Закон за марките и географските означения




ИмеЗакон за марките и географските означения
страница1/5
Дата на преобразуване21.04.2013
Размер0.62 Mb.
ТипЗакон
източникhttp://bip-invest.com/files/Marks_and_Geographical_Indications_Act_bg.doc
  1   2   3   4   5
ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ


Обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., попр., бр. 82 от 17.09.1999 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., изм. и доп., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 73 от 5.09.2006 г., в сила от 6.10.2006 г., бр. 96 от 28.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 36 от 4.04.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., изм., бр. 32 от 28.04.2009 г.


ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, и защитата на тези права.


Приложно поле

Чл. 2. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна.

(2) По отношение на чуждестранни физически и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство.

Представителство

Чл. 3. (1) Всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Лицата по ал. 1, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост.

Такси

Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 73 от 2006 г.) Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, регистрация, издаване на свидетелства, ускоряване на експертизата по същество, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на откази, отменяне и заличаване, продължаване на срокове, публикации на заявката, на регистрацията и на вписванията, подаване на заявка за международна регистрация, препращане на заявка за марка на Общността, искания за определяне на общоизвестност на марки или на ползващи се с известност марки, публикация за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност, информация за заявена марка или географско означение, справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.


Държавен регистър на марките

Чл. 5. Държавният регистър на марките се поддържа от Патентното ведомство и съдържа данни за всички регистрирани марки и за всички последващи вписвания по отношение на тях.


Държавен регистър на общоизвестни марки и марки, ползващи се с известност

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Патентното ведомство поддържа регистър, в който се вписват данни за всички марки, които са определени като общоизвестни или ползващи се с известност на територията на Република България.


Държавен регистър на географските означения

Чл. 6. Държавният регистър на географските означения се поддържа от Патентното ведомство и съдържа данни за всички регистрирани географски означения, вписани ползватели и всички последващи промени по отношение на тях.


Достъп до държавните регистри

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Държавните регистри по чл. 5, 5а и 6 са публични. Всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието им.


Досие

Чл. 8. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка марка и географско означение досие, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания.

(2) Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за заявена марка или географско означение с инструкция от председателя.

(3) Информацията по ал. 2 съдържа само тези данни, които се публикуват, ако марката или означението бъдат регистрирани.

ГЛАВА ВТОРА

МАРКИ


РАЗДЕЛ I

Регистрация

Определение

Чл. 9. (1) Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

(2) Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Придобиване на право върху марка

Чл. 10. (1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.

(2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

(3) Правото върху марка е изключително право.

Абсолютни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

Чл. 11. (1) Не се регистрира:

1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която няма отличителен характер;

3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

5. знак, който се състои изключително от:

а) формата, която произтича от естеството на самата стока;

б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;

в) формата, която придава значителна стойност на стоката;

6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;

7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

8. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави - членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации;

9. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;

10. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.);

11. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г.) марка, която се състои от или включва наименованието или изображението на исторически или културни паметници на Република България, определени от Министерството на културата;

12. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.).

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган.

Относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

Чл. 12. (1) Не се регистрира марка, която:

1. е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;

2. поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;

3. се състои от регистрирано географско означение или негови производни.

(2) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:

1. регистрирана марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет;

2. заявена марка с по-ранна дата на подаване на заявката, съответно с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана;

3. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(4) Разпоредбите на ал. 1, т. 2 и ал. 3 не се прилагат при съгласие на притежателя на по-ранната марка.

РАЗДЕЛ II

Правни последици от регистрацията


Съдържание на изключителното право върху марка (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.)

Чл. 13. (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 73 от 2006 г.) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

3. вносът или износът на стоките с този знак;

4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) Изключителното право има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията.

Ограничаване на правото върху марка

Чл. 14. Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

1. своето име или адрес;

2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части.

Изчерпване на правото върху марка

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

Съвместно притежание на право върху марка

Чл. 16. (1) Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.

(2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Посочване на регистрацията

Чл. 17. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

Включване на марка в справочни материали

Чл. 18. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, притежателят й има право да задължи издателя най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.


Задължение за използване на марката

Чл. 19. (1) Когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

(2) За реално използване по смисъла на ал. 1, освен използването по чл. 13, ал. 2, се счита и:

1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана;

2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.

(3) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

Срок на действие на регистрацията

Чл. 20. (1) Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години по реда на чл. 39.

РАЗДЕЛ III

Разпореждане с правото върху марка


Прехвърляне на правото върху марка

Чл. 21. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.

(2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

(3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър по молба на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне. На новия притежател се издава удостоверение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Когато от документа за прехвърляне е видно, че поради прехвърлянето на марката има вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, прехвърлянето не се вписва, освен ако стоките или услугите се ограничат до тези, по отношение на които няма такава вероятност.

(5) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица след вписването му в Държавния регистър.

(6) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на лицето, вписано последно като притежател в Държавния регистър.

(7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 се прилагат и за прехвърляне на заявка за регистрация.

Лицензионен договор

Чл. 22. (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.

(2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго.

(3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

(4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по молба на една от страните, към която се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистровия й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печата на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.

(6) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от вписването му в Държавния регистър.

Правото върху марката като обект на обезпечение

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Правото върху марката може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на ищеца, без да уведоми ответната страна, може да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:

1. забрана за използване правата върху марката от притежателя или лицензополучателя;

2. забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя.

(2) Обезпечението се вписва в Държавния регистър на марките по молба на една от страните по иска.

(3) Молбата трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е учредено обезпечението, и данни за марката и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документ, с който е учредено обезпечението.

(4) Обезпечението има действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

Правото върху марката като обект на особен залог

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Правото върху марката може да бъде обект на особен залог.

(2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на марките се прилагат разпоредбите на чл. 26 - 31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение.

(3) Залогът има действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (1) Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател.

(2) Когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по молба на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.

  1   2   3   4   5

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Закон за марките и географските означения iconЗакон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения
Чл. 5а. Патентното ведомство поддържа регистър, в който се вписват данни за всички марки, които са определени като общоизвестни или...

Закон за марките и географските означения iconЗакон за марките и географските означения (змго) чл. 69 72
С тази процедура се цели получаване на регистрация на вече регистрирана в една страна марка на територията на други страни, избрани...

Закон за марките и географските означения iconПатентно дело и хранително законодателство
Студентите ще се запознаят с някои от основните закони на патентното дело – За защита на авторското право и сродните му права; За...

Закон за марките и географските означения iconПроизводството е с правно основание чл. 59 и сл от занн
Закона за марките и географските означения (змго) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание чл. 81, ал....

Закон за марките и географските означения iconОбяснителен меморандум
Двете страни — Европейският съюз и Република Молдова — целят взаимна закрила на географските означения (ГО) за подобряване на условията...

Закон за марките и географските означения iconОзначения за използваните в република българия формулации аб

Закон за марките и географските означения iconНай-често използвани съкращения и означения

Закон за марките и географските означения iconПълно описание на обекта на поръчката
Сервизно обслужване, ремонт и поддръжка на леки автомобили от марките “Фолксваген” и “Ауди”, както следва

Закон за марките и географските означения iconЕвропейска комисия
Споразумението между Европейския съюз и Грузия относно закрилата на географските указания на земеделски продукти и храни

Закон за марките и географските означения iconЕвропейска комисия
Споразумението между Европейския съюз и Грузия относно закрилата на географските указания на земеделски продукти и храни

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом