Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество




ИмеЗакон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
страница2/4
Дата на преобразуване22.04.2013
Размер415.46 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://pravo.ovo.bg/ZAKONI2/zakon_za_otnemane_v_polza_na_drzhavata_na_nezakonn.docx
1   2   3   4
Раздел I.

Обезпечителни мерки


Чл. 37. (1) Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито.

(2) В решението по ал. 1 се посочват наложените до момента тежести и обезпечения върху имуществото.

(3) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото е включен недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота, а когато в имуществото има няколко недвижими имота - в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

(4) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и върху парични средства на юридическо лице и на едноличен търговец, предназначени за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала само ако са начислени по отделна аналитична счетоводна сметка.

(5) Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, комисията приема решение за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни.


Чл. 38. (1) Съдът се произнася незабавно с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка.

(2) Обезпечение на иска се допуска, когато:

1. без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото, и

2. искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество.

(3) Определението, с което се допуска налагането на обезпечителна мярка, подлежи на незабавно изпълнение.

(4) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок. За молителя срокът тече от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението - от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда.

(5) По искане на комисията въз основа на определението на съда се издават отделни обезпечителни заповеди за движимите вещи и за недвижимите имоти с оглед местната компетентност на съдебния изпълнител.


Чл. 39. (1) Съдът може да наложи обезпечителните мерки по чл. 397, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Обезпечителните мерки обхващат и лихвите, както и други граждански плодове от имуществото, върху което са наложени.

(3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечителни мерки до размера на цената на иска.

(4) По искане на комисията или на директора на съответната териториална дирекция съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни средства, когато е налице опасност от разпиляване, унищожаване, укриване на или разпореждане със съхраняваното в тях имущество.


Чл. 40. (1) След влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на комисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост.

(2) Съдът се произнася незабавно с определение, което подлежи на обжалване.

(3) Заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършват въз основа на влязлото в сила определение на съда.


Чл. 41. (1) Обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от комисията от съответния съдия по вписванията и от съдебните изпълнители съобразно местната компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Вписването на възбрана и налагането на запор се извършват незабавно.

(3) За действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират държавни такси.


Чл. 42. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва по искане на органите по чл. 13, ал. 1 чрез вписване на обезпечителната заповед на съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията.

(2) Съдията по вписванията изпраща съобщение до собственика на имуществото, върху което е наложена възбраната - за извършеното вписване.

(3) Особен залог върху търговско предприятие, в което е включен имотът по ал. 1, вписан след възбраната, не може да се противопостави на държавата.


Чл. 43. (1) Запор върху движима вещ се налага незабавно по искане на органите по чл. 13, ал. 1 с изпращане на съобщение от съдебния изпълнител до ответника по обезпечението.

(2) Запорът се смята за наложен от получаване на запорното съобщение.

(3) По искане на органите по чл. 13, ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 13, ал. 1. Върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).

(4) Когато вещите са собственост на търговско дружество, съдебният изпълнител изпраща съобщение за вписване на наложения запор в Централния регистър на особените залози.


Чл. 44. (1) При запор на кораб или на друго плавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Изпълнителна агенция "Морска администрация" за вписване на запора в съответните регистри.

(2) При запор на превозно средство съобщение се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) При запор на гражданско въздухоплавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.

(4) При запор на земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съдебният изпълнител изпраща съобщение до Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните.


Чл. 45. (1) Запорът по чл. 44 се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от органите, отговарящи за съответните регистри.

(2) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения запор след връчване на запорното съобщение на длъжностното лице към съответния регистър.

(3) Не се допуска промяна на регистрацията на посочените в чл. 44 средства и техника преди вдигането на запора.

(4) Съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение за срок до три месеца на моторно превозно средство, върху което е наложен запор.


Чл. 46. (1) Запор върху вземания, които ответникът по обезпечението има от физическо или юридическо лице, се налага от съдебния изпълнител с изпращането на запорно съобщение на третото задължено лице и на банката, в която третото задължено лице има сметки.

(2) Запорът се смята за наложен от датата и часа на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице или от банката, в която лицето има открити банкови сметки.

(3) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения обезпечителен запор след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.

(4) Когато запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да я предаде на съдебния изпълнител, който я предоставя за пазене на лице, посочено от органа по чл. 13, ал. 1.

(5) Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

(6) Когато за вземанията по ал. 1 има издаден изпълнителен лист, съдебният изпълнител го изземва от лицето, което го държи, и го предава за пазене с протокол на органа по чл. 13, ал. 1.

(7) Погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.


Чл. 47. (1) В случаите по чл. 46, ал. 6 органите по чл. 13, ал. 1 имат право да поискат събирането на вземането да бъде възложено на комисията и да се образува самостоятелно изпълнително дело срещу лицето - длъжник по изпълнителния лист.

(2) Събраните суми по изпълнителното дело се превеждат от съдебния изпълнител по сметка на комисията.


Чл. 48. (1) Налагането на запор върху парични средства в национална или чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по специална банкова сметка на комисията. При преизчисляване на курса на чуждестранната валута се прилага курсът на Българската народна банка за съответната валута към датата на описа.

(2) Налагането на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по обезпечението в национална или чуждестранна валута се извършва с изпращане на запорното съобщение до банката.

(3) Запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението.

(4) Запорът по ал. 2 и 3 се смята за наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по обезпечението се изпраща след получаване на съобщението от банката.

(5) Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часа и датата на получаването.


Чл. 49. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез опис по номиналната им стойност и изземването им от съдебния изпълнител.

(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява търговското дружество. Запорът има действие за търговското дружество от получаване на запорното съобщение.

(3) Съдебният изпълнител предава наличните ценни книжа за съхранение в банка, за което се съставя протокол.


Чл. 50. (1) Налагането на запор върху безналични ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и търговското дружество.

(2) Запорът има действие от момента на връчване на запорното съобщение на Централния депозитар.

(3) Централният депозитар оповестява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.

(4) Централният депозитар е длъжен в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.

(5) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 4.


Чл. 51. (1) Налагането на запор върху държавни ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар или до Българската народна банка - поддепозитар, и до чуждестранни институции, в които са регистрирани сметки на държавни ценни книжа.

(2) Запорът се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от лицето, което води регистър на държавните ценни книжа.

(3) Лицето, което води регистър на държавните ценни книжа, е длъжно в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.

(4) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 3.


Чл. 52. (1) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.

(2) Разпореждането с ценните книжа след получаване на запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.


Чл. 53. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение от съдебния изпълнител до Агенцията по вписванията.

(2) Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и се смята за наложен от вписването му в търговския регистър. Агенцията по вписванията уведомява търговското дружество за вписания запор.


Чл. 54. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху възбранения недвижим имот, както и разпореждането със запорираните движими вещи, ценни книжа, дялове и вземания, извършени след момента, от който възбраната или запорът се смятат за наложени, нямат действие спрямо държавата.


Чл. 55. (1) При започване на принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за особените залози върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, органът по изпълнението незабавно уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки и замяната им с друго равностойно обезпечение.

(2) Имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки или срещу които е започнало принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди налагане на обезпечителните мерки по реда на този закон, се реализират от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до влизане в сила на съдебното решение за отнемане на имуществото в полза на държавата. Преди започване на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичният изпълнител уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки или замяната им с друго равностойно обезпечение.


Чл. 56. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.


Раздел II.

Действия след налагането на обезпечителните мерки


Чл. 57. (1) След налагане на обезпечителните мерки органите по чл. 13, ал. 1 поканват проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за:

1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, както и друго имущество;

2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;

3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството му;

4. сделките с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с имущество на лицето и на членовете на неговото семейство през проверявания период, както и източниците на средствата за извършването им;

5. задълженията към трети лица;

6. салдо на налични парични средства към началната дата на проверявания период;

7. други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице.

(2) Когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници, приели наследството, се поканват да представят декларацията по ал. 1. Когато наследството не е прието, органите по чл. 13, ал. 1 отправят искане по чл. 51 от Закона за наследството.

(3) Лицето представя декларацията в срок 14 дни от получаване на съобщението, а ако е в чужбина - в срок един месец.

(4) Образецът на декларацията се утвърждава с решение на комисията и се публикува в "Държавен вестник".


Чл. 58. Органите по чл. 13, ал. 1 поканват да представят декларация и:

1. третите лица по чл. 64, 65 и 67;

2. лицата, които представляват, управляват или контролират юридическото лице по чл. 66, ал. 1.


Чл. 59. Не може да се правят изводи във вреда на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство при отказ да се представи декларация.


Чл. 60. (1) След налагане на обезпечителните мерки комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството.

(2) Органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване всички материали, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок, за да направи възражения и да представи доказателства.

(3) Юридическите лица се представляват пред комисията от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.

(4) В производството пред комисията проверяваното лице може да се представлява от адвокат или от друго лице по реда на Гражданския процесуален кодекс с писмено пълномощно.

(5) Дадените от проверяваното лице обяснения и подадените декларации по чл. 57 и 58 не може да са основание за започване на наказателно преследване срещу лицата, нито да са доказателство в подкрепа на обвинение.


Чл. 61. (1) След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства директорът на съответната териториална дирекция внася в комисията в едномесечен срок мотивиран доклад. В доклада се посочват:

1. видът и стойността на придобитото имущество;

2. наличието или липсата на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;

3. доказателствата за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е незаконно придобито;

4. доказателствата за наличието или липсата на тежести или на други обезпечения, наложени върху имуществото;

5. други доказателства, на които се основава искането;

6. окончателно заключение.

(2) Комисията в едномесечен срок от внасянето на доклада по ал. 1 приема решение за:

1. прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито;

2. предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.


1   2   3   4

Свързани:

Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconЗакон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
Чл. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconМотиви към проекта на закон за отнемане на незаконно придобито имущество
Обществено икономически причини, които налагат прилагането на нови способи за ограничаване на случаите на притежаване на незаконно...
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconТема: строителство, строителен контрол
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да изземе в полза на държавата хотел “Каса Домини” в Рибарица
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconДо конституционния съд на република българия становище
Висшият адвокатски съвет подкрепя направеното искане за обявяване на противоконституционността на целия Закон за отнемане в полза...
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconЗакон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconОбщи положения
Чл. С този закон се уреждат условията и редът за блокиране и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено...
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconОбщи положения
Чл. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които...
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconПърва
Чл. С този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито...
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconРепубликабългари я народно събрание
Чл. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито като облага от престъпна...
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество iconПостъпило е мотивирано искане от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с адрес за призоваване: гр. В. Т. пл. „Център 2. 2
Зопдиппд за отнемане в полза на държавата на следното имущество придобито от престъпна дейност: от Й. И. П. и И. П. П., с правно...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом