Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година




ИмеДипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година
страница1/8
Дата на преобразуване20.04.2013
Размер1.09 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://77.70.1.38/programs/DAMIAN_Ð.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8


ГЕОЛОГО - ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА РЕГИОНАЛНА И ПОЛИТИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ




Магистърска програма

КУЛТУРНА И ПОЛИТИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ


ДИПЛОМНА РАБОТА


Тема: ВОЕННИТЕ КОНФЛИКТИ НА ГРАНИЦАТА НА 2030 година


Дипломант: Научен ръководител:

Дамян Прокопиев доц. д-р. П. Иванов

Фак. №30402


София

2013 г.


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е :


УВОД ..............................................................................................................3


ГЛАВА ПЪРВА:

РАЗПАДАНЕТО НА ДВУПОЛЮСНИЯ СВЯТ………………………10


1. Разпадането на СССР и края на двуполюсния свят……………….......10

2. САЩ новия господар на Света…………………………………………12

Изводи …………………………………………………………………...14


ГЛАВА ВТОРА:

КОНФЛИКТИТЕ В КРАЯ НА XX И НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК…..15


1. Войната в Афганистан………………………………………………… ..16

2. Войната в Ирак………………………………………………………… ..18

3. Арабската пролет………………………………………………………...24

Изводи ……………………………………………………………………29


ГЛАВА ТРЕТА:

МЯСТО И РОЛЯ НА СВЕТОВНИТЕ СИЛИ В ГЕОСТРАТЕГИЯТА

ДО 2020 г……………………………………………………………………

1. Американската геостратегия до 2020 г …………………………………31

2. Китайската геостратегия до 2020 г. ……………………………….. …...37

3. Руската 2020 г. ………………………………............................................41

4. ЕС 2020 г. …………………………………………………………………45

Изводи……………………………………………………………………...49


ГЛАВА ЧЕТВАРТА: НОВИТЕ ИГРАЧИ В СВЕТОВНАТА

ГЕОПОЛИТИКА……………………………………………………………

1. Индия ………………………………………………………………………52

2. Бразилия……………………………………………………………………53

3. Турция…………………………………………………… ………………..54

4. ЮАР……………………………………………………………………….. 55

Общи изводи …………………………………………………………………57

Заключение…………………………………………………………………....58

Списък на използваните съкращения…………………………………….....59

Списък на използваната литеатура………………………………………….60


УВОД

Втората световна война окончателно изстреля Съединените щати на позицията на световен лидер. Тяхната безпрецедентна военна и икономическа мощ обуслови началото на ерата на Pax Americana, продължаваща вече повече от шест десетилетия. Дълго време изглеждаше, че слънцето над американската империя никога няма да залезе.

След края на Студената война настъпи кратък период, в който изглеждаше, че светът навлиза в ера на политическа стабилност, траен мир и липса на конфликти. Това беше времето, когато Франсис Фукояма написа известната книга „Краят на историята и последният човек”1, в която обяви, че глобалното разпространение на капитализма и либералната демокрация ще донесе глобален просперитет и мир, включително и в страните от Третия свят. Твърдеше се още, че икономическата глобализация води до изкореняване на конфликтите в дългосрочна перспектива,доколкото основните спорове ще бъдат икономически по своята природа и ще се разрешават чрез пазарните механизми.

Напоследък обаче, за Америка става все по-трудно да продължи да изпълнява ролята си на глобален хегемон. Защото, във военно отношение, хегемонът носи отговорност за стабилизацията на ключовите региони и защитата на всеобщото достояние. В икономически план той предлага достъп до обществените блага, отваряйки вътрешния си пазар за другите държави, гарантирайки ликвидността в глобалната икономика и осигурявайки световната резервна валута. Хегемонът следва да разрешава международните кризи, а не да бъде причина за тях. Той трябва да е световен кредитор и последна надежда за спасение за останалите, а не най-големия длъжник. Не му е позволено да губи войните, в които участва, или пък да разчита на други да спасяватт икономиката му. Тоест, Съединените щати вече не могат да изпълняват ролята, която поеха преди толкова години.

Не измина много време и тази красива мечта беше разрушена – станахме свидетели на войната в Залива през 1991 година с директната намеса на основните западни сили, а малко по-късно и на серия от етнически конфликти, безпрецедентни по своите измерения и географски обхват.

Първата война в Персийския залив през 1991 г. е повратна точка в историята на CNN, която катапултира телевизионната програма сред “големите три” на Американските ТВ мрежи. Нещо което в голяма степен се дължи на безпрецедентния, исторически шанс: CNN бе единствената телевизионна програма, която осъществяваше преки предавания с вътрешността на Ирак, по време на началото на американските бомбардировки. Програмата предава „на живо“ от хотел „Ал-Рашид“ в Багдад, където са репортерите Бърнард Шоу, Джон Холиман, и Питър Арнет.2

И докато много изследователи на международните отношения се съгласиха, че икономическата глобализация и появата на глобалния пазар е ключова нова характеристика на международната система, значително по-големи различия има относно степента, в която икономическите фактори ще предопределят изгледите за сътрудничество или за конфликти в новата система на международни отношения.

Привържениците на глобалното разпространение на неолиберализма твърдят, че глобализацията увеличава взаимозависимостта между държавите и прави техните граници все по-условни. Следователно, освен че ще разпространят просперитета, процесите на глобализация ще доведат до международно сътрудничество и световен мир.

Една част от критиците на неолибералните привърженици на глобализацията се противопоставят именно на предположението, че глобализацията стимулира сътрудничеството и мира. Вместо това те предричат интензификация на конфликтите между регионално - икономически блокове, конкуриращи се помежду си за пазарни дялове и технологично превъзходство.

Освен това съществуват и анализи, които не са част от дебатите за глобализацията, а се концентрират изключително върху въпросите за международните конфликти и сигурността. В противовес на идеята за глобализация, Самуел Хънтингтън представя провокативен възглед за бъдещия световен ред и глобалната сигурност. В своята книга „Сблъсъкът на цивилизациите и възстановяването на световния ред”3 той твърди, че бъдещето ще се характеризира със сблъсъци между цивилизации или между техните основни представители, а не между държави и региони, както е било в миналото. С. Хънтингтън дори идентифицира седем цивилизации, които са в конфликт помежду си. На макроравнище всичко се свежда до „Западът срещу останалите”, като най-интензивните конфликти ще бъдат между мюсюлманските и азиатските общества, от една страна, и Запада, от друга. Хънтингтън е широко критикуван за „опростяване” на проблематиката и до известна степен беше опроверган от развитието на някои конфликти в последните години, при които Западът (или по-скоро САЩ) влизаше в съюзи с мюсюлмански държави (например Босна, Азербайджан и Туркменистан).

Друг провокативен сценарий за глобален конфликт е предложения от Robert Kaplan, който в статия от 1994 година4 твърди, че определящ елемент на бъдещия свят ще бъде известна форма на анархия, предизвикана от бедност, криминална престъпност, свръхнаселеност, масови болести и трибализъм. Неговият сценарий се базира върху прехвърлянето на опустошителния и катастрофален опит на Западна Африка в други части на света, включително и в западните страни.

Друга част от изследователите на международните отношения посочват споровете за разпределението на ресурсите като основна причина за бъдещите международни конфликти. Идентифицирането на конфликтите за ресурси като основен фактор за войните между държавите не е ново явление. Още през 70-те години на ХХ век загрижеността на западните общества за тяхното икономическо благосъстояние, заплашено от двете петролни кризи, даде тласък на изследванията в областта на конфликтите за ресурси. Едно изследване от 1986 година5 описва 12 международни конфликта през ХХ век, които са свързани с разпределението на ресурси, започвайки от Втората световна война и завършвайки с Фолклендско-Малвинската война. Достъпът до нефт е бил основна причина за седем от тези конфликти. Само 5 от тях са били свързани с възобновяеми ресурси, докато 10 - с невъзобновяеми.

Thomas F. Homer-Dixon дава две обяснения на наблюдението, че държавите воюват повече за невъзобновяеми, отколкото за възобновяеми ресурси:

Първо, доколкото невъзобновяемите енергийни източници (нефт, газ и т.н.) и минералите са съставна част на всяко военно производство, те директно могат да бъдат преобразувани във държавна (военна) мощ (сила) за разлика например от водата, горите или рибата.

Второ, повечето държави, които са най-зависими от възобновяеми ресурси и следователно са най-мотивирани да отнемат ресурси от своите съседи, също така са и изключително бедни, което ограничава тяхната способност за агресия.

През 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век силната загриженост за енергийната сигурност до известна степен намалява в резултат от значителното повишаване на предлагането на енергия, предизвикано както от успешната стратегия на Запада за диверсификация на източниците, така и поради изключителната концентрация на научните изследвания върху етническите конфликти.

От края на 90-те години обаче се забелязват нови тенденции – невъзобновяемите източници бавно но сигурно се изчерпват, а зависимостта от внос на енергийни ресурси на повечето западни държави (както и на страните от Югоизточна Азия) се увеличава. Това накара изследователите на международните конфликти да преразгледат някои преждевременни хипотези – например, че войните между държавите са явление от миналото.

От гледна точка на (не)сигурността мястото на Европейския Изток и Югоизток, Балканите и България се открояват с все по-ясно забележими културно-цивилизационни измерения, вързани с трудно преодолими неблагоприятни инерционни процеси. На субективните усилия за изграждане на интеграционни механизми, насочени към позитивни изменения, все още противостоят значими обективни препятствия, създаващи условия за мултиплициране на центробежните тенденции. В по-конкретен план, интеграционните предизвикателства пред България и нейното население са обусловени най-вече от социално-икономически и културно-политически фактори с ясно изразен етно-конфесионален отенък.

През всички военни и граждански конфликти на изминалия XX век са загинали над 150 милиона човека, като повече от една трета от тях са били цивилни.

На прага на новото хилядолетие пред човечеството се откриват два пътя. Първият е пътят на креативната дипломация, при който се целят постигането на компромисни решения и зачитане правото на самоопределение Вторият може да бъде определен като „деструктивно поддържане на напрежението“, при който дали ще се базира върху „провеждането на локалните военни конфликти“ или ще се търсят „нови сфери на влияние“, при него се използват дезинформация и прилагане на силови методи в нарушение на приети международни конвенции.

Всеки един военен анализ предизвиква тревога за бъдещето на нашия малък свят.

Подобряването на международните отношения в световен мащаб през последните десетилетия доведе до рязко снижаване на вероятността от разпалване на глобален конфликт. Това важи както за тези, при които се прилагат конвенционални оръжия, така и за всички останали, базирани върху употребата на ядрени, химически, биологични и друг вид средства за масово поразяване. Не може да се отрече и нарасналата роля, която Съветът за сигурност към ООН и в частност неговите въоръжени сили, играят в този процес. През деветдесетте години на XX век (в периода 1987-1997 г.) военните разходи се съкращават с близо 1,36 трилиона при среден темп на снижаване от 7-8 процента. Общата численост на регулярно действащите армии намалява с 28,5 милиона военнослужещи, което е спад от 16 -17 процента.

В този период се въвежда забраната за употреба на всички видове химически оръжия. На дневен ред е поставен и въпроса за унищожаването на противопехотните мини. ООН предприема практически стъпки за пресичане опитите на някои държави да се сдобият с оръжия за масово поразяване. Политиците прибягват до използването на военна сила все по-внимателно. Извършва се обмен на информация между армии, които доскоро са считани за вражески.

 Независимо от всичките тези положителни тенденции, това е периодът, през който милитаризацията приема нови форми, съответстващи на обществено-политическите промени в света Един от първите признаци е привличането на висококвалифицирани експерти, чиято задача е усъвършенстването на различните видове въоръжение, разработката на нови методи за управление на човешките ресурси, материалните и техническите резерви, както и решаване на логистични задачи.

През втората половина на XX век се отбелязва безпрецедентен ръст на бойните възможности на войсковите подразделения. Въпреки снижаването на общата численост, броят на армиите се увеличава, като към всеки петдесет съществуващи се добавят нови десет. В повече от тридесет страни, в които се води гражданска война са налице военни стълкновения, при което съществуват минимум две действащи армии.

  На практика всяка една държава в света разполага със собствена армия (с изключение на Коста Рика и Исландия). Тези армии образуват единна система, при която всички съставляващи елементи са функционално и еволюционно свързани.

  Този еволюционен процес генерира някои будещи тревога явления. Военната мощ на много от т. нар. „развити държави“ многократно превишава отбранителните им нужди, като при това изключваме наличието на ядрен арсенал. Армията на САЩ поглъща над една трета от световните разходи за въоръжение. Продължава териториалното нарастване на военните блокове и в частност на НАТО, без за това да са налице някакви потенциални заплахи. Извършва се бързо превъоръжаване в редица държави, като успоредно с това се разширява обхвата на прилагане на т. нар. „невоенно“ използване на армейските подразделения. Типичен пример за това са различните миротворчески операции, които не са съгласувани с ООН или патрулирането на военни кораби, чиято задача е да се гарантират различни търговски операции.

 Възможностите на армията се разширяват за сметка на използването на нови технологии и все по-високата степен на професионализация, както и увеличаване количеството на резервите. Продължава усъвършенстването на ракетноядрените оръжия, които според експертите ще бъдат основен възпиращ фактор до средата на XXI век. Успоредно с това, в резултат на прилагането на нови технологии, поразяващата мощ на конвенционалните оръжия е повишена над петнадесет пъти. Компютъризацията на подразделенията позволява на група от няколко войника да придобие огневата мощ на пехотна рота. Новите стрелкови оръжия произвеждат няколко хиляди изстрела в минута, като куршумите са в състояние да пробият и най-съвременните бронежилетки. Приборите за нощно виждане и лазерните далекомери отдавна са неделима част от стандартното въоръжения. Все повече се налагат „екологично чисти“ и „нелетални“ оръжия. При тях няма замърсяване на околната среда. Те поразяват живата сила на противника като предизвикват инфаркти, епилептични припадъци, парализи, и други.

  За последните десет години търговията с оръжие е нараснала с над двадесет процента. На практика всяка една държава, която не е разполагала със собствена войска до втората половина на XX век, може да преобразува наличните въоръжени части във високотехнологична армия за много кратък период от време. Например Саудитска Арабия, която до преди няколко десетилетия разполагаше само с няколко подразделения, снабдени с леко стрелково оръжие, в момента притежава една от най-мощните армии в региона, включваща авиация, флот и сухопътни войски, изцяло изградени на професионален принцип.

  С не по-малко мощни армии разполагат и Египет, Сирия и други арабски държави. Гигански по мащаб проекти за превъоръжаване реализират Индонезия, Малайзия, Филипините, Еквадор, както и редица други. Повсеместно се търсят пътища за усъвършенстване на военната мощ. В страните от Южна, Югоизточна Азия Близкия Изток и Азиатско-Тихоокенаският регион, се извършва масово превъоръжаване. Оръжия се закупуват от САЩ, Англия, Русия, ЮАР, Израел. Надпреварата във въоръжението в развиващите се страни отдавна е прехвърлила всякакви разумни граници. Там, където в началото на миналия век са се използвали копия и стрели, сега се извършват нападения с ракетно-артилерийски установки (Сомалия, Либия и др.). Пренасищането с оръжие на нови територии неминуемо способства за увеличаване на възможността то да бъде използвано, като тази възможност в редица случаи се отнася и до страните доставчици.

  Много държави от пасивни консуматори се превръщат в производители на оръжейна продукция. Освен производство на самолети, танкове и друга техника, се увеличава броят на държавите, които са в състояние да произведат ракети с малък и среден обсег на действие. Военната мощ в редица региони на света е близка до тази на европейските държави. Достатъчно е да споменем, че КНР КНДР, Виетнам, Тайланд, Тайван и други страни от региона са в списъка на петнадесетте най-силни във военно отношение държави. Държави като Иран, Пакистан, Индия и др. инвестират все повече средства за усилване огневата мощ на регулярните подразделения и в закупуване на съвременни системи за управление на огъня.

  Повишените изисквания към бойните умения, както и необходимостта от нанасяне на бързи и прецизно направлявани удари, налагат въвеждането на съвременни форми на обучение на личния състав. Все по-често в процеса на обучение се използват ефективни средства за психологична обработка. Армия, съставена от професионални войници, имащи зад гърба си десет и повече години боен опит, е многократно по-ефективна от наборните, при които едва 50% от военнослужещите са в състояние да проведат ефективна военна операция.

  В щабовете и научните центрове на военните академии се проиграват сценарии на бъдещите войни в това число и такива, които предвиждат Световна война. Интересно е да отбележим факта, че в качеството на възможен противник се предвижда и Русия. Приемането на стратегически концепции и военни доктрини от страна на ръководните органи на НАТО е обвързано с изискването за прилагане на военна сила във всяка една точка на планетата, което се различава съществено от определението за отбранителни операции.

  Способността за широкомащабни действия от страна на развитите държави се подкрепя и от наличието на многомилионен резерв. Това са цивилни лица, които са преминали различни форми на обучение и само за няколко часа могат да поемат изпълнението на военни задължения. Без този резерв регулярните въоръжени сили не са в състояние да провеждат ефекти военни операции. Най-силно този резерв нараства в САЩ и Канада. Тенденцията е този процес да запази своята динамика до 2020-2030 година.

В противовес на призивите за мир се изграждат материалните основи на бъдещите военни действия. Независимо от темповете на съкращаване на конвенционалните въоръжени сили, очакванията са, че към 2030 година те да наброяват над 15 милиона. Тази численост се доближава до числеността на армиите малко преди Първата Световна война. Проблемът е, че тогава поразяващата мощ ще е нараснала над петдесет пъти, като това ще е съчетано с повишена маневреност.

  Според редица военни доктрини армията и въоръжението сами по себе си не представляват заплаха и не могат да предизвикат военен конфликт. Ако се доверим на някои експертни анализи, военните конфликти са инициирани от политическите сили. Според мнозина дори надпреварата във въоръжаването не поражда заплахи и не влияе на безопасността. Подобен едностранчив подход не отчита влиянието на армията върху политическите процеси.

  Репресивната мощ на армията лесно може да излезе от контрол. На практика военните са в състояние да влияят както косвено, така и непосредствено при приемането на политически решения. Заплашителното поведение на една армия неминуемо довежда до ответна реакция. Военната сила не само олицетворява, но е и призвана да обслужва процесите на конфронтация.Наличието на свръхмощни армии, които провеждат широкомащабни операции, засилва недоверието и увеличава вероятността от възникването на военни конфликти.

 Проблемът е в това, че т. нар. “зрели демокрации” са тези, които използват своите армии за упражняване на натиск върху цивилното население. Достатъчно е да споменем атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, както и бомбардирането със запалителни бомби на Токио, Дрезден и Лайпциг. Използването на химически бойни отровни вещества във Виетнам, Лаос, Камбоджа и на други места. Бомбардировките с обеднен уран в Иран и Югославия. По този начин бойните действия престават да бъдат средство за изпълнение на оперативни задачи и се превръщат във форма на репресия срещу цивилното население.

  Все по-често армията се използва като средство за сплашване при намеса във вътрешните работи на трети държави. Това включва провеждане на военни маневри, съсредоточаване на военни подразделения в определени райони, умиротворителни или военни операции на чужда територия. Достатъчно е да отбележим факта, че само администрацията на президента Рейгън е провела над 21 военни интервенции в чужди държави, като някои от тях включват и сваляне на легитимно избрани правителства.

  Съгласно „Стратегия за национална сигурност на САЩ през следващото столетие“ (обн. 1997 г.), на американските военни сили се отделя особено място при създаването и подкрепата на коалиции и съюзи, които са призвани да защитават интересите на Америка. Гарантирането на световно господство се реализира не само посредством дипломатически стъпки,но и с военни средства. Според този документ „демократичните реформи“ трябва да бъдат подпомагани от „масирано военно присъствие“ и „налагане на постоянен страх“. В същия доклад може да прочетем следния пасаж:

  „Ние ще съхраним общата численост на въоръжените си сили в Европа, за да гарантираме американското влияние ...“

  Това е ярък пример как армията може да бъде използвана като фактор в международната политика. Подобна позиция има за цел да демонстрира, че САЩ са в състояние да употребят военна сила срещу друга държава, без за това да се изисква санкция от страна на ООН. Такъв тип интервенции се дефинират като „извънредни операции“.

 Отсъствието на реални заплахи предполага генерирането на аргументи, които да бъдат лесно възприети от масовото съзнание. Като такива можем да посочим: борбата с тероризма, наркобизнеса, хуманитарни операции, мироопазващи операции и др.. Подобен род действия са от пълномощията на други институции като полиция, хуманитарни организации и др., чиято издръжка е много по-малка. На практика сме свидетели как армията обсебва пълномощията на други държавни и неправителствени институции.

 Подобен процес едва ли би останал без последствия. Остава въпросът какви ще бъдат те? Ето в това направление искам да насоча и моята дипломна работа!

Целта на дипломната работа е изследване на условията, реда и последователността на проведените военни и граждански конфликти през изминалия XX век и евентуалните бъдещи конфликтите на границата на 2030 година.

За постигане на тази цел, в дипломната работа се решават следните научни задачи:

Анализиране на на условията, реда и последователността на проведените военни и граждански конфликти през изминалия XX век;

Изследване на възможността за провеждането на евентуални бъдещи конфликтите на границата на 2030 година.

Поради разнообразието на факторите, влияещи върху възможностите на условията, реда и последователността на проведените военни и граждански конфликти през изминалия XX век и евентуалните бъдещи конфликтите на границата на 2030 година, в дипломната работа са наложени следните ограничения:

 изследвани и анализирани са само военните конфликтитe в Ирак и Афганистан;

 не се изследва разпадането на бивша Югославия;

 изследвани и са посочени основните документи, необходими при анализиране на Военните конфликти на границата на 2030 година;

 не са обект на изследване невъзобновяемите енергийни източници (нефт, газ и т.н.) и минералите, които са съставна част на всяко военно производство.

Основен подход, използван при разработването на дипломната работа е системният подход.

Основни методи на изследване са анализ и синтез, моделиране, сравнение и аналогия.


  1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа превод: Стефан Станчев
Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа тема: Фондови борси
Заключение
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа на тема: Въвеждането на кредитната система в България – между идеята и практиката
Промените във во в България. Стил на образователна работа в су “Св. Климент Охридски” преди влизането на кс / 13
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България
Увод
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconНа вниманието на всички студенти
Съгласно решение No: 11/12. 06. 2009 г на Акадмичния съвет на Русенския университет «Ангел Кънчев» към процедурите по дипломиране...
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconКатедра Публична администрация Изисквания при разработването на дипломна работа Насоки при избор на тема
Дипломантът избира конкретен изследователски проблем, който да бъде разработен в дипломната работа
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа Тема: "Електронната търговия – маркетингов, продажбен и комуникационен феномен"

Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа
Тема: “Ролята на потребителския кредит в развитието на българското производство”
Дипломна работа тема: военните конфликти на границата на 2030 година iconДипломна работа тема : "форми на безналични плащания и тяхното счетоводно отчитане"

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом