Виметонанарод а




ИмеВиметонанарод а
Дата на преобразуване10.10.2012
Размер83.49 Kb.
ТипРешение
източникhttp://www.ac-smolian.org/info/acts/2008-1n/KNAHD-34-08-R-ZDVP.doc

Том.

Поред.№

Стр.

Р Е Ш Е Н И Е № 46



ГР. СМОЛЯН, 09.06.2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



СМОЛЯНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД…….в публично заседание

на двадесет и първи май, две хиляди и осма година…….. в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

ВЕСЕЛИНА ЖЕНАВАРОВА


при секретаря АНТОНИЯ МАРИНКОВА

при участието на прокурора ДИМЧО ГЕОРГИЕВ

след като изслуша докладваното от съдията Женаварова к.н.а.х.д. №34/2008г. по описа на АдмС-Смолян, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по гл.ХІІ АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба от РПУ-Чепеларе, чрез началника му, против решение №9/19.03.2008г., постановено по н.а.х.д.№103/2007г. по описа на Чепеларски районен съд, в частта му с която е отменено Наказателно постановление №342/03.05.2007г. на Началника на РПУ-Чепеларе, в частта по т.2 от същото, с която на В.Ж.А. за нарушение по смисъла на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 30лв. и са отнети 12 контролни точки по смисъла на Наредба №І-139/2002г. Искането на касационния жалбоподател е да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната част, като бъде постановено решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление в отменената от първоинстанционния съд част. Като касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 НПК се сочи допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон – без да съобрази измененията на ЗДвП, влезли в сила 01.07.2007г., районният съд е счел че квалификацията за налагане на наказанието следва да е по чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, а не както е приел административнонаказващия орган – по чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП.

В съдебно заседание касационния жалбоподател РПУ-Смолян, р.пр., не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба В. Ж. А., р.пр., не се явява в съд.з., не изпраща представител и не ангажира становище.

Окръжният прокурор дава заключение, че жалбата срещу първоинстанционно решение е основателна.

Смолянският административен съд, като взе предвид посочените в жалбата касационни основания, заключението на окръжния прокурор и събраните от първоинстанционния съд доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН и е процесуално допустима. По съществото й и във връзка със соченото в нея касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 НПК –допуснато от районния съд нарушение на материалния закон, административният съд взе предвид следното:

С т.2 от Наказателно постановление №342/03.05.2007г. на Началника на РПУ-Чепеларе, на В.Ж. А. е наложена глоба в размер на 30лв. на основание чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание чл.157, ал.3 ЗДвП във вр. с чл.3, ал.1, т.11 от Наредба №І-139/2002г. за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП – на 24.03.2007г. Велин Живков Ангелов като водач на лек автомобил “Хюндай” с рег.№КВЕ3419, при ограничение на скоростта 50км.ч., въведено с пътен знак В-26 от Наредба №18/01 на МВР, поставен след кръстовище за автогара с.Хвойна се движи със скорост 93км.ч., измерена и фиксирана с техническо средство радар ТR-4 с фабр.№019, като водачът е запознат с показанията на радара.

Съгласно чл. 21, ал. 1 допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а според ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно административнонаказващият орган и районният съд са приели, че извършеното нарушение следва да се квалифицира като такова по чл.21, ал.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП /в редакцията му към момента на извършване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление/, предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 40 до 50 км/ч – с глоба 30 лв. Съгласно чл.3, ал.1, т.11, б.”в” от отменената Наредба №І-139/2002г., приложима съгласно §2 от ПЗР на сега действащата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г., се отнемат и 12 контролни точки. След издаването на наказателното постановление е влязла сила новата редакция на чл.182, ал.1 ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т.4 - за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 150 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство; т.5 - за превишаване над 41 км/ч - с глоба 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл.3 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му; като ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Предвид това, доколкото старата разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е по-благоприятна за нарушителя от новата на чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, изводите на районният съд, че административното нарушение следва да се квалифицира по сега действащата разпоредба на чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е незаконосъобразен.

Съгласно чл.63, ал.1 ЗАНН, решението на районният съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.209 АПК, касационно основание, за което касационният съд съгласно чл.218, ал.2 АПК следи и служебно е недопустимостта на първоинстанционното решение. В тази връзка според разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50лв. включително. Разпоредбата е процесуална и се прилага и за наказания, наложени преди влизането й в сила.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях. В административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.23 - 26 НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, представляващи административни нарушения /както е в случая/, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 г. по н. д. № 68/84 г., ОСНК, няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление. С оглед горното, следва да се приеме, че смисълът, който законодателят е вложил в разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП е, че не подлежи на обжалване тази част от наказателното постановление, с която е наложена глоба в размер до 50лв. включително. По този начин, ако с едно наказателно постановление са наложени няколко глоби, една от които е до 50 лева, наказателното постановление не може да се обжалва в частта му относно тази глоба, но може да се обжалва относно другите. Общият размер, изразен в стойност на отделните административни наказания - глоби, наложени с едно наказателно постановление за отделни административни нарушения, няма отношение към възможността за обжалване на наказателното постановление, с което са наложени.

Предвид изложените съображения, като е разгледал по същество жалбата срещу НП в частта му с която е наложено адм. наказание глоба в размер на 30лв., вместо да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното пред него производството, районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила на ЗАНН – чл.63, ал.2, и е постановил недопустимо решение.

По отношение на НП в частта му, с която са отнети контролни точки, съдът взе предвид следното:

С чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки са въведени единствено като средство за отчитане на установени нарушения, като отнемането им не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. Оттук се налага заключението, че отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл. 4 от Наредба № I-139 2003 г. на министъра на вътрешните работи), а единствена възможност за евентуалното им възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание (чл. 6 от Наредба № I-139). Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

Следователно отнемането на съответния брой точки настъпва ex lege - по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), а частта от наказателното постановление, с която е направено отбелязване на конкретния брой отнети точки, има характер на констативен административен акт и има удостоверителна функция. Удостоверява, че поради извършеното нарушение на правилата за движение, за което е наложено административно наказание, от наличните контролни точки на водача по силата на закона се отнемат отбелязания брой контролни точки. Това удостоверяване е вярно или невярно. То би могло да бъде невярно поради допусната грешка от издателя на наказателното постановление (особено при съвкупност на нарушения), който, например погрешно да е определил броя на отнетите точки. В този случай направеното от него отбелязване ще бъде невярно, но автоматично ще бъде отразено в отчета по чл. 5 от наредбата, който съответната служба за отчет на водачите на моторни превозни средства е задължена да води.

Отговор на въпроса - може ли да бъде оспорено наказателното постановление само в частта му, с която е направено отбелязване на броя на отнетите контролни точки и по какъв процесуален ред може да бъде предприета защита срещу евентуалното невярно удостоверяване, според настоящия касационен състав дава нормата на чл.189, ал.6 ЗДвП - за неуредените в този закон случаи по обжалването на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Т.е. обжалването на наказателно постановление в частта му, в която е отбелязан броя на ex lege отнетите контролни точки, следва да бъде предприето по реда на ЗАНН, като компетентен да разгледа жалбата като първа съдебна инстанция е съответния районен съд.

Административнонаказателната отговорност има преюдициално значение по отношение на отнемането на контролни точки, поради което щом НП в частта му за наложеното наказание не подлежи на обжалване, за съдът по отношение на отнетите контролни точки остава само възможността да провери дали те са определени правилно с оглед приетото за извършено нарушението. В настоящия случай броя на отнетите контролни точки - 12 за извършеното нарушение по чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП /в сила до 29.06.2007г./ е определен правилно от административнонаказващия орган с оглед разпоредбата на чл.3, ал.1, т.11, б.”в” от действащата към момента на извършване на административното нарушение и към издаването на НП Наредба №І-139/2002г.

По посочените съображения, съставът на административния съд приема, че решението на Чепеларския районен съд е недопустимо в частта му с която отменено Наказателно постановление №342/03.05.2007г. на Началника на РПУ-Чепеларе, в частта по т.2 от същото, с която на Велин Живков Ангелов за нарушение на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 30лв., поради което в тази му част то ще следва да бъде обезсилено, а производството в тази част – прекратено. Решението на районният съд, в частта му с която е отменена т.2 от НП относно отнемането на 12 контролни точки по смисъла на Наредба №І-139/2002г. ще следва да се отмени, като НП в тази му част ще следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 АПК във вр. с чл.63 ЗАНН, Административен съд-Смолян


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №9/19.03.2008г., постановено по н.а.х.д.№103/2007г. по описа на Чепеларски районен съд, в частта му с която е отменено Наказателно постановление №342/03.05.2007г. на Началника на РПУ-Чепеларе, в частта по т.2 от същото, с която на В. Ж. А., ЕГН-, от гр.Смолян, ул.№ за нарушение на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 30лв. и:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по жалба от В. Ж. А., ЕГН-, от гр.Смолян, ул.№, срещу Наказателно постановление №342/03.05.2007г. на Началника на РПУ-Чепеларе, в частта по т.2 от същото, с която за нарушение на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 30лв.

ОТМЕНЯ решение №9/19.03.2008г., постановено по н.а.х.д.№103/2007г. по описа на Чепеларски районен съд, в частта му с която е отменено Наказателно постановление №342/03.05.2007г. на Началника на РПУ-Чепеларе, в частта по т.2 от същото, с която на В.Ж. А., ЕГН-, от гр.Смолян, ул. №, за нарушение на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП са отнети 12 контролни точки по смисъла на Наредба №І-139/2002г. и вместо това:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №342/03.05.2007г. на Началника на РПУ-Чепеларе, в частта по т.2 от същото, с която на В.Ж. А., ЕГН-, от гр.Смолян, ул.№, за нарушение на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП са отнети 12 контролни точки по смисъла на Наредба №І-139/2002г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

Свързани:

Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Смолянският административен съд в публичното заседание на 09. 11. 2009год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Разградският административен съд, в публичното заседание на 17 октомври 2011год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Разградският административен съд, в публичното заседание на 08 октомври 2012год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Разградският административен съд, в публичното заседание на 15 ноември 2011год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Предявеният иск е за заплащане стойността на извършени подобрения с пр осн чл. 72 Закона за собствеността
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Софийски окръжен съд фирмено отделение, 4-ти състав, в закрито заседание на 13. 05. 2011 г
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Адм дело №32 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Софийски окръжен съд фирмено отделение, в закрито заседание на 12. 01. 2010 год., в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Костинбродски районен съд първи съдебен район в публично заседание на 04. 11. 2008 г в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Женаварова адм д. №98/2008г по описа на Адмс-смолян, за да се произнесе, взе предвид следното
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом