Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)




ИмеЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Дата на преобразуване16.10.2012
Размер83.23 Kb.
ТипЗаседание
източникhttp://old.omda.bg/bulg/k_masa/word_variant_iliana/19_03_1990_5.doc
ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

Понеделник, 19 март 1990 г., (15:10 часа)


ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно да се разискват тук. Затова аз си позволявам да дам думата на Ст. Ганев, който ще говори като наш експерт.

СТ. ГАНЕВ: Бих искал най-напред да изразя съжаление, че нашият стремеж към конструктивност се натъква на една, може би, неочаквана трудност. Преди да бъде чута аргументацията на една идея, тя вече бе практически отхвърлена от председателя на Председателството на Висшия съвет на БСП. Все пак ние сме се събрали на това заседание на Националната КМ, за да обсъждаме конструктивно идеите, да разменяме мнения и затова позволете ми да се спра на някои основни елементи на концеп­цията, която СДС предлага, идеите, които предлага, за преход към демократична парламентарна дър­жава.

Преди всичко искам да подчертая, че съществено условие за провеждането на демократични парламентарни избори е решаването на конституционния въпрос за формата на държавно управле­ние, за определянето на конституционния статут, на принципно новия конституционен институт на Народното събрание и на неговите взаимоотношения с другите висши държавни органи на основата на принципа за разделение на властите. Не би могло нито политически, нито юридически, това е недопустимо, да се насрочват избори за парламент, преди народът да е решил по конституционен път въпроса за формата на държавно управление. В този смисъл искам да подчертая и още един същест­вен елемент. Учредяването на конституционна система на взаимно контролиращи се парламентарна, изпълнителна и съдебна власт не може да става от самата парламентарна власт. Парламентът в този случай не стои над Конституцията, а е ограничен от Конституцията. И следователно трябва да се учреди тази власт, да се приеме Конституцията или да се определи поне конституционната форма на държавно управление, преди да се проведат изборите за парламент.

Освен това необходимо е да се подчертае, че приемането на нова Конституция е източник на стабилност – и икономическа, и политическа. Впрочем това е основната мисъл, която ни ръководи при излагането на тази идея – стремежът към икономическа, политическа и, разбира се, юридическа ста­билност. Нека това да се знае ясно и оттук нататък да се следи ходът на мислите, които се излагат в съображенията.

Не би могло да се допусне законодателната дейност да се извършва на основата на конституци­онни разпоредби, които всъщност имат временен характер, бих казал, на основата на позакърпени конституционни разпоредби. За каква стабилност би могло да става дума в този случай? Стабилност може да има тогава, когато новият парламент започне да законодателства на основата на една ста­билна конституционна база, т. е. на основата на една нова Конституция. И, следователно, първият стремеж, който трябва да ни подтиква към демократичност, към демократичен държавен живот, е създаването на новата Конституция, учредяването на принципно новата държавна власт.

Какво е известно, за това вече г-н Мръчков спомена тук, пък и отдавна за това е говорено на КМ, внесен е законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, който предлага конституционни промени, които да станат конституционна база на дейността на бъдещия парламент. Впрочем трябва да кажа, че такъв подход не е изключен, не е невъзможен. Невъзможното тук обаче е в това, че се предлага, от една страна, да се определя конституционната база на бъдещия парламент от орган, който – в това не е необходимо да се убеждаваме – няма нито политическо, нито морално право, политически е неспособен да определя конституционно бъдещата държавна организация.

Освен това, необходимо е да се знае и това, че проектът, който е представен фактически от висшето партийно ръководство чрез Държавния съвет в Народното събрание, е незадоволителен. Той не съдържа елементите на проект за сериозна конституционна реформа. Тук бе казано, че в проекта се провъзгласява принципът за разделение на властите. Едва ли е нужно да се казва, че прилагането на този принцип в конституционните отношения не става с провъзгласяване. Досега ние все провъзгласявахме, а всъщност всичко си оставаше декларирано. Това става с конституционни механизми. Тези конституционни механизми, тази конституционна система на взаимно контролиращи се, както преди малко казах, парламентарна, изпълнителна и съдебна власт, ги няма. В това може да се убеди всеки юрист, пък бих казал и неюрист, всеки, който просто нормално мисли.

Затова предложението, което се съдържа в законопроекта за изменение и допълнение на Конс­титуцията, не би могло да се разглежда като база за сериозни разсъждения за бъдещото конституци­онно устройство.

И така, сегашният парламент не би могъл по изтъкнатите причини да определя конституционната форма на държавно управление. Още по-абсурдна би изглеждала мисълта сегашният парламент да приема нова Конституция. Но както вече казах, бъдещият парламент, бъдещото Народно събрание също така не би могло да определи конституционната система на разделението на властите. Остава­ме в един омагьосан кръг. Излизането от този кръг, а оставането крие опасност за сериозна именно политическа, а също така и икономическа криза, може да стане по два начина: или чрез референдум народът да определи конституционната форма на държавно управление и въобще да приеме нова Конституция, или чрез свикването на Учредително Народно събрание. Ние го наричаме по традиция, по една символика, която е скъпа на всеки българин, Велико Народно събрание. Първата възможност – за референдум, крие съществени недостатъци. Смятам тук да не се спирам на този въпрос. Втората възможност – за Учредително Велико Народно събрание, е една възможност да се даде на народа правото да избере широкопредставителен форум, подчертавам широкопредставителен форум, който да изработи новата Конституция. Да си спомним, че търновските учредители възродиха българската държава. Сега народът трябва да избере съвременните учредители, които ще възродят демократич­ния държавен дух на нашия народ, ще положат конституционните основи на една бъдеща модерна демократична държава.

Поради това ние предлагаме да се проведат избори именно за Учредително Велико Народно събрание, което ще има преди всичко две основни задачи: приемане на Конституция и на Избирате­лен закон. Но тук искам да изтъкна нещо изключително важно, което трябва да се разбере от всеки, включително и от участниците в КМ. Когато говорим за Учредително Велико Народно събрание, това не означава априори, че то ще се ограничи с решаването само на тези задачи. Впрочем, който позна­ва историческата практика, а и нашата, както е известно, през 1946 г. бе избрано Велико Народно събрание, но не на основата на Търновската конституция, а на специален закон – това е друг въпрос, макар и съществен, – едновременно с решаването на учредителните задачи бяха решавани и възникващите по необходимост текущи въпроси. Тук мога да дам една справка, сигурно интересна, че Вели­кото Народно събрание е приело за срока на пълномощията си 147 закона, вместо изменение и до­пълнение в съществуващите 78 закона. Приело е 64 законодателни решения. Следователно това Вели­ко, а всъщност оставащо си с учредителна задача Народно събрание, е действало и като върховен орган на държавна власт. Точно това предлагаме и ние. Великото Народно събрание не само да учре­ди новата власт, но да решава и всички неотложни въпроси, които възникват.

Трябва да се има предвид, че то ще изпълнява функциите (ние това сме предложили в проекта за изменение и допълнение на Конституцията) в този период и на върховен орган на държавна власт, който ще приема законодателни мерки.

Между другото даже и да бяхме избрали и да изберем един парламент с петгодишен мандат, който просто ще се нарича, както ни се предлага, обикновено Народно събрание, неговите закони, и това е много важно да се каже, ще имат временен и неотложен характер, защото те ще се базират на една временна конституционна регламентация, тъй като предстои приемането на нова Конституция. Следователно след това веднага ще настъпи необходимостта от промени в цялото законодателство. Провеждането на сериозна, радикална законодателна реформа винаги трябва да се разглежда, в цял свят е така, като следствие на конституционната реформа, която ние предлагаме радикално да се извърши.

Нещо друго, много съществено. Това Велико Народно събрание, тук вече Д. Луджев отбеляза този момент, аз просто искам още веднъж да акцентирам, ще избере отговорно правителство, което ще има легитимност, при това, бих казал, на квадрат, тъй като ще бъде дадена тази легитимност от един широкопредставителен форум, какъвто ще бъде Великото Народно събрание. При това легитим­ност както вътре в страната, така и в международните отношения. Това ще е една гаранция за стабил­ността на държавното управление, което ще се установи.

Понякога се казва, че създаването на такова правителство крие опасност, то няма ясен мандат, то би могло да срещне трудности. Тук трябва да си кажем ясно, че до 10-ти ноември можеше да същес­твува стабилно, непоклатимо правителство, разбира се, поклащано само някога, само ако определе­ни интереси налагат това. Сега на нас ни предстои да формираме едно наистина демократично управление с правителство, което ще бъде реално отговорно пред парламента и във всеки момент на него може да му се изрази недоверие. То ще бъде навярно коалиционно, ще носи всичките белези на едно демократично, но в никакъв случай не в този дух разбирано правителство.

Следователно този начин на формиране на правителството от Великото Народно събрание не може да се разглежда като аргумент за това, че ние ще създаваме нестабилност. Нещо повече, ние предлагаме да се избере държавен глава, който предимно ще осъществява представителни функции и ще се избира от Великото Народно събрание за срока на неговите пълномощия.

Предлагаме още един институт, именно водейки се от стремежа за стабилност, конституционна комисия или конституционен комитет за конституционен надзор, който ще има за задача да осъщест­вява надзора за съответствието на актовете на съответните държавни органи на Конституцията и на законите. Това е много съществен момент, който, надяваме се, ще привлече вашето внимание.

Бих могъл да продължа с допълнителни аргументи все в тази посока, но ще заключа със следно­то. На народа е необходим действителен мирен, спокоен, стабилен преход към правова държава. Този преход може да бъде осъществен със съответни механизми. Един от тези механизми е държавен глава, президент, макар и временно, в смисъл за срока на пълномощията на Великото Народно събра­ние и ред други институти. И тръгването по този път, между другото той е свойствен на повече отрича­щи тоталитарния начин на държавна организация страни и преминаващи към демократичност, за нас ще бъде действително път на едно стабилно, спокойно, цивилизовано развитие.

И още нещо, което в заключение искам да подчертая, тъй като то може би е едно от най-същест­вените. Аз трябваше още в началото да го кажа. Великото Народно събрание е една много важна гаранция за това, че ще се пристъпи незабавно към изработването на нова Конституция. Известни ни са практиката, стремежът за приемане на нова Конституция, за изменение на сегашната Конституция, колко дълго се проточи това. И досега се пазят папките сигурно със заседания, ако е имало продължи­телни заседания. Струва ми се, че това не е било така. Ние предлагаме гаранция за незабавно прис­тъпване към изработване на една нова Конституция, която ще създаде нов конституционен ред в об­ществото, ще тласне просто България към стабилно, демократично развитие.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря.

Д. АРНАУДОВ: Д-р Желев, ще разрешите ли само един въпрос към г-н Ганев?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, заповядайте. Бих помолил, когато се задават въпросите, да се предста­вяте.

Д. АРНАУДОВ: Казвам се Димитър Арнаудов от Общонародния комитет за защита на националните интереси.

Аз изслушах вашата аргументация за необходимостта да се избере Велико Народно събрание. Разбрах, че предвиждате то да бъде не само орган, който да приеме основния закон на страната, но да бъде и работен парламент и да избере и отговорно правителство. Но специално за мен не ми стана ясно защо давате едногодишен срок на управление и на Великото Народно събрание, и на правител­ството?

Благодаря ви.

СТ. ГАНЕВ: Ние предлагаме Великото Народно събрание да бъде избрано с една основна задача – приемането на Конституция, след което то да се саморазпусне. Но в предложението за изменение на Конституцията ние предлагаме правомощието на Великото Народно събрание да бъде в срок до една година, като смятаме, че това е един разумен срок, в който ще може да се реши конституционни­ят въпрос и едновременно с това да бъдат решавани и всички неотложни въпроси. Смятаме, че е разумно именно в този период да се предприемат някои неотложни мерки, но не с претенцията на предопределящи бъдещото икономическо развитие на страната. Просто може да се дискутира около това какъв точно да бъде този разумен срок. Това не значи, че ние отсичаме тук желязно една година, би могло 12-14-16 месеца, според това какви аргументи биха могли да се чуят от едната и от другата страна.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз. Съгласно направените заявки давам думата на представите­ля на БЗНС г-н Коста Янчев.

Свързани:

Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 26 март 1990 година, ндк, 36 часа)
Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Предлагам да продължим заседанието. Ако уважаемият съпредседател ня­ма нищо против. Пак по направената уговорка...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Високата политизация на обществото през последните месеци, предстоящите избори и отсъствието на практика на правна уредба на тази...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)
Ж. желев: Бих казал като встъпителни бележки на нашето заседание следното, което предс­тавлява и опит да се сумират разискванията...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
И. кутов: Благодаря. Преди да изложа становището на Демократическата партия по законоп­роекта за политическите партии, искам предварително...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Пленарно заседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Бкп и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа) iconЗаседание понеделник, 14 май 1990 г., Ндк, зала №6, (18. 13 часа)
Предс. Ал. Лилов: Тъкмо се канех да ви попитам, г-н Симеонов, дали сте съгласни да започнем вече работа. Виждам, че почти всички...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом