С решение №6 прието на заседание




ИмеС решение №6 прието на заседание
страница4/25
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер3.56 Mb.
ТипРешение
източникhttp://www.vt.government.bg/documents/Strategy_SotsialiUslugi_ oblastVT.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

На областно ниво:

• Областен управител и Областна администрация, Областен съвет за развитие и областни комисии, които имат отношение към планирането изобщо във всички сфери;

• РДСП, която предоставя становища по отношение на откриването/закриването на социални услуги – държавно-делегирана дейност.


На общинско ниво:

• Общини – създават общинската политика по отношение на социалните услуги, създават, предоставят социални услуги, договарят предоставянето на социални услуги с външни доставчици, контролират тяхното качество;

• Доставчици на социални услуги;

• ДСП управляват случаите на хора в риск и насочват потребители към социалните услуги;

• Местни общности – НПО, местни организации, представители на рисковите групи.


1.3.3 Стратегически документи


Стратегията е разработена в унисон с принципите на:

  • Международни нормативни актове, визиращи насоките за осъществяване на приоритетни политики в сферата на социалното развитие, като:

• Международна харта за правата на човека на ООН;

• Конвенция на ООН за правата на детето;

• Европейска конвенция за правата на човека и неговите свободи

• Международен пакт за социални, икономически и културни права;

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към нея

• Европейска социална харта

• Стандартни правила за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания на ООН

• Конвенция на ООН срещу насилието и дискриминацията


  • Документи на национално ниво, като:

• Програма на Правителството на Европейското развитие на България – 2009–2013 ;

• Стратегия за децентрализация и програма за изпълнение на стратегията за децентрализация;


• Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 - 2010 г.;

• Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България”;

• Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015;

• Национална стратегия за детето 2008–2018 г.;

• Национална програма за закрила на детето за 2010 година;

• Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006–2020


  • Документи на областно и общинско ниво в област Велико Търново:

• Областна стратегия за развитие на област Велико Търново (2005–2015);

• Общински планове за развитие;

• Общински програми за закрила на детето;

• Програми и стратегии, във връзка с развитието на социалните услуги и дейностите за социална интеграция на общности в неравностойно положение на ниво община.

Областната стратегия следва и принципите на законосъобразност и обвързаност с нормативната уредба на Република България – Конституция, Семеен кодекс, Кодекс на труда, Наказателен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за социално подпомагане, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за интеграция на хората с увреждания, Закон за закрила от дискриминация и др., както и съответните подзаконови нормативни актове.


2 Изводи от анализа на ситуацията и оценката на потребностите в област Велико Търново


Областната стратегия е изградена върху изводите и препоръките от проведено проучване на нуждите на групи в риск в област Велико Търново в периода май 2010 – юни 2010 г. Подробният финален доклад «Анализ на ситуацията и оценка на потребностите в област Велико Търново» е включен в Приложение № 1 към стратегията.


Аналитичният доклад е продукт на съвместните усилия на Областния оперативен екип и териториалните екипи сформирани със заповеди на кметовете на 10-те общини на територията на областта и обобщава резултатите от проучването и оценката на потребностите от социални услуги в област Велико Търново, проведено през в периода май-юни 2010 г., допълнено и финализирано юли 2010 година. Проучването е осъществено съвместно от представители на ДСП и общините в област Велико Търново и е консултирано с представител на УНИЦЕФ. Докладът е финализиран след обсъждане и съгласуване между всички заинтересовани страни, с допълването на липсващите данни за някои от общините и социалните услуги в областта.


Проучването на ситуацията в област Велико Търново е фокусирано върху нуждите от социални услуги, разглеждани в общия контекст на социо-икономическите проблеми, политики и мерки за социално включване на уязвимите общности и групи от населението в областта. Обхватът на темите на проучването включва широк кръг социо-икономически проблеми, демографски тенденции, общо състояние на сектора социални услуги в област Велико Търново като достъп, капацитет, човешки ресурси и качество на наличните услуги. Потърсена е обратна връзка за нагласите и очакванията от областното планиране на заинтересованите страни – местна власт, териториални структури на АСП, граждански организации, доставчици и потребители на социални услуги.


Обобщените изводи от анализа на ситуацията и събраните конкретни данни са основа за адекватното планиране на капацитета на социалните услуги и за избора на тяхната форма – начин на осигуряване на достъп и достигане до клиентите, обслужващи едно или няколко населени места в една или повече общини, както и за разработване на „смесени” услуги. Препоръките са съобразени и с нагласите и очакванията, както на различните участници в предоставянето на услугите, така и на настоящите и потенциалните ползватели – рискови групи и индивиди, за които са предназначени социалните услуги и мерки за социално включване.


2.1 Тенденции в развитието на област Велико Търново


Област Велико Търново е разположена в централната част на Северна България, с територия от 4661,6 кв. км. В административно-териториалния обхват на областта влизат 10 общини – Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица Лясковец, Павликени,

Полски Тръмбеш, Свищов Стражица и Сухиндол. Селищната мрежа обхваща 336 населени места, от които 14 са градове. Общият брой на населението по последни официални данни към 31.12.2009 г. е 275 395 души и представлява 3.6 % от общото население на страната, като в градовете живее 68.0% от населението на областта.


Анализът на ситуацията идентифицира основните проблеми, които се отнасят до състоянието и развитието на социалните услуги на територията на област Велико Търново. В резултат от проучването са очертани основните фактори, които формират рисковите групи, нуждаещи се от социални услуги, както и причините, пораждащи конкретната ситуация на неравнопоставеност на уязвимите групи от населeнието на основата на социално-икономически и други неблагополучия.


Основните заключения за тенденциите в демографските процеси в област Велико Търново са:

  • Възрастовата структура на населението се характеризира с трайна тенденция на застаряване на населението. През 2009 г. процентът на населението в областта от 0 до 17 г. е един от най-ниските в България – 14.7 %, при средно за страната 16.7 %. Същевременно населението над 60 години е 26.0 % при по-нисък процент за страната (24.3%). Тенденцията на застаряване на населението е по-силно изразена в селата, поражда сериозни социални и медицински проблеми и оказва отрицателно въздействие върху възпроизводството на населението.

  • Нараства коефициентът на общата раждаемост. Броят на ражданията в областта нараства, повишава се равнището на раждаемостта, но се запазват по-ниски стойности в сравнение със средните за страната. Намалява и броя на абортите

  • Намалява коефициентът на смъртност в областта, но остава по-висок от средния за страната.

  • Естественият приръст е отрицателен и е по-неблагоприятен от средния за страната, което е трайна тенденция за областта. Най-негативни са показателите в малките общини на областта.

  • В област Велико Търново се наблюдава процес на преструктуриране на населението по населени места, което е резултат от миграционните процеси. Тенденцията е към миграция на активното население към други райони на страната, в по-големите градове, в т.ч. и Велико Търново, както и емиграцията в чужбина и прогресивно намаление на относителния дял на лицата в трудоспособна възраст в малките общини от областта. Причина за това е възможността за работа, която носи по-добри доходи и съответно по-добър стандарт за живот.

  • Населението на област Велико Търново е със смесен етнически състав – около 88 % българи, 8% турци, 2% роми и малобройни представители на други етнически общности. Данните за етническия състав са на база самоопределение и не отразяват реалното съотношение на етническите групи. Тези различия са най-изявени при ромската етническа група. Проучванията показват, че по редица причини голяма част от ромите са се самоопределили като българи или като турци.


Демографската картина за област Велико Търново, както и за цялата страна е неблагоприятна, населението застарява, както в резултат на естествените процеси на раждаемост и смъртност, така и в резултат на засилените миграционни процеси. Това има своето пряко следствие за създаване на предпоставки за повишен риск от социална изключеност в определена възрастова група (най-възрастните), която с годините се разраства като относителен дял в общата численост на населението.


Заключенията за тенденциите в икономическото развитие, заетостта и безработицата са:

  • Малките селища в областта притежават сходни белези на значителна изостаналост, спрямо условията на градската среда и по-ниско качество на живот. В чисто икономически план намалението на населението по населени места и неговото застаряване прави неефективни много от предлаганите обществени услуги, в т. ч. социалните услуги, медицинските и образователните, както и осигуряването на достъп до тях. Всичко това изправя пред сериозна дилема управляващите органи в областта, защото трябва да намерят естествения баланс между икономическа ефективност и необходимостта от задоволяване на различните потребности от услуги на уседналото население, което няма намерение или възможности да напусне родните си места.




  • Характерно за областта е добрата изграденост на пътищата от висок клас - относителният дял на първокласните пътища е 16,33%. Недостатъчното развитие на второкласната пътна мрежа ограничава възможностите за достъп до областния център. Преобладаващата част от пътищата са в добро състояние, но около една трета от третокласната пътна мрежа е с влошени параметри, като най-осезателно е това в планинските части на областта, където пътищата стават непроходими в зимни условия, поради затруднения в поддържането им.

  • Основни източници на доходи са работната заплата и пенсиите. Тенденция през последните години е увеличаване размерът на социалните плащания (обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки, стипендии), като основно място заемат пенсиите. Нарастването на социалните плащания в номинално изражение като цяло се дължи главно на промените във възрастовата структура на населението на областта, увеличаването на броя на пенсионерите както и на първите признаци на започващата икономическа криза през 2008 г.

  • През последните години намалява равнището на безработица, но през 2009 в резултат от задълбочаващата се икономическа криза равнището на безработица започва да се повишава, като за целия период стойностите са над средните за страната.

      • Големи са различията в равнището на безработица между общините в областта.

      • Голям е делът на регистрираните безработни жени и лица над 55 години, продължително безработните, както и на тези с ниско образователно равнище.

      • Относителното и абсолютното намаление на населението в под трудоспособна възраст подсказва, че демографската картина в областта от гледна точка на миграцията ще търпи по-нататъшно влошаване, ако не се предприемат решаващи мерки за разкриване на нови работни места в малките населени места или в подобряване на пътната и съобщителна инфраструктура, за да се улесни достъпа до работни места в други населени места при запазване на родното място като място за живеене.

      • Пазарът на работната сила е неравномерно овладян и се наблюдава дисбаланс – по-висока безработица в малките общини в сравнение с областния град. Коефициентът на икономическа активност (лица на 15-64 навършени години) за областта през 2008 г. е 63,4% ( 67,8 % за страната).


Анализът очертава следните проблеми и тенденции в секторите:


Здравеопазване:

  • Наблюдава се концентриране на ОПЛ в големите населени места – центрове на общини, като голяма част от тях са избрани от пациенти от отдалечени села, разположени на голяма територия. Това е предпоставка за ненавременно оказване на медицинска помощ и създава неравнопоставеност и затруднен достъп до ОПЛ на селското население в сравнение с градското. Примери в това отношение са общините Елена, Стражица и голяма част от община Свищов, където повечето ОПЛ живеят в общинския център и ходят по график в обслужваните от тях села.




  • Близо 90% от лечебните заведения за специализирана помощ се намират основно в трите най-големи общини на област Велико Търново (Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов), където са и трите най-големи болници.




  • Не са ясно дефинирани функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ. Поради затруднения в достъпа на пациентите до Общо практикуващите лекари нараства търсенето на медицинска помощ в Центровете за спешна медицинска помощ и Спешното отделение. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места. За определен контингент от населението - с нарушени здравноосигурителни права, от етнически малцинства, социално-слаби и др. системата на спешната помощ се оказва удобна, а в някои случаи и единствена алтернатива за получаване на медицинска помощ




  • Осигуреността на областната здравна мрежа с лекари (27.9% през 2009) и лекари по дентална медицина (7.4 % през 2009 г.) е по-ниска от тази за страната. Тревожна е тенденцията на намаляване броя на лекарите в областта, съпроводено с нарастване на средната възраст на практикуващите лекари, поради което съществува опасност от недостиг на лекари през следващите години.


Образование:

  • Съществуващата училищна мрежа в областта напълно задоволява нуждите на социално-икономическото развитие.

  • В резултат на демографския срив, броят на учениците в задължителната училищна възраст през последните 5 години значително е намалял - с 22,19%. Тази тенденция не се отнася за децата, които се обучават в детските градини на областта – през последните 4 години се забелязва тенденция на увеличение средно с по 150 деца на година, които се обучават там.

  • Демографският срив и въвеждането на делегирани бюджети и редица други причини водят до необходимостта от предприемане на действия за оптимизиране на училищната мрежа и броя на детските градини, училища и обслужващи звена за периода от 2005-2010 г. значително е намален В областта са определени за средищни 29 училища.За осигуряване на качествено образование и обучение на учениците от закритите училища е осигурен транспорт до средищно училище в най-близкото населено място на територията на съответната или съседна община.


Жилища и жилищна политика:


  • Област Велико Търново има добра жилищна осигуреност - на 1000 човека от населението се падат 521,21 жилища, докато този показател за страната е 474. Средният брой лица в едно жилище за областта е 1,91 при 2.11 среден за страната.

  • Преобладаваща част от жилищата, повече от 95,25%, са частна собственост. На практика няма жилищен проблем за населението.

  • Нуждаещите се са основно хора от рисковите групи.

  • Факт е, че голям брой жилища в селата са необитаеми, намират се в райони с неподдържана пътна мрежа, без отходни канали и са неблагоустроени, изоставени и полусъборени.

  • Част от семействата имат жилищни проблеми, произхождащи от лошите битови условия, липсата на финансови средства и многочленните семейства, живеещи в едно жилище.

  • Обособени квартали на уязвими етнически малцинства има в общините Горна Оряховица, Златарица и Павликени.



2.2 Идентифицирани рискови групи и потребности


При анализа на социо-демографската и икономическа картина на област Велико Търново се открояват основните фактори, които в съчетание с други фактори създават рисковете от социално изключване на индивидите, формират рискови групи деца, лица, семейства в неравностойно положение и стари хора, нуждаещи се от подкрепа и социални услуги. Такива фактори са:

• равнището на бедност и доходите – трайна липса на собственост и постоянни доходи, безработни, ниски пенсии и недостатъчни доходи на лица в над трудоспособна възраст;

• структурата на семейството – пълно или непълно семейство, многодетни семейства, здравословни и образователни проблеми;

• откъснатост от семейната среда и липса на подкрепа от семейството - деца и самотни стари хора, настанени в специализирани институции;

• увреждане и/или сериозни здравословни проблеми на лицето или на член от семейството;

• ниско образование (включително и неграмотност), липса на професионална квалификация, които водят до неравностойна позиция на пазара на труда;

• социално изключване и принадлежност към уязвими етнически малцинства, които живеят в изолация в обособени квартали и махали;

• местоживеене – отдалеченост и изолираност на населеното място, с нарушени транспортни връзки и комуникация с общинския и областния център;

• възраст – концентрация на пенсионери и стари хора, живеещи в изолираните малки населени места, с крайно ограничен достъп до здравна грижа и услуги.


Под влиянието на тези фактори се обособяват рисковите групи сред децата, възрастните и старите хора, към които е насочена интервенцията на Областната стратегия.


І-ва рискова група - Деца в риск и техните семейства:


  • Деца, отглеждани извън биологичното семейство: Анализът на настанените в специализирани институции деца обособява следните подгрупи, които изискват планиране на допълнителни мерки: деца, изоставени на ниво родилен дом; деца, настанени в СИ извън областта и малък брой деца, чиито родители живеят извън областта и/или са с неизвестно местонахождение.


Деца, изоставени на ниво родилен дом: През последните три години на ниво родилен дом са изоставени 132 деца от цялата област по данни на ДСП. През 2009 г. са регистрирани 37 случая, което е по-малко в сравнение с 2008 г. Въпреки това в не може да се направи категоричен извод за тенденция на намаляване на изоставени деца на ниво родилен дом.


Свързани групи в риск: непълнолетни майки и самотни майки; многодетни семейства; непълни семейства:


  • Деца, настанени в специализирани институции. - На територията на област Велико Търново работят 8 специализирани заведения за отглеждане на деца: Дом за медико-социални грижи за деца, гр. Дебелец, Домове за деца лишени от родителски грижи гр.Велико Търново, с.Балван, гр.Стражица, с.Страхилово, Домове за деца с умствена изостаналост с.Михалци, с. Горски сеновец, с.Илаков рът. На територията на областта са разкрити и работят 9 броя ЦНСТ.


Деца, настанени в ДМСГД, гр. Дебелец - Анализът на настаняванията на децата в ДМСГД гр.Дебелец показва, че преобладаващата част от децата в дома са от област Велико Търново. Сравнителният анализ за настаняванията за предходните години показва намаление на броя на децата, настанени в тази специализирана институция.

Деца, настанени в ДДЛРГ на територията на областта - Към момента настаняване на деца става само в ДДЛРГ гр.Велико Търново във връзка с течащата реформа в двете останали институции. По-голямата част от настанените деца са от област Велико Търново, по данни на ДСП. Налага се изводът, че е необходимо да се работи в посока подкрепа на семейството за повишаване на капацитета му за отглеждане на децата в семейна среда.

Деца, настанени в ДДМУИ на територията на областта - Общият брой на настанените деца през последните 3 год. в тези СИ е 35, като следва да се отбележи, през 2007 г. те са били 19, а през 2009 г. техния брой рязко намалява на 5 деца.


Свързана група в риск: Родители, срещащи затруднения при отглеждане на децата си;


  • Деца, отглеждани в приемни семейства и при близки и роднини.


Към настоящия момент в област Велико Търново има 1 доброволно приемно семейство и 9 професионални – ( 6 в община В. Търново и по едно в общините Лясковец, Павликени и Стражица). Към октомври 2010 г. в процес на обучение и оценка са още 12 семейства 2 от които в община В. Търново, 5 в община Павликени, 3 в община Стражица и 2 в община Г. Оряховица.


Настаняването на деца при роднини и близки е една от формите на споделена грижа в рамките на разширеното семейство и намира широко приложение през последните години.При тези деца е необходима подкрепа на хората, които са поели грижа за отглеждане на децата, вместо техните биологични родители. Проблемите се отнасят също до потребностите на децата да получават адекватни грижи и до потребностите на роднините и близките да бъдат подкрепени при предоставяне на грижите за настанените при тях деца.


  • Деца, настанени в резидентен тип на грижа. Макар и относително нова услугата показва отлични резултати по отношение на развитието на децата.



    • Деца, отглеждани в семейството:




      • Деца, с увреждания, отглеждани в семейна среда. По данни на ДСП в областта към 31.12.2009 г. са регистрирани 331 деца с увреждания. Семействата на всички деца с увреждане се нуждаят от подкрепа за отглеждане на децата, като особено остро тази необходимост се проявява при следните свързани групи в риск: самотни майки; семейства, в които единият партньор е личен асистент, многодетни семейства с деца с увреждане.

Обикновено тези деца остават изолирани в семейството, не посещават детски и учебни

заведения. Необходимо е осигуряване на достъпна среда, диференциране на услуги за деца с различни по вид и степен увреждания, осигуряване на транспорт от селата и в рамките на града до социалните и здравни услуги, осигуряване на гъвкава дневна и почасова грижа, увеличаване на достъпа до образование, интеграция на децата с увреждания с връстниците им.


  • Осиновени деца, отглеждани в семейна среда - Семействата с осиновено дете се нуждаят от психологическа помощ и подкрепа за отглеждане и възпитание на децата.




  • Деца, отглеждани в семейства в риск – многодетни и непълни семейства, семейства от етнически общности в неравностойно положение, семейства в бедност, семейства с липса на жилище или в лоши жилищни условия, дисфункционални семейства. Децата в непълни семейства в областта за 2009 г. са 3739, а децата в многодетни семейства - 226 (по данни на ДСП).




  • Деца, отпаднали и нередовно посещаващи училище. По официални данни през последните три години се забелязва тенденция на намаляване на отпадналите и необхванати от училище деца. Като резултат от работата на тематчните групи в процеса на разработване на стратегията наа преден план бяха изведени като дефицити: липсата на ЦОП в някои от общините на територията на областта и невъзможността на съществуващите ЦОП да работят с идентифицирани деца в риск от отпадане поради липса на издадени направления, както и недостатъчен човешки ресурс в институциите, работещи с деца на територията на област Велико Търново.


Свързани групи в риск: родители с основно и по-ниско образование, многодетни семейства.


  • Други деца в риск: деца, жертви на насилие, деца с проблемно поведение, деца, получили полицейска закрила. Официалните данни за регистрираните случаи на деца, жертви на насилие и неглижиране не отразяват пълната картина на проблемите. За жертвите на насилие остава необходимо осигуряването на сигурност, терапия за преодоляване на травмите, обществена и социална подкрепа. Малобройни, но важни са специфичните групи на деца с рисково поведение, с противообществени прояви и поведенчески проблеми, предизвикани от различни фактори, като нисък родителски контрол, раздяла в семейството, бедност, безработица. Поведенческите проблеми, определени от съответните експерти са: агресия, използване на алкохол и упойващи вещества, кражби, побой. Потребностите са от консултации (психологически, социални, правни и здравни), подкрепа на родителите и намаляване на агресията в семейната среда, ангажиране на свободното време на децата.



ІІ-ра рискова група - Възрастни с увреждания


В групата на хората с увреждания могат да се обособят няколко специфични групи, които имат нужда от диференцирана подкрепа:


  • Хора с повече от едно хронично заболяване, даващо степен на инвалидност;

  • Самотни възрастни хора с увреждания;

  • Хора с увреждания, които имат нужда от придружител, подкрепа във всекидневния живот.

  • Възрастни с увреждания, настанени в специализирани институции.


На територията на област Велико Търново съществуват шест специализирани институции за възрастни хора с увреждания. Данните от анализа сочат, че се увеличава броя на настанените лица в институциите. За всички хора, настанени в специализирани институции е характерна потребността да живеят в близка до домашната среда, да получават адекватни на състоянието си грижи и да поддържат взаимоотношения с близките си. където трябва да се подобрят условията и стандартите на резидентната грижа.


Във фокуса на интервенцията е необходимо да влязат и целеви мерки за подкрепа на всички хора с ограничени възможности за водене на самостоятелен живот, които да бъдат адаптирани към всеки специфичен случай.


  • Възрастни с увреждания, живеещи в отдалечени села.

За групата на хора с увреждания в отдалечените села важи в много по-голяма степен изолираността от социални услуги. Доколкото една част от хората са стари, те нямат достъп и до програма „Личен асистент”. За голяма част от живеещите в малките села в общините е затруднено използването и на програма „Домашен помощник”, тъй като наетите трябва да бъдат в трудоспособна възраст от същото населено място.

Планирането на мобилни услуги за тях изисква да се проучи вида на заболяванията им и да се установи броя на възрастни хора с увреждания по малките населени места.


  • Възрастни с увреждания в общността

Като цяло проблемите на тази група са свързани с възможността за социално включване, т.е. получаване на образование, ефективен достъп до пазара на труда, качествена здравна грижа, общуване и придвижване. От общите данни за хората с увреждания няма данни каква част от тях имат нужда от допълнителна подкрепа извън паричното подпомагане. Работата във фокус групите, показа, че все още услугите са крайно недостатъчни. От подкрепа и заместване се нуждаят и семействата на хора, които изискват непрекъсната грижа. В голяма степен стои и проблемът с достъпността на средата, което от своя страна е пречка за участието им в обществения живот.


ІІІ-та рискова група - Стари хора:


  • Стари хора, настанени в специализирани институции

На територията на област Велико Търново съществуват пет специализирани институции за стари хора. Данните от демографския анализ сочат, че поради застаряване на населението се увеличава броя на старите хора, чакащи за настаняване в този тип институции.

Основната причина за постъпване в дом е нуждата от почивка и затруднение при поемане на всекидневните грижи. В много случаи мотив е и разтоварване на децата от поетите отговорности по отглеждане на родителите. Старите хора, настанени в специализирани институции имат потребност от битови условия, които да създават възможности за достоен живот, както и грижи, съобразно състоянието им. Добрите битови условия не винаги означават луксозна обстановка, която техните близки могат да оценят като необходима, но за старите хора тя може да създава повече стрес, отколкото уют. Настаняването трябва да бъде осъзнат избор от страна на възрастните хора и техните близки, а не последна възможност за оцеляване.


  • Самотни стари хора живеещи в отдалечени населени места

Животът на старите хора в отдалечени и изолирани населени места е изключително затруднен, основно поради липсата на достатъчно средства и затруднения достъп до здравеопазване, невъзможността или затрудненията с осъществяването на комунално-битовите дейности и най-вече социалната изолация. В част общини на област Велико Търново този проблем е поставен на първо място ( в община Елена и планинските части на общините Златарица и Велико Търново има населени места, където Бърза помощ не може да стигне). Броят на старите хора, които се нуждаят, но не са обхванати от социални услуги е неясен.

Самотните стари хора, които живеят в отдалечени населени места или са в състояние на социална изолация имат нужда от подкрепа в ежедневието си.

Обхватът на програмите, които развиват услугите Социален асистент и Домашен помощник не са достатъчни, за да задоволят всички техни потребности. Мерките за преодоляване на проблемите предвиждат планиране и разкриване на мрежа от услуги за стари хора, която може да стъпи на вече съществуващи структури в населените места – например, на читалищата или действащите пенсионерски клубове.


ІV-та рискова група – Специфични общности и групи в неравностойно положение


  • Непълнолетни и млади родители и самотни майки – Тази рискова група предполага голям обем превантивна работа с цел преодоляване на етническите особенности и традиции.




  • Хора с основно и по-ниско образование – с фокус: младежи с основно образование и напуснали рано училище; възрастни с основно образование, представители на етнически общности в неравностойно положение.




  • Безработни – Тук се включват безработни младежи, завършили образованието си; продължително безработни лица без квалификация, особено от етнически общности; безработни самотни родители с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода”; безработни в пред пенсионна възраст; други групи безработни лица. Негативните последици от бедността и изолацията от пазара на труда върху грижите за децата са най-тежки при семействата на трайно безработните, които постепенно изпадат в зависимост от социалните помощи. За да излязат от спиралата на пълната маргинализация и да осигурят бъдеще за своите деца, семействата на продължително безработните имат нужда както от професионално обучение, така и от подкрепа и мотивиране (курсове, консултации) за активно включване на пазара на труда.



  • Етнически общности в неравностойно положение; В настоящата група са включени социално изолирани граждани предимно от ромски произход. В тези групи са налице различни фактори, подкрепящи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги.

Тук попадат семейства в неравностойно положение, чиито деца рискуват да повторят модела на социална изолация на своите родителите. За да се разбие затвореният цикъл, е необходима комплексна интервенция насочена срещу бедността, която да подпомогне семействата да осигурят шансове за социално включване и развитие на своите деца.


  • Семейства в бедност



2.3 Анализ на дефицитите на услуги и мерки – общи заключения


В анализа на социалните услуги се оценяват възможностите на наличните ресурси за предотвратяване на рисковете и тяхното преодоляване. Наличните услуги в област Велико Търново са разглеждани в следните групи – услуги за деца и младежи; услуги за възрастни лица и стари хора; услуги за деца и лица с увреждания. Във всяка от трите групи се има предвид, както специализираните институции, така и услугите предоставяни в общността за съответните рискови групи. Анализът на социалните услуги разглежда социалните услуги общо за област Велико Търново и за отделните общини. Услугите са представени по отношение на: капацитет, дейности, достъп, човешки и материални ресурси, основни проблеми и налични идеи за развитие. На база на направения обстоен анализ са направени следните общи изводи за състоянието на социалните услуги в област В. Търново:

  • Област Велико Търново се харектеризира с голям брой специализирани институции и социални услуги както за деца така и за възрастни.




  • Налице е неравномерно разпределение на услугите в областта. Резонно, социалните услуги за деца и за възрастни, в специализирани институции и в общността са развити най-добре в община Велико Търново, която е с най-голям брой население. Друга община с добре развита мрежа от услуги е Горна Оряховица, която е трета по брой население. Във втората по големина община – Свищов, услугите са слабо развити, като преобладават тези за възрастни. Най-слабо развити са социалните услуги в общините Сухиндол и Лясковец, като в община Сухиндол липсват услуги за деца.




  • По отношение на специализираните институции също е налице по-голям брой такива за възрастни (11), като отново най-голям е броят им в община Велико Търново (5).




  • Здравно-демографският анализ на ситуацията в областта показва, че броят на хора с увреждания е най-голям в трите най-големи общини – Велико Търново, Свищов и Горна Орховица. Съответно предоставяните услуги в общността са както следва: 11 във В. Търново, 4 в Свищов и 7 в Горна Оряховица. Специализираните институции за лица с увреждания са 3 в община В. Търново и 2 в община Г. Оряховица. По една специализирана институция за деца с умствена изостаналост има в общините Стражица, Елена и Павликени.




  • Наличните услуги, предоставяни в институции, вече имат изградена мрежа на взаимодействие в цялата страна, но не е така при услугите, предоставяни в общността.




  • В област В. Търново преобладават услугите в общността, спрямо услугите в специализирани институции.




  • Преобладават социалните услуги в семейна среда, спрямо услугите, които са резидентен тип.




  • Няма гарантиран набор от услуги по превенция, които да оказват подкрепа на родители и деца.




  • Налице е почти пълният спектър на социални услуги в общността с изключение на: „Звено майка и бебе”, „Център за временно настаняване”, „Преходно жилище”, „Център за работа с деца на улицата ”, “ Приют ” и „Обществена трапезария” /целогодишно/. Тези услуги не са разкрити досега поради липсата на потребност, както и поради липса на капацитет за разкриването им на територията на област В. Търново.




  • Повечето от наличните социални услуги в общността са недостъпни за децата и възрастните с увреждания, които живеят в малките и отдалечени от общинския център населени места. Единствената достъпна за тях услуга е личен и социален асистент, както и домашен помощник, които са крайно недостатъчни като капацитет и спектър предвид броя на населението.




  • В област Велико Търново има добре развити партньорски взаимоотношения с външни доставчици, предоставящи социални услуги. Почти целият спектър от услуги в общността е покрит именно от външни доставчици.



2.3.1 Изводи за услугите за деца:


  • Няма гарантиран набор от услуги по превенция, които да оказват подкрепа на родители и деца в процеса на отглеждане и възпитание на децата.




  • Съпоставянето на броя детско население с броя предоставяни услуги за деца по общини показва следното:

- Велико Търново като областен център е с най-голям брой детско население и с най-голям брой услуги (13), които са и най-разнообразни; най-голям е и броят специализирани институции за деца - 3;

- Горна Оряховица е втора по брой на деца, но се предоставят само 5 услуги;

- Свищов - предоставя само 2 услуги в общността за деца.


  • Съществуващите услуги повече са фокусирани върху децата и почти не се отнасят към родителите и към други налични рискови групи в областта.




  • Не всички специализирани институции предлагат организация на живот, близка до семейната. Определени групи деца (деца с увреждания, деца над 10 годишна възраст и деца със здравословни проблеми на родителите) престояват дългосрочно в домовете и за тях трудно се стига до реинтеграция в биологичното семейство/осиновяване.




  • Приемната грижа е недостатъчно развита в областта.




  • Услугите, предоставящи ранна превенция на изоставянето на деца от 0 до 3 години, са все още недостатъчно развити на територията на областта. Липсват кандидати за приемни родители на деца от тази възрастова група. Към родилните отделения няма социален работник, който да осъществява регулярна работа по превенция.




  • Липсва достатъчен брой Центрове за настаняване от семеен тип в големите общини на областта (Свищов, Горна Оряховица).




  • Крайно недостатъчен е броят на Центровете за обществена подкрепа предвид броя на децата в областта.




  • Липсва услугата „Спешен прием за деца в риск”.


2.3.2 Изводи за социалните услуги за възрастни и за стари хора:


  • Във всички населени места работят читалища и пенсионерски клубове, които изпълняват много социални функции, близки до услугата Дневен център за възрастни хора.




  • Липсва услугата „Център за временно настаняване” на възрастни хора.




  • В помощ на възрастните и лицата с увреждания над 18 години има разкрити центрове са социална интеграция и рехабилитация, но те са недостатъчни като брой предвид предвид потребностите на населението

  • На територията на област Велико Търново се предоставят социални услуги в общността за възрастни и хора с увреждания- домашен помощник, социален асистент и личен асистент. Липсата на достатъчно подготвени специалисти по социална работа в тези услуги води до това, че дейностите се свеждат основно до предоставяне на храна или хигиенно и санитарно обслужване . Финаснираните по проекти услуги в домашна среда са с определен период на изпълнение и има риск за тяхната устойчивост.




  • Домашният социален патронаж е най-широко разпространената и достъпна услуга в общността за стари хора, която в някой общини може да бъде подобрена по отношение на разширяване на персонала и дейностите включени в услугата.




  • Капацитетът на съществуващите 5 специализирани институции за стари хора на територията на област Велико Търново не позволява да бъдат обхванати всички желаещи да ползват социалната услуга и е налице голям брой чакащи за настаняване в Дом за стари хора. Настаняването в домовете се предпочита поради ограничения достъп до здравни и социални услуги в общността.




  • На територията на област Велико Търново функционират 6 специализирани институции за хора с увреждания – Домове за възрастни с умствена изостаналост, Дом за възрастни с деменция и Дом за възрастни с физически увреждания, при които тенденцията е към разширяване изхода на институциите и насочване на потребителите им към социални услуги, предоставяни в общността.




  • В помощ на лицата с увреждания над 18 години са разкрити защитени жилища, които са недостатъчни като брой, предвид потребностите на целевата група




  • Липсват социални услуги за хора с ментални и психични проблеми в цялата област.




  • Липсват услуги за палеативни грижи за възрастни хора.




  • Липсва социална услуга резидентен тип - Кризисен център за жени жертви на насилие.




      1. Идентифицирани потребности от развитие на човешките ресурси




  • Основните потребности от развитие на човешките ресурси и на организационния капацитет за осъществяване на стратегията, идентифицирани в процеса на анализа на ситуацията в етапа на разработване на Областната стратегия за развитие на социалните услуги в област Велико Търново, които имат отношение към административния и организационен капацитет са свързани с:




  • Повишаване на капацитета на общинските администрации да управляват процеса на контрактиране и управление на предоставянето на социални услуги в общините от областта;




  • Промяна на съществуващите практики на ресурсно осигуряване на звената, координиращи предоставянето на социалните услуги в общините;




  • Повишаване на капацитета на персонала, ангажиран с администрирането, управлението и директното предоставяне на социалните услуги;




  • Повишаване на самостоятелността на общините в планиране на създаване, закриване и трансформиране на социални услуги, на база на променящите се потребности на населението в общините от областта;




  • Потребност от развитие на капацитета за подготовка и управление на проекти, осигуряващи развитие на социалните услуги в общините от областта и разширяване на обхвата на съществуващите услуги, осигуряване на качество и ефективност на предоставяните услуги;




  • Практически умения и механизми за осъществяване на междуобщинско и междуинституционално сътрудничество в сферата на социалните услуги.


Специфичните потребности от промяна и развитие, свързани с капацитета на човешките ресурси, които бяха идентифицирани в процеса на разработване на стратегията са:


  • Повишаване на квалификацията, професионалния опит и уменията на управляващите социалните услуги от резидентен тип и на услугите предоставяни в общността по отношение на подбор на персонал, ориентиране и обучение на персонала, планиране на работните задачи, мотивиране на персонала, стимулиране на работата в екип и работата в разширени/ мултидисциплинарни екипи.




  • Преодоляване на дефицита от човешки ресурси (социални работници и специализиран персонал), необходими за директното предоставяне на новоразкритите социални услуги.




  • Основна потребност за развитието на управленския персонал е повишаване на професионалните компетенции, свързани с прилагане на иновативни практики за повишаване на качеството и ефективността на предоставяните услуги, както и с въвеждане на механизми за ефективна оценка на положения труд, съобразени със спецификата на различните дейности по предоставяне на социалните услуги и обвързване на възнагражденията на служителите с реалната работа по обслужване на клиентите. Управленският персонал на съществуващите доставчици на социални услуги има потребност от развитие на уменията за добро управление и задържане на персонала от специалисти и стимулиране на тяхното непрекъснато развитие.




  • Професионалистите, ангажирани със създаването и управлението на нови социални услуги, имат потребност от нов тип управленски умения и практика, свързана със създаване на методологии за предоставяне на новите услуги, изграждане на стратегии за популяризиране на услугитe и спечелване на доверието на клиентите, развитие на междуинституционалното сътрудничество и включване на гражданското общество в процеса на развитие на новите услуги.




  • Потребностите на специалистите (социални работници, психолози, специални педагози, рехабилитатори и др.) и на помощния персонал ангажирани в директното предоставяне на социалните услуги в област Велико Търново са свързани с: обогатяване на знанията и опита им за ефективна работа по случай, индивидуализиране на оценката на потребностите на клиента, осигуряване на активното участие на клиента в процеса на работата по удовлетворяване на неговите потребности, необходимост от методическа подкрепа по отношение на осъществяване на адекватен подбор на специфичните дейности, свързани с предоставянето на социалната услуга, оценка на въздействието, документиране на добрите практики в работата по случай.



Раздел Б: Стратегия за развитие на социалните услуги
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

Свързани:

С решение №6 прието на заседание iconРешение
На Общински съвет – Панагюрище, прието на заседание от 12. 12. 2012 г., Протокол №20
С решение №6 прието на заседание iconЕвропейски съд по правата на човека
След като проведе закрито заседание на 05. 02. 2004г., постанови следното решение прието на същата дата
С решение №6 прието на заседание iconОкончателно
След като обсъди въпросите в закрито заседание, проведено на 29 април 2008 г постановява следното решение, което беше прието на посочената...
С решение №6 прието на заседание iconРешение №152/23. 10. 2011г
Прието на заседание на Общинска избирателна комисия гр. Белово, проведено на 23. 10. 2011г., с Протокол №27/23. 10. 2011г
С решение №6 прието на заседание iconРешение №136/20. 10. 2011г
Прието на заседание на Общинска избирателна комисия гр. Белово, проведено на 20. 10. 2011г., с Протокол №22/20. 10. 2011г
С решение №6 прието на заседание iconРешение №160/28. 10. 2011г
Прието на заседание на Общинска избирателна комисия гр. Белово, проведено на 28. 10. 2011г., с Протокол №30/22. 10. 2011г
С решение №6 прието на заседание iconРешение №159/28. 10. 2011г
Прието на заседание на Общинска избирателна комисия гр. Белово, проведено на 28. 10. 2011г., с Протокол №30/22. 10. 2011г
С решение №6 прието на заседание iconРешение №150/22. 10. 2011г
Прието на заседание на Общинска избирателна комисия гр. Белово, проведено на 22. 10. 2011г., с Протокол №26/22. 10. 2011г
С решение №6 прието на заседание iconРешение №143/21. 10. 2011г
Прието на заседание на Общинска избирателна комисия гр. Белово, проведено на 21. 10. 2011г., с Протокол №23/21. 10. 2011г
С решение №6 прието на заседание iconРешение №163/28. 10. 2011г
Прието на заседание на Общинска избирателна комисия гр. Белово, проведено на 28. 10. 2011г., с Протокол №30/28. 10. 2011г
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом