Маркетинг въведение в маркетинга

“Царицата на комуникационната политика” притежава множество формулировки:

- в широк смисъл тя е всяка форма на съзнателно въздействие върху адресата чрез средствата за масова комуникация за постигане на предварително планирана цел;

- в тесен смисъл тя е елемент на комуникационната подсистема на маркетинга, чиято крайна цел е продажбата на рекламираната стока или услуга.

Характерни черти на рекламата :

• рекламата е неперсонална комуникация;

• обикновено се заплаща;

• стреми се да убеждава и повлиява върху отсрещната страна;

• тя е винаги от явен платец.

Следователно рекламата е всяко неперсонално предаване на информация, обикновено платимо и в повечето случаи имащо характер на убеждаване, от страна на явен комуникатор.

• 
  фирмата или марката;
  
• 
  фирменото производство;
  
• 
  отделна стока или услуга;
  
• 
  а също и личност.
  

• 
  рекламодател (това е всеки от името и за сметка на когото се осъществява рекламната комуникация);
  
• 
  рекламна агенция (може да бъде фирмена агенция, агенция за реклама или PR или самостоятелна агенция);
  
• 
  рекламни канали (средата, чрез която рекламодателят осъществява връзка с реалния или потенциалния купувач) и
  
• 
  адресатите (лицата, за които е предназначена рекламната акция).
  

• 
  обща групова;
  
• 
  институционна;
  
• 
  колективна стокова;
  
• 
  на стокова група или на определена стока.
  

• 
  въвеждаща реклама (кампания в началната фаза на жизнения цикъл на стоката);
  
• 
  поддържаща (нейната цел е да затвърди и запази вече завоювана позиция на пазара);
  
• 
  напомняща (нейното основно предназначение е да поддържа в съзнанието на обществеността информация за дадена стока, марка или фирма, за да запази верността на купувача и да попречи на внедряването на конкурентни стоки).
  

• 
  политическа;
  
• 
  социална и стопанска, която от своя страна бива: потребителска, селскостопанска и работна.
  

• 
  реклама в печатни средства за разпространение (директна и пресреклама);
  
• 
  реклама чрез електронноразпръсквателни средства (радиореклама, телевизионна и кабелна телевизия);
  
• 
  външна и транспортна реклама;
  
• 
  реклама на мястото на продажбата;
  
• 
  изложби;
  
• 
  рекламни филми и кинореклама;
  
• 
  рекламно-насърчителни средства (мостри, календари, сувенири);
  
• 
  рекламни опаковки и амбалаж;
  
• 
  справочни издания и други рекламни средства.
  

• 
  зрителна;
  
• 
  звукова;
  
• 
  звуко-зрителна;
  
• 
  зрително-обонятелна;
  
• 
  зрително-вкусова;
  
• 
  зрително-осезателна.
  

• 
  рационално-действаща;
  
• 
  ирационална;
  
• 
  емоционална;
  
• 
  подсъзнателна и др.
  

• 
  регионална;
  
• 
  национална;
  
• 
  международна;
  
• 
  глобална.
  

• 
  Планиране;
  
• 
  Организиране;
  
• 
  Контрол.
  

• 
  се прави ситуационен анализ,
  
• 
  определят се целите и
  
• 
  разработват стратегиите, които служат за изработване на специфични тактики или рекламни програми.
  

• 
  Метод на стимулирано припомняне;
  
• 
  Метод на нестимулирано припомняне;
  
• 
  Метод на потребителските запитвания;
  
• 
  Метод на продажбите;
  
• 
  Метод на проучване на потребителското отношение.
  

• 
  целева аудитория (група потребители, които са адресати на комуникацията);
  
• 
  комуникационни канали (средствата за масово осведомяване);
  
• 
  рекламен лозунг (информацията, която фирмата иска да предаде вербално или невербално).
  

• 
  Процент на продажбите – основава се на продажбите от предходната година, планирания обем продажби за текущата година, комбинация от двете;
  
• 
  Паритет с конкурентите – изхожда от тезата, че за да не изостава рекламата на определена компания, минималното, което трябва да се вложи в нея, е не по-малко от това, което влагат конкурентите;
  
• 
  Дял от пазара – прилага се най-често при въвеждането на нови продукти.
  

• 
  определяне на целите;
  
• 
  формулиране на стратегията;
  
• 
  оценка на разходите.
  

• 
  емпирично-изследователски;
  
• 
  количествено-математически.
  

• 
  “толкова, колкото може да си позволим”
  
• 
  „колкото реши шефа”.
  
• 
  
  

• 
  марки на производител;
  
• 
  марки на търговец (дистрибутор).
  

• 
  производителят излиза от анонимност, а това вече е гаранция за постигнато качество;
  
• 
  производителят полага усилия да поддържа и повишава качеството на своята продукция, а следователно и имиджа на своята марка;
  
• 
  той упражнява контрол върху цените, получава по-голямата част от печалбата в цената за крайния потребител.
  

• 
  чрез всяка марка се привличат различни пазарни сегменти и се създава впечатлението за изключително разнообразие на продукцията;
  
• 
  повишава се контролът от страна на продавача, тъй като той трябва да поддържа реномето на всяка марка;
  
• 
  ако една стока претърпи неуспех, това се свързва преди всичко със стоката и съответната й марка, а не толкова с цялата продукция на продавача.
  

• 
  всяка марка изисква усилия и разходи за утвърждаването и поддържането й на пазар, което повишава общите маркетингови разходи, а оттам и цените;
  
• 
  новите стоки не се ползват с репутацията на вече утвърдени търговски марки.
  

• 
  те намаляват разходите за извеждане на стоките на пазара;
  
• 
  новите стоки се ползват с репутацията на вече утвърдена търговска марка;
  
• 
  производителят в най-голяма степен излиза от анонимност и става гарант за качеството на продукцията си.
  

• 
  търговското име разграничава производителите и търговците един от друг, определя ги като самостоятелни стопански субекти;
  
• 
  освен към търговската марка потребителят изгражда у себе си лоялност и към фирмата.
  

• 
  познавателна;
  
• 
  гаранция за качество;
  
• 
  конкурентна;
  
• 
  рекламна функция.
  

• 
  изискване за асоциативност – марката трябва да предизвиква определени положителни асоциации у потребителите;
  
• 
  изискване за еднозначност – търговската марка не трябва да поражда допълнителни асоциации;
  
• 
  марката трябва да се запаметява лесно;
  
• 
  изискване за благозвучност;
  
• 
  изискване за графичност – отнася се до естетическото оформяне на шрифта, образа или графичния знак;
  
• 
  специални изисквания към търговските марки на стоки, предназначени за износ.
  

• 
  да има отличителна сила;
  
• 
  да не е заблуждаваща;
  
• 
  да е свободна;
  
• 
  да не противоречи на обществения интерес и на добрите нрави.