Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество




ИмеНаръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество
страница1/11
Дата на преобразуване10.10.2012
Размер1.32 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://ec.europa.eu/ewsi/UDRW/images/items/docl_21022_555747148.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество


Настоящата публикация се издава по проект «Стратегическо партньорство за пълноценна интеграция на имигрантите в българското общество» - BG EIF 2008/01-10-11.01


Този Наръчник е разработен от членовете на Експертната работна група към НЕМ: доц.Благой Видин,доц.Ирина Мулешкова, Маргарита Спасова, Лало Каменов,Кина Събева,Маринела Радева, Пенка Василева

Редактор: Дойчин Дойчев.


Съдържание


І. Въведение

ІІ. Политики за интеграция на имигрантите

1 Международни актове по правата на човека


2 Политика на ЕС в областта на имиграцията и интеграцията

3. Политика на Република България по миграция и интеграция (кратко представяне)

3.1. Национална стратегия за миграция и интеграция (НСМИ) и годишни планове

3.2. Многогодишна програма на РБ по ЕИФ (2008-2013)

3.3. Роля на държавните институции, неправителствени организации, социални партньори, общини, медии в интеграционния процес


  1. Интеграция на имигрантите в социалния и икономически живот

    1. Жилищно настаняване

  • Представяне на ситуацията в България

  • Добри практики и препоръки на европейско и национално ниво

    1. Образование

  • Представяне на ситуацията в България

  • Добри практики и препоръки на европейско и национално ниво

    1. Право на труд

  • Представяне на ситуацията в България

  • Добри практики и препоръки на европейско и национално ниво

    1. Здравеопазване

  • Представяне на ситуацията в България

  • Добри практики и препоръки на европейско и национално ниво

    1. Социално подпомагане и помощи за деца

  • Представяне на ситуацията в България

  • Добри практики и препоръки на европейско и национално ниво

    1. Религиозни права и свободи

  • Представяне на ситуацията в България

  • Добри практики и препоръки на европейско и национално ниво

    1. Мерки за антидискриминация

  • Представяне на ситуацията в България

  • Добри практики и препоръки на европейско и национално ниво


5. Координация и сътрудничество в интеграцията на имигрантите (вижданията на КЗД и БСБМ)

5.1. Цели, основни принципи и добри практики за координация и сътрудничество между партньорите в интеграционния процес

5.2. Неформална експертна мрежа за интеграция на имигрантите на национално и местно ниво – партньори

5.3. Механизъм на координация и сътрудничество – меморандум за дългосрочно сътрудничество, електронен форум, експертни групи и др.


Приложение I: Общ дневен ред за интеграция (Common Agenda for Integration)

Приложение II: Обща имиграционна политика за Европа: принципи, действия и инструменти


С финансовата подкрепа на Европейската комисия

Съдържаната тук информация не отразява задължително позицията или становището на Европейската комисия.

Supported by European Commission

The information in this publication does not necessarily reflect the position of official opinion of EC.


НАРЪЧНИК ЗА КООРДИНАЦИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ ОТГОВОРНИ ЗА ПРОЦЕСИТЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА ИМИГРАНТИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО


І. Въведение


Целта на настоящия Наръчник е да очертае координационния механизъм за взаимно сътрудничество и реално участие в интеграционния процес от страна на гражданското общество, социалните партньори, местните органи на властта и неправителствените организации, както и различни мигрантски общности и да представи Механизма за координация и сътрудничество между всички заинтересовани страни при прилагането на политиката за интеграция на имигранти на всички нива с цел отразяваното им в общите действия на различни нива в интеграционния процес.

Наръчникът е насочен към нивата на вземане на решения и към практиците. Кои са те и какво е общото между тях, което прави този наръчник полезен за тях? По принцип, нивата на вземане на решения формулират общите цели на интеграцията, отпускат необходимото финансиране, следят за провеждането на политиките и оценяват техните резултати. Практиците превръщат целите на интеграцията в конкретни програми, залагат цели и предприемат действия за тяхното постигане. Естествено, настоящият Наръчник не би могал да се занимава с формирането на цялостната политика за интеграция на имигрантите, нито си поставя за цел да опише всички програми и мерки. Наръчникът се стреми да очертае основните стъпки в процеса на пълноценна интеграция на национално и европейско ниво, да даде набор от добри практики от други европейски държави с повече опит в интеграцията на имигрантите и да предложи инструменти за пълноценна интеграция на имигрантите в българското общество.


Днес България наравно с другите държави в Европейския съюз е изправена пред предизвикателствата на интеграцията на имигрантите в обществото – една важна, сложна и деликатна задача.

Поради застаряването на населението и демографската криза, растящата имиграция към България като външна граница е едновременно вероятна и необходима тенденция през следващите години. Интеграцията на имигрантите е решаваща за социалното сближаване и икономическото развитие. За да позволим на имигрантите да се чувстват част от нашето обществото, ние трябва да се отнасяме към тях справедливо и да им подсигурим необходимия набор от инструменти за пълноценно участие в обществото. Интеграцията е продължителен, двупосочен процес, който се базира на взаимни права и съответните задължения както от страна на имигрантите, така и на приемащото общество.

Интеграцията на имигрантите е често дебатирана тема, тъй като почти всички европейски страни са засегнати от разнопосочни миграционни процеси. В някои държави, сред тях и България, имиграцията постепенно взема превес над емиграцията, изправяйки ги пред предизвикателствата на интеграцията, ориентирането на новопристигналите имигранти, насърчаването на участието на вече установените имигранти и преработването на недостатъчно ефективните политики. Както в редица други политики, многообразието на прилаганите подходи предполага различни отговори на въпроса «как» да се насърчи интеграцията. Концепцията и практиката на интеграцията се различават не само като резултат на специфичната история на имиграцията. Различните политически режими и интерпретации за ролята на правителството и гражданското общество са довели до различни подходи към интеграцията на новите имигранти и бежанците. Илюстрация на това многообразие е отвореният въпрос кои са целевите групи за интеграционната политика. Използват се различни определения за „имигранти” или „етнически малцинства”. Имигрантите второ поколение могат да се идентифицират по тяхната националност или по произхода на техните родители.

В исторически план, България и повечето нови страни членки имат по-богат опит в интеграцията на малцинствата, отколкото в интеграцията на имигрантите. Независимо от дефиницията, имигрантите не могат да се възприемат като една хомогенна група. Напротив, те трябва да се разглеждат като индивиди или членове на определени подкатегории, определяни по техния национален или етнически произход, религия, пол, възраст или причина за пристигане (икономически мигранти, бежанци или членове на семейството), както и по техните умения (от високо квалифицирани до ниско квалифицирани). Обществото като цяло също може да бъде подходяща целева група, ако интеграцията се възприема като процес на социално сближаване. Тогава политиките са отговор на разслояващите въздействия на бързата социална, икономическа и културна промяна, през която преминават повечето европейски общества и са насочени към различни групи от населението, независимо дали са мигрантски или не. Следователно, под заглавието „интеграция” могат да се изброят редица общи и специфични подходи насочени към различни групи и решаващи различни проблеми.

Всички европейски страни зачитат основните човешки права и споделят ценности като равнопоставеност, антидискриминация, солидарност, отвореност, участие и толерантност. Правителствата на различни нива се влияят взаимно чрез постоянен обмен на политики, което създава известна хомогенност на подходите, целите и стремежите в национален и международен план. Общата цел на интеграцията обикновено се отъждествява със самостоятелността: държавата се стреми да позволи на имигрантите да водят независим живот от гледна точка на жилищно устрояване, работа, образование, социална мрежа и участие в обществото. Това подчертава ролята на местното самоуправление и местните политики в процеса на интеграцията.

Въпреки безспорния приоритет на социално-икономическия аспект, трябва да се обръща внимание и на културното измерение, личното измерение на интеграцията, честотата и интензивността на взаимоотношенията в обществото. Това подчертава необходимостта от интеграция на имигрантите във всички сфери на обществото – гражданското общество, културния и политическия живот на страната. Концепцията за интеграцията като двупосочен процес насочва вниманието към нагласите на приемащото общество, неговите структури и организации. Различните измерения на интеграцията са взаимосвързани и резултатите в една област засилва другите. Например, наличието на работа помага на имигрантите да изучават езика, да придобиват по-широки познания за културата на приемащата страна и да си създават връзки. Социалните контакти, на свой ред, разширяват икономическите възможности. Доброто владеене на езика помага на пазара на труда и разширява възможностите за образование, като същевременно показва познаване на приемащото население и общество. Интеграционните политики се стремят да постигнат положителни резултати за имигрантите в сферата на заетостта, жилищното устрояване, здравеопазването и т.н. Новопристигналите и имигрантите със статут на постоянно пребиваващи могат да постигнат такива резултати само ако придобият определени умения, добро владеене на езика и познаване на българското общество. В този смисъл, въвеждащите програми помагат на новопристигналите да придобият умения за пълноценно участие в обществото.

Същевременно, стремежът към индивидуална адаптация и използване на човешкия капитал трябва да се допълва с аспектите на социалната кохезия и равенството в съвременното общество на многообразието. Затова обществото и неговите институции трябва да направят първата крачка и да се отворят към имигрантите. Постигането на баланс между права и отговорности е решаващо за разработването на честни и ефективни интеграционни политики.

Освен че е свързващото звено между държавата и отделния имигрант, интеграцията е и процес на тясно партньорство между отделните нива на държавни и неправителствени структури – работодатели, синдикати, религиозни организации, гражданско общество, асоциации на имигранти, медии и неправителствени организации работещи в подкрепа на имигрантите.


ІІ. Политики за интеграция на имигрантите



  1. Международни актове по правата на човека



Основните права и свободи, признати от международното право се прилагат от отделните държави в обем, определян от самите държави. Предоставянето на права и свободи може да стане по два начина: предоставяне на права и свободи при съобразяване от страна на държавата на съществуващите международноправни норми и предоставяне на права и свободи в съответствие с правните норми на националното законодателство, отразяващо ратифицираните от държавата международни актове в областта на правата на човека.

Международноправните актове в областта на правата на човека уреждат сътрудничеството между държавите относно закрилата на правата на човека и основните свободи, които характеризират правния статус на отделния индивид без разлика на раса, пол, език и вероизповедание.

Нов етап в реализирането на идеите за защита на човешките права започва след Втората световна война, когато чрез създаването на редица международни (включително световни) организации и разработените и приети от тях документи се осъществява интернационализирането на закрилата на правата и свободите на човека. Определящата идея, изразена в Преамбюла на Устава на ООН, че е необходимо да се възстанови „вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на индивида”, намира конкретизация в пакета от международни актове, които изграждат Международната харта за правата на човека. Тя включва следните основни документи: Всеобщата декларация за правата на човека (1948), Международният пакт за гражданските и политическите права (1966) и Международният пакт за икономическите, социалните и културните права (1966). Тези три документа определят универсалните стандарти не само за гражданските и политическите, но и за социалните и икономическите права. На основата на Хартата са приети и действат редица международни актове, сред които най-значими са Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската социална харта.

Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) е подписана на 4-ти ноември 1950 г. и влиза в сила на 3-ти септември 1953 г. Тя е изработена като първа конвенция на Съвета на Европа и има за цел да осигури основните човешки права в страните членки, да защити личната свобода на гражданите и да гарантира комплекс от социални права и свободи.

ЕКПЧ създава европейска система за защита правата и свободите на човека със списък от права и свободи и органи, които следят за тяхното спазване. Този списък акцентира върху: правото на живот (чл. 2), забраната за прилагане на изтезания и за поробване и принудителен труд (чл. 3 и 4), право на свобода и сигурност (чл. 5), право на съдебен процес (чл. 6), свобода на мисълта, съвестта и религията (чл. 9), правото на свободно изразяване на мнение и на свобода на събранията и сдружаването (чл. 10, 11). За разлика от другите международни актове за правата на човека ЕКПЧ осигурява по-ефективна система за налагане на декларираните права, състояща се от Европейска комисия за правата на човека, Европейски съд по правата на човека и Комитет на министрите на Съвета на Европа.

Актовете могат да се класифицират по следния начин:

1. Актове, съдържащи уредба относно масовите нарушения на правата на човека - напр. насочени към предотвратяване на престъпленията геноцид, апартейд, военните престъпления и други престъпления против човечеството. Такива актове са: Конвенцията за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, приета през 1965 г. и Конвенцията, относно срока на давност за военните престъпления и престъпленията против човечеството, приета през 1968 г.

2. Актове, уреждащи правата на отделни категории индивиди - бежанци, апатариди, лица без гражданство: Конвенция за статута на бежанците от 1954 г, Конвенция за статута на апатридите от 1954 г, Конвенция за намаляване на лицата без гражданство от 1961 г.

3. Актове, уреждащи правата на човека по врема на въоръжен конфликт.

4. Актове, уреждащи правата на жените и децата.


МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ЗАЩИТА ПРАТА НА ЧОВЕКА 

В международното пространство функционира система от мерки, представляващи контролни механизми, които ефективно оказват влияние върху правилното прилагане и съблюдаването на отделните международни актове. Контролът за спазването на Международния пакт за граждански и политически права се осъществява от Комитет за правата на човека, който се състои от 18 члена, граждани на държавите-страни по пакта с призната професионална компетентност в областта на правата на човека. Контролът върху спазването на Международния пакт за икономически, социални и културни права се осъществява от Икономическия и социален съвет на ООН и изградената към него работна група. Контролни механизми съществуват и към други международни организации Според Конвенцията за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация е изграден Комитет за премахване на расовата дискриминация.


  1. Политика на ЕС в областта на имиграцията и интеграцията


Имиграцията на граждани на трети страни в държавите-членки на Европейския съюз е реалност и предизвикателство пред приемащите общества. През 2006 г. гражданите на трети страни, живеещи в ЕС наброяват около 18.5 милиона, което представлява 3.8 % от населението на държавите-членки (493 милиона). През последните 10 години настъпиха редица промени в политически, правен, икономически и социален план, които оказват съществено влияние върху разработването и прилагането на политики в областта на имиграцията и интеграцията в ЕС.


    1. Харта на основните права на ЕС


Спазването на правата на човека и основните свободи са в центъра на дейността на Европейския съюз. Европейските ценности са изложени в Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), подписана от лидерите на държавите и правителствата от ЕС на 07.12.2000 г. На 12.12.2007 г. Европейският парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности приемат адаптиран текст на Хартата, който следва да замени основния текст, считано от датата на влизане в сила на Договора от Лисабон.

Съгласно чл. 6 от Договора от Лисабон, „настоящият договор влиза в сила на 1 януари 2009 г., при условие че са депозирани всички ратификационни инструменти, или ако този срок не се спази, на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран ратификационният инструмент от последната измежду подписалите държави, която е предприела тази стъпка“. В момента 27 държави-членки вече са одобрили Договора, като 27 са депозирали ратификационните си инструменти в Рим. 1

В Хартата на основните права на ЕС специално внимание е обърнато на правата на гражданите:


Право на образование

Чл.14, т.1

Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение

Чл.14, т.2

Това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование

Свобода при избор на професия и право на труд

Чл.15, т.1

Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия

Чл.15, т.3

Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на съюза

Право на убежище

Чл.18

Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28.07.1951 г. и на Протокола от 31.01.1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз („Договорите”)

Недискриминация

Чл.21, т.1

Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация

Чл.21, т.2

В областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданство

Културно, религиозно и езиково многообразие

Чл.22

Съюзът зачита културното, религиозно и езиково многообразие

Равенство между жените и мъжете

Чл.23, т.1

Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението

Чл.23, т.2

Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол

Права на детето

Чл.24, т.1

Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да изразяват свободно своето мнение. То се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им.

Чл.24, т.2

По всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение

Интеграция на хората с увреждания

Чл.26

Съюзът признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността

Право на достъп до услугите за намиране на работа

Чл.29

Всеки има право на достъп до безплатна услуга за намиране на работа

Социална сигурност и социална помощ

Чл.34, т.1

Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетения за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики

Чл.34, т.2

Всеки, който пребивава и придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателство и практики

Чл.34, т.3

С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които на разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства

Закрила на здравето

Чл.35

Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практика. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве

Свободно движение и пребиваване

Чл.45, т.2

В съответствие с Договорите правото на свободно движение и пребиваване може да се предоставя на гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на държава-членка
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Свързани:

Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество icon„Предизвикателства пред процесите на миграцията и интеграцията
Република България като страна–членка на Европейския съюз, както и необходимостта от обмяна на опит и добри практики в областта на...
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconКонференция интеграция на имигрантите в българия: политика и показатели за оценка
Проект bg eif 2007/04-01. 01: Ефективни показатели за оценка на политиката по интеграция на имигранти в България
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconВоенна академия
Организация и координация между институциите при радиационно замърсяване на територията на страната”
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconПлан за 2008 г. По изпълнение на националната стратегия на република българия по миграция и интеграция (2008-2015)
Във връзка с Част ІV. „капацитет, прилагане, координация и отчитане резултати от изпълнението на стратегията по миграция и интеграция”...
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconРолята на техническите помощни средства в процесите на социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания. Основни проблеми при обезпечаването на хората с увреждания в българия с ортопедични технически помощни средства
За да се разбере първостепенната роля на техническите помощни средства в процесите на социална рехабилитация и интеграция на хората...
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconНаръчник „Европейски фондове и проекти
Сдружение на Общините “Марица” на тема: “Мобилизиране на ресурсите за устойчиво регионално и местно развитие в контекста на европейската...
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconРеновациция чрез топлинна интеграция в система
Очевидно е, че тука нещата са по-сложни и за целта ще бъде необходимо изграждане на гъвкава топлообменна верига, осигуряващи технически...
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconВажни моменти в изработването на политика за интеграция на имигрантите в европейския съюз
Програма inti (Integration of third country nationals), период на действие от 2003 до 2006 г за финансиране на дейности в областта...
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconРамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество въведение
Образователната интеграция е важна предпоставка за цялостния процес на модернизация на ромската общност и в голяма степен определя...
Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция на имигрантите в българското общество iconОбща характеристика на Българското възраждане
Възраждането-един от най-важните етапи в развитието на българското общество и култура
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом