Медицината и лекарите по света и в България




ИмеМедицината и лекарите по света и в България
страница8/17
Дата на преобразуване12.04.2013
Размер1.54 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.zdravnaazbuka.com/Istoria_Med_Lek.doc
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   17

Благодарение на застъпничеството му пред тогавашния министър на енергетиката Кимон Георгиев, негов пациент, с. Славейно и околните села първи в тази област на Родопите получават електричество (1949).

Мисли на проф. Чилов:

“От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на интернист.”

“Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение - истинското предназначение на лекаря, което в много случаи няма нищо общо дори с науката ни.”

“Когато лекарят установи, че болестта на пациента е нелечима, от този момент започва истинската му роля – на лечител на страданията му.”

“Във всяко историческо време целите и постиженията на научната медицина са насочени към помагане и човечно отнасяне към заболелите. Много често забравяме, че човекът е още и достойнство и социална значимост, и че той няма цена!”

“Грижите ни за съдбата на болния трябва да започнат от началото: от момента на заболяването му, още когато го видим. От този момент нас трябва да ни вълнуват въпросите: как да помогнем на своя болен и какво ще стане с него, каква ще бъде съдбата му?”

“Аз изминах труден път, без личен живот, но винаги със стремеж към възход и съвършенство. Ако се родя втори път, сигурно ще избера пак изминатия мой трънлив път.”

“В живота решаващи са не словата, а делата!”

Проф. К. Чилов не само е основоположникът на клиничната лаборатория у нас. Макар че първите професори по вътрешна медицина у нас да са други (проф Васил Моллов и проф. Стоян Киркович), именно родопчанинът проф. Чилов е този, който проправя пътя на европейската медицинска наука към българската. Многобройните му трудове (над 250 публикации, много от които – директно на немски език) – във всички сфери на вътрешната медицина (кардиология, гастроентерология, ендокринология, нефрология, хематология, метаболизъм, инфектология и дори паразитология), учебниците му – 2-та тома по Вътрешна медицина (третият том не е дописан поради преждевременната му смърт) и по клинична лаборатория (3 последователни разширени и допълвани издания, първи по рода си у нас) – му запазват водещо място за вечни времена в клиничната ни практика и в българската медицина въобще.

Последната си лекция пред студентите изнася месец преди да почине, в историческата Аудитория на Втора Хирургия, и то на тема “Рак на дебелото черво” – болестта, която го топи; какъв лекарски и човешки героизъм! Вестта за кончината му (28 януари 1955) попарва цяла България, но особено – славейновци. Още се носи легендата за стоическото чакане на камиона с ковчега му от цялото село през мразовитата нощ. На ръце пренасят ковчега през огромните преспи от долното шосе до църквата, където се извършва опелото. Погребват го, както е завещанието му, в двора на бащината му къща.

Чест прави на славейновци, че създават единствената в България Къща-музей на лекар, преодолявайки безброй необясними пречки от страна на тесногръди догматици. От самото начало, на 2 януари 1974 г., за уредник на Музея е назначен краеведът Димитър Мариновски, който успява с упорит възрожденски труд и постоянство да събере и подреди експонатите и да поддържа и тях, и цялата сграда.


ФАРМАКОЛОГИЯ


Пръв наш преподавател по фармакология и основател и ръководител на Катедрата по фармакология и терапевтика при МФ е проф. Владимир АЛЕКСИЕВ (1879, Габрово – 1948), който е автор и на учебника “Основи на фармакологията” и ръководител на Терапевтична клиника с Институт по фармакология към Медицинския Факултет – София. Под негово ръководство се създават и внедряват в практиката оригинални български лечебни препарати. Неговият асистент Петър НИКОЛОВ, бъдещ професор и чл.-кор. на БАН, е емблемата на българската фармакология – не само защото живее близо 100 години, но и защото разработва лечебната активност на редица лекарствени растения (червеният напръстник - дигиталис ланата, адонис верналис, розата и др.) Гигант на българската фармакология е и проф. Димитър ПАСКОВ, създател на нивалин - легендарното българско лекарство срещу детски паралич и неврити. Достойно място в тази важна област на медицината заемат професорите Петко Узунов, Витан Влахов, Иван Крушков (днес покойник), Надка Бояджиева, Димитър Терзииванов и др., както и най-големият създател на български лекарства и хранителни добавки проф. маг.-фарм. Рахамин ШЕКЕРДЖИЙСКИ, единственият носител на най-високото професионално-съсловно звание “Фармацевт на България”.

Тук трябва непременно да бъде упоменат и самоукият народен лечител Иван Раев (1876, Сопот – 1938). През 1934 г. той открива прословутото лечебно средство, известно по-късно в цяла Европа като “кура булгара” (българското лекарство) – извлек чрез бяло вино от корените на лудото биле (атропа беладона), с което успешно лекува паркинсонизом. Скоро отива да го прилага в Италия, където кралица Елена Савойска му предоставя специализирана клиника, а крал Виктор-Емануил му дава лекарска диплома от Медицинския Университет в Болоня.


ПЕДИАТРИЯ


Развитието на българската педиатрия води началото си от нейния основоположник проф. Стефан ВАТЕВ (1866, Ловеч – 1946). Той следва в Хайделберг и Тюбинген, завършва в Лайпциг, специализира в Берлин. Открива първата “съвещателна станция” (т. е. консултация) за майки и деца у нас (1924), основател и пръв председател на Съюза за закрила на децата в България (1925).

По-видни представители на българската педиатрия са професорите Братан Братанов, Любен Рачев, Иван Киров, Лора Бакалова, Георги Гизов, Драган Бобев (онкохематолог, първият, извършил у нас трансплантация на костен мозък), успешно работилите в Пловдив и поставили основите на педиатрията в Южна България Иван Андреев, Иван Вапцаров, Б. Бойкинов и Христо Михов, както и председателят на Българската педиатрична асоциация доц. Евгений ГЕНЕВ, изтъкнат български генетик.


ХИРУРГИЯ


Това е най-напрегнатият и изтощителен раздел в медицината; не случайно са ни известни над 50 български хирурзи (половината от тях – от “Пирогов”), на средна възраст 54 години, които са починали по време на извършвани от тях тежки операции (обикновено на нощни дежурства) или непосредствено след тях.

Основоположникът на българската хирургия е проф. Параскев СТОЯНОВ (1871, Гюргево – 1940). Следва медицина в Париж, Женева, Букурещ и Вюрцбург, специализира във Франция, Германия и Швейцария. Той е и вторият ни професор по медицина (след интерниста Васил Моллов). Живее само 69 години, а написва и оставя първите и дълги години използвани учебници и ръководства по хирургия – “Обща хирургия”, “Ръководство по специална хирургия”, “Ръководство по оперативна хирургия”.

Огромни заслуги в основополагането на българската хирургия има Асен ПЕТРОВ (1862, Плевен – 1920), завършил медицина в Монпелие, специализирал в Париж и Виена. Той въвежда най-съвременните европейски оперативни методи у нас; създател е и на пластично-възстановителната хирургия у нас. За жалост, не бива допуснат да бъде утвърден за професор (макар първоначално да е избран, преди Параскев Стоянов) поради теснопартийни причини, което довежда до психическия му срив и скоропостижна смърт от тежък инфаркт.

Вторият ни професор по хирургия е знаменитият, но злощастен Александър СТАНИШЕВ (1886, Кукуш – 1945), завършил медицина в Мюнхен и специализирал хирургия и ортопедия в Германия и Швейцария. Той е изключителен, високо ерудиран оператор и лектор; взискателен до педантизъм към своите сътрудници и грижовен към пациентите; единственият български лекар, член-кореспондент на 4 европейски академии. Неговата драма се състои в това, че през лятото на 1944 г. става министър на вътрешните работи; това му коства смъртна присъда от т. нар. “народен съд”, изпълнена в злокобната и позорна за нашата най-нова история нощ на 2 февруари 1945 г. Принуждават го да присъства на разстрелите на всички обречени 101 депутати и министри, за да отбелязва смъртта им (т. е. докрай и най-достойно изпълнява лекарския си дълг!), след което и той получава своя подъл роден български куршум в тила.

Десетки са знаменитите наши хирурзи-професори, оставили следа в историята на българската хирургия. Сред тях трябва да се откроят: незабравимите поливалентни и легендарни Янко Добрев и Георги Капитанов; генералите Коста Стоянов (той е и първият наш кардиохирург), Йовчо Топалов, Николай Василев и Генчо Кръстинов; неврохирургът ген.-проф. Ганчо Савов; пионерите на кардиохирургията Димитър Димитров и Чавдар Драгойчев, създателят на съвременната школа по кардиохирургия Александър Чирков (който построява и оборудва най-модерната наша болница – “Св. Екатерина”); създателят на българската онкохирургия Борислав (Бочо) Кръстев; създателят на българската хирургия на рака на млечната жлеза Станко Киров (който продължава да оперира всеки ден, независимо че е на 88 години!); неуморимият създател на българската гръдна хирургия Петър Червеняков (83-год., той също оперира всеки ден!; гръдни хирурзи са и синът му, и внукът му!); Аршавир Дереджан; Димитър Маринов; Алберт Луканов; Петър Алтънков (той полага основите на варненската хирургия); дългогодишният председател на Българското научно хирургично дружество и неуморим организатор на десетки научни форуми Дамян Дамянов, емблемата на “Пирогов” и на спешната хирургия Георги Златарски; също като тях блестящите коремни, чернодробни и панкреатични хирурзи Радослав Гайдарски и националният консултант по хирургия Виолета Димитрова; създателят на българската лапароскопска хирургия Тома Пожарлиев; ръководителят на чудесните хирурзи от болницата на МВР Гено Киров, националният консултант по гръдна хирургия доц. Данаил Петров и още много други.

Първата трахеотомия извършва (1884) д-р Асен Шишманов от Александровска болница. Първата упойка дава (1875) д-р Георги Хаканов от Казанлък.

За всеки един от тези достойни хора може да се напише цяла книга, да се заснеме отделен филм. Но те стоят извън вниманието на нашата общественост и медиите, защото техните ценности, уви, вече са други: мутрите, силиконовите фолкзвезди, безбройните конкурси “Мис Мокра фланелка”, празноглавците от “Биг брадър”, контрабандистите, наркодилърите и техните убийци, паркетните лъвове, хомосексуалистите…


ДЕРМАТОВЕНЕРОЛОГИЯ


Българската дерматовенерология завинаги е свързана с името на проф. Богомил БЕРОН (1866, Болград – 1936), племенник на д-р Петър Берон. Завършва медицина във Вюрцбург, специализира във Виена, Париж, Бреслау, Берлин и Прага. През 1926 г. става първият наш професор по дерматовенерология. Той е един от най-големите български дарители; със собствени средства построява днешната легендарна сграда на Клиниката по дерматовенерология в МФ; автор е и на първия ни учебник по обща дерматология, основоположник е на българската дерматовенерологична школа, чиито представители се отличават с богат интелект, ползване на чужди езици, оживени международни връзки.

Следващите ръководители на софийската Клиника по дерматовенерология са също полиглоти с широки връзки в Европа: професорите Любен Попов, Крум Балабанов, Петър Попхристов, Илия Петков, Петър Михайлов, Никола Ботев, Асен Дурмишев, Николай Цанков (носител на най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”, 2 мандата декан на МФ), Любомир Странски.


УНГ


И българската школа по ото-рино-ларингология се отличава с ерудирани професори-полиглоти. Най-яркият от тях несъмнено е основателят й проф. Стоян БЕЛИНОВ (1872, Котел – 1944), който е владеел 10-тина езика! Неговите близо 200 научни публикации са отпечатани в 27 чуждестранни списания; той достойно представя българската ото-рино-ларингология на множество международни конгреси и симпозиуми. Този достоен българин загива трагично при бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. Негови следовници са професорите Георги Янков, Владимир Павлов, Георги Георгиев, Атанас Кехайов (създател на българската отоневрология), Тодор Карчев, Кунчо Кунев.


ОФТАЛМОЛОГИЯ


Основоположник на българската офталмология е проф. Константин ПАШЕВ (1873, Сливен – 1961), завършил медицина в Лион и специализирал в Париж, автор на над 400 научни публикации и на първия наш учебник по очни болести, основател и пръв председател на Българското офталмологично дружество (1927). Приемници са му професорите Никола Константинов и Иван Василев (вече покойници), акад. Петя Ив. Василева, Стоимен Дъбов, Веселин Танев, Православна Гугучкова, доц. Руска Христова.


НЕВРОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ


Родоначалник на българската университетска неврология са руските емигранти професори Алексей ЯНИШЕВСКИ (1873, Казан – 1936) и Николай ПОПОВ (1860, Вятка – 1939; той е директор на Психиатричната клиника, която тогава е част от Университетската нервно-психиатрична клиника, основател и първи ръководител на Катедрата по психиатрия, автор на първите наши учебници по психиатрия). Впоследствие двете специалности се разделят.

Основателят на съвременната българска психиатрия е проф. Никола ШИПКОВЕНСКИ (1906, Троян – 1976), който претърпява незаслужени гонения и унижения от тоталитарния режим. Той е автор на над 300 научни публикации и член на над 25 международни организации по неврология и по психиатрия; някои от монографиите му са издадени на немски и дори на японски.

Не бива да се пропускат имената на акад. Георги Узунов, професорите Иван Темков, Коста Заимов, Никола Кръстников, Васил Милев, детските психиатри Меглена Ачкова и Христо Христозов, незабравимият, благ и колегиален Тодор Станкушев (1930 – 2007), създател на българската наркология и на Клиниката по наркомании и алкохолизъм в Суходол, на която дълги години беше директор.

Най-видното име сред невролозите от по-ново време безспорно е проф. Сашо БОЖИНОВ (1914 – 1998). Негови съратници и следовници са професорите: дълголетният и трудолюбив Димитър Хаджиев, рано починалият Борислав Йорданов, неуморимият Димитър Чавдаров (дългогодишен национален консултант по епилептология), Пенко Шотеков, Иван Миланов, Параскева Стаменова, Стефка Янчева.


НЕВРОХИРУРГИЯ


Основоположник на българската неврохирургия е проф. Филип ФИЛИПОВ (1908 – 1987), създател и дългогодишен на Катедрата по неврохирургия, учен и практик с международна известност. Негови следовници са професорите Петър Петров (създател на детската неврохирургия), вече покойният Любомир Карагьозов, който дълги години работи в чужбина, О. Къркеселян, П. Вецка, Кирил Романски, Венцеслав Бусарски, доц. Неделчо Гергелчев и др.


КЛИНИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ


Създателят на българската клинична лаборатория е безспорно най-обаятелният наш клиницист, Князът на българските лекари чл.-кор. проф. Константин ЧИЛОВ. Катедрата по клинична лаборатория към МФ – София е основана и дълги години ръководена от проф. Йордан ТОДОРОВ. Известни наши професори по тази специалност с международна известност са Добрин Свинаров, Камен Цачев, Николай Попов, Стоян Данев.


РЕНТГЕНОЛОГИЯ


Първият наш лекар, който работи с рентген, е първият ни професор по медицина - клиницистът Васил МОЛЛОВ; той въвежда в България и лъчелечението, но прекратява дейността си поради получен тежък радиодермит. Създател на българската рентгенология (или, както е модерно сега да се нарича – образна диагностика) е проф. Андрея САХАТЧИЕВ (1883 – 1947). Той завършва медицина в Монпелие, специализира рентгенология и физиотерапия в Париж, издава учебници по темата, организира и дълги години ръководи Института по рентгенология и физиотерапия. Най-известните софийски имена в тази област са професорите Гоце Тенчов, Георги Наумов, Личо Величков, Ангел Николаев, Борис Бърлиев, Иван Ушев, Никола Малеев, баща и син Георги и Васил Хаджидекови.

Българската радиология също има за родоначалник проф. Андрея Сахатчиев; тук трябва да бъде изтъкнато името на дългогодишния национален консултант проф. Татяня ХАДЖИЕВА от ИСУЛ.


УРОЛОГИЯ


Урологията дълги години се извършва в хирургичните звена; първото самостоятелно урологично отделение е създадено (1935) към Катедрата по факултетска хирургия и е завеждано от проф. Владимир ТОМОВ. Първата Катедра по урология е открита към ИСУЛ (1951), с началник проф. Антон ЧЕРВЕНАКОВ, а на първата самостоятелна Клиника по урология (1961) ръководител е проф. Стоян ЛАМБРЕВ. Създателят на българската хемодиализа е проф. Здравко КИРЯКОВ (ръководител на Центъра по хемодиализа към Клиниката по урология, 1967); той развива и оборудва отделенията по хемодиализа към всички окръжни болници в страната.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   17

Свързани:

Медицината и лекарите по света и в България iconУважаеми господин председател
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България внасям законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните...

Медицината и лекарите по света и в България iconВ. "Дневен труд" Как умират лекарите | 11. 03. 2012 01: 47 | Труд | стр. 12; 13
Преди години Чарли, уважаван ортопед и мой учител в медицината, откри бучка в стомаха си. Прегледа го хирург и постави диагноза рак...

Медицината и лекарите по света и в България iconПравила възприети на Общата Асамблея на Световната Медицинска Асоциация
Комбинацията от финансови ресурси и познания на продуктите от страна на индустрията и медицинските познания от страна на лекарите...

Медицината и лекарите по света и в България iconЗакон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (загл. Изм. Дв, бр. 76 От 2005 Г., В сила от 01. 01. 2007 Г.)

Медицината и лекарите по света и в България iconЗакон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (загл. Изм. Дв, бр. 76 От 2005 Г., В сила от 01. 01. 2007 Г.)

Медицината и лекарите по света и в България iconЗакон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (загл. Изм. Дв, бр. 76 От 2005 Г., В сила от 01. 01. 2007 Г.)

Медицината и лекарите по света и в България iconИстория на медицината (наука)
Историята на медицината използва методите на общата историческа наука и цели да поощри осъзнаването на факта, че боравенето с човешкото...

Медицината и лекарите по света и в България iconРецесията предизвика намаляване на икономическата свобода по света
София, българия — България се нарежда на 36-то място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010”, изготвен от канадския...

Медицината и лекарите по света и в България iconЗакон за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (Загл изм. Дв, бр. 76 от 2005 г.)
Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (Загл изм. Дв, бр. 76 от 2005 г.)

Медицината и лекарите по света и в България iconКратко въведение
Не просто “лекарят” – а “Добрият Лекар”! Защото лекарите по света са хиляди (у нас 28 000 на брой), но истинските, добрите, достойните,...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом