Доклад по „ свят и личност" на тема: " културната глобализация




ИмеДоклад по „ свят и личност" на тема: " културната глобализация
Дата на преобразуване26.01.2013
Размер92.64 Kb.
ТипДоклад
източникhttp://club4e.com/onlineschool/temi/filosofia_vlado.doc
ОБРАЗЦОВА МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „АКАДЕМИК КИРИЛ ПОПОВ” – ПЛОВДИВ


ДОКЛАД


ПО


СВЯТ И ЛИЧНОСТ” НА ТЕМА:


КУЛТУРНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ


Подготвил: Владислав Радев


Клас: ХІІд кл


КУЛТУРНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Понятието “култура” е многопластово, вътрешнойерархично понятие. Под “култура” разбирам начина на живот в неговото единство с начина на осъзнаването му. Може да се говори както за култура на индивида, така и за култура на социалната, географска, езикова, професионална и т.н. общност, но също и за култура в същинското значение на думата – като световна, общочовешка култура или като култура на определена историческа епоха. Всеки аспект от начина на живот или начина на неговото осъзнаване – от употребата на определени вещи или технологии, до етикецията или определен тип емоции, може да бъде изведен на преден план и превърнат в символ на културата – и понятието”култура” да бъде специфицирано така, че да означава само него.

Що е глобализация? Глобализацията  е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.

Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от разрастващите се размери на глобализацията. Противниците на глобализацията организират редица прояви, съпътстващи важни международни форуми.

На повърхността глобализацията изглежда като продължение и развитие на традиционната геополитика – от разширяване на границите на политическо, икономическо, технологично влияние, към универсализирането на една култура, към превръщането й в световна.По самата си същност глобализацията е процес на налагане на общ  език, общи културни норми и ценности, общи визии в политиката. Тя предполага и интегрирана в много по-голяма степен, отколкото е сега, цялостна световна икономика. Но заедно с това глобализацията е симптом за предстоящата смърт на традиционното геополитическо мислене; тя е процесът, който инициира засиления интерес към това мислене, преди да го отрече напълно.

Геополитическите настроения се изострят от проблема, коя култура ще бъде глобализирана и още повече - от проблема каква ще бъде съдбата на културите, чиито традиции, норми, ценности, т.е., начин на живот и начин на мислене, ще бъдат засегнати от глобализацията.

Всяка култура е особена, частна, географски и социално локализирана, закрепена в съответните езикови практики, културата е депо на определени ценности, които макар и търпящи промени запазват своята дейност и се предават от поколение на поколение. Всички национални култури са в една и съща базисна ситуация по отношение на процесите на културната глобализация, в смисъл, че са еднакво локални, но всяка от тях има различен капацитет да реагира на натиска на индустриалната култура и различните перспективи за вписване в стратегиите на световната културна мрежа.

Индустриалната култура, стремяща се към възможно най-широк пазар, посредством максимално унифицирани послания също не е култура без корен, без традиция, тя е вкоренена в дадена локална история, но технологиите, инвестициите и пазара и дават възможност да осъществи мащабна експанзия. Глобализацията се изразява в универсализирането на частната традиция на политически и икономически доминиращите сили. Но тя не се изчерпва с това, притежава и други ресурси, състоящи се в това да задоволява, да изразява и да създава определени очаквания и нужди във публиката. Тя носи в себе си духа на повсеместно засилващите се нагласи на индивидите към отклонение от ограничаващата рамка на националната традиция, която ограничава стремежите им за пълноценно реализиране. Епохата на развитите технологии е и епоха на културен плурализъм и на мултилингвизъм. Динамиката на културните контакти и взаимодействия е толкова могъща, че самото понятие традиция започва да изглежда проблематично. Големите традиции са резултат на сплитането на исторически напластявали се различни влияния и трансформации, например културите на Просвещението, на Романтизма, на социалната утопия, на технократизма и т.н., и т.н., в една или друга степен се включват като компоненти в различни локални култури без да можем да кажем , че която и да е от тях принадлежи приоритетно на някоя отделна страна, колкото и ярко тя да е въплътила принципите й. Границата между глобализацията и фрагментацията на културата не е рязко прокарана. Елементи от локалната култура могат да се превърнат в елементи на глобалната култура, например разпространението на дзен културата, на салсата, на тангото, без това да означава, че те са престанали да бъдат елементи на съответната локална култура. Изброените културни феномени притежават характеристики, които в определен контекст ги правят привлекателни за широката международна публика, а в друг контекст могат да загубят тази си привлекателност и да свият влиянието си и разпространението си до границите на локалната култура. Културната традиция се свързва с необходимостта от идентичност, но днес тя не е в състояние да отговори на нуждите на съвременния индивид, той има потребност не само да усеща своята идентичност, но и да се отклонява и дори освобождава от нея. Принципът на глобализирането на културата безспорно е в по-голяма степен отговарящ на интересите на личността към гъвкав и по-всеобхватен мироглед. Силата на индустриалната култура е точно в това, че успява да предложи привлекателни модели за идентификация, еднакво успешно функциониращи в различни социокултурни контексти.

Безсмислено е да се смята, че процесът на глобализация може да бъде ограничен. Той има опори не само в технологиите, но и в необратимостта на самия процес на взаимни културни прониквания в културната многогласност на модерния индивид. Следователно истинският проблем не е в процеса на глобализацията, а в посоката на този процес, в характера на налаганите ценности и модели за идентификация.

Само привидно глобалната и националната култури, масовата култура и сериозното творчество са две различни оси на противопоставяне. Националната култура също има сложна структура, различни нива и не е гарантирана срещу кича, и нейното пространство също е обект на завоюване от комерсиални форми, притежаващи медийни ресурси и пазарен монопол. Но точно този сектор на локалната култура, който при това развива претенции да олицетворява националното, няма почти никакви шансове да излезе в международната комерсиална мрежа. Шансът за малките локални култури да намерят излаз към световната сцена, преодолявайки недъзите на технологичната си недостатъчност, е много по-голям по пътя на значимите, оригинални, индивидуални постижения, подкрепяни от интелектуалния интернационал на творците. Това може да стане разбира се чрез посредничеството на утвърдени международни културни центрове, които са и машини за денационализация на интелектуалния продукт. В същото време, както е известно, тези значими творчески фигури са такива именно, защото носят в себе си и говорят от позициите на конкретен контекст без да остават негови затворници. Само големият оригинален творец може да представи универсалния аспект на локалното, да снеме противоречието между процесите на глобализация и процесите на фрагментация в културата. Ето защо Пиер Бурдю завършва своите размишления с показателния лозунг: “Защитавайки своята изключителност те, творците, защитават най-универсалните ценности.”

Следователно проблемът се свежда до това не да отхвърляме, тоест да си затваряме очите и да воюваме с културната глобализация, а да се стремим да оползотворим шансовете, които предлага, да направим всичко възможно до отстоим своя ниша в нея. Трябва да приемем, че новият универсализъм не се явява алтернатива на традиционната култура, тъй като позволява на същата тази традиция в многобройните й частни прояви, да се впише в глобалното. В новото глобално културно пространство заплашена да остане без глас е тази култура, независимо дали е малка или голяма, която не може достатъчно отчетливо и привлекателно да изговори универсалните ценности, които носи.

Глобализацията е израз на по-трайна черта на човешкото социално съществуване. Тази черта се представя с различни термини, но може би най-често с термина интегриране.Или по-разгърнато изказана, тезата е, че независимо за какво време и какви условия на живот става дума, човешкото същество непременно се интегрира, най-вече в по-малки и по-големи общности. Държавите и страните,съюзите, корпорациите и прочие са интегриращи системи. Те са съставени от по-малки такива системи и участват в по-големи.

Разгърнато комплексно интегриране е и глобализацията. Човешкото същество се е интегрирало в миналото в по-малки интегриращи системи, докато днес е изправено пред глобално интегриране, обхващащо цялото човечество.

Кои са съвременните признаци на глобализацията, липсващи в

миналото? Преди всичко скоростното нарастване на броя на реално подвижните индивиди, претърпяващи, но и предизвикващи глобализиране. Като казвам индивиди, имам предвид и тези, които са субекти на общностни действия.

В съвременния свят са несравнимо повече и индивидите, които се движат реално, но и многото видове субекти на на различни индивидуални, но и на огромен брой общностни дейности. Добавя се и усложнението, че един и същи човек участва в глобализирането и с индивидуални, и с общностни роли.

Как е в античния свят? Движещите се индивиди и съответно агентите на интегриране са по-малко и са закрепени за определени роли. Поети или философи, те обикалят света на Средиземноморието и определено допринасят то да е по-голям реален свят, в който се поместват по-малки светове. За повечето древни хора обаче интегрирането става по идеален несветски начин, най-често по празници със слушане на текстове и участие в култове.

Празниците, култовете, религиозните доктрини, а по-късно и религиозната вяра са инструментите за конструиране на по-голям свят от този, в който се живее, по-голям имагинерен свят. Това, разбира се, става и днес. Но несъмнено днешното реално интегриране е с несравнимо повече субекти и съответно на тях разполага и с несравнимо повече инструменти. От 15-и век насам такъв инструмент за интегриране е печатната книга и многото видове литература, за появата на които между другото способства и актът на индивидуалното четене. В следващите векове все по-убързено се добавят нови и нови инструменти.

Най-съществената добавка на скорошната модерност е интернет и развилата се с него дигитална култура, която позволява на все повече хора дстават и текстопроизводители, и като влизат в най-различен вид достъпи, да конструират един подвижен виртуален свят.

Първоначално глобализацията се проявява най-силно в икономиката, стопанството и в съпътстващите ги материално-битови условия на живот, по-късно тя засяга и обществено политическата организация на обществото, за да проникне накрая в тъканта на човешката духовна и културна дейност.

Глобализацията в областта на културата би следвало да се разглежда като своеобразен троен процес. От една  страна, се налага универсиализация и космополитизация на културата. От друга, се съживяват националните и етническите културни традиции, а от трета страна – се утвърждава и процес на сливане на предишните две тенденции до степен на културна хибридизация.

Така формирането на една истински глобална култура се очертава не толкова като превръщане на някоя национална култура в универсална и доминираща над всички останали, а по-скоро като процес на особено взаимопроникване, съчетаване и синтезиране между разнообразни културни тенденции до появата на специфичен културен хибрид.

Едно от най-силните проявления на глобализацията е все по-силното взаимно проникване на култури и на ценностни модели. В резултат на активните миграционни процеси и на размиването на понятието “граница” в съвременния свят се създава мултикултурна среда на общуване. Съвременният свят е все повече свят без граници, свят, в който хората ежедневно се срещат и общуват с хора, които говорят различен език, изповядват различна религия, пеят различни песни, понякога споделят различни ценности. Това е една реалност, която има своите отражения във всички сфери на обществения живот. 
      

От всичко изложено дотук става ясно, че глобализацията в областта на икономиката, политиката и културата е многоаспектно и сложно явление, което не подлежи на едностранни тълкувания и обобщения. От една страна, тя допринася за дълбоката криза на националната държава и за сериозното разколебаване на националната идентичност. От друга страна обаче, в не по-малка степен съдейства за мобилизирането и укрепването на същата тази идентичност като противодействие на протичащите унификационни процеси. Подобна двуполюсност на съвременната глобализация не би могла да бъде разбрана напълно, без да се вземе предвид и въздействието на модерните информационни системи върху отделната личност.

Процесът на глобализация трябва да бъде анализиран в контекста на прехода към култура от нов тип, в случая – към културата на информационното общество. Налице е не глобализиране на една вече съществуваща култура в нейния статичен, застинал вид, а поява на нова епоха в развитието на човешката култура

Глобализацията не е териториална, а виртуална общност. Днес културният център не е локализиран географски, а е разтворен в глобалното пространство и все пак е присъстващ посредством препотвърждаващите го временни локализации. В това пространство не може да се говори за абсолютен център и абсолютна периферия, тъй като техните фигури се експонират като цялостни маркери във всяка една отделна културна общност или културна ситуация. Днешната култура не е културата на едно място, а културата на един момент. Всеки има възможност да отговори на очакванията на момента или да дочака своя момент, в това число и ние, само ако напуснем котловината си.


Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconСписание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2002 г
Глобализация на законите. Глобализация на адвокатите. Глобализация на фирмите Рамон Мюлерат, кавалер на ордена на Британската империя,...

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconГлобализация и образование 1
В сущности, глобализация общества, формирование мирового сообщества, возникно­вение на планете Земля единого экономического и политического...

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconФ и лософск и   дисциплин и психология и логика, Етика и право,Философия,Свят и личност

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconКонфликтите за енергийни ресурси в бъдеще
Третия свят. Твърдеше се още, че икономическата глобализация води до изкореняване на конфликтите в дългосрочна перспектива, доколкото...

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconЛекция Личност и жизнено дело
Човешкият индивид не се ражда личност. Той се ражда с общочовешки заложби, между които особено важна е възможността да стане личност...

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconКултурната политика в българия
Предварителни срещи на председателя, рапортьора и програмния съветник с авторите на националния доклад и с представители на Министерството...

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация icon„Нужна ли ни е днес личност като Васил Левски
Конкурс за есе, стихотворение и рисунка на тема „Нужна ли ни е днес личност като Васил Левски”

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconРецензи я
Мариела Иванова Тончева на тема: „Националната икономика в условията на глобализация и регионализация (по примера на България)” за...

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconИкономическите кризи проблем на глобализацията или на липсата на глобализация?
Икономическите кризи проблем на глобализацията или на липсата на глобализация? (по Милтън Фридман и Кругман). Голямата депресия (по...

Доклад по „ свят и личност\" на тема: \" културната глобализация iconРецептите на Петър Димков Николай Антонов Личност, съдба, прозрения Признание
Народният лечител Петър Димков е явление изключително, единствено не само за българите, но и за целия свят

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом