Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009




ИмеОткъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009
страница1/3
Дата на преобразуване01.05.2013
Размер301.87 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://litermedia.com/lib/pril-met/pril17.docx
  1   2   3
ПРИЛОЖЕНИЕ №17


Откъс от:

Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009


2.6. Елитизъм

Тук под елитизъм (от лат. eligo “избирам” през фр. elite “елит”) се разбира заемането на високопоставена (елитаристка) позиция, която се преценява като достъпна само за определена социална, културна и/или политическа прослойка и от която други групи хора или типове действия се разглеждат като по-низши, недостойни, недоброкачествени. Обозначението елитист (в английски, немски и други европейски езици) се използва преди всичко в пейоративен аспект за критично или присмехулно назоваване на човек, който оценява нещата от някаква елитаристка позиция, особено ако с елитизма се свързва идеологията на елитаризма (като противоположна на егалитаризма и стояща в основата на италианския и немския фашизъм). Друга разновидност на елитизма е тезата за високопоставеност на свръхнадарените по природа личности и за народа като безлична и долнопробна маса. Но елитизмът има и положителна страна, ако се съди по защитата на отделни негови изследователи, например в смисъл, че някои идеи са по-добри от други или че е възможно и полезно да се установяват обективни мащаби за ценностите на нещата (вж. Хенри 1994).

В дискурсивен аспект елитизмът се проявява като специфичен вид речева нетолерантност (а в някои случаи и нулева толерантност), която се изразява в употребата на низвергащи и дискриминиращи изрази по отношение на хора и явления, преценявани като стоящи по-долу от позицията на друга (елитна) група хора или явления, смятани за позитивен еталон.

Според данните, събрани за това изследване, елитизмът е с относително тесни по обхват и не особено интензивни по честота прояви. Например в наблюдаваните през двата контролни месеца – октомври 2006 г. и април 2007 г. – 6 вестника се откриват общо 35 материала по проблема, както следва: “Атака” – 4, “Дневник” – 3, “Дума” – 0, “Новинар” – 11, “Сега” – 8, “Стандарт” – 9. В целия корпус от текстове за периода 2001 – 2007 г. публикациите от този тип са общо 321. Въпреки относително ограничения общ брой на материалите отделни аспекти на елитизма са достатъчно ясно проявени, за да могат да се откроят зад тях определени актуални за началото на ХХІ век идеологеми.

Дискурсивният елитизъм, според наблюденията върху настоящия корпус, се основава главно на 4 ключови опозиции: цивилизованост – нецивилизованост с разновидности град – село и столицапровинция; селищен център (централна зона) – покрайнини (махала); култура (високо изкуство) – субкултура (чалга/ кич); социален връх (елит) – социално дъно (лумпени). Във всяка от тези опозиции вторият член е маркиран съвсем отчетливо като негативен. Не е случайност, че много от словесните маркери за негативния полюс на понятийните двойки са регистрирани в Речника на обидните думи, срв.:

селяндур – Много глупав, прост, необразован, ограничен; некултурен, невъзпитан, простак;

селяк – Вж. селяндур;

селянин – Вж. селяндур;

провинциалист – Простоват, глупав, невъзпитан;

махленка – Която се занимава с клюки или разпространява зловредни слухове, клюкарка; скандалджийка; некултурна, невъзпитана, недостойна;

махленец – Вж. махленка;

чалгаджия – (тур.) Лекомислен, повърхностен, развейпрах;

лумпен – (нем.) Морално пропаднал, безделник, нехранимайко; глупав, неориентиран, невежа (РОД 1994).


2.6.1. Опозицията цивилизованост – нецивилизованост


Опозицията цивилизованост – нецивилизованост често се представя във вариант град село. Като словесни символи на негативния член са регистрирани единиците село, селянин, селянка, селянче, селяк, селяци, селски, селяндурски, селяндурщина, селяния, пейзански.

В някои от случаите опозицията е напълно експлицирана, с пряка употреба на съответните словесни маркери, включително и с тълкуване на противопоставянето като плод на индустриализацията на обществата и разпадането на патриархалните ценности в процеса на урбанизацията. Срв. например следното пространно разяснение: “В града се раждат и атеистичният либерализъм, и марксизмът. Маркс пише за ‘идиотизма на селския живот’ и за селяните като реакционери. По-късно в Китай и в Камбоджа ще се появи селският марксизъм. Градската идеология е антипод на селската. Това е отразено и в почти обидното у нас ‘пейзан’ (от френски)1. Но селото е действителна противоположност на града като начин на мислене (Д/18.11.04). Срв. още, в съвсем друг аспект: “Как да събудим гражданина в себе си? / – …Няма много граждани. Те половината са селяни. В селата манталитетът е по-друг. Селянинът трудно мисли социално за по-големи групи. Той мисли света в рамките на семейството и комшулука” (Сд/18.02.04) – из интервю с Джони Пенков. В някои случаи при изрично маркиране на двата члена на опозицията селското се характеризира в доста оскърбителен регистър, например: “Не може гласът примерно на някакъв безимотен катил и селски маргинал да е равен на гласа на възпитан, достолепен и заможен гражданин” (С/23.11.01). При модификацията на опозицията до вида столица – село еднократно е регистрирано и силно дискриминативното прилагателно селяндурски, срв.: “София се превръща все повече в централно селяндурско място” (Сд/20.09.06).

По-обичайно е обаче полюсът “град” да остане имплицитен, а думите от кръга “село” да се използват в преносен смисъл, така че за негативния полюс “село” и неговите представители да се говори косвено. Естествено това не намалява нетолерантността към селото и селяните – дори я прави по-експресивна. Често такива употреби са съотнесени с конкретни личности. Най-голямата част от попадналите в настоящия корпус илюстрации в този аспект представляват публикувани във вестниците цитати от изказвания на участници в телевизионни риалити предавания или от отзиви на техни зрители. Тези цитирани изказвания очевидно са от ситуации, в които се подхожда с несдържана нулева толерантност спрямо определени качества или действия на визираните лица, а нетолерантността към селото и селското е производна, но много ясно заявена, срв.: “Мили обръщения от рода на ‘люлински селяк’ и ‘костинбродски плъх’ си размениха брачните гей партньори Азис и Китаеца” (24ч/7.04.07); “ ‘Глезла’, ‘селска претенция’ и други подобни определения могат да се прочетат от sms-ите на зрителите…” под заглавие “Райна разочарова шефовете си” (ДТ/28.03.06); Селяни-меляни такива!’ беше най-често употребяваната обида на Катето Евро към Здравко и Христина” (Н/28.04.07) – в издание на шоуто “VIP Brother”. Обидните названия, съдържащи корен -сел-, понякога дори се придружават (в същите предавания) с подсилващо определение, срв.: “селянко тъпа” (Ст/22.04.07) – обръщение на Катерина Евро към Христина; “Дичо за Галя от ‘Каризма’: Тая се държи като последна селянка” (ЖШ/30.03.06). В едно интервю на певицата Кристина Димитрова във вестник “Шоу” обидата селянка също явно се е оказала недостатъчно ярка, затова е подкрепена със супер-, срв.: “тези поп-фолкдиви, които на екрана изглеждат прекрасно, но иначе са едни суперселянки за мен” (Шоу, 19.07.06). В някои случаи произнасянето на обида с препратка към темата “село” дори е преценено като удовлетворяващо новинарските критерии за сензационност и за присъствие в заглавната структура, например: “Любомир Милчев-Денди: къщата е пълна със селяни /з/” (ЖШ/13.04.06) или “Денди: Дичо се оказа едно неприятно селянче /з/” (А/5.04.06) с напълно очаквано повторение вътре в текста. В по-редки случаи от корпуса тематичното оскърбление “село” е насочено към личности извън кръга на участниците в телевизионно риалити шоу, например към футболен съдия – “Николай Гигов: Този селянин е престъпник /з/, Вижте този селянин Христо Ристосков как свири…” (Ст/7.11.05); към лице от българския политически елит – “преди две седмици седесарите я изгониха от Благоевград с викове ‘Селянка’ ” (Ст/14.03.02) – за Росица Тоткова; към журналистка от страна на чиновник (при това в съпровод и на ейджистки елемент) – “Щото разсъждавате като баба Гицка от село…” (Д/28.08.07); а в един случай дори и към американския президент – “селянин някакъв, няма хабер от Хабермас” (24ч/19.02.05). В един случай селското, прикачено към Бойко Борисов, е обозначено чрез прилагателното пейзански, срв.: “особено след пейзанското му изявление, че зад него стоят тайните служби на почти целия свят” (А/13.10.06).

В други публикации селското, като силно отрицателна квалификация в смисъл на “изостаналост”, “недоброкачественост”, “неадекватност”, “простотия”, в нечия цитирана от медиите реч се свързва с група хора, която е конкретизирана като цялост, например: “Играчите в един момент се чудеха дали да играят или да гледат трибуните, където за първи път привържениците от сектор ‘В’ и ‘А’ викаха на тези в ‘Б’ ‘селяни’…” (ММ/27.07.06); “– Лудо или умно село е българският парламент? / – …За лудо не знам, но доста селяния има там, и то в лошия смисъл на думата. Едно е да си от село, това не е обидно, но да си селянин по манталитет – това вече е друга работа” (Н/9.03.02). Адресат обаче може да бъде и анонимна група хора. Тогава нетолерантната препратка към селското може да се появи и в авторската реч на съответната публикация, срв.: “Мъже с бели обувки? Не си мислете за селяни, а за фешън хит /з/” (24ч/14.05.06).

Понякога, ако преносната употреба се отклонява от обичайните значения на село и селски, изрично се пояснява какво точно се оценява като селско, срв.: “Селски манталитет – интригантство, безсмислени заяждания, неспортсменски изпълнения…” (Д/6.11.04) или “Михаил Неделчев: Протестите са израз на селска психика /з/, Тази психика е малко селска. Идеята, че мога да направя леха пред блока ми и това ще бъде частното ми пространство, е наивен опит да докараш селото при себе си” (С/9.07.03). Самата дума селски на свой ред също може да служи като пояснение на друго негативно название, например: “Мърдок не е кой да е! Едва ли той ще си позволи да си крие данъците по този елементарен, бих казал ‘селски’ начин” (Д/7.07.05). Характерни са също изрази с отрицание на селското и ясно отграничаване от него, при което внушението, че селското е нещо лошо, остава много осезателно, например в случаи от типа: “В Левски са събрани добри футболисти… Не вярвам да тръгнат да се занимават със селски истории” (7ДС/5.05.04); “ЦСКА и Левски не са селски отбори” (7ДС/10.10.03); “Искров не е кой знае какъв политик. Естествено, че е свързан с юпитата… Да не искате да е свързан със селяни” (Ст/10.10.03).

В някои публикации темата “село” е метонимично представена чрез словесния символ цървул, дефиниран в Речника на обидните думи така: “Много глупав, прост; презрително-обидно за селянин” (РОД 1994). Тази метафора през последните години стана най-популярна в публичното пространство чрез цветистата реч на Христо Стоичков, който често адресира обидата цървул и към футболистите от националния отбор, и към българските журналисти. Това предизвиква безброй критични коментари в медиите, като например следните: “Защото всеки трябва да се замисли как ли се държи Модерния ляв в съблекалнята със своите подопечни. Демоде се държи. Щото възможностите му не са особено много, тъй като лексиката му варира между ‘тюфлек’, ‘цървул’ и ‘мамата’ ” (ММ/12.10.06); “глупав национален селекционер, който се обръща към звездите от тима с цървули и ботуши” (ММ/20.12.06); “Като цяло отношенията му с представителите на медиите в България са такива – първо ги нарича ‘цървули’, а после ги моли за спокойствие” (С/18.10.06). Названието обаче се среща и в други случаи, в които на преден план излизат негативни значения като “изпадналост”, “бедност”, например: “Ще влезем в Европа като цървули” (Дн/30.06.04), или пък “недостойност по произход и култура”, срв.: “цървулите, които царят доведе в Народното събрание” (Н/12.07.05). Мотивът “цървул” в смисъл “изпаднал”, “намиращ се в унизително положение” се открива и в многократна употреба в един и същ текст, например: “ ‘Ъпсурт’: Музикантите ни ги имат за цървули /з/, – В България музикантите ги мислят за абсолютни цървули. / – …Чувствали ли сте се някога като цървули? / – През ноември миналата година бяхме в Лондон и се почувствахме като цървули…” / – Всеки път, когато идем в чужбина, се чувстваме като цървули…” (Н/22.04.06). В корпуса по веднъж се срещат още съществителните цървуланко и цървулко в смисъл на “селянин”, респ. “простак”, както и наречието цървулански, срв.: “По време на парламентарния контрол стават някакви си цървуланковци, както ги наричал дядо Фердинанд, и му задават въпроси” (Н/21.09.06); “да не забравят потеклото си разните му цървулковци и повлекани” (Д/18.07.05); “Продължаваме да щурмуваме Европа по цървулански” (Сд/1.03.06). Регистрирано е, също еднократно, и словосъчетанието политически цървули, срв.: “Оставяме политически цървули на прага на Европа /з/” (М/29.09.06), с което са визирани отдавна подвизаващи се в политиката лица, преценени в анкета като недостойни да представят България в европейските структури.

Опозицията град – село може да се прояви и в модифициран вид като противопоставяне между социален елит и социално дъно, например: “Принцове и селяни /з/, …ние ще пишем така, че да ни четат само принцове, а не селяни” (С/12.12.06).

Разбира се, за селото, селяните и селските неща във вестниците в безброй много публикации се говори и неутрално, и изцяло позитивно. Срещат се дори и случаи с обръщане на опозицията град – село, при което селото застава в положителния полюс, но само в исторически, не и в актуален контекст, например в твърдения от следния тип: “Селяните са носители на традиционния морал и здравото семейство – изобщо на традицията. Те мразят всякакви адвокати, лекари, сарафи, прекупвачи и бюрократи, които ги ограбват. Те са истинските консерватори. За тях градът е символ на разврат и безчестие” (Д/18.11.04). Всички тези употреби обаче нямат нищо общо с позицията на елитизма, в чиито рамки мотивът “село” е категорично негативен.

Понякога опозицията град – село се преплита с опозицията столица – провинция, като в съответните пасажи (респ. цялостни текстове) се среща лексика и от двата кръга в пряка или в преносна употреба, срв.: “Софиянецът не е байно от село, който вярва на обещания и люти закани към лошите” (Сд/19.10.05); “[Иван Григоров] Мрази овластените селяни. Често разказва за ВИП пришълци от провинцията, които, като ходели преди години по ‘Витошка’, прескачали трамвайните релси да не ги хване ток” (Ст/27.02. 06) или “Гледаш го, вчера дошъл от далечния прованс и прескача трамвайните релси, за да не го удари ток, а днес – изтупан като манекен, със самочувствие на софийски баровец…” (А/14.04.07). В някои случаи темата за противостоенето между столица и провинция, респ. село, се представя в разгърнат вид в относително големи пасажи от съответната публикация, както е например в следния случай с ясно изразена нулева толерантност към определена група от хора, окачествени като неистински граждани чрез иронизиране с помощта на кавички: “Господа ‘граждани’, ходете си на село по родните места! Вземете си мутренските прякори и вървете на село при майките си да пасете овцете! София и без това е вече тясна от непрокопсали емигранти и неудачници от селски тип, дошли да се реализират на гърба на софиянци! – мнение на Георги от форума на вестник ‘Новинар’… Естествено този, който не може да бъде Еразъм, иска да бъде поне столичанин. И току сред урбанистичния модернизъм на света заговаря за провинциализъм” (Н/1.03.06). Във всички подобни случаи значенията на село и провинция и съответно на селски и провинциален са максимално сближени или напълно изравнени.

Но опозицията столица – провинция се открива и в “чист” вид. Употребите са относително еднотипни, като основни единици за маркиране на отрицателния полюс са провинция, прованс, провинциализъм, провинциалност, провинциалист, провинциален и наречието провинциално. Значенията на тези лексеми гравитират около смислите “ограниченост”, “тесногръдие”, “посредственост”, “простоватост”, “непълноценност” на мисли и действия. До тези смисли се доближава само едно от формулираните в Тълковния речник значения на думата провинциалист – “… 2. пренебр. Простоват и неопитен човек, който не е свикнал с живота в големия град или в столицата” (БТР 1994), докато за останалите сродни думи подобен семантичен компонент в речниците изобщо не се посочва.

В някои случаи – предимно в сравнения, използвани за целите на по-слабо или по-силно изразявана нулева толерантност, се реализират преките значения на съответните словесни средства, например: “Георги Илиев-Майкъла: Левски и ЦСКА приличаха на провинциални средняци /з/” (7ДС/2.11.03) или “…наблюдаваме ги [партийците] все тъй да се щурат по политическата сцена, да кършат ръце и да затъват в безсмислени речитативи. Като провинциални примадони…” (С/3.11.06). Често обаче думите от кръга “провинция” се използват в преносен смисъл и съответно в условия на косвено говорене, както е например в заглавието “Политически провинциализъм /з/” (П/6.04.07), предназначено да изрази нулева толерантност към определени политически действия. Но и извън зоната на политиката се срещат преносни нетолерантни употреби на думите от този кръг, например: “Симеон призна, че е пътувал със самолет на Черани до Милано, но подчерта: ‘Много е провинциално да се мисли, че това е некакво престъпление’ ” (С/21.06.06); “Ако продължим да живеем провинциално, ще се превърнем в Европейска провинция” (К/26.06.04) или – за шоуто “Биг Брадър” – “картината с цялата й провинциална сивота и безличие” (ШЗ/30.03.06). В един от текстовете с подобни реализации на лексикалните единици самата теза за противопоставянето на столица и провинция в коментара на вестника е квалифицирана като скандална: “Писателят Михаил Неделчев пък разви скандална кастова теория, като раздели хората на столичен елит и провинциалисти. С изричното уточнение, че той самият е роден в центъра на София. Към вторите причисли както лидера на ‘Атака’, така и Първанов. Само че първият олицетворявал провинциализма, който отказва да се адаптира. А вторият задавал модела на приспособенеца” (С/25.10.06). Мотивът “провинциалност” е регистриран и в семантична рамка в структурата на един от текстовете – с разположение в заглавието: “Стопанска провинциалност” и в абсолютния край на материала: “Така надеждите да преживеем стопанския провинциализъм и да видим някой ден българска фирма да кандидатства за покупка на чешка електроцентрала остават за следващите поколения” (С/29.01.07).

В някои случаи показателят за провинциалност явно се оказва сам по себе си недостатъчно ефективен за изявата на съответната оскърбителна интенция, поради което се снабдява с експресивен определител, например в случаи като “ ‘задръстените провинциалисти’, които изповядвали националистически идеи” (А/12.01.06) или “Иначе Балканите са дивата провинция на Европа” (Н/1.03.06). Освен това специално подсиления маркер за провинциалност може да се постави в съчинителна конструкция редом с други означители на нещо, оценено като примитивно, нескопосано или компрометиращо, и цялата конструкция да се използва като обобщаваща анафорична характеристика на действия или явления, представени преди това в текста и атакувани в обобщението от позициите на нулевата толерантност, срв.: “Див провинциализъм и морална варварщина, пълна неспособност за участие и идентификация със ставащото ‘по света’ ” (С/12.08.06) – за неадекватно телевизионно предаване във връзка с военен инцидент; “…лъжовни професори преподават в лъжовни университети на лъжовни студенти. Това е девалвация, дълбока комплексарщина, потресаващ провинциализъм” (С/21.10.06). В други случаи провинциализмът е квалифициран като нелеп (Д/13.01.05), отчайващ (Н/24.08.05), евтин (С/22.12.06), откровен (ММ/12.06.07).

Открит е и случай с контекст на нулева толерантност, в който елитизмът се комбинира с негативния етноцентризъм, за да произведе словосъчетание, бележещо двойна стигма – по провинциалност и ориентализъм, срв.: “В БНБ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. С усмивка и безочие отново се обещават прозрачност и пълна информация, докато текстът, който трябва да гарантира тези права, остава дълбоко засекретена от обществото тайна… По други географски ширини това явление се нарича отчайващ ориенталски провинциализъм” (Н/24.08.05).

За провинцията естествено има множество позитивни и неутрални материали, но всички те са изцяло извън зоната на елитизма.

  1   2   3

Свързани:

Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconЦентър за междуетнически диалог и толерантност "амалипе", велико търново
Наименование и кратко описание на програмата, с която ще участвате (програмата не трябва да надхвърля 10 мин.)
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconЦентър за междуетнически диалог и толерантност "амалипе", велико търново
Предложения на цмедт “Амалипе” към Проекта на Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 icon1. толерантност и нетолерантност определения
Толерантността се определя като една от най-важните социални компетентности – готовност и способност на човек да живее и конструктивно...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconРегламен т 2 0 1 2 година Квалификацията ще се провежда при стриктно спазване принципите на политиката на нулева толерантност! Общи положения
В доп право на участие имат отбори съставени само от регистрирани членове на Българската Бридж Федерация, имащи актуален „ибн”
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconИнтегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
Недопускане на корупционни практики и нулева толерантност към корупционни прояви по високите етажи на държавната власт и местното...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconИнтегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
Недопускане на корупционни практики и нулева толерантност към корупционни прояви по високите етажи на държавната власт и местното...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconНа гл ас. Калина Велчева галунова
Бай Ганьо Българина. Опит върху българската народопсихология и българската модерност”, книга първа, Велико Търново: Фабер, 2009
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconЦентър за междуетнически диалог и толерантност "амалипе", велико търново
Запазването и обновяването на ромската култура е неотменима и съществена част от процеса на интегриране на ромите в българското общество....
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconВелико Търново, Изд. Фабер, 2009. 105 с. ІІ. Статии в чуждестранни списания Стоева
Върбанова-Денчева, Кристина. Концептуални модели на автоматизирани научни библиотечни системи. Автореферат на дисертация. София,...
Откъс от: Добрева Е. Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат (Критически лингвосемиотичен анализ). Велико Търново: Фабер, 2009 iconИнформационното общество и неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама. В: Добрева Е. (отг ред.) Масовите комуникации в информационното общество
Информационното общество и неговата репрезентация в аудио-визуалната реклама. В: Добрева Е. (отг ред.) Масовите комуникации в информационното...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом