И за да се произнесе,взе предвид следното




ИмеИ за да се произнесе,взе предвид следното
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер151.58 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://kardjali.judiciary-bg.org/courts/dc/kardjali/webbcap.nsf/58acb6f05bccbed4c225766c002452d5
и за да се произнесе,взе предвид следното:

С присъда № 31/11.05.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 21/2011 год., Ардинският районен съд е признал Х. Д. Х. от Г., обл.К., за невиновен в това, че на 25.03.2011 год. в град А., пред хотел „П.”, разгласил позорно обстоятелство за С. А. А. от същия град, с ЕГН *, като го нарекъл „крадец”, като клеветата е била нанесена на длъжностно лице при изпълнение на службата му, публично и разпространена по друг начин - чрез подаване на сигнал до органите на РУ „Полиция”- А., като от тази клевета са настъпили тежки последици за наклеветения, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2, във вр.с ал. 1, т. 1,2 и 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от С. А. А. граждански иск против подсъдимия Х. Д. Х. за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, в размер на 1 500 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е частния тъжител С. А. да заплати на подсъдимия Х. Х. направените по делото разноски, в размер на 540 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител С. А. А. от Г., който чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и постановена при непълно обсъждане на приетите по делото доказателства. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите – очевидци на деянието Д.Е. и Р.А., както и на свидетеля Б.П., а е кредитирал само показанията на полицейския инспектор О.М.. Развива подробни съображения относно обстоятелството на неправилно завеждане на сигнала на подс.Х. до полицейския инспектор като „спор за собственост”, а не като „кражба”, като счита, че в случая е нямало какъвто и да е спор за собственост между подсъдимия и частния тъжител във връзка с дървения материал преди товаренето му, при превозването му и до започване на проверката от полицията по сигнала. Счита също, че снемането на писмени обяснения от частния тъжител показвало, че е работено с оглед извършване на престъпление от общ характер. Навежда довод, че в съдебното производство първоинстанционният съд не бил указал на страните, че имат възможност за спогодба. Моли да бъде отменена обжалваната първоинстанционна присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият Х. Д. да бъде признат за виновен и осъден за извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по частен ред, като му бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск. Претендира направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – подсъдимия Х. Х. от Г., не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Защитникът му изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърди, че са изложени подробни мотиви към присъдата, в които са анализирани всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като няма превратно изтълкувани доказателства, а съдът подробно се е аргументирал защо дава вяра на едни показания, а не кредитира други такива, вкл. и показанията на сочените от повереника на частния тъжител свидетели. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена, като претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред на подсъдимия обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. Д. Х. е роден на 25.07.1941 год. в Г., където живее постоянно. Има завършено средно образование, женен е, не е осъждан.

Частният тъжител С. А. А. осъществява търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Р.и. – С. А.” – Г., с основен предмет на дейност – строителство.

Подсъдимият Х. е братовчед със св. Р.А., като в съседство с имота на подсъдимия Х. се намирал неурегулиран поземлен имот- дворно място с кадастрален № 0.501, с площ 722 квадратни метра, с ЕКАТТЕ 00607, находящ се извън урбанизираната територия на град А., община А., област К., в който имало построена стара къща, като посочените дворно място и къща подс.Х. считал за съсобствени по наследство на него и на св.Р.А.. Преди няколко години между двамата възникнала идеята за саниране на старата наследствена къща, находяща в същият неурегулиран поземлен имот, което да бъде извършено със средства, осигурени от св. Р.А.. Тъй като св. А. живеел през повечето време в Република Турция, за тази цел поискал от подс. Х. да му препоръча строителна фирма от град А., която да извърши ремонта, по повод на което подс. Х. запознал св. А. с частния тъжител С. А., който осъществявал търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Р.и. - С. А.", със седалище и адрес на управление в град А., с основен предмет на дейност на фирмата - строително-ремонтни дейности. След проведени разговори, в средата на 2009 год. св. А. сключил устен договор с частния тъжител А. за извършване на строително - ремонтни работи на посочената по-горе стара къща. Същата представлявала двуетажна, полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., с разгърната застроена площ от 128 кв.м. Поради специфичното разположение на къщата в неурегулирания имот, достъп на моторизирана техника за доставяне на строителни материали до там бил възможен единствено чрез преминаване през имота на подсъдимия Х., като между двата имота нямало ограда, нито обособена граница. За ръководене и контролиране на строително - ремонтните дейности св. А. упълномощил св.М.. Строително-ремонтните дейности по къщата, извършвани от фирмата на частния тъжител А., изразяващи се в събаряне на старата къща и изграждане на нова такава, продължили до началото на зимата на 2010 год., като при приключване на ремонта в имота останали оборотни строителни материали – дървени греди и талпи, собственост на фирмата на частния тъжител, които били подготвени за прибиране, но тъжителят не могъл да ги прибере, поради влошаване на времето. При събарянето на старата къща били останали стари дъбови греди, които подс.Х. бил отделил от останалите строителни материали и инвентар на частния тъжител, тъй като ги считал за свои и искал да ги използва. На 27.12.2010 год. за посоченият недвижим имот св.Р.А. и П.А. се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение № 108, том II, нот.дело № 266/2010 год. по описа на РС - А., чрез обстоятелствена проверка. След приключването на ремонтните работи, в края на м. февруари 2011 год., тъжителят А. се обадил на св. М. и му заявил, че има намерение да си прибере от обекта строителния инвентар - дървени греди и талпи, които използвал за скеле, тъй като му трябвали за друг обект. След получаване на разрешение от св. М., тъжителят изпратил свои работници, които подредили в близост до пътя и до частта от имота, владяна и стопанисвана от подсъдимия Х., строителния инвентар на фирмата, с цел транспортирането им на друг обект. На 25.03.2011 год. /петък/ следобяд частният тъжител С. А. и негов работник отишли до къщата на св. А. с товарен автомобил ГАЗ- 53, собственост на фирмата на тъжителя, за да натоварят приготвения за извозване строителен инвентар. Двамата натоварили на автомобила всички греди, подпори и валки, които били подредени пред къщата на св. А. и в близост до частта от имота, стопанисвана от подсъдимия Х., и около 17.45 часа потеглили с натоварения строителен инвентар към дома на частния тъжител, находящ се в град А.. Товаренето на строителните материали от частния тъжител и неговия работник на товарният автомобил било забелязано от подс.Х.. Малко след потеглянето на вече натоварения камион, който бил управляван от частния тъжител, около 18.00 часа, подсъдимият установил липсата на няколко стари дървени греди, които се намирали в близост до подредения за извозване дървен строителен инвентар на тъжителя А.. Установявайки тази липса, подс. Х. се обадил по мобилния си телефон на св. О.М. - служител на РУ „Полиция”- А. и районен инспектор, отговарящ за квартала, в който се намирал въпросния имот, на когото заявил за констатирана липса на негови дървени греди, както и че е забелязал товарен автомобил, собственост на и управляван от частния тъжител А., да напуска имота, натоварен с идентичен дървен материал. Подсъдимият Х. споделил на полицейския служител че е било възможно А. да е натоварил и неговите дървени греди на камиона, като поискал св.М.да установи какво точно А. е натоварил в камиона. Приемайки така подадения от подс. Х. сигнал, св. М. решил да извърши проверка, като тръгнал към дома на частния тъжител. В близост до него видял товарния автомобил ГАЗ- 53, собственост на частния тъжител А., паркиран на пътното платно, като същият бил натварен с дървен материал. Попитал намиращ се там работник на частния тъжител къде е последния, на което работникът му обяснил, че А. е отишъл до комплекс „Б. Б.”, за да прибере свои работници, които работели там на друг обект. Св.М.се обадил по телефона на тъжителя А., от когото разбрал, че същият се връща от комплекс „Б.Б.”, и го помолил да дойде пред дома си, където ще го изчака до камиона, като му обяснил причината за полицейската проверка, която трябвало да извърши. По същата причина се обадил и на подсъдимия Х., като и него помолил да дойде пред дома на А., където бил паркиран натоварения с дървен материал товарен камион, за изясняване на случая. Малко след това пръв на място пристигнал частният тъжител А., връщайки се с няколко свои работника, между които и свидетелите Е.и А., които извозвал с микробус от строителен обект в комплекс „Б.Б.”. В момента, в който св. М.започнал разговор с тъжителя А., непосредствено до товарния автомобил и в близост до слезлите от микробуса на тротоара работници, при тях дошъл и подсъдимия Х.. С идването си същият заявил, че непосредствено след тръгването на натоварения товарен камион, установил липса на няколко негови дървени греди, които се намирали в близост до приготвения за извозване и натоварен на камиона дървен материал. В отговор частния тъжител отрекъл да е товарил на камиона нещо, което не е инвентар на фирмата му. За да се изясни спора, св. М.поканил двамата - частния тъжител и подсъдимия, да разтоварят камиона и подсъдимия да посочи кои са гредите, за които твърди, че са негови и че са били натоварени от частния тъжител на камиона. Както частният тъжител, така и подсъдимият категорично отказали да направят това, като частния тъжител започнал на висок тон да псува, да кълне и да обижда подсъдимия пред св. М.и пред стоящите в непосредствена близост на тротоара негови работници, между които и свидетелите Е.и А.. Изразявайки съгласие след като товарния автомобил се разтовари, да посочи кои са неговите греди, както и невъзможността си да разтовари камиона сам, без да отвръща на псувните и обидите, отправени от тъжителя А. по негов адрес, подсъдимия Х. си тръгнал. Установявайки, че за момента спорът между двамата е неразрешим, св. М.разпоредил на тъжителя А. да не разтоварва и мести камиона до приключване на случая. Поканил и двамата (частният тъжител и подсъдимият) да се явят в полицейското управление в първият работен ден на идващата седмица, за снемане на обяснения и изясняване на случая. На 28.03.2011 год. /понеделник/ подс.Х. отишъл при св.М.и му заявил, че няма претенции спрямо частния тъжител относно взет дървен материал, както и че за него случаят е приключен. На 30.03. 2011 год. св. М.снел обяснение от подс. Х., в което същият отново декларирал, че няма претенции към частния тъжител. На следващият ден - 31.03.2011 год., полицейският служител снел обяснение и от тъжителя А., както и му съставил протокол за предупреждение на основание чл. 56 от ЗМВР и приключил преписката с мнение, че липсват данни за осъществено престъпление от общ характер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подс.Х., на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие свидетели М., М.и А., които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Е., А. и П., на които следва да бъда дадена вяра отчасти; както и от писмените доказателства, събрани от първоинстанционния съд.

При така установената и от настоящата инстанция фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извода, че подс.Х. не е извършил от обективна и субективна страна виновно деяние, осъществяващо състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по частен ред, поради което го е признал за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.т.1, 2 и 31 във вр. с чл.147 ал.1 от НК. За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е извършил цялостни оценка и анализ на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си затова, които съображения се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост.

Настоящата инстанция също намира, че обясненията на подсъдимия Х. и показанията на св.М.следва да бъдат кредитирани изцяло, като същите са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото. Твърденията на подс.Х., че не е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител А., изричайки думите „Ти си крадец”, се подкрепят напълно от показанията на полицейския служител – св.М., който е присъствал като непосредствен очевидец при срещата между подсъдимия и частния тъжител, и съгласно показанията на когото подсъдимият не е отправял никакви думи или изрази, представляващи разгласяване на позорно обстоятелство за частния тъжител или приписващи му престъпление, а напротив – от показанията на този свидетел се установява, че обиди и псувни са отправяни от частния тъжител към подсъдимия. Още повече, че св.М.установява и обстоятелството, че и при подаване на сигнала по телефона, подс.Х. не е заявявал, че частния тъжител му е откраднал дървен материал, а само, че е видял частния тъжител да кара камион с натоварени греди и по-късно е установил, че му липсват стари греди, като по същество е помолил за проверка и установяване какво точно е натоварил частния тъжител в камиона. Показанията на св.М.се подкрепят и от обстоятелството, че сигналът на подс.Х. е заведен като спор за собственост на движими вещи, видно от приложените по делото докладна записка и справка относно извършена проверка; както и от обстоятелството, че на 31.03.2011 год. св.М.е съставил протокол за предупреждение на основание чл.56 от ЗМВР именно на частния тъжител А. /а не на подсъдимия/, с който е предупредил А. да не отправя обиди и закани към лицето Х. Д. Х., и който протокол частния тъжител е подписал без възражения. Обосновано първоинстанционният съд е отказал да даде вяра на показанията на свидетелите Е.и А. в частите им, в които установяват, че подс.Х. е нарекъл частния тъжител „крадец”, както и че частния тъжител не бил отправял каквито и да било обидни думи, псувни и закани към подсъдимия, приемайки ги в посочените части за нелогични, противоречиви на останалите доказателства по делото и опровергани от същите, в т.ч. и от преките такива – обясненията на подс.Х. и показанията на св.М., кредитирани от съда по изложените по-горе съображения. Още повече, че противоречие в показанията на свидетелите Е.и А. е налице и относно обстоятелството на какво разстояние се е намирал от подсъдимия и частния тъжител св.М., когато според тях подсъдимия е изрекъл инкриминираният израз, като св.Е.твърди, че св.М.е бил на 15-20 метра от двамата, а св.А. – на 1-2 метра. Не намира логично обяснения в показанията на св.А. и твърдяното от него обстоятелство – че около 17.00 часа е разбрал от частния тъжител още при идването му до комплекс „Б.Б.” да ги прибира към града, че подсъдимия има претенции към дървен материал, като е безспорно установено по делото, че натоварването на гредите на камиона на тъжителя и потеглянето към Г. е станало около 17.45 часа /както е посочил самият тъжител в тъжбата си/, а сигналът до св.М.подс.Х. е подал по телефона около 18.05 часа. Все в тази връзка следва да се съобрази, че не е възможно частният тъжител да е съобщил на свидетелите за възникналият спор с подс.Х., когато ги е взимал от комплекс „Б.Б.”, при положение, че същият е бил уведомен за естеството на сигнала и най-вече за подателя му едва при връщането си от комплекс „Б.Б.” от св.Мюмюн, който го е чакал пред хотел „П.”. Освен това, и двамата свидетели твърдят, че освен инкриминираният израз „Ти си крадец”, отправен от подс.Х. към частния тъжител А., не са чули никакви други обидни изрази, псувни и закани, разменени между двамата, докато от обясненията на подсъдимия, от показанията на св.М.и от протокола за предупреждение, съставен на частния тъжител А., се установява, че последния е отправял на висок тон обидни изрази, псувни и закани към подсъдимия, което наред с установеното обстоятелство, че и двамата свидетели са работници на частния тъжител, е дало основание на първоинстанционния съд да направи обоснования извод, че свидетелите Е.и А. са се показали като явно заинтересовани от изхода на делото, респ. да отхвърли показанията им като недостоверни. Що се отнася до показанията на свидетелите А., М. и П., то същите лица не са непосредствени очевидци на случилото се на инкриминираните дата и място, като по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, установяват факти и обстоятелства, които не са възприели лично, а станали им известни опосредено - от частния тъжител. Във връзка с изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.305 ал.3 от НПК, като е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил обосновани съображения кои от тях приема и кои отхвърля, поради което и не са налице твърдяните в жалбата и в хода на съдебните прения пороци на обжалвания съдебен акт – че не били кредитирани показанията на свидетелите Е.и А., както и че не били преценени правилно, задълбочено и всестранно всички събрани по делото доказателства, като някои от тях били изтълкувани превратно.

При тези данни настоящата инстанция също намира, че по делото не е установено с изискуемата от закона несъмненост подс.Х. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.т.1, 2 и 3 от НК, а именно: на инкриминираните дата и място – на 25.03.2011 год. в Г., пред хотел „П.”, да е разгласил позорно обстоятелство за С. А. А. от същия град, като го нарекъл „крадец”, като клеветата е била нанесена на длъжностно лице при изпълнение на службата му, публично и разпространена по друг начин - чрез подаване на сигнал до органите на РУ „Полиция”- А., като от тази клевета са настъпили тежки последици за наклеветения, до какъвто обоснован, правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и на основание чл.304 от НПК правилно същият е признат за невиновен и оправдан в извършването на това престъпление с обжалваната присъда. Това е така, тъй като по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин осъществяване на каквото и да е деяние от страна на подсъдимия, съдържащо елементите на престъплението по чл. 147 ал. 1 от НК- клевета. Т.е., от обективна страна не е доказано по несъмнен начин на посочените в частната тъжба място и време подс. Х. да е разгласил каквото и да е позорно обстоятелство за частния тъжител С. А.. От друга страна, квалифицираният състав на престъплението „клевета”, посочен от тъжителя в тъжбата и обективиран в разпоредбата на чл. 148 ал. 2, във вр. с ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, във вр. с чл. 147 ал. 1, пр-е. 1-во от НК, от обективна страна съставлява разгласяване на позорни обстоятелства за другиго, които са неистински, като деянието е извършено публично, и то спрямо длъжностно лице, по повод изпълнение на функциите му. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, целта на дееца при извършване на такова престъпление е да злепостави личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Позорните обстоятелства са тези, които определят личността в отрицателна насока от гледище на изискванията на морала и добрите нрави. Изпълнителното деяние на клеветата се осъществява чрез разгласяване на информация, приписваща на дееца престъпление, което той не е извършил, или по същността си представляваща позорно обстоятелство, като под разгласяване по смисъла на чл. 147 ал. 1 от НК се разбира довеждането до знанието на трето лице на клеветническата информация. В конкретния случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано се явява като цяло не само осъществяването от страна на подсъдимия Х. на престъплението „клевета” по основния състав, но и такова престъпление, осъществено при квалифициращи деянието обстоятелства – чрез публично нанасяне на клеветата, или разпространена по друг начин - чрез сигнализиране на органите по опазване на обществения ред по телефона за евентуално осъществено нарушение или престъпление, по адрес на длъжностно лице при или по повод изпълнение на функцията му, от която да са настъпили тежки последици за пострадалия. В тази връзка следва да се отбележи още, че в настоящият случай не може да се счита за клевета сигнализирането от подсъдимия Х. при установяване от негова страна на липсващи греди, които считал за свои, на компетентен полицейски орган с молба за съдействие - извършване на проверка.

Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, при липса на извършено от подсъдимия деяние, което да е съставомерно като престъпление от обективна страна, не следва да се навеждат правни изводи по отношение на съставомерността на деянието от субективна страна.

Неоснователно е и оплакването на повереника на частния тъжител, изложено в жалбата – че в съдебното производство първоинстанционният съд не бил указал на страните, че имат възможност за спогодба, което подалият жалбата евентуално счита за съществено процесуално нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че такова вменено от закона задължение съдът няма, а притежава само правомощието да прекрати образувано вече съдебно производство за престъпление от частен характер, ако пострадалият и деецът са се помирили, съгласно разпоредбата на чл.24 ал.4 т.3 от НПК.

Като законова последица от признаването на подс.Х. за невиновен и оправдаването му за извършване на престъпление по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.т.1, 2 и 3 , във вр. с чл.147 ал.1 от НК, правилно с обжалваната присъда е отхвърлен предявения от частния тъжител граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, доколкото гражданската отговорност на подсъдимия е функция от осъществяването на непозволено увреждане, каквото в настоящият случай липсва. В съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НК, с присъдата са възложени на частния тъжител направените по делото разноски от подсъдимия – за възнаграждение на адвокат, в размер на 540 лв.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

При този изход на делото, и на основание чл.190 ал.1 от НПК, следва да бъде осъден частния тъжител да заплати на подсъдимия направените пред настоящата инстанция разноски по делото – за адвокатско възнаграждение, в размер на 360 лв.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд


Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 31/11.05.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 21/2011 год. по описа на Ардинския районен съд.

ОСЪЖДА С. А. А., с постоянен адрес - Г., У.”Б.Б.” № *, обл.К., с ЕГН *, да заплати на Х. Д. Х., с постянен адрес – Г., кв.”И.” № *., обл.К., с ЕГН *, направените по делото разноски, в размер на 360 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2

Свързани:

И за да се произнесе,взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
И за да се произнесе,взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
И за да се произнесе,взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Главния архитект на Община Б. да се произнесе по нейна молба вх. №94-01-4253/03. 02. 2009 г
И за да се произнесе,взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Предложението на рп-б подлежи на съдебен контрол, а при преценката му по същество се установи следното
И за да се произнесе,взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
При извършената проверка по повод подадената въззивна жалба, Окръжният съд констатира следното
И за да се произнесе,взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
И за да се произнесе,взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
И за да се произнесе,взе предвид следното iconЗа да се произнесе, взе предвид следното

И за да се произнесе,взе предвид следното iconДа се произнесе, взе предвид следното

И за да се произнесе,взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Л. С. К. 4/ 60 ид ч.; за В. С. К. 4/ 60 ид ч.; за М. Л. С. 6/ 60 ид ч.; за И. С. И. 3/ 60 ид ч; за И. Г. И. 3/ 60 ид ч.; за Т. Г....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом