Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност




ИмеМотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност
Дата на преобразуване10.10.2012
Размер110.61 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://www.parliament.bg/pub/cW/155motivi DDS-new.doc


М О Т И В И


към проекта на Закон за данък върху добавената стойност


Проектът на Закон за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане.

На първо място законопроектът регламентира ново данъчно третиране в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) на търговията между държавите членки. В рамките на общия европейски пазар внос и износ не съществуват, във връзка с което със законопроекта се въвеждат няколко нови режима, които заместват досегашното облагане на вноса и износа за европейските държави.

По отношение на търговията със стоки между регистрирани по ДДС фирми в рамките на две различни държави членки са дефинирани две нови понятия – вътреобщностна доставка, която замества досегашния режим износ, и вътреобщностно придобиване, което замества досегашния режим внос.

Когато българска регистрирана фирма извършва доставка на стоки, които се транспортират до друга държава членка, и получателят е регистрирана по ДДС фирма, тази доставка вече няма да се третира като износ, а като вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка. Това означава, че българският доставчик ще издаде фактура, в която няма да начисли данък, а данъкът ще бъде начислен от получателя по ставката в държавата членка, към която се транспортират стоките.

При обратния вариант, когато стоките се придобиват от доставчик – регистриран в друга държава членка, а получател е регистрирана българска фирма и стоките се превозват от територията на друга държава членка към България, вече няма да е налице внос на стоките, а вътреобщностно придобиване. Европейският доставчик на практика ще извърши вътреобщностна доставка, за която няма да начисли данък, а българската фирма – получател, ще е задължена да начисли данъка по ставката в България.

Когато българска регистрирана фирма доставя стоки до друга държава членка и получател е нерегистрирано по ДДС лице в тази друга държава членка, не може да бъде приложен режимът на вътреобщностна доставка и придобиване, тъй като едната страна по сделката не е регистрирано лице. В тези случаи ще е налице дистанционна продажба. При дистанционните продажби VI директива, съответно законопроектът, изисква доставките да се облагат със ставката в България до момента, в който българската фирма- доставчик, не достигне съответния оборот за регистрация по ДДС в другата държава членка. Тук следва да се има предвид, че всяка държава членка може да определи различен размер на оборота за регистрация при условията на дистанционна продажба, след достигането на който за българския доставчик ще възникне задължение да се регистрира в тази друга държава членка, съответно да начислява данък по ставката в тази друга държава членка. Законопроектът предвижда, когато европейска регистрирана фирма извършва доставки към български нерегистрирани лица и за текущата година оборотът й от дистанционните продажби надхвърли 70 хил. лв., европейската фирма задължително да се регистрира по ДДС в България. Продажбата, с която се надхвърля посоченият праг, подлежи на облагане с данък по закона.

Отново във връзка с търговията между регистрирани по ДДС фирми е въведено и понятието тристранна операция. При тристранната операция стоките се доставят от лице, регистрирано в държава членка А (прехвърлител) към лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което от своя страна доставя тези стоки към лице, регистрирано в държава членка С (придобиващ). Стоките обаче се транспортират директно от държава А към държава С. Облагането в тези случаи е следното: прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка към посредника, за която не се начислява данък. Посредникът извършва доставка на стоките към придобиващия, като мястото на изпълнение на тази доставка е държавата С, т. е. извън територията на страната. Тази доставка се документира с фактура, в която данъкът не се начислява, но в нея изрично се отбелязва, че задължен да начисли данъка е придобиващият в държава С.

За извършените вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания регистрираните лица ще имат право на данъчен кредит.

Друг особен режим, който се въвежда със законопроекта, е режимът на облагане на новите превозни средства. Доставката на ново превозно средство е вътреобщностна доставка, която се облага с нулева ставка и при която данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали той е регистрирано по ДДС лице. Това означава, че и в случаите, когато физическо лице от България закупува например нов лек автомобил от друга държава членка, това лице ще е задължено да внесе данъка по ставката в България. За целта законопроектът урежда, че лицата трябва да подадат в компетентната дирекция на Националната агенция за приходите декларация за придобиването в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който е осъществено придобиването. В същия срок трябва да бъде внесен и данъкът за придобиването.

Ако лице извърши доставка на нов автомобил от България към друга държава членка, това лице трябва да декларира тази доставка пред компетентната дирекция в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който е извършило доставката. Данъчната ставка за тази доставка е нулева, т.е. размерът на данъка е нула, а лицето ще може да възстанови платения от него данък при закупуването, придобиването или вноса на автомобила до определен размер.

Тук следва да се има предвид, че данък ще се начислява от получателя на стоките, когато той е регистриран по ДДС в България, ако стоките се доставят от регистрирана европейска фирма и монтажът и инсталацията на стоките е за сметка на доставчика.

Фирмите и данъчно незадължените юридически лица ще са задължени сами да внасят данъка при придобиването на акцизни стоки от регистрирани в други държави членки - доставчици.

По отношение на вноса и износа от България към трети страни и територии (извън територията на Общността) няма промени. При внос данъкът ще се начислява от митническите органи, а доставките, свързани с износ, са дефинирани като доставки с нулева ставка и с право на данъчен кредит.

Променени са и правилата за формиране на данъчната основа. Законопроектът урежда, че данъчната основа вече няма да включва неустойките и лихвите за забава, като не съществува и регулация на основата при продажба на загуба. Това означава, че данък ще може да се начислява и върху основа по-ниска от себестойността или данъчната основа при придобиване или внос.

Законопроектът запазва прага за задължителна регистрация от 50 хил. лв., но в него вече се включват и доставките, облагаеми с нулева ставка. В същото време обаче се дава възможност за доброволна регистрация без оглед на реализирания оборот. Това означава, че всяко лице, което извършва икономическа дейност, ще може да се регистрира по ДДС. Запазен е и принципът на право на приспадане на данъчен кредит за активите, придобити преди датата на регистрация по закона. Това право обаче може да бъде упражнено само за наличните активи, които са произведени, придобити или внесени не по-рано от 5 години от датата на регистрация (за недвижимите имоти – 20 години).

Законопроектът въвежда и една специална регистрация за лица, които извършват вътреобщностни придобивания. Когато нерегистрирана по ДДС фирма, включително данъчно незадължено юридическо лице (министерство, община, лечебно заведение, неправителствена организация и т.н.), осъществи вътреобщностни придобивания за текущата година над 50 хил. лв., за това лице ще възникне задължение за регистрация на основание на вътреобщностните придобивания. Задължението за тази специална регистрация възниква преди осъществяване на придобиването, с което лицето надхвърля прага от 50 хил. лв., като това придобиване също подлежи на облагане с данък. Веднъж регистрирано, лицето има задължение да начислява ДДС за всяко облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки, които се доставят от регистриран в друга европейска държава доставчик до територията на страната. Тези лица нямат право да начисляват данък за другите извършвани от тях доставки и нямат право на данъчен кредит за начисления при придобиването данък. Независимо че са регистрирани по ДДС на това специално основание, тези лица трябва да следят оборота от извършваните от тях доставки и при достигане на прага за задължителна регистрация от 50 хил. лв. за тях ще възникне задължение за регистрация на общо основание.

По отношение на доставките на услуги от регистрирано по ДДС лице в България към регистрирано лице по ДДС в друга държава членка също са направени промени. Когато се извършват транспортни услуги, свързани със стоки, които се превозват от България към територията на друга държава членка, както и посреднически услуги във връзка с тези транспортни услуги, мястото на изпълнение на тези услуги е държавата членка, която е издала ДДС номера на получателя. Това означава, че българският доставчик няма да начислява данък за тези услуги, а задължен да начисли данъка ще е получателят на услугата, и то по ставката в държавата членка, където е регистриран. Във връзка с това и българските регистрирани фирми, които получават такива услуги от регистрирани европейски фирми, ще трябва да начисляват ДДС по ставката в България. Подобно е положението и при получаване на т. нар. интелектуални услуги, за които задължен да начисли данъка ще е получателят в България, и то независимо от това дали фирмата е регистрирана по ДДС или не.

Направени са съществени изменения по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг. Европейското законодателство изисква в тези случаи ДДС да се начисли при фактическото предоставяне на стоката. Затова законопроектът приравнява на доставка фактическото предоставяне на стоките по договор за лизинг (наем), в който изрично е предвидено прехвърляне на собствеността. Данъкът ще е изискуем от доставчика с фактическото предаване на вещта. Регламентирано е и как следва да се коригира данъчната основа при фактическото предаване в случаите, когато договорът се прекрати или развали. С Преходните и заключителните разпоредби е дадена възможност заварените към 1 януари 2007 г. договори по финансов лизинг да се облагат като доставка с периодично или непрекъснато изпълнение. Това означава, че по всички заварени към 1 януари 2007 г. договори лизингодателят ще продължава да начислява ДДС при получаването на всяко плащане. За целта обаче в едномесечен срок от влизането в сила на закона лизингодателите ще трябва да предоставят на компетентната териториална дирекция на НАП информация за тези договори. В противен случай ще се счита, че на 1 януари 2007 г. по заварените договори настъпва фактическо предаване на стоките и за стойността на всички оставащи за плащане лизингови вноски ще трябва да се начисли ДДС.

Доставките на т. нар. земя за строеж от освободени стават облагаеми. В същото време доставките на сгради, които не са нови, след 1 януари 2007 г. ще се третират като освободени доставки. Нови са сградите, за които не са изминали 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешението за ползване по реда на Закона за устройство на територията. Доставчикът ще има право да избере доставките на стари сгради да бъдат облагаеми.

От обхвата на освободените доставки са премахнати правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, доставките на селскостопански стоки.

Доставките на протези за хора с увреждания запазват характера си на освободена доставка само когато се осъществяват във връзка с извършването на здравна услуга.

Редуцирани са и освобождаванията от ДДС при внос, като е премахнато освобождаването на помощно-технически средства за хора с увреждания и автомобили за тях.

Запазен е принципът, че данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие или на датата на авансовото плащане, като данъчният документ следва да се издаде в 5-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем.

Данъчната ставка е запазена в размер 20 на сто.

По отношение на правото на данъчен кредит обаче са направени съществени промени. Запазен е принципът, че данъчният кредит се упражнява в данъчния период, за който е възникнал, или в някой от следващите три поредни едномесечни периода. Данъчен кредит ще възниква за получателя, при условие че последният разполага с фактура и независимо от това, дали доставчикът е начисли данък в счетоводството си, в дневника за продажбите и в справка- декларацията по ДДС. При досегашния режим изискването за начисляване на данъка при доставчика създаваше много проблеми на получателите по доставката, които бяха потърпевши от действията на доставчиците си. Директивата обаче изисква правото на данъчен кредит да се упражнява безусловно при наличие на данъчен документ, издаден от регистриран доставчик, и този принцип е имплементиран в законопроекта.

Освен това законопроектът вече дава възможност данъчен кредит да се ползва и когато лицето осъществява доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на страната. Освен това за целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и извършваните от доставчика финансови и застрахователни услуги, когато получател по тях е лице, което не е установено на територията на Общността. При досегашния режим доставчиците нямаха право на данъчен кредит, когато извършваха доставки с място на изпълнение извън територията на страната, т.е. в случаите на т. нар. износ на услуги. Това правеше услугите на българските доставчици неконкурентни, тъй като сумата на данъка, която не се ползваше като данъчен кредит, се включваше в цената на услугите.

Корекции на ползван данъчен кредит ще се правят, както и досега – когато със стоките или услугите се извършват освободени доставки, както и в случаите на липси и брак. В същото време обаче режимът на корекциите на ползван данъчен кредит е облекчен. На първо място, корекции няма да се правят, ако са изминали над 5 години от годината на упражняване правото на данъчен кредит (а за недвижимите имоти 20 години). Освен това, ако дадена стока е използвана две години за извършване на облагаеми доставки и впоследствие започне да се използва за освободени доставки или както за облагаеми, така и за освободени доставки, вече няма да се връща целият размер на ползвания данъчен кредит, а само част от него – тази, която съответства на оставащите години (до изтичане на 5-годишния срок), през които стоката/услугата ще се ползва за освободени или както за облагаеми, така и за освободени доставки.

Друг изцяло нов момент в законопроекта е възможността лицата да ползват данъчен кредит за стоки, за които не са упражнили правото си, тъй като са осъществявали само освободени доставки, но впоследствие със същите стоки те започват да извършват и облагаеми доставки. Редът и начинът за упражняването на данъчния кредит, както и неговият размер ще се регламентират с правилника за прилагането на закона.

Тримесечната процедура за приспадане на данък е запазена, като срокът за възстановяване след тази процедура е 45-дневен. От съкратен 30-дневен срок за възстановяване ще се ползва лице, извършило облагаеми доставки с нулева ставка над 30 на сто от всички извършени от него облагаеми доставки, както и когато лицето е получило разрешение от министъра на финансите във връзка с реализиране на инвестиционен проект.

Законопроектът дава възможност лицата да извършат корекции в случаите на погрешно съставени документи, включително в случаите, когато за облагаема доставка е издадена фактура, без да е начислен данък, или обратното. Отмененият закон не даваше такава възможност.

С оглед предотвратяване на злоупотреби и данъчни измами законопроектът въвежда солидарна отговорност на лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, когато е ползвало право на данъчен кредит и е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, без значение дали е реализирана конкретна облага от невнасянето на данъка. При същите условия солидарна отговорност е предвидена и за предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. Смята се, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е от предходните доставчици по облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид; и облагаемата сделка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната цена.

Премахнати са разпоредбите за плащане на данъка по ДДС сметка на доставчика. От направен анализ във връзка с прилагането на ДДС сметката се установи, че:

1. се задържат оборотни средства, особено при малките фирми.

- около 560 млн. лв. е сумата от салдата по всички ДДС сметки;

- 70 на сто от фирмите, в чиито ДДС сметки се задържат значителни суми, са малки фирми.

2. се реализират косвени разходи за:

- откриване и поддържане на още една банкова сметка;

- за допълнителни платежни нареждания и банковите такси за тях (над 1,3 млн. лв. месечно са таксите, които търговските банки получават за поддържането и ползването на ДДС сметките);

- за счетоводни услуги;

- за лихви, които лицата трябва да плащат по кредитите, необходими им поради задържаните средства в ДДС сметките - годишно около 40 млн. лв.

Направеният анализ показва, че системата на ДДС сметките е допълнителна регулация на стопанската дейност, която ежедневно затруднява съвестните данъкоплатци, поради което законопроектът не предвижда плащане на данъка по ДДС сметка.

Административнонаказателните разпоредби в законопроекта са запазени като състави, но са намалени размерите на глобите и на имуществените санкции.



Свързани:

Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconЗакон за данък върху добавената стойност
Възстановяване на Платен Данък върху Добавената Стойност на Чуждестранни Лица, Установени и Регистрирани за Целите на Данък Върху...
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconМотив и към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconЗакон за данък върху добавената стойност
Възстановяване на Платен Данък върху Добавената Стойност на Чуждестранни Лица, Неустановени на Територията на Общността
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconНаредба № н-11 от 24 август 2006 Г. За възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на общността
Те за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за...
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconМотив и към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
Ддс и др.). С предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове (задс) и в Закона за данък върху добавената стойност...
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconЗакон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, приет от ХLI...
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconЗаконодателна рамка на дарителството в България
Нормативната уредба: Закон за задълженията и договорите (ззд); Закон за корпоративно подоходно облагане (зкпо); Закон за данък върху...
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconПрекратяване на Регистрация по Закона за Данък върху Добавената Стойност по Инициатива на Орган по Приходите
Чл. 106, 110, 111, 134, 153 и 176 от Закона за данък върху добавената стойност (зддс)
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconПрекратяване на Регистрация по Закона за Данък Върху Добавената Стойност по Инициатива на Лицето
Чл. 77, 93 и 95 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ппзддс)
Мотив и към проекта на Закон за данък върху добавената стойност iconПромени в програмните продукти от серията ажур
Промени в програмните продукти от серията ажур относно закон за данък върху добавената стойност и правилник за прилагане на закона...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом