Георги константинов след полунощ




ИмеГеорги константинов след полунощ
страница1/53
Дата на преобразуване17.04.2013
Размер6.54 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://lib.a-bg.net/wp-content/uploads/2012/02/IV-ТОМ-II.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   53
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ


СЛЕД ПОЛУНОЩ


НА ВЕКА,


ЗОРАТА НЕ ЩЕ


ИЗГРEE


(ЗАПИСКИ НА ЕМИГРАНТА - II)


ШРАПНЕЛ 2011


ТОМ II ПРОДЪЛЖАВА МОИТЕ “ДНЕВНИЦИ” ОТ ДАТАТА, ДО КОЯТО БЯХ СТИГНАЛ В ПРЕДИШНИЯ ТОМ I-ВИ НА ЕМИГРАНТСКИТЕ МИ ЗАПИСКИ.

РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ОТ СПОМЕНИТЕ МИ, КОЯТО ОБХВАЩА ЕМИГРАНТСКИЯ ПЕРИОД (ОТ 16 ЮЛИ 1973 г., КОГАТО “ПАДНАХ” ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА СТЕНАТА В ИТАЛИЯ, ДО ОБРАТНИЯ ПЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ НА 19 МАЙ 1991 г.), НА ОТДЕЛНИ “ТОМОВЕ”, Е ИЗВЪРШЕНО ПОРАДИ ЧИСТО “МЕХАНИЧНИ” СЪОБРАЖЕНИЯ. ИЗДАВАНЕТО Й В ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ТОМ, БИ ДОВЕЛО ДО РАЗПАДАНЕТО НА КОЛИТЕ И ЗАГУБА НА СТРАНИЦИ. КРАЯТ НА ВСЕКИ “ТОМ” НЕ ЗАВЪРШВА С НЯКАКВИ МАРКИРАЩИ, ЗНАЧИТЕЛНИ СЪБИТИЯ.


*

* *

Неделя, 1 юни 1975 г.

Аз стоя на ляво от онова, което пиша, защото още не се е родил този, който би имал куража да отпечати това, което мисля. Отидох да отнеса “фризираната” статия на Хаджията за “Наш път”. При него заварих Федерика Монсени и мъжа й Иглезиас (“Жерминал” беше псевдонима му). След като прегледа написаното, “отговорният редактор” сподели с гостите мнението си и както обикновено, започна с възражения, като цитира някаква фраза, която му звучала провокаторски. Поисках да я видя, след което прибрах листата в джоба си и обещах да му напиша нещо друго за следващия брой. Госпожа министърката ме погледна укоризнено и каза, че терорът бил детската болест на анархизма, и че поради нея сме били в днешното състояние. Не й останах длъжен:

- А, аз пък мислех, че е защото от анархисти, станахме министри.

Хаджията я изпревари, поглеждайки ме възмутено, за да не кажа убийствено, и направи жест да спра. Той я боготвори (за него тя е най-голямият оратор на ХХ век) и се ласкае от близостта си с нея. А аз не мога да я търпя, откакто я чух веднаж да казва за Дуррути снизходително: “Нашият бандит.” Не исках да им отравям съвсем настроението, нито да скъсвам с Хаджията по повод стореното преди половин век, сега, когато никакви разговори не можеха да го поправят, затова станах, сбогувах се и ги оставих да злословят зад гърба ми. Следващият петък, когато се видяхме на събранието, той ми каза, че не съм можел да се държа така непочтително с толкова заслужила деятелка и още по-малко с една легенда на нашето движение. Отговорих му, че аз никога не съм имал пиетет към министрите или легендите, а когато те са анархисти, паднали толкова низко, ме обвзема желанието на Гьобелс, когато чуел да се говори за култура. И добавих, че ако в следващата гражданска война някой опортюнист каже: “На фронта падна братът сталинист”, трябва пръв да бъде разстрелян, заедно с братята си! (Намекът ми беше за прословутата реч на Монсени в Барцелона, по повод майските събития през 1937 година, в която тя беше апелирала да се спре “братоубийствената” война, защото британските военни кораби били на път към пристанището, готови да се намесят с артилерийски огън, за да въдворят “ред” сред републиканските сили. Тези “кораби” бяха вкарване в употреба всеки път, когато опортюнистите се нуждаеха от аргументи.) Хаджията изглежда разбра, че няма да имам никакви задръжки, а и не искаше споровете ни да имат свидетели и обеща скоро да изложи писмено мнението си, за да ме убеди, че нищо друго не е могло да се случи в онази испанска и европейска обстановка. Казах му, че ще чакам и ще му отговоря също писмено, след което минахме към точките от дневния или по-скоро от нощния ред на нашето събрание, което, както обикновено, продължи до среднощ. На връщане Х. ме призова да бъда по-сдържан в критиките си за Испанската гражданска война, като ми пробута “Ужасът да бъдеш девствен” на Ст. Маларме (по който Лилиев бе направил стихотворение.) Отговорих му с “Удоволствието да бъдеш проститутка”... от мен. За да не задълбочаваме разговора ни в тая посока, той каза, че сме “пили вода от един извор”. За жалост - помислих си - той е останал при стария извор от който вече не пият вода и замълчах, за да не развалям съня му! На спирка Гар дю Нор, където трябваше да сменим метрото, за да поеме всеки в своята посока, си пожелахме “Лека нощ.”


Понеделник, 2 юни 1975 г.

Започнахме работа в апартамент, където живее един флик (M. Patrick Delabruere – Gardien de la Paix, MGPF № 75000817 – Mutuelle Generale de la Police Francaise – флик е подигравателното название на джандарина). Ще трябва да се изнася. На сутринта се събра компания от мъже и жени. Пият и слушат режещата музика от един магнетофон. С Бензауи се задъхваме от прокопаването на дебелите стени от тухли и бетон с дебели железа, които носят конструкцията от шест етажа. В стаята на джандарина, “пазител на мира”, има снимки: една група жандарми в униформите си и на друга - същата група в бяли халати. Учат карате, бокс и т.н., за да опазят “мира”. Те се готвят, а нашите овни плямпат. Бензауи поне на думи е съгласен, че тук само картечниците могат да решат въпроса, но за жалост няма... картечари. Само един терор е оправдан морално и исторически – революционният терор срещу висшите представители на властта и богатството.

- Морално, защото революционерът влиза в неравна схватка с гигантската им машина, принасяйки себе си в жертва.

- Исторически, защото те са главната пречка по пътя на човешкия род към Свободата и интегралното развитие на неговия потенциал.


Четвъртък, 5 юни 1975 г.

Последни емигрантски новини:

- Ценковият наемен работник в Печатницата Иван Събев, е фотокопирал всички картотеки и промените в тях от архива на “Бъдеще”.

- Мато Коритски иска да прави отделна общонационална организация, която “да издигне нови знамена” (и ме кани в петък у тях на вечеря).

- Каранов, Кольо Тенджерков и “Швейцареца” (д-р Мутев) са отпечатили некролога за Иван Рачев в 500 екземпляра за 200 франка в печатница “Балкан”.

- След дълги спорове за това дали “новото анархистическо списание” да носи заглавие “Свободняк” или “ Свободняшка мисъл”, Каранов е поръчал в “Балкан” 2500 корици, но се е мръщил и поради високата цена се е отказал.

Мислили да го правят към 40-50 страници на циклостил (машините били вече при Кольо). Каранов казал с пренебрежение за “Наш път”: “Остави тази апокрифна книжнина!” На компанията им трябвало някой, който да пише и че ако съм се съгласял, можело да изписвам половината от списанието им. Ценко поръчал на Събев да ми предаде, че искал да се види с мене. А Иван Събев декларирал, че е готов години наред да пише върху восъчна хартия безплатно на пишущата си машина, само да излизало списанието.

Трябва да проверя, дали тази група е идентична с Кирчовата (Кирил Яначков), която пък иска да издава “Мисъл и Воля”. Д-р Мутев от Швейцария се готви да издава “Балканска Дума”, а д-р Тошо Митев предлага да се списва “Изток”. Нямаме сили нито за едно, като за пред хора, но болни амбиции, колкото искаш. Ако да имаше достатъчно революционери, бих се съгласил на подобна стъпка, срещу колективен контрол при определяне линията на списанието и право на цензура над статиите, но тъй като няма и един, поради което никаква колективна революционна линия не е възможна, аз пиша от време на време при Ценко, за да покажа на Хаджията, че мога да намеря и другаде трибуна, ако непрекъснато поставя въпроса за съобразяване с неговите “стратегии и тактики”, адресирани към “покойниците от емигрантските гробища...”


Събота, 7 юни 1975 г.

Хаджията разказа със съжаление пред мамзел Лвов, че не е закупил стаята срещу него, която била обявена за продан “пълна” - с една стара баба. Сега тя беряла душа в болницата от сплитане на червата и нашият социален, организиран и революционен анархист могъл да спечели от сделката, защото сега стаята щяла да се “опразни”.

- Аз – каза той – не й желая смъртта, но жалко, че не купих стаята заедно с нея! Мен ме е малко срам от бакалските му сметки, но Катя е със същия манталитет и намира всичко казано за напълно нормално...


Неделя, 8 юни 1975 г.

Видях Каранов в кръчмата на “Рачко Пръдлето” на ул. “Фобург Сен Мартен”. Това са свършени хора. Старият носорог (Хаджията) е опортюнист и своего рода анархистически Добри Терпешев (разбира се безкрайно по интелигентен от “н-к щаба на НОВА”), но поне в рамката на опортюнизма, у него има нещо сериозно и постоянно.


Понеделник, 9 юни 1975 г.

На излизане за работа, виждам че пред сградата където е “моят двустаен” се е събрала цяла глутница жандари. Пазят. Навярно по целия път е така. След малко профучават коли с кортеж от мотоциклетисти в полицейски униформи и бяли каски. Пазят някой големец да не бъде убит, а не си задават въпроса защо са докарали нещата дотам, че да ги убиват. Ако го поставиш, ще отговорят, че “светът е полудял” и навън шарят толкова луди, че е по-добре да се вземат необходимите предохранителни мерки...


Сряда, 11 юни 1975 г.

Разговаряме с Хаджията, който казва за Теню “Локума”: “Горкият, какво ли ще прави, когато няма да може да работи повече, той е работил само на черно! И жена му е в същото положение.”

Питам го, дали Бакунин, Дякон Левски или Ботев са имали секюрите сосиаль? Нашите еснафи искат да бъдат... осигурени революционери.


Петък, 13 юни 1975 г.

Първите революции в нашите страни (Унгария, Полша и т.н.) започваха, като Попгапоновска процесия от 1905 г. - с молба към “царя”, с ленински икони и хоругви, носени от демонстрантите и с недоволството на вярващи във “висшата справедливост” към която са обърнали молитвен взор: “Ние те молим Царю, като един баща...” Това за по-голямата част от плебса е нормално. Малцина схващат цялата негова детинска наивност, абсурдност и несъстоятелност. След което залпът разбужда “децата” и те виждат своя кръвожаден “баща” без маска и грим. Като че ли винаги се е започвало по този начин с девизите/лозунгите на господстващата “религия” и подсъзнателно са търсили нейния защитен чадър. После, разстрелите, както в кървавата неделя или танковите набези в Берлин, Будапеща и Варшава, смазват и погребват илюзиите, за да се появи на следващия етап революцията в своя по-“чист” вид и във всеки случай – с все по-нарастващата увереност в необходимостта да бъдат размазани, като дървеници тези за които официалната пропаганда е създала ореол на справедливи властници, които понякога не могат, поради трудностите, но винаги искат да помогнат на своите страдащи поданници-синове...

Трябва да намеря писмото на Солженицин “До съветските ръководители”, за да напиша в тоя дух статията “СОЛЖЕНИЦИН И ПОП ГАПОН” и в нея да насоча вниманието към онези бунтовни и революционни събития и моменти в историята на руския и нашите народи в които и където животът счупва политическата линия и идеи на писателя..


Неделя, 15 юни 1975 г.

Мато иска да правим ни повече, ни по-малко една революционна, терористическа организация от 2 -3 души. Без да се казва на Ценко или на който и да е. Срещу болшевиките трябва да се действа по същия начин по който те действат срещу нас. Интересува се също какви са възможностите за изпращане на печатни материали в България? Преди това ми каза, че би се върнал в България и би им казал: “Не ви обичам, но не виждам защо трябва да живея във Франция?” Отправя ми доста ласкателства. След това прехвърля разговора върху сделката в Техеран и най-вече в Москва през 1944 г. за подялбата на Източна Европа между Сталин и Чърчил-Рузвелт. Той счита, че не реалното съотношение на силите, е определило процентите на влияние във всяка от нашите страни, а по-скоро фактори от рода на хитрост, шантаж, покер, по-добра информираност за слабите и силни страни на контрагентите в търговията с цяли народи и една по-ефикасна стратегия и система на използването на силата и слабостта на противниците, за да им повлияе по начин, позволяващ извличането на най-голяма полза за Русия.

Слушам с напрегнато внимание меандрите на Матовата мисъл, структурата на разговора и най-вече въпросите му. Да си призная малко съм изненадан, но му отговарям мъгляво или изпращайки го зад “тъч-линията”. Питам се коя ли полиция го изпраща? За чия сметка работи? На кого и за колко иска да ме продаде? Насочването на “терористическия разговор” към Изтока ме кара да си мисля, че поръчката е на “нашите” чекисти или на московските. Но би могло да е проверка от страна на френските служби, особено, ако до тях са стигнали някои мои разговори или опити на ДС да ме компрометира и ако не може да получи екстрадирането, да ми направи черни дните с помощта на французите. Всичко е възможно, лошото обаче е, че не мога да споделя разговора и подозренията си с Ценко. Не само защото Мато е земеделец, но той минава за преуспяващ бизнесмен от когото нашият “Раковски” очаква солидна финансова подкрепа за “освободителното дело”. А моите разкрития, които не мога да подкрепя дори с един магнетофонен запис, е лесно да бъдат интерпретирани като опит да посея съмнения и разкол сред “борците за свобода и демокрация”. Хаджията не може да ме информира за събеседника ми, а от догадките му нямам нужда. Мога да ги сторя по-добре от него и следователно ще трябва да се оправям сам, изчаквайки натрупването на факти. Добре е, че съм предупреден и трябва да внимавам пред кого, какво говоря, или да банализирам разговорите за терора, като ги направя публични и теоретични... Разделяме се “радушно”, без да се издавам с промяна в реакциите и отношението ми. Казвам му на изпроводяк, че организационният въпрос заслужава най-голямо внимание, сериозно проучване и дебатиране, разбира се tete-a-tete..

***

От утре сме на нов обект на № 33, Авеню “Джордж V”, на пъпа на Париж. Шанзелизе е на някакви 500 метра и там където “нашето” авеню удря в най-широкото в Европа, насреща е прочутото едноименно кафене “Джордж V”, където чаша кола струва 15 - 20 пъти по-скъпо отколкото в “нормалните” парижки заведения, но в замяна на това можеш да седнеш на масата на широкия 20-метров тротуар и да съзерцаваш тълпите от туристи от цялия свят. Казват, че през този сезон в Париж се изсипват ежедневно по един милион гости от цялия свят.


Вторник, 17 юни 1975 г.

Прочетох в “Посев” интервю със Солженицин пред една от отвъдокеанските телевизии на тема идеологическата и политическата палитра сред дисидентите. Констатирах, че “почетният гражданин на Америка” не е твърде почтен към своите противници. С него вървим по различни пътища, които се кръстосват, но не се пресичат. Солженицин върви горе и се среща с палачи ала франкистите, лакеи от рода на “синдикалиста” Мини и прочее герои от банкетите, а аз вървя по долния път при испанските пролетарии и изгнанници, затова никога няма да се срещнем. Такива като него, хиперболизирайки ролята на ИКП в едно повторение на Испанската гражданска война, отново ще говорят за “комунистическата опасност”, за да премълчат анархията и нейния идеал...

Въпреки това, трябва да не се поддавам на чувствата и настроенията си, като се опитам да го разбера. Да разбера привързаността му и дори адмирациите към масовия убиец на испанските работници Генералисимус Франциско Паулино Ерманхилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо? Може би това е като злорадството, което изпитваше Бай Иван Костов, след като бе капитулирал против волята и същността си и когато се срещнахме след няколко години приветстваше кланетата на генерал Сухарто през 1965 г. в Индонезия, където главните жертви бяха бедни селяни, към които той неведнаж бе изразявал привързаността си преди да го принудят да плюе на разбиранията си...

***

Както забелязах неотдавна, подигравателните погледи на французите ме съпровождаха всеки път, когато ме чуха да си свирукам “Марсилезата”. У нас тя беше сигнал на нашата група още преди да се озовем затвора. Когато остро изсвирените начални ноти на революционния марш прорежеха въздуха в нощта, ние знаехме, че под прозореца стои приятел. Тук във Франция това беше ни повече, ни по-малко един казионен химн, придружавал всички исторически мизерии на официална Франция от два века насам. Когато понякога го засвирвах по парижките улици, хората ме гледаха и с презрение, и с ирония, мислейки, че съм “добър французин” или ансиен комбатан (бивш боец от Първата световна война, който измъква от нафталина старата си униформа с дрънкулките и със знамето застава в редиците зад президента пред “вечния огън” и “незнайния войн” – един ритуал, който предизвикваше смях у по-младите поколения)..

Навярно по същия начин у нас биха реагирали, ако чуеха някой да си свирка по улицата “Българио мила”, на която народът бе съчинил не лоша пародия.

Единственото, което все още не мога да проумея, е защо “ултралевите” се занимават много повече с чилийския или виетнамски въпрос и мното по-малко – с ФРЕНСКИЯ? У нас, отклоняването на вниманието във фалшива посока беше и е работа на правителствените агитпропи...

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   53

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Георги константинов след полунощ iconГеорги константинов след полунощ на века зората няма
Тито да ни арестуват и предадат на българските си колеги срещу половин тон говеждо на персон, както се говореше упорито за договорните...

Георги константинов след полунощ iconЗапознай се с биографията на Георги Константинов
Прочети внимателно произведението на Георги Константинов,,Туфо рижият пират” и помисли върху въпросите на стр. 95

Георги константинов след полунощ iconТема: здравеопазване
МЗ. Както Константинов, така и предшествениците му в кабинета „Борисов” Божидар Нанев и Анна-Мария Борисова не са членове на герб....

Георги константинов след полунощ iconГеорги Константинов Иванов

Георги константинов след полунощ icon12 дни /9 нощувки
Отпътуване от София в 17. 25 ч. Кацане в Доха в 23. 45 ч. Следващ полет за Сингапур в 01. 55 ч. (след полунощ на 20 септември)

Георги константинов след полунощ iconПожарът -разказ от Георги Константинов

Георги константинов след полунощ icon19. 08. 2008 г. Ириней Константинов: Искам да започна на чисто
След провеждането на конкурса в медиите излязоха обвинения от неявилия се кандидат Мирослава Кортенска, че той е бил нагласен и проведен...

Георги константинов след полунощ iconТема: строителство, строителен контрол
Море и председател на общинския съвет на Несебър през последния мандат. Филипов и представители на още 4 партии бяха до Димитров...

Георги константинов след полунощ icon110 години от рождението на литературния историк Георги константинов

Георги константинов след полунощ iconТри партии поискаха главата на проф. Константинов
Герб. “Шефът на “Информационно обслужване” Михаил Константинов заяви, че ако алтернативата на герб е Тройната коалиция, ще направи...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом