В името на народа




ИмеВ името на народа
Дата на преобразуване10.05.2013
Размер230.43 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://rs-karlovo.com/Grajdanski_dela/2010/Grajdanski/07_2010/231_10.doc
Р Е Ш Е Н И Е


Номер Година 08.07.2010 Град КАРЛОВО


В ИМЕТО НА НАРОДА


Карловски Районен съд четвърти граждански състав

На двадесет и втори юни две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова


Секретар: П.В.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 231 по описа за 2010 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Искове с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба против „***** ***” ЕООД гр. ***, ищецът Г.Х.Г. *** твърди, че от *** год. до *** год. включително работил като Главен счетоводител на ответното Дружество. На ****год. трудовото му правоотношение било прекратено по реда на чл.325 т.1 от Кодекса на труда. Твърди, че през изминалия период от време имал право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни, както и още 12 дни платен годишен отпуск по КТД. Или общо през този период от време имал право по на 32 дни платен годишен отпуск годишно. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото си правоотношение имал натрупани общо 126 /сто двадесет и шест/ дни неизползван платен годишен отпуск. В Заповед № ***/**** год., с която било прекратено трудовото му правоотношение, не било предвидено и изчислено дължимото му обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда. Твърди, че направил постъпки пред ответника за изплащане на това обезщетение, но същият му отказал такова. МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3200.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за 126 дни неизползван платен годишен отпуск, сумата от 50.00лв., представляваща лихва за забава върху нея за периода 09.12.2009г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че до напускане на дружеството личните трудови досиета трябвало да се поддържат от ищеца, като след напускането му, поради оставяне на документацията в насипно състояние, не било възможно да се ориентират относно неизползвания от него платен годишен отпуск . Прави възражение за прихващане срещу ищеца в размер на 3200 лева, както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че посочената дължима сума от 3200 лева от главница от Г.Г. е частично от дължимата от него обща сума в размер на 36252,23 лева от липса - чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и законната лихва върху посочената сума, считано от деня на откриване на липсата -11.01.2010 г. Твърди, че длъжността главен счетоводител в ответното дружество през периода *** г. - *** г. се изпълнявала от ищеца. Според актуалната си длъжностната характеристика, с която Г. бил запознат на **** г. срещу подпис, главният счетоводител съгласно раздел I, точка 1 имал задължения по планиране, организиране и контролиране на цялостната финансово- счетоводна дейност, осигуряване отчитането на парични средства, стоково- материални ценности и основни средства; осигуряване на достоверна счетоводна отчетност на основата на първичната документация . Съгласно т. 2 от раздел I от длъжностната характеристика Г. като главен счетоводител имал основни функции и задължения: да определи счетоводната политика и форма на счетоводството в дружеството в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството, НСС и Националния сметкоплан; да организира: финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и счетоводството на дружеството; достоверно да отразява резултатите от дейностите на дружеството; отчетността на финансовите, разчетните и кредитните операции; Да осигурява пълното отчитане на паричните средства и своевременното отразяване на движението им в счетоводните документи; правилно и своевременно да отчислява вноските за държавния бюджет, социални, застраховки и други задължения; средствата за погасяване на задълженията към банките, кредиторите и други в установените срокове; Да ръководи съставянето на баланси и изготвянето на счетоводните отчети в съответните срокове; Да подписва платежни документи и счетоводни отчети; Да контролира осигуряването на необходимите за дейността на дружеството финансови средства и следи за най-рационалното им използване. Бил длъжен да изпълнява допълнителни задачи възложени законосъобразно от работодателя. Твърди, че като главен счетоводител имал основни отговорности за резултатите от взетите решения при организирането и ръководенето на цялостната финансово- счетоводна дейност на дружеството; за нарушаването на правилата, регламентиращи финансово- стопанската дейност, несвоевременно представяне на отчетите и балансите; за допуснати злоупотреби с длъжностното си положение и др.; за достоверността на отчетните документи, които изготвя; за нарушения на финансовата дисциплина в дружеството; за нарушаване на относимите нормативни актове. Бил длъжен да познава спецификата и механизмите за финансово управление на дружеството. Имал задължения за лоялност и да не злоупотребява с доверието на работодателя. Твърди, че на практика ищецът бил организирал движението на парични ценности по следния начин: суми от пациенти в брой срещу касова бележка от касов апарат били получавани на регистратурата от съответната медицинска сестра, работеща като регистратор. Същият ден след приключване на първа смяна в 12.30 ч. паричните суми, които били събрани до този момент за деня се предавали на Г. като главен счетоводител. На следващият ден сутринта му се предавал и остатъка от паричните суми събрани след 12.30 на регистратурата, заедно с дневния отчет от фискалната памет на касовия апарат за оборота за този предходен ден. Твърди, че Г. записвал получаваните така суми в тетрадка, която не открили след неговото напускане. След напускането му констатирали, че счетоводството на дружеството не било организирано и не било водено съгласно изискванията на закона и според задълженията на Г. по трудов договор и длъжностна характеристика: не била заведена касова книга или касов регистър, в които да се отразяват приходите и разходите в центъра; не била водена книга за дневните финансови отчети на дружеството, в която ежедневно трябвало да се залепват дневните финансови отчети от фискалната памет, също така и месечните финансови отчети , което било изискване по Наредба №4 на МФ; липсвали сторно на касовия апарат при допуснати грешки при въвеждане на сумите от боравещите с него; нямало данни за заведен журнал на сметка 411 (за вземанията от клиенти, основно от РЗКО и приходи от наеми ) и журнална сметка 401 (задължения към доставчици); неподредени ведомости за работни заплати за 2009г., както и рекапитулации към тях за проследяването на съответните задължения към бюджета ( ДОО, здравно осигуряване, данък върху доходите на физическите лица и др.) и към персонал; нямало заведена книга за дълготрайните активи, както и липсвал съставен амортизационен план по изискването на ЗСч, НСС и др., липсвали банкови извлечения и първични документи към тях, които следвало да бъдат подредени ведно с парагона ( извлечението ) от банката, както разходно-оправдателните документи ( първични, платежни, вносни бележки, разписки и др.); нямало съставена оборотна ведомост при напускането на ищеца, която бил задължен да състави и от която да става видно
салдото на всяка една сметка; нямало при напускането на Г. и опис на неосчетоводените документи, който бил задължителен; не бил внесен данък върху доходите на физическите лица работници и служители на дружеството за месеците юни, август и септември 2009г., които трябвало да бъдат внесени по сметките на НАП до 10 число на следващия месец, независимо, че били подписани платежните нареждания за това и ги били връчили на ищеца за изпълнение. Твърди, че повод за съмнения относно нормалното функциониране на счетоводството била констатация на управителя в края на месец октомври 2009г., че са натрупали задължения към ********** ЕООД-****, за които задължения бил подписвал ежемесечно платежни нареждания до банката за изплащането им, а те не били изплатени, при задължение на Г. да ги придвижи и осъществи плащането. По същият начин и в същия период по договор с фирма за обслужване на медицинска апаратура , подписано от управителя банково платежно нареждане не било внесено в банката от Г. за изплащане. Констатирали след напускането на Г., че от лятото на *** г. той получавал писмени покани от ТД на НАП - **** за издължаване на корпоративния данък за 2007 и 2008 г. Тези покани не били докладвани на управителя и данъкът по тях не бил изплатен, вкл. до напускането на ищеца. Твърди, че в началото на месец ноември *** г. получили запорно съобщение от ТД на НАП - *** за стойност от 1343 лева, по което ищецът не успял да даде разяснения какъв е този запор. Отговорът му бил, че това е данъкът, без да обясни какъв вид данък и защо по този начин и ред. Твърди, че след като бил приканен да плати и освободи сметките на дружеството от този запор, Г. предприел странен метод на плащане: 1000 лева внесени в брой в „****" АД, офис *** и преведени с платежно нареждане към НАП. След което остатъкът от запорираната сума внесъл на ръка в „***". Като в същото време се оказало, че в сметката им в „****" имали тази сума. Твърди, че констатирал и че дружеството им е имало получени 2 писмени покани от НАП за дължими суми, които не му било известно как и за какво се получило така. Същите при получаването им в дружеството били взети от ищеца и укрити. След като се заинтересувал, разбрал, че това били данъци, които били превеждани по неправилни параграфи и трябвало да бъдат коригирани, за да не се плащат лихви и глоби. Корекциите трябвало да обхванат и декларации по Приложение № 6 за дължими данъци и осигуровки. На **** г. му поискали обяснения за посочените по-горе констатации пред свидетели. Г. не отговорил на нито един от поставените въпроси. На поканата му да се върне на работа и да приведе счетоводството в нормален вид съобразно закона, последвало негово предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение. За тези действия бил съставен констативен протокол от същата дата. На **** г. управителят издал заповед № **** за назначаване на комисия за констатация и подреждане на отчетната и счетоводната документация на Г.Г., поради прекратяване на трудовото му правоотношение, като в състава на същата било включено и лице, което да бъде посочено от ищеца или самият той да присъства. На същата дата заповедта била връчена на Г., като той отказал да я получи. Независимо от това му било прочетено на глас съдържанието, но той отказал да присъства лично или да изпрати негов представител. След извършване на проверката на **** г. комисията съставила протокол, с който извършила констатации относно безпорядък в документацията на ищеца в 6 точки, като било взето решение да бъде извършено подреждане на документацията по дати и видове документи до назначаването на нов главен счетоводител. На *** г. след като Г. подписал заповедта за освобождаването си, заявил, че ключовете от касата, която му била поверена са оставени на бюрото в кабинета му. В присъствието на свидетели, за което бил съставен констативен протокол от тази дата, била отворена касата и била констатирана наличност на парична сума в брой от 2139,02 лева. На **** г. бил назначен по трудов договор нов главен счетоводител. Същият продължил с подреждането, систематизирането и класиране на счетоводните документи оставени от ищеца. Била закупена счетоводна компютърна програма, в която бил създаден счетоводен сметкоплан и били осчетоводени всички налични документи. След приключване на осчетоводяването на **** г. наличността на сметка 501 (каса) била с дебитно салдо (пари, които трябва да са в наличност в касата) в размер на 36 252,23 лева. Писмено с обратна разписка от **** г. бил уведомен Г. да се яви в дружеството и да даде обяснения относно констатираната липса или да посочи разходно-оправдателни документи за това. Той отказал да се яви и отказал всякакво съдействие за изясняване произхода на липсата. Писмено бил получен от него отговор, в смисъл, че нищо не знае и е невинен. Твърди се, че към настоящия момент откриват и вероятно ще продължат да откриват съставяни от Г. документи, които са с невярно съдържание или с подвеждащо такова. Така в справка, непосредствено преди излизането му в отпуск по болест през *** г. относно неразплатените фактури Г. твърдял, че не е изплатена на ООД „****" - **** фактура № ****/**** г. за сумата от 1370 лева. При насрещна проверка се установило, че няма такава фактура издадена от посочената фирма. При насрещната проверка от счетоводството на ООД „****" - **** им било съобщено, че има и фактури от 2007 г., които били неразплатени -№ ***от **** г. за 1500 лева. В така наречените справки до уволнението му Г. не бил уведомявал управителя на дружеството за наличието на задължения към други доставчици от 2009, 2008, 2007 г.

По искане на ищеца съдът е допуснал изменение размера на предявения иск, който да се счита предявен за 125 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 2887.88лв. , а лихвата за забава в размер на 51.06лв.

Карловският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази изтъкнатите доводи, намира за установено следното:

Видно от препис от Заповед № ***/*** г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325 т. 1 от КТ, считано от същата дата.

По делото е изслушано заключението на вещото лице Р.М. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема като обективно, компетентно и безпристрастно. Според вещото лице обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер на 2887.88 лв. чисто , а лихвата за забава е в размер на 51.06лв. за периода ***г. до датата на подаване на исковата молба. Според вещото лице на база намиращи се в ответното дружество първични счетоводни документи разликата между наличност в каса по документи и намерена такава наличност е в размер на 34883.23лв.

Представена е длъжностна характеристика на длъжността „главен счетоводител”, съгласно която главния счетоводител съгласно раздел I, точка 1 има задължения по планиране, организиране и контролиране на цялостната финансово- счетоводна дейност, осигуряване отчитането на парични средства, стоково- материални ценности и основни средства; осигуряване на достоверна счетоводна отчетност на основата на първичната документация . Съгласно т. 2 от раздел I от длъжностната характеристика главният счетоводител има основни функции и задължения: да определя счетоводната политика и форма на счетоводството в дружеството в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството, НСС и Националния сметкоплан; да организира: финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и счетоводството на дружеството; достоверното отразяване резултатите от дейностите на дружеството; отчетността на финансовите, разчетните и кредитните операции; Да осигурява пълното отчитане на паричните средства и своевременното отразяване на движението им в счетоводните документи; правилно и своевременно да отчислява вноските за държавния бюджет, социални, застраховки и други задължения; средствата за погасяване на задълженията към банките, кредиторите и други в установените срокове; Да ръководи съставянето на баланси и изготвянето на счетоводните отчети в съответните срокове; Да подписва платежни документи и счетоводни отчети; Да контролира осигуряването на необходимите за дейността на дружеството финансови средства и следи за най-рационалното им използване. Бил длъжен да изпълнява допълнителни задачи, възложени законосъобразно от работодателя.

Представен е протокол от *****г.,съгласно който след напускане на ищеца, същият бил поканен да присъства при приемане- предаване на документите и паричните средства на ***, което отказал, отказал и да посочи лице, което да присъства вместо него и съобщил, че ключовете са в бюрото му. Била отворена в присъствието на посочените лица касата и били преброени паричните средства, които възлизали на 2139.02лв.

Представен е протокол от ***г., съставен от комисия, определена със заповед № ***/**** г., според който в кабинета на ищеца са намерени кашон с документи, включително и счетоводни, в шкаф в бюрото са намерени в пълен безпорядък дневни и месечни отчети от касовия апарат, договори, молби за отпуск на служители, фактури и документи на други фирми, намерени били дневни финансови отчети от касовия апарат за ***г., ****г., но незалепени в книгата за дневните финансови отчети, неподредени ведомости за работни заплати и др. Според протокола се наложило допълнително сваляне на кашони от таванското помещение , където се съхранявал архива на ***. Започнало подреждане на документацията по дати и видове документи, което продължило до назначаване на нов счетоводен екип, който продължил подреждането и класирането на документите.

Представен е констативен протокол от ****, съгласно който в периода **** г. лицата Р. Д., И. М. и Д. Б. са търсили и подреждали намерените документи от кашони, свалени от таванското помещение и същите били подредени по хронология на извършените операции. Според протокола на **** г. приключило осчетоводяването на намерените документи и направени разпечатки от журнала на сметките и било установено, сметка *** каса към *** г. по счетоводни данни е с крайно дебитно салдо 36252.23лв. при намерени в касата 1782лв. , сметка 401 доставчици – липсвали фактури от направените доставки, установено по направените плащания по банка, липсвали начисления за работна заплата и осигуровки, нямало начални салда по нито една счетоводна сметка към **** г., не били съставени хонорар - сметки по граждански договори.

Установява се от приложеното НАХД № ***/**** г. по описа на КРС, че с влязло в законна сила решение № *** от **** г. ищецът е признат за виновен в това, че на **** гр. **** съставил неистински официален документ, като е предал вид, че заверката за подадена данъчна декларация с вх.№ *** от **** г. по чл. 51 ал. 1 от ЗКПО за финансовата *** г. на нефинансово предприятие – ******** ЕООД гр. **** е писмено изявление на длъжностно лице от Данъчно подразделение гр. ****, с цел да бъде използван – престъпление по чл. 308 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.

Останалите представени писмени доказателства не променят изводите на съда.

Съдът е допуснал свидетели на ответната страна. Установява се от показанията на свидетеля А. Н. Ч., че през *** г. работела на регистратурата в ****** – **** на касовия апарат. Работата й се състояла в приемане на талоните, вкарването им в компютъра, вземането на потребителската такса от пациентите, също и плащане в брой от пациентите, които плащали прегледите си свободно, като ги отчитала с касова бележка на пациентите. Получената сума прибирала в касата на касовия апарат на регистратурата и на обед отчитала събраните пари на ищеца, който бил главен счетоводител на центъра. Събраната сума от сутринта до обед му я предоставяла и той я прибирал в касата в неговия кабинет. Записвал си сумата в тефтер, което ставало пред нея. Парите слагал в касата. Касовата ролка, която оставала в апарата, я прибирали в найлонова торбичка и като свърши му я предоставяли. На следващия ден в 08,30 часа отчитали парите от следобедния оборот с дневния отчет от предишния ден. Отчитали оборота на ищеца, който оборот той също слагал в касата на центъра. Твърди, че приблизително на ден дневният оборот бил 200-300 лева, имало дни към 450 лева. Имало дни и с по-макък оборот според потока на пациенти. Дневните отчети ги предавала на ищеца, който ги слагал в чекмеджето си. В края на работния ден се вадел дневният отчет от касовия апарат. Голямата ролка си оставала в касовия апарат. Дневният отчет бил отрязък, в който се отчитал дневния оборот. Този отчет предавали на ищеца. Твърди, че не е виждала книга, в която да се лепят тези дневни отчети, като с такава книга не е работила, тъй като не й било задължение. Установява се от показанията на втория допуснат на ответната страна свидетел Р. В. Д., че работи в ******** от ***** г. като главен счетоводител. С встъпването й самата длъжност изисквала да получи приемо-предавателен протокол, с който да й бъдат предадени счетоводните документи - оборотни ведомост и годишни финансови отчети. Не получила такъв приемо-предавателен протокол. Твърди, че в стаята на счетоводството били намерени в шкафовете и в двете бюра различни по видове документи, некласифицирани в отделни папки. Първо направила пълно класифициране по видове на счетоводните документи. Потърсила касова книга, в която трябвало да бъде водена хронология на съставените приходни и разходни документи, за да може да бъде установена касовата наличност в деня й на започване на работа. Също така задължение на главния счетоводител било, ако не самият той, то да организира водене на книга на дневни финансови отчети, които се изваждат от фискалната памет на касовия апарат и отразяват отчетените продажби за деня, т.е. приходът, който трябвало да бъде регистриран в касовата книга. Не намерила тези документи, които трябвало да бъдат водени. Д-р *** й казал, че в таванското помещение има счетоводна документация. Оттам били свалени два и повече кашони, в които имало счетоводна документация, неподредена, без да е класифицирана по някакъв ред. Твърди, че след подреждането на документите започнали сортирането им по години, тъй като били смесени - фактури, рекапитулации, ведомости от работни заплати. В кашоните намерили и документи на други три фирми, за които разбрала, че ищецът е обслужвал счетоводно. Намерените документи разделили по години, по видове – ведомости, фактури, съответно протоколи за подавани декларации към НАП, протоколи за предавани на документи в НОИ. След това проследили хронологията на ведомостите. Твърди, че липсвали ведомости за работните заплати, които се пазят 50 години. Лицето, което обслужвало програмата за заплатите отново разпечатало ведомостите, подредени били по месеци и събрани в класьор, за да се съхранят. Твърди, че на 26, 27 или 28 декември закупили счетоводна програма. До този момент такава нямало. Идеята била с тази програма да се осчетоводят намерените фактури, които били плащани в брой, за да се установи касовата наличност, след като нямало водена такава по хронологичен ред по дата на събитията. Твърди, че парагоните на банката били разпилени, неподредени. Изисквали от банките копия на парагоните. Започнало осчетоводяване на първичните документи, касаещи плащанията в брой. След като били установени, трябвало да има касова наличност в доста голям размер, какъвто не бил предаден. Д-р **** потвърдил, че плащането на ел. енергия, плащанията към *** са извършвани в брой. За доста месеци фактурите за ел. енергия също липсвали. Изискали ги от електро-разпределителното дружество, съответно със скачени фискални бонове, от които било видно, че е плащано в брой. От **** изискали копия на фактури, защото и те били плащани в брой. Друг контрагент фирма „****” също били издавали фактури за плащане в брой. Някои от тях липсвали и това го установили след засечка с контрагента. На база на това сравнение изискали копия от фактурите, които им липсвали. Твърди, че след набавили тези документи и след осчетоводяването им по счетоводната програма касовата наличност по счетоводни данни трябвало да бъде в размер на 34 000 лева, а реално били предадени около 1782 лева. След това били осчетоводени документите, свързани с плащания през банка, т.н. хронологична ведомост на сметка 401. Тази сметка не била водена, нямало следи за аналитични салда. Сметка 411 също следвало да бъде водена на аналатично ниво. Тази аналитичност не била намерена, не били водени тези сметки нито на синтетично, нито на аналитично ниво. Не намерила книга за дълготрайни активи, в която трябвало да се опише всеки актив – наименование, кога е придобит и да му бъде направен амортизационен план. В кашоните имало много дневни отчети, които не били залепени в книгата. Книгата била намерена, но дневните отчети не били лепени систематично. Това, което намерили, го залепили в книгата. Допълнително били изкарани по дата финансови отчети за минали периоди и били залепени. Установили се две сторна, направени на касов апарат, но те не били описани на специфичните сторно касови бележки. Направили тези сторна и приложили дневните отчети, където имало тези сторна. Същите били отчетени към общия приход, който давал касовия апарат. Твърди, че тя лично разговаряла с ищеца, помолила го да поговорят, да й обясни някои неща. Ищецът уклончиво отговорил, че ще намери начин да отиде, но не отишъл. След това отишъл по повод неизплатено си обезщетение за неизползван отпуск, което трябвало да получи с плащане на декемврийските заплати. Това трябвало да се случи в началото на февруари 2010 г., но то не било преведено по причина, че касовата наличност не отговаряла на счетоводните данни и му обяснила, че обезщетението е начислено и ще си го получи, но следва да обясни на какво се дължи разликата в касата. Показала му двете папки, да ги разгледа и прецени какви първични документи те не са намерили и ако той знае и има спомени какво липсва, да направи обяснения. Ищецът отказал, станал и си тръгнал. Твърди, че ключът от кабинета на главния счетоводител й го предал д-р ****. Кабинетът не бил запечатван, защото следвало да се плащат задължения за 2007 г. и 2008 г. по Закона за корпоративния данък. Ищецът бил освободен на **** г. Бил поканен писмено от д-р ***** да присъства на съставяне на приемо-предавателен протокол. Ключът от касата и наличните пари в нея д-р Б.ги предал на касиера, който бил назначен на *** г. Установява се от показанията на третия свидетел, осигурен от ответната страна И. М. М., от *** г. е в отношения с *** в ***. Бил системен администратор на *** и при разделянето на ***** от ***** имал отношения с ****, където поддържал хардуера и софтуера, поддържа и цялата компютърна мрежа. Тази мрежа обработвала и **** документация, която работи с един софтуер. Отделно имало инсталиран и софтуер ТРЗ, който също поддържал и който съществувал, докато ищецът бил на работа до декември 2009 г. След това се закупил нов програмен продукт, който бил едновременно и счетоводство, и ТРЗ, който той вече не поддържал. Твърди, че на *** г. от ищеца били поискани обяснения по повод запориране сметката на ****, за което било получено писмо, което ищецът не завел и съответно не представил пред ръководството и което по случайност попаднало при управителя. При поискване от ищеца на входящия дневник, за установяване какви писма са заведени, какви задължения има *** към институциите и поискване на касовата книга, от негова страна имало мълчание. Били объркани параграфите за осигуровките и ищецът решил да напусне. Пуснал си молбата вечерта на *** г. На въпросите към ищеца относно местонахождението на документацията той не дал отговор. Въпросите към ищеца били зададени в присъствието на началника на охраната, д-р ****, имало и други хора. Твърди, че на 8-ми сутринта ищецът му се обадил и го помолил да му вземе заповедта и да му я занесе в **** да я подпише. Подписал я, не пожелал да се качи в *****, като имало уговорка да подпише заповедта и той лично да предаде документацията на д-р **** Тогава ищецът му споменал, че ключът за касата е в бюрото му. Върнал се в ****, предал двата екземпляра от заповедта и казал, че ключовете от касата са в бюрото на ищеца. Тъй като имало неотложни неща, които трябвало да се вършат, д-р Б.съставил комисия от трима човека, която да отвори документацията на счетоводството. Отворила се и касата. Твърди, че присъствал и се подписал при преброяването на парите от касата. Твърди, че останал учуден при влизане в кабинета на ищеца, при отваряне на бюрото в дясната му страна, че се намирали документи, съставени от него, които били небрежно разхвърляни. Това били разплащателни ведомости, рекапитулации по пера, обработката на заплатите на персонала на ****. След всяка обработка цялата документация била подреждана в папка. Твърди, че ищецът раздавал фишовете. Твърди, че след това го викали през час-два, за да го питат кой документ какъв е, тъй като били намерени кашони с документи. Съставила се комисия от трима ****, които разглеждали съдържанието на кашоните. Голям кашон имало вътре в стаята, а други два горе на тавана. Вътре били нахвърляни безразборно платежни документи, разплащателни ведомости. Имало неразпечатана кореспонденция на писма на други фирми, които се открили по различни чекмеджета. Твърди, че комисията сортирала документите, за входящ дневник, за изходящ, тъй като се получавали десетки писма относно комисия за издаване на болнични листове и ищецът отговарял за това, като пишел писма до д-р ****. Никой не бил създавал хаос, нито бил разхвърлял документация след напускането на ищеца. Твърди, че касовите бележки били намерени в найлонова торбичка, както си излизал свитъкът от касовия апарат, така си стоял навит. Твърди, че подписът под констативен протокол от **** г. на лист 35 от делото е положен от него, както и че е присъствал на момента на подаване на заявлението за напускане на ищеца. Д-р Б. се съгласил и се уговорили на другия ден ищецът да дойде в ответното дружество, да предаде документацията и подпише заповедта Не било уточнено на кого да се предаде документацията. Твърди, че ищецът бил и счетоводител, и касиер. Тъй като **** нямал друг персонал освен управител и един счетоводител, ищецът водел изходяща и входяща поща. Имало касова книга, тя била започната и някъде в началото на януари било прекратено воденето й. Имало няколко фискални бона залепени, а смисълът на касовата книга бил всеки ден да бъдат лепени в нея отчетите от касовия апарат. В комисията, сформирана от д-р Б.нямало икономист, били трима лекари. Заповедта, която носил на ищеца, била вече подписана от д-р Б..

Съдът намира, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е било прекратено.

Обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ работодателят дължи на работника при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Налице е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено. Съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице, обезщетението за 125 дни неползван платен годишен отпуск на ищеца е в размер на 2887.88 лв. чисто, а лихвата за забава върху него за периода от 09.12.2009г. до датата на подаване на исковата молба е в размер на 51.06лв.

Ответникът от своя страна прави възражение за прихващане на предявеното вземане със свое вземане към ищеца, произтичащо от липса на парични средства от касата на дружество. По своята правна същност, това възражение представлява претенция с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ работник или служител на когото е възложено като трудово задължение да събира , съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата или от деня на откриването й. Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен. Отговорност по реда на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ ще носи работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение изпълнението на посочените в текста дейности, пряко свързани с движението на стоково-материалните ценности, и то в пълен размер. Съгласно чл. 211 от КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като няма пречка да е по пътя на възражението, както е в случая , като работодателят носи доказателствената тежест за установяването на фактическия състав на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. За успешното провеждане работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение със работещия, чиято трудова функция е свързана със събирането , съхраняването, разходването или отчитането на парични или материалните ценности, настъпването на липса и нейния конкретен размер , момента на настъпването или откриването й. При наличието на визираните по-горе предпоставки, причинната връзка между вредата и вината се предполага до доказване на противното. Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между страните е бил налице сключен трудов договор, прекратен по взаимно съгласие. Длъжностната характеристика на ищеца, дава основание да се направи извод, че е извършвал отчетническа дейност, пряко свързана с движение, разходване и отчитане на парични и стоково – материални ценности. По делото ССЕ, неоспорена от страните, дава заключение ,че на база намиращи се в ответното дружество първични счетоводни документи разликата между наличност в каса по документи и намерена такава наличност е в размер на 34883.23лв. При отговорността за липси, установяването на липси обръща тежестта на доказване и отчетникът е този, който следва да докаже, че не я е причинил или че не я е причинил виновно. От ищеца не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Ето защо възражението се явява основателно и като такова следва да бъде уважено, като исковата претенция бъде прихваната със сумата, констатирана като липса до размера на по-малкото вземане, дължимо на основание чл. 224 ал. 1 от КТ. Съдът счита за неоснователни възраженията на ищцовата страна за специален ред за прекратяване на трудовото правоотношение с отчетници. КТ не е предвидил липса на възможност страните да го прекратят по взаимно съгласие, както са сторили в случая. Разпоредбата на чл. 326 ал. 3 от КТ касае случаите на прекратяване с предизвестие. Разпитаните свидетели безпротиворечиво установиха както движението на парични средства, начина на организиране и водене на счетоводството, констатациите на натоварените от ръководителя на центъра лица , така и отказа на ищеца да присъства при проверката. Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане , то за плащането на обезщетение за неползван отпуск не е предвиден срок за изпълнение, поради което вземането става изискуемо след покана. По делото не са ангажирани доказателства от ищеца за това, че е поканил ответника да му изплати обезщетение за неползван отпуск, поради което лихва за забава от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на исковата молба не се дължи - покана за плащане представлява самата искова молба. Ето защо претенцията за мораторна лихва за времето от **** г. до датата на подаване на исковата молба е неоснователна.

Ответникът претендира разноски, като с оглед изхода на делото следва да му се присъдят такива в размер на 7.65лв. относно иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. По отношение иска по чл. 224 ал. 1 от КТ, предвид обстоятелството, че същия се отхвърля поради направено съдебно прихващане, съдът не присъжда разноски на ответника. Следва с оглед основателността на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ, който съдът отхвърля поради прихващане, да бъде осъден да плати държавна такса в размер на 115.52лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 15.00лв.

Водим от горното съдът


Р Е Ш И:


ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** против „********” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „*******” № ** иск с правно основание чл.224 ал. 1 от КТ за осъждане на „*******” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „*******” № ** да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 2887.88лв. , представляваща обезщетение за неползван 125 дни платен годишен отпуск, поради прихващане с вземането на „*********” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „*******” № ** от липси в размер на 34883.23лв. до размера на по-малкото вземане - 2887.88лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** против „********” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К. ул. „*******” № *** иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 51.06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.12.2009г. до датата на подаване на исковата молба – 08.02.2010г. върху сумата от 2887.88лв., представляваща обезщетение за 125 дни неползван платен годишен отпуск ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Г.Х.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „********” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „****” № *** направените по делото разноски в размер на 7.65 / седем лева и шестдесет и пет стотинки/ лева.

ОСЪЖДА „********” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „*****” № *** да заплати в полза на съда по сметка на ВСС сумата 130.52 (сто и тридесет лева и петдесет и две стотинки), представляващи държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :


П.В.




Свързани:

В името на народа iconВ името на народа
Признава подсъдимия В. М. С., роден на, живущ,,, образование,,,, егн
В името на народа iconВ името на народа
Признава подсъдимият Ж. К. Д., роден на,,,,,,, живущ, П. обл., Егн
В името на народа iconВ името на народа
Англия,навсякъде е записана със собствено име-Ц.,с което име е позната и във всички лични,обществени и професионални среди. Твърди,че...
В името на народа iconВ името на народа
Признава обвиняемия В. И. В., роден на,,, във еад, живущ егн
В името на народа iconВ името на народа
Нк във вр с чл. 55 ал. 1 т. 1 от нк го осъжда на лишаване от свобода за срок от осем месеца
В името на народа iconВ името на народа
Признава подсъдимия М. Л. С., роден на, Пловдивска област,,,,,,, живущ, егн
В името на народа iconВ името на народа
Смолянският административен съд в публичното заседание на год в състав
В името на народа iconВ името на народа
Смолянският административен съд в публичното заседание на 09. 11. 2009 г в състав
В името на народа iconВ името на народа
Минчева Гр дело №74 по описа за 2010г и за да се произнесе взе предвид следното
В името на народа iconВ името на народа
Ангелов ан дело №18 по описа за 2011г и за да се произнесе взе предвид следното
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом