Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.)




ИмеРегионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.)
страница19/24
Дата на преобразуване09.05.2013
Размер2.8 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.mrrb.government.bg/docs/1ffa13260808202260c9db137b9747bb.doc
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

1.13. Развитието на туризма да бъде съобразено с Националната стратегия за екотуризъм.


В аналитичната част на РПР Югозападният район е определен като район с благоприятни климатични условия и разнообразие на географските характеристики – обхваща изцяло или отчасти 10 планини и планински вериги, три големи реки с плодородни речни долини, полета и планински пасбища, много находища на лековити минерални води, над 350 естествени езера. Югозападният район е считан за район с концентрация на природни и антропогенни ресурси с широк потенциал за развитие на различни видове туризъм. Описани са защитените територии в обхвата на района (отразени в т.1.7 на настоящия доклад). Културно-историческото наследство е представено от археологически, исторически, културни и архитектурни паметници, уникални фолклорни традиции, фестивали, занаяти и традиционни производства. В района се намират редица туристически обекти с важно значение, като например Рилския манастир и Боянската църква, Мелник и др. Функционират редица курорти като Боровец, Банско, Паничище, Сандански и др., в които се предлага целогодишно настаняване. Голям туристически поток привлича и столицата София.

Тъй като екотуризмът е фактор, допринасящ за растеж на местната икономика и опазването на околната среда, при формулиране на стратегическите цели на Националната стратегия за екотуризъм са обхванати широк спектър дейности, голяма част от които са отразени в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и в Актуализирания документ за изпълнението му (2011-2013 г.), а именно:

- опазване на биологичното разнообразие и културното наследство. Целта намира приложение в приоритет 1 „Повишаване конкурентноспособността на регионалната икономика”, специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” и в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) Мерките са в обхвата съответно на Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Околна среда”;

- развитие на екотуристическия бизнес. Целта е застъпена в приоритет 1 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”, специфична цел 1.1 „Разнообразяване структурата на икономиката на местно ниво и създаване на бизнес мрежи и клъстъри от МСП на база на специфични местни ресурси” на РПР на ЮЗР 2007-2013 г. Мярката е в обхвата на Оперативна програма „Конкурентоспособност”;

- регионално и местно развитие - планиране и изграждане на подходящата инфраструктура за подобряване на достъпа до обектите на екотуризма, стимулиране и поддържане на съществуващите местни и регионални модели и най-успешни практики в сферата на екотуризма, интегриране на екотуризма в регионалните и общински планове за развитие, провеждане на форуми за екотуризъм, събития и чествания на регионално ниво и др. Дейностите намират приложение по приоритет 1, специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” на РПР на ЮЗР 2007-2013 г. и са обект на Оперативна програма „Регионално развитие”.

С цел обхващане на ландшафтното разнообразие на територията на страната в Националната стратегия за екотуризъм са разграничени географски клъстери, които са от ключово значение за мрежата на развитие на екотуризма. Условно те са наречени екотуристически региони или еко-региони. Границите на регионите не са фиксирани и описанията им са обособени заради потенциала им да служат като координиращи центрове на местните общински съвети, туристическите асоциации и бизнеса. Предвидени са да предлагат многообразие от туристически атракции, свързани по някакъв начин с ключовите елементи на защитена територия от националната екологична и културна мрежа, представени в съответния регион.

Следните еко-региони попадат изцяло или частично на територията на Югозападния район: Югозападен еко-регион, еко-регион Западни Родопи, еко-регион Витоша-Северна Рила, Западен крайграничен еко-регион и еко-регион Западна Стара планина.


2. Изпълнение на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана от Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите.


Компоненти и фактори на околната среда


Въздух

Качеството на атмосферния въздух е сред актуалните екологични проблеми на Югозападен район. Той е определян като географско пространство със значителни стойности на антропогенно натоварване и съответно с влошени качества на атмосферния въздух. Активни източници на замърсяване са зоните на концентрация на промишлените дейности и урбанизираните ареали. Традиционно проблемни зони са София и Перник. На това основание и след предварителна оценка на нивата на замърсителите, по решение на МОСВ от 2001 г. (по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС), тук са категоризирани съответни райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), а именно Столичен район, Елин Пелин, Пирдоп и Златица, Перник. Със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на Министъра на околната среда и водите е утвърден нов списък на районите (агломерациите) за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), считано от 31.12.2007 г. На територията на Югозападен район от ниво 2 се намират части от 2 от РОУКАВ – Югозападен и Столичен. На територията на РИОСВ-Перник има един район за оценка и управление качеството на атмосферния въздух- „Югозападен”, включващ две области: Перник и Кюстендил. Община Благоевград е класифицирана като зона Благоевград в рамките на РОУКАВ „Югозападен”. Териториите на област София и област Софийска се причисляват към РОУКАВ Столичен.

По обобщени данни на Изпълнителната агенция по околна среда (към 31.12.2009 г.) и съгласно Национален доклад за състоянието на околната среда за 2009 г. повишени емисии на серен диоксид във въздуха от горивни и производствени процеси са отчетени в община Перник, което се дължи на дейността на ТЕЦ „Република”, гр. Перник. В Столична община под влияние на транспортната интензивност са отчетени едни от най-високите за страната емисии на азотен диоксид. Превишение на средно часовите норми е регистрирано в АИС „Хиподрума”, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”. Урбанизираният характер на територията обуславя генерирането на значително прахово замърсяване, като най-високи концентрации на ФПЧ за страната в границите на ЮЗР са измерени в Перник. През 2009 г. в 4 ПМ, разположени в София (АИС „Надежда”, АИС „Хиподрума”, АИС „Павлово” и АИС Копитото”) е регистрирано превишение на праг за информиране на населението (180 mg/m3) по отношение контролирането на озона. Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух (10 mg/m3) през 2009 г. е регистрирано в РОУКАВ София – в АИС „Павлово”. Източник на замърсяването основно е транспортът, както и всички останали горивни процеси. В Пирдоп измерената концентрация на кадмий през 2009 г. е под средногодишната норма. Концентрацията на фенол се контролира в пункт София/„Гара Яна”, за 2009 г. не е регистрирано превишаване на пределно допустима средно часова концентрация (ПДК с.ч.) за фенол. Средноденонощната концентрация е превишена през 2,3% от дните. Измерена е концентрация, превишаваща 1,7 пъти нормата.

Като конкретно реализирани дейности, в част от общините на територията на съответните РОУКАВ, в които се изпълняват програми по чл.27 от ЗЧАВ, могат да бъдат посочени:

  • Столична община – през 2009 г. е изградена 2510 m газоразпределителна мрежа, присъединени са 2815 потребители, от които 79 стопански и 2736 битови. Продължава изпълняването на програмата за поетапно обновяване на автопарка от масовия градски транспорт, като новодоставените автобуси са оборудвани с двигатели, отговарящи на сертификат ЕВРО 4. Ограничен е достъпът на автомобили в централната градска част чрез разширяване на „Синята зона”. Реализиран е проект за изграждане на второ табло (на бул. „Евлоги Георгиев”, в района на „Орлов мост”) към Автоматизираната система за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух. Пусната е линията на метрото от станция „Сердика” до „Младост”. Ремонтирани са 681 692 m2 от пътната инфраструктура. Изградени са 15 км велоалеи. При зимната поддръжка на уличната мрежа са използвани солни разтвори;

  • Община Перник – през 2009 г. започва първи етап от проекта за газификация на гр. Перник посредством газифициране на кв. „Църква“ и кв. „Изток”. Преасфалтирана е цялата вътрешно-градска мрежа, централната част на града и вътрешно-квартални пространства. Създадени са нови кръстовища, с цел подобряване на организацията на движението на моторните превозни средства и намаляване на задръстванията;

  • Община Пирдоп – изготвен е проект за консервиране и рекултивация на депото за твърди битови отпадъци в местността „Сулюманица”. Изготвен е проект от „Еко Медет” ЕООД за рекултивация на терените извън концесията в района на хвостохранилище „Медет”. Извършена е техническа рекултивация на хвостохранилище „Медет”.

РИОСВ-София контролира обекти, значими емитери на вредни вещества в атмосферния въздух, които на територията на инспекцията са над 300. Контрол се упражнява и върху: бензиностанции и газостанции; фирмите за химическо чистене; фирми, които произвеждат, употребяват и съхраняват опасни химични вещества и препарати; инсталации, в които се употребяват органични разтворители; фирми, които осъществяват внос и износ на озоноразрушаващи вещества; обекти с неподвижни източници на емисии в атмосферния въздух.

През 2010 г. съгласно утвърден от Министъра на околната среда и водите график за извършване на контролни измервания на емисиите от неподвижни източници, е проведен емисионен контрол на следните обекти (основни източници на вредни емисии в атмосферния въздух на Столична община): ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София - Изток”; ТЕЦ „София”; „Чугунолеене”; „Дружба стъкларски заводи” АД; КС „Ихтиман” към „Булгартрансгаз” ЕАД; „Булсан” ЕООД гр. Ботевград; „Елаците Мед” АД с. Мирково; „Пролайф Технолоджи” ООД с. Мирково; „Аурубис България” АД; „Керамичен завод” гр. Ботевград; ПУДОООС - МОСВ инсталация за изгаряне на опасни отпадъци (инсинератор) към Александровска болница; „София Мед” АД; „Медиком” ЕООД инсталация за изгаряне на опасни отпадъци (инсинератор) към ВМА – ГОС гр. София; „Кодак Графикс Комюникайшънс” АД; АБ „Враждебна” към „Пътища и съоръжения” ЕАД гр. София.

Контрол на Неподвижни източници на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух се извършва чрез представените от собствениците и ползватели на обекти резултати от собствени периодични измервания (СПИ) и собствени непрекъснати измервания (СНИ).

В съгласие с Наредба № 10 за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферен въздух от големи горивни исталации (ДВ, бр. 93 /2003 г.) и подготвяне на първичната информация за тях с цел докладване ежегодно по Директива 2001/80/ЕО на контрол са подлагани: ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София Изток”, ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Кремиковци”.

На територията на РИОСВ–София са разположени 7 пункта за контрол на качеството на атмосферния въздух. Те са разпределени в два РОУКАВ: РОУКАВ Средногорие: ръчен пункт Пирдоп и РОУКАВ Столичен: ръчен пункт Гара Яна, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”, АИС „Красно село”, АИС „Дружба”, АИС „Копитото”.

Според анализите в Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2010 г. на РИОСВ–София, автомобилният транспорт е най-големият източник на замърсяване. Има системни превишавания на пределно допустимите концентрации по показател фини прахови частици. Тези превишения са главно през зимните месеци (отоплителния сезон). Основни причини за превишаване на нормите са промишлените обекти, използваните горива в битовия сектор и транспорта, основните пътни артерии и строителството. Нередовното почистване на уличната мрежа също оказва значително влияние върху количеството регистрирана прах. Високи концентрации и превишения на на нормата с допустимото годишно отклонение от 35 пъти са регистрирани във всички пунктове с изключение на АИС „Копитото”. Най–високи концентрации са регистрирани на пунктовете АИС „Орлов мост”, АИС „Дружба”и АИС „Павлово”.

По показател серен диоксид през 2010 г. няма превишения. Средногодишната норма за азотен диоксид се превишава в АИС „Орлов мост” в следствие на интензивния автомобилен транспорт.

През 2010 г. няма регистрирани превишения от АИС „Красно село” и АИС „Дружба” на средночасовите стойности по показател озон. Регистрирани са превишения в АИС „Копитото”, АИС „Надежда” и АИС „Павлово”. Те са през летните месеци и се дължат на високите температури и интензивния автомобилен транспорт.

По данни на инспекцията от 2005 г. работи програма за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на Столична община, както и обновен проект на Програма за подобряване организационното и информационното осигуряване качеството на атмосферния въздух. Община София е в процес на разработване и актуализация на общинската програма и план за действие към нея, доказващи осигуряване постигането на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10.

На територията на Столична община се очертават няколко зони, които влияят пряко на КАВ:

  • Района непосредствено около „Кремиковци” АД, от който се емитират високи концентрации във въздуха на прах, газови замърсители и тежки метали;

  • Центъра на София, зоните с плътна застройка и интензивно движение на автомобилния транспорт;

  • Районите, които се водят индустриални;

  • Битовите източници използващи в домакинствата главно през зимния сезон, твърди или течни горива за отопление.

В СО постъпва първична информация за нивата на атмосферните замърсители в реално време. Монтирани са електронни информационни табла за качеството на атмосферния въздух на ул. „Г.С.Раковски” и на кръстовището на Орлов мост.

В Софийска област РИОСВ-София контролира 21 общини, съгласно изискванията на Наредба № 7 за оценка и управление на атмосферния въздух, които условно са обединявани в:

1. Райони, в които е налице превишаване на установените норми за качеството на атмосферния въздух (КАВ) и които са изготвили (или са в процес на актуализация) Програми за намаляване на вредните емисии, са общините Пирдоп, Златица и Челопеч. В района на тези общини влошеното качество на атмосферния въздух е следствие от дейността на „Аурубис България” АД, „Елаците Мед” АД, хвостохранилищата на „Елаците Мед” АД, хвостохранилището „Медет”, „Челопеч Майнинг” ЕАД, някои кариери и други по-малки обекти.

Един от основните фактори влияещ върху КАВ на местно ниво е „Аурубис България” АД. С изпълнение на Инвестиционната си програма за организиране на емисиите (намаляване на неорганизираните прахови емисии от металургията на „Аурубис България” АД), както поддържане на пътната инфраструктура от община Пирдоп, през отчетения период се наблюдава подобрение в качеството на атмосферния въздух от предходни години. Община Пирдоп е в процес на разработване и актуализация на общинската програма и план за действие към нея, доказващи осигуряване постигането на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10.

2. Райони, в които не се наблюдава превишаване на нормите по КАВ – Ботевград, Правец, Етрополе, Годеч, Своге, Копривщица, Долна баня, Горна Малина. РИОСВ–София периодично извършва контрол на промишлените предприятия в тези общини с цел недопускане на голямо количество вредни емисии от тяхната дейност, която би довела до промяна качеството на атмосферния въздух. През 2009 г. е извършен имисионен контрол на КАВ в гр. Ботевград. В част от общините като Ботевград, Елин Пелин, Ихтиман, Правец, Костинброд е осъществена битова газификация, в друга част от общините предстои. Това ще намали нивата на емисиите на прах и серни оксиди.

В Софийска област има и общини, в които качеството на атмосферния въздух е близко до естествения фон, без значително антропогенно влияние, в които с успех може да се развива екотуризъм и балнеолечение – Долна баня, Копривщица и др.

Към настоящият момент, по данни от Доклада за състоянието на околната среда в гр. Перник за 2010 г., на територията на
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

Свързани:

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconНа регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013)
Одобрен с Решение на Регионалния съвет за развитие и Регионалния координационен комитет на Североизточен район (Протокол №4 от 3...

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconРегионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013), включително на мерките за предотвратяване
Регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013) до момента

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconРегионалния план за развитие на Югозападен район

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconДоклад за резултатите от междинната оценка на регионалния план за развитие на югозападен район от ниво 2

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconРегионален план за развитие на Югозападен район
Описание на съдържанието на основните цели на Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г и връзката му...

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconДоклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие в Югоизточен район
Годишен доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие в Югоизточен район (2007-2013)

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconРегионален план за развитие на югозападен район от ниво 2
Тенденции, проблеми и потенциали на икономическото, социалното, инфраструктурното и екологичното развитие на Югозападен район 9

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
За наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2007-2013...

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconИзпълнение на регионалния план за развитие на югозападен

Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) iconОперативна програма „регионално развитие 2007-2013 Г., Съфинансирана от европейския фонд за
Управляващия орган на оп „Регионално развитие” – член на Регионалния координационен комитет към Регионалния съвет за развитие на...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом