Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия




ИмеОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
страница1/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер441.15 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.zvuk-i-svetlina.eu/broeve2011/RTF/br02-2011.rtf
  1   2   3
СПИСАНИЕ „ЗВУК И СВЕТЛИНА”


ОРГАН НА НАЦИОНАЛНАТА АСОЦИАЦИЯ НА СЛЯПО-ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ

БР. 2, 2011 ГОДИНА


ISSN 1312 - 6636

Бр.2 (60) / 2011 г.

Година пета (основано през м. юни 2003 г.)


ИЗДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА АСОЦИАЦИЯ

НА СЛЯПО-ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Редактор: Емил Пехливанов

Редакционна колегия:

Боряна Коскина, Снежана Кирчева, Калинка Ковачева

Графичен дизайн и предпечат: Катя Парапанова и Илия Кърджанов

Коректор: Живка Огнянова


Адрес на редакцията:

4000, Пловдив, пощенска кутия 29, тел./факс: 032/65 36 02; тел. 032/62 52 87

eл. поща: nadbbg@mbox.contact.bg

Интернет-страница: http://www.zvuk-i-svetlina.eu

Интернет-страница на НАСГБ: http://www.nasgb.org

Адрес за посещения: Пловдив, ул. „Весела” №30, НАСГБ


Съдържание:

Приоритети

В Управителния съвет на НАСГБ ...................................................................2

Рехабилитация

Хаптичното общуване – важен елемент от тактилния жестов език за сляпо-глухи..............................................................................................................................3

Делници и празници

В ТО-Горна Оряховица: Отпразнувахме десетгодишен юбилей.......................5

В ТО –Добрич: Председателката се превъплъти в „баба”.................................... 6

В ТО -Варна: Намерихме най-доброто име за бебето............................................7

От първо лице - Какъвто си направиш живота, такъв ще го живееш….............8

Силуети - Честит 80-годишен юбилей, елена!.....................................................10

Нашата Сашка е вече на 75!...................................................................................10

Перо от птица - Приказка за една сълза… ...........................................................11

Традиции - легенди за мартеницата......................................................................12

Великия пост...........................................................................................................14

Щрихи от родината:

Известните ни зимни курорти..............................................................................15

Курортен комплекс Пампорово............................................................................15

Курортен комплекс Банско....................................................................................16

За конкурса .............................................................................................................18

Здраве - Пазете ставите в края на зимата............................................................20


Любопитно - Десетте най-известни любовни двойки в историята -продължение от брой първи.......................................................................................................................21

Занимателна страничка.........................................................................................21

Неизвестно за известните.....................................................................................22

ПРИОРИТЕТИ

В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАСГБ


На първото си за 2011 г. заседание, членовете на Управителния съвет (УС) на НАСГБ със загриженост констатираха, че редица явления в дейността на някои от териториалните организации са тревожни и не водят до постигане на главната цел на асоциацията – да бъде в помощ на хората с двойни сензорни увреждания и особено на тези с тотална и тежка сляпо-глухота. Тоест, НАСГБ е организация за сляпо-глухи, а не за слепи чуващи или с намален слух, или глухи виждащи. Дори има случаи на лица, членуващи като сляпо-глухи, но със загуба на работоспособност под 70,99 % по отношение на зрението. Председателите и сътрудниците на ТО трудно се справят с определянето на процента загубена работоспособност по зрение в експертните решения на ТЕЛК, част 5, както и с аудиограмите за загуба на слуха. Нерядко се забелязват опити да се заобиколят постановките и разпоредбите в дейността на асоциацията. Типичен пример в това отношение е практиката да се предлагат за членове на техните териториални организации хора, неотговарящи по медицински показатели. Това става, благодарение на „подсилени” показатели за загубени децибели на слуха или на проценти загубено зрение, като се използват „услужливи” медицински специалисти, покорно вписващи в здравните документи нужните за целта данни. Поради това става разходване на средства от субсидията на НАСГБ, които са необходими за лицата с тотална и тежка сляпо-глухота, а не за слепи с намален слух. Предоставят се помощни технически средства на хора, които практически не се нуждаят или в много малка степен се нуждаят от такива, харчат се неправомерни средства за тях, което пък пречи на тези, които действително имат нужда от помощ, да не могат да получават такава в пълния й размер. Затова едно от важните решения на заседанието беше да се обяви временно, до провеждането на Общото годишно отчетно събрание на асоциацията, на МОРАТОРИУМ върху приемането на нови членове – както сляпо-глухи, така и други физически лица, и за отпускането на ПТС. Този въпрос ще бъде поставен с острота на вниманието на пълномощниците на Общото събрание и се очаква да се намери приемливо решение по него. Трябва добре да се помисли и по това, дали субсидията на отделните организации и в бъдеще да е в пряка зависимост от броя на членовете, което всъщност стимулира някои председатели да се стремят изкуствено да повишават този брой.

На заседанието бяха разисквани и множество още стоящи пред НАСГБ въпроси. Светлозар Парапанов, координатор на НАСГБ и методист по алтернативни методи на общуване към Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър” – Пловдив, поднесе информация за провелия се на 13 ноември Международен семинар по хаптично общуване, чиято организация и постигнати резултати получиха висока оценка.

Присъстващите разгледаха отчета за цялостната дейност и финансовия отчет на НАСГБ през 2010 г., като същевременно приеха и плана за работата през настоящата година.

Бе обсъден и въпросът за мястото и датата за провеждане на Общото годишно-отчетно събрание на НАСГБ, като се взе решение събранието да е на 8 април в Клуба на инвалида на ул. „Весела” 30 в Пловдив, като непосредствено преди него, на 7 април, се проведе поредното заседание на УС на асоциацията. Беше приет график (датите) за провеждане на годишните отчетни събрания на териториалните организации за 2010 г.

Членовете на УС бяха запознати с докладната на председателя на НАСГБ Димитър Парапанов по случая с членството на г-жа Стефка Василева и действията на председателя на софийската териториална организация Георги Чернев, който за този случай не е спазил изискванията на Устава на НАСГБ, чл.8, ал.2, т.1 за членство в асоциацията, на които тя не отговаря и в продължение на две години я води за член на ТО-София, дори е и член на ТУС на ТО, въпреки, че няколкократно му е обръщано внимание писмено и устно по този въпрос. Съгласно устава чл.13, ал.1, подт. а), УС реши да му наложи най-малкото наказание „Порицание”.

Обсъдиха се и други случаи на хора, неотговарящи на изискванията за членство в асоциацията в други ТО.

УС прие и промени в Наредбата за реда и условията за членство в НАСГБ.

Заседанието реши и през 2011 г. и 2012 г. членският внос в НАСГБ да е в размер на 2 лв.

Бяха утвърдени комисии по съответните ресори на членовете на УС: “Културно-масова и спортна дейност” - с председател Калинка Ковачева, “Организационна дейност” - с председател Тодор Радев, “Връзки с неправителствени организации и държавни институции” - с председател Соня Захариева, “Социална дейност” - с председател Недялка Камбурова, “Международна дейност” - с председател Димитър Парапанов и “Рехабилитационна дейност” - с председател Маринка Маринова.

По предложение на Д. Парапанов бе взето решение датата 27 юни – рождения ден на Хелън Келър, да бъде обявена за Ден на сляпо-глухия гражданин в България, на който ежегодно да се поставят пред обществото нуждите и проблемите на хората с двойни сензорни увреждания.

Бе разгледан и обсъден и бюджетът за 2011 г. на НАСГБ като цяло и на отделните териториални организации, който да бъде внесен за одобрение от Общото годишно отчетно събрание.

Последна в дневния ред на заседанието бе точка „Разни”. Съветът прие Декларация в подкрепа на предприети действия от председателите на Национално представителните организации на и за хора с увреждания, за защита правата на хората с увреждания у нас.

Взе се и решението да бъдат удостоени със златна значка на НАСГБ - Соня Захариева (член на УС, председател на ТО на НАСГБ и председател на ТСО на ССБ в Перник) по случай 50-годишният й юбилей и Елена Василева (председател на ТО на НАСГБ и председател на ТСО на ССБ в Хисар) по случай 80 годишният й юбилей, за техния принос в съвместната благородна работа между двете организации на сляпо-глухите и слепите в Перник и Хисар.

Бе разгледан и утвърден и месечния график за издаване на списание „Звук и светлина” в различните му варианти – на плоско-печатан и брайлов шрифт, CD MP3 формат и он-лайн издание.

„З С”


РЕХАБИЛИТАЦИЯ


ХАПТИЧНОТО ОБЩУВАНЕ - ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ

ОТ ТАКТИЛНИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК ЗА ТОТАЛНО СЛЯПО-ГЛУХИ


Както е известно от столетия, жестомимичният език за глухите хора е единственото средство за комуникацията им с околните. Сред глухите и слепите се срещат и такива, лишени и от зрение, и от слух - сляпо-глухи. Най-зле в комуникацията са тотално сляпо-глухите, които общуват само с ръцете - тактилен жестов език. Глухите с частично или съвсем слабо зрение по неволя са принудени също да ползват жестомимичния език от близко разстояние, почти пред очите им. За съжаление, българските университети не подготвят специалните педагози за обучение и рехабилитация на лица със сляпо-глухота.

Националната асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ) е една от младите организации на сляпо-глухите в Европа и света. Полага усилия за издирване, организиране, подпомагане и рехабилитация на лица с комбинирани сензорни зрителни и слухови увреждания. Приоритет е рехабилитацията най-вече на тотално сляпо-глухите и на лица с практическа сляпо-глухота - с тежки зрителни и слухови увреждания. За тази цел през 2004 г. НАСГБ създаде Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи (НЦРСГ) „Хелън Келър” - Пловдив. Ръководствата на асоциацията и на центъра полагат усилия да подготвят младите специални педагози в обучението и рехабилитацията на сляпо-глухите. Основен елемент е усвояването на жестомимичния език и на тактилния жест. В това отношение голяма помощ ни оказват специалистите от Съюза на глухите в България (СГБ) и неговия Национален център по жестомимичен език. За което изказваме нашата признателност и благодарност към председателя на СГБ - Васил Панев, на специалистите Миряна Мошева, Спаска Джангозова, Христина Гъркова, Елена Буцева и други, които ни оказват компетентна помощ.

Участвайки в редица международни конференции по сляпо-глухотата, ние стигнахме до убеждението, че трябва да подготвим младите ни специални педагози посредством обмяна на опит с колегите им от други страни, имащи богат опит в тактилно-жестовия език и хаптичното общуване - рехабилитацията на сляпо-глухите.

Първите стъпки в тази насока вече са направени. В края на март 2010 г. преподавателите от НЦРСГ „Хелън Келър” участваха в Семинар за предоставяне на услуги за сляпо-глухи в страните от Източна и Централна Европа, провел се в Унгария. Благодарение на членството ни в Европейския съюз на сляпо-глухите (ЕССГ) и Световната федерация на сляпо-глухите (СФСГ), НАСГБ установи активни контакти със специалисти от Норвегия, Русия, Хърватска, Великобритания и други страни. На разменни начала НАСГБ търси най-подходящи форми за обучение на нашите специалисти и обмяна на опит. В подкрепа на тази идея е проведеният в България Международен семинар с изтъкнати специалисти от Русия, Норвегия и Хърватска - 25-30 май 2010 г. Изказваме най-искрена благодарност на Сергей Сироткин - президент на Европейския съюз на сляпо-глухите и председател на асоциацията „Елвира” в Русия, Геир Йенсен (Норвегия) - генерален секретар на Световната федерация на сляпо-глухите и на Европейския съюз на сляпо-глухите, Саня Тарцай от Хърватия - председател на Хърватската асоциация на сляпо-глухите, вицепрезидент на ЕССГ и член на Изпълнителния съвет на СФСГ като регионален представител за Европа. Те дават реален принос в рехабилитацията и интеграцията на сляпо-глухите не само в България, но и в света, и Европа.

От 03 -12 юни 2010 г., по покана на Норвежката асоциация на сляпо-глухите, председателят на НАСГБ и координаторът на НАСГБ, методист на НЦРСГ „Хелън Келър”, посетиха и се запознаха обстойно с работата на Националния ресурсен център за сляпо-глухи в Норвегия и други четири регионални центрове, както и Университета в Осло, където се подготвят и дипломират като бакалаври преводачи по жестомимичен и тактилен жестов език, работещи като преводачи за глухи и интерпретатори-придружители за сляпо-глухи. Това посещение ни стимулира да проведем първия в България Международен семинар по хаптично общуване от 28.08. до 04.09.2010 г. под ръководството на Геир Йенсен. Специалистът Фруде Гравнигсмир запозна екипа на НЦРСГ „Хелън Келър” с новия и разпространяващ се метод по хаптично общуване за сляпо-глухи.

Скромният ни няколкомесечен опит вече дава първите си резултати при работата на специалните ни педагози Ваня Ташева и Деян Славов с тотално сляпо-глухия Илия Желязков, тотално глухите с частично зрение - Красимир Евтимов и Али Неби. В същото време се работи и по други алтернативни методи на общуване - компютърна грамотност, като още един метод за сляпо-глухите с частично зрение чрез мишка и монитор, за тези с частичен слух - чрез говорящата програма „Гергана”, за тотално сляпо-глухите - чрез брайлов дисплей и др., както и традиционните умения по ориентиране и мобилност, брайл и т.н. Целта е само една – всеки сляпо-глух да има възможността да намери своя метод, който да му позволява да общува с околните, да се чувства пълноценен член на обществото, в което живее.

Димитър Парапанов -

председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, директор на Националния център за рехабилитация

на сляпо-глухи „Хелън Келър”


ДЕЛНИЦИ И ПРАЗНИЦИ

В ТО-Горна Оряховица:

ОТПРАЗНУВАХМЕ ДЕСЕТГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

През декември миналата година териториалната ни организация отбеляза своя 10-годишен юбилей. Създадена е през ноември 2000 г. По случай празника в клуба на ТСО в града се събраха повече от половината членове на ТО, въпреки много студения зимен ден.

Празненството започна с интересния разказ на Маринка Маринова за създаването на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. Присъстващите на това скромно честване получиха любопитна информация за събитията, предшествали създаването на асоциацията. Към Изпълнителния съвет на ССБ, между няколко комисии в помощ на съюзното ръководство, е сформирана и комисия за работа със сляпо-глухите, под председателството на Димитър Парапанов. Нейни членове са също Христо Марков от София, Маринка Маринова от Горна Оряховица и Христо Стойков от Пловдив. Комисията не е удовлетворена от постигнатите резултати и стига до извода, че по-ефикасна помощ биха получили слепите с тежки слухови проблеми, ако се създаде отделна самостоятелна организация на сляпо-глухите хора.

И се започна сериозна работа за осъществяването му – обясни г-жа Маринова. Състави се проектоуставът. Издириха се и се създаде списък на сляпо-глухи хора от цялата страна. Те бяха поканени на учредителното събрание на 15 август 1997 г. в Пловдив и бе учредена Националната асоциация на сляпо-глухите в България, като се прие устав и се избра ръководство и контролен съвет. За председател единодушно бе избран Димитър Парапанов, който и до днес неизменно работи за делото на сляпо-глухите. Неговата борбеност, грижовност към съсъдбениците му, упоритост и всеотдайност, му спечелиха нужния авторитет и обичта на сляпо-глухите хора.

Първата задача бе да се изградят организациите по места. И неуморно той, придружаван от сина си Светлозар, обикаляха цялата страна, за да издирват лица с тежки увреждания на зрението и слуха. Първи се появиха организациите в Кърджали, ­Харманли, Пловдив и Добрич.

Организацията на сляпо-глухите в Горна Оряховица бе учредена на 19 ноември 2000 г. и бе оглавена от Марин Пейчев. Дотогава сляпо-глухите от Горна Оряховица и Велико Търново членуваха в организацията в Дряново. Учредители на Горнооряховската организация станаха Марин Пейчев, Маринка Маринова, Георги Кънев, Аврам Аврамов, Любен Митрев и др. Председателят Марин Пейчев се зае с решаване на задачите с желание и ентусиазъм. Преди всичко, намери зрящ сътрудник – Валентина Софрониева, председател на една неправителствена организация „Надежда”, а след нейното напускане тази работа се изпълняваше от специалиста в общинската служба за социално подпомагане Снежана Сърнова. Голяма помощ ни оказваше и Мариана Станчева – секретар на РО на глухите в Горна Оряховица. Най-голяма благодарност дължим обаче за подкрепата на председателката на ТСО на слепите в града Катя Кряжева. Тя винаги с готовност се отзоваваше да ни помага при нужда, особено в периодите, когато сме били без сътрудник. Катя Кряжева издирваше лицата с увреден слух между членовете на ТСО на слепите и ги убеждаваше да станат членове и на организацията на сляпо-глухите. Тя винаги е подчертавала, че: „Сляпо-глухите трябва да имат своя отделна организация. Те имат по-специфични потребности и се нуждаят от по-специални грижи”. По-късно тя стана и сътрудник на организацията ни, която работа най-добросъвестно и отговорно изпълнява и до днес. В Териториалния управителен съвет на организацията са избирани Аврам Аврамов, Георги Кънев, Виолета Дончева (вече покойница), Маринка Маринова, Димитър Димитров, Иван Лицов. В момента ТУС на ТО-Горна Оряховица е в състав: Иван Лицов, Димитър Димитров, с председател Марин Пейчев.

В продължение на десетте години на съществуването си нашата организация не е осъществила кой знае колко богата и разнообразна дейност. Повечето от членовете й са възрастни, а голяма част от тях и с влошено здраве. Но според възможностите си хората са провеждали немалко мероприятия. Обикновено дейността ни е съвместно с организацията на слепите и на сдружение „Човещина”, чийто председател е Катя Кряжева. Провеждани са културно-масови мероприятия, екскурзии, наши членове са участвали в курсове и състезания по брайлово четене и писане. Димитър Димитров в момента упорито и успешно изучава международния език Есперанто. Наша гордост е Марин Пейчев, няколкократен републикански шампион по канадска борба. Иван Кожухаров пък зае първо място във викторината, посветена на 200-годишнината от рождението на Луи Брайл, чествана през 2009 г. Тази викторина бе организирана от УС на НАСГБ и проведена в Пловдив. Иван Лицов, Иван Кожухаров и Марин Пейчев ежегодно участват в спортните състезания, организирани от НАСГБ.

Иван Лицов и Маринка Маринова са завършили курсове по мобилност и полезни умения в Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър” в Пловдив, а Марин Пейчев успешно изкара курс по козметичен масаж в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив и в момента работи по социална програма за хора с увреждания.

Всички наши членове получават безплатно от асоциацията помощно-техническите средства, от които се нуждаят.

След краткия, но интересен доклад бяха прочетени поздравителни адреси от УС на НАСГБ и териториалните организации в градовете: Велико Търново, Добрич и Шумен. Маринка Маринова отправи към всички най-добри пожелания по случай юбилея на ТО-Горна Оряховица и новата 2011 година. Тя пожела на всички крепко здраве, кураж при преодоляване на многобройните трудности в тяхното ежедневие и по-големи успехи на организацията през следващите години.

Скромното ни тържество продължи със скромен обяд и наздравици под звуците на приятна, нежна музика.

Маринка СПАСОВА


*****************

В ТО -Добрич:

ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА СE ПРЕВЪПЛЪТИ В „БАБА”


С много закачки, песни и хорá, сляпо-глухите от местната териториална организация отбелязаха Бабин ден. Традиция бе всяка година за „баба” да бъде избирана най-възрастната жена. Но тази година сляпо-глухите от добруджанската столица нарушиха това правило. За „баба” единодушно бе избрана председателката на организацията Калинка Ковачева. На нея й прилягаше най-много, тъй като през 2010 г. й се родиха две внучета – Константин и Пресиян.

Радостната „баба” се беше погрижила за богатата трапеза. Всички бяха закичени с цветя, като мъжете си ги „откупуваха”.

След като „бабата” си изми ръцете със сапун, нарече: „Както се плъзга сапунът по ръцете – така лесно да се раждат бебетата!”. Тя получи много подаръци от по-младите жени в знак на благодарност за нейната работа през годината. Жените закичиха „бабата” с оригинален гердан, а тя благодари на всички и им пожела добро здраве и тази година бебетата в семействата им да се множат.

На тържеството имаше и изненади. За „Мис баба” бе избрана Недялка Тодорова, а за нейни подгласнички - София Йорданова и Димитричка Паскалева. Същите получиха красиви подаръци. Тържеството продължи до късен следобед.

Петя Митева –

сътрудник в ТО

* * *

В ТО -Варна:

НАМЕРИХМЕ НАЙ-ДОБРОТО ИМЕ ЗА БЕБЕТО


На 18 януари сляпо-глухите от териториалната организация в морската столица тържествено отбелязаха празника „Бабин ден”.

В началото на тържеството беседа за Деня на родилната помощ бе изнесена от поканен за случая акушер-гинеколог. Последва възпроизвеждане на ритуала по раждане на бебе, както се е практикувало в първата половина на миналия век. В ролята на родилката се превъплъти Жулиета Атанасова, а „бабата” бе пишещата тези редове. След „силни родилни болки и болезнени стонове” се роди момиченце. „Раждането” бе посрещнато с радостни възгласи, смях и добри пожелания. По стар български обичай „бабата” беше дарена с кърпа и със сапун.

Представи се и хумористичната сценка по даване на име на дете – „кръщене”, по нашенски от преди повече от половин век (което всъщност си е валидно и до днес). Селските сватове – родителите на бащата на бебето, (Иван Минков и Данка Кръстева) искаха бебето да носи едно от техните имена, защото помагали на младите с хранителни продукти. Градските сватове пък – родители на булката (Станчо Добрев в ролята на летец и Мила Генова) също претендираха за името, тъй като те плащали наема на жилището и сметките на младото семейство. Майката на бебето пък държеше на съвременно, модерно име. Сред хаос, неразбории и препирни, всички застанаха пред длъжностното лице по ритуалите, което предложи приемлив и за двете страни вариант – момиченцето да приеме сборното име от имената както на селската сватя Нели, така и на градската Куртеза и в края на краищата да се нарече Курнелия. И така, всички бяха доволни и сред бурни шеги и закачки сватовете се помириха и поздравиха.

Тържеството завърши с изпълнението на подходящи за празника песни: „Бабите сме ний безброй”, „Заспала Баба” и „Ний бяхме млади и красиви”…

Ганка ПАРАСКЕВОВА


ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

КАКЪВТО СИ НАПРАВИШ ЖИВОТА,

ТАКЪВ ЩЕ ГО ЖИВЕЕШ…


Два дена от седмицата ми са отделени за репетиции – вторник и четвъртък сутрин сме с група „Тракийски цвят” към Съюза на слепите, а вторник следобед пък сме тук, в асоциацията на сляпо-глухите с група „Здравец”. Музиката, репетициите, явяването по разни фестивали и концерти – ТОВА МИ ДАВА СТИМУЛ ЗА ЖИВОТ, разнообразява ежедневието ми, прави живота ми интересен. Иначе какво – да се затвориш в къщи и да бездействаш - лоша работа. А в групите сме си все наши хора, познаваме се, общуваме, с нетърпение чакаме дните да дойдем, да се видим, да попеем, да посвирим, страшно се радваме и когато имаме възможност да участваме в различни форуми. Дай боже да има спонсори, да имаме повече участия, да не са само репетициите, а този труд да излиза и наяве, да се вижда какво постигаме.

Станах музикант случайно. Първо започнах на барабани – баща ми беше барабанист, и аз като него. Имах обаче много голямо желание да свиря на акордеон. Тогава тези инструменти ги нямаше по магазините, не можеше свободно да ги намериш. Едни познати в село имаха, но децата им така и не просвириха и бяха решили да го продават. Преди това чичо ми ми беше взел китара, но аз нямах мерак, исках акордеон. Нашите тръгнаха да го купуват, голямо вълнение беше, само че онези хора в последния момент се отказали да продават. Идват си баща ми и майка ми и се чудят как да ми кажат. Че като се разплаках…

Накрая, какво, пак си грабнах китарата и така. Самоук, каквото мога. Онези години на село пращаха студентски бригади и едно момче, като видя, че имам китара, ми показа как се настройва, а също и някои гами. След 2-3 седмици ме чу и вика: “Ти си ме надминал, бе”. След това изкарах 6 месеца в Рехабилитационния център на слепите и там се понаучих да свиря вече по-сериозно с госпожа Вълчева. После ме поеха в самодейните състави – там имах доста ръководители и благодарение на тях немалко напреднах. Особено съм благодарен на един от тях – Борис Кумчев се казваше, ръководеше тамбурашки състав. Започнах тогава при него и засвирих на тамбура – беше 1974 г. И ДО СЕГА ТАМБУРАТА МИ ОСТАНА ОСНОВЕН ИНСТРУМЕНТ. Предпочитам я пред китарата, защото си е типично народен инструмент, а аз много обичам народната музика. С китарата съм свирил повече на сватби и други тържества, но за народната музика тамбурата си е друго нещо.

Аз се казвам МАРИН МИТКОВ МАРИНОВ и съм роден в с. Царацово, на няколко километра от Пловдив, през септември 1958 г. Родителите ми бяха обикновени, трудови хора, имам брат и сестра. Баща ми почина през 1989 г., майка ми е жива. През 1976 г. се оженихме с жена ми Минка – тя е от Ямболско, намерихме се в нашето общежитие на слепите. И тя е с намалено зрение. Близките ми много се притесняваха, че като съм с увреждания, няма да се оженя и затова като разбраха, че си имам приятелка, бяха във възторг. Казаха ми: “Води я и изобщо не се колебай!”. Родиха ни се две деца - момче и момиче, вече по на 34 и 30 години, нямат увреждания като нас. Семейни са. Дъщерята е в чужбина.

МОЕТО ЗАБОЛЯВАНЕ Е АЛБИНИЗЪМ, липса на пигментни вещества в окосмяването, и заедно с това намалено зрение по рождение. Сестра ми и тя е албинос, а виж, брат ми, си е нормален. Нямаме в рода други такива случаи, на какво се дължи, кой знае. Със зрението съм зле – намалено е с 85-90 процента. Оправям се някак си - къде сам, къде с водачи. И операции правих – появиха ми се пердета на очите и добре, че бяха децата, та благодарение на тях можах да се оперирам, защото е доста парички…

Образованието ми е до осми клас. Започнах си в редовното училище в село, после две години – от 4-ти до 6-ти клас учих в София в училището за незрящи, и пак се върнах на село. Там се чувствах най-добре, пък и бях единственото дете със зрителни проблеми и учителите ми обръщаха доста внимание.

В Съюза на слепите съм от 1974 г. Баща ми свиреше тогава с един незрящ музикант и той пръв ми каза, че съществува такъв съюз. Ела – казва – при нас, ще намериш приятели, ще започнеш работа, имаме и самодейни състави. И от там животът ми тръгна в друга посока. Работих в „Успех” 20 години, докато предприятието съществуваше, другаде нямам трудов стаж. После – на пенсия. Сега животът продължава, радват ни най-вече внуците – четири са, от дъщерята две момиченца, от сина - момченце и момиченце, които са кръстени на нас – на мен и на жената - Марин и Минка. Живеем в собствено жилище в комплекса на слепите.

В НАСГБ ПЪК СЪМ ОЩЕ ОТ ОСНОВАВАНЕТО. Чух тогава от приятели, после и лично от г-н Парапанов, за новата организация. Аз имам и спукано тъпанче – стана след едно кихане, после пък се засегна и другото ухо и не стига, че недовиждам, но и недочувам. С перфорация на лявото ухо съм и това хич не е добре. Трудно свиквам с апаратчето. Слагам го, когато ми се налага да ходя в разни учреждения и други такива, дето не може да се чува добре, обаче трудно се свиква. Но какво да правя – карам си така и не знам докъде...

В двата състава, в които свиря, сме до голяма степен едни и същи хора. От 12 души в „Тракийски цвят”, който ръководя аз, шестима сме и в „Здравец”, където пък има и други хора, под ръководството на г-жа Златка Славова. Доста са изявите ни през миналата година – и с едната, и с другата група, постигнахме и добри резултати. С „Тракийски цвят”, например, бяхме на фестивал в Тополовград и взехме специалната награда. ТАМ МЕН СЪЩО МЕ НАГРАДИХА ИНДИВИДУАЛНО, КАТО ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА СОЛОВИ ИЗПЪЛНЕНИЯ НА ТАМБУРА – мои си импровизации. Питаха ме къде съм завършил музикално образование и не можеха да повярват, че съм самоук. Награда взехме и на фестивал в Симеоновград, а на Националния събор в Копривщица спечелихме плакет. При нашето изпълнение журито стана на крака, за да ни ръкопляска и като допълнителна награда ни записаха от радио „Хоризонт”. Кога са ни излъчили обаче, така и не разбрах. Със „Здравец” и тази година ходихме и изнесохме дълга програма, която ни подготви г-жа Славова. В Старческия дом в Пловдив ходим почти всяка година. И сега ни посрещнаха много топло, искрено ни се радваха. “Вие ни удължавате живота” - казваха ни те. Вярно, двата състава не можем да се явяваме едновременно на различните прояви, но не пречи това да става поотделно. Още повече, че песните, които изпълняваме, са различни. На един концерт в Панаира в Пловдив изпяхме съвместно две песни на Златка и тя много се зарадва. Изобщо тя е невероятен човек и много добър специалист – аз такъв човек не съм срещал и може би такъв ръководител няма да срещна никога. Тя много ми помага и при работата ми в „Тракийски цвят”, не ревнува и не приема изявите ни там като конкуренция. Иначе за тази година още нямаме конкретни планове – рано е, пък и средствата стават все по-оскъдни. Имаме много проекти и предложения, но какво ще се осъществи и какво не, ще видим. Със „Здравец” се записахме за участие във фестивала “Балкан фолк” във Велико Търново и ако това се осъществи, ще бъде добре.

Та, така тече при мен живота. Някои сигурно си мислят, че щом съм се родил с увреждания, щом имам здравословни проблеми, непременно трябва да съм нещастен и всеки ден да се вайкам и самосъжалявам. НО АЗ СЪМ ДОВОЛЕН ОТ СВОЯ ЖИВОТ. Имам невероятна съпруга, на която мога винаги сто процента да разчитам и с която в мир и разбирателство прекарахме заедно вече 35 години. Отгледахме две чудесни деца, радваме се на четири внука, какво повече му трябва на човек. Животът ме срещна с много добри хора, които в трудни моменти ми подаваха ръка. Там, където живея, в общежитието, имаме много приятели, с които сме непрекъснато заедно, празнуваме с повод и без повод, свирим, пеем, играем, смеем се, отстрани хората ни завиждат, че сме толкова задружни. Занимавам се и с музика, което ми доставя удоволствие. Защо трябва да съм недоволен от живота? Че не достигали парите ли? Че те не стигат и на тези, дето взимат много. Важното е да е здрав човек и да е доволен от това, което има. В края на краищата всеки си живее живота такъв, какъвто сам си го направи…

СИЛУЕТИ

ЧЕСТИТ 80-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ, ЕЛЕНА!


„Когато човек извърви пътя, определен от съдбата и стигне до 80 години, неволно се обръща назад от височината на своите години, за да си даде сметка за извървелия път” – тези дълбоко откровени думи на Елена Балева Василева, председател на ТСО на ССБ и ТО на НАСГБ Хисар са една кратка, но пълна равносметка на изминалия й житейски път.

Родена и израснала в бедно селско семейство, работила в местната кооперация и в Санаториума на трудещите се селяни в Хисар, тя изпитва радостите и трудностите на живота. В края на 70-те години й намалява зрението. През 1978 г. е освидетелствана от Очна ТЕЛК и става член на ССБ. През 1981 г. се учредява ТСО на ССБ гр. Хисар и от тогава до сега – 30 години, тя е неин председател и член на регионалния управителен съвет на ССБ Пловдив. Участва във всички регионални съюзни конференции в Пловдив и конгресите на ССБ.

През 2003 г. е учредител и е избрана за председател на ТО на НАСГБ Хисар, и за пълномощник на Общото събрание на НАСГБ.

Всеотдайно помага на слепите и сляпо-глухите – ярко доказателство за нейната дългогодишна общественополезна дейност. Със съпруга си са отгледали и възпитали две дъщери, радва се на деца, внуци и правнуци.


От сърце желаем на Елена Василева крепко здраве, сили и дълголетие и все така да бъде в помощ на хората с увредени зрение и слух в Хисар и пловдивски регион.

„З С”


*****************


НАШАТА САШКА Е ВЕЧЕ НА 75!


Александра Тодорова, или както всички я наричат Сашка, наскоро навърши почетните 75 години. Родена е на 2 януари 1936 година в Шумен, в бедно работническо семейство. Единствено дете е и детството й преминава безгрижно. Основно образование получава в родния си град, а средно-специално – в техникум в Нова Загора по определено мъжката специалност „Двигатели с вътрешно горене”.

Омъжва се, когато е на 20 години и ражда и отглежда две прекрасни дъщери. Днес вече се радва на пет внука и два правнука.

Трудовата й биография също е свързана с мъжки професии. Започва като тракторист-комбайнер в МТС - Шумен и близките села Хитрино и Изгрев. Шестнайсет години е била и кранистка в Алуминиевия комбинат, а 8 – в Строителния комбинат в града.

След пенсионирането си е 12 години председател на Съюза на пенсионерите в Шумен.

Преди 5-6 години зрението й се влошава. При лечението в Търговище изгарят роговицата на зеницата на лявото око, което ослепява. Другото пък е засегнато от глаукома. Има проблеми и със слуха. Инвалидизирана е втора група пожизнено, което не й пречи да поддържа висок жизнен тонус със спорт. От 2006 г. е член на ТО на сляпо-глухите в Шумен.

През годините на своето членство Сашка се утвърди като един от най-дейните и инициативни членове на организацията. Тя е много добър и отзивчив човек и приятел, на когото винаги може да се разчита. В състава е на певческата група към ТО „Еделвайс”. Сред най-дейните е и при набирането на дарения за дейността на организацията. Всички магазини в квартала й са наши спонсори в натура, за което сме й много благодарни.

Ние, членовете на ТО на сляпо-глухите в Шумен, честитим от сърце нейния 75-ти юбилеен рожден ден и й пожелаваме много здраве и още дълги години щастлив семеен живот.

Честит юбилей, Сашке!

Върбинка СТАНКОВА


ПЕРО ОТ ПТИЦА

ПРИКАЗКА ЗА ЕДНА СЪЛЗА…

Осми март  с този празник сме възпитани. Това е празникът на мама, на учителката, на жената, на любимата… Ден, на който всяка жена се чувства обичана и желана…

Хубаво е жените да се чувстват обградени с внимание, любов и приятни емоции през цялата година  не само за един ден или няколко часа в Деня на жената Осми март. Обичта не се измерва с кутиите бонбони, червените балони или букета с рози. Измерва се с внимание. Двупосочно! От Вас към Него и от Него към Вас… Не вчера или утре. Не след като свърши мачът или срещата с приятелки. Обичта не е еднодневка и не е музикална картичка. Не е стих. Тя е постоянна болка и радост, безкрайна мелодия, поема без начало и край. Тя е състояние на духа, което не може да бъде измерено, покорено, описано.

Честит празник, мили момичета!


Едно малко момченце, виждайки сълзите в очите на майка си, я попитало:

-Защо плачеш?

- Защото съм жена – му отговорила тя.

- Не мога да го разбера – продължило да се чуди то.

Майка му само го прегърнала и казала:

- И никога няма да можеш…

По-късно малкото момченце попитало баща си:

- Защо мама плаче, като че ли без причина?

- Всички жени плачат без причина – бил краткият отговор на бащата.

Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая решил да говори за това с Господ. Попитал Го:

- Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?

Господ отговорил:

- Когато сътворих жената, исках тя да бъде нещо изключително. Направих раменете й достатъчно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но и достатъчно нежни и меки, за да дават любов.

Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.

Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.

Дадох й увереност да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от неговото ребро, за да пази сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решимостта й да стои твърдо зад него.

И накрая й дадох сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да има правото понякога да бъде и слаба…

Виждаш ли, синко - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.

Калинка КОВАЧЕВА


ТРАДИЦИИ

ЛЕГЕНДИ ЗА МАРТЕНИЦАТА


Отново идва март и отново българите ще си подаряват и ще закачат по дрехите или на китките си един от символите на пролетта – бяло-червената мартеница. Откъде идва този отколешен обичай по нашите земи?

Една легенда свързва носенето на мартеници и връзването им по дърветата с излизането на хайдутите в планините през пролетта. Цветовете били избрани не случайно – белият символизирал жадуваната свобода, а червеният – борбата и свързаното с нея неизбежно проливане на кръв.

Друга легенда пък отнася носенето на мартеници към времето на хан Аспарух. Когато победил византийците и положил началото на новата държава, той поискал да принесе жертва на бог Тангра. По стар народен обичай жертвената клада трябвало де се подпали със стръкче копър. Но на тези земи копър нямало. В този момент лястовичка кацнала на рамото на хана. В човката си тя носела стръкче копър, вързано с бял и червен конец. Лястовичката проговорила с човешки глас: „От днес вие имате нова земя. Защитавайте я с кръвта си и я пазете чиста, като белия цвят на снега.”

Денят бил първи март. Белите и червени фигури, оплетени от конци, станали символ на мира и дружбата между славяни и прабългари, на здраве и щастие. Нарекли ги мартеници, по името на месеца. Връзването им станало традиция. Вече над 13 века българите си подаряват мартеници и се поздравяват с идването на пролетта. А когато дърветата напъпят, те ги завързват по тях, за да си пожелаят плодородие.

Има и други легенди за мартеницата. А може би истината е една – мартеницата представлява символ на онова червено платно, което нашите баби и прабаби са слагали под стрехата, да гони злото и са държали до 9-ти март – Младенци.

Калинка КОВАЧЕВА


*****************

  1   2   3

Свързани:

Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
...
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconНационална асоциация на сляпо-глухите в българия
Ви ги представим. Писмото на Аврам Аврамов бе публикувано в списание „Звук и светлина”, печатен орган на Националната асоциация на...
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
Приоритети: Димитър Парапанов президент на новооснованата Международна спортна федерация на сляпо-глухите
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconИнформационен бюлетин на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
Наши водачи в пътуванията и срещите ни бяха председателят на Норвежката асоциация на сляпо-глухите и генерален секретар на Световната...
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconНационална асоциация на сляпо-глухите в българия
Предложение от Националната асоциация на сляпо-глухите в България за допълнение към проекта на план за действие за равни възможности...
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
България” на Конгресния център —Международен панаир гр. Пловдив — Деветият национален празник на специфичните възможности на сляпо-глухите,...
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
Достойните българи
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
Насгб, призна, че обществото е в дълг към хората в неравностойно положение. Той обаче посочи, че през последните четири години Общината...
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
Сбогувахме се с редактора на нашето списание!
Орган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия iconОрган на националната асоциация на сляпо-глухите в българия
В то-велико Търново: Двоен празник
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом