Възможните методи на финансиране, които могат да бъдат приложени, включват следното:

  • Въвеждане на инструмента „интегрирани териториални инвестиции” за изоставащи в своето развитие райони и стимулиране на интегрираното градско развитие на опорни центрове на растеж;

  • Диференциация на условията на подкрепа (целевите групи, размера на съфинансиране, въвеждането на допълнителни критерии и др.) според географския район на проекта;

  • Определяне на мерки, ограничени до конкретна териториална единица или териториална общност, към която само бенефициенти от тази територия могат да кандидатстват;

  • Разпределение на целеви бюджети, идващи от различни оперативни програми, или различни приоритети на ОП, в един определен регион, използването на които ще се основава на приемането на интегрирана стратегия за местно развитие или интегрирани планове за целенасочено регионално развитие;

  • Определяне и финансиране на предефинирани проекти с водещо регионално значение, в т.ч. по Дунавската стратегия на ЕС;

  • Продължаващо прилагане на подхода ЛИДЕР за развитие на селските райони, като подобни мерки станат приложими и в програмите за регионално развитие и за развитие на рибарството.



  1. Водено от общността местно развитие

България за пръв път използва през периода 2007-2013 г. от помощта на ЕЗФРСР за целите на прилагане на подхода ЛИДЕР. С помощта на мярка 431.2 на ПРСР 2007-2013 бяха създадени 35 Местни инициативни групи, обхващащи територията на 55 общини в селски райони1 на България.

Първите 16 МИГ с одобрени стратегии за местно развитие обхващат териториите на 25 общини2; те изпълняват своите стратегии за местно развитие от месец октомври 2011 година. Втората група от 19 МИГ обхваща територията на 31 общини3; те получиха одобрение и стартираха изпълнението на стратегиите през месец юни 2012 година. Така, според данни на Преброяване на Населението 2011г., Подходът ЛИДЕР в България обхваща 55 селски общини4, с територия малко над 25800 кв.км.5, 1090 населени места6, и население малко над 796,000 души7.

В настоящия програмен период е налице подкрепа за ВОМР и от страна на Европийски фонд по Рибарство чрез Оперативна програма за Развитие на сектор Рибарството. По Приоритетна ос 4 – Устойчиво развитие на рибарските области на Програмата са създадени и оперират шест Местни инициативни рибарски групи (МИРГ). МИРГ обхващат териториите на 17 общини8, повечето от които спадат към селските райони на страната. В обхвата на МИРГ попадат над 6900 кв км. от територията на страната, над 215.000 души население и 237 населени места.

Към настоящия момент намеренията на Управляващите органи и на двете програми е да продължат подпомагането на ВМОР със средствата на ЕЗФРСР и ЕФМДР9 и през следващия програмен период 2014-2020 г. Съгласно проекто-регламента за ПРСР това е задължително условие, тъй като минимум 5% от бюджета на ЕЗФРСР следва да се задели за финансиране на Подхода ЛИДЕР в страните членки на ЕС.

Прилагането на Подхода ЛИДЕР е тясно обвързано с дефиницията за селски район, която определя териториалния обхват на някои мерки от Регламента за РСР, включително тези на Подхода ЛИДЕР. В настоящия период 2007-2013 селата на общините с висока гъстота на населението > 150 д./км2, и с общински център с население над 30.000 души, не успяха да се възползват от мерките на ОС3 Качество на живота, както и от мерките по подхода ЛИДЕР. Така селата на 33 общини не можеха да получат достъп до това финансиране, включително селата на общини-градски райони със сравнително голяма територия: Кърджали, Асеновград, Горна Оряховица, Видин, Силистра, Смолян и т.н. Макар че повечето от градовете-центрове на тези общини са и центрове на области по смисъла на териториално-административното деление на страната, те всъщност са центрове на сравнително силно деиндустриализирани територии, а поминъкът на тяхното население все повече зависи от развитието на аграрния сектор и горското стопанство. Селата на тези градски общини по правило получиха доста незначителна помощ по ОП Регионално Развитие в периода 2007-2012 година.

В същото време, селата на сходни общини–центове на области, съумяха да придобият достъп до горепосочените мерки на ПРСР, включително до подхода ЛИДЕР, след като бяха обособени в самостоятелни геврекоподобни селски райони, невключващи територията на големия град-административен център: такива например са община Тунджа около Ямбол, или Добричка около град Добрич, но подобни на тях са и общини Марица и Родопи около град Пловдив и т.н..

Справянето с това неравенство във възможностите за растеж на селата поради различния достъп до подпомагане по мерките на ПРСР следва да бъде смекчено или направо отстранено през следващия програмен период.

Следва да бъде отчетено, че е предвидено ОП Регионално развитие 2014-2020 да финансира развитието на 67 български града, значителна част от които попадат в територията на селските райони на страната. За всички тези 67 града в настоящия програмен период се подготвят ИПГРВ – като основа за прилагането на Интегрирани Териториални Инвестиции (ИТИ) в България.

Същевременно, в рамките на подготовката на ПРСР 2014-2020, се предлага вариант за предефиниране на селските райони, при който значително се увеличава териториалния обхват на селските райони на България. При новата дефиниция на практика ще се покрие цялата територия на РБ с изключение на прилежащата територия на градовете с население над 30.000 жители. При разширения обхват на селските райони някои от специфичните мерки на ПРСР, както и самият подход ЛИДЕР вече ще могат да се прилагат практически върху цялата територия на България.

Горните развития по ОПРР и ПРСР довеждат до до необходимост от демаркацията на подпомагането по операциите на ОПРР и мерките за селските райони на ПРСР. Същевременно ограниченият бюджет на мерките за селските райони на ПРСР ще покрива с 25% по-голяма територия от тази през настоящия програмен период.

Съгласуването и синергията между ОПРР и ПРСР може да бъдат постигнати с въвеждането на Водено от местните общности развитие (ВМОР) на територията на тези общини които:

  • Не са били селски райони в периода 2007-2013

  • Са били селски райони в периода 2007-2013, но в периода 2014-2020 ще изпълняват ИПГВР, финансиран от ОПРР

В тези общини ВМОР следва да бъде допълвайки се, съвместно финансирано по правилата на Подхода ЛИДЕР, едновременно от ЕЗФРСР + ЕФРР + ЕСФ. При такъв подход ИПГВР ще се явяват обособен приоритет на местната стратегия за развитие, който да бъде финансиран изключително от ЕФРР. Всички останали дейности / инвестиции по местната стратегия за развитие следва да бъдат финансирани от предварително уточнен ЕИСФ, което разпределение/демаркация може да се осъществи още на етапа програмиране, като се зададат подходящите механизми за мониторинг на изпълнението. На този етап следва да се уточни и дали и по какъв начин ще се използват предвидените възможности за интегрирани операции (ЕФРР, ЕСФ, Хоризонт 2020) и/или общи екшън-планове (ЕСФ, ЕФРР).

За останалите „стари” селски райони е подходящо запазване на стария режим от сегашния програмен период при който всички те като минимум ще имат достъп до мерките за развитие на селските райони по ПРСР, като включително ще могат да се подготвят и да прилагат еднофондово „класическият” Подход ЛИДЕР..

Постигането на добри резултати с оскъдни ресурси, обаче, ще изисква основната част от бюджетите на ПРСР за мерките на развитие на селските райони и Подхода ЛИДЕР да се фокусират върху старите селските райони от програмен период 2007-2013. Възможност при подготовката на ПРСР за периода 2014-2020 е диференциране на селски общини според тяхното ниво на социално-икономическо развитие и потенциал за развитие. Това диференциране може да даде допълнителни насоки за фокусиране на помощта в тези райони, който ще допринесат най-добре за балансираното териториално развитие.


За всички селски райони, прилагането на подхода "Лидер" е важен момент в процеса на тяхното териториално интегриране. Мярка 41 ”Прилагане на стратегии за местно развитие” и мярка 431 „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие” от програмен период 2007-2014 подпомагат разработването и прилагането на интегрирани стратегии за местно развитие, разработени въз основа на подхода „Лидер”. Съгласно действащите регламенти за програмен период 2007-2013, населението на регионите, за които се разработват стратегии за интегрирано местно развитие, следва да бъде в границите от 10 000 до 100 000 д., което в един голям брой случаи наложи МИГ и стратегиите за развитие да обхванат няколко общини, изпълняващи общи стратегии за развитие на обща територия.



  1. Интегриран подход за териториално развитие на градските райони

2.1. Обхват на градовете – обект на интегриран подход за градско развитие

67 градове са опредени за прилагане на интегрирани териториални инвестиции на местно ниво. 36 от тях ( от 1-во. 2.ро- 3-то йерархично ниво съгласно концепцията за урбанистичен модел в страната) са започнали да подготвят своите интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). В допълнение въз основа на приетата Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на РБългария 2013-2025 г. от МС в края на 2012 г., броят на градовете, които ще разработят и прилагат планове за градско възстановяване и развитие достига 67. Всички 67 града ще бъдат допустими по схемите на ОП „Региони в растеж”, както и останалите ОП, в които се предвижда да се прилагат ИТИ за градско развитие. Концентрацията се постига чрез фокусиране в допустимите градове и по-конкретно в рамките на зоните на въздействие на съответните ИПГВР. Определени са лимити за всяко едно ниво от градове (от 1 до 4 йерархично ниво) – по този начин градовете няма да се конкурират помежду си, а ще могат да планират проектите и ресурсите си.

Списъкът на градовете за подкрепа на интегрираното градско развитие по приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 г. (67 броя) включва :София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Горна Оряховица, Казанлък, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич, Сандански, Велинград, Свиленград, Самоков, Ботевград, Троян, Севлиево, Карнобат, Нова Загора, Лом, Гоце Делчев, Панагюрище,Попово, Пещера, Поморие, Разлог, Девин, Нови пазар, Мездра, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово, Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Крумовград, Ивайловград, Малко Търново.

Списъкът на градовете, в които ще бъдат приложени действия за устойчиво градско развитие, е резултат от партньорско обсъждане с компетентните местни и регионалните власти.

Карта на градовете за подкрепа по ОПРР 2014-2020 г. (67 броя)




Съществува/Обсъжда се възможност ИПГВР да се разработят и за градове, които попадат в обхвата на ОП „Развитие на селските райони”, подкрепяна от ЕЗФРСР.

    1. Принципи за определяне на градските райони, където ще бъдат изпълнени интегрирани действия за устойчиво градско развитие

Принципите за определяне на градовете, където ще бъдат изпълнени интегрирани действия за устойчиво градско развитие в определените зони за въздействие, според проекта на ОПРР и НКПР включват:

  • Подкрепа на всички градове от 1, 2 и 3 ниво според модел „Умерен полицентризъм” от НКПР (35 на брой).

  • Подкрепа на градове от 4-то ниво, които отговарят на няколко допълнителни критерия:

    1. Да бъде разположен на основна или второстепенна ос на развитие;

    2. Да бъде разположен в периферна територия (крайгранична или вътрешна), за да осъществява връзки със съседни територии, в т.ч. и извън страната;

    3. Да играе роля на обслужващ център за повече от една община;

    4. По възможност във всяка област освен областният център, да има поне още един подкрепен град

  • При избора на градове за подкрепа от 4-то ниво се вземат в предвид и национални класификации, основно категоризацията на АТ и ТЕ (градове от 2 и 3 категория) и класификацията по нива на НКПР в частта й предвиждания за бъдещи периоди, а именно:

5. Включен в предвижданията и тенденция към преминаване към по-високо ниво

6. Категория 2 или 3 от категоризацията на ЕКАТТЕ.



    1. Уредба за изпълнението на устойчивото интегрирано градско развитие, включително използването на ИТИ

Устойчивото интегрирано градско развитие е първата и най-голяма по размер на предвидените средства приоритетна ос на ОП „Региони в растеж” 2014-2020 г. В тази приоритетна ос ще се финансират проекти, които са включени в предварително разработените интегрирани планове за градско възстановяване и развитие.

В рамките на тази приоритетна ос координирано ще бъдат изпълнявани следните тематични цели и инвестиционни приоритети:

  • Тематична цел 4 - Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика, Инвестиционен приоритет: Предоставяне на подкрепа за енергийната ефективност

  • Тематична цел 6 - Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност: Инвестиционни приоритети: Действия за подобряване на градската околна среда; Опазване, популяризиране и развитие на културното наследство

  • Тематична цел 7 - Насърчаване на устойчиво развития транспорт: Инвестиционен приоритет: Разработване на екологосъобразни и нисковъглеродни транспортни системи и насърчаване на устойчиво развита градска мобилност

  • Тематична цел 9 - Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността: Инвестиционен приоритет: Инвестиране в здравна и социална инфраструктура

  • Тематична цел 10 - Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот: Инвестиционен приоритет: Инвестиции в образованието, посредством изграждането на образователна инфраструктура



Индикативният финансов план на проекта на ОПРР 2014-2020 г. предвижда 62% от средствата да се насочат към първа приоритетна ос „Градско развитие”, което надхвърля необходимите най-малко 5% от средствата от ЕФРР, разпределени на национално ниво в рамките на Цел „Инвестиции за растеж и работни места”, да са за интегрирани действия за устойчиво градско развитие.

Интегрираният подход към градското развитие е прието да се приложи под формата на ИПГВР. ИПГВР представлява съвкупност от свързани във времето и пространството проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в рамките на градовете. Конкретните цели, които трябва да бъдат постигнати, са: (1) Да се определят зони за въздействие, включващи система от взаимосвързани дейности, които целят трайно подобрение на икономическото, материалното, социалното и екологичното положение на градската зона и града като цяло; (2) Да се разработят ИПГВР за съответните зони, които да подпомогнат осъществяването на дългосрочна визия за развитието на града, чрез реализация на проекти в градски територии и/или подсистеми в неудовлетворително състояние, с негативни тенденции в развитието и/или с нереализиран потенциал, с привличане и координирано управление на разнородни инвестиции и подпомогнати от структурните фондове на ЕС; (3) Да се постигне синергия между действащи или в процес на актуализация стратегически планови документи за интегрирано устойчиво регионално и местно развитие, секторни политики, програмни документи и устройствени схеми, в рамките на определените зони за въздействие. Интегрираните планове ще включват списък от предефинирани проекти, чието изпълнение да стартира от 01.01.2014 г.

ИПГВР, които ще бъдат разработени за определените 67 градове, са основа за Интегрирани териториални инвестиции, както по отношение на комбинирането на различни тематични цели и инвестиционни приоритети (от ЕФРР), включени в ОПРР, така и по отношение на други оперативни програми.

За тази цел в проекта на ОПРР се посочва, че е необходимо:

  • Координирано изпълнение на мерките по ОПРР, заедно със специална схема от ОП „Околна среда” по отношение ВиК мрежата в зоните за въздействие;

  • Подходящо координирано управление на схема за подпомагане на МСП по ОП „Иновации и предприемачество”, схема по ОП „Развитие на човешките ресурси” за квалификация и инфраструктурни мерки от ОПРР в подкрепа на обособените зони с потенциал за икономическо развитие – насочени към изграждане на бизнес зони.

  • Мерки за подкрепа на Малки и средни предприятия в зоните с потенциал за икономическо развитие ще се подкрепят по ОП „Иновации и предприемачество”.

Тъй като се предвижда изпълнението на устойчивото интегрирано градско развитие да стане чрез подхода на ИТИ, подкрепено от ЕСФ, ЕФРР и няколко ОП, според член 99 на предложението за Регламента за фондовете по ОСР, съответните оперативни програми трябва да посочат подхода за използване на инструмента ИТИ и индикативното финансово разпределение на средствата от всяка приоритетна ос за определените ИТИ. Съответната координация и съгласуване между програмите, ще даде възможност за конкретното описание на ИТИ и попълване на таблицата в Договора за партньорство.

Интегрираният подход, освен към определените 67 града по ОПРР, се очаква да се приложи и към опорни градове в селските райони чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и прилагане на подхода ЛИДЕР, което ще бъде отразено в ПРСР 2014-2020 г.

    1. Ролята на стратегиите за градско развитие, които да бъдат подкрепени, за по-широките обкръжаващи територии

Устойчивото развитие на определените градове, подкрепени от ОП и ИТИ, ще окаже въздействие не само върху тях самите, но и върху техните прилежащи територии. Успешно развиващите се градове оказват положителни въздействия по отношение на своите по-слабо населени околности, и в дългосрочен план ще предизвикат промени, от които ще се облагодетелстват райони, в някои от които понастоящем се наблюдава сериозен упадък и обезлюдяване.

Определените принципи и критерии за избор на градовете, които ще бъдат подкрепени, са съобразени с териториалния им потенциал за въздействие върху прилежащите територии. Този избор е съобразен с целите да се достигнат определени резултати, свързани с подобряване на условията на живот, общата конкурентоспособност и сближаване на регионите.

Развитието на големите градове ще допринесе за увеличаването на възможностите им за насърчаване на развитието и растежа, както и за ускоряване на реализацията на икономическия, социален и териториален потенциал на заобикалящите ги територии и по-слабо урбанизираните области чрез тяхното интегриране. При липса на големи градове в регионите ще се стимулират средните и по-малки градове, с което да се намали ефекта от моноцентрично развитие в територията на областите и районите. Основните мотиви са свързани с необходимостта от стимулиране на достатъчно голям брой малки градове, разположени в селски, планински и крайгранични райони. Тези градове са центрове, предлагащи работни места и основни услуги със значение за повече от една община и имат значение за развитието на тези райони. Подкрепата за развитие на системата от качествени социални, здравни, образователни и културни услуги на принципа на равнопоставеността ще доведе до повишаване на заетостта и стимулиране на икономическото развитие в околната територия.



  1. Интегриран подход за териториално развитие на най-слабо развитите райони

С изключение на Югозападния район със столицата, всички останали райони в България са сред 10-те най-бедните региони в ЕС, в Северозападен район е най-бедният.

Развитие на районите от ниво 2

Район

БВП на глава от населението 2009 г.,ППП, EU27=100

класиране сред най-бедните райони от ниво 2 в ЕС

Югозападен

75.3

-

Югоизточен

36.3

7

Североизточен

35.7

5

Южен Централен

30.6

4

Северен Централен

29.2

2

Северозападен

27.3

1

Данни: Евростат


Интегриран подход за най-изостаналите райони трябва да се насочи най-вече за Северозападен, може би и за Северен централен район.

Основания за прилагане на интегриран подход за териториално развитие към Северозападен и Северен Централен район:

  • най-нисък размер на БВП на глава от населението (ППП) от районите в ЕС-27 през 2009 г., като тази тенденция е трайно проявена,

  • изключително силно проявени негативни демографски характеристики (най-неблагоприятни демографски показатели и тенденции на двата района в страната);

  • най-нисък размер на населението с висше образование в Северозападен район, включително сред възрастовите групи население 24-35 години;

  • най-нисък размер на инвестициите, в т.ч чуждестранни;

  • силно проявени структурни проблеми на икономиката;

  • най-ниски нива на развитие на предприемачеството (брой МСП на 1000 д.);

  • най-нисък размер на разходи за НИРД като % от БВП;

  • неизползван природен и локализационен потенциал, в т.ч. за развитие на туризъм;

  • най-нисък размер на общ доход средно на лице от домакинство;

  • най-висока (Северозападен район) и много висока (Северен централен район) степен на уязвимост от климатичните промени, както в страната, така и при регионите на ЕС.

  • най-нисък размер на населението, свързано с обществена канализация;

  • проблеми със състоянието на значителна част от пътната мрежа.

Интегрираният подход за развитие на най-слабо развитите райони може да се осъществи чрез разработване на интегрирани програми/планове за целенасочено развитие на тези райони, а тяхното реализиране да стане чрез инструмента на интегрираните териториални инвестиции. Мерките по тези програми трябва да се финансират чрез фондовете на ОСР, особено за развитие на МСП, транспорт, образование, заетост и социално включване. Затова интегрираният подход трябва да съчетават средства от ОП «Иновации и предприемачество» (ЕФРР), ОП «Региони в растеж» (ЕФРР), ОП «Развитие на човешките ресурси» (ЕСФ и ЕФРР), ОП «Околна среда» и др.. Съществува вариант да се включат и средства от ЕЗФРСР за развитие на селските райони в тях. Това може да се постигне като се определи лимит за тези райони в съответните оперативни програми. Индикативното финансово разпределение на средствата по всяка приоритетна ос ще трябва да бъдат определени на по-късен етап от планирането на периода 2014-20.

Трябва да има гаранции, че

  • делът за най-изостаналите региони от националното разпределение на ЕФРР и ЕСФ (от които малка част идва в рамките на интегриран подход) е значително по-висок от техния дял от населението на страната;

  • в рамките на интегрирания подход на най-бедните региони, делът на най-бедните общини от регионалното разпределение ЕФРР и ЕСФ е значително по-висок, отколкото делът им от местното население.

Интегрираният подход се нуждае от силна координация както на централно ниво, така и на регионално ниво.

  • Координацията на централно ниво на различните фондове, тематични цели и ОП следва да се гарантира чрез създаването на управителен комитет, включващ всички съответни национални органи, ключови експерти и неправителствени партньори, и чрез определяне на изпълнителен орган, като например междинно звено.

  • Координацията на регионален ниво на различните интереси и проектни идеи следва да се гарантира чрез създаването на управителен комитет, който обединява представители от региона и на всички общини, както и съответните партньори, като висшите учебни заведения, представители на работодателите и неправителствените организации , както и чрез определяне на Звено за изпълнение на проекти.



Следва да се отбележи също така, че в районите от ниво 2 и 3 териториалните различия на областно и общинско ниво са много по-високи, отколкото на междурегионално ниво. Ето защо, териториалните различия могат да бъдат адресирани с интегриран подход за най-бедните общини, описани в Продукт XV, а не за най-бедните/изостанали райони от ниво 2. Насочването към най-бедните региони може да има смисъл и само като допълнителен слой.



1 Почти 24% от всички селски общини на страната.

2 1Лясковец-2 Стражица, 3 Тунджа, 4 Ардино, 5 Харманли, 6 Белово- 7 Септември-8 Велинград, 9 Етрополски Балкан, 10 Исперих, 11 Добричка, 12 Разлог, 13 Девня-14 Аксаково, 15 Раковски, 16 Попово, 17 Панагюрище-18 Стрелча- 19 Лесичево, Преспа (общини 20 Баните, 21 Лъки и 22 Чепеларе), 23 Троян и 24 Априлци, 25 Чирпан.

3 1 Сандански, 2 Чипровци-3 Берковица, 4 Брезник-5 Трън, 6 Карнобат, 7 Гълъбово, 8 Родопи-9 Перущица, 10 Тетевен, 11 Берковица- 12 Годеч, 13 Борино- 14 Доспат, 15 Тервел- 16 Крушари, 17 Нови Пазар- 18 Каспичан, 19 Костенец, 20 Кнежа, 21 Радомир- 22 Ковачевци- 23 Земен, 24 Средец, 25 Брезово-26 Братя Даскалови, 27 Ябланица- 28 Правец, 29 Сливница- 30 Драгоман и 31 Елхово. [Берковица участва в две различни МИГ по ЛИДЕР.]

4 26 от тях участват в МИГ съставени от две общини и 12 – в МИГ съставени от 3 общини.

5 Около ¼ от територията на страната.

6 Около 22% от всички населени места на селските райони на страната.

7 Почти 26,7% от населението на селските райони съгласно данните от преброяването на населението през 2011 година (НСИ).

8 Батак - Девин – Доспат, Шабла – Каварна – Балчик, Главиница – Тутракан – Сливо поле, Бяла – Долни Чифлик – Аврен, Поморие – Несебър, Созопол – Приморско – Царево.

9 Европейски фонд за морско дело и рибарство.

Свързани:

Република българия министерски съвет iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., №702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври...
Република българия министерски съвет iconМинистерски съвет на република българия национален съвет за сътрудничество по етническите
Инициативи за повишаване чувствителността на обществото към прояви на дискриминация”
Република българия министерски съвет iconМинистерски съвет на република българия национален съвет за сътрудничество по етническите
Инициативи за повишаване чувствителността на обществото към прояви на дискриминация”
Република българия министерски съвет iconРепублика България Чрез министерски съвет на Република България жалб а
Бакалов – в качеството си на председател на сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност “Съюз на застрахованите в България”,...
Република българия министерски съвет iconРепублика българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването
Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2010 г.), №002-00-7, внесена...
Република българия министерски съвет iconРепублика българия
По проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната...
Република българия министерски съвет iconРепублика българия министерски съвет зако н
Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерски съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането...
Република българия министерски съвет iconРепублика българия министерски съвет
План за намаляване броя на децата, настанени в специализирани институции в р българия 2003-2005г
Република българия министерски съвет iconРепублика българия министерски съвет заповед
Въз основа на предложение на директора на дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет и на основание чл. 46а, ал. 2, т. 2...
Република българия министерски съвет iconРепублика българия министерски съвет държавна агенция за закрила на детето

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом