Виметонанарод а




ИмеВиметонанарод а
Дата на преобразуване28.01.2013
Размер128.94 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.admcourt-rz.org/images/files/9907R-51-adm-80-2011-DOPK.doc


Р Е Ш Е Н И Е

51


гр. Разград, 28 октомври 2011год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Разградският административен съд, в публичното заседание на 17 октомври 2011год. в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ


при секретаря ……Пламена Мутафова……и в присъствието на прокурора ……като разгледа докладваното от… съдията…… административно дело N 80 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано e след постъпила жалба от С. О. Я. от с. П., обл. Р. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане(АУПДВ) №01-6500/23227 от 13.04.2011г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд(ДФ) „Земеделие“ гр. София, в качеството си на ръководител на Разплащателна агенция (РА) София. С този акт на основание чл.73 от Регламент /ЕО/ №796/2004г. на Комисията от 21.04.04г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламенти /ЕО/ №1782/03г. и /ЕО/ №73/09г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент /ЕО/ №479/08г., е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по подадено от оспорващия Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 година с УИН 17/290509/23982, в размер на 17052.05 лв.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му. Според адвоката на оспорващия липсват мотиви и доказателства, подкрепящи извода на АО за наличието на недължимо плащане. Иска се отмяна на атакувания административен акт.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в изявлението си по същество и в представена писмена защита моли да бъде оставена жалбата без уважение, тъй като я счита за неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения в подкрепа на своето становище.

Разградският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и приетата по делото техническа експертиза и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните фактически и правни съображения:

Оспорващият С. О. Я. от с. П., обл. Р. подал до ДФ „Земеделие”, Разплащателна агенция Общо заявление за плащания на площ- форма за физически лица за 2009г., което е вписано с уникален идентификационен номер (УИН) 17/290509/23982 за кампания 2009г. в съответния регистър на ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), съгл. чл.30 и сл. ЗПЗП. С това заявление С. Я. е кандидатствал за подпомагане, в качеството му на земеделски стопанин по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и схема за национални доплащания на площ (СНДП), както и по схемата за национални доплащания за животни. Към заявлението била съставена и попълнена таблица на използваните парцели(л.108-112). След подаване на заявлението е стартирана административна проверка посредством интегрираната информационна система за администриране и контрол. Извършени били кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за заявените от кандидата площи в СИЗП (система за идентификация на земеделските парцели), регистър към ИСАК. Въз основа на данните, предоставени от МЗХ(Министерство на земеделието и храните) на ДФ „Земеделие“ и на извършените по тях проверки от ИСАК на площите на кандидата за подпомагане, на последния били изчислени суми за изплащане в размер на 17052,05 лева по СЕПП и 882,52 лева по НДП. Тези суми са получени от него, видно от приложеното извлечение от СЕБРА(л.25).

От приложените в административната преписка множество писма и документи за кореспонденция между МЗХ, ДФ „Земеделие“, ЕК (Европейската комисия), включително и решение на ЕК и консолидиран план за действие за подобряване работата на ИСАК, съставен от българските власти, съдържащи се в л.47-55 от делото, става ясно, че извършените одитни проверки са показали висок риск на грешки при управление на средствата от европейските фондове в областта на селското стопанство за България, свързани с преките плащания и налагащите се мерки за неговото преодоляване. Те нямат практическо отношение към настоящия административен спор, а обясняват реално действията на администрацията. В резултат от прилагането на консолидирания план, българската държава се задължила да изготви окончателен слой с допустими за подпомагане площи, базиран на нови ортофотографски снимки и теренни проверки. Кръстосаните проверки щели да се извършат със задна дата и съответно следвало да се предприемат действия за възстановяване на недължимо платени субсидии. МЗХ е извършило тези допълнителни специализирани анализи и проверки и резултатите са предоставени на ДФЗ-РА с писмо № 02-0409/3554 от 09.12.10г. В него се посочва, че това са окончателните данни, въз основа на които РА трябва да извърши кръстосаните проверки за 2009г. В резултат на новополучената информация, с която РА е нормативно задължена да се съобрази при извършваните от нея административни проверки е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на оспорващия, в размер на 17052,05 лева, е преценена като недължимо платена по СЕПП.

Това е мотивирало издаването на оспорения АУПДВ №01-6500/23227 от 13.04.2011г. – предмет на настоящия съдебен контрол.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

АУПДВ №01-6500/23227 от 13.04.2011г. е издаден от компетентния по закон-чл.11а, чл.27, ал.3 и чл.43, ал.3 от ЗПЗП орган- Разплащателната агенция, чиито функции, съгласно чл.11, ал.2, т.4 от същия закон се изпълняват от ДФ “Земеделие“. Според чл.20а, ал.2, т.2 от този закон, РА се представлява от изпълнителния директор. По делото е представен Протокол №17/07.04.2011г. на Управителния съвет на ДФЗ и Заповед № 1288/08.04.2011г. на изпълнителния му директор, с които е оправомощен заместник-изпълнителният директор да издава и подписва актове от категорията на процесния. Процесният АУПДВ, издаден от РА е подписан именно от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, представител по силата на направеното оправомощаване.

Съгласно §1, т.13 от ДР ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализираната структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. Разпоредбата на чл.27, ал.3 и 4 от ЗПЗП задължава РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Този тип вземания, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нормата на чл.162, ал.2 от ДОПК изрежда публичните вземания, а в т.8 от нея е посочено, че такова се явява и вземането за „… недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.“ От текста на чл.166, ал.2 на същия кодекс разбираме, че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. В случая, както установихме по-горе, компетентният орган е Разплащателната агенция.

Атакуваният пред настоящата инстанция индивидуален административен акт обаче се явява незаконосъобразен, издаден в нарушение на чл.146, т.2 от АПК. В него липсват фактически и правни основания, мотивиращи претенцията на административния орган да търси и иска възстановяване на „недължимо изплатена“ субсидия на бенефициента.

Всеки административен акт, издаден в писмена форма трябва да има определено съдържание. Това изискване за реквизитите на един такъв акт е заложено в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. От тях най-важни са тези, свързани с разпоредителната част на акта и мотивите за издаването му. Мотивите- това са фактическите и правни основания за издаването на ИАА и следва да съдържат конкретни, а не общи и абстрактни съображения, довели до издаването му, като по този начин го обосновават. Липсата на фактически основания опорочава съответния акт и поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол за законосъобразност и е абсолютно основание за неговата отмяна, докато не така стоят нещата при липсата или погрешно посочване на правните основания.

Административният орган се е позовал на следните посочени в акта правни норми:

На първо място е посочена разпоредбата на чл.27, ал.3 и 4 от ЗПЗП. Съгласно чл.27, ал.3 от закона, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. За да предприеме такива мерки обаче, тя следва да установи по несъмнен и безспорен начин, че са налице основанията за това и да е във възможност да докаже тяхното наличие при евентуалното възникване на спор с ответната страна. Цитирането на чл.27 от ЗПЗП не съставлява нормативно основание за налагането на мярката, необходимо е да се посочи причината, довела до нейното прилагане. Текстът на чл.27 от ЗПЗП всъщност очертава процедурата по възстановяване от бенефициенти на недължимо платени суми.

По аналогичен начин стои въпросът и с другото цитирано основание- това на чл.73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол. Този текст е наименуван “Възстановяване на недължими плащания” и отново регламентира процедурата по възстановяването им при вече установено такова плащане.

По-съществен обаче е проблемът, свързан с липсата или непълнотата на фактическите основания, послужили за издаването на оспорения акт. Докато непосочването или дори грешното посочване на правните основания, както посочихме по-горе не задължава съда да отмени атакувания пред него административен акт, защото съдът не е обвързан от правната преценка на органа, то липсата или непълнотата на фактическите основания, послужили за издаването на този акт е абсолютно основание за неговата отмяна. В настоящия случай е налице непълно посочване на фактите, които са обосновали разпоредителната част на оспорения АУПДВ. В мотивите му е посочено, че допустимата за подпомагане площ е намалена, но не е посочен размера на площта, приета за негодна за директно субсидиране, вида и предназначението на земята, местонахождението й, начинът на ползването й и т.н. Говори се за допълнителни специализирани анализи и проверка на коректността на данните и че „в резултат на новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази при извършваните от нея административни проверки на заявленията съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП, е намалена годната за подпомагане площ…“ - това реално се явяват мотивите на АО. Анализът им, ведно с анализа на приложимия закон, води на извода, че са крайно непълни и недостатъчни, за да мотивират издаденият административен акт. Не се сочи коя и колко точно е тази площ, защо е приета за недопустима, т.е. конкретна причина за това. И въпреки, че в хода на делото този въпрос се изяснява, както от допуснатата експертиза, така и от допълнителните доказателства, събрани в процеса, липсата/непълнотата на фактическите основания в самия административен акт не може да бъде запълнена чрез тези способи, т.е. чрез събиране на нови доказателства и чрез други доказателствени средства в какъвто смисъл практиката на съдилищата е константна.

Законодателят, в разпоредбата на чл.43, ал.3, в т.1-5 на ЗПЗП е изброил основанията, при които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, а именно- когато:

1.кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл.39, ал.2;

2.установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;

3.кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място;

4.кандидатът е заявил площи, които не стопанисва;

5.за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено.

Нито едно от тези основания не е посочено както в АУПДВ, така и в цялата административна преписка, която го съпровожда, било като посочване на правната норма на чл.43 от закона с приложимата точка, било като фактическо описание на обстоятелствата, на които се базира авторът на акта. Обосновката на такъв акт не следва да се изразява дори само в цитиране на правната норма, а следва да бъдат посочени обстоятелствата, установяващи наличието на нейната хипотеза, за да се провери дали те са налице или не.

Разбира се, мотивите за издадения акт могат да бъдат изложени и в съпроводително писмо или друг документ от преписката, ако изхождат от същия орган, който е издал акта. Такива документи обаче в преписката липсват. Съдебната практика трайно приема, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в документи, към които актът изрично препраща. Такова позоваване в оспорения АУПДВ има само на коментираната по-горе кореспонденция между ДФЗ-РА, МЗХ и ЕК. Тези документи нямат пряко правно значение за случая и не могат да попълнят фактическото основание за неговото разрешаване. Фактическите основания са онези юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим отграничителен белег на това право. Липсата, непълното или въобще непосочването им не позволява индивидуализирането му, за да бъде проверено. Тази липса, както посочихме е нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е абсолютно основание за отмяна на атакувания акт. Тази липса не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като изобщо няма предмет на доказване. Разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК ограничава съдебното установяване само до онези факти, които са обективирани във фактическото основание на обжалвания акт и всички други факти, дори да са от значение за разрешаването на правния спор, не могат да бъдат въвеждани в съдебния процес. Независимо от това по делото е допусната и изслушана Съдебно-техническа експертиза, която всъщност потвърждава ясните по делото обстоятелства, за които липсва всъщност спор, а именно: колко и какви площи е заявил жалбоподателят за подпомагане; установява ли се процесната разлика между приетите за годни за подпомагане такива след кръстосаните проверки от ноември 2009г. и декември 2010г.; за кои блокове на земеделското стопанство се отнасят и т.н.

Всичко изложено по-горе обосновава изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради липса на фактически основания за неговото издаване.

Непълните и неясни фактически основания, обосновали административното волеизявление, е пречка и за осъществяване на правораздавателен контрол по приложението на материалния закон, каквато задължение има съда съгласно чл.168, ал.1 от АПК. С оглед обаче на фактическите установявания в настоящия съдебен акт, следва да се приеме, че заявителят е бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните формуляри и представяне на удостоверителните документи. Сред обстоятелствата довели до коригиране на допустимия слой за подпомагане по СЕПП, през 2010 година, изведени от редицата препоръки на контролните органи за подобряване работата по оперирането с ИСАК, откриваме причините за последвалите редукции и оттам за постановяването на оспорения акт – недостатъчна техника, ресурсна и оперативна обезпеченост на органите, овластени да създадат и поддържат ИСАК– Министерството на земеделието и храните и ДФЗ-РА. Грешките, допуснати от тези органи, при определянето на „окончателния временен слой, допустим за подпомагане” към м.11.2009г., са отстранени чрез посочените в писмото от 09.12.2010г. на МЗХ „допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по СЕПП”. Тези последващи проверки, наблюдавани от ЕК, са извършени от специализирани държавни органи и са свързани с ангажирането на значителен ресурс – технически, интелектуален, финансов, административен. Очевидно е, че земеделският производител не разполага с равностойни възможности, за да може по разумен път да открие грешката при очертаването на заявените от него площи. Всичко това навежда на извод, че е налице грешка на компетентните административни органи при определянето на част от процесната площ като допустима за подпомагане непосредствено преди реалното изплащане на субсидията. Ето защо, настоящия състав счита, че е налице и хипотезата на чл.73, §4 от Регламент /ЕО/ №796/2004г., който макар и отменен с Регламент /ЕО/ №1122/09г. на Комисията, по силата на чл.86:„продължава да се прилага по отношение на заявленията за помощи относно пазарните години или премийни периоди,с начало преди 01.01.10г.”, а „Позоваванията на Регламент /ЕО/ №796/2004г. се считат за позовавания на настоящия Регламент” и твърдението на административния орган за недължимо плащане е разколебано и недоказано. Следователно оспореният акт се оказва освен без доказателствена основа и без нормативна такава.

Във връзка с гореизложеното и за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да обсъди и следното:

С превеждането на субсидията (по СЕПП) на 16.12.2009г. е изпълнен влязъл в сила административен акт и с това е приключило административното производство, образувано по повод отпускането на тази субсидия. При положение, че при последващите проверки от страна на администрацията и настъпило изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ в резултат на тези проверки и на изменение и оптимизиране на СИЗП се е стигнало до нови данни и обстоятелства, различни от първоначалните по вече приключилото административно производство, единствената правна възможност е била възобновяване на производството по реда на чл.99 и сл. от АПК. Такава процедура обаче очевидно не е осъществена. Аргументите за този извод са в няколко насоки : процесният акт е издаден от същия по степен орган – РА, а нормативно предписаните правила с чл.99 АПК, във вр. с чл.29, ал.2 от ЗПЗП сочат като компетентен да отмени предходния акт и да възобнови производството, Министъра на земеделието и храните – непосредствено по-горестоящия орган, на когото именно е възложил законът обсъжданото правомощие за възобновяване на производството по издаване на административния акт. Непровеждането на тази процедура опорочава и другата такава, свързана с издаването на процесния акт, което би било правилно и допустимо едва след като е проведена процедурата по чл.99 и сл.от АПК. В тази връзка може да се посочи и друго нарушение на АПК, а именно че жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по издаване на АУПДВ, което е осуетило изцяло възможността да участва пълноценно в административното производство, а това е в нарушение на разпоредбата на чл.34 и чл.35 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания административен акт.

Съобразявайки всичко казано дотук, настоящият състав приема, че са налице условията за отмяна на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/23227 от 13.04.2011г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, в качеството си на ръководител на Разплащателна агенция София.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Разград пред Върховния административен съд.


Съдия:/п/


ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е потвърдено с Решение № 8499 от 13.06.2012 год. на ВАС.

- -

Свързани:

Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Смолянският административен съд в публичното заседание на 09. 11. 2009год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Разградският административен съд, в публичното заседание на 08 октомври 2012год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Разградският административен съд, в публичното заседание на 15 ноември 2011год в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Предявеният иск е за заплащане стойността на извършени подобрения с пр осн чл. 72 Закона за собствеността
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Софийски окръжен съд фирмено отделение, 4-ти състав, в закрито заседание на 13. 05. 2011 г
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Адм дело №32 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Женаварова к н а Х. д. №34/2008г по описа на Адмс-смолян, за да се произнесе, взе предвид следното
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Софийски окръжен съд фирмено отделение, в закрито заседание на 12. 01. 2010 год., в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Костинбродски районен съд първи съдебен район в публично заседание на 04. 11. 2008 г в състав
Виметонанарод а iconВиметонанарод а
Женаварова адм д. №98/2008г по описа на Адмс-смолян, за да се произнесе, взе предвид следното
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом