Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009




ИмеОткъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009
страница2/3
Дата на преобразуване01.05.2013
Размер301.87 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://litermedia.com/lib/pril-met/pril17.docx
1   2   3

2.6.2. Опозицията селищен център – покрайнина


Тази опозиция, проявена във вида централна зона – махала, никога не се експлицира с двата си елемента. Среща се единствено чрез негативния си член в почти еднотипни структури и смисли на употребите. Най-активна единица тук е прилагателното махленски, но в отделни случаи се откриват също съществителните махала и махленка, както и фразеологичното съчетание махленска клюкарка, срв.: “Държавата ни се превръща в махала” (Н/14.06.06); “Няма като махленки да се оплаквате по медиите от ‘червена метла’, скастрил ги царят /пз/”, Ст/17.11.05) или “двама зрели политици се карат като махленски клюкарки” (К/2.11.02).

Прилагателното махленски поначало е предназначено да обозначава нещо дребнаво, маловажно, с нищожен обхват (въпреки че по неизвестни причини Тълковният речник не посочва такъв компонент в семантичната му структура, макар да цитира махленски клюки и махленска клюкарка – вж. БТР 1994). Среща се, много често и в заглавия, като определение например на стил, разговор, спор, скандал, привкус, клюка, обида, история, свада, кавга, разправия, разпра, боричкане, език, герой, отбор, футбол, мач, ниво. Най-честите му метафорични появи са при изразяване на нулева толерантност в сферата на политиката, когато например се визират действия или постоянни качества на определени политици: “Махленска свада: Вместо да преговарят, Михайлова и Мозер се хванаха за косите” (168ч/17.02.05); “За една година управление културният министър доказа, че има талант за едно – да е герой в махленски скандали” (Ст/6.07.02) – за Божидар Абрашев; “Защото тези махленски герои не са политици в истинския смисъл на думата…” (Н/28.09.04) – за обкръжението на Симеон Сакскобургготски. Открива се и със съотнесеност към цялата държава, както е например в следния случай, съдържащ и разяснение на словосъчетанието махленска общност: “България е малка, но весела страна. Махленска. А махленските общности са конвертируеми в големия и зъл свят с това си качество, че произвеждат скандали. Не и новини” (ПА/28.10.04). Обичайни са и реализациите на махленски в зона “спорт, срв.: “ ‘Червените’ показаха, че могат да измъкват оптималното дори когато играят махленски футбол /з/,махленски мач без никакви футболни достойнства” (ММ/17.08.07) и мн. др.

Мотивът “махала” успешно се комбинира с мотивите “село” и “провинция” за още по-голяма експресивност на изказа. Срещат се комбинации и с други негативни определения, както и включване в съчинителна конструкция с названия на други отрицателно оценявани неща, срв.: “ако си мутра – от селско-махленски тип бабаит до едър ‘бизнесмен’, то си купуваш и пищовче, а защо не и картечница” (Н/24.02.04); “Старата националистическа фигура ‘у нас’… функционира и днес като рецепта за тежък провинциализъм, съчетан с махленско-фамилиарен стил и усещане за изолираност от света” (С/3.10.05); “клюкарщината, махленско-гаменският стил стават едва ли не еталон на ‘модерната’ журналистика” (Д/3.10.05).

Лексемата махала има и преки употреби, които са изцяло извън рамките на елитизма, но махленски изглежда, поне в печатните медии, не може да се използва извън тези рамки – по данните от наблюдавания тук корпус от текстове махленски стои на 100% в негативния полюс на опозицията център – махала.


2.7.3. Опозицията култура – субкултура


Противопоставянето култура – субкултура най-често се въплъщава във вида високо изкуство – чалга/ кич. То също като предходната опозиция е регистрирано единствено чрез отрицателния си член. По-ярко проявен в зоната на отрицателния полюс е елементът чалга, но и кич се среща в метафорични употреби като символ на нещо долнопробно, особено в политическата сфера.

В редица случаи негативното говорене (от позицията на нулева толерантност) против чалгата е пряко, например под заглавия като “Защо е тъпа чалгата?” (С/8.05.07), с негиращи определения като “най-долнопробната музика – чалга!” (Д/7.02.05), “просташката чалга” (Н/14.06.06) или пък с тревожни констатации от следния тип: “Няма да се преборим нито с алкохолизма, нито с наркотиците, докато чалга-идеологията, в която мъжът априори е баровец, няма значение как си е изкарал парите, а жената награда за опасността не бъде избита от главите на децата” (Д/15.07.06). Съответно за “приятели на чалгата” се обявяват хора “неграмотни, впиянчени и екзалтирани” (Ст/11.12.07). Откриват се и критични пасажи с метонимична употреба на лексемата чалга, например от следния тип: “Чалгата узурпира властта /з/, …чалгата узурпира държавата в най-буквален смисъл… заместник-областен управител на Бургас стана фолпевецът Найден Милков… Но гвоздей на чалга-нашествието в държавата е назначаването на поетесата Надежда Захариева за заместник-министър на културата” (Н/13.09.05). Показателно за негативната нагласа към чалгата като нещо пошло и противоречащо на интелигентността е и следното шеговито съобщение в рубриката “Дезинформационен бюлетин” на вестник “Сега”: “Камъните падат… Интелектуалци се опитаха да протестират пред Министерството на културата срещу ДДС-то върху книгоиздаването, но много бързо бяха разпръснати – пуснаха им чалга” (С/7.11.07).

Чалгата и кичът, понякога заедно, се равнопоставят и с други отрицателни явления, например в конструкции като “чалга и лош вкус” (Д/9.03.07), “Кич, ниска култура, липса на ценности” (Дн/20.11.07), “Чалга, кич, мухъл /з/” (К/29.11.03), “чалга, кич и парвенющина” (С/12.01.07) и др.

В огромната част от случаите употребата на думите от кръга “чалга” е метафорична – в смисъл “нещо елементарно, долнопробно, нецивилизовано, примитивно, пошло” (макар че никой речник, включително и Речникът на новите думи и значения, вж. РНДЗ 2001, не посочва подобен компонент в семантичната структура на лексемата чалга). По тази линия се формира и обхватната метафора чалга култура, която е изрично разтълкувана в следния пасаж из интервю с актьора Стефан Мавродиев: “Бяхме изтласкани от чалгата във всички аспекти на живота. Тя стана национален спорт. Чалга е всичко. Тя се превърна в духовно, нравствено и естетическо понятие. Чалга са взаимоотношенията ни. Масовата култура стана чалга култураЧалга културата е една и съща – с една мелодия и текст и може да те побърка...” (Д/3.10.06). В един от текстовете чалгата е характеризирана като негативен символ на съвременна България, срв.: “[Сашка Васева] е символът на чалгата, а чалгата – на състоянието на държавата” (Н/16.10.04). И в други материали метафората чалга е изрично прикачена към цялата държава, в някои случаи при същевременно поставяне в обкръжение на други отрицателно оценени неща, срв.: “Стига чалга в държавата и министерствата, скандираха учителите” (Ст/2.10.07) или “В тази чалга-държава няма нищо по-лесно от това да насъскваш безпросветни цигани срещу лумпенизирани неофашисти, накичени инфантилно с имена на езически водачи” (ШП/27.08.07) и т. н.

Популярна е и метафората медийна чалга, срв.: “учените, които превръщат историческото ни минало в медийна чалга” (Ст/16.11.07) или “поради комбинация от нахалство и недоразумения известно време вървя медийна чалга с кръщаването на астероида 2005 UT12” (С/4.08.06). Еднократно се среща словосъчетанието “клубна чалга (24ч/21.09.06), чрез което се визират скандали и неразбории във футболни клубове. Регистрирани са също изразите “чалга послание” (Ст/17.11.07), “чалга-реформи” (Д/7.05.07), “чалга-историци” (С/24(11.07), “чалга-вирус” (С/23.02.06) – всички със силно негативно значение в съответните контексти на ясно изразена непримиримост с дадено явление. Напълно фразеологизирано е словосъчетанието политическа чалга, което се среща многократно в наблюдавания корпус. Ето два примера, които достатъчно добре илюстрират този тип употреби: “СДС засвири политическа чалга /з/” (Сд/5.09.04); “Подрусвайки се в ритъма на политическата чалга, партиите решиха да се държат с младите избиратели като с полуидиоти” (К/18.06.05). Връзката чалга – политика се представя и по други начини, например: “Популизмът е истинската чалга в политиката” (С/16.05.07); “Държавната ни политика е непоносима чалга /з/” (55/3.07.06) или “домораслите политически чалга изпълнители от ‘Атака’ и СКАТ” (Д/19.02.07). Понякога метафората се разгръща нашироко в доста големи пасажи от съответния текст, изпълнени с тревога и негодувание, например: “Александрина Пендачанска: Чалгата в политиката трябва да има граници /з/, –…преди половин година заявихте, че НДСВ е чалга. Как можем да се спасим от чалгата в живота и в политиката? / –…Не може да отидеш на конгрес на партията, която е застреляла чичо ти и те е изгонила от страната… Това е чалгаджийско поведение… всичко си има граници, дори и чалгата” (Н/21.12.05) – визира се присъствието на Симеон Сакскобургготски на конгрес на БСП. В зона “политика” се използва и словосъчетанието демократическа чалга, срв.: “Филип Димитров: И най-треторазрядната демократическа чалга е по-добра от комунистическото управление /з/” (Дн/24.11.03). Регистрирани са също и съчетанията социална чалга и икономическа чалга, срв.: “[поетесата Лиляна Стефанова] с неприкрита жлъч се противопоставя на превземащата всичко социална чалга” (Д/11.08.05); “Лъжите в бюджет 2005: икономическа чалга от политици /з/” (К/30.10.04).

Метафората кич също е много обичайна в зона “политика”, срв.: “триумф на политическия кич” (К/9.08.03); “В сценариите на политическия кич всичко е възможно /пз/” (Дн/22.10.07); “Кичозните напъни на политиката /з/, …управляващите избълваха политически кич” (К/16.10.04) и др. Извън политическата сфера метафората кич е регистрирана само веднъж в корпуса: “Професионален кич – по този начин доцент Борис Щърбанов определи епикризата, издадена на името на Никола Филчев” (ШЗ/17.02.06) – във връзка със скандал за фалшива епикриза.

Негативното отношение към популярното изкуство може да се прояви паралелно с негативното отношение към провинциализма, срв.: “Огромна част от просветеното ни общество е шокирано от факта, че изрусен силиконов чалгаджия и циничен провинциалист са в националната класация ‘Великите българи’ ” (ДТ/19.07.06).

За разлика от основния словесен маркер на предходната опозиция (прилагателното махленски), лексемите чалга и кич редовно се срещат и в контексти на неутрално говорене, например от следния тип: “Чужденците са луди по чалгата /з/, Кой би предположил, че шансоните и Шарл Азнавур не са по вкуса на звездата на Левски Седрик Бардон, а той предпочита да припява на чалга купоните в ‘Син Сити’…” (ММ/29.09.06) или “Сандра Клинчева: ‘И добре поднесеният кич може да е стилен’ /з/” (Дн/26.11.07). Тези контексти естествено излизат извън пределите на елитизма. Факт е обаче, че в наблюдавания 7-годишен период не е открит нито един пример за ясно позитивно (дума да не става за хвалебствено) говорене за чалгата и кича в изследваните български вестници, включително и в жълтите.


2.6.4. Опозицията социален връх – социално дъно


При тази опозиция, най-ясно представена във вида елит – лумпени, словесните символи на негативния полюс никога не се срещат в позитивни контексти, но те не се срещат и в неутрални контексти, защото и в преките си значения са носители на силно отрицателни идеи. Тук централна единица е лумпен (и производни думи), тъй като най-пълно изразява смисъла на негативния полюс на опозицията, но наред с нея се срещат още отрепка, измет, плебей, простак, маргинал, аутсайдер.

В повечето материали, свързани с тази разновидност на елитизма, става въпрос за нулева толерантност, за оправдана нетърпимост спрямо отделни личности или групи хора във връзка с определени аспекти от поведението им, например в случаи като този: “В дните след убийството на Рачити тарторите на различни ултрас групировки в страната в прав текст обясниха, че са щастливи от смъртта на инспектора. ‘Много съм доволен, че е умрял. Кръв и бой за този, който не ни уважава’, откровено заяви една от тези отрепки” (ММ/6.02.07). За нетолерантност, от друга страна, може да се говори в случаите, когато конкретни лица или групи биват неправомерно назовавани с обидна дума при неоправдано пренебрегване на техни добродетели или други позитивни черти, например ако целият български народ бъде определен като съвкупност от плебеи, ако всички гласували за дадена партия бъдат квалифицирани като лумпени или пък ако случаят е от следния тип: “Недялко Недялков и Мартин Радославов осъдиха Дългия, Росен Петров и БиТиВи за клевета. Присъдите са заради предаване, излъчено на 18 май 2005 година, в което водещият на ‘Шоуто на Слави’ и главният му сценарист казаха, че двамата издатели са ‘отрепки’ и размахаха снимките им от телевизионния екран” (ДД/8.06.07).

В няколко от публикациите с елементи на елитизъм опозицията социален връх – дъно е експлицитно представена във вариант “културен елит – лумпени/ простаци” например: “Според социолозите на стадиона ходят лумпени, а в залата [на театъра] интелигентни и ерудирани хора” (ММ/29.05.06); “Привържениците на Сидеров не са лумпени, те са хора с образование, често с добри материални възможности…” (С/13.10.06) или, от рубрика “Поща” на вестник “Новинар”: “Пишете за по-интелигентния читател, и без това простаците не четат” (Н/9.12.03). Втора възможна разновидност по същата линия е опозицията да приеме вида “културен елит – простаци/ парвенюта”, като се визира основно произход (респ. парвенющина), например: “Снобите и откровените парвенюта си поръчвали плочки и вериги, тежки като воденични камъни – само и само да покажат престиж и портфейл” (Н/6.09.01); “самозабравилите се простаци, за които марката на джипа е единицата мярка за обществено положение” (Д/19.09.06) и мн. др. Среща се освен това и противопоставянето “патриции – плебеи”, което едновременно визира и произход, и социокултурно положение, например: “Патриции и плебеи – зависи от службата /з/, …и в бюджетната сфера е имало… патриции и плебеи на бюджетна заплата, които се различават едни от други само по позицията, която заемат в държавната структура.
1   2   3

Свързани:

Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconЦентър за междуетнически диалог и толерантност "амалипе", велико търново
Наименование и кратко описание на програмата, с която ще участвате (програмата не трябва да надхвърля 10 мин.)
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconЦентър за междуетнически диалог и толерантност "амалипе", велико търново
Предложения на цмедт “Амалипе” към Проекта на Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 icon1. толерантност и нетолерантност определения
Толерантността се определя като една от най-важните социални компетентности – готовност и способност на човек да живее и конструктивно...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconРегламен т 2 0 1 2 година Квалификацията ще се провежда при стриктно спазване принципите на политиката на нулева толерантност! Общи положения
В доп право на участие имат отбори съставени само от регистрирани членове на Българската Бридж Федерация, имащи актуален „ибн”
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconИнтегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
Недопускане на корупционни практики и нулева толерантност към корупционни прояви по високите етажи на държавната власт и местното...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconИнтегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
Недопускане на корупционни практики и нулева толерантност към корупционни прояви по високите етажи на държавната власт и местното...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconНа гл ас. Калина Велчева галунова
Бай Ганьо Българина. Опит върху българската народопсихология и българската модерност”, книга първа, Велико Търново: Фабер, 2009
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconЦентър за междуетнически диалог и толерантност "амалипе", велико търново
Запазването и обновяването на ромската култура е неотменима и съществена част от процеса на интегриране на ромите в българското общество....
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconВелико Търново, Изд. Фабер, 2009. 105 с. ІІ. Статии в чуждестранни списания Стоева
Върбанова-Денчева, Кристина. Концептуални модели на автоматизирани научни библиотечни системи. Автореферат на дисертация. София,...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconИнформационното общество и неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама. В: Добрева Е. (отг ред.) Масовите комуникации в информационното общество
Информационното общество и неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама. В: Добрева Е. (отг ред.) Масовите комуникации в информационното...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом