За следствените арести отново




ИмеЗа следствените арести отново
страница1/6
Дата на преобразуване21.04.2013
Размер0.71 Mb.
ТипДоклад
източникhttp://old.bghelsinki.org/upload/resources/2005_Investigation detention_bg.doc
  1   2   3   4   5   6



За следствените арести отново




Съдържание





Увод

3

1.

Законова уредба на дейността на следствените арести

4

2.

Общо описание на системата на следствените арести и промените през последните години

5

3.

Материални условия

6




3.1 Общо положение

3.2 Легла

3.3 Шкафчета

3.4 Маси и/или столове

3.5 Отопление

3.6 Осветеност

3.7 Проветрение

3.8 Достъп до санитарни възли и хигиена




4.

Храна

16

5.

Контакт с външния свят

18




5.1 Свиждане

5.2 Кореспонденция




6. 7. 8. 9. 10. 11.

Престой на открито

Занимания

Медицинско обслужване

Дисциплинарна практика

Надзор за законност

Условия за работа на персонала

22

22

23

26

27

28

12.

Заключение и препоръки

28


Приложение № 1




Доклад до българското правителство от посещението на Комитета против изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 17 до 26 април 2002 г.

31

Приложение № 2



Европейски правила за затворите

37


Списък на съкращенията


БХК Български хелзинкски комитет

ГДИН Главна дирекция 'Изпълнение на наказанията'

ЗВР Заповед за вътрешния ред

ЗИН Закон за изпълнение на наказанията

ЗКНВП Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите

ЗЛЗ Закон за лечебните заведения

ЗСВ Закон за съдебната власт

ЗТСУ Закон за териториално и селищно устройство

КПИ Комитет за предотвратяване на изтезанията

КРБ Конституция на Република България

НЗОК Национална здравно-осигурителна каса

ОЗСА Областни звена 'Следствени арести'

ОПЛ Общопрактикуващ лекар

ЦСМП Център за спешна медицинска помощ

ХЕИ Хигиенно-епидемиологична инспекция


Увод


Български хелзинкски комитет наблюдава положението с правата на човека в системата на следствените арести в България от пролетта на 1999 г. Тогава за пръв път изследователи на организацията бяха допуснати до арестните помещения и в продължение на около две години извършиха посещения във функциониращите тогава 75 ареста. През септември 2001 г. изследването приключи с публикация, озаглавена “Следствените арести в България”. В нея бе анализирано състоянието на правата на лицата, настанени в следствените арести и бяха отправени препоръки към отговорните държавни институции за съобразяване на условията в арестите с международните стандарти за третиране на лишените от свобода.


В периода от юни до октомври 2004 г. изследователите на БХК д-р Георги Банков, Станимир Петров, Славка Кукова, Ванина Николова и Мила Боянова извършиха повторно изследване на системата чрез посещения на функциониращите 51 ареста. Там те се запознаха с материалните условия и с документацията по задържането. В хода на посещенията те също така интервюираха отговорните длъжностни лица. За съжаление, българското законодателство все още робува на остарели принципи и не допуска интервюта на представители на организации за защита на човешките права с неосъдени лица. За да преодолеят този недостатък на системата, в края на проекта изследователите на БХК проведоха интервюта насаме с осъдени лица в местата за лишаване от свобода в България, които около времето на наблюдението са се намирали в някои от следствените арести. На тях, в една сравнително спокойна обстановка им бяха задавани въпроси, свързани с материалното състояние, отношението на персонала, храната, медицинското обслужване, заниманията и дисциплинарната практика по време на тяхното пребиваване в следствените арести.


Настоящата публикация на БХК си поставя за задача да покаже актуалното състояние на системата на следствените арести в България и да направи анализ на правата на лицата, задържани в тях в една динамична перспектива. Отправните точки на този анализ са две: международните стандарти за защита на правата на човека в условията на задържане и състоянието на системата от времето на предишното наблюдение.


В края на публикацията са приложени констатациите и препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията /КПИ/ от третото му посещение в България през пролетта на 2002 г. КПИ посещава следствените арести в България от 1995 г. По време на първото посещение в България на делегацията на КПИ през пролетта на 1995 г. бяха посетени закритите вече арести на Трета и Шеста районни следствени служби и ареста на ул. „Развигор“ в гр. София, както и ареста на Окръжна следствена служба в гр. Плевен. През април и май 1999 г. КПИ направи второ посещение в България, по време на което бяха посетени следствения арест на Националната следствена служба на бул. “Г. М. Димитров”, ареста на ул. “Развигор”, ареста на Трета РСС в София, арестите на ОСС – Бургас, ОСС – Плевен, ОСС – Пловдив, ОСС – Стара Загора, както и териториалните арести в Несебър и Слънчев бряг. По време на посещението си през 2002 г. делегацията на КПИ посети общо 10 следствени ареста, два от които бяха посетени и по време на предходното посещение в България през 1999 г.


Автор на текста на тази публикация е г-н Станимир Петров. В подготовката на Глава 8 участва д-р Георги Банков, а в подготовката на Глава 5 се включи г-ца Мина Димитрова. Общата редакция на публикацията извърши г-н Красимир Кънев.


1. Законова уредба на дейността на следствените арести


През последните години системата на следствените арести в България претърпя значителни промени. До края на 1998 г. Националната следствена служба осъществяваше пряко ръководство и контрол върху тяхната дейност. След приемането на “Устройствен правилник на Министерство на правосъдието” от 01. 01. 2000 г. управлението на следствените арести премина към Главна дирекция “Главно управление на местата за лишаване от свобода” /ГД “ГУМЛС”/, по-късно преименувана в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция. Стъпки към промяна на законовата уредба, регулираща следствените арести в България бяха направени още преди актуалното им преминаване към Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. На 19. 04. 1999 г. бе обнародвана Наредба № 2 за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Тази наредба остана в историята на пенитенциарното дело в България с няколко нововъведения. Разпоредбите й даваха редица права на задържаните под стража, включително на настанените в следствените арести, които години наред бе невъзможно да се ползват. Такива бяха правото да се води кореспонденция, да се ползва престой на открито не по-малко от един час дневно, да се провеждат свиждания, да се получават колетни пратки и др. Натрупаната инерцията от миналото обаче и липсата на необходимата материална база за провеждане на свиждане, включително адвокатско, за престой на открито, за съхраняване на продукти от хранителни пратки и за използването от задържаните лица на повече лични вещи, не позволиха след влизане в сила на наредбата задържаните в арестите да се възползват пълноценно от тези права. Проблемно остана и гарантирането на приемливи битови условия - осветление, проветрение, достатъчно жизнено пространство и осигуряване на качествено медицинско обслужване. Въпреки че наредбата третираше условията на задържане на всички обвиняеми, тя можеше да се прилага само в условията на затворите, където също се задържат или се прехвърлят обвиняеми.


През юни 2002 г. в Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) бе добавена Глава дванадесета, озаглавена “Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража”, с която бе отменена Наредба № 2. По този начин положението на лицата в следствените арести се уреди не с подзаконов нормативен акт, а със закон.


Съгласно чл. 128 от ЗИН „Разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази глава не се предвижда друго“. В хода на своето наблюдение на затворите и следствените арести БХК обаче нееднократно е изтъквал, че в България лицата без влязла в сила присъда и следователно невинни, но с наложена мярка за неотклонение задържане под стража, са поставени в условия, значително по-лоши от тези, при които изтърпяват присъди осъдените лица. Цитираната разпоредба характеризира усилието на българското законодателство да се съобрази с препоръката на КПИ всички обвиняеми лица да бъдат настанени в затворнически условия, за да се постигне разграничаване от практиката лица в предварителното следствие да бъдат държани в условия, които са практически същите, като при полицейско задържане. В крайна сметка, след законодателните промени от 2002 г. бе постигнато известно облекчаване на условията в следствените арести по отношение на някой аспекти от битовото устройване на обвиняемите – осигуряване на самостоятелно легло, право на свиждане и на колетни пратки, право да се провеждат телефонни разговори и др. Въпреки това обаче някои от основните проблеми, такива като постоянното заключване на килиите; лошите материални условия; липсата на каквито и да е занимания; липсата на престой на открито за всички задържани и недостига на естествена светлина и проветрение, не намериха приемливо решение и по същество законът бе в много случаи открито нарушаван.


На 28.11.2003 г. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) като правоприемник на ГД „ГУМЛС“ издаде Заповед за вътрешния ред в следствените арести (ЗВР), с която бяха регламентирани подробно основни права и задължения на задържаните лица. Въпреки че разпоредбите в заповедта са детайлизирани и прецизирани, тя до голяма степен възпроизведе духа и буквата на споменатата Наредба № 2 по начина, по който регламентира отделни права (за престой на открито, за провеждане на телефонни разговори и др.). Но в някои от арестите все още няма необходимите материални условия за осигуряване на тези права. По този начин, както преди Наредба № 2, така понастоящем ЗВР останаха до голяма степен пропагандни документи, без реалните условия в арестите да са съобразени с гаранциите, които те предоставят.


2. Общо описание на системата на следствените арести и

промените през последните години


Във всеки от 28-те областни центъра на страната функционират областни звена „Следствени арести“ (ОЗСА) към ГДИН с арестни помещения към тях. Към 16 от областните звена функционират допълнително по един или по няколко териториални ареста, разположени в по-големи градове в областта. Те са разпределени неравномерно и без оглед на някаква система. Така към областни центрове като Пловдив, Варна и Русе, въпреки голямата им натовареност, няма териториални арести, докато към ОЗСА, гр. Благоевград функционират общо четири ареста. Към 12 от областните звена няма териториални арести.


От началото на 1999 г. броят на следствените арести в България претърпя неколкократно редуциране. До края на 1998 г. общият брой на следствените арести в страната бе 89. Към края на 1999 г. броят им бе намален до 80, а към края на 2000 г. Те вече бяха 75. През 2002 и 2003 г. Бяха закрити общо 10 ареста, а от началото на 2004 г. - още 14 ареста. Така понастоящем в страната останаха да функционират 51 ареста.


Броят на килиите в следствените арести е от 3-4 в малките до няколко десетки в големите арести (София, Пловдив, Варна). Най-големият арест на бул. „Г.М.Димитров“ в гр. София разполага с общо 83 килии и капацитет от 332 места и заема четири етажа от сградата на Националната следствена служба. До 2002 г., преди повсеместното оборудване на килиите с персонални легла, не е имало установени нормативи относно капацитета на арестите. Въпреки това, през 2001 г., когато броят на следствените арести бе 75, справка на ГУМЛС показва, че общият капацитет на арестите е 1600 места. След този период капацитетът на арестите е започнал да се определя в зависимост от наличните легла, а не на основата на определена квадратура (или кубатура) на един задържан. Според справка на ГД ИН от 25. 11. 2004 г., предоставена на БХК, общият капацитет на 51-те следствените арести не е намалял, а е нараснал на 1832 места, въпреки намалението на броя на арестите. Този парадокс на системата е трудно да се обоснове рационално, както и от гледна точка на стандартите за защита на правата на човека.


С малки изключения, намаляването на броя на арестите през последните шест години не доведе до пренаселеност в останалите арестни помещения поради общото намаляване на продължителността на задържането, продиктувано от въвеждането в НПК на пределни срокове за приключване на досъдебното производство и на по-бързото придвижване на делата на този стадий. Ако през 1999 и 2000 г. престоят на обвиняеми в следствените арести често е надвишавал два месеца, през 2003 и 2004 г. задържане над този период се среща значително по-рядко. По-продължителни остават задържанията само на обвиняеми за престъпления с фактическа и правна сложност и такива, свързани с наркотици. Според справка на ГД ИН броят на задържаните лица за срок по-голям от шест месеца към 01. 11. 2004 г. е 84. Условията в арестните помещения не са подходящи за продължително пребиваване, но въпреки това режимът на задържаните за продължителни периоди от време не се различава от режима на останалите обвиняеми.


3. Материални условия


3.1 Общо положение


Много от закритите арести бяха с минимална натовареност. Закриването на повечето от тях бе осъществено не толкова заради това, колкото поради невъзможността в тях да бъдат подобрени битовите и санитарно-хигиенните условия. То бе подтикнато от критиките на няколко международни организации. Един от стимулите за закриване на неподходящи за експлоатация арести бяха също така водените и спечелени дела на задържани в тях лица в България и в чужбина. На 18 януари 2005 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе с решение по делото Кехайов срещу България, в което намери нарушение на член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, забраняващ нечовешкото отнасяне и наказание. Според фактите по това дело в периода от 27 декември 1997 г. до 16 юни 1998 г. жалбоподателят е бил задържан в ареста към ОЗ СА в гр. Пловдив. По отношение на материалните условия в ареста съдът установи, че жалбоподателят е трябвало да прекарва почти 24 часа на ден в продължение на близо шест месеца в килия с размери 3х3.5 м. заедно с още три задържани лица. Килията не била оборудвана с легла, а задържаните лица спяли на дюшеци на пода. В килията не е имало достъп на естествена светлина. Нямало е и възможност за раздвижване или други извънкилийни дейности. През зимата температурата в неговата килия не се покачвала над 10-12 градуса. На всички задържани лица се осигурявал достъп до санитарен възел за тоалетна и за лична хигиена два пъти на ден, в 6.30 часа сутрин и в 6.30 вечер. За тоалетни нужди през останалото време задържаните лица трябвало да използват кофи. Поради всичко това това съдът реши, че условията в този арест са нечовешки и че престоят на жалбоподателя в него му е причинил силни страдания. През май 1998 г., Пловдивският Районен съд, след като изслушал молбата на жалбоподателя да бъде освободен, включително поради това, че пребивава в ареста при неприемливи условия, препоръчал преместването му в друго място за задържане.


Няколко дела, свързани с условия в следствени арести, бяха водени и спечелени от жалбоподателите и пред български съдилища. Характерно в тази връзка е едно дело срещу ГД ИН, водено от задържано лице в ареста в Търговище. Със свое решение от 16. 01. 2003 г. Търговищкият окръжен съд направи следните изводи:


Действително от събраните по делото доказателства се установява, че условията в следствения арест в гр. Търговище не отговарят в някои отношения на изискванията на съответния подзаконов акт – Наредба № 2 от 1999 г. В нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1 от нея на задържаните не са осигурени самостоятелни легла, като в килиите, където пребивавал ищецът не е имало дори и обикновени нарове, а само дюшеци на земята. Не е било осигурено спално бельо по специалните таблици. Освен това в нарушение на същия член и алинея, т. 3 не се осигурява почти никакъв приток на дневна светлина. А що се отнася до условията за проветряване на помещенията, то те са незадоволителни, след като в помещенията постоянно се усещат различни неприятни миризми. Макар да има подсигурено отопление, то очевидно, че след като това става от коридора, то не може да бъде достатъчно. Незадоволителни са условията и за поддържане на личната хигиена, макар такива да има подсигурени. В нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 7 от Наредбата на задържаните не се осигурява предвидения едночасов престой на открито. Такъв изобщо липсва, защото в ареста няма условия за това. Всички тези нарушения се дължат на виновното бездействие от страна на държавата и в частност на ответника, който като специализирано звено в Министерство на правосъдието и вече като юридическо лице носи отговорност и е задължено да приведе следствените арести в съответствие с нормативните изисквания. В случая нарушенията се дължат най-вече на това, че ареста конструктивно и като площ не може да задоволи новите изисквания.”


И до днес, с изключение на монтирането на легла в килиите и подобряването на осветеността и проветрението, условията в голяма част от арестите са такива, каквито са описаните условия в цитираното съдебно решение. От това автоматично следва, че всяко задържано в тези арести лице би могло да осъди ГД ИН ако заведе дело, както това е направил ищецът.


Арестите в областните центрове в по-голямата си част се помещават в сгради на РДВР като повечето от тях заемат последните етажи (Враца, Ловеч, Плевен, Търговище, Варна, Смолян, Добрич, Силистра, Хасково, Монтана, Стара Загора). Друга част от арестите са на междинни етажи, а два от арестите са разположени на подземни или приземни етажи (Пазарджик, Перник). Териториалните арести най-често заемат част от сградите, в които се помещават районните полицейски управления. С изключение на граничните арести в Свиленград, Сливница и Петрич, за тях е характерна по-малка натовареност и тъй като сградният им фонд обикновено е по-стар, поддръжката на материалната база и хигиенните условия са на по-ниско ниво.


Към групата на закритите арести спадат и по-голямата част от тези, разположени в подземни помещения. И през 2004 г. обаче продължават да се експлоатират арести под кота нула, в които и при добро желание не би могло да се постигне задоволително подобряване на условията. Поради това на тези арести бе отделено специално внимание по време на посещенията на изследователите на БХК. До пролетта на 2000 г. бяха закрити повече от половината от 29-те подземни ареста. Към настоящия момент продължават да функционират девет такива ареста, във всеки от които през последните години са правени опити за подобряване на битовите условия. Според справка на ГД ИН тези арести са както следва: Габрово, Петрич (тече процедура за изграждане на нов СА), Троян, Лом, Пазарджик, Нова Загора, Шумен, Елхово (предстои откриването на нов СА), Сливница. При посещение на ареста в гр. Габрово през 2000 г. изследователите на БХК констатираха, че всички помещения са влажни и тъмни. Стените бяха измазани с грапава мазилка и варосани. Варосването се извършваше два пъти годишно поради течове по стените. При повторното посещение на ареста през 2004 г. БХК констатира, че стените на килиите са боядисани с бяла боя и са чисти. Килиите имат външни прозорчета, поради което за намаляване на влагата в тях се разчита на естествения въздухообмен. Височината на осветената част на прозорчетата, които имат изглед към тротоара на улицата, е около 40 см. За предотвратяване на контакти тротоарът е преграден с метална преграда и движението по него е спряно. В част от килиите на ареста към ОЗ СА гр. Пазарджик, който също е разположен под земята, външните прозорчета са непосредствено над нивото на земята. За разлика от прозорчетата на ареста в Габрово обаче те са запълнени със стъклени тухли, които пропускат светлина, но не осигуряват необходимото проветрение. Въпреки подземното разположение, килиите на ареста в Пазарджик са по-просторни и по-добре осветени в сравнение с килии в редица арести, разположени на високи етажи. В териториалните арести в градовете Петрич и Сливница са били предприети мерки за увеличаване на осветеността и проветрението на килите чрез поставянето на допълнителни метални решетки непосредствено зад вратите, за да може през деня те да стоят отворени. По този начин през прозорците на коридорите, които са разположени непосредствено срещу вратите на килиите, прониква значително повече светлина и свеж въздух. В ареста в гр. Нова Загора килиите имат външни прозорци, които са ориентирани към вътрешен двор. Над земното ниво е само около една трета от височината им, т.е. не повече от 15-20 см. Килиите на ареста в гр. Троян нямат външни прозорци, поради което светлината в килиите е само изкуствена, а проветрението е незадоволително. Първият етаж на ареста в гр. Шумен е под кота нула, но не се използва за арестанти от около пет години. В него е разположена само стая за почивка на персонала, както и работното място на фелдшера на ареста. Бившите килии се използват за складови помещения. Целия етаж е в изключително окаяно състояние, усеща се тежка миризма на мухъл и застоял въздух, няма достъп на пряка слънчева светлина и проветрение. Стените за мухлясали и осветлението е много слабо. Подът на втория етаж на следствения арест е на кота нула. Тук са разположени килиите на задържаните, санитарните помещения, както и стаята на персонала. Пространството е тясно и много ограничено. Коридорът е Т-образен, което по данни на персонала затруднява надзорно-охранителната дейност. Поради предстоящото преместване на ареста в гр. Елхово в нова сграда, не са предприети никакви мерки за отстраняване на съществуващата влага и миризмата на мухъл, която се усеща изключително силно.


В повечето арести килията, предназначена за жени и непълнолетни, е обособена от другите килии. Площта на килиите най-често е от 6 до 8-10 кв. м., по-рядко се срещат килии с площ от 12-13 кв. м. В някои арести БХК констатира, че отделни килии са с изключително ограничена площ. В ареста към ОЗ СА гр. Враца килиите са по 4 кв. м., а обема е 11 куб. м. (размерите са взети от протокол, съставен за нуждите на разделяне разходите за отопление между РДВР и областното звено). В ареста в гр. Троян размерите на по-малките килии са 3 на 1.3 м, т.е. по-малко от 4 кв. м. В справка на ГД ИН относно броя на арестите, в които килиите са по-малки от 6 кв. м. не са посочени гореспоменатите арести, но пък става ясно, че такива са арестите в Разлог, Раднево, Сливница и една от килиите в ареста в Петрич.


Съгласно ЗВР в следствените арести, при постъпване в ареста приемащият служител запознава и разяснява правата, задълженията и вътрешния ред на задържаните лица, които с подписа си декларират факта на информирането. Листовката, върху която лицата полагат подписа си и която все още се използва в арестите е озаглавена „Общи права по международното и вътрешното право на лицата, задържани в следствените арести на територията на република България“. В нея са цитирани действително общи права, залегнали в Конституцията на Република България, в ЕКПЧ и МПГПП. Конкретните права, които са цитирани в листовката обаче са от Наредба № 2 от 19.04.1999 г., която не е в сила след направените изменения и допълнения на ЗИН от юни 2002 г. В повечето от посетените арести извадки от ЗВР бяха закачени от вътрешната или от външната страна на вратите на килиите, а в няколко от арестите към тях беше добавен и списък на разрешените за съхранение в килиите вещи. В друга група арести на стената в приемното помещение или в коридора бе закачено табло, включващо извадки от ЗВР и дневния режим.

Оборудването в арестантските килии е регламентирано в чл. 18 от ПВР: “Всяка килия се обзавежда с легла, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела монтирани неподвижно...” По надолу ще бъдат обобщени наблюденията на БХК поотделно за всяка от изброените части от инвентара на килиите.

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

За следствените арести отново iconРешение за включване в нашите кандидатски листи на български граждани, много месеци излежаващи по следствените арести непроизнесените от съда "присъди", е нашият опит съвсем явно да покажем както на българското общество,
Изрично искаме да подчертаем, че Партия обединение на българските партиоти, регистрирана за участие в изборите за 41-во Народно събрание...
За следствените арести отново iconМинистерство на правосъдието
Областно звено сектор „арести“ гр. Стара Загора в подкрепа на главен комисар Митко Димитров
За следствените арести отново iconТържество за посрещане на първокласници
Учител: Отново е 15 септември! Отново училищното звънче призовава децата на България към знания и упорити занимания по български...
За следствените арести отново iconРешение №798 на вас по адм дело №8295 от 2000 г
...
За следствените арести отново iconСписък на допуснатите и недопуснати кандидати до конкурса
Разлог към сектор „Арести” при областна служба „Изпълнение на наказанията” Благоевград
За следствените арести отново iconПосрещане на първокласниците
Отново е 17 септември! Отново училищното звънче призовава децата на България към знания и упорити занимания по български език, математика,...
За следствените арести отново iconНа моите учители
Отново е 24 май и отново всички са обзети от една обща празнична тръпка. Тя се усеща и в усмивките, и в погледите на хората, дори...
За следствените арести отново iconСписък на допуснатите и недопуснати кандидати до конкурса
Ямбол към сектор „Арести” при областна служба „Изпълнение на наказанията” Ямбол
За следствените арести отново iconФилмова площадка. Ето ме и мен по средата на сцената, отново със забравени реплики. Е, на всеки се случва. Просто отново преглеждам сценария. Прелиствам
Просто отново преглеждам сценария. Прелиствам няколко страници напред и…А, това съм аз?! Там, в бъдещето. Голяма, успяла, самостоятелна,...
За следствените арести отново iconУниверситет за национално и световно стопанство
Микро- и Макроикономика. Програмата дава възможност да се разкрият по-пълно причинно-следствените връзки в стопанството чрез прилагане...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом