Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие




ИмеВъпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие
страница1/4
Светла Стилиянова   
Дата на преобразуване02.05.2013
Размер0.56 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://mymoneyclix.com/nbu/Облигационно право/Отделни лекции УНСС/ОП.docx
  1   2   3   4
Начало на формуляра


Край на формуляра

     

home

Начало arrowПраво arrowОблигационно право arrowЛекции по Облигационно право (специална част) - част 10

Лекции по Облигационно право (специална част) - част 10

печат

е-мейл


Автор Светла Стилиянова   

04 May 2007

Въпрос 90 - Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие

Правна уредба:
Чл.60-62 ЗЗД

Чл.60. Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.
Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.
Чл.61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
Чл.62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.

Заглавието на раздела в ЗЗД е неточно.
Лицата са:
1.Gestor - управителят на чужда работа без възлагане
2.Dominus – заинтересованият, собственикът на работата
Това е хипотезата, в която сте открил, че тече вода в къщата на съседа, който е на море и сте решили да прекратите наводнението, поправяйки тръбата.
Гесцията урежда вътрешните отношения между гестора и доминуса. Тя е различна от хипотезата на чл.42 ЗЗД, който урежда отношенията между мнимия представител и третото лице (дължимостта на обезщетението) или отношенията между третото лице и мнимо представлявания, когато сделката, сключена без представителна власт е била потвърдена:
Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Гесцията, отнесена към представителството без представителна власт ще бъде всъщност това, което урежда отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания. От това не бива да се направи погрешния извод, че гесцията е мнимо представителство. Само в някои хипотези те биха могли да се съчетаят. По принцип гесцията е нещо различно - тя няма да урежда отношенията на гестора с трети лица или отношенията на доминуса с трети лица - тя урежда отношенията единствено между гестор и доминус.
Гесцията не е и неоснователно обогатяване, макар много от по-архаичните теории за неоснователно обогатяване по някакъв начин да виждат в него и нещо от гесцията. Фактът е обратното: за гесцията в някои хипотези и то само като препратка, като рамка за задълженията на доминуса се прилагат правилата за неоснователното обогатяване (чл.59). Но тук не е налице неоснователно обогатяване, защото задълженията са двустранни: от гесцията възникват задължения, както за гестора, така и за доминуса.
Гесцията е квазиконтракт (actio quasi ex contracto) и ако се запитаме кой е този договор, на който оприличаваме гесцията, то той е мандатът. Гесторът действа като мандатар, без всъщност да е мандатар, без да сте му възложили работата. От тази гледна точка заглавието в ЗЗД към днешна дата "без пълномощие" е неточно, защото не става дума за липса на упълномощаване в смисъла на чл.36 или чл.43 ЗЗД, в смисъла на прякото представителство, а става дума за липса на възлагане и оттам по-верния термин би бил: "водене на чужда работа без възлагане, без натоварване".
Изразът "пълномощие": старият ЗЗД, подобно на френския граждански кодекс не разглежда отделно упълномощаването - напротив, той разглежда упълномощаването като един вариант на мандатния договор, който договор старият ЗЗД нарича "пълномощие". И когато в режима на стария ЗЗД изразът е бил "водене на чужда работа без пълномощие", той правилно е можел да се схваща в смисъла на "водене на чужда работа без мандат", защото мандатът се е наричал пълномощие. Тази разлика не е била отчетена при съставяне на новия ЗЗД. От това терминологично смешение са последвали известно количество капитални грешки в литературата - акад. Василев. Александър Кацарски сп."Държава и право" кн.8-9 1988 "Предприемане на чужда работа без пълномощие"
В чл.60-62. са уредени са фактическите състави на гесцията и правните последици на тези фактически състави. Тази правна уредба урежда две групи фактически състави и оттам две групи правни последици:
1.Предприемането на чужда работа, от което предприемане възникват задължения само за гестора.
2.Воденето на чуждата работа (чл.61), който е разделен на три отделни фактически състава, които имат три различни по обем последици. Общата последица на водене на воденето на чужда работа е възникването на насрещни задължения за доминуса към гестора. Обемът на тези насрещни задължения зависи от трите варианта на фактическия състав на воденето на чуждата работа. Воденето на чуждата работа при различните условия, част от които се свързват с предприемането (дали изцяло в чужд или и в свой интерес или е предприета при противопоставеност на доминуса) гесцията дават различни задължения на доминуса.

Предприемане на чужда работа

Предпоставки

1.Да се предприеме някаква дейност, за която си даваме сметка, че е в чужд интерес и, че нямаме натоварване както по договор (напр. за мандат), така и че не сме длъжни, с оглед на някакви други задължения да извършваме тази работа (пожарникарят няма да върши гесция, когато гаси пожар, защото това му е възложено от качеството му на пожарникар и от съответните разпоредби, които регулират отношенията по гасене на пожари). Напр. наводнение в съседния апартамент. Ще извършим гесция, ще предприемем чужда работа без възлагане, когато влезем в този апартамент, вкл. разбивайки вратата с цел да защитим интереса на доминуса, напр. да прекратим наводнението, било като завъртим крана, ако е бил отворен, било като поправим тръбата, викайки тръбопроводчика.
2.Не трябва да сме натоварени с тази работа. Напр. съседът казва да наглеждам имота, докато го няма. Като гестор ще действаме и когото платим сметката за електричество на съседа, който липсва в момента. Ако той ви е поръчал да платите, когато дойде инкасаторката между вас ще има договор за поръчка (мандат) и работата, която предприемате ще е чужда, но възложена по мандатен договор.

Правна характеристика

Би следвало да приемем, че сме изправени пред една юридическа постъпка. Гесторът не предприема чуждата работа с цел - за него да възникнат някакви задължения, както и да възникнат задължения за доминуса, а я предприема с оглед желанието си дапомогне, да свърши нещо в чужда полза (а може и да не е изцяло в чужда полза), но в никакъв случай и не единствено с оглед възникването на тези задължения. Така и авторът написва едно стихотворение, но законът не се интересува дали той е написал това само и само да стане автор, или го е написал дори без да знае, че ще стане автор. Законът не се интересува от това дали гесторът е искал да упражни възможностите на гестора и да създаде последиците на една гесция, или не - просто е достатъчно да е поел тази работа. Той може и да цели тези последици, но дали това е така, или не е ирелевантно.
Последицата - Възниква задължение за гестора да се грижи за работата, докато заинтересования може да я поеме - чл.60/2
Терминът "пълномощно" не бива да се разбира в сегашното му значение, а в по-стария му смисъл (мандат) - излиза, че предприелият чуждата работа без възлагане е длъжен да се грижи за нея докато собственикът може да си я поеме, така както ако между тях двамата бе имало не пълномощно, а мандатен договор, така както ако всъщност той би бил натоварен с нея - чл.281 ЗЗД: Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.
След като чл.60/2 препраща всъщност към мандатния договор (не към пълномощното) това, което иска да ни каже е, че гесторът трябва да продължи извършването на работата, докато доминусът може да я поеме, полагайки грижата на добрия стопанин.
Чл.60/3 създава едно особено облекчение на отговорността на гестора: Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа. Налице е едно favor debitoris, едно намаляване на степента на дължимата грижа.

Отговорност на гестора

Според Ал. Кацарски отговорността на гестора е договорна, макар гесцията да е един извъндоговорен източник. Конов приема безрезервно тази теза. От гесцията възниква едно относително задължение на гестора към доминуса (да се грижи за работата, докато той може да я поеме с грижата на добрия стопанин) и от ако от неизпълнението на това задължение последват вреди, тяхното обезщетяване ще стане със средствата на договорната отговорност, защото причината за вредите е неосъществяването на един дължим по едно облигационно отношение резултат, неосъществяването на една престация - престацията на гестора, която в крайна сметка е такава, каквато би била престацията му, ако той беше натоварен да свърши тази работа, т.е. ако беше мандатар.
Освен това грижата на добрия стопанин, или дължимата грижа, включва не само някакви рамки на изискуеми напрежения и напъни, но и някакви рамки на дължимо знание, умение и опит. С оглед на този опит, знания, умения, пък и физически сили е създадено това смекчение на закона: гесторът може би не е специалист-водопроводчик, или някакъв друг специалист, макар да се е нагърбил да влиза в апартамента ви и да поправя наводняващата ви тръба. Тъй като се е нагърбил в една особена ситуация, в която не е могъл, за да ограничи вредите ви, да защити интереса ви, като търси веднага специалисти, затова законът казва, че с оглед на особените обстоятелства, при които е поета работата неговата отговорност може да бъде намалена, т.е. да приложим по-скоро субективния критерий, да не търсим от него отговорност за това, че той не е имал дължимите знания и умения, така както бихме ги търсили от този, който е сключил договор за вършене на тази работа.  Ако не позволим на гестора да се позовава на липсата на някои свои знания, ще го натоварим с една твърде висока отговорност и бихме ограничили ентусиазма на хората да действат като гестори.

Отговорност на доминуса

Следващият фактически състав е този, от който възникват задължения за доминуса - чл.61. Фактическият състав отново се свързва с предприемането на работата - тя трябва да е била предприета уместно и при това:
1.Изцяло в чужд интерес. Ако работата е водена добре, т.е. ако гесторът е изпълнил задълженията си по чл.60 и се е грижил за работата с грижата на добрия стопанин, то тогава доминусът е длъжен:
1.1.Да изпълни задълженията, сключени от негово име - това задължение ни дава един нюанс, според който ще излезе, че действащия закон е възприел теорията за представителната, за репрезентативната гесция - тази гесция, която създава законна (не от упълномощаване) представителна власт на гестора  по отношение на доминуса. Излиза, че гесторът, с предприемането на работата сключва от името на доминуса някакви задължения по отношение на едно трето лице, напр. на водопроводчика, който той вика да смени тръбата. Гесторът действа без представителна власт, но въпреки това доминусът е задължен по отношение на третото лице. Т.е. от една страна няма представителна власт, а от друга задължения възникват за доминуса, следователно представителна власт има, следователно гесцията създава представителна власт. Това обяснение обаче би могло да се изостави, като си дадем сметка, че гесцията урежда само бъдещите отношения между гестор и доминус. Отношенията между гестора и третото лице биха се уреждали в този случай от чл.42 ЗЗД: гесторът действа без представителна власт:
Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Но тъй като той би  се легитимирал като гестор и би казал: аз съм съсед, ти си водопроводчик - оправи я, аз сключвам договора с теб от името на съседа - третото лице ще бъде предупредено за липсата на представителна власт и отговорност за гестора към него няма да възникне. Ако работата е добре водена обаче, доминусът ще трябва както казва закона да изпълни поетите от нетово име задължения. И понеже ограничаваме действието на гесцията между гестора и доминуса, и за да не създаваме теорията за репрезентативната гесция, която може да ни се стори опасна в някои ситуации, по-разумно е да приемем следното: нека да виждаме в текста едно задължение на доминуса да изпълни поетите от негово име задължения, които иначе не го задължават. И това задължение за изпълнение на поетите без представителна власт задължения се оказва задължение към гестора, а не към третото лице. Това изпълнение би могло да стане или директно, като платим или като се задължим пред третото лице. От тази гледна точка ще се окаже, че когато гесторът отива пред третото лице и казва, че е гестор - то няма представителна власт, което е очевидно, след като е гестор, но все едно обещава, че доминуса ще се задължи, че той ще плати, обещавам действието на едно трето лице по чл.23 и с тази конструкция бихме могли да конструираме веднъж отговорността на гестора по отношение на третото лице на основание на това, че доминуса не е изпълнил обещанието да се задължи или да плати и втори път можем да видим, че в такъв случай задължението на доминуса да изпълни поетите от негово име задължения са задължения към гестора, а не към третото лице.
1.2.Да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел. Става въпрос за задълженията, които той е поел в лично качество, така както ги поема мандатаря с косвена представителна власт - от свое име, но за сметка на доминуса. Аз ще ти платя колкото струва смяната на тръбата, но от гледна точка на гесцията в ситуацията, когато тя е предприета изцяло в чужд интерес тази сума трябва да дойде от доминуса, чиято работа всъщност е свършена. Поетите лично от гестора задължения може би биха могли да бъдат не само договорни, защото когато гесторът действа той може би изпада и в положението на крайна необходимост, с което би могъл да си навлече и деликтна отговорност за вреди. Въпреки едно решение на ВС за това, кой отговарял за вредите, причинени от крайна необходимост текстът на чл.46 ЗЗД според Конов е ясен и е очевидно, че този, който е причинил вредите ще отговаря, при все, че той би могъл да има регресен иск по отношение на други лица. Ако гесторът напр. е счупил вратата или прозореца на съседа, в който има наводнение, защото вратата на наводнения е бронирана и единствен начин да се стигне до наводнения апартамент е да се мине през остъклената тераса на съседа, която трябва да се счупи - това ще бъде едно действие при крайна необходимост, за което ще се дължи обезщетение. Това обезщетение пред съседа собственик на счупената тераса ще трябва да плати гестора, но във вътрешните отношения то ще премине към доминуса и ще спадне към рубриката "да обезщети гестора за лично поетите от него задължения", ergo (следователно) тези задължения могат да бъдат както договорни, така и от едно непозволено увреждане, стига гесторът да е действал в рамките на  крайна необходимост.
1.3.Да върне на гестора необходимите и полезните разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им. Когато доминусът обезщетява гестора за поетите задължения, по-мислим за това, че вместо него ще изпълни тези задължения. Когато обаче гесторът вече ги е изпълнил (платил е на водопроводчика или на собственика на терасата) това ще се окажат негови разноски и ще легнат върху доминуса. Но в  това трето задължение има и още един смисъл: то ни показва, че рамките на задължението на доминуса са всичко това, което гесторът е изразходвал, похарчил във връзка с предприетата работа, вкл. и лихвите от деня на похарчването на сумите. Т.е. отношенията наистина се развиват като при договор за поръчка - когато мандатарят има обратен иск към манданта за всичко онова, което е изразходвал като разноски за извършване на възложената му работа. Това, което доминусът няма да плаща в ситуацията на ал.1 е единствено едно възнаграждение за гестора. Доминусът ще му върне всичко това, което гесторът е изразходвал заедно с лихвите, без възнаграждение, защото между тях няма договор за поръчка и защото договорът за поръчка по принцип е безвъзмезден (на мандатаря се дължи възнаграждение единствено, ако то изрично е уговорено). Затова в ситуацията, в която гесторът е предприел работата изцяло в чужд интерес и я е водил добре, това, с което той ще бъде обезщетен е всичко, което е изразходвал без възнаграждение за личните му действия и труд.
2.И в свой интерес - чл.61/2 Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
До размера на обогатяването на доминуса (му). При предприемането на чуждата работа предполагахме, че това предприемане включва тя да бъде предприета изцяло в чужд интерес. Гесцията обаче е възможна и когато гесторът действа не само в чужд, но и в свой интерес. В случая с тръбата когато гесторът е на третия, а доминусът е на втория етаж очевидно е, че действията на гестора по прекратяване на наводнението са изцяло в интерес на доминуса. Когато гесторът е отдолу, а доминусът - отгоре става ясно, че прекратявайки наводнението гесторът осъществява не само интересът на доминуса неговият апартамент да не е наводнен, но и своя.
Гесторът напр. си прекарва телефон,  като за целта прокарва сравнително дълга жица и докарва тази жица до собствената си къща. Заедно с това прокарва ток и на съседа си. Всъщност той се наема да извърши една работа, която не е изцяло негова, но не е и изцяло чужда - ползата от това ще бъде за двамата (водопровод, канал, път).
Ограничението на задълженията на доминуса в този случай е както законът казва "същото това, което би му се платило по ал.1", само че не изцяло, а до размера на обогатяването му (на доминуса), на това, което той е спестил като разходи, за да получи резултата, който гесторът му е докарал в свой и в негов интерес. Така че задълженията ще бъдат по структура същите, както са по ал.1, но ще бъдат ограничени от това, с което доминусът се е обогатил.
3.Против волята на доминуса - чл.61/3 ЗЗД: Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
На пръв поглед ни се струва странно как някой може да предприеме гесция, въпреки противопоставянето на доминуса. Т.е. заминавам за море и казвам на съседа си: да не си посмял да пипаш тръбите у нас в случай, че стане наводнение; моя та приятелка напр. ми е забранила да освобождавам заложената в заложна къща нейна вещ, плащайки дълговете и.
Наистина гесцията излиза от това, че предполагаемата воля на доминуса съвпада сдействията на гестора. Изричното противопоставяне на доминуса в хипотезата на чл.61/3 обаче не е в състояние да превърне гесцията в непозволено увреждане, нито да забрани на гестора да действа по две причини (основания за съществуването на гесция въпреки противопоставянето на доминуса).
Поради морални съображения - никой не може да ми забрани да откупя бижутата на жена си от заложната къща, да платя чуждия дълг, да поправя тръбите. Това че някой изрично ми е казал да не се заемам с тази работа не ме лишава от възможността аз да я започна, да я предприема при условията на една гесция. Ако гесторът схваща, че не върши нещо в интерес на доминуса, той не би вършил гесция. За да схваща обаче, че не върши нещо в интерес на доминуса е необходимо фактите да са такива, че да е очевидно, че доминусът не само няма интерес от предприемането на гесцията, но напротив - тази гесция му е вредна, т.е. за гестора да е очевидно, че ситуацията, която се е създала е една изцяло мнима ситуация. В повечето случаи обаче гесторът няма да възприема тази ситуация като мнима и грешката му относно съществуването или не на действителния интерес на доминуса ще се окаже извинителна и той ще действа като гестор.
Не само в интерес на доминуса, но и в собствен, на гестора интерес. Не мога да вярвам, че не мога да предприема една гесция по отношение на ставащото над мене наводнение, защото собственикът отивайки на море ми е казал: да не си посмял да пипаш тръбите. Не мога да приема, че съседът ми може да ми забрани да прокарам една тръба, респ. електропровод, телефон, от който и той ще може да се ползва, но аз също и не по-малко искам да се ползвам. Затова гесцията в тази хипотеза е възможна, но рамките на задълженията на доминуса е още веднъж ограничена. Гесторът отговаря по правилата за неоснователно обогатяване, т.е. по правилата на чл.59 (по правилата на actio de in rem verso):
Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Разликата по отношение на 61/2 ще дойде в размера на задълженията на доминуса. По 61/2 те са до размера на това, с което той се е обогатил, докато при гесция, на която доминусът се е противопоставил ще влязат в игра правилата за неоснователното обогатяване, т.е. ще се плати по-малката измежду сумите на обогатяването и обедняването.
Чл. 62 и тук няма да има предвид "пълномощието" като упълномощаване, като създаване на пряка представителна власт, - а договорът за поръчка. Въпреки това Василев стига до извода, че това всъщност било потвърждаване на извършените без представителна власт действия по чл.42 и с това нещата се консолидират. Всъщност потвърждаването, одобряването на работата създава ефектът на един договор за поръчка и отношенията между страните ще могат да се уредят с него. Все едно, че гесторът, предприемайки чуждата работа се е надявал тя да бъде одобрена и между него и доминуса отношенията да се осъществят с един мандат, един мандат, който тъй като се сключва в момента би могъл да включва и клауза за възнаграждение.
Все пак обаче при едно такова едностранно създаване на мандатни отношения (едностранно, защото не сме сигурни, че гесторът е искал създаването точно на този мандат) излиза че, одобрението на работата би могло да се окаже опасно. Защото ако се разгледат просто нещата ще се получи следното:
- гесторът е предприел една работа, почнал е да поправя тръбата, поправя я, сега поправя и вратата, защото той трябва да се грижи за работата, докато доминусът може да я поеме и в този момент доминусът си идва и одобрява всичко това, което е направил, но вземи да боядисаш после. Излиза, че ако приемем, че одобрението ще създаде един мандат можем да мислим, че то ще натовари гестора с допълнителни задължения, защото неговите задължения по закон са да се грижи за работата, докато доминусът може да я поеме. От това очевидно следва, че одобрението може да се отнася и ще създаде мандатни отношения единствено в рамките, в които законът задължава гестора, т.е. до връщането, до създаването на възможност доминусът да си поеме работата сам. За някакви нови задължения ще трябва да се сключи нов мандатен договор, а не този, който ние казваме, че все едно е сключен с одобряването на работата.
Въпрос 91 - Непозволено увреждане. Обща характеристика

Литература:
Димитър Антонов "Непозволено увреждане" 1965
Б.Йосифов Б.Балабанов "Непозволено увреждане. Текст с коментар на съдебната практика."
Людмил Цачев
Борис Бъров "Гражданска отговорност за вреди, причинени от автомобилни злополуки" София
1970 - доктрината за вината риска
Васил Гоцев " Договорна и деликтна отговорност. Сравнение и конкуренция" 1979
Васил Гоцев, Манчев - доклади в Благоевград - "Непозволеното увреждане в гражданския и
наказателния процес"
Васил Гоцев "Отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите" 1990
Ч. Големинов - статии и студии
Поля Голева "Съпричиняване. Обезщетяване при пострадали от пътно транспортни произшествия"
 1989 и 1991
Ана Станева " Отговорност за вреди, причинени от неспособни " СУ 1991
Кръстьо Цончев
Берон

Отговорността за вреди бива договорна и деликтна. Договорната отговорност е призвана да защитава преди всичко позитивния кредиторов интерес, т.е. да замести липсващата полезна за кредитора промяна, неосъществената престация.
Деликтната отговорност е призвана да обезщетява най-вече негативния кредиторов интерес, свързан с това да няма нови, пречещи им неща, да има неизменност и сигурност в една обстановка, т.е. тя влиза в действие, когато нещо ново, нещо нежелано за кредитора на отговорността е станало, напр. блъснат е като пешеходец и му е счупен крака, като последиците на тази нежелана промяна са нови промени, които са също така негативни, нежелани. Отговорността има за цел да постави увредения, кредитора на отговорността в положение, максимално близко до това, което би съществувало, ако не беше отреченото с отговорността положение (счупеният крак и т.н.). Гражданската отговорност за вреди бе правоотношението, чието съдържание е задължението да се поправят причинените от едно правонарушение вреди. Правонарушението е договорното неизпълнение, неосъществяването на престацията - това е противоправният резултат; вредите са последица на този резултат. Договорната отговорност е задължението за обезщетяване на тези вреди, които са последица от това правонарушение.
Деликтната отговорност е задължението или правоотношението между деликвента (отговорния субект) и пострадалия, по силата на което делинквентът трябва да поправи причинените от деликта вреди.
Гражданската отговорност (и договорната и деликтната) има за цел да поправя вредите, репарационна цел, при това да ги поправи с потребителната стойност на обезщетението, да освободи от вредните последици имуществено увреденото лице, дори когато вредите му са неимуществени (чрез удоволствието от имане на пари да се притъпи болката и страданието), но не и да поправя вредите чрез емоционалната стойност на възмездието. В този смисъл гражданската отговорност, за разлика от наказателната няма репресивни функции - тя има за цел да поправя вредите, да се облекчи увредения имуществено, а не да наказва отговорното лице, не да го порицава морално, не да иска нему да е по-зле. Наказателното право има за цел да репресира, като по този начин въздава възмездие. Гражданската отговорност се съразмерява не с укоримостта на поведението, а с размера на вредите. Оттук и гражданската отговорност излиза много повече от разбиранията за икономическа целесъобразност и социална справедливост, отколкото от разбиранията за една етична справедливост (НП). Трябва да бъдат поправени причинените вреди, а не да бъде наказан виновния. Ако гражданската отговорност създава тежести за увреденото лице, това, че ще ви бръкнат в джоба, за да обезщетите е само обратната страна на обстоятелството, че тези пари ще трябва да отидат като обезщетение на увредения, т.е. целта не е вашият джоб да стане по-празен и оттам вие емоционално да се чувствате по-зле, напротив - целта е да не остане празен джоба на увредения. Т.е. отговорността следва вредите, а не дълбочината на вашия джоб или укоримостта на постъпката ви. Това създава възможност (в НП е невъзможно) да може да възникват задължения за обезщетение и без вина, почиващи на принципа на социалната справедливост и икономическата целесъобразност, а не на репресията, на възмездието, което цели НП.
В почти всички правни системи гражданската отговорност е разделена на:
договорна;
деликтна.
Разликите:
в интереса;
в това дали съществува предшестващо отношение или тепърва ще възникват правоотношения.

Деликтите

Когато правонарушението, което е източник на отговорността, което причинява вреди се състои в неизпълнението на едно предшестващо отношение говорим за договорна отговорност, макар това предшестващо задължение да има извъндоговорен източник (гесцията напр.).
Когато правонарушението не се състои в неизпълнение на предшестващо облигационно отношение, в неосъществяването на една дължима престация говорим за деликтна отговорност, отговорност за непозволено увреждане.
Деликтът е източникът, фактическият състав, правонарушението, от което възниква извъндоговорната, деликтната гражданска отговорност, отговорността за непозволено увреждане.
Delictum – от глаголно съществително от delinquere (греша, провинявам се, върша нещо непозволено). Torqueo - "нарушавам".
Лицето, което е отговорно за деликта, което е извършило забраненото нещо, авторът на правонарушението е деликвент (delinquentus) или "увреждащ", "отговорен субект" и т.н.
"Увреден", "пострадал" е кредиторът на обезщетението.
Деликтът е онова причиняващо вреди извъндоговорно гражданско правонарушение, с което законът свързва задължението да бъдат обезщетени тези вреди.
Законът определя фактическите състави, от които следват извъндоговорните задължения, вкл. и деликтната отговорност за вреди.

Отграничения

Сделки.
Гесция.
Договорна отговорност.
Административен акт.
Недействителни сделки.
Неоснователно обогатяване.
Престъпление.

Правна уредба

Обща правна уредба ЗЗД:

4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

Чл.45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Чл.46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.
Чл.47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
Чл.48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Чл.49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Чл.50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Чл.51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Чл.52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Чл.53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Чл.54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

Специална уредба:

Множество хипотези, при които се създава задължение за обезщетяване на вреди, причинени не от неизпълнение на предшестващо облигационно правоотношение, не поради неосъществяване на някаква престация.
Тези отговорности също може да бъдат наречени извъндоговорни, т.е. деликтни, защото както договорната отговорност не възниква само при договори, така и деликтната отговорност няма източника си единствено в това, което римската традиция е наричала деликти. Тези специални състави на извъндоговорна отговорност ще наречем "специални деликтни състави", използвайки термина "деликт", за да означим всяка една извъндоговорна отговорност.
1.Чл.12 ЗЗД: При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
2.Чл.21/2 ЗЗД: Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
3.Чл.28/3 ЗЗД: Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
4.Чл.42/1 ЗЗД: Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
5.Чл.88/1 ЗЗД (Калайджиев и Конов): Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
6.Чл.3 ГПК: Участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Такъв деликт не е измислен при злоупотребата с материални права.
7.Чл.76 ЗС (actio spoli): Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
8.КТ - отговорността на предприятието при трудова злополука.
9.Законът за използване на атомната енергия за мирни цели.
10.Законът за опазване на околната среда.
11.Законът за опазване от замърсяване на въздуха, водите и почвите.
12.Законът за защита на конкуренцията.
Всички тези закони пряко или косвено уреждат специални състави на извъндоговорна отговорност.
Основното правило е чл.45:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В редица случаи обаче отговорността може да възникне и без вина.

Елементи на деликта по чл.45

1. Поведение (някои автори го ограничават до деяние)
2. Противоправност (специално за чл.45 – вина)
3. Вина
4. Причинна връзка
5. Вреди
Обезщетяването на тези вреди - цел и смисъл на отговорността
От гл. точка на чл.45 деликтът е противоправно и виновно действие, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат поправени. Наистина чл.45 не говори за противоправност, но от факта, че споменава за вина - знаем, че без противоправност вина не може да има. От друга страна очевидно е, че обективната страна на всеки деликт е противоправността (iniuria) - ако увреждането не е  противоправно то няма как да се окаже по-нататък виновно или въобще релевантно (освен ако не сме конструирали някой много специален състав, какъвто ще се окаже, че е полезен, подобен на този по чл.3 ГПК).

Поведение
Съзнателна, целенасочена човешка дейност.
Вина
Вреда
Причинна връзка
Противоправност

Обективна предпоставка на деликтната отговорност. Вж. Конов: том 79 от 1986 г. кн. I изд. 1989 г.
Чл.45 ЗЗД изразява веднъж принципа neminem laedere и втори път е израз на принципа на общия, генералния деликт на българското право, който е познат на повечето съвременни правни системи (най-вече на френския ГК и на старото ни право).

Принципът на генералния деликт

Смята се, че съвременната уредба на деликтната отговорност има далечните си корени в римското право и най-вече в Lex Aquilia от 286 г.пр.н.е. От 12-те таблици, пък и след това системата на римските деликти е била изключително казуистична. За нея може да се каже, че е изградена на принципа nulla poena sine lege, на който принцип е изградено и наказателното право. Отговорността е възниквала тогава, когато се извърши едно точно, подробно описано в обективното право деяние. За всяко такова деяние е имало отделен деликт, отделен иск, отделна actio ex delicto или с други думи - отделен фактически състав. На основание на една норма, една претенция, един иск имате  когато някой ви е откраднал вещта, друг имате, когато някой ви е повредил вещта, трети - когато някой е убил ваш близък, четвърти - когато някой ви е убил роба, пети - когато някой ви е обидил, шести - когато някой ви е измамил като кредитор, и седми - когато някой ви е наплюл.
Lex Aquilia е опит да се генерализира основанието на деликтната отговорност, т.е. да се намали броят на релевантните признаци за всеки отделен състав или житейските казуси, които могат да се подведат под различни състави да се подвеждат под един общ състав: да е все едно дали са ви откраднали вещ или са я счупили и т.н. Този опит е далеч от принципа на генералния деликт, познат днес, но показва тенденцията на развитие на деликтната отговорност: намаляване на броя на съставите така, че всяко увреждане или определен тип увреждане да може да се обезщетява на основание на един състав, независимо от разликата между вещ, човек и т.н. Това генерализиране е все още от идеята на едно единствено основание да се обезщетява всяка противоправно и виновно причинена вреда.
Принципът на генералния деликт е формулиран през XVII в. Идеята за него се свързва обикновено с името на Жан Дома (/1625 – 1696): "Гражданските закони, представени в техния естествен ред". Дома на базата на идеите на Аквилиевия закон е формулирал следния принцип: "Всички загуби и всички вреди, които могат да произлязат от действията на едно лице, било поради неговата непредпазливост, невнимание, лекомислие, незнание на това, което трябва да се направи или друга подобна вина трябва да се поправя от този, чиято непредпазливост или вина е предизвикала вината, защото той има вина, дори и да не е искал да причини вредата.". Класически пример: ако някой играе на игра на топки на място, където има и минувачи и нарани някой ще отговаря и ще дължи обезщетение за нараняването, макар да не е имал намерение да причини вредата. Този пасаж успява да събере отделните хипотези на деликти в едно общо правило - това е генералния деликт.
Тази идея, повторена от Потие е намерила легален израз в артикул 1382 и 1383 на Code civil. Оттам принципът е влязъл във всички законодателства, които го следват, вкл. в стария ЗЗД - чл.56 и 57.
56: Всяко действие на человека, което причинява вреди другиму задължава тогова, по вина на когото е последвало то да поправи вредата.
57: Всякой е отговорен за вредата, която е причинил не само със своето действие, но още и със своята небрежност или непредпазливост.
Разликата между двата текста е малко неясна: някои автори смятат, че вторият текст е уреждал квазиделиктите. Новият ЗЗД се е изразил по-просто. Този общ принцип създава проблемът за понятието "противоправност" в областта на деликтната отговорност. При казуистично уредените деликти, фактът, че едно поведение, подробно описано ангажира с отговорност дава да се разбере, че то е забранено и противоправно. Когато обаче стигнем до възможно най-общия принцип започваме да се питаме в какво може да се състои противоправността:  дали се нарушава принципът neminem laedere или се нарушават някакви други норми, които стоят не в правилото на чл.45, а около него, дали се нарушава субективно или обективно право. Във всички страни, които излизат от идеята за генералния деликт този проблем се поставя и е източник на множество спорове и теории:
1.Нарушава се нормата neminem laedere
2.Противоправността се състои в нарушаването на някакви общи задължения на членовете в обществото.
3.Третата теория се свързва с нарушаването на субективни права на пострадалия
В немското право макар то да не излиза от римската казуистика, все пак не стига и до прекомерното обобщение, което следва традицията на Дома. Общите хипотези на деликта по BGB са дадени в три отделни направления:
  1   2   3   4

Свързани:

Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconЕксперт Антиотровни дейности
Професионален подход и отговорност. Много добри умения за работа в екип. Отлични координационни и организационни умения. Добра компютърна...
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconРайонна прокуратура гр. Р. обвинява В. К. М. в това, че на ХХ хх ххххг по ул."Дружба" в с. Т. общ. Р. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
Вм / чужда собственост/, без съответното свидетелство за управление на моторното превозно средство в едногодишния срок от наказанието...
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconСтратегии за водене на преговори в мултикултурна бизнес среда
Ключови думи: процес на водене на бизнес преговори, стратегии за водене на бизнес преговори, мултикултурна бизнес среда, културни...
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconНаредба №43 от 20 април 2006 Г. За реда за водене на риболовен дневник в сила от 19. 05. 2006 г
Чл. (1) С наредбата се определя редът за водене на риболовния дневник, съставянето и предаването на декларацията за произход от лицата,...
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconПрисъди : признава н. И. Т
Застава 101” с дк№ паркиран пред блок №14, В. А в ж к. „Е.” гр. Б. и чрез използване на техническо средство – нож е отнел чужда движима...
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconВъпрос 9 ( относно отговор на въпрос 6)
Сграда без работещо осветление, без водопроводни системи и с ремонти не би била годна за експлоатация
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconВъз основа на закона и доказателствата
Атм 144102 чужда движима вещ сумата от 9 920 лв./ девет хиляди деветстотин и двадесет лева/, собственост на М. А. Ч. от гр. Х., обл....
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconИ за да се произнесе взе в предвид следното
Господинци по главен път 2-19 посока гр. Г. Д. управлява товарен автомобил с №, чужда собственост без да носи свидетелство за управление...
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconМотив и по нохд №717/2009 година по описа на рс-б
Дачия", е отнел от лек автомобил "Дачия с дк № XXXX, чужда движима вещ: задна пластмасова кора с две тонколони /високоговорители/,...
Въпрос 90 Доброволно водене на чужда работа без натоварване. Negotiorum gestio. Водене на чужда работа без пълномощие iconУсловията за водене на бизнес: май-юни 2001 г
За да подпомага стопанската политика, ипи наблюдава условията за водене на бизнес. Основен критерий е доколко новата нормативната...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом