В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия




ИмеВ литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия
Драги колеги
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер158.22 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://rosen4o.net/YHCC-XackoBo/2008/Darjaven Izpit/ot Sofia/Tema_14 - Grupite i ekipite v organ
Бележки на автора


Драги колеги,

Исках да изкажа наблюденията си по темата и дам някои разяснения, които мисля, че ще са ви от полза при научаването й. Като цяло не знам кой от кой е преписвал при “създаването” на учебниците, но абсолютно едни и същи неща, буквално сравнени дума по дума, носят различни заглавия. Ето защо точка 9 от темата съм я сляла с точки 2 и 5.след доста ровене из различни източници и интернет,стигнах до извода, че “групова динамика” най-вероятно е самото развитие на групата, описано в т.3. За междугруповите конфликти намерих приличен материал от интернет, който съм приложила, а какво е социграма засега си остава загадка….като цяло мисля, че събрах всичката необходима информация, без излишни излияния,а на места го оставих в таблици за по-ясно.

За въпроси и коментари (без псувни!!!) прилагам адреса си,а и ако някой разгадае тайната на социограмата,ще съм му благодарна да я сподели.

Успех на изпита!

evadokia@abv.bg


Тема 14

Групите и екипите в организацията


Доброто познаване на групите, на тяхното формиране и развитие, на мотивите за принадлежност и на формите, в които се вземат групови решения, е особено необходимо на мениджърите, за да могат успешно да направляват нарастването на производителността на групите и постигането на целите.


  1. Основни характеристики на групите


Работната група може да се дефинира като : “Какво и да е количество хора, които 1.общуват помежду си, 2. психологически се различават един от друг, 3.възприемат се като една група.” Тези условия са границата, която различава групата от кое да е множество хора. Групата и нейните членове имат обща цел. Групата е тази, която определя начините за постигане на целта. Във всяка организация има множество групи, които си взаимодействат помежду си и реализират разнообразни връзки.

В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия:

-взаимодействие- всяка група е социална единица от 2 или повече членове, които взаимодействат помежду си, изпълнявайки съвместна работа. Обикновено общуването е непосредствено (лице в лице), но може да бъде и чрез писма, телефон, интернет, т.н.

-зависимост- членовете на една група зависят по определен начин един от друг, за да бъде постигната преследваната обща цел. При изпълнението на работата индивидът добре съзнава, че общото задание не може да бъде постигнато без съвместното усилие и сътрудничетво на всички хора от групата, които си влияят взаимно в процеса на трудовата им дейност.


2.Видове групи


В организацията съществуват няколко вида типологизация на различните грипи. Една от тях е спрямо тяхната структура групи-формални и неформални, а другата е спрямо качеството на извршваната от групата работа- ефективни и неефективни,като и двата типа имат значение за организацията и влияят върху работния процес.

-Създадените от ръководството на организацията групи са формални. Те започват на различни йерархични нива. Формалните групи обикновено представляват работещите в обособено структурно подразделение на организацията. Те са създадени преднамерено, за да работят за осъществяването на определени цели на организацията. Имат формално назначен ръководител, на формална основа са разграничени различните длъжности в групата и присъщите за всяка длъжност функции. Формалните групи могат да бъдат създадени за изпълнението на определени постоянни функции (различните видове отдели) и разработван на някакъв проект във връзка с осъществяването на някаква целева задача. Формалните групи имат някои общи характеристики:

-наличие на формална структура;

-ориентирани са към задачата;

-действията им допринасят за постигането на глобалните цели на организацията;

-организирани са съзнателно.

-Неформалните групи в организацията възникват спонтанно. Те се създават по естествена начин, а не с разпореждане на ръководството или с някакъв формален документ.Членовете им са работещи в организацията, обвързани с взаимна симпатия, общи интереси и потребности. Обикновено в тях са подсилени социалните връзки като противоположност на властта и положението, характерни за формалните връзки. Неформалните групи се развиват вътре във формалната организационна структура и съществуват и действат в нея, макар да не са предпоставени в нейните схеми. Интересите на неформалната група могат да имат положително въздействие върху организацията, но могат и да й създават определени затруднения, ако целите им са противоположни на тези на организацията. Тези групи могат да са полезни за организацията, защото увеличават информационния поток, подсилват доброто желание на членовете им да работят помежду си като екип с ефикасно сътрудничество.

Неформалните групи имат свои неписани правила и норми на поведение. По естествен начин членовете й придобиват определени роли и позиции и често влиянието на неформалната група върху членовете й е по-силно от това на формалната. Неформалните лидери, ползващи се с уважението и поддръжката на членовете на групата, може да изпълняват ролята на арбитър или съветник при изпълняване на поставените задачи.

Неформалните групи изпълнявт следните основни функции:

-утвърждаване на културните и социални ценности, които техните членове смятат за важни.

-задоволяват човешките потребности от приятелство и подкрепа, а също и увеличават чувството за сигурност на членовете й благодарение на сигурността на групата.

-улесняване на непосредствеността на комуникациите между членовете на групата чрез собствените им канали за информация, паралелни на установенитев организацията.

-групата се ангажира с грижите, затрудненията и проблемите на своите членове.

В добре функциониращите формални и неформални групи обикновено се създават условия хората в тях да се изявяват пълноценно в съответствие със своите способности и призвание. Понякога това се случва, друг път неособено успешно. Ето защо има още едно разграничение:

-Ефективни групи- Атмосферата на работа при тях е ведра и спокойна, членовете могат да дискутират проблемите и да търсят общо решение конфликтите не се избягват, а се дискутират и разрешават. Задачата е ясна и членовете са решени да я изпълнят. Такива групи дори изследват собственият си прогрес и поведение.

-Неефективни групи- работата при тези групи е отегчителна и напрегната,а дискусиите се водят само от 1-2 дущи. Обикновено липсва ясно формулирана задача и решенията се вземат от определени лица. Лидерството е изцяло в ръцете на ръководителя,а конфликтите или се пренебрегват, или се разрастват. Този тип групи избягват дискусии за собственото си поведение.


3.Етапи в развитието на групите


Групите преминават през последователни етапи на развитие, които са относително предвидими. Познаването на основните дейности, характерни за отделните етапи от живота на групите позволява на съответните мениджъри да помагат на групата да изпреварват проблемите и да съсредоточават вниманието си върху решаването на задачите.Тези етапи може да не са ясно разграничени и да има припокриване между тях, но изследванията показват, че всяка група минава през следните 5 етапа при формирането си:

1.Етап на формиране/ образуване на групата. това е периодът на ориентиране, в който членовете на групата започват да се опознават взаимно. Установяват се връзките между тях, правят се опити за разпределението на основните роли, свързани със задачите и взаимодействието на групата. На този етап се разработват основните правила на поведение в групата, свързани с постигането на целите й. Членовете още нямат усещане за принадлежност към групата и се държат като индивиди.

2.Етап на конфронтация-На този етап членовете на групата разкриват различията между формиращата се структура и личните цели и интереси.Това е период на вътрешно-групови конфликти, когато членовете на групата си съперничат за задачи и роли. Често има борба за лидерското място в групата. Група, намираща се в този етап, има много трудности при ефикасното комуникиране и вземането на решения. Ако различията са много големи, групата може да завърши с този етап на развитие и да се разпадне.

3. Етап на сплотяване- към началото на този етап е завършена борбата за власт и са установени правилата в групата. Членовете увеличават доверието помежду си и развиват дух на екип. Изясняват се ролите и взаимодействията. надделява взаимопомощта, побеждавайки враждебността от предходния етап. Консолидира се структурата и хармонията в групата, задачите и отговорностите се разпределят между членовете.

4.Етап на действие.-Този етап се характеризира със засилване на сътрудничеството при ефикасното изпълнение на задачите. решенията се осъществяват с участието на всички членове и след проведена дискусия за възможни алтернативи. Ролите са гъвкави и енергията на групата е насочена към по-висока продуктивност. Това е най-ползотворният етап от развитието на групата. Групите, които са го постигнали, ще функционират ефективно винаги, когато посвещават усилията си на задачите и поддържат добри междуличностни отношения.

5.Етап на преустановяване.-Този етап се характеризира с завършване на задачата. някои групи ще продължат да работят по нови сходни задачи, а други ще се разпаднат, след като постигат целите, за реализирането на които са били създадени.Този етап има място най-вече при временните групи.В постоянните групи може да бъде предизвикан от сливания и поглъщания на организациите, към които принадлежат.


4.Групова динамика

……………………………………………………………………………………….


5.Фактори за ефективността на групата


В един сплотен екип идеите се изразяват свободно, изборът се прави след косенсус с мнението на членовете, атмосферта е ведра и спокойна, а целите-ясни и желани.за постигане на тези резултати влияние оказват множество фактори като:

-размер на групата- според Ралф Дейвис идеалният екип трябва да се състои от 3-9 човека, други определят оптмиалният размер на 5.Броят на индивидите зависи от същността на задачата, а също и нейната срочност и степен на трудност. Ако е налице малък екип (2-3) човека, членовете му ще бъдат обезпокоени от персоналната отговорност, която е налице. При по-голяма група общуването между членовете е затруднено и става все по-трудно постигането на съгласие. Практиката показва, че с увеличаване на групата, се засилва тенденцията за допълнително неформално разделение на екипа,а също и това, че решенията стават централизирани от страна на лидера, който не може да задоволи нуждите на всички.

-състав на групата- предполага се избора на индивиди с разноообразна квалификация, но подходящи за изпълнението на задачата. Проблемът при определянето на състава е в това дали степента на сходство в гледните точки, подходите и мненията на отделните членове е оптимална или незадоволителна. Някои изследвания посочват, че групи, съставени от индивиди с противополжни мнения, може да генерира по- добри алтерантиви, отколкото екип със сходни гледни точки на членовете.

-норми и модели на взаимодействие- групата определя свои стандарти и норми за поведение. Веднъж създадени те стават задължители за членовете на екипа. Спазването им и съобразяването с тях гарантира сплотеността между членовете на екипа. Нормите като структурна характеристика на екипа улесяват дейността на екипа и играят ролята на регулатор в самия екип. Те се разработват в съответствие с фирмената политика, стила на управление, правилата и изискванията на организацията. Важното в случая е да се създадат норми, които да отговарят на ценностите на членовете в екипа и да ги стимулират за идентификация с целите на организацията..

-роли на членовете на екипа- разпределението на ролите между членовете на екипа е приоритет на мениджъра. Ако всеки член на екипа получи ролята, която му пасва най-добре по характер и умения, той би почувствал своя принос към общата цел. Ролите в екипа са 2 вида: функционални и колективни. Фунционалните са тези, описани в длъжностните характеристики. Те са базата ( умения, възможности , опит), върху които се прави селекцията на членовете на екипа. Колективните роли са свързани с приноса на членовете и взаимодействието с останалата част от екипа, когато се работи като част от един колектив. Те се определят от индивидуалността на всеки член и приемането на една и съща колктивна роля във всеки екип. През различните стадии от решаването на даден проблем се пoлучават рaзнообразни роли и те могат да варират спрямо етапа на решаването му. Oт друга страна, ролите могат да бъдат характеризирани като ориентирани към изпълнението на целите (на личности, които са инициатори, координатори, изпълнители и т.н); такива, които се стремят към поддържане на добри взаимоотншения (хармония и компромиси) или идентифициращи се със собствените интереси (блокираща роля). Балансирането на екипните роли не е толкова важно за колектива, който осъществява дългосрочен проект. Но ако екипът работи в непрекъснато променяща се среда с необходимост от бързи решения, тогава е е жизнено важно наличието на различни екипни умения, представени чрез гореизброените роли.

-статус- той се определя от уважението и самоуважението на леновете на екипа и от относителния ранг притежаван от едно лице по отношение на другите. В редица случаи за статуса на дадена личност може да се съди по заеманата длъжност в йерархията, образованието, информираността и натрупания опит. Тези характеристики на статуса могат да способстватз а повишаването или понижаването му в зависимост от ценностите и нормите в екипа.

-сплотеност-тя се идентифицира със степента на лоялност на членовете на екипа едни към други. Силно сплотен екип е този, в който индивидите имат общи цели, изградили са здрави връзки помежду си и работят кто едно цяло. Високата степен на сплотеност може да има положителни, но и отрицателни резултати. В случай когато целите на екипа и организацията не съвпадат, високата сплотеност може да окаже негативно въздействие върху цялата организация. Потенциалните отрицателни въздействия от високата екипна сплотеност обуславят екипното единомислие: членовете смятат, че несъгласието подкопава чувството за принадлежнсот към групата и следва да се избягва.; за да се съхрани в екипа съгласие и хармония, членовете му не изказват своето мнение.

Факторите, които увеличават сплотеността в групата са: конкуренция с други екипи, съгласие относно целите, висока оценка на резултатите, добри взаимоотношения, лична привлекателност.

Факторите, намаляващи сплотеността на групата са: конкуренция между членовете на екипа, разногласие относно целите, ниска квалификация и опит, конфликти в екипа, стремеж към доминиране.

6. Междугрупови конфликти и преговори

По своята функция има два вида конфликти- функционален и дисфункционален.- Първият е изграден на базата на споделянето и наблюдаването на проблема от няколко гледни точки. За това за този тип конфликт може да се каже, че е “градивен”- т.е.-от различните мнения се извлича най-доброто, което може да е плод на едно мнение или съвкупност от няколко различни. Дисфункционалният конфликт е този, който внася смут и разруха във взаимоотношенията., действа демотовиращо на персонала и обърква организацията на труда и упованието в ценностите на организацията.




КОНФЛИКТЪТ И ОРГАНИЗАЦИОННОТО ПРЕДСТАВЯНЕ






ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА КОНФЛИКТИТЕ




-РАЗЛИЧИЯ В МИРОГЛЕДА

-ОРГАНИЧЕНИ РЕСУРСИ

- СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ

-ЕСТЕСТВОТО НА РАБОТАТА

- КОНФЛИКТ НА РОЛИТЕ


-НЕПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ

-ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОДБОР НА КАДРИТЕ "НАРУШАВАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА" БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВОСЛОВНОСТ ТРУДОВИ ОТНОШЕНИЯ



НИВА НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА




КОНФЛИКТ НА ЛИЧНОСТТА (ВЪТРЕШНОЛИЧНОСТЕН)


МЕЖДУЛИЧНОСТЕН КОНФЛИКТ


КОНФЛИКТИ В ГРУПАТА


МЕЖДУГРУПОВИ КОНФЛИКТИ


УПРАВЛЕНСКИ СТИЛОВЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИТЕ




МОДЕЛ НА КЕН ТОМАС








Желание да задоволиш интересите на другите

Нежелание за сътрудничество




Желание за сътрудничество

Агресивно желание да задоволиш собствените потребности

ПРИНУЖДАВАНЕ




СЪТРУДНИЧЕСТВО







КОМПРОМИС




Неагресивно желание да задоволиш собствените потребности

ИЗБЯГВАНЕ




ПРИСПОСОБЯВАНЕ



МЕТОДИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА КОНФЛИКТИТЕ




ВЪТРЕШНО-ЛИЧНОСТНИ И МЕЖДУЛИЧНОСТНИ КОНФЛИКТИ


НАСТАВЛЯВАНЕ

РАЗМЯНА НА МЕСТАТА НА КОНФЛИКТУВАЩИТЕ

ТРЕНИРАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА

НАМЕСА ОТ ТРЕТА СТРАНА (ВЪНШНИ ЕКСПЕРТИ)

ВЪТРЕШНОГРУПОВИ КОНФЛИКТИ


ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ГРУПАТА

ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ

СМЯНА НА ФУНКЦИИТЕ

ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО

МЕЖДУГРУПОВИ КОНФЛИКТИ


"БЯГСТВО" ОТ КОНФЛИКТА

ДОМИНИРАНЕ и ЙЕРАРХИЧНО ВЛИЯНИЕ

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ ЧРЕЗ ДОГОВАРЯНЕ

ОРГАНИЗАЦИОННИ КОНФЛИКТИ


ОбНОВЯВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

ПРЕМАХВАНЕ НА БАРИЕРИТЕ

7. Екипи


Eкипът се смята за антитеза на групата,тъй като тя най-често обединава хора на организационно-структурна основа. Членовете на групата обикновено имат противоречиви цели и съсредоточават вниманието си върху лични потребности, работят по поставена задача и често изпитват недоверие към поставените мотиви и резултати.

Отличителната чета на екипа е общата цел, възприета от неговите членове, споделяните амбиции за успех в атмосфера на доверие, открити и честни взаимоотношения и уважение към мнението на другите.

Възможно е екипът да се характеризира като социална общност от определен брой индивиди по отношение на тяхнат роля и статус. Тези индивиди споделят съвкупности от ценности и норми, които вдъхновяват тяхното поведение за всичко, отнасящо се до живота на екипа-т.е.-

-членовете на екипа трябва да бъдат обединени от обща цел;

-структурата на ролите и статуса следва да посочат тяхната професионална ориентация;

-членовете на екипа се подчиняват на възприетите от тях норми на поведение (колективистично самоопределяне);

-сплотеността на членовете,която показва степента на съвпадение на мнения,оценки и позиции по отнощение на обекти или проблеми, най-значими за тях;

-колективна отговорност.

Причината за създаването на екипите е проблемът , който трябва да се реши и не е по силите на формалните групи в организацията. Ръководството решава да се сформира екип за неговото решаване като в него се включат специалисти от самата организация или хора от организацията и външни специалисти. Особено труден, но и отговорен е въпросът за селектирането на хората, които ще бъдат избрани за екипа. Изключително високи са изискванията към кандидатите по отношение на професионалните умения, знания, творчество, отговорност, предприемчивост, дисциплинираност, ангажираност и висока степен на мотивация.


8. Създаване на ефективен работен екип./табл.стр.310 учебник на Мирчев или стр. 228 в учебник на Харизанова по Упр. ЧР


Ефективността,свързана с дейността на групата,може да бъде определена при съобразяване със следните аспекти:

-постигането на организационните цели –за оценяване степента на постигане на организационните цели е добре резултатите да бъдат количествено измерими ( например,увеличаване на пазарния дял и на печалбата,на маляване на сроковете за изпълнение на целите и т.н.);

-постигане на лична удовлетвореност на членовете на екипа.-за тази цел ръководителят трябва да успее да превърне организационните цели в лични,което е и една от основните разлики между ефективните и неефективните екипи.

Ефективната група координира променливите на входа и ги трансформира в резултати, съответстващи на нейните цели. Индивидуалните и ситуационните фактори въздействат върху начините за структурирарне и развитие на екипа.

Входните променливи могат да бъдат повлияни от:

1.1.индивидуални фактори:

-възприемчивост

-поведение

-способности

-индивидуалност

-индивидуална мотивация.

1.2.Ситуационни фактори:

-тип на екипа

-състав на екипа

-задача

-технология

-оргнизационна система.

Във фазата на трансформация на входящата информация към изходяща си влияят структурата и развитието на екипа.

2.1.Структура на екипа:

-размер

-норми и модели на взаимодействие

-роли

-статус

-сплотеност

2.2.Развитие на екипа:

-комуникации

-конфликти

-вземане на решение

-лидерство

-промяна

-управление

На изхода се анализират финалните променливи, които се наблюдават в следните елементи:

3.Резултати:

-изпълнение

-продуктивност

-адаптация

-знания

-нови норми

-персонална удовлетвореност.






Свързани:

В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconТема за група
Стартовата петорка винаги е такава, че няма двама най-високи играчи с един и същи ръст
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconНа експертната група за пимп по Протокол №2 от заседание на групата за симп
...
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconПървомайската група е съставена от Стефен Филипов и Стойчо Кузмов. Групата се разпада и двамата музиканти образуват свои групи. Новата Първомайска група на
Стойчо Кузмов. Групата се разпада и двамата музиканти образуват свои групи. Новата Първомайска група на Стойчо Кузмов също се разпада....
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconКонсолидиран финансов отчет за 2008 г. Консолидиран отчет за доходите 1
Група софарма (Групата) включва дружество-майка и неговите четиринадесет (2007 г.: девет) дъщерни дружества. Допълнително, Групата...
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconInternational olympiad in informatics 2007
Всяка доставка на храна е от един от следните три вида: месо, риба и хляб. Количеството на произведената продукция се определя според...
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconБога Предмет " Проглас към Евангелието"
Средновековният човек е представен чрез общи понятия и е събирателен образ. Няма го индивида, вниманието е насочено към цялата група,...
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconПриродата на България
Фб-група прерастне в реална социална група, базирана на национален инициативен комитет, съставен от инициативни комитети по градове....
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconНародни оркестри за сватбарска музика от тракия великата първомайска група
Основният репертоар на Първомайската група се изпълнява от епизодично сформирани групи от Първомайско още от 1939-1941 год. Първа...
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconПонятие или понятия за отчуждението?
Хегел даже се обозначават с две понятия. В първия случай Entfremdung. Във втория случай – Entäusserung. Но дали наличието на две...
В литературата няма еднозначно определение за група, но почти винаги на групата се приписват следните две понятия iconДоклад от работата на фокус-група „Бизнес
В началото на всяка фокус-група модераторът имаша за задача да направи кратко въведение към подхода лидер и към целите на реализирания...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом