Февруари Образователно направление: Български език




ИмеФевруари Образователно направление: Български език
Дата на преобразуване21.04.2013
Размер72.57 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://slaveiche-burgas.com/resources/groups/morqche/materials/february-2013.docx
old_book.png


Февруари


Образователно направление: Български език



  1. „Пожар в гората”-повествователен текст.

  2. Фонемен анализ.

  3. Синоними и омоними. Звук и буква О.

  4. Звук и буква П - графично упражнение.

  5. Умалителни съществителни имена.

  6. Звук и буква Р.

  7. Фонемен анализ - съгласен звук.

  8. Звук и буква С.

  9. Звук и буква Т.

  10. Сричка. Сричков анализ.

  11. Звук и буква У.

  12. „Най-хубавото птиче”- повествователен текст

  13. Ударение. Звук и буква Ф.

  14. Съставяне на текст по скоропоговорки. Съставяне на дума. Звук и буква Х



Образователно направление: Художествена информация и литература за деца

Аз съм българче168533211027373424_7dxoavnt_b.jpg

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

 

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам -

първа радост е за мене.

 

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

 

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.


Иван Вазов


Слънчевото зайче images (3).jpg

Емилиян Станев

images (3).jpg


Недалеч от нашата горска хижа всяка вечер излизаше да пасе красива сърна. Моят другар я наричаше Мирка.

През вечер, през две отивахме да се любуваме на сърната. Скривахме се зад дебелите дървета и оттам гледахме как тя пристъпя с тънките си крака и как се ослушва на всяка крачка.

Една вечер сърната се появи по-рано от друг път. Попаса неспокойно на полянката и се прибра долу, в ниската гъста гора.

— Трябва да се е осърнила — каза другарят ми. — Хайде да намерим сърнетата й. Ще хванем едното и ще го опитомим.

Аз се съгласих. Хареса ми да имаме сърне. И без това живеехме самотно в нашата хижа. Пазехме горите и дивеча и рядко виждахме хора.

На другия ден в зори започнахме да претърсваме ниската гора. Надничахме във всеки храст, край всеки пън. Другарят ми високо подвикваше, защото новородените сърнета, които не могат да тичат подир майките си, не се вдигат. Те се таят в шумата и мъчно се забелязват.

По едно време моят другар си загуби калпака.

— Тю да му се не види! — извика той и се защура да го дири в гъстата трева и къпини, с които беше пълна гората.

Дълго шумя и тихичко руга. Току изведнъж нададе силен вик:

— Ей го-о-о! Дръж!

— Какво стана? Калпакът ли ти бяга? — извиках аз и се затекох към него.

— Сърнето бе, дръж-ж! — изрева той и политна с разперени ръце към един храст. — Тука се скри. Бързо, че ще го изтървем. Ах, дяволчето!…

Претърсихме храста, но от сърнето нямаше следа. Ние не се отчайвахме. Шумяхме наоколо, завирахме се из тревата и закачахме дрехите си в къпините и шипките.

Аз се загледах в един пън. Край него беше изникнала гъста жълта трева. В нея забелязах някакво животинче, притиснато към земята. То беше разперило и четирите си крака, сякаш настъпено и вече смазано. Светложълти петна като слънчеви капки пъстрееха по гърба му. Доста дългите му уши, прилични на заешки, лежаха свити назад.

— Ела насам. Ела да го хванем — казах на другаря си. — Ето слънчевото зайче.

— Де е, видя ли го?

Моят другар запълзя като котка из храстите. Но сърнето разбра намерението ни. Скочи като пружинка и търти да бяга.slz.jpg

— Дръж! Дръж! — викахме си ние един на друг, падахме, блъскахме се и най-сетне успяхме да го хванем.

Сърнето запищя през носа си като мишле.

Занесохме го в нашата хижа, сложихме го внимателно на пода. Черните му копитца, малки като охлювчета, се плъзнаха по голите дъски. Сърнето се скри под едно легло, а ние започнахме да спорим как да го кръстим. Най-после се съгласихме да го наречем Май в чест на месеца, през който се беше родило.

Още същия ден аз слязох в града да купя биберон. Напълним биберона с прясно козе мляко, сложим го в устата му и нашият Май суче като бебе. Така се отглеждахме.

А то растеше бързо. Към средата на септември тежеше вече осем килограма. Слънчевите петънца по тялото му бяха изчезнали. Май ни следваше като куче и ние го водехме из планината.

Дойде есента. Заваляха първите студени дъждове. Запълзяха мъгли. Горите оголяха. Дебел килим опадали листа покри земята. Край нашата хижа започнаха да минават стада от сърни.

Един ден нашият Май се изгуби. Тръгна с дивите си събратя и не се върна. Търсихме го няколко дни, тъгувахме и най-сетне загубихме надежда да го видим отново при нас.


Настъпи зимата. Големи преспи се натрупаха по хребета на планината. Ние стояхме в хижата край зачервената печка и слушахме рева на виелицата. Вятърът въртеше снега, блъскаше го в прозорците и свистеше в четирите ъгли на сградата. Хижата потреперваше, стъклата звънтяха. Изведнъж някой като че удари вратата.

Ние се ослушахме.

— Нищо няма — рече моят другар. — Вятърът блъска.

— Може да е някой пътник — казах аз.

След малко вратата пак се удари. Ние се втурнахме в коридора. Навън не се виждаше нищо, освен отминаващата мъгла и въртящият се край прозорците сняг.

Като отворихме пътната врата, бурята хвърли в очите ни облак снежен прах. В същия миг нещо се блъсна в краката ни и затрополи по дъсчения под на коридора.

— Сърна! — извика другарят ми. — Май, нашият Май! — добави той и бързо затвори вратата, да не би сърнето да се върне.

Но Май нямаше такива намерения. Той стоеше малко уплашено и ни гледаше недоверчиво, сякаш искаше да отгатне какво го очаква. Гъстата му козина беше заснежена. Като се отърси, в коридора се разхвърчаха облак снежинки и капчици вода. Той се изплези и облиза върха на горната си устна с дебелото си черно езиче.

— Ах ти, неблагодарнико! — рече другарят ми и го улови за предните крака, за да не може да рита.

Изведнъж кучето залая в двора на хижата. През гъстите снежни роища ние забелязахме няколко сърни. Грабнахме пушките, но сенките изчезнаха в мъглата. Тогава разбрахме защо се върна нашият Май. Гонен от вълците, той се е озовал край хижата, спомнил си е за нас и е потърсил нашата закрила. Той прекара зимата в хижата, докато се запролети. Тогава пак пое на воля с дивите си братя и сестри.


Бедният овчар”- Иван Жеглов


magpie.jpg


Георги Райчев

Най-хубавото птиче

Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те си имали свои училища. Там малките птичета се учели как да хвъркат по-бързо, как да си намират храна, как да си вият гнезда — и всичко, каквото им трябвало в живота.

Една лястовичка и една врана живеели наблизо — били съседки. Веднъж лястовицата видяла, че враната бърза нанякъде.

— Накъде си се разбързала така, съседке? — попитала я лястовицата.

— Ох, остави се, съседке! — рекла загрижено враната. — Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си.

— Почакай, съседке — примолила се лястовичката. — Ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче — бърза работа имам, не мога да я оставя.

Враната се съгласила. Изнесла лястовичката храната, дала й я.

— Ами какво е твоето птиче? — попитала враната. — Не го знам, по какво ще го позная?

— Не бой се — отвърнала лястовицата, — ще го познаеш. Гледай, което птиче е най-хубавото, то е моето!

Хвръкнала враната, изгубила се; отишла на училището. Минало така доста време — ето ти я, връща се пак. Посреща я лястовичката, пита я:

— Е, какво стана, съседке? Даде ли храна и на моето лястовиче?

— Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа — отвърнала враната загрижено. — Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахраних моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото и което е най-хубаво, нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всичките птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна.last.jpg


Химн на Република България13_179.jpg

Мила Родино

Цветан Радославов


Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.


Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.


Паднаха борци безчет

за народа наш любим.

Майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.


Йордан Стубелimages(9).jpeg

Баба Марта бързала

Баба Марта бързала,

мартенички вързала:

морави, зелени,

бели и червени.

Първом на гората —

да листят листата.

И да дойдат всичките:

щъркелите, птичките,

първият певец,

Косер хубавец.

После на градините —

да цъфтят гиргините

и латинки алени,

и божури шарени.

Ябълки да зреят,

круши да жълтеят.

А пък на дечицата

върза на ръчицата

мартеници чудни

със ресни червени.

да са ранобудни,

да растат засмени.

Свързани:

Февруари Образователно направление: Български език icon2) Усвояването на книжовния български език се свързва с изисквания към устната и към писмената реч на учениците. Чл. (1) Усвояването на книжовния български език се осъществява в процеса на предучилищното възпитание и подготовка и на училищното обучение
Чл. (1) С тази наредба се определя държавното образователно изискване за усвояването на книжовния български език по чл. 16, т. 4...
Февруари Образователно направление: Български език iconТи­чен многоезичен речник по туризъм (български, руски, английски, немски, френски език), Пловдив, 2009
Пловдивския университет ”Паисий Хилендарски”. Води лекции по история на ново­българския книжовен език и по съвременен български език,...
Февруари Образователно направление: Български език iconУчебен план (2011/2012) Утвърждавам, Професионално направление: Филология 1 Образователно- квалификационна
Ориенталския отдел на Народната библиотека “Св св. Кирил и Методий”, допринася за обогатяване на изворите за българската история...
Февруари Образователно направление: Български език iconВипусков учебен план прием 2011/2012 Утвърждавам, Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен
Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен: Бакалавър
Февруари Образователно направление: Български език iconВипусков учебен план прием 2007/2008 Утвърждавам, Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен
Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен: Бакалавър
Февруари Образователно направление: Български език iconУчебен план утвърждавам, Професионално направление: Физически науки Образователно- квалификационна (подпис) степен: магистър
Професионално направление: Физически науки Образователно- квалификационна
Февруари Образователно направление: Български език iconУчебен план утвърждавам, Професионално направление: Физически науки образователно- квалификационна (подпис) степен: Магистър
Професионално направление: Физически науки образователно- квалификационна
Февруари Образователно направление: Български език iconУчебен план утвърждавам, Професионално направление: Физически науки Образователно- квалификационна (подпис) степен: магистър
Професионално направление: Физически науки Образователно- квалификационна
Февруари Образователно направление: Български език iconВъзможен диалог между два езика(английски език и български език)
Настоящата презентация има за цел представянето на някои аспекти на влияние между българския и английския език,както и използването...
Февруари Образователно направление: Български език iconУчебен план утвърждавам, Професионално направление: педагогика на обучението по Образователно- квалификационна (подпис) степен
Професионално направление: педагогика на обучението по Образователно- квалификационна
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом