1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения




Име1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения
страница3/19
Дата на преобразуване02.05.2013
Размер2.28 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://gabrovska.files.wordpress.com/2010/09/d0bcd0b5d0b6d0b4d183d0bdd0b0d180d0bed0b4d0bdd0b0-d0
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19
Нов протекционизъм (New protectionism). Той се разпространява от седемдесетте години на ХХ век. Механизмите на търговските ограничения са прикрити, а мерките зависят от конкретните стоки и от техните източници.

В теорията и практиката се оформят две становища – на привърженици и противници на протекционизма. Привържениците на протекционизма аргументират своята позиция с необходимостта да се увеличава националният доход, да се защитят млади и перспективни отрасли, а така също и производства, свързани със съхраняването на национални традиции. Така протекционистичната политика реализира своята социална стратегия. Ограничаването на вноса защитава работните места и жизненото равнище на заетите в местните производства. То спомага да се увеличи търсенето на местните стоки, с което производството и съответно БВП ще нараснат, а безработицата ще спадне. Аргументи се търсят и в необходимостта да се защитят отраслите на отбранителната промишленост и да се гарантира националната сигурност, да се постигне енергийна независимост и т.н. Протекционистичните мерки запазват производствата с извоюван международен престиж. Общият резултат от протекционистичната търговска политика е намаляването на международната търговия, световното производство и потребление. Противниците на протекционизма твърдят, че ограничаването на вноса намалява ефективността на националната икономика, производството и потреблението се понижават. Това рефлектира в степента на задоволяване на потребностите и в по-ниското жизнено равнище. Създават се изкуствени конкурентни условия, деформира се действието на пазара, което позволява неефективни фирми и производства да продължават да функционират. Производствените ресурси се използват нерационално. Потребителите също са ощетени, защото са принудени да потребяват по-скъпи и евентуално по-некачествени местни стоки.

4.1. Принципи на международна търговия

Като всяка икономическа дейност и регулирането на международната търговия се определя от редица принципи. Обобщеното им представяне откроява следните:

  • Принцип на най-облагодетелствена нация (Most favored nation). Според този принцип всяка страна трябва да предостави на другата най-благоприятните условия на търговия, при които тя търгува с други страни. Статутът на най-облагодетелствена нация поставя страната в равни условия с другите партньори, ползващи се с търговски преференции. Тя има еднакъв с тях достъп до вътрешния пазар на даващата статута страна. Когато една страна не се ползва с този статут, нейните вносни тарифи са значително по-високи.

  • Принцип на равните възможности (Principle of equal opportunities). На основата на този принцип националните и чуждестранните икономически субекти имат еднакъв статут.

  • Преференциален принцип (Principle of preference). Той налага дадена страна да предостави благоприятни условия на търговия на друга. Прилага се между развити страни и интеграционни обединения (например между ЕС и ЕАСТ) и особено интензивно между развити и развиващи се страни.

  • Принцип на отворените врати (Principle of open doors). Според него чуждестранните търговски фирми са в по-облагодетелствани условия, съпоставени с националните.

Като принципи на международна търговия могат да бъдат споменати принципите на СТО. Те се свеждат до: национално третиране; недискриминационна политика; ограничени бариери за вноса; реципрочност и прозрачност и др.


7.      Мита, същност и видове. Икономически ефекти от митата.

4.2. Регулиране на международната търговия

Регулирането на международната търговия става чрез използване на мита и немитнически ограничения на вноса.

СТО приема унифицирани правила за изчисляване на митническата облагаема стойност. В България тя се определя върху базата на договорената покупна цена на вносните стоки, като към нея се прибавят разходите, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена. Тоест базата е цена сиф. Според Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане митническата стойност е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. В САЩ митническата облагаема стойност се определя върху базата на цени фоб, докато в Западна Европа – върху цени сиф.

Митото (Duty) може да се дефинира като вид данък, с който се облагат стоките, обект на внос, износ и транзитно преминаващи през страната. С него се преследва да се обезкуражи търговията и да се генерират приходи в бюджета.

Митото изпълнява няколко функции:

  • защитна – когато неговата цел е да ограничи конкуренцията, в която влизат местните производители. Така се защитават нови производства, отрасли, които са приоритетни в развитието на страната, и т.н.;

  • фискална – чрез митото държавата получава приходи;

  • дискриминационна – когато размерът на митото е различен за различни страни;

  • санкционираща – когато митото е предназначено за нелоялен търговски партньор.

Митата могат да се класифицират според различни критерии и е възможно да се обособят следните видове:

  • Адвалорно (Ad valorem duty). То се изчислява като процент от фактурната цена.

  • Специфично (Specific duty). Определя се като абсолютна сума за физическа единица от внасяната стока.

  • Съставно (комбинирано) (Compound duty). Съчетава адвалорно и специфично мито.

Специфичното мито е по-лесно за прилагане, особено при внос на стандартни стоки, които са характеристика на съвременното производство. Но недостатък се съдържа в това, че митото е едно и също при промяна на цената на вносната стока. Това стимулира вноса на скъпи стоки. При повишаване на цените, митата губят от протекционистичните и защитните си ефекти. Предимствата на адвалорното мито се свързват с възможността му да се използва за много широк спектър от стоки, то диференцира облагането по качество на внасяните стоки, тъй като качеството се отразява върху цената; осигурява защитата на местното производство при променящи се цени на внасяните стоки. Проблемът на тези мита е в определянето на облагаемата стойност на внасяната стока.

  • Преференциално (Preferential). Определя се едностранно или по силата на сключен договор и дава определени преференции на страната;

  • Обикновено (Ordinary). То не съдържа преференции и е по-високо от преференциалното.

  • Автономни (защитни) мита (Autonomous duties). С тях местното производство се защитава, осигуряват конкурентоспособността на местните фирми.

  • Антидъмпингово (Antidumping duty). Специално мито, налагано на дъмпинговия внос. Най-често размерът на митото е равен на печалбата, която дъмпингът носи на износителя.

  • Компенсационно мито (Compensatory duty). С него се компенсира търговски партньор за неблагоприятния ефект, който се получава от увеличаването на митата върху друг вид стоки.

  • Диференцирано мито (Differential duty). Базира се на специфичните отношения между страната вносител и страната износител.

  • Гъвкаво мито (Flexible duty). Мито, което може да бъде променяно по силата на административно решение.

  • Забранително мито (Prohibitive duty). Неговата ставка е достатъчно висока, за да спре вноса на дадена стока.

  • Защитно мито (Protective duty). Защитава местните производители от чуждестранния внос.

  • Уравнително мито (Countervailing duty). Специално мито, събирано за субсидирани стоки. Размерът му е равен на размера на субсидията.

  • Концесионално мито (Concessional duty). Ставката за определени партньори е специално занижена на реципрочна основа.

  • Обвързано мито (Bound duty). Концесионално мито, определено с договор и може да се промени само с промяна в споразумението между страните, и др.

Митата се определят в Митническата тарифа. Тя е държавен или междудържавен (интеграционен) списък на стоки и номиналния размер на митата.

От 2001г. се прие Комбинираната номенклатура и се въведе Интегрираната митническа тарифа на Република България. Тя е в сила нова двуколонна митническа тарифа по модела на Комбинираната номенклатура на ЕС. В Първата колона „Конвенционални мита” се отнася за внос на стоки, произхождащи от страни, членове на СТО или, за които България е сключила споразумение с клауза „най-облагодетелствана нация”. (са стоки, за които се прилага статут на най-облагодетелствана нация.) Във втората колона „Автономни мита” са стоки от страни, на които България предоставя митнически преференции и митата са по-ниски от конвенционалните. Стоки от държави, които не попадат в статута на най-облагодетелствана нация се облагат с двойно мито по първата колона. България прилага безмитен режим на внос на страни на основата на международни договорености и конкретни мита съобразно сключени споразумения.

Икономическите ефекти на митата се отразяват върху производителите, потребители-те и държавата. Националният пазар формира цена Рн и обем Qн. Увеличеното мито повишава световната цената на стоката (Рс). По-високата цена (Рв) спомага за нарастване на националното производство (ОQ2), от което се разширява заетостта и намалява безработицата. Вносът намалява (Q2Q3). Но с това се намалява националното потребление (ОQ3). Така се формира загуба за потребителите, печалба за производителите и доход за държавата. Съпоставянето на печалбата (за производители (b) и правителство (с)) и загубата (за потребители (d)) формира нетния ефект за обществото (изгода или загуба).

 

Графичният модел подпомага разбирането на икономическите ефекти на митата:



8.      Немитнически ограничения в международната търговия

Немитнически ограничения на международната търговия (Non-tariff trade restrictions). Те са много разпространена практика на външнотърговска политика и тяхното използване все повече нараства. Съществуват разнообразни немитнически инструменти:

  • Вносна (импортна) квота (Import quota). Тя е количествено ограничение, лимит за вноса на дадена стока. Може да бъде изразено в стойност или физически единици. Конкретизира максималния обем, който може да се внесе в страната. Определя се от държавата чрез законодателство, изпълнителни заповеди, декларации и др. Квотите имат същия ограничителен ефект като митата, но нямат фискален ефект. Те също съдействат за повишаване на цените на стоките, но ценовата разлика остава за вносителя на стоката. Импортните квоти се прилагат, когато вносът трябва да се ограничи под равнището на възможния. Те имат за цел да защитят местното производство и да преодолеят очертаващи се дефицити в платежния баланс.

Разграничават се два вида вносни квоти:

абсолютни – ограничават количеството на внасяните стоки през даден период. Абсолютните квоти са глобални – лимитират вноса на дадена стока, независимо от коя страна се осъществява; и специфични – разпределят един обем вносни стоки между определени страни;

квоти за тарифен процент (тарифна квота) – позволяват определен обем вносни стоки, изразени в стойност или във физически единици да се обмити с намалени митнически проценти. Няма количествено ограничение. Вносът е разрешен, но над определен обем митото нараства.

  • Доброволни експортни ограничения (Voluntary export restraints). Двустранен договор за ограничение на международната търговия. Чрез преговори, преследвайки взаимни икономически интереси, страната износител ограничава обема на изнасяните стоки. Експортната квота доброволно ограничава количествено износа на една страна за друга. Чрез нея се повишава цената на стоката във внасящата страна и приходите на чуждия вносител.

  • Експортна субсидия (Export subsidy). Средство за стимулиране от страна на правителството на местното производство и на износа на местни продукти. С това правителството преследва да подпомогне конкурентните позиции на местните фирми на международните пазари и в същото време да динамизира производството, да намали безработицата и т.н. Разликата между по-ниската износна цена и по-високата национална цена е експортната субсидия. Тя се влияе от състоянието на условията на търговия. Експортното субсидиране се осъществява чрез експортни кредити и чрез освобождаване от експортни такси. То трансферира доход от националния потребител към чуждестранния и към субсидираното производство.

  • Правителствени поръчки (покупки) (Government procurements). Те увеличават националното търсене, повишават цената на стоката и стимулират нейното производство. Обикновено се съчетава с механизми за ограничаване на по-евтината вносна стока.

  • Дъмпинг (Dumping). Продажба на стоки на чуждестранен пазар по занижена цена. Той е непостоянно подбиване на цената на международния пазар. Когато цената на различните пазари е различна, дъмпингът осъществява международна ценова дискриминация (International price discrimination). Разграничава се:

хищнически (агресивен) дъмпинг (Predatory dumping) – умишлено подбиване на цените, с цел да се монополизира даден международен пазар;

постоянен дъмпинг (Persistent dumping) – форма на нелоялно ценообразуване на външен пазар, когато цената е по-ниска от разходите или по-ниска от образуваната на местния пазар.

  • Други нетарифни ограничения. Ограничаването на международната търговия се постига и чрез изисквания за произход на стоката, за отговаряне на съответни санитарно-ветеринарни норми, за необходимостта стоката да съответства на технически стандарти, на екологични норми, ограничения за закупуване на валута, с която да се осъществи вноса и т.н. В международната търговска практика се използват също търговски войни и блокади, ембарго и др.

Икономическите ефекти от немитническите ограничения са аналогични на тези на митата.


9.      Международни търговски институции

4.3. Институции за регулиране на международната търговия

Международните търговски институции имат конкретната цел да регулират международната търговия. През 1947 г. с Хаванската харта се създава Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) (General Agreement on Tariffs and Trade), което влиза в сила от 1948 г и е подписано от 23 страни. Договарящите се страни си предоставят около 25 000 митнически отстъпки (концесии), засягащи една пета от световната търговия. Първоначално ГАТТ се създава като временно споразумение, тъй като съществува идеята за създаване на постоянна служба на ООН – Международна търговска организация. Съществуващите противоречия обаче направиха ГАТТ постоянен форум за световни търговски преговори, наречени кръгове или рундове.

Целта на ГАТТ е да либерализира международната търговия със стоки чрез договорени намалявания на митата и немитническите ограничения. Да създаде открита търговска система, осъществяваща се в условията на лоялна конкуренция.

ГАТТ може да се възприеме като международен договор по отношение на международните търговски връзки, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни и международен организационен форум, на който участващите страни обсъждат състоянието, тенденциите и преодоляването на противоречията в международната търговия. Споразумението се обслужва от Секретариат със седалище Женева.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Свързани:

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения icon1. Сила и съотношение на силите в международните отношения. Противоречия, конфликти и сътрудничество в международните отношения
Система на международните отношения същност, формиране, среда, елементи и структура. Типове системи на международни отношения

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Теория на международните отношения" Тема: "
Тема: “Структурни трансформации в системата на международните отношения след края на Студената война”

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Увод в Международните бизнес отношения" Тема: "
Отношения при необходимост за международна закрила на обектите на интелектуална собственост 7 стр

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconТеория и практика на интеграцията в Европа
Унсс и г-н Калоян Симеонов – експерт в дирекция „Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в администрацията...

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconТеория на международните отношения
...

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconКонспект по
Международни отношения и система на международните отношения. Характерни черти и развитие на международните отношения до 16 в

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconБизнес право-комплекс от знания, които имат отношение към бизнеса и бизнес-търговската дейност. Същност, предмет и източници на бизнес правото
Понятието бизнес право е сложно-съставно понятие. То е съвкупност от правни норми, които регулират обществени отношения във връзка...

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconОтношения
Затова първото, което след­ва да се направи, когато се пристъпва към изследване на тази материя, е да се определи какво са международните...

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconФакултет "Международна икономика и политика" Катедра "Международни икономически отношения и бизнес" Магистърска теза на тема
Част ІI приложимост на международния опит на мрежи на бизнес ангели в българия 54

1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения iconКонспект по „Международни плащания теория 12 клас
Чек – същност и реквизити. Видове чекове. Роля на чека в международните икономически отношения

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом