Програма „Право", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право"




ИмеПрограма „Право", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право"
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер86.7 Kb.
ТипПрограма
източникhttp://eprints.nbu.bg/584/1/Trudov_i_gragdanski_dogovor.doc


ТРУДОВ ДОГОВОР И ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР – ТРУДОВОПРАВНИ И ОСИГУРИТЕЛНОПРАВНИ АСПЕКТИ

Николай Иванов – студент от програма „Право”, Нов български университет

гл. ас. д-р Ивайло Стайков – програма „Право”, Нов български университет


І. Трудовият договор има правна регламентация в Кодекса на труда (КТ). Поради обстоятелството, че преобладаваща част от индивидуалните трудови правоотношения възникват от трудов договор, то практически почти всички разпоредби на КТ имат отношение към трудовия договор. Наричаният в практиката „граждански договор” за полагане на труд по правна същност е облигационният договор за изработка по чл. 258-269 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).

Разликата между трудов и граждански договор е анализирана в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд. Разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ.

Различни са и вътрешните отношения между страните по двата договора. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея. Той не се интересува от организацията на труда, нито я създава. Изпълнителят сам организира трудовата си дейност и постига дължимия резултат. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на и зависим от работодателя. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и при ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва.

Следователно гражданският договор не може да бъде "приравнен" на трудов и лицата, работещи по граждански договор, не могат да участват в определянето на средносписъчната численост на персонала (щатното разписание, щатната таблица) в предприятието.

Важно е да се знае, че съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Пряко отношение в тази връзка има и чл. 405а КТ за правомощието на Инспекцията по труда да обявява съществуването на трудово правоотношение.

Страните по двата договора имат различни наименования: “възложител” и “изпълнител” при гражданския договор и “работодател” и “работник или служител” при трудовия договор.

По отношение на формата на договора, в ЗЗД не се изисква специална форма за валидност на гражданския договор. Следователно той може да се сключи и в устна форма. Практически съображения и изискванията на счетоводството за отчетност и достоворност на счетоводната информация, както и за целите на данъчното облагане, са наложили писмената форма на този договор.

Член 62, ал. 1 КТ изисква трудовия договор да се сключва в писмена форма в два екземпляра (арг. от чл. 63, ал. 1 КТ). Това е форма за валидност на трудовия договор. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по седалището си (при юридическо лице) или постоянен адрес (ако е физическо лице). Редът за изпращането на уведомлението за сключването, изменението и прекратяването на трудовия договор и данните, които се съдържат в него се регламентира в Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 КТ на министъра на труда и социалната политика от 2003 г. Това е т.нар. регистрация (наричана в практиката „вписване”) на трудовите договори, каквото не се изисква за гражданските договори.

В чл. 66, ал. 1 КТ е посочено т.нар. минимално необходимо договорно съдържание на трудовия договор – място на работата, характер на работата (трудова функция) и трудово възнаграждение, което трябва да фигурира във всеки един сключен трудов договор. Съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода (автономия на волите) по чл. 9 ЗЗД, което означава че се дава предимство на това, което страните договорят помежду си.

Без да може да се определи като срочен, гражданският договор е по принцип с краткотрайно действие (еднократно изпълнение на определена задача) – до извършването на работата (услугата) и предоставянето на резултата. С изпълнението си този договор се прекратява. Трудовият договор е договор с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват. Трудовият договор е по принцип безсрочен (за неопределено време), като по изключение може да бъде и срочен (вж. чл. 67-68 и особено ал. 2-5 на чл. 68 КТ).

Договорът за изработка се изпълнява с материали на изпълнителя, но може и с материали на възложителя, докато трудовият договор се изпълнява с материали, оръдия и предмети на труда, суровини и други подобни на работодателя. Използването на наемния труд се извършва винаги при веществени условия, създадени от работодателя, който е и техен собственик.

Гражданският договор се прекратява на основанията по чл. 267-269 ЗЗД и на общите основания за прекратяване на един облигационен договор. Трудовият договор се прекратява на изрично и изчерпателно уредените основания по чл. 325-331 КТ.

ІІ. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс. Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (т.е. по граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение са задължително осигурени само за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО). Вижда се, че е различен обхватът на осигурителната закрила на двете категории задължително осигурени лица. Затова изпълнителите по граждански договор не са осигурени за рисковете “безработица”, “трудова злополука и професионална болест”, “бременност и раждане” и “общо заболяване, водещо до временна неработоспособност”, и следователно възложителят по граждански договор не дължи осигурителни вноски за тези рискове.

По отношение на осигурителния доход и осигурителните вноски за двете категории осигурени лица също има съществени разлики. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените брутни месечни трудови възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които е въведен минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 КСО). Тези минимални и максимален размер на месечния осигурителен доход през календарната година се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Работодателят трябва да знае, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците или служителите в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии". Осигурителните вноски за сметка на работодателите не могат да се удържат от трудовото възнаграждение на работниците или служителите и то не може да се намалява с размера им (чл. 6, ал. 11 и 12 КСО).

По отношение на изпълнителите по граждански договор, възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи – 25 % по ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 КСО). В тази връзка значение има и правната уредба в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски от 2000 г.

В КСО е възприет принципът за разпределение на осигурителната тежест между осигурителя и осигуреното лице, т.е. определена част от осигурителната вноска да се внася и от двете страни (чл. 6, ал. 3). За 2009 г. осигурителните вноски се разпределят между осигурителите (работодатели, респ. възложители) и осигурените лица (работници и служители, респ. изпълнители по граждански договор), в съотношение 55:45. В това отношение няма различно правно третиране спрямо работещите по трудов, респ. граждански договор. Същото се отнася и за задължителното здравно осигуряване, което е регламентирано в Закона за здравното осигуряване от 1998 г., с много изм. и доп., като размерът на здравноосигурителната вноска за 2009 г., определен със ЗБНЗОК, е 8%. Съгласно чл. 6, ал. 6 КСО и чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗБДОО за 2009 г., осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" на ДОО (в диференциран размер по групи основни икономически дейности съгласно приложение към закона) са изцяло за сметка на осигурителите (работодателите).

Съществува разлика и относно реда за внасяне на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване. Частта от тях, която е за сметка на осигурителите, се внася в банките или в пощенските клонове и станции по съответните сметки на ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него (чл. 7, ал. 1, 6 и 7 КСО). Частта от осигурителните вноски за сметка на работниците или служителите се удържат и внасят от работодателите при изплащане на дължимото трудово възнаграждение. Осигурителните вноски (и в двете им части) за лицата, които работят без трудово правоотношение (изпълнителите), се внасят от осигурителя (възложителя) до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 2 и 5 КСО).

Тъй като е възможно някои осигурени лица да получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1.) доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори; 2.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, и земеделски производители; 3.) доходи за работа без трудово правоотношение (чл. 6, ал. 10 КСО). Затова при изплащане на възнаграждение по граждански договор, начисляването и внасянето на осигурителни вноски, осигурителите – възложители трябва да имат информация за размера на осигурителния доход на изпълнителя до този момент от основанията по т. 1, което се отразява от осигуреното лице в декларацията към т.нар. сметка – хонорар за изплащане на възнаграждение по извънтрудово правоотношение.

Времето, през което е работено по трудов договор при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото трудово възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия и дейност, се зачита не само за трудов, но и за осигурителен стаж (вж. чл. 351-352 КТ и чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО). Когато работникът или служителят е работил при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

За осигурителен стаж се зачита и времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО – тези, които полагат труд без трудово правоотношение (работят по граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

За изпълнителите по граждански договор, които са задължително осигурени по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО (полагащи труд без трудово правоотношение) и са вече осигурени на друго основание през съответния месец, независимо че са задължително осигурени без да има значение размера на полученото възнаграждение по гражданския договор, това време на работа по извънтрудово правоотношение не се зачита за осигурителен стаж, тъй като за този времеви период на друго основание те имат вече осигурителен стаж. Работата им по граждански договор в този случай има значение само относно размера на осигурителния доход при определяне на размера на някои видове пенсии, и особено на пенсията за осигурителен стаж и възраст (вж. чл. 70 и 70а КСО).

Осигурителният стаж на работниците и служителите, подобно на трудовия им стаж, се удостоверява чрез трудовата книжка, а на изпълнителите по граждански договор чрез осигурителна книжка, в която възложителят трябва своевременно да нанася данни за осигурителния доход и осигурителния стаж. В това отношение има значение и подзаконовата нормативна уредба в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.


Забележки:

1. Статията е съобразена с действащото българско законодателство, административната и съдебна практика към 1 април 2009 година.

2. Статията е публикувана в Научни трудове от ХVІІІ международна научна конференция за млади учени 2009 г. – 3-5 юли 2009 г., Лесотехнически университет – София, организирана от Лесотехнически университет – София, Научно-технически съюз по лесотехника и Съюз на специалистите по качеството в България, С., 2009, с. 186-190. ISBN 654-323-057-9


Свързани:

Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconИвайло Иванов Стайков Нов български университет
Може да се касае за неоснователно отричане на търговско право, което съществува или до неоснователно претендиране на право, което...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconИвайло Иванов Стайков Нов български университет І. Общи положения
В зависимост от начина на възникване на заложното право, търговският залог бива договорен и законен, а според правната си уредба...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconТормоз на работното място същност, последици и правна защита Ивайло Стайков, доктор по право, ст ас по трудово и осигурително право в нбу град София
Тормоз на работното място – същност, последици и правна защита Ивайло Стайков, доктор по право, ст ас по трудово и осигурително право...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconПрограма за I. Податоци за раководителот на предметната програма и предметните наставници
Третиот дел е посветен на процесот на создавање на меѓународното право, преку третирање на изворите на меѓународното право и толкувањето...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconЕвропейски формат на автобиография
Висше образование,специалност ”Право” Нов Български Университет, магистър по право,среден успех от държавните изпити /отличен 50/...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconПрограма 13 май, четвъртък
Георг Краев, Нов Български университет; доц д-р Соня Алексиева, Нов Български университет/бхра
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconИвайло Иванов Стайков Нов български университет Правна уредба и понятие
ТЗ). На последно място като субсидиарен източник на правната уредба на търговските сделки следва да се посочат правилата на морала...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconГражданска отговорност на акционерното дружество и неговите органи на управление ивайло Иванов Стайков Нов български университет
Ззд – обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconПрограма навчальної дисципліни аграрне право України
Робоча програма з «Порівняльного правознавства» для студентів за напрямом підготовки 0304 «Право», спеціальністю 030401 – Правознавство,...
Програма „Право\", Нов български университет гл ас д-р Ивайло Стайков програма „Право\" iconЕвропейски формат на автобиография
Завършено висше образование със специалност “Право”, Нов български университет, степен “Магистър”
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом