Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните




ИмеНаредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните
страница1/3
Дата на преобразуване21.05.2013
Размер362.5 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.investor.bg/files/bulletin/01312181d3f7581572f6521afdfef200.doc
  1   2   3
НАРЕДБА за изискванията за етикетирането и представянето на храните

Приета с ПМС № 136 от 19.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 62 от 28.07.2000 г., в сила от 29.07.2001 г., изм., бр. 40 от 19.04.2002 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., в сила от 8.05.2003 г., бр. 100 от 14.11.2003 г., бр. 98 от 5.11.2004 г., в сила от 25.11.2004 г., бр. 82 от 14.10.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм., бр. 20 от 7.03.2006 г., в сила от 31.03.2006 г.

Библиотека закони - АПИС, т. 9, р. 6, № 898а

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) С наредбата се определят изискванията за етикетирането и представянето, включително рекламирането на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) Наредбата се прилага за:

1. храните, които се предлагат като такива на крайния потребител;

2. храните, предназначени за снабдяване на лечебни заведения за болнична помощ, ресторанти, столове и други места за обществено хранене.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) Наредбата не се прилага за:

1. етикетиране на вино и спиртни напитки, определени в Закона за виното и спиртните напитки ;

2. изискванията за предоставяне на информация за съдържанието на енергия и хранителни вещества;

3. продукти, предназначени за износ.

Раздел II

Общи изисквания при етикетиране и представяне на храните

Чл. 4. Етикетирането на храните се извършва по начин, който:

1. не заблуждава потребителя по отношение на:

а) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) характеристики на храната, определени от нейното естество, произход, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, начин на производство, преработка и употреба;

б) въздействия и свойства на храната, които тя не притежава;

в) свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания;

2. не внушава на потребителя, че храната притежава специална характеристика, когато всички други подобни храни притежават същата характеристика.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) При представяне, включително рекламиране на храните се спазват изискванията по чл. 4 спрямо формата, външния вид, опаковката или материала, използван за опаковка, по отношение на начина на подреждане спрямо останалите стоки и обстановката, в която са изложени храните.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) При етикетирането на храните се обявяват следните данни, написани на български език:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) наименование, под което храната се продава;

2. списък на съставките на храната;

3. количеството на определени съставки или категории съставки в случаите по чл. 23 ;

4. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) обозначение, че храната или определена нейна съставка е произведена от генетично модифицирани организми (ГМО), както е указано в чл. 24 ;

5. срок на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни - срок на трайност;

6. специални условия за съхранение на храната;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм., бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г., доп., бр. 98 от 2004 г.) нетно количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, следвано от символа на единиците за измерване на маса или единици за обем;

8. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) име/фирма, седалище и адрес на управление в Република България на производителя или на лицето, което опакова храната или което продава храна, опакована на място преди продажбата;

9. произход на храната или наименование на региона, където е произведена, когато липсата на тези данни би могла да доведе до заблуда на потребителя;

10. при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;

11. указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него;

12. маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната;

13. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Указанието за употреба по ал. 1, т. 11 се посочва по начин, който да позволява правилната употреба на храната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1 освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г.) (1) При етикетирането се обявява алкохолно съдържание на напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 , определено при 20 °С.

(2) Числото за съдържанието на алкохол се представя с точност до една цифра след десетичната запетая.

(3) Допустимото отклонение от обявеното алкохолно съдържание е:

1. за бири с алкохолно съдържание не по-голямо от 5,5 % vol. - ± 0,5 % vol.;

2. за бири с алкохолно съдържание, по-голямо от 5,5 % vol., и за напитки по чл. 6, ал. 1, т. 13 , произведени от плодове или на основата на ферментирал мед - ± 1 % vol.;

3. за напитки по чл. 6, ал. 1, т. 13 , съдържащи накиснати плодове или части от растения - ± 1,5 % vol.;

4. за напитки по чл. 6, ал. 1, т. 13 , различни от напитките по т. 1 - 3 - ± 0,3 % vol.

(4) Отклоненията по ал. 3 се допускат независимо от отклоненията, произтичащи от метода за анализ, използван при определяне на алкохолното съдържание.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Данните по чл. 6, ал. 1 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. и доп., бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 20 от 2006 г.) Данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 7 и 13 трябва да са разположени на едно зрително поле.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които някои от данните са трайно маркирани.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от 10 cm2, на етикета да се обявят само данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 7 .

(5) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., бр. 100 от 2003 г.) Не се изисква обозначение по чл. 6, ал. 1, т. 4 , когато:

1. храната или нейните съставки не съдържат белтък или дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като продукт на генетичната модификация;

2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) в храната или в нейните съставки в резултат на случайно замърсяване са попаднали продукти, получени от генетично модифицирани организми и чието съдържание в храната не надвишава 1 на сто.

(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Разпоредбата на ал. 2 може да се приложи и за данните по чл. 10, ал. 1 и чл. 11.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Всяка опакована храна, предназначена за продажба на краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на данните по чл. 6, ал. 1 директно върху опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.

(2) Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г.) (1) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1, т. 10 и 11 да бъдат нанесени само в търговските документи при етикетирането на предварително опакованите храни, които са предназначени за:

1. крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, както и когато този етап не е продажба на места за обществено хранене;

2. доставка на места за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни или нарязани.

(2) Търговските документи по ал. 1, съдържащи всички данни на етикетирането, трябва да придружават храните, за които се отнасят, или да са изпратени преди доставката или едновременно с нея.

(3) В случаите по ал. 1 данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 8 се нанасят и на външната опаковка, в която храните се представят за продажба, като данните относно срока на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни - относно срока на трайност, се посочват в съответствие с чл. 28, ал. 2 и 3 и чл. 29 .

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Етикетирането на храните не е задължително, когато:

1. тяхното количество се измерва в присъствието на потребителя;

2. не са предварително опаковани в потребителска опаковка;

3. са предназначени за снабдяване на местата за обществено хранене.

(2) В случаите по ал. 1:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г.) в документите, които придружават храната до мястото на продажбата й, се посочват данните по чл. 6, ал. 1 ;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г.) върху транспортната опаковка се маркират данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 8 и 12 ;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г.) на мястото на предлагането на храната се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 8 .

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10, изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Освен данните по чл. 6, ал. 1 при етикетирането на храните се обявяват и данните съгласно приложение № 1.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Алинея 1 не се прилага за напитки, извлечени на основата на кафе, чай, екстракт от кафе или екстракт от чай, когато наименованието, под което се предлагат на пазара, съдържа думата "кафе" или "чай".

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11, изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) При етикетирането на храните се допуска обявяване на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изобразяване, ако тя не е в противоречие с данните по чл. 6, ал. 1 и чл. 10 .

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) В допълнение към изискванията по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 5 е допустимо въвеждане и на други задължителни обозначения в съответствие с наредбите по чл. 4 от Закона за храните само ако не водят до заблуда на потребителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) При обявяване на действителното обемно алкохолно съдържание за напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 числото и символът могат да се предшестват от думата "алкохол" или от съкращението "алк.".

Раздел III

Специфични изисквания при етикетирането на храните

Чл. 12. (1) Наименование на храна, за която съществува определение в нормативен акт, може да се използва при етикетирането, ако храната отговаря на посочените в нормативния акт изисквания.

(2) Наименованието на храна от внос е това наименование, под което тя се произвежда и продава в държавата производител.

(3) В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Наименованието, под което храна от внос се разпространява на територията на страната, може да се различава от наименованието в страната производител, при условие че съществува българска храна, за която традиционно се използва същото наименование, и тя се различава напълно по състав и начин на производство.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Името на производителя, търговската марка или друго име, различно от наименованието на храната, могат да съпровождат наименованието на храната върху етикета, но не и да го заменят.

Чл. 14. Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя.

Чл. 15. Всяка храна, която е била облъчена с йонизиращо лъчение, в близост до наименованието си трябва да носи означението "облъчено" или "обработено с йонизиращо лъчение".

Чл. 16. (1) Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина "състав" или друг еднозначен термин или израз.

(2) Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната.

(3) Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им.

(4) Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза "съставки на възстановения продукт" или "съставки на готовия за консумация продукт".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) Когато плодове, зеленчуци или гъби, без който и да било от подвидовете да преобладава значително по отношение на масата му, се използват в променливи пропорции в смес, която е съставка на храна, те могат да бъдат упоменати в списъка на съставките чрез обозначенията "плодове", "зеленчуци" или "гъби", следвани от думите "в променливо съотношение", последван непосредствено от списък на включените в сместа плодове, зеленчуци или гъби. В такива случаи сместа се включва в списъка на съставките в съответствие с чл. 16, ал. 2 въз основа на общата маса на съдържащите се плодове, зеленчуци или гъби.

(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, те се считат за съставки на тази храна.

(7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Съставките се обявяват в съответствие с приложения № 1, 2, 3 и 4.

(8) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2005 г.) Съставките в храните и веществата, определени в приложение № 5, не се обявяват.

(9) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 8, бр. 82 от 2005 г.) При етикетиране на напитки, различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол, се обозначават съставките, определени в приложение № 4, ако тези съставки са част от състава на напитките. Обозначението се извършва чрез думата "съдържа", последвана от наименованието(ята) на съответната(ите) съставка(и).

(10) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 9, бр. 82 от 2005 г.) Съставки, представляващи по-малко от 2 на сто от крайния продукт, могат да се обявяват след другите съставки в произволна последователност.

(11) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 10, бр. 82 от 2005 г.) Когато подобни или взаимозаменяеми съставки се използват в производството или подготовката на храна, без да променят нейните състав, естество или стойност, и представляват по-малко от 2 на сто от крайния продукт, който съдържа поне една от тези два вида съставки, те могат да се обозначат в списъка на съставките чрез думите "съдържа ... и/или ...".

(12) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г., предишна ал. 11, бр. 82 от 2005 г.) Разпоредбата на ал. 10 не се прилага за добавки в храни или съставки, определени в приложение № 4.

Чл. 17. Не се изисква изброяване на съставките на храната при:

1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, рязани или обработени по друг начин;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г.) газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана;

3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени допълнителни съставки;

4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол;

5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че:

а) наименованието, под което се продава храната, е идентично с наименованието на съставката;

б) наименованието, под което се продава храната, дава възможност за ясна идентификация на естеството на съставката.

Чл. 18. Не са съставки на храната:

1. компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава първоначалното им съдържание;

2. добавките, които не са използвани с определена технологична цел при производството на храната, но се съдържат в нея като съставна част на една или повече от съставките й;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт;

4. веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати;

5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) вещества, които не са добавки в храната, но се използват по същия начин и със същата цел както технологичните средства, влагани като спомагателни вещества при производството на храната, и които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) Водата и летливите вещества се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от теглото на храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото количество на храната и количеството на останалите съставки.

(2) Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва:

1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние;

2. като течна среда, която не се консумира.

Чл. 20. (1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.

(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение № 2, се обявяват само с наименованието на съответната категория.

(3) Съставки на храната, спадащи към някои от категориите по приложение № 3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при производството и направата на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките по чл. 6, ал. 1, т. 2 непосредствено след наименованието "овкусител".

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Върху етикета се нанася точното наименование на:

1. всяка съставка, определена в приложение № 4, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава в крайния продукт, макар и в променена форма;

2. всяка съставка, произхождаща от съставка, определена в приложение № 4.

(2) Изискването по ал. 1 не е задължително, когато наименованието, под което се продава съответната храна, включва и наименованието на съставката, определена в приложение № 4.

(3) Вещество, което се използва при производството на храна и произхожда от съставки, определени в приложение № 4, и което присъства в крайния продукт, дори и в променена форма, се счита за съставка и се означава върху етикета чрез наименованието на съставката, от която то произхожда.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) Ароматичните продукти се обявяват в списъка на съставките с термина "аромат/аромати", с наименованието на веществото или с описанието му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Терминът "натурален" или друг еднозначен термин може да се добави към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматични продукти съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използването на ароматичните продукти (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Когато наименованието на ароматичния продукт съдържа препратка към растително или животинско естество или произход на използваните продукти, терминът "натурален", както и всеки друг еднозначен термин може да се използва, ако ароматната част е изолирана чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматичен продукт.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2005 г.) (1) Фитостеролите, фитостероловите естери, фитостанолите и фитостаноловите естери се обявяват в списъка на съставките с термините "растителен/растителни стерол/стероли", "растителен/растителни стеролов/стеролови естер/естери", "растителен/ растителни станол/станоли" или "растителен/растителни станолов/станолови естер/естери".

(2) Върху етикета на храните или съставките на храните с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли или фитостанолови естери задължително се изписва и следната информация:

1. думите "С добавени растителни стероли/растителни станоли", ясно видими и четливи, в същото зрително поле, където е наименованието, под което продуктът се продава;

2. количеството на добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли или фитостанолови естери (изразено в проценти или като грамове от свободни растителни стероли/растителни станоли на 100 g или 100 ml от храната), включено в списъка на съставките;

3. текст, че продуктът е предназначен предимно за лица, които искат да понижат нивото на своя серумен холестерол;

4. предупреждение, че пациенти, приемащи лекарства за понижаване на серумния холестерол, трябва да приемат продукта под медицинско наблюдение;

5. предупреждение, че продуктът не е подходящ като храна за бременни и кърмещи жени и за деца под 5-годишна възраст;

6. предупреждение, че трябва да се избягва консумацията на повече от 3 g на ден от добавени растителни стероли/растителни станоли, което се изписва в зрителното поле по т. 1;

7. количеството на порция от храната или на съответната хранителна съставка (за предпочитане в g или ml) с посочване количеството на растителни стероли/растителни станоли, което съдържа всяка порция;

8. препоръка продуктът да се използва като част от балансирано и разнообразно хранене, включително редовна консумация на плодове и зеленчуци, за да се подпомогне поддържането на нивата на каротеноидите.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, тя може да се включи в списъка на съставките със специфичното си наименование в зависимост от цялостната й маса, при условие че непосредствено след него следва списък на нейните компоненти.

(2) Не е задължително изброяване на компонентите на съставка на храна, когато:

1. съставът й е определен в нормативен акт и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

2. представлява смес от подправки и/или билки и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

3. представлява храна, за която не се изисква списък на съставките.

(3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 и 2 не се отнася за добавките по чл. 18.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват задължително върху етикета, когато:

1. наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната;

2. се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст или чрез картинно или графично изображение върху етикета;

3. наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на храната и отличаването й от други подобни по наименование или по външен вид храни.

(2) Количеството на съставката или на категорията съставки се обявява в проценти непосредствено до наименованието им. Посочва се количеството им в момента на производството на храната.

(3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за съставка или за категория съставки, когато е налице някое от следните условия:

1. нетното количество на съставката или на категорията съставки след отцеждане е обявено в съответствие с чл. 25, ал. 3;

2. количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на етикета съгласно наредби по чл. 4 от Закона за храните;

3. съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране;

4. съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни;

5. в случаите по чл. 17, т. 5 .

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) (1) Върху етикета на новите храни и хранителни съставки задължително се изписва и следната информация:

1. всяка характеристика или свойство, включително състав, хранителна стойност или хранителни ефекти и предназначение, поради което новата храна или хранителна съставка не е еквивалентна на вече съществуваща храна или хранителна съставка;

2. наличието на вещество или вещества, които не присъстват в съществуваща еквивалентна храна, и което може да има последици върху здравето на определени групи от населението;

3. наличието на вещество или вещества, които не присъстват в съществуваща еквивалентна храна, и което може да представлява етичен проблем за потребителя.

(2) В случаите по ал. 1 при етикетирането се отбелязват изменените характеристики и свойства на храната, както и методът, чрез който са получени характеристиката или свойството.

(3) Когато не съществува еквивалентна храна или хранителна съставка, върху етикета на новата храна или хранителна съставка се посочват данни за произхода на храната или на хранителната съставка.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Върху етикета на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, задължително се изписва и следната информация:

1. думите "генетично модифициран/модифицирана" или "произведен/ произведена от генетично модифициран/модифицирана (наименованието на съставката)" се изписват в скоби непосредствено след определената съставка в списъка на съставките по чл. 6, ал. 1, т. 2, когато храната съдържа повече от една съставка;

2. думите "съдържа генетично модифициран/генетично модифицирана (наименованието на организма)" или думите "съдържа (наименованието на съставката), произведен/произведена от генетично модифициран/модифицирана (наименованието на организма)" се включват в списъка на съставките, когато съставката се обявява с наименованието на съответната категория съгласно чл. 20, ал. 2;

3. думите "генетично модифициран/модифицирана" или "произведен от генетично модифициран/модифицирана (наименованието на организма)" се изписват ясно върху етикета, когато няма списък на съставките.

(2) Означенията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се поставят и като бележка под черта към списъка на съставките, като се използва големина на шрифта най-малко равна на големината на шрифта на списъка на съставките. Когато няма списък на съставките, означенията трябва да изпъкват ясно на етикета.

(3) Когато храната се предлага за консумация от крайния потребител, без да е предварително опакована, или е предварително опакована, но в малки опаковки с най-голяма повърхностна площ 10 cm2, информацията по ал. 1 и 2 се предоставя постоянно и ясно различимо върху мястото на предлагане на храната или непосредствено до него, или върху опаковъчния материал с шрифт, достатъчно голям, за да бъде лесно различим и прочетен.

(4) Върху етикета на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, се нанася и информация за всяка характеристика или свойство, определени с разрешението по чл. 19 от Закона за храните, когато:

1. храната се различава от традиционната храна, която е предназначена да замести по отношение на следните характеристики и свойства:

а) състав;

б) хранителна стойност или хранителни ефекти;

в) предвидена употреба на храната;

г) последици за здравето на определени групи от населението;

2. храната би могла да засяга етични или религиозни схващания.

(5) Етикетите на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, които нямат традиционен еквивалент, трябва да съдържат и необходимата информация за природата и характеристиките на храната, определена с разрешението по чл. 19 от Закона за храните.

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) (1) Разпоредбите на чл. 24а не се прилагат за храни, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО в количества, по-малки от 0,9 на сто от съставките на храната, отчитани самостоятелно, или 0,9 на сто от количеството на храната, състояща се от една съставка, и при условие че наличието на тези количества е случайно или технически неизбежно.

(2) Икономическите оператори са длъжни да представят пред органите на Министерството на здравеопазването доказателства, че са предприети съответни мерки да не се допусне присъствието на ГМО и че такова присъствие е случайно или технически неизбежно.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Нетното количество на предварително опакованите храни се изразява във:

1. единици за обем - литър, сантилитър или милилитър - при течности;

2. единици за маса - килограм или грам - при останалите храни.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага за храни, за които с нормативен акт са определени други изисквания.

(3) Когато храни в твърдо състояние се предлагат в течна среда, на етикет се обявява и отцедената нетна маса на храните.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Когато няколко единични опаковки са поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 6, 8 и 12 , както и нетното количество и броят на единичните опаковки.

(2) Броят на единичните опаковки и нетното им количество може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното количество на груповата опаковка, както и общият брой на единичните опаковки.

(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато отвън може:

1. ясно да се види и лесно да се преброи общият брой на единичните опаковки;

2. да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Не се изисква посочване на нетното количество на храната, когато:

1. обемът и масата й могат да претърпят значителни загуби при съхранението й;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) храната се продава на бройка или се измерва в присъствието на купувача;

3. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., бр. 100 от 2003 г.) когато нетното й количество е под 5 g или 5 ml, с изключение на опакованите подправки и билки.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите "най-добър до" или "най-добър до края на", следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена, и условията на съхранение на храната.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Срокът на минимална трайност трябва да съдържа в хронологичен ред:

1. датата и месеца - за храни с трайност не повече от 3 месеца;

2. месеца и годината - за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;

3. годината - за храни с трайност над 18 месеца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 98 от 2004 г.) Срокът на трайност на бързоразвалящите се храни се обявява с думите "използвай преди", следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена. След срока на трайност, който съдържа най-малко деня и месеца, посочени в тази последователност, се описват условията за съхраняване на храната.

Чл. 29. Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г.) (1) Не се изисква обявяване на срока на минимална трайност за:

1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) пресни плодове и зеленчуци (включително картофи), които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;

2. безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 в опаковки с обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за местата за обществено хранене;

3. напитки, съдържащи над 10 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол и непроизведени от грозде;

4. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им;

5. оцет;

6. готварска сол;

7. захар;

8. захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари;

9. дъвка и подобни дъвчащи продукти;

10. индивидуални порции сладолед.

(2) Изискването по ал. 1, т. 1 не се отнася до покълнали семена и подобни продукти като бобови кълнове.

Чл. 31. (1) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Определянето и обозначаването на партидата на дадена храна се извършват от производителя или от лицето, което опакова храната, или от лицето, което осъществява първа продажба на храната в Република България.

(2) Маркировката за обозначаване на партидата на храната се предхожда от изписването на латинската буква "L".

(3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката за означаване на партидата се поставя на груповите опаковки.

(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Когато храната предварително се опакова, маркировката за обозначаване на партидата и буквата "L", поставена на подходящо място, трябва да фигурират върху предварителната опаковка или върху прикрепен към нея етикет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Когато храната не е предварително опакована, маркировката за обозначаване на партидата и буквата "L", поставена на подходящо място, трябва да фигурират върху опаковката или контейнера, или ако това не е направено - в съответните търговски документи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) В случаите по ал. 4 и 5 маркировката за обозначаване на партидата и буквата "L" трябва да са нанесени по такъв начин, че да са лесно видими, ясно четливи и неизтриваеми.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Не се изисква поставяне на маркировка за означаване на партидата на храната:

1. при растителни храни, които:

а) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) се продават или доставят в пунктове за временно складиране, обработка или опаковане;

б) подлежат на транспортиране до предприятия за производство на храни;

в) подлежат на незабавна преработка в предприятието производител;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) върху опаковки, чиято най-голяма повърхност е с размери до 10 cm2;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) когато срокът на минимална трайност или срокът на трайност при бързоразвалящите се храни е обозначен върху етикета и е в некодиран вид;

4. (нова - ДВ, бр. 98 от 2004 г.) когато при продажба на крайния потребител хранителните продукти не са пакетирани или са пакетирани по молба на купувача, или са пакетирани за непосредствена употреба.

Чл. 32. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2003 г.) (1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни се забраняват:

1. използването на думите "диетична" или "диета" самостоятелно или в съчетание с други думи, определящи тези храни;

2. всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е със специално предназначение.

(2) Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със специално предназначение, да бъдат обозначавани като "диетични".

(3) Обозначаването по ал. 2 се извършва при спазване изискванията на Наредбата за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.), или на Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.).

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

  1   2   3

Свързани:

Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconНаредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни
Чл. (1) С наредбата се определят изискванията към производителите и търговците относно наименованията, състава, характеристиките,...
Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconПроизводството е образувано по жалба на Б. С. М., с Егн *, в качеството му на представляващ „Б. М.", със седалище и адрес на управление гр. Б., У. "Л." №30
Р. Б., с което на фирмата-жалбоподател на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за храните е наложено наказание “имуществена санкция”...
Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconПроизводството е образувано по жалба на В. А. Т., Егн *, в качеството му на представляващ „К." Е., със седалище и адрес на управление гр. Б., жк „З.", бл. 55
Директора на Р. Б., с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за храните е наложено наказание “имуществена...
Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconПредстоящи промени в етикетирането на храните(безалкохолните напитки), произтичащите от предложението за регламент на европейския парламент и на съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите
Ализира две области на законодателството за етикетирането общото етикетиране на храните и етикетирането за хранителната информация...
Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconВсички артикули да отговарят на изискванията на Закона за храните и Наредба №5 от 25. 05. 2006г за хигиената на храните
Дсп,дсх,дя -6 бр, дмк, цдг – 17 бр и Ддю всички артикули да отговарят на изискванията на Закона за храните и Наредба №5 от 25. 05....
Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconНаръчник за изискванията за етикетирането и представянето на хранителната информация на безалкохолните напитки ст н. с инж. Хр. Юруков, дтн
Съгласно законодателството в нашата страна1/ всички храни, включително и безалкохолните напитки2/, предлагани на потребителите предварително...
Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconПостановление №184 от 27 юли 2004 Г. За приемане на наредба за изискванията към етикетирането, маркировката и външното оформление на тютюневите изделия и за определяне на стандарти за извършване на оценка на съответствието на съдържанието на вредни съставки в цигарите

Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconНаредба за изменение и допълнение на наредба №8 от 2002 Г. За изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 Г.)

Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconНаредба №8 от 16 април 2002 Г. За изискванията към използване на добавки в храните

Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните iconНаредба №8 от 16 април 2002 Г. За изискванията към използване на добавки в храните

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом