География на света




ИмеГеография на света
страница2/4
Дата на преобразуване02.05.2013
Размер0.49 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://bgm8.bg/data/uploads/referats/3941/f08cc47debd73342eb6bad43b24719e8.doc
1   2   3   4

Студен фронт – бързо настъпващият студен въздух изтласква във височина топлия въздух; образуват се високо слоести или кълбесто-дъждовни области, от които падат силни, но по-краткотрайни валежи, придружени с ветрове.

  1. Отклоняваща сила на земното въртене (в Северното полукълбо надясно, а в Южното – наляво от първоначалната посока);

-Изменение на първоначалната посока

3. Сила на триене.

-Забавяне на движението
Обща атмосферна циркулация – чрез нея се осъществява планетарен обмен на въздух – над сушата и водата, между географските ширини, между различни слоеве на атмосферата.

А) Звена на общата атмосферна циркулация
а) пасати – постоянни сухи ветрове, насочени от тропиците към Екватора;
б) мусони – периодични ветрове; през зимата сухи – от сушата към водата, през лятото влажни – от водата към сушата.
Най-характерни са за Източна, Югоизточна и Южна Азия;
в) западни ветрове – характерни са за умерените ширини; пренасят влажен океански въздух над сушата;
г) циклони и антициклони – огромни атмосферни вихри във въздушните маси, разположени над площ от няколко хиляди километра.
Свойствата на въздушните маси и процесите в тях са противоположни.

Б) Местни ветрове
а) породени от разлика в температурата, а оттам – и в налягането: бризи (по морските брегове), планинско-долинни ветрове (в подножията на планините).
б) формирани при прехвърляне на планински прегради: фьон (на север от планините  през зимата – топъл сух, поривист); бора (на юг от планините към морски басейн) през зимата – студен.
в) вихри с малки размери – вихрушка, торнадо (смерч).

УВОД

1. Чрез общата атмосферна циркулация става обмен на въздух между различните географски ширини. Осъществява се от въздушните маси.
2. Циклон – атмосферното налягане в центъра е ниско и се повишава към периферията; състои се от два вида въздушни маси, които се движат в посока, обратна на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по часовниковата стрелка – в Южното полукълбо. Образуват се облаци и падат валежи.
Антициклон – атмосферното налягане в центъра е високо и се понижава към периферията; състои се от един вид въздушни маси, които се движат по посока на часовниковата стрелка – в Северното полукълбо и обратно на часовниковата стрелка – в Южното полукълбо, не се образуват облаци, не падат валежи.

Kлимат и климатична подялба на земята

1. Същност на климата – многогодишен режим на времето на дадено място.
2. Климатични елементи: температура, валежи, ветрове, атмосферно налягане.
3. Климатични фактори: радиационни (слънчева енергия), циркулационни (звената на общата атмосферна циркулация), географски (географска ширина, подстилаща повърхност – суша, вода, релеф, растителност, снежна покривка), антропогенни.
4. Климатична подялба. Въз основа на климатичните фактори в конкретна географска обстановка по Земята се образуват климатични пояси – въздушни ивици от двете страни на Екватора, в които климатичните елементи имат сходни характеристики, т. е. формира се определен климат. Климатичните пояси са: екваториален,  субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен, полярен.


ХИДРОСФЕРА И ПРОЦЕСИТЕ В НЕЯ

  1. Елементи на хидросферата

А. Световен океан – огромна водна маса, заемаща най-големите понижения на земната кора, образувани от раздалечаването на литосферните плочи.
Към Световния океан се отнасят океаните и моретата.

1. Океани: Тихи, Атлантически, Индийски, Северен ледовит (Арктичен).
морета – видове:
–  крайбрежни (Северно,  Карско);
–  вътрешни (Черно,  Мраморно).

% от обшия обем на водите е 96,5 %

Връзка между елементите на хидросферата

-Осъществява се чрез водния кръговрат.
Всеки от елементите на хидросферата е звено от водния кръговрат. Чрез него се извършва обмен на вода между всички геосфери.
При този обмен се променя и състоянието на водата, като тя преминава от течно в газообразноили твърдо състояние.
Факторите за водния кръговрат са слънчевата енергия и земната гравитация.
Процесите, чрез които се извършва водният кръговрат, са: изпарение, кондензация, транспирация – отделяне на вода от растенията.
При тези процеси водата приема или отдава
енергия, т. е. осъществява се и обмен на енергия между геосферите.

Звена на водния кръговрат

- Световен океан – главно звено – осигурява 86 % от водните пари в атмосферата. Пълният обмен на вода (кръговрат) между Световния океан и останалите звена става много бавно –  над 2500 години.

Стопанска оценка- Световният океан има най-голямо значение за осъществяване на икономическите връзки между континентите и страните. Най-оживените морски пътища са в Атлантическия океан. Човекът използва и богатствата на океана: лови риба, добива полезни изкопаеми (главно нефт и природен газ от шелфа на басейните), перли, водорасли, извлича от водите соли, йод и други разтворени вещества.
2. Състояния на океанската (морската) вода:
температура – средната температура е с 0,5 0 С по-висока от тази на въздуха; тя се понижава от Екватора към полюсите и в дълбочина.
–  соленост – отношението между масата на всички соли (g) към масата на водата в единица  обем (m3). Средната соленост на Световния океан е 35 ‰ . Солеността намалява от Екватора към полюсите.
морски лед–замръзнали на повърхността води с дебелина до няколко метра в полярните (целогодишно) и в субполярните (през зимата) райони.

Б. Води на сушата
1. Подземни води  –  водата в почвата и в скалите.
Видове подземни води:
Грунтови (плиткозалягащи) – движат се по наклона на водонепропускливите скали;  излизат на повърхността във вид на извори;
Напорни – водоносният слой е   между два водонепропускливи пласта; излизат на повърхността като възходящи извори;
Карстови – формират се в карбонатни скали – богати са на калциев карбонат; карстовите извори са с постоянен дебит (l/s);
Минерални (дълбокозалягащи) – с по-голяма концентрация на соли, често с по-висока температура; излизат на повърхността като извори, разположени по разломни линии.
Подземни води в зоната на вечната замръзналост – намират се във вечнозамръзналите почви и под тях,  в субполярните и в полярните райони и във високите планини.

2. Реки – постоянни водни потоци, които се движат в удълбана от тях форма (речно легло) по естествен наклон и се вливат в море или океан.
За главна река се приема тази, чиято речна долина е най-дълбоко врязана. Към нея се стремят останалите реки от речната система. Височината, до която достига водата в речното легло, е нивото на реката.
Водното количество е обемът на водата, който се оттича през живото сечение на реката за една секунда.
Речен оток е средната стойност на водното количество за определено време.

% от обшия обем на водите е води на сушата 3,5 %, подземни води 1,7 %

Звена на водния кръговрат

Подземни води – в кръговрата участват главно плитко залягащите води.  Дълбоко залягащите (включително от зоната на вечната замръзналост) практически не участват във водния кръговрат. Пълният обмен на води е бавен – около 1400 години.

Реки – количеството на водата е малко, но чрез тях се осъществява връзката между кръговрата на водата над сушата и кръговрата на водата над океаните. Затварянето на кръговрата на водата от океана през атмосферата и валежите до връщането й обратно в океана чрез реките е бързо – до 16 денонощия.

Водата от езерата се включва във водния кръговрат чрез изпарение или оттичане на реки. Пълният кръговрат на водата от езерата става за 17 години

Водата от блатата участват във водния кръговрат чрез изпарение или оттичане. Пълният кръговрат на блатните води става сравнително бързо – 5 години.

Кръговратът на водата в ледниците може да става чрез водите на сушата (топене  – начало на реки, формиране на езера, блата и подземни води) или чрез водите на Световния океан (топене на ледници от Антарктика и Арктика и директно оттичане в океана. Пълният кръговрат между водата на ледниците и водата в другите звена на кръговрата е бавен – от 100 – 200 до 15 хил. години.

Водни пари – най-динамичното звено (заедно с реките) на водния кръговрат – 9 денонощия. % от обшия обем 0,001 %

3. Езера – обикновено неголеми водни басейни, заемащи понижения на земната кора – езерни котловини.
Видове езера:
– според химичния състав на водите им са сладководни или солени;
– според оттичането им са отточни (по-голям брой) или безотточни (Каспийско море, Чад и др.).
– според образуването на езерната котловина са  тектонски (по разломни линии) – обикновено са дълбоки езера като Байкал, Няса, Танганика; ледникови (от рушителната дейност на ледниците) – планински езера (у нас в Рила и Пирин) и континентални езера (в Скандинавските страни, в Канада и др.).

4. Блата – плитки водни басейни, повърхността на които е заета от блатна растителност.
Образуват се в райони, където притокът на вода е по-голям или равен на разхода за оттичане и изпарение. Блатата понякога са запълнени с наноси езерни котловини.

5. Ледници – образуват се във всички географски ширини над снежната граница (линията,   над която приходът на сняг е по-голям от разхода за топене и изпарение.
Видове ледници:
– ледници в полярните райони – покривни ледници;
планински ледници – три типа: скандинавски, алпийски, туркестански.

6. Водни пари (в атмосферата) – количеството им се променя в зависимост от изпаряващата повърхност (суша или вода, гори или обезлесени голи площи) и от температурата.

II. Движения на океанската (морската) вода

Водите на Световния океан са в непрекъснато движение. Чрез тях се осъществява вътрешният (в рамките на Световния океан) обмен на вода и енергия. Океанската (морската) вода извършва главно два вида движения: колебателни и постъпателни.

ДВИЖЕНИЯ Колебателни движения

– водните частици се отместват на известно разстояние (от няколко сантиметра до десетки метри) от определен център, след което се връщат отново в първоначалното си положение.
Вълни – резултат от вълново движение (последователно предаване на трептения между водните частици). Всяка водна частица трепти около даден център, без да се премества по посока на разпространението на вълната. .Чрез вълните се осъществява пренасяне на енергия.

ПРИЧИНИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ

Ветрове ,Вулканизъм, Земетресения

ВИДОВЕ

Ветрови вълни – най-често срещаните вълни;
Вулканични  вълни – образуват се еднократно;
Земетръсни вълни –  образуват се след всеки трус – на серии;
Вътрешни вълни – проявяват се на границата между различните водни слоеве.

СТОПАНСКА ОЦЕНКА

Рушат брега и създават нови земни форми – пещери, подмоли, клифове, абразионни тераси. Наслагват разрушения материал –  плажови ивици. Пясъчните плажове са предпоставка за развитие на туризма. Абразионните тераси благоприятстват стопанското усвояване на крайбрежните земи. Много големите вълни – цунами, причиняват наводнения, жертви. Най-често се проявяват по Тихоокеанското азиатско крайбрежие, където има специални служби за наблюдаване и предупреждаване на населението.

ДВИЖЕНИЯПриливи и отливи

– повишаване на нивото (навлизане на вода по морския бряг) – прилив, и понижаване на нивото (отдръпване на водата от морския бряг) – отлив.
Тези колебания са закономерни и се повтарят на всеки 12 часа. В денонощието се наблюдават два прилива и два отлива.

ПРИЧИНИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ

Причина  за образуването им е силата на привличане на Луната спрямо водните частици. Във всяка точка от водната повърхност действа и т.нар. центробежна сила, която в случая е с противоположна посока на силата на привличане. Разликата между тях е приливо образуващата сила.

СТОПАНСКА ОЦЕНКА

Приливите правят възможно навлизането на океански кораби по някои реки – Темза, Елба, Амазонка. Те имат голямо значение за крайбрежното корабоплаване, за риболова и др. Енергията на приливно-отливните вълни засега се използва ограничено за производство на електроенергия. Приливно-отливни електроцентрали има във Франция, Русия и др.

ДВИЖЕНИЯ Постъпателни движения

–  водните части се отнасят в определена посока от изходната си позиция, без да се върнат отново в първоначалното си положение – океански (морски течения).

ПРИЧИНИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ

Постоянни ветрове (пасати, западни ветрове – в умерените ширини);
Периодични ветрове (мусони);
Разлики в солеността и съответно в плътността на водите;   Различия в температурата на водите.

ВИДОВЕ

Постоянни течения – Севернопасатно, Южнопасатно, Западно ветрово;
Мусонни течения; Проточни течения  –  на повърхността се движат по-слабо солените води, които са с по-малка плътност;
Топли течения – водата им е по-топла от тази на околните води;  студени течения  – водата им е по-студена от тази на околните води.

СТОПАНСКА ОЦЕНКА

Океанските течения оказват влияние върху климата на крайбрежията, покрай които минават. Влияят също върху корабоплаването, риболова (районите, където се срещат топли и студени води, са богати на риба).


Литосфера и процесите в нея

Литосферата е една от обвивките,  които изграждат твърдото тяло на Земята. Тя включва цялата земна кора и най-горната част от мантията до астеносферата (пластичната сфера). Литосферата влиза във взаимодействие с всички останали геосфери, като при това взаимодействие се преобразува – формите на повърхността на Земята – релефът, обикновено се различават съществено от геоложките структури (форми на залягане на скалите) в литосферата. Долната граница на литосферата достига до 250 km под земната повърхност. Тя е по-плитко разположена под океаните (40–50 km) и по-дълбоко под континентите (под 100 km). Причината за тези различия е строежът на земната кора, която е изградена от два типа – континентален и океански тип земна кора. Всеки от тези типове има свои характерни особености (плътност на скалите, които го изграждат, възраст, строеж, дебелина.

ВИДОВЕ СКАЛИ В ЗЕМНАТА КОРА

Магмени – образувани са от магма, застинала под (гранит) или върху земната повърхност (андезит);
1   2   3   4

Свързани:

География на света iconПояснительная записка курс «География России»
Курс «География России» изучается после страноведческого курса «География материков и океанов» и завершает блок основного общего...

География на света iconГеография символов (геоаксиология) Части света
Республика Корея, Гонконг, Сингапур, Тайвань, Таиланд, Малайзия "азиатские тигры (или "драконы")

География на света iconГеография 5-6
Литературная география вспомните название географического объекта и запишите в графу «Ответ»

География на света iconКонспект по дисциплината: „ политическа география
Развитие на политическата география и геополитиката в трудовете на Хекатей, Аристотел, Страбон, Уилям Пети, Имануел Кант, Карл Ритер,...

География на света iconДушина И. В. Программы для общеобразовательных учреждений, сост. Е. В. Овсянникова: География. 6-11 классы
Рабочая программа учебного курса «География материков и океанов» составлена на основе следующих документов

География на света iconПротоко л
География и икономика изготви настоящия протокол за резултатите на учениците от общинския кръг на олимпиада по География и икономика...

География на света iconСедмични задачи за периода 18. 02. 2008г. –24. 02. 2008г
Краен срок за представяне от учителите по география на списъци с имената на учениците за участие в олимпиада по география

География на света iconСт ас. Петя Димитрова Събева Образование
Вту «Св св. Кирил и Методий» Велико Търново; специалност История и география; квалификация: Учител по история и география

География на света iconГеография и икономика 21. 02. 2012 г
За резултатите на участниците в общинския кръг на олимпиадата по география и икономика 21

География на света iconПодбираются вопросы по номинациям : география
Образовательные : Активизировать учащихся на изучение дополнительного материала по предметам географии и биологии. Установить межпредметные...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом