Христо Ботев – един световен поет




ИмеХристо Ботев – един световен поет
Дата на преобразуване02.05.2013
Размер32.44 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.belschool.net/files/svobodnanauchnazona/sesiya3_dokladi/1.doc
Христо Ботев – един световен поет


Гергьовден” завинаги


Макар конкретноисторически да се свързва с възрожденската епоха, творчеството на Христо Ботев отдавна е заело място в националната и световната литература, придобило е статут на световна класика. Само с 20 стихотворения той успява да надскочи границите на своето време и да придобие вечност, да извиси недостижим художествен ръст. Само в 20 стихотворения той разгръща титаничния си дух, разкрива неоспорими, вечни, общочовешки истини, поднесени като съкровени лични изживявания. Така Ботевата поезия осъществява диалог с всеки човек на всяко време и пространство.

Стихотворението „Гергьовден” с богатата си библейска символика, чрез която се внушават универсални истини, е достатъчно силен аргумент за световната величина на националния ни поет. То разобличава личностните и социалните фактори, върху които се крепи тиранията. Библейските образи на пастира и стадото са пародирани и трансформирани в обобщени образи на тираниичната сила на заблудата.

Паратекстът на творбата – заглавието “Гергьовден”, пораждащо аосицииация за жертвения ритуал, и мотото /част от стихотворение на Пушкин/ - налагат сатиричния тон и темата: овчедушието и сънната безсвестност на народа, които го обричат на експлоатация и смърт. Началото на стихотворението е силно иронично:

Ликуй, народе! Старо и младо,

хвалете и днес бога и царя!

Празничната радост на народа роб загатва неговата наивност и заблуденост /само свободата може да бъде празник за един поробен народ/, които от своя страна обясняват преклонението пред “бога и царя”, безропотното следване на мнимите водачи, на продажните лицемерни пастири. Оскотелият робски народ не осъзнава нито собственото си обезличаване, нито своята обреченост. Робската психика е най-здравата верига. Ботев поставя бога и царя на едно равнище – религиозният екстаз се отъждествява с покорството пред властващия, защото са плод на заблуда, невежество. За поета революционер богът и царят се обединяват в образа на господара, те са власт-имащи, еднакво поробяващи, тиранични. Безусловната вяра на народа благоприятства задълбочаването на тиранията.

Ботев вижда народа си като „стадо”, което само върви по пътя на собственото си унищожение, неспособно е да види враговете сред своите, които му налагат идеята за предопределеността на съдбата и смирението със статуквото. Негативното мнение на Ботев към всички тези мними водачи се утвърждава и по-нататък в стихотворението чрез ловък подбор на думи и художествени средства. Духовенството с неговата философия на примирението и чорбаджиите с дуалистичната си философия на български туркофили са метафорично представени като „министри верни” и „умни псета”, заинтересувани само от собственото си благосъстояние и обогатяване. Те са тези, които в повечето случаи са султанските застъпници сред народа и диктуват неговото поведение и начин на мислене. Ботев ги вижда като слуги на властващите и съучастници в жертвения ритуал на Герговден – заколението, символизиращо пожертваното достойнство и сетивата за истината и свободата. А смъртта на младите, на жизнено активните, на агнетата, внушава трагичната обреченост на народа с робска психика. Тяхната смърт е естественият резултат от всеобщото робско и скотско състояние на народа.

Свети Георги – „божи разбойник”, пред когото религиозните, сляпо вярващите българи се покланят, обобщено представя утвърдени религиозни идоли, с които църквата спекулира в името на собствената си изгода. Пастирът на поробения български народ, неговият духовен водач – църковната институция – е един от най-страшните “предатели верни”, защото той се ползва от народното доверие, а в действителност става проводник на робската философия, така угодна на националния поробител и така самоубийствена. Смъртта на жизнения ентусиазъм, символизиран чрез гергьовското жертвоприношение на младите, го иска “овчарят, гладното гърло, попът пиени”, т.е. всички традиционно утвърдени обществени водачи, които в своята алчност, се възползват от безмисловното подчинение на народа..

и за тез, що те мъчат,обират;

а ти им даваш потът, кръвта си

и играйш даже, кога те бият!

Пиянството поетът утвърждава като метафора на робската безсвестност, на нетрезвомислието, скотската същност.

Нá – днес богати и сиромаси

пиени там – те песни пеят

и хвалят с попа бога и царя…

Стихотворението „Гергьовден” звучи новаторски, дръзко, революционно на духовния и идейния фон на българското възрожденско общество. С огласените прозрения то категорично извежда Христо Ботев от контекста на неговото историческо време и го въвежда във вечното, никога непрехождащото време да одарените с надчовешка духовна сила личности. И още тогава през 70-те години на ХІХ век националният ни гений се превръща в световен поет. И така е и до днес. И съм убеден, че Ботевото време никога няма да отмине. Защо ли?


Изготвил: Георги Павлов Белински

Х „А” клас, ГПЧЕ „Петър Богдан”

гр.Монтана

Свързани:

Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев един световен поет Доклад
Ботев отдава цялата сила на таланта си на борбата и революцията. Макар и неголяма по обем, Ботевата поезия удивлява със своето идейно...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев – Един световен поет Доклад
Христо Ботев е български революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил 6 януари 1848 г.) в град Калофер...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев един световен поет
Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода –...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев – един световен поет Доклад
Христо Ботев. В неговата поезия, преведена на над 25 езика, читателя открива вечните проблеми за свободата, робството и правото на...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от
Чрез пресъздаването на една напълно нова за възрожденска България идея, Ботев доказва универсалния характер на творчеството си, на...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев – един световен поет
Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев един световен поет
Участва активно в Българския революционен комитет, а по време на Априлското въстание е водач на чета от 200 души, която слиза близо...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев-един световен поет (Доклад)
Там се запознава с творчеството на руските революционери-демократи Александър Херцен, Николай Чернишевски и други, чете с увлечение...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев – световен поет
Учейки в Карлово, Калофер, а след това и в Русия, Христо Ботев попива мъдростта на вековете, съхранена в произведенията на всепризнати...
Христо Ботев – един световен поет iconХристо Ботев-световен творец
На никой български поет името не е споменавано тъй често-и тъй напразно,както името на Ботев
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом