Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год




ИмеОткроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год
страница2/6
Дата на преобразуване10.10.2012
Размер0.86 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bglegis.com/NIP UNSS lector.doc
1   2   3   4   5   6

4. Основни принципи на ПП. Общи и отраслови принципи.

Основните принципи на НИП могат да се разделят на 2 групи. Първата група са принципите: ОБЩИ за цялата на правна с/ма, а към втората - СПЕЦИАЛНИТЕ принципи .

ОБЩИ принципи :

1. Принцип за законност - в основата на правото, негова същност и основно качество. Законността озн. точно и неотклонно спазване и изпълнение на законите от всички субекти – държ.органи, общ.организации, дл.лица и гражданите.

Законова регламентация на всички случай в които е допустимо засягане на правата и свободите на човека. Достъпност на закона и строго и точно спазване на законите и подзаконовите нормативни актове от всички.

2.Принцип на хуманизъм – заложен е в международно правните актове които провеждат по косвен път този принцип, като изискват осигуряването на подходящи материално – битови условия на МЛС.,поддържането на личната и общата хигиена, осигуряване на храна , облекло, мед. обслужване на осъдените включването им във възпитателни образователни и др. дейности. Принципа намира приложение чрез грижи за психическото и физическото здраве на осъдените.

3.Принцип за уважение на човешкото достойнство – представлява доразвитие на принципа на хуманност и има съществено значение за постигане целите на наказателното изпълнение.

4.Принцип за равенство пред закона - всички граждани са правни пред закона.

5.Принцип за демократизма – широко привличане на обществеността в работата по изпълнение на наказанията; колективен подход при решаване на някой въпроси от областта на наказателното изпълнение; участие на самите осъдени в работата по изпълнение на наказанието.

6.Принцип за справедливост – наказанието тр. да бъде съответно на извършеното престъпление, тежестта на наказанието , а оттам и съответствието му с извършеното престъпление, не зависи само от неговия вид и размер, а и от начина на изпълнението.

7.Принцип за международна обвързаност.

Принцип за участие на различни д-вни органи в дейността по изпълнение на наказанията –спорен. Тук не става дума за принцип , а за практически наложена необходимост. 1.Изпълнението на наказанието е дейност на органите със специална подготовка и компетентност. 2. Трудно е изпълнението на всички наказания да се възложи на един единствен органи. 3 Включването на различни д-вни органи да се даде възможност на повече органи не само да се запознаят , а и да въздействат пряко в/у ефективността на наказателното изпълнение.

8. принцип за съчетаване дейността по реализиране съдържанието на наказанието с прилагането на др. средства за поправяне и превъзпитание на осъдените – най последователно е разпит при изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

9. Принцип за системен контрол в/у дейността по изп-е на наказанията има значение не само за гарантиране на законността , но и въобще за ефективността на тази дейност

СПЕЦИАЛНИ ПРИНЦИПИ:

1.Принцип за диференциран и индивидуализарн подход при изпълнение на наказанията.

-диференцираният подход става въпрос за въздействие по отношение на група осъдени които са обособени на базата на предварително определени критерии – относителна еднородност. С диференциран подход не се прави с цел да се разделя затворниците, а с цел създаване на групова терапия.

Индивидуализирания подход – отчитат се тези особености на отделни личности които се характеризират като му се намери работа и да му се въздейства положително.

2.Принцип на прогресивната с/ма – Възниква в Ирландия . За нея е предвидено че за осъдените с добро поведение и работещи могат да преминат в по-леко заведение и да бъдат предсрочно освободени. Съобразяване на ограниченията и лишенията на които осъденият се подлага, с постигнатите резултати от поправянето и превъзпитанието му. Поведението му се наблюдава и не остава ненаградено.

3. Принцип за подчиняване на всички средства за въздействие на целта за ресоциализация на осъдените пронизва всички институции и дейности, регламентирани от ПП.


5. Изпълнение на наказанията като държавна дейност. Органи и институции.

- привеждане в изпълнение на присъдите и наказанията – това е последният стадий на нак.процес.

Основни субекти в решаването на възникнали въпроси във връзка с изпълнението на присъдите са съдът, постановил влязлата в сила присъда, и окръжният или районният прокурор по местоизпълнението на наказанията Съдът се произнася в + случая:

  • във връзка с тълкуването на влязлата в сила присъда или определение

  • по замяната на пробацията с лишаване от свобода и отмяна на прилагането на чл.66 НК

  • за освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.

Действие на прокурора – отлагане на изпълнението при опр.условия

За пробацията - Чл. 206. (1) Съдебните актове, с които е наложено наказанието пробация, се изпращат от прокурора за изпълнение в съответната пробационна служба.

Чл. 208. (1) За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител, за което се уведомява съответният прокурор.

Органи и институции, свързани с изпълнението на наказанията.

Откроени са правомощията на Министерството на правосъдието / МП/ и на Главна дирекция Изпълнение на наказанията / ГД ИН/. Те са съобразени с установената структура на закона и са отнесени към съответните части: за изпълнение на нак. л.с., на пробацията и на мярката за неотклонение задържане под стража.

Органите и институциите, на които е възложено със закон да осъществуват опр.ф-и, като субекти на нак-изп. правоотн-я, в 3 групи:

1 – с ръководни и надзорни ф-и

2 – на които е възложено непосредственото изп-е на наказанията

3 – на които е възложено изпълнението на конкретни нак-изп. ф-и и задачи, свързани с подпомагане д/стта по изп-е на наказанията

1. МП, прокуратурата и съдилищата са законово установени като органи, които осъществяват ръководство и контрол в нак-изп.д/ст

а/ МП осъществява общото ръководство и контрол на местата за л.с.

Прякото ръководство е възложено на ГД ИН, която е адм.звено в МП. Влизат и следств.арести, които заедно със затворите и поправителните домове се вкл. в пон. „места за л.с.”., а така също и пробационните служби.

б/ Прокуратурата има конституционно задължение да следи за спазването на законността във всички области на общ.живот, вкл. и като „упражнява надзор при изп-е на наказателните и др.принуд.мерки” Това е специализиран надзор за законност, уреден в ЗИН и и ЗСВ.

Обект на прок.надзор е спазването на норм.актове, които регулират нак-изп.д/ст.

За ефективното осъществяване на надзора за законност са дадени широки правомощия по разкриване и отстраняване на закононарушенията:

  • да посещава без предв.разрешение на администрацията и по всяко време на денонощието местата за задържане и за л.с., както и изп-е на др.принуд.мерки

  • да проверява документите въз основа на които се задържат лицата и всякакви материали, свързани с изп-е на наказанията

  • да разговаря насаме със задържаните лица

  • да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби

  • да упражнява надзор за законност в/у д/стта на пробац.служби и проб.съвети

При установяване на нарушения прокурора дава задължителни писмени разпореждания за отстраняването им и спира изп-то на незаконосъобр. писм. заповеди и разпореждания на дл.лица.

Окр прокурор по местоизпълнение на наказанието може да прави предложения до съда за прилагане на сл.институти:

  • отмяна на зачитането на работни дни при л.с.;

  • замяна на режима за изтърпяване на нак. л.с. с по-тежък

  • замяна на нак.доживотен затвор с нак. л.с.

  • замяна на нак.пробация с нак.л.с.

в/ определянето на наказанието от съда е най-сложната и отговорна д/ст в нак.правосъдие.

Чл. 6. (1) Съдиите могат да се запознават с работата по изпълнение на наказанията и с мярката за неотклонение задържане под стража.

(2) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват на съдиите пълно съдействие при осъществяване на дейността по ал. 1, да осигуряват достъп в местата за лишаване от свобода и пробационните служби и възможност да разговарят с осъдените.

2. Органите, на които е възложено непосредствено изп-то на нак. са законово определени съобразно вида на наказанието.

Нак. л.с. се изтърпява в затвори и поправителни домове. Администрацията е прекият изпълнител на това наказание. На началника на затвора и попр.дом са предоставени множество правомощия по ръководството на зотворната адм-я, цялата дисциплинарна власт по отн-е на лишените от свобода и правомощията на единоначалник на тер.звено на ГД ИН по отн-е на служителите – държ.слежители или работници и служители нпо трудово правоотн-е.

Затворн. общежития от открит и преходен тип не са самостоятелни звена, а подразделения на затворите и попр.домове.

Следств.арести са също тер.звена – те са места за л.с. в които се настаняват лица задържани по реда на НПК.

Наказанието пробация се осъществява от проб.служби.

Наказанието конфискация на имущество и глоба се изпълняват от Агенцията за държ.вземания по местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи или по пост.адрес на осъдения.

Нак. лишаване от права и общ.порицание – от широк кръг държ.органи, учреждения, фирми

3. Изп-е на нак. е многостранна и комплексна д/ст - широк кръг държ.органи, учреждения, фирми

Мин-во на здравеопазването – важна роля за физ. и псих. здраве на л.с.

Мин-во на образованието и науката – осъществяване на общообразователно и проф.техн. обучение

Мин-во на труда и соц.политика – подпомагане на проф.подготовка, вкл. в курсове.


6.Същност и съдържание на наказанието лишаване от свобода

Наказанието лишаване от свобода е най-тежкото наказание по бълг. НП, като се изключи доживотния затвор и доживотен затвор без право на замяна. То заема първо място в с/мата от наказателни мерки, предвидено в най много текстове от НК и се прилага най често в практиката на съдилищата. То дава възможност да се проведе системна нак.работа с осъдение. Това наказание съдържа в себе си значителни ограничения, лишения и страдания което в състояние да окаже сериозно предупредително възпиращо въздействие в/у осъдените и в/у др. членове на обществото.

Лишаването от свобода е наказание - предвидена от закона мярка за държавна принуда, която се налага от съда за извършено престъпление, засяга определени права и интереси на осъдения и изразява отрицателна оценка на д-вата и обществото към дееца и към извършеното от него обществено опасно деяние.

Съдържание на наказанието лишаване от свобода / ЛС / и в какво се изразява то: отговор дава чл. 31 /5 / К “ на ЛС да се създадат условия за осъществяване на основните им права които не се ограничени от действието на присъдата.” Действието на присъдата изисква изолиране на осъдения от обществото в специални места за ЛС .Според действащото ни законодателство съдържанието на наказанието ЛС се изразява, както и всяко др. наказание , в крайна сметка в промяна в правния статут на осъдения , като му се отнема или ограничават определени права ,възможности и му се възлагат нови задължения.

Положителна страна:

1. Само наказанието ЛС е в състояние да отговори на всички цели , които се поставят пред наказанията в различните системи.

Специална превенция да се превъзпита и поправи

2. Няма др. наказание което да ограничава възможността да се извърши ново престъпление. Няма др. което да дава толково превантивно – възпиращо въздействие.

Отрицателна страна:

1. Наказанието ЛС има вътрешно противоречива същност - лишеният се отстранява от нормалната семейна среда и др. приятелска среда за това че е извършил престъпление и се вкарва в криминогенна среда с цел да се превъзпита. Лицето усвоява чуждия престъпен опит.

2. Превантивно – възпиращия ефект се намалява. В много случай - чувство за вина.

3.Деквалификация – имащи определена професия и след като влезе вече, лишения се деквалифицира и след 8 г. започва разграждане на лицето като личност.

ЛС се характеризира с 3 елемента :

1. Настаняване и задържане на осъдения в специално определени место за ЛС – затвори, поправителни домове, принудителна изолация от обществото.

2. Да е подчинен на определен затворнически режим, предварително определен от съда – съвкупност от специфични установени от д-вата правила – реда и дисциплината, целесъобразното разпределение на времето през денонощието, създаването на подходяща битова обстановка, пр. на осъдените на свиждане , кореспондеция, разполагаеми суми , вещи.

3. Неговата дееспособност е ограничена в областта на труда и осигурителните права - не може да се сключват трудови договори , стажът не се брои за пенсия, не се осигурява за соц.рискове. Полага му се само неплатен отпуск. Трудът е задължителен, но не е елемент от съдържанието на наказанието. Прилага се като средство да се създадат навици у осъдения, да се усвои перспективна професия.

Въпросите са за възпитателната работа и общообразователното обучение . Те не съдържат репресивни елементи и не са свързани с неблагоприятни последици за осъдения.

Поощрения и дисциплинарните мерки не са елемент на съдържанието на наказанието ЛС, защото не се прилагат заради извършеното престъпление, а заради нова поява, която е по време на наказанието. Ако такава проява липсва целия срок на наказанието може да бъде изтърпян без да се приложи дисциплинарна мярка.


7. Места и органи по изпълнение на наказанието ЛС

Съгл. чл.8 ЗИН – наказанието ЛС се изпълнява чрез настаняване на осъдения в определени места за ЛС и подлагането им на поправително въздействие.

Според нашето законодателство-съществуват 2 вида места за ЛС това са затвори и поправителни домове.

Към затворите могат да се създават затворнически общежития от закрит преходен и откри тип., а към поправителните домовеобщежития от преходен тип. Те не са самостоятелни места за ЛС, а са поделения на съответния затвор или поправителен дом .

Общото ръководство в местата за ЛС и контролът в/у дейността им се осъществява от Министерство на правосъдието чрез Гл. дирекция “ Изпълнение на наказанието. “ Затворите, поправителните домове и общежитията към тях се създават със заповед на Мин. на правосъдието .

За началници на затворите и затворническите общежития се назначават лица с висше юридическо образовани, за началници на поправителни домове - лица с висше юридическо или педагогическо образование.

Местата за ЛС трябва да отговарят на охранителни и на здравни изисквания и да имат необходимите жилищни комунално – битови условия.

2. Създаването на различни видове места за ЛС е необходимост наложена от изискванията на принципа за диференциран подход при изпълнение на наказанието ЛС. Ролята на диференцираното настаняване се изразява в това: ЛС да бъдат отделени от др. затворници които поради своето криминално минало или личностни особености са склонни към доминиране или оказване на отрицателно влияние; да се съдейства за индивидуализация на подхода при третиране на затворниците с оглед на социалното им приспособяване след освобождаването.

Диференцираното настаняване е едно от основните предпоставки за провеждането на принципа за справедливост на наказанието.

Чрез диференцираното настаняване на осъдените се цели да се ограничат и отрицателните страни на наказанието ЛС . Има за цел да създаде оптимални условия за ефективността на прилаганите средства за поправяне и превъзпитание - режим , труд обучение.

3. Видове места за ЛС:

- затвори и затворнически общежития за рецидивисти ;

- затвори и поправителни домове за жени;

- затвори и затворнически общежития от закрит тип за не рецедивисти;

- предвидена е възможност да се обособят отделни затвори и затворнически общежития за млади пълнолетни затворници ;

- поправителни домове за непълнолетни.

По изключение в поправителните домове за непълнолетни могат да бъдат оставени и навършили 20 г. ,необходимо да завършат образованието си или професионалната си квалификация.

Затворническите общежития са от закрит и открит или преходен тип и разликата м/у отделните видове е в категориите осъдени , които се настаняват в тях и в степента на изолация , както и в др. ограничения на правния статус.

4. Органи по изпълнение на наказанието ЛС :

- Специализирани :

-М-во на правосъдието – общо ръководство и контрол в/у дейността на МЛС назначаване , уволнение, наказване, награждаване , откриване , закриване .

-Гл. дирекция “Изпълнение на наказанието “ адм. звено /затвор и поправителен дом / към М-вото на правосъдието” ДИректора на ТДНН изпълнява и преки функции определени със ЗНН и ППЗНН - преместване на затворниците, в др. затвор, в места за лечение, произнасяне по жалби на затворници с/у наложените им наказания.

-Администрация на МЛС в лицето на началниците и заместник началниците – организира ръководи и контролира цялата работа в съответното заведение .

-Отношение имат и МВР / конвой ,безопасност / М-вото на образованието / обучение / М-во на здравеопазването - /болници /; Соц. м-во / помощи ; М-мо на младежта и спорта.

Със ЗНН се създава научно методичен съвет – също е орган по изпълнение на наказанията. Издава “ затворническо дело “ не специализиран орган. Съд, прокуратура, общински съвет .

Комисията по чл. 17 ЗНН – създават се към затворите и поправителните домове в състав : председател - началник затвор или поправ.дом. и членове - съдия от ОС , зам. началници – представител на наблюдателната комисия, пробационен служител и психологът на затвора или поправителния дом.

В комисията се включват и инспекторите на соц.дейност и възпитателна работа, когато се разглежда положението на затворниците от тяхната група. В комисията към попр. домове се включва и представител на местната комисия за борба с/у противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. На заседанията на комисията присъства прокурор от ОП . Той не е член на комисията и няма право да гласува но упражнява надзор за законност.

КОмисията взема решения относно:

1. Изменянето на режима за изпълнение на наказанието в по лек или по тежък в границите на определения от съда първоначален режим.

2. Предложения до съда за промяна в по-тежък на първоначално определения режим за ИН .

3. Предложения до съда за предсрочно и условно предсрочно освобождаване.

4 . Преместване на ЛС по реда на чл. 12 А ал. 3,6 и чл. 122 /ал. 1 ЗНН .

5. Настаняване на осъдените на доживотен затвор в общи помещения с останалите ЛС при условията и по реда на чл. 127 б ал. 4 .

Комисиите заседават най-малко 2 месеца. Заседанията са редовни , ако всички членове на комисията са уведомени писменно и присъстват 2/3 от тях. Решенията се вземат с обикновенно мнозинство. Съставят се протоколи, които се подписват от всички присъстващи.

Решенията на комисията по въпросите за условното предсрочно и предсрочно освобождаване и тези с които режима се изменя в по тежък или се отказва изменянето му в по лек се мотивира.

Към М-вото на правосъдието се създава – научно-методичен съвет; по затворно дело се състои от щатни служители и пленарен състав които се определя от м-ра на правосъдието. В пленарния състав се включва представител на М-во на правосъдието, МВР, М-во на образованието и науката, МЗ, ВКС, ВАС, прокуратура, следствие, както и на обществени организации които извършват дейност свързана с ЛС. Към научно – методическия съвет по затворно дело могат да се привличат и специалисти от различни научни области. Реда за привличане на специалисти и заплащането им се урежда с правилник за организацията и работата на Научно –методическия съвет по затворно дело.


9. Диференцирано настаняване на осъдените по затвори и поправителни домове и трудово – поправителни общежития.

Разпределението на ЛС по затвори и поправителни домове е реализация на принципа за диференциран подход и е важна предпоставка за постигане на целите на наказанието.

Разпределението на осъдените по затворите и поправителните домове се извършва от прокурора, който привежда в изпълнение на вл. в сила присъда, а разпределението по общежитията се извършва от началника на затвора или поправ. дом. Разпределението на осъдените е по реда на ЗНН. Два пр/па:

1. Разпределение по вид на мястото за ЛС:

А / непълнолетни, изтърпява наказанието в поправителен дом – Бойчиновци , Сливен, / Не може да бъде настанен в затвор.

Б/ пълнолетните жени – изтърпяват наказанието в отделен затвор – Сливен.-

В/ чужденците без разрешение за постоянно пребиваване в РБ изтърпяват наказанието в затвори, поправителни домове, общежития определени със заповед на м-ра на правосъдието - затвора София.

Г/ рецидивистите изтърпяват наказанието в самостоятелни затвори и затворнически общежития от закрит тип.

За да е налице рецидив по чл. 158 ЗНН : - лицето да е осъждано 2 или повече пъти и за осъжданите да не се прилага чл. 23 – 25 НК .

-осъжданията да са умишлени престъпления;

- най малко две от осъжданията да са на ЛС – пенетенциар.рецидив ;

- лицето да е изтърпяло наказанието на ЛС поне веднъж.

Д/ Осъдените за първи път на ЛС до 5 за умишлени престъпления и осъдените за непредпазливи престъпления изтърпяват наказанието в затворнически общежития от ОТКРИТ ТИП.

е/ осъдените с добро поведение изтърпели най малко 6 м. от наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и с остатък от наказанието не по голям от 5 год. могат да бъдат преместени в затворническо общежитие от ПРЕХОДЕН ТИП.

2. След решаването на въпроса в какъв вид затвор или общежитие трябва да изтърпи наказанието си осъденият се решава въпроса в какъв точно затвор или общежитие да се настани. Когато специализираните затвори са няколко се прилага пр/па че наказанието се изтърпява в най-близкия до постоянния адрес на осъдения затвор или попр. дом от съответния тип.

3. Преместване на осъдените от едно място за ЛС в друго.

- преместване в рамките на затвора или поправителен дом от един вид заведение в същия вид се извършва от началника на затвора или поправит. дом.

- преместване от един затвор или поправ. дом в друг – само по нареждане на М-вото на правосъдието когато важни причини налагат това.

ВИДОВЕ премествания :

1.Преместване от 1 затвор в друг затвор от същия вид;

2. преместване от поправ. дом в затвор - само след навършване на пълнолетие и ако няма разрешение от прокурора за оставянето му в поправит. дом за завършване на образованието му ;

3. преместване от затвор за рецидивисти в затвор за нерецидивисти - само в изключителни случай, ако са се поправили и няма опасност да оказват отрицателно влияние в/у др. затворници;

4. преместване на осъдените от общежития от преходен тип или открит в затвори и затворнически общежития от закрит тип - при грубо и системно нарушаване на установения ред, системно отклоняване от работа или оказване на отрицателно влияние в/у останалите / основания за изменение на режим в по строг/. За 1 нарушение може да се предприемат и двете мерки едновременно да се замени режима с по строг и да се премести осъдения в др. заведение.

Диференцирано настаняване на ЛС вътре в затворите и попр. домове.

Диференцираното настаняване разбираме настаняване в едно и също поделение или подделение на един затвор, по един и същ вид. Диференцирано настаняване на осъдените вътре в затворите, попр. домове, общежития е продължение на диференцията по затвори, поправ. дом . общежития. Неговите задачи са да спомогне за избягване отрицателното въздействие на затворническата среда, да даде възможност за диференциране на ограниченията и лишенията по отношение на отделни групи осъдени, да облекчи прилагането на средствата за поправително въздействие и с всичко това да доведе до повишаване на ефективността на изпълнението на наказанието ЛС.

Правна уредба: ЗИН

а / чл. – ЛС поставени на различен режим по възможност се настаняват в отделни помещения и се осигурява изолацията м/у тях. Поставените на спец.режим задължително се изолират от останалите.

Б/ чл. 191 – непълнолетните които са поставени на строг режим или са изтърпявали наказ.ЛС задължително се изолират от останалите.

В/ чл. 58 – младите пълнолетни които изтърпяват наказанието си в затвори и затвори общежития за възрастни по възможност се настаняват в отд. помещения и се организират в отделни производствени бригади и звена.

Г/ чл. 60 в затвор, поправ. дом могат да се обособяват изолирани отделения за ЛС страдащи от психични разстройства .

д/ Всички ЛС се разпределят по отряди в зависимост от правната или личностната им характеристика и обектите на които работят. Числеността на отрядите се определя в зависимост от типа на затвора или трудово – поправителното общежитие. Отрядите в попр. домове за непълнолетни са от 15 – 20 души. ЛС се разпределят по групи / отряди/ които се ръководят от инспектори по соц. дейност и възпитателна работа. / Лица с висше или др. подходящо образование / Е / затворниците от 1 отряд могат да бъдат разпределени в една или няколко производствени бригади и звена.

2. Приемане на новопостъпващи затворници – ЛС се приемат в затворите и попр. домове само въз основа на вл. в сила присъда и разпореждане за привеждането й в изпълнение. Обвиняемите и подсъдимите се приемат въз основа на определение за задържане под стража.

А/ При приемане в затвора ЛС се настаняват в приемно отделение, където престояват от 14 денонощия до 1 месец. Подлагат се на мед. преглед ,психологическо изследване и санитарна обработка, запознават се с правилата за вътрешен ред и с правата и задълженията им. ЛС , които трябва да изтърпят наказанието си в общежития от открит, полуоткри и преходен тип се приемат в съответния затвор и се настаняват в отделни приемни помещения , където престояват от14 денонощия до 1 мес. В срок до 5 дн. / а за ЛС по чл. 12 А всрок от 2 дни / новопостъпилите се приемат от ръководството на затвора , което след като ги изслуша и се запознае с всички документи и със заключението на психолог и лекар ги разпределя по отряди и определя вида и мястото на работата която ще изпълняват. В срок от 2 дн. за всеки новопостъпил се завежда лично досие. Вещите и ценностите които осъдения няма право да държи при себе си се изземват за което се съставя протокол в 3 екземпляра: един към вещите, един към досието и един се предава на ЛС. При постъпване на затворника се изпраща съответ.уведомителни писма – до военното окръжие, военноотчетното бюро, по местожителство на ЛС . На ЛС се дава възможност да уведоми близките си за постъпването му в затвора.

Новопостъпилите непълнолетни се приемат от началника на попр. дом ,психолога и лекаря. Те се настаняват в приемна от 10 – 14 денонощия. Запознават се с обстановката и реда, проучват се техн. личностни качества, криминална разарзеност, сем. положение, причини за извършеното престъпление.

Постъпващите за втори и последващ път непълнолетни се настаняват в отделни приемни помещения. Въз основа на заключение на лекаря, психолога и предложения на отрядния началник след изтичане срока на престоя в приемната непълнолетните се разпределят по отряди, раб. места и учебни звена.

В срок от 3 дн. след постъпването на непълнолетните за това се уведомяват родителите им или лицата които упражняват род. права, прокуратура, военното окръжие. Общ. съвет , наблюдателната комисия и детска педагогическа стая. По местоживеенето или съответната местна комисия за борба с/у противообществените прояви на малолетните и непълнолетните . В останалите отношения приемането на непълнолетните в поправителни домове не се различават от това в затворите.


10. Правно положение на ЛС – общи въпроси

Признаването на осъдения за пълноценен правен субект носител на права и задължения, означава че администрацията е длъжна да му осигури въможност да упражнява тези си права и може да иска от него само това което се включва в задълженията му, но в същото време трябва да изисква точно изпълнение на всичките му задължениея да не допуска ползването на права които не са му предоставени.

Правното положение на ЛС най общо представляват съвкупността от техните субективни права и задължения на които те са носители по време на изпълнение на наказанието.

чл. 75 ЗИН гласи че ЛС могат да се ползват от всички установени от законите права с изключение на :

- правата от които са лишени с присъда ;

- правата които са им отнети или ограничени изрично със закон или с др.нормативен акт и правата чието упражняване е несъвместимо с изпълнението на наказанието.

Подобна е разпоредбата на чл. 31 ал. 5 КРБ- на ЛС се създават условия за осъществяване на основните им права които не са ограничени от действието на присъдата.

Особености в правния статут на ЛС

а/ затворниците постъпват в местата за ЛС не само като носители на придобити вече субективни права и задължения, а като правоспособни правни субекти с възможности да придобиват нови права и да поемат нови задължения.

б/ Освен в/у правоспособността изпълнението на наказанието се отразява и в/у субектив. права на които осъдения е носител

– ЛС не могат да придобиват правата, елемент от съдържанието на онези ПОО, в които не могат да встъпват, поради това че правоспособността им е ограничена;

- ЛС не могат да упражняват правата които са им отнети с присъдата / тяхното отнемане не е резултат от ИН, а от осъждането /

-законът засяга пряко някои субект. права – избирателното право - не могат да упражняват нито едно право което изисква личното им присъствие и когато могат да се осъществяват само извън затвора / членство в полит.организации, семейно правни отношения/

в/ Специфични субект. права на ЛС –чл. 84 . Те не се придобиват от факта на извършеното престъпление, а от факта на настаняването им и задържането в места за ЛС. Органите на ИН поемат грижите за поддържане и запазване на здравното им състояние. Специфични права са им предоставени като стимул за участие във възпитателните мероприятия, право на безплатна храна, облекло ,обувки, спални принадлежности, лекарства, учебни пособия и помагала, два раб.дни им се зачитат за 3 дн. ЛС , право на свиждане, кореспонденция, колети, пари за лични нужди ,престой на открито, годишна почивка.

г/ Изпълнението на наказанието ЛС оказва голямо отражение в/у правните възможности на гражданина. Най съществените и многобройни ограничения на тези възможности са резултат от изолацията на осъдения от обществото. Др. част от правните възможности са ограничени изрично от закона да получават храна пратки и пари да харчат пари за лични нужди, да се срещат с когото и когато пожелаят, да престояват на открито.

д/ Забрани за лишението от свобода:

да внасят и държат при себе си забранени от администрацията предмети;

  • да продават ,купуват, даряват и заменят помежду си вещи с които разполагат в затвора;

  • да употребяват спиртни напитки , наркотични вещества , а на непълнолетните да пушат;

  • да играят хазартни игри , да получават и притежават печатни и др. материали с порнографско съдържание;

  • да провеждат митинги, групови протести, събрания които не са разрешение от администрацията.

Имат право да подават молби и жалби до органите / не подлежат на проверка /

е/ Задължения на ЛС – установено от закона – вид и мярка на дължимо поведение. Има 2 основни групи .

Общи за всички граждани – ограничената правоспособност на затворниците им пречи да встъпват в определени ПОО и водят до невъзможност да се придобиват и задълженията .

Изолацията води и до отпадане на някои от задълженията на свободните граждани – част от семейно правните задължения, задължението за отбиване на редовна военна служба.

Специфични задължения – да не се напуска мястото за изтърпяване на наказанието, да се участва в обществено полезен труд; да се участва във възпитателните мероприятия да се спазват установените правила – да се изпълняват точно разпорежданията на съответните длъжностни лица.

Заключение: Правното положение на ЛС се поставя като въпрос за различията м/у тях и свободните граждани по отношение на правоспособността, субективните права, правните възможности и задълженията им.

Права чл. 86 Престой на открито не по малко от 1 ч.; Кореспонденция, хранителни пратки – които подлежат на проверка от администрацията.; Парични суми за задоволявана на лични нужди; ползване на телефон ;

Задължения : чл. 96 – да изпълняват възложената от администрацията работа; да се грижат за опазване на имуществото ; да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните дл. лица .


11. Имуществена отговорност на лишените от свобода

Чл. 123. (1) За вредите, които лишените от свобода са причинили на затвора или попр. дом при или по повод изпълнение на възложената им работа, ако извършеното не съставлява престъпление, те носят имущ. Отг/ст в размер на причинената вреда, но не повече от полагащата им се част от основното месечно възнаграждение за съответния вид работа.

(2) Имущ. Отг/ст се налага независимо от дисциплинарната отг/ст за същото деяние.

Чл. 124. (1) Имущ. Отг/ст се реализира чрез удръжки от полагащото се на лишения от свобода възнаграждение въз основа на заповед на началника на затвора или на попр. дом, издадена до един месец от откриване на причинената от затворника вреда, но не по-късно от 6 месеца от причиняването й.

(2) Удръжки не могат да се правят преди изтичане на 14 дни от датата на писменото уведомяване на лишения от свобода. Ако в същия срок той оспори основателността или размера на обезщетението, удръжки не се правят, а спорът се отнася от администрацията в 7-дневен срок пред районния съд по местонахождението на затвора или попр. дом.

(3) Съдът се произнася еднолично с решение, което не подлежи на обжалване.

Чл. 125. За липсващи дрехи, обувки, спални принадлежности и други предмети, дадени им за лично ползване, лишените от свобода отговарят в пълен размер. Стойността на липсващите вещи се удържа от възнаграждението по реда, установен в чл. 124, ал. 1. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 124, ал. 2.

Чл. 126. (1) Ако при условията на чл. 123, ал. 1 лишеният от свобода причини вреда на трето лице, имущ. Отг/ст носи затворът или поправителният дом. Когато третото лице е възложител на работа, изпълнявана от лишения от свобода, Държавно предприятие "Фонд затворно дело" отговаря в размера на намалената отговорност на причинилия вредата.

(2) В случаите по ал. 1 затворът, поправителният дом или Държавно предприятие "Фонд затворно дело" може по установения в чл. 124 ред да удържа на лишения от свобода или да иска от него връщане на платеното, но не повече от размера на намалената му имуществена отговорност.

Чл. 127. За неуредените в този закон въпроси относно пълната имуществена отговорност и намалената имуществена отговорност на лишените от свобода се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.


12. Възпитателна и корекционна дейност на лишените от свобода.

Чл. 152. Социалната д/ст и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото.

Соц. дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:

1. диагностична и индивидуална корекционна дейност;

2. програми за въздействие, за намаляване на рецидива и риска от значителни вреди;

3. образование, обучение и квалификация на лишените от свобода;

4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа.

С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.

I - Програми за въздействие, за намаляване на рецидива и риска от значителни вреди. Лишените от свобода се включват в задължителна специализирана програма за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание непосредствено след постъпването им в местата за лишаване от свобода.

Програмата за адаптация е с продължителност до три месеца.

При реализирането на програмата за адаптация на лишените от свобода се предоставя информация на достъпен за тях език относно целите и формите на социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода.

След приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя първоначален доклад и индивидуален план за изпълнение на присъдата.

В първоначалния доклад се отразява оценка на осъдения, която включва:

1. оценка на риска от рецидив и риска от значителни вреди;

2. фактори, формиращи риска от рецидив;

3. предложения за запълване на личностни дефицити и ограничаване на факторите, формиращи риска от рецидив и риска от значителни вреди.

Правилата за оценка на осъдения се утвърждават от министъра на правосъдието.

Оценката на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода.

Въз основа на оценката на осъдения се правят предложения за:

1. промяна в режима на изтърпяване на наказанието;

2. преместване в затворническо заведение от по-лек или в съответно по-тежък тип;

3. условно предсрочно освобождаване.

Индивидуалният план за изпълнение на присъдата включва д/сти и програми за въздействие за ресоциализация на осъдения.

Инд. план за изпълнение на присъдата се изготвя въз основа на:

1. вида и характера на извършеното престъпление;

2. размера на наложеното наказание;

3. оценката на осъдения и факторите, които формират риска от рецидив;

4. определеното от съда първоначално място за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Индивидуалният план за изпълнение на присъдата има за цел:

1. включване на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив;

2. превеждане за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение от по-лек тип;

3. условно предсрочно освобождаване.

За всеки осъден се изготвя годишен доклад за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Специализираните програми за индивидуална и групова работа се реализират от инспекторите по социална д/ст и възпитателна работа съвместно със служителите от останалите направления на д/ст, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка.

Специализираните програми имат за цел:

1. мотивиране и насърчаване на законосъобразно поведение;

2. повишаване на социалната компетентност и изграждане на поведенчески умения;

3. преодоляване на зависимости;

4. подготовка за живот на свобода.

Участието на осъдените в специализирани програми е доброволно. Сътрудничеството им в процеса на ресоциализация се насърчава.

Специализираните програми за индивидуална и групова работа се утвърждават от главния директор на ГД ИН по предложение на Съвета по изпълнение на наказанията.

Индивидуалната работа с осъдените включва:

1. информиране относно правния и социалния статус и възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието;

2. подпомагане за решаване на проблемни ситуации и изграждане на умения за преодоляване на трудности;

3. насочване и посредничество към външни организации за решаване на конкретни проблеми;

4. мотивиране към активно участие и сътрудничество в подготовката за живот на свобода.

II - Образование, обучение и квалификация на лишените от свобода

В местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп.

Участието на лишените от свобода в образователни, обучителни и квалификационни дейности се отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание.

Училищата в местата за лишаване от свобода се откриват, преобразуват и закриват от министъра на образованието и науката по предложение на министъра на правосъдието. Те осъществяват своята дейност според държавните образователни изисквания.

Директорите и учителите в местата за л.с. се назначават по реда на Закона за народната просвета.

Учебните планове и учебните програми съответстват на държавните образователни изисквания за степен на образование.

Дейността на училищата в местата за лишаване от свобода се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на правосъдието.

Завършена степен на образование, придобита квалификация по професия или част от професия се удостоверяват с документ, утвърден от Министерството на образованието и науката.

Лишените от свобода до 16-годишна възраст подлежат на задължително обучение в училищата към местата за лишаване от свобода.

Лишените от свобода, които не подлежат на задължително обучение, могат да бъдат включени в общообразователно обучение.

Образователните, обучителните и квалификационните д/сти в местата за л. С. вкл:

1. общо и професионално образование;

2. професионално обучение;

3. ограмотителни и професионални курсове;

4. социално образование.

Формите, в които се осъществяват дейностите са:

1. дневна;

2. вечерна;

3. задочна;

4. индивидуална;

5. самостоятелна.


13. Самодейни органи на лишените от свобода

Чл. 168. Дейностите в местата за л.с. се провеждат при активното и организирано участие на лишените от свобода.

За дейностите лишените от свобода избират самодейни органи, могат да организират и провеждат събрания и други общи мероприятия с разрешение на съответния началник на затвор, затворническо общежитие или поправителен дом.

Самодейните органи на лишените от свобода развиват инициативността на осъдените и съдействат на администрацията при организирането и провеждането на различните дейности в местата за лишаване от свобода.

Членовете на самодейните органи са представители на лишените от свобода пред администрацията и се избират чрез тайно гласуване.

Броят на членовете и структурата на самодейните органи се утвърждават от началника на затвора, затворническото общежитие или поправителния дом.


14. Средства за поддържане на реда и дисциплината

1   2   3   4   5   6

Свързани:

Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconОт европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
Ната система на човешките права и свободи. Поради това то се закриля от основните международноправни актове по правата на човека...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconКонвенция за защита на правата на човека и основните свободи
Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconУстав на движение за права и свободи
България в съответствие с Конституцията и законите на страната, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconДоклад на
България за гаранции по правата на човека”, финансиран от програма матра на Министерството на външните работи на Холандия. Партньори...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconДоклад на
България за гаранции по правата на човека”, финансиран от програма матра на Министерството на външните работи на Холандия. Партньори...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconДоклад на
България за гаранции по правата на човека”, финансиран от програма матра на Министерството на външните работи на Холандия. Партньори...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconДоклад на
България за гаранции по правата на човека”, финансиран от програма матра на Министерството на външните работи на Холандия. Партньори...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconПредварителен доклад на Български адвокати за правата на човека за съответствието на българското законодателство и практика с европейските стандарти относно приложението на чл. 2 и чл. 3 от Европейската Конвенция
Лната политика на България за гаранции по правата на човека”, финансиран от програма матра на Министерството на външните работи на...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconЕлектронно издание бюлетин-каталог съдебна практика по правата на човека
Сес“ по дела, касаещи защитата на правата на човека. Каталогът съдържа кратко резюме на основния предмет на решението, като подробният...
Откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год iconПравата на човека днес Европейска конвенция за правата на човека
В близкото минало Втората световна война оставя ужасно наследство на погазване на правата на човека. След края на войната европейските...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом