Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г




ИмеМотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г
Дата на преобразуване08.04.2013
Размер119.98 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://rs-radnevo.org/CMS_ADM/images_content/M NOX 146_12.rtf
МОТИВИ по НОХД 146 от 2012г. по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08.11.2012г.

Подсъдимият И.Д.И., е роден *** ***, с настоящ адрес - гр.Р.,ул.«Г.Д.», бл.№х х, вх.х, ет.6, ап.№хх, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимия и пострадалия – И.М.К., били съребрени роднини,като К. бил вуйчо на И.,т.е. брат на майка му. Двете семейства живеели в съседство. Взаимоотношенията между тях били обтегнати и от около година били в непрестанни конфликти. В края на 2011 г. при инцидент между двамата обвиняемият пробол с нож: вуйчо си - св.К.(за това деяние има образувано НОХД №207-2012г. по опис на Районен съд Р.,което е висящо)

На хх.хх.хххх г. пострадалият К. *** заедно със свой приятел. Около 20.00 часа в заведението отишъл и пострадалия В.Д.. Същият седнал на сепарето при тях . Тогава в кафенето бил и подсъдимия И., със свои приятели на друга маса . След известно време подсъдимият казал на приятелите си, че същата вечер щяло да стане проблем е В.. Св.Ч. чул това и го казал на Д., след което отишъл да играе на „джаги". Докато всички присъстващи се забавлявали и играли на различни игри И. помолил своят приятел св.С. да отидат до друг техен познат съученик на свидетеля-Б.. Двамата пеша отишли до дома на свид.Б.. Обвиняемият му поискал газовия пистолет, който свидетеля притежавал. Обяснил му, че му трябвал само за сплашване.В началото Б. отказал, но след като И. му обяснил ,че става въпрос да защити живота на майка си - предоставил на И. закупеният преди време от него газов пистолет марка „ЕКОL –Special 99" с един хаостен патрон в него. След като го взел обвиняемият и приятелят му С. се върнали в кафе „Билярд". И. го поставил на кръста си Д. и К. останали сами на масата. След малко и К. решил да си тръгва, но Д. му казал да остане още малко, за да си доизпие кафето. Предложил му да го закара с автомобила. Бил притеснен да не стане някакъв проблем с И.. К. обаче успокоил приятеля си, че в момента се водило дело срещу племенника му(става въпрос за НОХД №207 от 2012г.) и няма да направи нищо. Малко след това К. станал и излязъл пред заведението. Д. останал сам на масата. Навел главата си надолу и се замислил. В този момент към него се приближил подсъдимия с насочен пистолет към главата му. Д. вдигнал глава и възприел пистолета като нож(имайки предвид предходния инцидент между И. и К.,за който знаел), изплашил се много, станал, избутал ръката на И. и побягнал извън заведението.Докато държал пистолета ,насочен към главата на пострадалия Д. – му отправил и въпроса”Какъв ти е проблема с мене?”Високата степен на уплаха на пострадалия се обяснява не само с това , че от ужас не е видял ,че не е нож а пистолет и,че не си спомня ,че е бутнал ръката на подсъдимия.Това обстоятелство се установи не само от очната ставка между пострадалия и подсъдимия ,но и от ясните и непосредствени показания на свидетелката Р.Г.:

„-Аз се обърнах по едно време към В. и видях И.И.,че е насочил пистолет към В..Аз се обърнах случайно и видях, че е насочил пистолет срещу В., изпищях и се скрих в тоалетната ….В. стана от масата където стоеше и бутна на И. ръката , с ръка я бутна , сигурна съм в това”

Тичайки навън Д. видял, че на отсрещния тротоар бил К.- на около 10 метра от заведението. Затичал се към него, казал му „племенника ти ми скочи отгоре да ме трепе" и паднал на земята(още едно доказателство за наличието на основателен страх,за осъществяване на заплахата за живота му). К. му помогнал, да се изправи. В този момент двамата видели на отсрещния тротоар, че И. е насочил пистолет към тях. К. го предупредил да не прави глупости, но той извикал: „Не ме зарибявайте….Ще ви гръмна и двамата".Тези думи се установиха по категоричен начин от показанията на двамата пострадали –К. и Д.,както и от обясненията на И..По същество подсъдимият признава , че е заплашил К. ,че ще го застреля,но твърди , че това се случило ,защото К. му извадил нож.Това твърдение на подсъдимия остана изолирано и съдът не го възприе като достоверно,а като израз на защитната му теза.Всички от разпитаните свидетели установиха категорично, че К. не е вадил нож пред заведението.К. след отправената заплаха останал на място, тъй като бил убеден, че И. е способен да осъществи заканата си.Веднъж вече е бил наръган от същия с нож. Д. извикал на подсъдимия, че ще се обади в полицията, извадил мобилния си телефон и започнал да набира, след което И. се отдалечил от мястото,почти тичешком. Отишъл заедно със свидетеля С. в дома на Б., за да му върне пистолета. Приятелят му го попитал дали си е свършил работата, а обвиняемият му казал, че го търсят и си тръгнал. Свид.С. бил отново с И.,обстоятелство ,което противоречи на твърдението на С. ,че веднага след като И. е тръгнал да се прибира- К. му е ударил юмрук .Това твърдение на С. остана също изолирано и неподкрепено с никакви други доказателства и съдът не му дава вяра, изхождайки от близките приятелски отношения на С. с подсъдимия.

Съдът не кредитира с доверие и обясненията на И.,че е бил заплашен от К. и затова е отишъл да вземе пистолета,тъй като те не се потвърдиха от никакви доказателства.Напротив свидетелят Ч. установи по категоричен за съда начин, че И. е кроял планове за побой на К. , а не обратното.

И двамата пострадали и Д. и К. категорично установяват, че вън пред заведението И. е бил насочил пистолета и към двамата и ги е заплашил .Те са възприели пистолета ясно- като ръката на подсъдимия е била изпъната с насочено дуло към пострадалите.

Целта на И. е била да изплаши много пострадалите за да предотврати евентуално им нападение над собствената си личност,което според него е било възможно да осъществят,като ги мотивира да осъществял целеното от него поведение.


С протокол от хх.хх.хххх г. св.Б. е предал доброволно: газов пистолет марка „ЕКОL –Special 99"; пластмасова кутия; 2 бр. приставки за ракети; 2 бр. газови патрони - всички на съхранение в служба КОС при РУП-Р.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид в тяхната взаимна връзка и зависимост,както писмените доказателства: докладна записка (л.3, 15), заявление (л.4, 13), протокол за доброволно предаване (л.7), разпореждане на полицейски орган (л.16-20), справка за съдимост (л.26), характеристична справка (л.28), декларация за СМПИС (л.29, карта на обв. лице (л.41-42),ведно със събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства и по същата не се спори от страните.

Единственото спорно обстоятелство всъщност е дали с обективираните действия подсъдимия е могъл да предизвика основателен страх за изпълнение на заканата си за убийство у двамата пострадали. Съгласно Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I н. о., докладчик член-съдията Марин Чернев

 

 

 

 

„ 

 

 

 

За осъществяване на престъплението по  чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.”

Съдът намира , че и у двамата пострадали е налице съзнание за евентуално осъществяване на заплахата.

Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК:

 

 

 

 

„Престъплението по  чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с  чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

Ето защо за извършване на престъплението по  чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.”

Съдът намира , че заканата за убийство е осъществена ,както от обективна ,така и от субективна страна поради следните съображения:

Заплахата е извършена с пистолет,като преди това и двамата пострадали са знаели за това , че подсъдимия веднъж вече е причинявал на единия пострадал К. – средна телесна повреда- наръгване с нож ,т.е. налице е едно убеждение , че подсъдимия е напълно способен на подобен род посегателство. И двамата при излизането извън заведението ясно възприемат пистолета ,като боен такъв и чуват ясно заплахата , че ще бъдат лишени от живот.

Категорично заканата възбужда основателен страх у Д.- който от ужас не успява да види средството на осъществяване на заплахата – нож или пистолет е,и пада непосредствено след като излиза от заведението, бягайки от подсъдимия.

К.- наръгван вече веднъж се заковава на мястото си и не мърда ,защото действително се страхува , че може да бъде застрелян от същия човек.За неговите субективни преживявания може да се съди косвено и по това , че той всъщност вече предупреден от Ч. за евентуални действия от подсъдимия взема твърдо решение да си ходи.

Фактът ,че се е намирал извън заведението на автоспирката на автобуса ясно показват ,че той е обективирал намерението си да се прибере в къщи за да няма нови сблъсъци с подсъдимия.

Отново мястото на извършване на престъплението – К. на автоспирката пред заведението противоречи на защитната теза на подсъдимия , че всъщност той бил осъществил тази заплаха защото бил заплашен от К..не е ясно защо е тръгнал с пистолета да заплашва К. ,когато той вече си е тръгнал,без да предизвика какъвто и да е конфликт.

Поведението на дееца- И., чрез обективните му думи или действия, е насочено към заплашените, заканата е възприета от последните като реална заплаха и И. ясно съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху пострадалите.

Съдът намира ,че деянието извършено от подсъдимия И.Д.И. осъществява състава на престъпления по чл.144 ал.3,пр.1 във връзка с ал.1 от НК и чл.144 ал.3 пр.1 във връзка с ал.1 от НК

Деянието е извършено при пряк умисъл. В този смисъл решение № 370 от 16.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 408/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова

 

 

 

 

„ 

 

 

 

За субективната страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към последиците от това поведение.

 

 

 

 




Съдът счита, че за да бъде осъществен съставът на  чл. 144, ал. 3 от НК, се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, и се цели промяна на поведението и действията на заплашения - противно на волята му в исканата от дееца насока, като от обективна страна се изисква тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е в състояние да възбуди основателен страх, а не - какъвто и да е било друг страх, за нейното реално осъществяване. От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

В конкретния случай, от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият И. на хх.хх.ххххг. е посетил заведение билярд,като е извършил деянията по чл.144 ал.3 по отношение на К. и Д..Съдът счита, че характеристиката на употребените изрази, начинът и мястото на тяхното отправяне, цялостното поведение на И. и свидетелите Д. и К.., конкретната житейска ситуация, определена от протичащия наказателен процес по средната телесна повреда(между И. и К.),недвусмислеността и яснотата на репликите,предходните конфликти нееднократно ескалирали до побои,определят извода, че се касае за закана, която реално и обективно е в състояние да възбуди основателен страх в свидетелите В. Д. и И. К. за осъществяването й.

Съгласно решение № 455 от 26.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 442/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова: 

 

 

 




„Законът не изисква заканата да е възбудила страх у адресата, а е необходимо и достатъчно да би могла да възбуди такъв страх у него. Това обаче не означава, че нещата следва да се оценяват независимо от субективното възприятие и отношение на дееца към отправената закана. Преценката е винаги конкретна и определена с оглед възприемането на адресата”

Освен това, съобщеното по делото състояние на пострадалите в момента и след заканата, дава основание да се приеме, че те не само биха могли, но и са възприели заканата с убийство като реална.

Заплаха, по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК, има, не само когато заканването представлява израз на оформено решение на дееца да извърши определено престъпление, но и когато неговото психическо състояние прави вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването му.

В обективен план, изречените думи и интензитета на упражненото насилие разумно са обективирали риска за осъществяване на заканата, като състоянието на пострадалите след инцидента и промяната в поведението им( и двамата са били видимо много изплашени и веднага са повикали полиция), само е в потвърждение на този извод. Що се касае до субективната страна на деянието, подсъдимият е имала възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение осъществява въпросната закана и че тя ще породи страхови изживявания при пострадалите, което е искал и това реално се е случило.

ДОСЕЖНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:


При определяне вида и размера на наказанието за всяко от деянията, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.


По отношение на деянието от което е пострадал В.Д.


Подсъдимият И.Д.И., е роден *** ***, с настоящ адрес - гр.Р.,ул.«Г.Д.», бл.№хх, вх.х, ет.х, ап.№хх, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК- в разпоредбата на чл.144 ал.3 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените частични самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние,младата възраст на подсъдимия,сложните семейни отношения,за които той няма вина,добрите характеристични данни и чисттото съдебно минало, а като отегчаващи високата степен на обществена опасност на този вид престъпления.

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия И. наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 10/десет месеца/, което на основание чл.66 ал.І отложи за изтърпяване със срок от три години.

По отношение на другия пострадал, имайки предвид същите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за същото деяние му определи наказание от осем месеца лишаване от свобода , като отчете като още едно смекчаващо вината обстоятелство ,че между двамата е имало множество предходни отношения, които са формирани в една нездрава семейна среда.

Така определеното наказание съдът отново отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за изтърпяване за срок от три години.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия И.Д.И. едно общо наказание най-тежкото- от общо десет месеца лишаване от свобода ,чието изтърпяване отново отложи за срок от три години.

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия, наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.


ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Веществените доказателства – съдът постанови на основание чл.53 ал.1 от НК – газов пистолет марка „ЕКОL –Special 99"; пластмасова кутия; 2 бр. приставки за ракети; 2 бр. газови патрони - всички на съхранение в служба КОС при РУП-Р., след минаване на нуждата от тях да се върнат на собственика И.В.Б. ,свидетел по делото.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.


Районен съдия:

Свързани:

Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда №62/04. 05. 2012г. Нохд №61/2012г. По описа на районен съд с

Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда №109/12. 07. 2012г. По нохд №304/2012г. По описа на районен съд град с

Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда №209/24. 10. 2012г по нохд №109 от 2012 година на Районен съд Раднево

Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда от 23. 05. 2012г по нохд №204/2012г по описа на рс-гр. С
Р. –гр. С. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №148/2012г по описа на рпу-гр. С., пр пр.№665/2012г по описа на рп-гр....
Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда №107 постановена на 06. 06. 2012г по нохд №78/ 2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово
А. Г. за имуществени вреди в размер на 594 лева /петстотин деветдесет и четири лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането...
Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда №195 постановена на 09. 11. 2012г по нохд №169/ 2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово
Рига” и 5 куб метра дърва за огрев, вещи на обща стойност 462,00лв. /четиристотин шестдесет и два лева/ от владението на собственика...
Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда №103 постановена на 01. 06. 2012г. По нохд №103/ 2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово
След направено искане и от двамата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма чл. 371,...
Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда №87 от 15. 06. 2012г по нохд №97/2011г по описа на рс-гр. С

Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда от 29. 03. 2011г по нохд №56 по описа за 2002 г на Елинпелински районен съд

Мотиви по нохд 146 от 2012г по описа на Районен съд Раднево,към присъда №226 от 08. 11. 2012г iconМотиви към присъда от 04. 11. 2011г по нохд №50 по описа за 2007 г на Елинпелински районен съд

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом