Тема: Власт и политика




ИмеТема: Власт и политика
Дата на преобразуване10.10.2012
Размер196.73 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://sofianet.net/svubit/Politologiq/1.doc
ПОЛИТОЛОГИЯ


ТЕМА: Власт и политика


1. Властуниверсално явление за хората, и това е способността на един човек или на група от хора да подчинява волята на други хора на собствената си воля! Условие за съществуване на хората – 1) трябва да живеят на групи; 2) хората общността трябва да действат заедно за постигане на една или друга цел. Трудът има обществен характер. Чрез властта става насочване на усилията на хората в дадена посока.

А) Форми на властта

*обществена – Била е характерна за първичното общество. Основна е кръвната връзка. Решенията се взимат от всички – те са равноправни.

- хората са пасивни спрямо природата

- хората са водили чаргарски начин на живот

- всички членове на групата са в равноправно социално положение


ИЗМЕНЕНИЯ:

1. Специализация на човешкия труд – рязко повишаване на производителността на труда;

2. Стремежът на хората да водят отседнал начин на живот(край на чаргарството);

3. Появява се частна собственост – води до размяна на „стоки”, общността се разделя на бедни и богати(по имуществен критерий);

*публична – решенията се взимат неравноправно. Човечеството винаги живее в недостиг на блага – има само два начина за разпределение на тези недостигащи блага:

1. На всички „горе – долу” по равно

2. За едни да има повече, за сметка на другите


2. Политика – появява се на определен етап от развитието на човечеството – момента на смяната на обществената с публичната форма на властта. Политиката балансира интересите на различните групи в една общност.

Различни съставни части:

А) Политически отношения – отношения, които възникват между различни социални групи по повод властта, на нейното завоюване и използване. Заемат важно място сред всички останали обществени отношения – те имат способността да проникват върху други социални отношения!

Б) Политическа идеология – Отражението на ОБ в ОС става по различен начин:


Обществено съзнание

Обществени битие




  1. огледално

  2. едно явление от ОБ се възприема по различен начин в ОС – идеологическо отражение


3. Политически институции – чрез тях се осъществява политическата идеология.


ТЕМА: Развитие на политическата мисъл в древността. Древно - гръцки полис.


1. Полиси – появяват се 12в.пр.н.е. с отседналия начин на живот. Създавали са се около крепостите не деспотите. Крепостите пазели хората от чаргарите. Създават се НЕ на случайни места – плодородна земя, на стратегическо място, в близост до вода. Полисите постепенно нарастват, като новите заселници поемат задължения също. В него живеят хора, които вече няма кръвна връзка, а са заедно поради интересите си. Това става първо в Древна Гърция.

9в.пр.н.е . – дорийските племена стигат до полисите и започват да се смесват с местните, но това води до изменения в социалния живот:

- те носят запазени родово – племенни отношения и това оказва влияние върху древните гърци;

- деспотите приемат статута на царе, а не приемат властта наследствено;

8-6в.пр.н.е. – губят статута си, а властта преминава в ръцете на знатните. В полисите има социални групи: знатните – най – достойните хора, който имат най – голяма заслуга за развитието на полиса. Такива са богатите, военно началниците, лечители, духовници; демос – това са обикновените хора; робите – появили се в резултат на войните.

А) Система на властта в полисите – в тях се ражда орган на властта- буле (народно събрание)- и е най – важния орган във властта. Булето взима важни решения, избира длъжностни лица и др. То представлява събрание от хора, гласуването ставало с викове. Има различни длъжностни лица.

В Древна Гърция имало множество от полиси- някои били много големи, а други не толкова. Полисите са обединени от социално – икономически отношения. Между тях съществуват духовно – културни връзки. Полисите често се обединявали срещу общ враг. Многообразието на полиси се разделят на две групи – Спарта и Атина. Те са водили много битки по между си.

- разработват се полит. Теории, които и по – късно се развиват

- създават се институции, които се развиват и усъвършенстват

- там са положени и основите на демокрацията


СПАРТА


Един от най – силните и мощните полиси. Много често е наричана общността на равните, основана на принципите на военната демокрация. Според спартанците равенството не се основава на частната собственост, а и там е нямало такава. Всичко е било собственост на полиса. Дават се участъци на знатните за обработка, ноте не са могли да го продават. Те са давали много голямо значение на военната подготовка – организирана система за подготовка на деца, мъже и жени.

1. Социална структура

а) илоти (роби) – те са обща собственост на полиса

б) периеки (демос) – лично свободни хора, които нямат политически права

в) спартанци (гомеяни) – най – значимата социална група

Там съществуват семейни отношения – 2ма братя имали една обща жена. За тях най – важното е било да има подрастващо население и това население да е здраво, за да могат да станат военни по – късно. Имало специална подготовка на децата- те трябвало да бъдат физически здрави и дисциплинирани. В Спарта разкоша бил забранен. Единствената достойна дейност- хората да са военни и да участват в управлението на полиса. В армия влизат хора на възраст от 20 до 60г.

2. Политическо устройство в Спарта – има народно събрание. Имало двама царе- за мирно време и за война, но тяхната дейност била контролирана от ефорите (духовни лица). В Спарта е имало съвет на старейшините- реализира властта, когато няма народно събрание. Тази организация на обществения живот давала възможност Спарта да запази своята мощ – разполагали с 10000души-войни. С течение на времето (4в.пр.н.е.) армията намалява, защото принципите започнали да се нарушават. Спарта започва да разчита на наемни войници. Това дава възможност на Македония да я завладее. Ликург- законотворец.


АТИНА


В най – големия си разцвет Атина имала 400 000 души. Знатните били 10 000, демосът- 20 000, а всичко останало било роби. Атина е антипод на Спарта. Атина също е имала развита армия и флота. Атина не е насочена към равноправието и войнското опростяване на младите. Там е имало равенство, но само пред Бог и законите. Всеки се е грижел за себе си – дали е беден или богат. Има частна собственост – на това се основава разделението на хората. До 752г.пр.не.е. е имало царско управление, след това се заменя с олигархическо – начело на полиса стой архонт. Той се избира от народното събрание. В Атина имало 9 изявени рода. Народното събрание се нарича ариопаг и е най – висшия орган.

1. Социална структура –

а) знатните

- земеделци

- занаятчии

- търговци

Архонти – достигали различен брой – до 9 души. Едни от най – важните родове:

- Солон

- Клисфен

- Перикъл

Те бележат стъпките в развитието на Древна Атина.

2. Солон – мисли да облекчи положението на народа и робите. Създава закои, които са наречени солонови закони и по – късно на базата на тях се появяват римските закони. Закони:

- Отменя всички дългове на хората, които с били обезпечени със земя;

- Отменя се робството на хората, които са попаднали в робство поради дългове;

- Забраняват се всички сделки;

- Опитва се да ограничи собствеността върху земята;

- Допуска асоциации с религиозни, търговски и други цели;

- Дава право на хората да подават жалби до съвета на старейшините;

- Не се допуска заграбването на властта;

- Всеки гражданин на Атина е бил длъжен да заема позиция по време на спор;

- Населението се разделяна на 4 групи. Хората от четвърта група нямат право да гласуват и да бъдат избирани;

- Създава се съвета на 400-те;

3. Клисфен – със своята законодателска и политическа дейност той се стреми окончателно да ликвидира остатъците от родово – общинния строй. Той въвежда имуществен ценз (длъжност – заемане). За пръв път въвежда границте на полиса.

4. Перикъл – При неговото управление – икономически разцвет. Построен е Партенонът, разцвет на духовността и литературата. Въвежда се заплащането на длъжностните лица. 431г.пр.н.р. – реч, посветена на края на войната:

Ние създадохме държава, която напълно се задоволява и в мирно и във военно време. По отношение на частните интереси всички са равноправни. Политическо предимство може да има човек, но не защото зад него стои някаква партия, а заради неговата доблест, даваща му слава в едно или друго дело. Ниското звание на бедняка не е препятствие за дейност, ако само той може да укаже някаква услуга на държавата. Ние се ползваме от богатството, като удобно средство за дейност, а не за самохвалство. Да си беден у нас не е срамно, срамно е да се измъкваш от бедността не чрез труд. Всеки може да се приспособи към многочислените видове дейност и изпълнявайки своите задължения с изящество и ловкост да придобие за себе си високо благосъстояние.”


ПОЛИТИЧЕСКИ ИДЕЙ НА ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ ФИЛОСОФИ


1. Питагор – Прекарва приблизително 20г. в Египет, за да се запознае със знанията на египетските жреци. В град Кантон създава Питагорейско дружество – там провежда научна дейност, обучава млади атиняни, за да може по – късно те да бъдат администратори, учени, т.е. да бъдат елита на обществото. Педагогическата система за подготовка минава през 3 етапа на обучение:

- 1етап – трупат знание, придобиват търпение;

- 2етап – всеки студент получава задача – да проучи някакъв проблем (разработван вече от други учени). Формират се определени качества – ораторски умения, умения да понасят критика, умения да отстояват своето мнение и възгледи.

- 3етап – на всеки студент се поставя задачата да проучи проблем, който не е разработван от други учени до този момент.

Питагор целенасочено се опитва да изгражда политици. Тезата му е, че човешкото съзнание има Божествен характер.

2. Хераклит – той е натур – философ. Разглежда Вселената, природата, политиката и божественото. Той е противник на демокрацията. За него - силата стои в основата на политиката; хората не са създадени равни.

3. Демокрит – основоположник на идеята за атомния строеж на веществата, един от родоначалниците на медицината. Пътува из света и НЕ е спазвал законите.

а) Произведения – „Великият диакосмос”, „Малкият диакосмос”.

б) Политически идеи –

- Човешкият прогрес е резултат от борбата на хората да съществуват- източник на усъвършенстването.

- Не е достатъчно само да НЕ извършваш несправедливост, дори и да не си го помисляш, за да си добър човек.

- Убеден противник на насилието (даже и държавата няма право да насилства своите граждани). Условие – отделният човек трябва да признае, че техните интереси стоят след държавата.

- В политиката не трябва да се постига противоборство, защото това неминуемо води до гражданска война, а в нея няма победители и победени.

- Първата дефиниция за политика – изкуството да се управлява държавата. Това е най – висшето изкуство, което е признавано да умиротворява противоборството и враждата.

- Призовава хората към умереност.

- Съветите на Демокрит към политиците – съждения, които формират един политически морал: Колкото са по – малко достойни граждани за заеманите от тях длъжности, толкова те стават преизпълнени с наглост и глупост; Мъжествен политик не е този, който побеждава враговете си на бойното поле, а който властва над собствените си страсти; Длъжностните лица се избират, не за да вършат лошо работата си, а за да я вършат добре, и е естествено хората по – дълго да помнят направените грешки, отколкото техните удачни дела.


ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ – ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО УСТРОЙСТВО НА ОБЩЕСТВОТО


1. Платон – 427г.пр.н.е. – 347г.пр.н.е. Бил е ученик на Сократ. Истинското му име е било Аристокъл. Произхожда от богат атинянски род, получава много добро образование. В Атина купува местност на име Академ и там създава училище на име Академия. Това училище съществува и след неговата смърт – общо около 900 години. Платон е идеалист, но идеализмът му дава възможност за преход от нещо далечно към нещо идеално. Духовните ценности придобиват значение на идеали на нравствено поведение, на социална етика и на организация на политическото общежитие. За Платон държавата не е временна форма на организация на обществото, а е устремена към идеала за човешко общежитие. Държавата е общежитие на хората, живеещи в мир и със съвместни усилия да утвърждават нравствеността, справедливостта и духовния живот. Във всяка държава има 3 съсловия:

1) Управници, носители на разума. Те се грижат за справедливостта, осъществяват надзора над държавните учреждения, съблюдават законите, грижат се за образованието на младите.

2) Войните са носители на смелост, грижат се за защитата от външни врагове.

3) Земеделци и занаятчии – те са умерени.

Отделни хора са способни да са носители на всички добродетели. Такъв човек се издига на ново равнище – справедливост. Управлението и властта трябва да се в ръцете на тези хора. Според него такива хора са били учените и философите. Платон приема, че в обществото трябва да има господстващи – един над друг. Счита, че то трябва да се осъществява НЕ чрез насилие и принуда. Властващите трябва да реализират властта си чрез възпитание и просвещение, не чрез наказание, а убеждение. Платон казва:” Да не се допуска нито тежка бедност, нито прекалени голямо богатство. Бедността и богатството се пораждат взаимно.” Според него управляващите, за да могат да гарантират справедливост, трябва да бъдат лишени не само от интерес към богатството, но и от интерес за имущество. На върха на социалната пирамида трябва да са хора, които се стремят към този връх, а не от имущество, а в името на общото благо.

а) „Държавата” – произведение, в което Платон записва всички свои идеи. В нея той се стреми да създаде идеалния модел на държава. Платон стига до извода – хората не могат да създадат идеална държава, създават само реални държави.

б) видове реални държави –

1. Аристократична държава – властта е в най – богатите хора. Проблема е, че аристокрацията е малцинство и те не могат и НЕ желаят да се грижат за интересите на мнозинството.

2. Тимокрация – Платон я нарича „най – съвършената от несъвършените”. Тимократите са носители на умения, но те са и войни, носители на мъжеството. Той казва: „Тимократите, употребявайки сила и съперничество един с друг, са стигнали до нещо средно: съгласили са се да установят частна собственост върху земята и къщите, разделяйки ги между себе си, а тези, които са охранявали като свободни хора са решили да ги превърнат в роби, правейки ги селскостопански работници и слуги”.

3. Олигархия – държава, управлявана от богатите.

4. Тиранията – най – нисшата форма на управление. Властта е заграбена от отделна личност и управлява в защита на собствените си интереси. Власт на насилие и терор.

5. Демокрация – управление на мнозинството. То няма знания за взимане на решения, взимат се чрез манипулиране и интуиция. Според Платон това е приятен обществен слой.

в) функции на държавата:

- контрол над социалната стратификация

- контрол над публичните отношения

- ограничително право на собствеността на класите и обмяната на средства за потребление

- възпитание и съдействие за културното развитие на всички граждани

- охрана на обществото – дейността по законодателството и справедливото правосъдие


1. Аристотел – 384г.пр.н.е – 302г.пр.н.е. Той е ученик на Платон, но между тях има големи различия. Аристотел произхожда от второто съсловие, но завършва живота си в слава и богатство. На 17 години става ученик на Платон. По покана на Филип Македонски става учител на сина му. Аристотел създава училище на име „Лицея”. Млад той е възприемал идеите на Платон, но по – късно изповядва идеи, различни от тези на Платон. Казва: „Платон ми е приятел, но по – голям приятел ми е истината”.

а) произведения:

- „Политика”

- „Атинска полития”

- „Етика”

Аристотел е съгласен с Платон за това, че: „Доброто винаги ще възтържествува над злото, разумното над неразумното”, но за разлика от Платон, той счита, че доброто е резултат от здравия разум на хората. Аристотел е първият мислител, който си поставя задачата да създаде наука за политиката. Той се занимава с въпроса за съотношението и влиянието между политиката и морала.

б) морал и политика – съществуват 2 вида справедливост: уравняваща и разпределяща. Според Аристотел уравняващата се проявява в изискванията на един човек да изравни своя интерес с други хора. Човек може да бъде щастлив ако живее не само за себе си, но и като политическо същество, т.е. да живее за себе си, семейството си, приятелите си и др. Разпределящата се отнася за случаи, когато за производството на едно благо за взели участие много хора. Разпределението – според количеството и качеството на положение труд. Аристотел говори за политическа справедливост: „Възможно е, но само между свободни и равни хора, които принадлежат на една общност, която е заета със своята автархия1”. Политиката е фундаментална наука за общественото устройство, за генезиса на държавата, държавното управление и поддържането на необходимия порядък.

Аристотел разглежда социално – биологични комбинации:

  1. Съюзът на половете – необходим за увековечаване на човешката раса;

  2. Природно – естествена и задължителна връзка между господаря и роба;

  3. Ражда се семейство, което е асоциация, създадена от природата за удовлетворяване на ежедневните желания на човека;

  4. На базата не семейството се ражда и селището – по – висока степен на асоциация. То има за задача да и други функции.

  5. Държавата – най – висша форма. Обединение на няколко селища – автархия. Държавата е просъществувала във времето, защото единствено тя е дала възможност за пълно развитие на социалната природа на човека. Защо това се е случило? Аристотел казва: „Защото човека по природа е същество общително. Държавата принадлежи към това, което съществува по природа, т.е. тя не е на отделен човек, и човек по природа е същество политическо. И този по силата на своята природа живее извън държавата е или недоразвито в нравствен смисъл или е свръх човек или Бог. Природата е създала във всички хора стремеж към държавно общуване и първият, който е организирал това общуване е направил на хората най – великото благо”.

в) Аристотел за формите на държавата – за него са правилни и неправилни:

1. Правилни – монархия, аристокрация и полития2.

2. Неправилни – тирания, олигархия3 и демокрация.

Отношението на Аристотел към частната собственост: привърженик. Приема я за нещо свещено и необходимо. Аргументира се с идеята, че „човек обича най – много себе си, но това може да се разбере само в критични ситуации”. „Собствеността е продължение на самото Аз”.


ПОЛИТИЧЕСКИ ИДЕИ В ДРЕВЕН РИМ


Съществуват 3 етапа в развитието на Древен Рим:

1ви етап: царски период – 754 – 510г.пр.н.е. Времето, в което властта е била в ръцете на монарх. В резултат на борбите през 509г.пр.н.е. се променя политическото устройство.

2ри период: републикански период – 509 – 28г.пр.н.е. Носителя на властта е сената.

3ти период: Императорски период – 27 – 476г. Римската империя е най – могъщата сила в света. Начело е император, който притежава абсолютна власт. Императорите са считани за полубогове.

През 395г. империята се разделя на две части – Западна (Рим) и Източна (Константинопол) – като Византийска империя съществува до 1453г.

Политически идеи: Развивали са се над древногръцките политически мислители.


1. ПОЛИТИЧЕСКИ ИДЕИ НА МАРК ТУЛИЙ ЦИЦЕРОН (106 – 43г.пр.н.е.)



Бил е велик оратор и политик. Произхожда от второто ниво на аристокрацията. Получава юридическо образование и през 63г.пр.н.е. е избран за консул, успява да разобличи заговор срещу републиката – получава званието „баща на нация та”. През 58г.пр.н.е. го изгонват от Рим, но той се връща

а) Основни произведения

- „За държавата”

- „За законите”

- „За задълженията”

Според него: „Държавата е дело на достояние на Res Populi (народ)”. За него народ е съвкупност от много хора, които са свързани по между си със съгласие по въпросите на правото и общността на интересите. Държавата е естествен резултат от развитието на Res Populi. Според него основна функция на държавата е да охранява собствеността. За него всеки нарушител на собствеността е нарушител на справедливостта. Според него в зависимост от броя на управляващите има 3 форми на управление:

  1. царска форма

  2. власт на оптимати (аристокрация)

  3. демокрация – на Res Populi

Симпатиите на Цицерон са за царската форма на управление. Според него всяка една от тези форми има и положителни и отрицателни черти, и няма идеални. Той казва: „Със своето благоволение ни привличат царете, с мъдростта – оптиматите. Най – добре е да се вземат положителните черти на простите форми. Желателно е да изпъква, да има нещо царско, част от властта да е връчена на мъдреците, а друга част да е в ръцете на народа.” В тази идеална държава трябва да има равновесие между властите. Цицерон е бил привърженик на робството. Неговата логика: „Както разумът на човека управлява слабите части на тялото, така и господарите управляват тези, които не могат да се оправят сами – робите”. Той е противник на идеята за имуществено равенство – естествено е за него. Идеята му е, че политиката е и наука, и изкуство.


ПОЛИТИЧЕСКИ ИДЕИ НА РИМСКИТЕ СТОИЦИ – ЛУЦИЙ АНЕЙ СЕНЕКА, ЕПИКТЕТ, МАРК АВРЕЛИЙ АНТОНИН


1. Сенека – (3 – 65г.) създател на стоицизма. Роден е в Испания. По времето на Клавдий Сенека е заточен на о-в Корсика, но през 49г. жената на Клавдий настоява Сенека да се върне и да стане учител на сина им Нерон.

а) Условия за раждането на стоицизма

- Настъпва дълбока криза на ценностите;

- Укрепва се властта на императорите – стават полубогове;

- Рим се е превърнал в световна държава;

Тези условия водят до появата на следните явление – фатализъм, политическа пасивност, индивидуализъм, етика (нравствено усъвършенстване на човека). Сенека отстоява идеята за духовната свобода на човека. Той казва: „Под робство може да се постави само телесната, но не и духовната и разумната част на човека. Човека може да бъде духовно свободен. Покажете ми кой не е роб в един или друг смисъл? Един е роб на сладострастието, друг на користната алчност, трети на властолюбието. Няма по – позорно робство от доброволното робство.” Според него човешкият живот е предопределен от съдбата – „Съдбата е причина на всички причини. Човек трябва стоически да понася съдбата си и примирявайки се да я следва”.

2. Епиктет – (50 – 130г.) бил е роб и привърженик на стоицизма. Той издига глас срещу робството – социалното положение влиза в конфликт с разбиранията му. Той казва: „Не прави на другия това, което не би желал да ти направи той”.


3. Марк Аврелий – (121 – 180г.) социалното му положение е било на върха на социалната стълбица. Той споделя идеите на Сенека. Не прави опити за ликвидиране на робството. Според него законите трябва да са в сила за всички, държавата трябва да почита свободата на поданиците си.


РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО. НИКОЛО МАКИАВЕЛИ






I етап: V – XIв. – време на консолидация на феодализма

II етап: XI – XVв. – феодализма достига своя апогей

III етап: XV – XVIIв. – Възраждане, времето, когато в недрата на феодалното общество се заражда капитализмът.


1. Исторически условия, характерни за Възраждането:

1) XVв. – разпадане на феодализма в Западна Европа и възникване на капиталистически отношения.

2) Западане на феодалният светоглед, т.е. съвкупност от онези ценности, които управляват човешкия живот, вече са негодни.

3) Започват процеси на начално натрупване на капитал. Процес, свързан с много жестокости и несправедливости.

4) Ново социално разделение на обществото (буржоазия). Появява се работническата класа, интелигенцията и др. Всяка от тези сили имат свои интереси.

5) Подем на селските движения – селски бунтове, граждански войни. В този период те се оказват в много тежко положение.

6) Феодалната раздробеност на държавите пречи на развитието на новите капиталистически отношения. Буржоазията се стреми да премахне феодалните държави, но това влиза в противоречие с църквата и хората.

7) Остра идейна борба – различни социални групи си имат различна идеология. Издига се идеологичният живот в хората. В основата на тази борба застава хуманизмът, а в основата на човешките ценности застава човека (преди е бил Бог).

8) Времето, когато се появява реформацията4.

9) Новите политически идеи довеждат до събарянето на духовната диктатура на църквата и отхвърлянето на църковните догми в политическата мисъл.

10) Времето, когато се появяват анти феодални движения – лютеранството, калвинизмът - всяка, от които разработва своя политическа доктрина.


В такива условия живее и работи Николо Макиавели.


2. Николо Макиавели – (1469 – 1527) е роден във Флоренция. Той е всепризнат основоположник на буржоазната политическа наука. Бил е всестранно развита личност. 1498 – 1512г. – той е секретар на флорентинската република. Но през 1512г. на власт идват отново Медичите и Макиавели е свален от поста си и започва да се занимава с мисловна дейност – написва трите си основни произведения: „Владетелят”, „Размишления върху 1те десет книги на Тит Ливий”, „Флорентински истории”.

а) Политически идеи – Той отрича теологичните и религиозните представи за политиката. Според него в тях стои идеята, че всичко съществуващо е предопределено от Бога, а за него няма такава предопределеност. Той предлага идеята за историческата необходимост и закономерност – FORTUNA. Но тя няма предопределеност, тя определя сама границите си, в рамките на които всеки човек действа свободно. За него движещите сили в политиката са Fortuna-та и личната енергия, която се проявява като сила, доблест, предприемчивост на отделния индивид.

Относно църквата, той смята, че към религията трябва да се отнася прагматично, в зависимост дали има човек полза от нея или не. „Политиката е опитна наука”. Т.е. реалният опит е критерии за истината. За политиката трябва да съдим не по нечии думи, а по резултатите. В основата на политическото поведение лижи не християнският морал, а ползата и силата. Силата и съдбата са на тази страна, на която е по – добрата армия. Той въвежда ключовия термин на политическата наука - STATO5. „Stato е политическото състояние на обществото; точно определени отношения между властващи и подчинени; наличие на съответно органи и организация на политическата власт, наличие на правосъдие и създаване на закони. Държавата е в непрекъснато изменчиво състояние и причината е изменящото се съотношение между борещите се в държавата.” Формите и структурата на държавата са в зависимост от качеството и количеството на елементите на политическото общуване в държавата. Той стига до изводи за 2 вида държави:

1) Правилни

- монархия

- аристокрация

- демокрация

2) Неправилни

- тирания

- олигархия

- разюданост

За Н.М. отношението между морал и политика е, че политиката има свои собствени правила , които са очистени от морални критерии. Според него политическата идея не може да се оценява с морала. В политиката е в сила правилото: целта оправдава средствата. В политиката властелинът трябва да бъде и жесток, и коварен, и хитър, и лицемерен. Той казва: Политикът не трябва да разкрива своите действия; властелинът трябва да съчетава в себе си качествата и на лъва и на лисицата. Коварството и насилието в политиката не са били абсолютни ценности, те могат да се използват само при определени случаи. Те са неизбежно зло, когато са насочени срещу още по – голямо зло.” Според Н.М. има моменти в едно общество, когато диктатурата е по – приложима от демокрацията. „Когато страната е разбита, ограбена, раздробена, изтерзана – демократичните институти не са подходящи. Колкото едноличната диктатура е необходима при извънредни условия, толкова тя е вредна при нормалното развитие на нещата. Едноличната диктатура развращава както властелина, така и управляваните.

ПОЛИТИЧЕСКИ ИДЕИ НА БУРЖОАЗНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ


Политически учения в Англия


1. Особености на английската буржоазна революция:

а) Оглавявала се е от градската буржоазия.

б) Движещи сили – джентри, които са от средното и дребно дворянство, което се е приспособило към капиталистическия начин на живот.

в) Селячеството (крепостни селяни) – остават без работа и мигрират и започват да крадат. Появява се престъпността.

г) Всяка от тези сили разработва свои политически модели и интереси. Има сблъсък между политически идеи и от това се ражда развитието на политическите теории.


2. Политически партии

а) Презвитерианци – дясното крило на формиращата се буржоазия (те са собственици на средства за производство). В партията членуват богати търговци, банкери и др.

б) Левелери – партия на дребната буржоазия (приличат си с буржоазията с това, че са собственици, но те не експлоатират чужда работна ръка).

в) Индепендиенти – партия на средната буржоазия и джентрите.

г) Дигери – копачите, те са лявото крило на буржоазната революция.


3. Политически идеи на Томас Хобс (1588 – 1679г.) – живял е във времето на много бурни процеси в Англия. Има висше образование по право в Оксфордския университет. След това работи е Италия; връща се в Англия и става секретар на лорд Франсис Байрон.

а) възгледи – страхува се от социални явления и революционни ситуации. Стига до извода, че страхът на хората от войните е причина за създаване на държавата. Хората са създадени като равни. Но той вижда, че в живота на хората – те не се приемат като равни. Защо? Причини:

- Хората по природа не са само носители на добри качества, а и на лоши. Той казва: „В съвременното общество човека за човека е вълк. Войната, водеща се в обществото е поради недостиг на блага. Но обществото не изчезва при воденето на тази война. Хората освен тези лоши качества са носители и на разум, който им показва до каква степен да водят тази война и кога те да се оттеглят от нея, за да се самосъхранят”.

- „Човек е надарен със способността да разсъждава трезво за добрите и лошите резултати от своите действия”.

Границите, до които човек гарантира своето съществуване Хобс нарича естествени закони:

  1. Главен закон – Хората са длъжни да се стремят към мир и веднъж постигнали го, да правят всичко възможно да го съхранят.

  2. Всеки е длъжен да се отказва от собствените си права в такава степен, в каквато го изискват интересите на мира и самозащитата.

  3. Хората са длъжни да спазват сключените от тях договори.

Според него – „Хората не спазваме законите по вътрешно убеждение, само силата, която стои зад закона може да го направи императив на човешко поведение”. Тази функция да управлява законите е държавата. „Задълженията на държавата е да прекрати войната на всеки срещу всички”. Според Томас Хобс държавата не може и не бива да изпълнява само полицейски принципи – трябва да изпълнява и други функции: възпитателна, насърчаване на производството, да принуждава към работа, тези които не искат да работят и т.н. „Държавата трябва да гарантира свободата на хората , а свободата това е правото да правиш всичко, което е разрешено от законите”. Томас Хобс твърди, че НЕ на всеки човек принадлежи правото да преценява кое е зло и кое е добро…

1 Самозадоволяване на обществото.

2 Власт на мнозинството в името на всички. Средни форми на управление.

3 Малцинство в името на малцинство.

4 Движение за преобразуване на църквата в съответствие с принципите на ранното Християнство.

5 Държава

Свързани:

Тема: Власт и политика icon5 Власт и политика политика провеждане и поддържане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват стратегия, тактика, цел
Платон и Аристотел – демокрацията като охлокрация /власт на тълпата/; “неправилна” форма на управление, основана на ласкателството...
Тема: Власт и политика iconПредмет на политологията. Понятие за политика
Тя е източник на блага, на обогатяване. Тя създава сигурност за притежателите си. Ето защо, връзката м/у политика и властта е пряка...
Тема: Власт и политика iconДоклад за дейността на областна администрация-плевен-2005г
Провеждане на държавната политика в областта, координирането работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации...
Тема: Власт и политика iconТема власт и политика
Властта и политиката са тясно свързани. Властта е способността на един човек или група от хора да подчинят волята и действията на...
Тема: Власт и политика iconТема: Пласментна политика на "Nissan Motor Co." Ltd
Въведение в теоретичните аспекти на пласментната политика
Тема: Власт и политика iconТема: здравеопазване
Песимистите често казват: На такъв народ такава власт! Да, но и при такава власт България продължава да прави голяма наука и май...
Тема: Власт и политика iconТема: Методика и методология на амортизационната политика и прилагането и в практиката
Амортизационна политика съгласно изискванията на Националното счетоводно законодателство
Тема: Власт и политика iconОсновава се на вярата в специални знания и умения, притежавани от собственика на тази власт, които са необходими и важни за останалите. Еталон на власт
Успехът на мениджъра,зависи от следните условия: да използва властта открито и законно; да подбере "най-добрата" власт за въздействие...
Тема: Власт и политика iconХарта на клиента
Общинска администрация Брусарци, като орган на изпълнителната власт осъществява държавната политика на Р. България в сферата на публичните...
Тема: Власт и политика iconФорум фискална децентрализация в българия фокусиране на дебата
Тя подпомага институциите (централната власт, изследователските институти, университетите и асоциациите на местната власт) с технически...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом