Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния




ИмеОткъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния
страница3/3
Дата на преобразуване21.04.2013
Размер488.87 Kb.
ТипКнига
източникhttp://litermedia.com/lib/pril-met/pril11.docx
1   2   3
сухое место.”(В. В. Маяковский. Собрание сочинений в восьми томах, М., 1968, с.293) Безспорен статут на палинодии имат в творчеството му такива представителни стилови места като, например, характерната тавтологична конструкция „близнецы-братья”, която, макар и широко популярна от одиозната поема „Ленин” („Ленин и Партия – близнецы-братья...”), се появява и в серията кооперативни плакати („Производительность и зарплата/ два близнеца-брата.”) (Пак там, с.256)

3 Позоваваме се не на оригинала, поместен във френския „Mond”, а на почти „симултанния” му немски превод: Ilja Ehrenburg. Der Schuhkönig Thomas Bata. In: Tage-Buch, 7.11.1931

4 Отговорът на „Бата” не закъснява и след около месец от него става ясно, че И. Еренбург ще бъде подложен и на съдебно преследване за клевета. Виж: Bata contra Ehrenburg. In: Tage-Buch, 12.12.1931

5 Б. Манчев. Подивяването на народа, В: Либерален преглед, 01.08.2010

6 Всъщност, здравословният консерватизъм на Т. Бата в отношението му към личната и делова етика „нетрадиционно” се съчетава с иновативното му стопанско мислене. Той е привърженик на т. нар. „тейлъризъм” (Ф. Тейлър) в управлението на икономическата ефективност. Пренася модела на американския конвейр в своята производствена практика, оптимизира логистиката чрез въздушен транспорт, икономизира физическото здраве, въвежда ценовото психо-въздействие чрез „цената на Бата” (цената, клоняща към предходната десетица и завършваща винаги на 9), но същевременно отстоява „консервативната” нравствена позиция, че футурологичната перспектива за всеобщо достъпно богатство е възможна само в общества с висок морал. Виж: Zdenek Rybka. Principles of the Bata Management System, Zlin, 2008. Понятието „тейлъризъм” включва в своя дефинитивен обхват и алгоритмизирането на производствената дейност чрез разлагането ú на минимални неделими стопански операции. Авангардна спрямо масовите стокови тиражи на индустриалното общество, авангардната „деконструкция” на Ф. Тейлър обаче обслужва, според А. и Х. Тофлър „нискоквалифицираното минало, а не висококвалифицираното бъдеще”, тъй като „всяко действие, което е повтарящо се и толкова просто, че да се извършва без мисъл, плаче във всички случаи за роботизация”. В: А. и Х. Тофлър. Новата цивилизация. Политиката на Третата вълна, С., 2002, с. 60.

7 През 30-те у нас, например, една реклама на сапун „Петел” наивно-откровено посочва клонинговата стандартност на всеки продукт с тази марка като негово безспорно достойнство: „...поради което са винаги еднакви”.

8 Поне що се отнася до високотехнологичното ноу-хау на галошите, фабриката „Бата” по време на болшевишката революция в Русия е имала вече над 20-годишна история. Почти същия опит в производството на изделия от гума притежава и дъщерната фирма на финската „Нокиа” – „Finnish rubber works”, която активно е изнасяла продукцията си в Съветска Русия. Късен руски анекдот от времето на Руско-финската война (1939-40 г.) представя гумените галоши и валенките като техно-емблеми на страните в този военен сблъсък: „Защо руските войници, неподходящо екипирани с валенки, измръзват в блатата на Карелия? Защото Нокиа им спира галошите...”

9 А. Т. Иля Еренбург осъден от краля на обущата – БАТА, В: РЛФ, 9.02.1932

10 За разлика от хипотетичното „удовлетворение” на осъдения И. Еренбург, лишен по силата на съдебното решение от хонорарите си в Германия, „народът от цяло Чехословашко”, както пише „Зора”, масово се стича в Злин, за да окаже, редом с „представители на правителството”, последна почит на своя експлоататор.



11 Й. Мечкаров. Между счупения кръст, сърпа и чука, В: Слово, 23.11.1936

12 „Слово”, 11.04.1924

13 В. Василев. Студии, статии, полемики, С., 1992, с. 112

14 В. Пундев. Днешната българска лирика, С., 1929

15 П. Йорданов. Някои аналогии в съвременната ни поезия, В: Златорог, 1940, кн.3



16 Б. Димитрова, Й. Василев. Дни черни и бели, С., 1993, с.52

17 Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Георги Райчев в спомените на съвременниците си, С., 1967, с. 319

18 Б. Димитрова, Й. Василев. Цит. съч., с. 51-52

19 Г. Константинов. Едно необикновено приятелство, С., 1967; Стилистичен анализ на травестийния образец е предложен в: П. Шуликов. Поетика и психография, В. Търново, 2010, с.36-39

20 Известната колебливост на този извод обаче отчита статистическото разпространение на хореичните размери в лириката на 20-те, което е далеч не толкова ниско – 24,3% . Специално в лириката на Н. Лилиев от този период, въз основа на изследвани 91 стихотворения, относителният дял на хореичните размери е 16,6%. Виж: Я. Милчаков. Българска стихотворна култура XVII-XX век, Варна, 2006, с.131

21 Б. Димитрова, Й. Василев. Цит. съч., с.203

22 М. Фуко. Археология знания, Киев, 1996, с.56-64

23 В. Ворингер. Абстракция и вчувствуване, С., 1993, с.60

24 Или своего рода „внезапни рисунки”, както ги нарича повествователят в Ч. Мутафовия „Дилетант” (Ч. Мутафов. Дилетант, С., 1992, с. 58), изпълнени без предварително техническо обезпечение и под натиска на недостигащото време. Такива „внезапни рисунки”, каквито представляват линеарните експромпти на А. Модилиани, които почти изчерпващо се домогват до харизмата на А. Ахматова, макар и с цената на много спестен графит.

25 В. Кандинский. О духовном в искусстве (живопись), Ленинград, 1989 (1911 г.), с. 28

26 Пак там, с.60

27 С. Баджов, Ст. Л. Костов. Български народни шевици, С., 1913

28 С. Скитник. Конкурс за килими, Слово, 23.12.1927

29 В. Ворингер. Цит. съч., с.45

30 В. Кандинский. Цит. съч., с. 49

31 Пак там, с. 23

32 С. Скитник. Изложбата на „Родно изкуство”. В: Сирак Скитник. Избрани статии 1920-1943, С., с. 107

33 Ч. Мутафов. Пейзажът и нашите художници. В: Ч. Мутафов. Избрано, С., 1993, с. 311

34 Пак там, с.309

35 Ч. Мутафов. Декоративни очертания в нашата живопис. В: Ч. Мутафов. Избрано, С., 1993, с. 340

36 Пак там

37 По повод на Б. Георгиев Ч. Мутафов има предвид неговата склонност да съхранява графичните контури на предварителната скица с молив, които впоследствие той подлага на „колоритни разхубавявания”. В този смисъл цветното изображение се оказва „стегнато в линеарен порядък”. Наш съвременник, пристрастен към тази техника на варненеца Б. Георгиев, е друг известен варненски художник – С. Стоилов.

38 Пак там, с.341

39 Ч. Мутафов. Пейзажът и нашите художници. В: Ч. Мутафов. Избрано, С., 1993, с.304

40 Ч. Мутафов. Плакатът. В: Ч. Мутафов. Избрано, С., 1993, с.267

41 Цит. съч., с.206

42 К. Малевич. От кубизма к супрематизму. Новый живописный реализм, П., 1916

43 М. Метерлинк. Животът на пространството, С., 1928

44 Г. Църковски. Геометрия и веществена действителност, В: Философски преглед, 1935, кн. 2, с. 104-116

45 Пак там, с. 106

46 Пак там, с.107

47 Пак там, с.112

48 Ч. Мутафов. Дилетант, С., 1992, с. 14-15

49 Пак там

50 Пак там, с.13

51 Става дума за телевизията. Виж: Човек и машина на изложението в Лайпциг, В: Слово, 24.03.1936

52 Разбира се, рекламираните марки галоши са повече. Сред тях личат такива „негеометрични” конкуренти като „Корона”, „стояща над всички”, за която вече стана дума, „Сфинкс”, „победителят на галошите”, шведските „Tretorn” (три кули), американските „US” и пр. Ако не фаворизираме марката „Сфинкс”, която по своето естествено метонимично предразположение се схваща като негеометричен синоним на геометричната хипотеза „пирамида”, и в останалите марки се съдържа стремеж към почти плакатно-пиктографичен схематизъм, облекчаващ „четенето”, разбирането, запомнянето, изобщо – рецепцията. Извън този контекст не би следвало да се изолира дори очевидно „негеометричната” марка „Бата”, тъй като паронимията „бата/боти” не оставя никакво съмнение по повод ресурса на бранда да се сдобие, както, впрочем, това става на практика, с плакатна репрезентативност спрямо целия смислов клас „обувки”. Няма да скрием непотвърденото си с типографски аргументи очакване, че все някъде ще се натъкнем на изкусителния лапсус „Томаш Бόта”, за да изпитаме една от големите „малки” радости на К. Гинзбург...

53 Никак не е случайно, че такъв тиражен продукт като галошите се свързва с активността на стопански субекти с недвусмислена етническа принадлежност като, например, „Аврам Мешулам и синове”... Бихме добавили „много синове”, ако се съобразяваме с удивителната нетолерантност на анекдотичната логика у Илф и Петров, фразеологизирали за вечни времена конструкцията „синовете на лейтенант Шмид”. По данни на едно съвсем скорошно изследване еврейското представителство сред родния ни бизнес елит от 1929 г., 1939 г. и 1945 г. е почти 50%. Само групата на германците, австрийците и немско-говорещите швейцарци се доближава, макар и не особено успешно, до тази статистическа стойност. Виж: М. Иванов, Г. Ганев. Бизнес елитите на България 1912-1947 и 1989-2005, С., 2009, с. 22.

54 Виж: Р. Маринска. Димитър Караджов – личност и съдба (1885-1923), В: Музей на Гео Милев//geomilev.com/NP-14R.Marinska.html .

55 С. Скитник. Изкуство и реклама, В: Слово, 2.12.1929

56 В: Слово, 10.03.1934

57 В: Слово, 10.03.1934

58 Една таблетка празнува рожден ден. В: Слово, 26.05.1939

59 „Родно изкуство”, например, преосмисля в полза на своята доктрина авангардисткото разбиране за примитива и чрез племенно-етническите корективи, нанесени върху автентичния му „кристалинен” статут у А. Ригъл („Stilfragen”, 1895) и В. Ворингер, усложнява ориентационните подстъпи към доктрината на родния „Heimatkunst”... Имаме предвид колебанията, обичайно съпътствуващи опитите за дефиниция на стиловата принадлежност на автори като И. Милев, чиято кодирана дори в мазката страст към линеарността често бива забулвана в церемониален пиетет към племенната идиличност на техните изображения. Линеарността у И. Милев често е осмисляна като проява на присъщия му наивистичен монументализъм. Ако са представени обаче изображения на чужди пейзажи, както това се случва на последната изложба на С. Скитник „Скици и впечатления от Гърция”, как „примитивизмът” в експресионистичната нагласа на твореца би се съгласувал с традиционния пиетет към цивилизационния фундамент на Европа, без оправдателното присъствие на родна следа в натурата?

Справка у самия С. Скитник, който в интервю пред „Лик” предоставя своеобразен речеви „превод” на изобразителската си мотивация, хвърля известна светлина върху този въпрос: „През ноемврий там има малко слънце. Небето? Морето? Аз почти не видях гъстата синина на гръцкото небе и море. Имахме мокри сиви дни. И въпреки това, очарованието от това голямо гробище на минала култура, безсмъртни мъртъвци всеки ден се повишаваше. Тая исторична и художествена наситеност на всяко парче земя създава една специфична интрига към пейзажа...атмосфера, която е неразделна дори от оголените обгорели хълмове, от сякаш недораслите крайморски борове и сгърчени храсти. Оттук идва лакомството у художника – да се справи бързо, бързо с тия сложни внушения от природа, легенда, история, да ги нанесе на платното. (...) ...връзката между земята на Гърция и тия каменни късове на безглави, безръки богове, богини и простосмъртни...” (При нашите художници. Сирак Скитник. В: Лик, 3.04.1935) Без утешителните оправдания на родния племенен коректив, тълкувателската представа за гръцките пейзажи на С. Скитник като че ли би била склонна да признае техния стилов експресионизъм, особено с подкрепата на метафоричното, експресивно авторско пояснение...
1   2   3

Свързани:

Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconПрограма на българския културен институт "дом витгенщайн" виена, австрия
Ще се представят 18 страни в 9 известни исторически Виенски кафенета. Известният австрийският актьор и режисьор Щефан Флеминг ще...
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconДискурс върху христопознанието откъс от книгата на кирил милчев „градинарят на душевни сигнатури.,С.,2006. с. 129-198
Откъс от книгата на кирил милчев „градинарят на душевни сигнатури”.,С.,2006. с. 129-198
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconКонспект праисторическо изкуство палеолит, неолит, бронзова и желязна епоха в Европа
Древно близкоизточно изкуство – изкуството на Шумер, Акад, Ур, Вавилонско изкуство, Асирийско изкуство, Нововавилонско изкуство,...
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconБългарски културен институт, братислава декември 2011
Представяне на книгата „Най-силно звучи тишината”, посветена на Ян Кошка (1936-2006) – учен, поет, преводач и българист. Книгата...
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconКонспект ивен превод
Откъс от книгата на Д. Шолте „Телевизията в преходния момент. Форум за мнения или супермаркет?”
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconBalkan architecture House
Български културен институт в Прага, Румънски културен институт в Прага, Съюз на българските архитекти, Факултет по изкуство и архитектура...
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconБългарски културен институт юни 2010
Вернисаж на изложба рисунки “Изкуство без граници” на ученици от шолата по изобразително изкуство „Наум Хаджимладенов” и концерт...
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconАрхимандрит Нектарий Андонопулос
Авторът е игумен на манастира Сагмата, Гърция. Публикуваният откъс е част от книгата “Завръщане към Бога и Неговата Църква. Покаяние...
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния iconАвтобиография пламен Йорданов Петков
Търговски представител: търговия, реклама, Октомври 1995 – Октомври 1997, Изкон, Пловдив
Откъс от книгата на Пламен Шуликов „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния icon4023 Пловдив бул. „Освобождение №3 Хотел sps, ет. 3, офис 336 тел./факс: 032/ 993 215
Изследват влиянието на интернет пространството при формиране на възгледи и за реклама
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом