12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване




Име12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване
страница4/8
Дата на преобразуване01.05.2013
Размер0.81 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.namrb.org/doc13/News_12_04.doc
1   2   3   4   5   6   7   8

Шест деца намериха дом по проект в Кърджали

12 са утвърдените приемни семейства

Ирина Ангелова, 12 април 2013 19:11

Шест са децата в Кърджалийско, които заживяха при приемни родители по проект „И аз имам семейство". На 10 април екипът по приемна грижа и отдел „Закрила на детето” в Крумовград настаниха 12-годишно момче от Центъра за настаняване от семеен тип в града в утвърдено професионално семейство.

За по-малко от два месеца това е третото дете, което намери нов дом. През февруари брат и сестра от същия Център заживяха в приемно семейство. Останалите три деца, сдобили се с родители, са в общините Кърджали и Ардино.

До момента по проекта в област Кърджали общо дванайсет са утвърдените приемни семейства, уточниха от Регионалната дирекция "Социално подпомагане". Две от семействата са доброволни. Сравнително малкият брой на приемни семейства в Кърджалийско се дължи на малкият брой изоставени деца в региона, коментират социалните работници.


TOPNOVINI.com

Започва информационна кампания за санирането със 75% грант

Дневник 14:08 12 апр 2013

Увеличението на финансирането от 50% на 75% на проектите за саниране на сгради вече може да се прилага след като комитетът за наблюдение на оперативната програма "Регионално развитие" одобри промяната, съобщи пресцентърът на строителното министерство.

Собствениците на жилища във всяка одобрена за финансиране сграда ще получат безвъзмездно 75% от стойността на дейностите, необходими за енергийно обновяване. Техническото обследване, техническият паспорт и обследването за енергийна ефективност се покриват напълно от безвъзмездната финансова помощ по проекта.

Министър Екатерина Захариева прогнозира, че след днешното решение повече български семейства ще имат възможността да кандидатстват за енергийно обновяване на своите домове.

Тя допълни, че са намерени допълнителни средства за социално слабите семейства в сгради, одобрени за финансиране по проекта, които нямат как да осигурят своя дял. Тези домакинства ще могат да получат 100% безвъзмездно финансиране. Целта е да не се спира изпълнението, защото често в почти всяка сграда има по 1-2 домакинства, които не могат да си позволят да участват, каза тя. Информационната кампания започва следващата седмица. Тя ще обхване 36 града и ще продължи два месеца. Увеличението на гранта от 50 на 75% беше договорено от вицепремиера Захариева и еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хан на срещата им в Брюксел. Проектът "Енергийно обновяване на българските домове" подпомага българските семейства за повишаване на качеството на живот, но и създава допълнителна заетост за малкия и среден бизнес в строителството. Енергийната ефективност допринася и за опазването на околната среда.


ДРУГИ

Търговище – индустрия върху древни основи

vestnikstroitel.bg |11.04.2013 22:30 | Теодор Николов |

Свилена Гражданска

През 1153 г. в дворец на о-в Сицилия Мохамед ал Идриси, арабски географ и пътешественик, роден в Сеута (Мароко), завършва по поръка на сицилианския крал Рожер II географския труд „Развлечение на копнеещия да преброди страните“. В него се дава представа за познатите тогава части от Европа, Азия, Африка и заобикалящите ги морета и океани. Описани са и българските земи, сред които градове като Видин, Ловеч, Разград и други. На три места обаче Ал Идриси споменава тайнственото селище Мисионис. Определя го като столицата на Мизия, като многолюден и цветущ град, основан от древни времена. Арабският географ дава точните координати на населеното място, което улеснява съвременните изследователи да определят местонахождението му.

След Ал Идриси никога повече селището не се назовава с това име. Според данни от османските регистри то вероятно вече се нарича Косово. Хронистите описват как, преди да се изправят срещу столицата Търново, турците е трябвало да преодолеят непристъпната крепост Кос Ова. След превземането й тя е опожарена, а жителите й отведени в робство. Историците посочват, че оцелява една малка част от населението, която впоследствие основава ново селище.

Според чеха Карел Шкорпил, основоположник на българската археология то се е издигало на 7 км западно от Търговище, в северния край на пролома на река Врана.

Разкопките показват, че градът е възникнал още в Античността и е продължил да съществува чак до османското нашествие. В околността се намират мраморни колони, антична каменна пластика, римска керамика, средновековни некрополи. Към IX-X в. се създава древнобългарско селище, свързано тясно с близката столица Велики Преслав.

От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща ново селище в района с името Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.

През XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. Изградени са християнска църква и читалище. Развиват се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтаджийство и други.

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. От 1934 г. градът e преименуван на Търговище.

Петкорабна базилика и тракийско светилище на бог Аполон са открити на около 23 км от днешния град и на 2,5 км южно от с. Драгановец. Те са построени едно върху друго през различните епохи, което свидетелства за светостта на мястото.

Според експертите историческата, познавателната и атрактивната стойност на търговищките културни пластове е сравнима с тази на цяла Северна България. За съжаление работите по проучване, консервация и експониране все още не са доведени до формиране на завършени туристически продукти, професионална реклама и продажби.

Кметът Красимир Мирев има визия как това да се промени.

Д-р Красимир Мирев, кмет на общината: Инвеститорите сами ни избират

Д-р Мирев, вече четвърти мандат сте начело на община Търговище. Как се промени визията й през последните години?

След 1990 г. загубихме цели отрасли от индустрията в района. Но започнахме да се възстановяваме. Вървим нагоре със създаването на нови производства. Имаме успехи и в земеделието. Сега темповете са по-бавни, имаме големи притеснения поради икономическата криза. Много малки и средни предприятия за съжаление преустановиха своята работа.

Ние се радвахме години наред на много големи инвестиции в сферата на индустрията. Няколко пъти бяхме класирани като най-добрата за бизнес община.

Преди пет години тук беше изграден един от най-големите заводи за производство на стъкло. Инвестицията e за около 500 млн. долара. След това започна разширяването с две нови производства. В момента се строи складова база за около 400 млн. долара, която трябва да е готова през септември т.г.

Другите сериозни инвестиции в района са в сферата на акумулаторното производство. В Търговище дълги години се произвеждаха тягови батерии – за локомотиви, кораби и подводници. Този завод претърпя сериозна реконструкция и в момента работи добре, като ние сме единственият производител за подводния флот на НАТО.

На трето място, но не и поред е капиталът, който влиза в сферата на земеделието. Имаме арендатори, които обработват от 5 хил. до 125 хил. декара земя, имат сериозна техника и успехи главно в зърнопроизводството.

Това са основните сектори, които крепят местната икономика и ни дават самочувствие, че вървим в правилна посока.

Какво правите за благоустрояването на Търговище?

Най-сериозните ни инвестиции са в сферата на околната среда. Със средства от предприсъединителния фонд ИСПА и от ОП „Околна среда“ изградихме пречиствателна станция за отпадни води на стойност 16 млн. евро. Пусната е в експлоатация от почти една година. Изградихме главни колектори за центъра и кварталите. В момента работим върху подмяна на водопроводни – 9 км, и канализационни системи – 25 км. Този проект е на стойност 13 млн. лв. само за строително-монтажни дейности. Срокът за изпълнение е краят на август 2014 г. С него ще подобрим около 25-30% от досегашната мрежа, която е построена преди 50 години и водопроводите са амортизирани на 75%.

По ОП „Регионално развитие“ изпълняваме интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Кандидатстваме за изработване на работни проекти в девет направления. Това са обекти, които ще реализираме, надявам се, през 2014-2020 г. Вече сме представили пет на обща стойност 10 млн. лв. Чакаме одобрение, за да обновим централната градска част, паркове и няколко квартала с детски площадки.

През този програмен период нямахме право да участваме по Програмата за развитие на селските райони. Това беше изключително голям проблем, тъй като освен градския център имаме още 51 населени места.

Имаме уверението, че за тях от 2014 г. по ОПРР ще има възможност да кандидатстваме за проекти за развитие на инфраструктурата.

Кой е най-големият инфраструктурен проблем на общината?

Не бих казал, че е само един. Като че ли в най-тежко положение са улиците в по-малките населени места. В общинската пътна мрежа годишно влагаме минимум 500-600 хил. лв. Преди време с кредит успяхме да ремонтираме доста километри и общинската ни пътна мрежа е в сравнително добро състояние.

През следващия програмен период трябва да се възползваме от възможностите за обновяване на улиците в малките селища. Там са насочени и големите ни проекти, които подготвяме в момента.

Безспорно като наша задача стои и енергийната ефективност. Успяхме да реновираме няколко обекта, но има още много публични сгради, училища, детски градини, които чакат саниране. Изключително важно е, за да можем в бъдеще да намалим разходите за поддръжка на тези постройки. Това вече ни е първостепенна задача.

Споменахте капиталовите разходи на общината. На каква стойност са те в настоящия бюд­жет?

Доста ограничени. Стойността им е около 2 млн. лв. Основният си паричен ресурс ние го заделяме, за да можем да подкрепим участието на общината в проектите по европрограмите, тъй като местните власти трябва да разполагат с финансов ресурс за съфинансиране. Когато говорим за обекти за 15-16 млн. лв. и нагоре, а съфинансирането е от 5-10%, можете да си представите колко средства трябва да отделим. Необходими са ни около 5-6 млн. лв. собствени пари или осигурени чрез кредит, за да осъществим проектите. Стремим се да не взимаме заеми, поради което се ограничаваме с капиталовите разходи само до най-належащите обекти.

Общините имат твърде малко възможности да отделят средства, тъй като те са от местни приходи, които, знаете, не са чак толкова големи.

Много от вашите колеги имат проблеми с изграждането на регионални депа. Бихте ли споделили добрия опит на Търговище в това отношение?

В Търговище беше решен въпросът доста отдавна. Депото ни е строено преди години със собствени средства и бе определено от МОСВ за регионално. Това изчерпи доста бързо капацитета му. В момента сме във фаза на проектиране на нова клетка към него за неопасни отпадъци. Същевременно сме въвели отдавна разделното сметосъбиране. От няколко години има изграден завод за сепариране, който е един от малкото в страната.

В момента върви и оценка за въздействието на околната среда за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци. Той е частна инвестиция.

Споменахте училищната инфраструктура. Какво се промени в нея през последните години?

Бяха извършени частични ремонти. В момента разработваме проектите за цялостно саниране на три сгради – ОУ „Христо Ботев“, езиковата гимназия и IV основно училище, като предварително изготвихме техническите им паспорти. През 2014 г. ще кандидатстваме за финансиране.

Как привличате инвеститори?

Това е много сложен процес, за да го обясня с три думи. По-скоро искам да кажа, че нашата философия е малко по-различна от тази на останалите общини. Право е на инвеститора да избере. За проектите, които ви споменах, смятам, че ние бяхме избрани. Благодарение на една много дългосрочна политика, провеждана от общинската администрация. Търговище е газифициран от много години, имаме изключително богат воден ресурс и водим правилна политика по отношение на околната среда.

Не на последно място, географското ни разположение е добро. На 100 км сме от Русе и на 130 км от пристанището във Варна. Отношението на общината и нейният административен капацитет също са на ниво. Затова в рамките на година-година и половина имаме инвестиции от порядъка на 500 млн. долара. Поради това ние по-скоро разчитаме да ни избират, отколкото сами да привличаме.

Това, което правим, е да продължаваме да се презентираме като добра дестинация.

От 1 януари т.г. влезе в сила Законът за публично-частното партньорство. Как виждате неговата реализацията на територията на Търговище?

Този нормативен акт трябваше да влезе в сила, когато България беше в икономически растеж. Тогава инвеститорите имаха доверие и средства, за да реализираме съвместни проекти. Вече имаме закон (друг е въпросът какво е неговото качество), но насреща нямаме желаещи за публично-частни партньорства. Многократно съм се произнасял за нуждата за подобен закон. Това е много добре работещ модел в Европа.

Кои са другите приоритети на общината?

Не на последно място имаме намерение да развиваме туризма. Въпреки че вече се оформяме като логистичен център, а не като туристически, през последните години се изградиха над 15 нови хотела. Имаме достатъчно възможности да подпомогнем развитието на сектора.

Необходим е финансов ресурс за крепостта Мисионис, за да я направим желана дестинация.

Не бягаме и от нови предложения, но не искаме да се надскачаме, смятам, че пет-шест отрасъла са напълно достатъчни за една община като на­шата.

За да се спечели един проект по европейските програми е нужен добър екип. Достатъчен ли е административният капацитет на общинската администрация?

Не бих казал, че е достатъчен. На първо място процесите са динамични. Сравнително краткото време, с което разполагаме, ни показва, че има какво още да правим по отношение на собствения административен капацитет. Винаги съм казвал, че България не бива да дели кадрите на местни, регионални и национални. На него трябва да се гледа като на един общ.

Ползваме собствения капацитет, търсим и външен. Голяма част от нашите служители не желаят да участват в управленските екипи по проектите, защото работата е много и изключително тежка, а заплащането е минимално. Това е въпрос, по който трябва да се помисли на национално ниво.

Един от болезнените въпроси за кметовете са финансовите корекции, които се налагат по различните европрограми. Какво трябва да се промени?

Доста от правилата се промениха от първоначалните в етапа на развитие. Настоявал съм и в Националното сдружение на общините отговорността за нередностите да бъде солидарна между държавата и нас, за да имаме взаимния контрол.

Но проблемът към момента е факт и е доста сериозен.

Вие сте били председател на НСОРБ, какви са основните трудности, които изпитват местните власти?

Най-големият проблем е финансовата необезпеченост на отговорностите, които се възлагат на общините. Тенденцията в държавата, не само при последното правителство, но и години наред е да се приемат закони, които регламентират нови функции, без да ни обезпечават с необходимите средства. Такъв е примерът със Закона за устройство на територията. От миналата година ние трябва да следим незаконното строителство от шеста до четвърта категория без финансов ресурс и щат.

Същевременно се наруши ритъмът на финансовата децентрализация на общините. Не трябва да се забравя, че ние много време запълвахме собствените си бюджети чрез приватизация на общински обекти. С намалената собственост в последните години оставаме без свежи приходи.

Как работите с местното представителство на Камарата на строителите в България?

Провеждаме срещи периодично с ОП на КСБ – Търговище, на които ги информирам за това, което предстои. В този смисъл обменяме актуална информация.

1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване icon17. 04. 2013 нсорб набират се независими експерти за оценяване на общините с кандидатури за Етикет за иновации и добро управление
Стартира Втората процедура по присъждането на Етикета за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа. На 15 април...
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване iconОбщинскисъвет елинпели н
На основание чл. 21, ал. 1, т. 15 от змсма, във връзка с чл. 12, ал. 2 от Устава на нсорб и във връзка с постъпила Докладна записка...
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване iconПредварителен дневен ред
Отчет за дейността на ус на нсорб през 2002 г докл. В. Узунов председател на ус на нсорб
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване icon11. 04. 2013 нсорб пламен Александров преизбран за председател на читалището
Междувременно стана известно, че Пламен Александров е избран и за председател на Постоянната комисия по образованието, науката, въпросите...
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване icon27. 02. 2013 нсорб кметът на Търговище ще участва в заседание на нсорб
Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Предстои и дебат, озаглавен „Общините и одитните органи...
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване icon19. 04. 2013 нсорб предстоящи събития в Казанлък за 19 април, петък
Хотел "Зорница". Втората национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране от общините в Република България,...
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване icon09. 04. 2013 нсорб свищовски вицекмет стана шеф на комисия на нсорб
Народното събрание и идеята е да се повтори почти изцяло законодателният орган, а изборът е голямо признание за нашата община и за...
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване iconОбщо събрание на нсорб международна конференция „общините след кризата – решения и проблеми
Председателстващ: Дора Янкова – председател на ус на нсорб, кмет на община Смолян
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване icon25. 03. 2013 нсорб гинка Чавдарова, изп директор на Националното сдружение на общините (нсорб): Най-голямото безпокойство е спрялата децентрализация
Експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси. Завършила е следдипломни квалификации във Франция и сащ....
12. 04. 2013 нсорб чез запозна нсорб с мерки за по-добро клиентско обслужване icon25. 02. 2013 нсорб общините са притеснени за плащанията по европроектите. Те осъждат и допълнителното финансиране от бюджета, което са получили определени кметства
Олага през последните дни, за да увери, че политическата криза няма да се отрази върху проектите по европейските програми, опасенията...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом