Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011




ИмеОптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011
страница7/10
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер1.35 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/_доклад_еврофондове_2011_финал_0.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
«Балансиран подход за развитие на енергетиката съобразно регионалните енергетични източници, опазване на биологичното разнообразие и здравния статус на човека».



  1. ПОДМЯНА НА СУБЕКТИТЕ ЗА ПУБЛИЧНО – ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО ПРИ УСВОЯВАНЕ НА ЕВРОСРЕДСТВА ПО ПОДХОДА „ ЛИДЕР”, ОС 4 НА ПРСР


Гражданско сдружение „Заедно”, Маргарита Топалова,председател


Подходът ЛИДЕР създава финансови възможности и дава власт на местните хора и общности да развиват своите селски райони. Подходът ЛИДЕР се основава на партньорство между различните заинтересовани страни на териториално ниво. Основно звено са местни инициативни групи (МИГ), които се формират от представители на обществения и частния сектор. Те разработват местни стратегии за развитие на селските райони и  кандидатстват за финансиране на тези стратегии по настоящата мярка .

Прилагането на подхода ЛИДЕР у нас стартира с подготвителна фаза, насочена към инвестиции за организирането и създаването нa местни инициативни групи, които да изграждат стратегиите за местно развитие в селските райони на България. Целта на дейностите по подхода трябваше да е засилено участие и организиране на местните общности в процесите на развитие на селските територии чрез създаването на активни партньорства на местно ниво за реализирането на инициативите отдолу-нагоре, както и изграждането на местен капацитет и подобряване на качеството на живот в селските райони в България на Програмата за развитие на селските райони (2007-2013).

Какви са реалностите. Преди години на територията на община Крумовград няколко НПО инциираха възможността за създаване на местна инциативна група. Това беше продиктувано от едногодишна работа на членовете на гражданските сдружения. С наши средства и средства от спонсори беше проведена информационна кампания в селата, за да бъдат запознати хората с възможността да кандидатстват по различните мерки на ПРСР. Бяха проведени обучителни семинари, срещи с представители на обществеността, фирми и граждани. Проведени бяха и индивидуални консултации с граждани, които представяха свои идейни проекти. През офиса на гражданските сдружения преминаха над 800 души за близо една година работа. Бяха организирани обществени дискусии за устойчиво развитие на местната общност. Всички тези дейностти ни накараха да повярваме, че има добра възможност младите и активни хора да реализират идеи и начинания за развитието на селата.

За целта бяха изпратени писма до кмета на общината, както и към съседните общини с покана за участие на представители на местната власт за създаване на МИГ, която да кандидатства с проект „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за потенциална местна инициативна група на територията на община Крумовград” . На всичките покани и последвали разговори ни беше отговорено, че само общината е тази, която има право да кандидатства по ОП / вж. интервю на Себихан Мехмед – www.migidea.org / и тя ще решат кога, къде и кой ще учреди МИГ. Появиха се интюрвюта в местната преса от страна на кмета, че ние не сме сдруженията, които ще формират гражданска инциатива, стигна се до заповед на кмета, с която беше премахната табелата на офиса ни. Бяхме изгонени от семинар, организиран от евродепутата Владко Панайотов по ПРСР. На среща с кметове, граждани и земеделски производители с представители на Областна дирекция по земеделие в прав текст беше казано, че право на информационна и обучителна дейност имат само определените от общината граждански организации.

Към настоящия момент вече е учредена МИГ-Крумовград за публично-частно партньорство, в която въпреки насоките на Ос 4 на ПРСР да не се оглавява от хора на местната изпълнителна власт председател на седемчления Управителен съвет е г-н Абидин Хаджимехмед, зам.-кмет на община Крумовград, а председател на тричленния Контролен съвет  е г-жа Маргит Василева – общински съветник. Ситуацията със създаването на МИГ в страната не е по-различна от конкретния случай. Ще си позволя да цитирам статия във в-к „Фермер” на председателя на Асоциацията на българските села г-н Борислав Борисов:„Проблемът при настоящите МИГ е, че те не са регистрирани от реално активните хора в селата, а фиктивно от кметове на общини, тъй като една МИГ е легитимна само тогава, когато кметът на общината сложи подписа си. В 90% от случаите тези местни инициативни групи са направени от кметове на общини, съвместно с приближени до тях фондации и организации с фиктивна дейност, за да усвояват пари от ЕС. Това са поредните кухи проекти, които не достигат до селата и хората там по никакъв начин няма да усетят тези пари.” На практика селата не могат да се възползват нито от подхода ЛИДЕР, нито от икономическите мерки на Програмата за развитие на селските райони, по които бяха подписани нелепи проекти за озеленяване на общински паркове, вместо тези средства да бъдат отпуснати за инфраструктура, интернет и подобряване на живота в селата.

Към момента, три години след старта на Програмата за развитие на селските райони, реален и видим резултат от нея в българските села все още няма. Кандидатстването ни по мярка 111 за информационни дейности по ПРСР продължава и до днес . От 2009 година ГС „Заедно” няма отговор дали внесеният проект е одобрен или отхвърлен. Кандидатстването по ОПАК, ОПРЧР и ТГС само засилват мнението ни, че за неправителствените организации, в които членуват или сътрудничат активни граждани без солидна подкрепа от страна на държавни или местни власти, еврофондовете са недосегаеми.



  1. ПОТЕНЦИАЛЪТ ОТ МИНЕРАЛНИ ВОДИ И ГЕОТЕРМАЛНА ЕНЕРГИЯ В БЪЛГАРИЯ ОТПИСАНИ РЕСУРСИ ЗА ЕС

„Геотерм” ООД, проф. д-р Константин Щерев


Разработването на потенциала от минерални води и геотермална енергия в България е с решаващ принос за устойчиво развитие на общините и регионите, но така и не е включен за финансиране в европейските фондове за страната ни. Това обаче, както ще се види по-долу, лишава и целия ЕС от природни ресурси, толкова дефицитни днес и стратегически важни в борбата против климатичните промени и за зелена икономика.


Обобщени оценки и прогнози за хидрогеотермалния потенциал на България








Минерални води и извлекаеми от тях ресурси геотермална енергия се генерират и (или) съдържат в по-голямата част (около 80%) от територията на страната:

- В Южна България, Северното Черноморие, и части от Лудогорието и Предбалкана са идентефицирани няколко типа динамични или репродуктивни термоводоносни системи, които постоянно генерират 15-20 м3/с термоминерални води с ниско съдържание на разтворени вещества, температури в диапазона от 30-40 до 100-1200С и извлекаема топлинна енергия (изразена в топлинна мощност) от порядъка на 1500-1700 МWt (мегавата). Естествени извори и изградени в миналото сондажни съоръжения улавят и извличат на повърхността под 12% от този потенциал. Пълноценно и ефективно засега се ползват по-малко от 5%.

- Потенциалът в Северна България (Дунавската равнина и по-голямата част от Предбалкана) е представен от колосални обеми горещи солени води и разсоли, акумулирани в обширни, дълбоки (1500-4500м) и затворени (статични) пластово – артезиански вместилища (резервоари) с пластови температури от 50 до 150 0С. Извличане и използване на акумулирания огромен потенциал топлинна енергия е възможно по апробирана и широко прилагана технология на затворените сондажни системи, надземни топлообменни съоръжения, допълнени и със съоръжения за успореден добив на сол, йод, бром, бор, калий, литий и други ценни вещества. При температури на водите над 100 0С, задължително се добавят и съоръжения за добив на електроенергия по известни бинарни технологии.

НЯКОИ ВАЖНИ ИСТИНИ

Не съществува държавна стратегия и политика за разкриване, проучване и усвояване на хидрогеотермалния потенциал. След закриване на държавната геологопроучвателна и изследователска структура преди 12 години, разкриването и изследването на този потенциал практически е прекратено. Не са създадени законодателни механизми и стимули в тази дейност да участват частните стопански субекти, общините, публично – частните дружества и европейските фондове. Разкритата в миналото и използваема част от хидрогеотермалните ресурси понастоящем е под 12% от потенциала на динамичните (репродуктивните) термоводоносни системи и 0,1 % от потенциала на статичните (акумулативните) системи. Поради безстопанственост, посегателства и развитие на разрушителни процеси, добивът на минерални води от действащите сондажни и естествени водоизточници прогресивно намалява. Извличането и използването на топлинна енергия от термалните води бележи упадък спрямо постигнатите нива преди 20-25 години. Няма ефективни прегради и механизми за изява на примитивни и пакостни действия. Неосъзнато и подценено е голямото значение на хидрогеотермалното богатство за устойчиво развитие, възмогване и благополучие на общините, регионите и страната.

ПЕРСПЕКТИВИ И ИНТЕРЕСИ В ХИДРОГЕОТЕРМАЛНАТА ОБЛАСТ

Главните направления за модерно, многопланово и ефективно разработване и усвояване на националните хидрогеотермални богатства можем да очертаем както следва:

  • Самобитна и отворена за външни пазари и потребители лечебно-оздравителна индустрия с минерални води в най-благоприятни и конкурентни от климатично и урбанистично гледище планински и крайбрежни зони, които имат доказуеми биоклиматични предимства пред повечето курортно-туристически региони в Северозападна Европа, Судетите, Карпатите, Централния френски масив и Алпите;

  • Многосезонен (целогодишен) оздравителен, рекреационен, екологичен и познавателен хидротермален туризъм в нови центрове и заведения в планински зони, речни долини, около язовирни каскади и някои части от морското крайбрежие.

  • Градски, крайградски и междуселищни центрове и заведения за лечебно-оздравителни, рекреационни, естетични и други услуги с минерални води, пелоидни вещества и прочие природни (физикални) фактори;

  • Крайпътни туристически заведения, екипирани с хидротермални къпални съоръжения;

  • Хидротермални научно-познавателни туристически атракции чрез натурно, моделно-имитационно и анимационно експониране на интересни и впечатляващи хидротермални прояви, процеси и събития в някои региони;

  • Многоасортиментна водоналивна (бутилираща) индустрия за минерални води с трапезно и строго лечебно-профилактично предназначение; успоредно производство на лечебно-профилактични деривати както и на здравословни напитки и диетични храни върху хидроминерална и плодово-билкова основа;

  • Геотермално отопление, кондициониране (климатизиране) и горещо битово водоснабдяване на курортно-туристически средища и заведения, обществени сгради, жилища, жилищни комлекси и обособени селища;

  • Добив на геотермална електроенергия по бинарни технологии при води с температури в диапазона 90-150 0С

  • Геотермални оранжерии в мащабите на хиляди и десетки хиляди декари главно в Дунавската равнина;

  • Геотермално топлинно-студово обезпечаване на разнородни производства и технологични процеси: сушене, консервиране, замразяване, избелване, ферментация и др.

  • Геотермално интензивно (промишлено) рибовъдство и отглеждане на други ценни аквакултури;

  • Биотехнологичен синтез на биологично активни вещества, лекарствени суровини, протеини и други продукти върху хидроминерална основа;

  • Промишлен добив на сол, йод, бром, бор, евентуално калий, стронции, литий и други вещества от геотермални солени води и разсоли в Северна България;

  • Собствено (българско) производство на технологични съоръжения и апарати за обзавеждане на водолечебно-оздравителни центрове и заведения и задоволяване на аналогични потребности в страни от Балканския регион и извън него.

  • Собствено производство на оборудване и съоръжения за проучване и добив на термоминерални води, гетермална енергия и хидротермални суровини;

  • Научно-изследователски, проектно-конструкторски и образователно квалификационни дейности по всички възможни направления на съзидателния хидротермален бизнес.


ПРЕГРАДИ И НЕРЕШЕНИ ПРОБЛЕМИ


Мащабното и пълноценно въвличане на хидрогеотермалните ресурси в социално-икономическия живот и просперитет на страната, регионите общините, стопанските субекти и гражданите е силно затруднено или блокирано от стари или новосътворени прегради и проблеми от законодателен, административен, информационен, технологичен и професионален (кадрови и образователен) характер. Отнася се за:

  • Законодателни празнини, дефекти, недосмислици или съзнателни деформации;

  • Незнание, неосведоменост, неразбиране или професионална неподготвеност за ефективна работа в една многолика, сложна и слабо позната сфера;

  • Неправомерно или недостатъчно отговорно поведение на административно-служебни звена или отделни техни представители;

  • Загуба и обезсърчаване на формирани с десетилетия изследователи и професионалисти; отсъствие на система и механизми за формиране, квалификация и усъвършенстване на нови кадри по целия спектър на съвременните геотермални проучвания и технологии (геотермална хидрогеология, геофизика, сондажна технология, енергетика, икономика, мениджмънт);

  • Отсъствие на правила и механизми за разработване, утвърждаване и инвестиране на мащабни и съдържателни проекти за многопланово и каскадно усвояване на хидрогеотермалния потенциал в страната, в обособени региони, общини или териториални общности;

  • Неведение и безправие на заинтересовани общини по отношение локализираните в техните земи хидрогеотермални потенциали;

  • Явления на неправомерно или съмнително (от гледище на по-важни интереси и приоритети ) присвояване и узурпиране на ценни хидрогеотермални ресурси от субекти с ниска бизнескултура и перспектива.

  • Законодателните и институционалните уредби в хидрогеотермалната област у нас нямат нищо общо с тези от страните на Европейския съюз, Северна Америка, Китай, Румъния, Турция и десетки други страни, които имат потенциали от термоминерални води и геотермална енергия и много успешно ги разкриват, проучват и усвояват.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ


В минералните води и хидрогеотермалния потенциал на България са заложени широки и неподозирани от обществото възможности за стопанско и социално развитие и възмогване на повечето български общини и неограничено число стопански субекти от всички нива и категории. В различни ниши на хидрогеотермалния бизнес и обслужващите го сектори могат да намерят място, професионална реализация и житейско благополучие десетки хиляди български граждани, хиляди инженери, изследователи, медици, икономисти и мениджъри, множество чуждестранни инвеститори и производители. Само и единствено ресурсът на европейските фондове може да оползотвори и за България, и за Европа този стратегически потенциал, забравен в преговорния процес.

Пътят към тези възможности трябва да се разчисти и отвори чрез:

  • Радикални и качествени промени в законодателството

  • Разработване и регламентиране на национална и регионални стратегии за разкриване и разработване хидрогеотермалните ресурси в условията на пазарно, стопанско и свободно предприемачество и в сътрудничество с ЕС и неговите фондове;

  • Обвързване на проектите и инвестициите за хидротермален бизнес с предварително разработени и утвърдени устройствени планове в дадената територия;

  • Законодателно и оперативно обезсилване на погрешни решения в използването на минерални води и геотермална енергия;

  • Успоредно разработване на насърчителни програми и проекти за развитие на хидротермален бизнес в някои бедстващи общини и региони;

  • Създаване на административни и пазарни предпоставки и механизми за развитие хидрогеотермални научни и технологични изследвания и квалифицирането на висши и средни специалисти по целия спектър на проучването и използването на минерални води и геотермална енергия.




  1. ДИСКРИМИНАЦИЯ НА МАЛКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩИНИ ПРИ ДОГОВАРЯНЕ И УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС

Община Златица, обл. Софийска, Петя Чолакова, общински съветник

Община Челопеч, обл. Софийска, Галина Иванова, главен експерт „Проекти и европрограми”


Какво е да бъдеш малък район на фона на глобалното развитие и стратегическо планиране? Да развиваш малък район, специфичен по отношение на свои проблеми днес в България е трудна и непостижима задача. Ограниченията са много, бюджетите на общините – нищожни, покриване на европейските изисквания – непосилно, дори и при наличието на отлични специалисти по подготовка на проекти, тяхното усвояване и реализиране.

Не би могла държавата ни, давайки шанс единствено и само на големите си общини като Пловдив, Бургас и София, да извърви пътя към успешното усвояване на европейските средства и постигане на по-добър живот за всеки един от нас, без да подаде ръка на малките си общини и селища. Както е изключително необходима една пречиствателна станция за питейни или отпадни води на Пловдив, така тя е крайно необходима и в с. Църквище, община Златица например, с жители около 200, където няма дори изградена канализация.

Един район с богати природни дадености, много злато и мед, мощни инвеститори и липса на друг поминък, инфраструктура и социални услуги, днес е лишен от средства на ЕС поради малък брой жители. Регион Средногорие – на хвърлей от столицата София, в който са позиционирани четири от най-богатите предприятия в България – „Елаците Мед” АД – Мирково със собственик Цоло Вутов – най-богатия в България; „Челопеч Майнинг” ЕАД, управляващ рудник „Челопеч” – най-богатото златно находище на Балканите, „Аурубис България” АД – Пирдоп – в топ 3 по печалби в българската икономика, „Асерел Медет” АД – Панагюрище с управител друг най-богатите в България – Лъчезар Цоцорков. От една страна милиардни печалби, мощни богати предприятия, най-богатите в България и от друга страна – унищожена природа, липсваща инфраструктура, бедност, липса на препитание на хората, които не работят в предприятията, невъзможност да се кандидатства
почти по нито една програма, мярка, област, стълб.

Защо е така? Заради грешките и несъвършенствата при разписването и планирането на мерките, които България в момента изпълнява. Непосилни изисквания по отношение брой жители, например лишават общините от региона да кандидатстват. А те са учудващо много за този малък район – 7 на брой. Резултатите отлипсата на европейски регламент - унищожена природа, накуп 5 хвостохранилища за опасни отпадъци, европейски инвеститори, накърняващи човешки права, дефицит на отговорност, на спазване на норми и закони, потъпкване на естествения стремеж към устойчиво развитие - начин на използване на природните ресурси, който цели да задоволи човешките нужди, като същевременно запазва естествения баланс в околната среда, така че тези потребности да могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в бъдеще.



  1. ПРОБЛЕМНИ СЕКТОРИ В ПРСР И ОП „КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ”

„ТИТ инженеринг”ООД, Иван Главчовски, консултант




Оперативна Програма „Конкурентноспособност”:


  1. Липсват ясни и точни критери за оценка, експертите на програмата или дават отговори, които да се тълкуват двуяко, или въобще не дават такива. Когато бенефициентът се нуждае от разяснения, третират отговорите си като „даване на напътствия”, което е им е забранено и не отговарят.

  2. При приемането на документи от страна на Междинното звено не се обръща внимание на правилната окомплектовка на документацията. Или се звъни до Управляващия орган, който ако не благоволи да отговори, Междинното звено дава следното указание: „Ако искаш така да го оствим”. Още в Междинното звено може да се прави оценката за административно съответствие, а на Управляващия орган да остане само да провери истинността на документите и да оцени проекто – предложението.

  3. Програмата е с най–много прекратени проекти след подписване на договори за финансиране - 20 – 25% от общо подписалите договори. Стоят непипнати заделени евросредства, които никога няма да влезат в употреба, а за новите кандидати – продължава да няма средства.

  4. Липсва контрол по прилагане на изпълнените дейности. Проверката е с ниско качество, дори не се проверява дали доставените машини отговарят на договорените. Проверяващите нямат опит и компететност за сферата, за която отговарят.

  5. Експертите в междинните звена са или прекомерно заети, или незапознати с материята. Не си четат инструкциите, за да дадат консултации, разглеждат приключени проекти, за които въобще не е ясно дали дават адекватен отговор на новия казус.

  6. За отговор на допълнителни разяснения към дадено проекто – предложение има 7 календарни дни, и отговорите винаги се изпращат в петък след 17:30, с което се губят три дни, след което трябва да се изпрати по факс товарителницата от куриерската фирма, а ако по факса не излезат правилните данни кой ги изпраща, все едно че не си подал исканите документи.

  7. Оценяващите експерти трябва да продължат да помагат на бенифициентите до получаването на финансовата помощ. Достигнали до подписването на договор, бенефициентите не могат да си получат средствата, защото не могат да се справят с административните процедури.


Програма „Развитие на селските райони” 2007 – 2013г.:

1. За одобрението на един проект са нужни 12 – 14 месеца, дори и 18 месеца, след което става ясно, че вече няма средства за финансиране. По мярка 121 през м.октомври 2009 г. стартира прием на проектни предложения, а на 01.09.2010 г. бе съобщено, че няма средства за финансиране.

2. Всеки бенифициент от първия момент се третира не като равноправен партньор на програмата, а като „престъпник”, без да е дал основания за това. Провеждат се продължителни и подробни разследвания защо и как си взел оферта от фирмата „Х”, тя пък на какво основание е дала тази оферта, как фирмата „Х” е определила цената на оборудването или изпълнението на определен тип дейност, като никога логиката на търговската фирма не може да съвпадне с логиката на служителите от разплащателната агенция, поради което се анулира дейността или услугата.

3. При конкурентен избор на изпълнител за определена дейност или доставка се прави запитване за потвърждение на конкурентните оферти. Фирмата „У” е дала оферта и не е избрана за изпълнител от Разплащателна Агенция, иска се тази фирма да си потвърди офертата в три дневен срок, но ако тя е недоволна от това, че не е предпочетена за изпълнение и не потвърди офертата си, за бенифициента започва ходене по мъките, което завършва с отхвърляне на проекта.

4. Липсва контрол след изпълнението на проектите. А това е основното задължение на Разплащателната агенция за постигане на целите, заложени в ПРСР.

5. Липсва ефективен механизъм за възстановяване на средствата, ако инвестицията не се използва по предназначение. В мярка „Млад Фермер” единици от ползвателите на помощта са коретни и изпълняват подписаните си договори, за некоректните, които са подавляващото мнозинство, санкции няма.

6. Липсва месечно отчитане на дейности по вече одобрени проекти. Проекти, които са с подписани договори за финансиране, но не се изпълняват поради липса на собствени средства от страна на бенифициента, стават причина за блокиране на европейски пари, които пък не достигат до други, следващи кандидати, които имат възможност да изпълнят инвестицията си, но не могат да кандидатстват поради изчерпани средства.

7. В наредбите за кандидатстване се използва термина „изкуствено създадени условия за получаване на предимство”, но никъде не е разяснено какво означава това, нито някой от ПРСР се наема да изтълкува това. Така всяко действие от страна на управляващия едно дружество може да се тълкува субективно от оценяващите за изкуствено създадено условие, без да са посочени кои са естествените условия.

8. По отношение на обвиненията към бенефициентите за завишаване на цените на машини и съоръжения, както и на СМР, е много лесно да се проследи и да се направи обективна оценка дали има умисъл при изкуствено увеличаване на цените, но липсва капацитет и компетентност на оценителите, които нямат никаква практика, нито пък са обучавани в подобни оценки за подобни дейности.

  1. ЛОША ПРАКТИКА В УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ - PHARE PROJECT BG 2005/017-353.04.01 “STRENGTHENING OF THE WATERBORNE TASKS OF THE BULGARIAN MARITIME ADMINISTRATION”

Асоциация „Булсар”, к. д. п.Никифор Герчев, председател


През 2005 г. с цел да се отговори на „най-спешните нужди” на Изпълнителна Агенция „Морска администрация" (ИА”МА”) в областта на хуманитарното морско „търсене и спасяване” (SAR), Министерството на транспорта (МТ) инициира проект по програма ФАР „BG 2005/017-353.04.01”, наречен "Укрепване капацитета на ИА”МА” за изпълнение на задълженията й свързани с безопасност на корабоплаването и опазване на околната среда от замърсяване от кораби. Проектът в I-вата си фаза предвижда доставката на шест (6) броя SAR катера. Тези плавателни съдове трябваше да бъдат доставени през 2006-2007г. за изпълняване в SAR операции, дори бяха нарочени за “многоцелеви за ползване и за други цели на ИА“МА”, като инспекции, контрол за опазване на околната среда и други, нещо което при носене на 10 мин. готовност за спасяване е недопустимо (все едно да ползваш линейки за таксита или за разносна търговия). Стойността на контракта за катерите е: €=1,980,200 видно от EuropeAid/122514/D/SUP/BG. Когато проекта получи публичност, това предизвика много сериозен негативен отзвук в гражданското общество и по конкретно сред някой авторитетни НПО в морския бранш, тъй като те оспорваха по категоричен начин този подход. Всъщност заложената идея се състоеше в това да се извади от спасителната система „Перун”- многофункционален спасителен кораб, способен да накрива целия отговорен район на Р.България (39,684 кв.км-33.36% от територията на страната) при всякакви метеоусловия, в последствие той да бъде продаден на смешно ниска цена (50-100 хил €) при пазарна около 8-10 млн. €. Едновременно с това се пледираше, че неговите функции пълноценно могат да поемат посочените в програмата катерчета и от частни компани притежаващи влекачи, което е една химера. До пристигането на първите катери, никой нямаше представа за какъв тип плавателни средства става дума. На запитванията се отговаряше уклоничево, а когато пристигнаха стана ясно, че са доставени катери за крайбрежни разходки, които не могат да извършват качествено спасяване дори и в териториалното море. Следва да се отбележи, че няколко НПО-та категорично отхвърлиха тезата т.н. „най-спешни нужди” на ИА”МА” и опитите за скрита приватизация на „Перун”, поради извземването от ИА”МА” на конкретно възложени задължения на Правителството ни по редица ратифицирани от Р.Б., международни конвенции.

Горното дори само поради факта, че това не кореспондира с едновременно изпълнение на контролни с изпълнителски функции. Освен всичко казано конвенциите изискват да се поддържа съответваща специализирана ефективна служба SAR, за осигуряване на безопасността по море и над него. В редица документи се напомня на правителствата на държавите членки, че носят отговорности, изложени в международните правила, процедури и практики, съдържащи се в ратифицираните документи и те трябва да бъдат изпълнявани стриктно. От друга страна вътрешното ни законодателство също изисква подобна самостоятелна специализирана структура, видно от „Закона за защита при бедствия” (ЗЗБ), където се посочва, че защитата на живота на хората се осъществява чрез Единна Спасителна Система (ЕСС) според която когато се засяга или застрашава живота или здравето на населението, околната среда, се изисва участието на специални сили и използването на специални ресурси. В друг закон (ЗМПВВПП), е указано, че МТ следва „да поддържа организация(и) за оказване помощ на нуждаещите се или търпящи бедствие хора, кораби или въздухоплавателни средства. Но ИА”МА” и ръководството на МТ упорито отказваха да се съобразят с посочените задължения, като ги тълкуваха превратно, дори подмениха в цитирания текст единственото с множественно число. Става пределно ясно, че има сериозно нарушаване на институциона практика, а ликвидираната (от МТ-ИА”МА”) отделна специализирана структура (УПМКАП), трябва да бъде възстановена под някаква подобна форма, а не ИА”МА” да обсебва посочените функции, при това без да притежава териториална компетентност по отговорната на страната зона и в правно недопустимото положение за едновременно изпълнение на контролни и изпълнителски функции.

В връзка с този проект последваха публикации в медиите, протестни писма до министър на МТ-П.Мутафчиев, излезе на яве и конкретната процедура, включваща подготовка на задание от бенефициента (ИА”МА”), избор на консултант и на останалите елементи за реализация на проекта. Отговорите бяха популистки и неадекватни на реалностите. По наше мнение заданието не отговаряше за доставка на съответстващи на изискванията на отговорния за спасяване район и другите въздействащи фактори. Горното бе видно дори от самото заглавие на проекта „Strengthening the waterborne tasks of the Bulgarian Maritime Administration-supply of RIB-based durable Fast Rescue Boats for Search and Rescue”. Без да навлизаме в подробности все пак се питаме, как бенефициента (ИА”МА”) са изчислили, че са необходими точно 6 броя катери. Констатира се, че са поръчани обикновенни RIB катери „Fast rescue boats” с дължина около 9 м., Когато спасителните катери не са за „открито” море (All weather rescue boat), те не могат даже в тихо време да осигуряват ефективно спасяване в отговорния район, дори само поради факта, че района е голям и най отдалечените точки от брега са на около 350 км., нямат достатъчен ресурс за гориво, екипажа е недостатъчен, необучен и т.н. Още доста несъответствия могат да бъдат посочени, но без да натоварваме анотацията с подробности ще добавим-катерите нямат дори отоплителна инсталация, а на море това е недопустимо, нямат и подобаващи условия за оказване помощ на оцелели хора.

От друга страна изборът на производителя и договорената цена от 175,000 Евро за всеки един катер е сериозно смущаваща, видно от прегледа на цените на европейския пазар за аналогични катери (sister rescue boats). Цената на доставените по проекта катери, сравнена с цените на подобни изделия от други фирми в този период, е значително по висока от порядъка на около 2-3 дори и повече пъти. Това според нас бе лоша практика, която създаваше впечатление на наличие на нечестно поведение при разходване на средствата по програмата. Следващия момент, който се набива на очи е изборът на консултант за реализация на този проект.

Дейността SAR е изключително специфична, рискова, дори емоционална и когато се избира консултант за доставки на специфично оборудване, подхода следваше да бъде друг. Преди всичко трябваше да се направи системен анализ и оценка на нуждите от тип и брой на плаващи средства, в зависимост от конфликтните зони, интензивността на трафика на кораби и други плав. средства, хидро-метео факторите, наличието на човешки ресурс за обслужването им в определените места за стоянки и т.н. Освен това, тъй като Р.Б., е страна по конвенция „SAR-79”, би следвало да се възползваме от клаузите на конвенцията. Там е посочено, че в консултации с Международната морска организация (IMO) и с нейна помощ се съдейства на държавите, които са се обърнали с молба за осигуряване оборудване и други средства, необходими за търсенето и спасяването; Трябваше да се потърси помоща на IMO, IMRF или специалисти с подходяща практика и опит у нас или в чужбина, но от организации практикуващи тази дейност.

Да, обаче без да се съобразят с тези препоръчани практики и възможности, за консултант е избран проф. Витаутас Паулаускас (хаб.доктор, професор) - ръководител на морския департамент на Клайпедския университет. Той е известен специалист в пристанищните технологии и логистика, но би бил твърде затруднен да навлезе в специфичната материя и да дава консултации по дейността SAR с която той въобще не се е занимавал! Защо това не е сторено? Нали ИА”МА” има дирекция за международно сътрудничество, служителите на която следва да познават конвенциите, а и дирекцята има 20-тина души персонал? Като пример само, ще посоча, че Папуа-Нова Гвинея точно по този начин изгради своята SAR служба, България не го прави, а използва нетрадиционни практики, които не само, че не дават верните решения, но и нанасят финансови щети на проекта. Отделно се нарушават законови постановки, Правителството не изпълнява свои национални и международни задължения и т.н. Друга възможност за правилен подбор на катери бе предоставена от факта, че в този период започна да се реализира и EU TWINNING PROJECT BULGARIAN MARITIME ADMINISTRATION & UK MARITIME & COASTGUARD AGENCY” на тема:PROVISION OF EFFECTIVE SEARCH AND RESCUE (SAR) SERVICES IN THE BULGARIAN MARITIME REGIONна стойност около 1 млн.Евро. Безспорно специалистите от английската специализирана морска агенция (MCA) щяха да посочат верни решения. С това обаче сагата (шеговито наричана) „Катери-цървулчета” не завърши, появи се следваща фаза на проекта: „Укрепване капацитета на ИА”МА” по вода – фаза II”, “Доставка на 2 мулти-функционални катера за търсене и спасяване, патрулиране и борба с нефтени разливи по море.” Както се казва „Апетита идва с яденето!” Пак същия сценарии.

Да се припомним за „най-спешните нужди” на ИА”МА” за които ставаше дума в проекта и да си спомним, че катерите по II фаза стоят извадени на брега, а първите 6 – за тях много трябва да се обяснява, но просто не могат да покрият целите на проекта. Стойността на II фаза е също сериозна. Тогава за какви спешни нужди ставаше дума? Парите за инфраструктурата по фаза I ги няма, някой от катерите са дадени с некачествени договорни условия на фирми с неясен „доброволчески” статут, при това са създадени условия за конфликт на интереси допускан от самите договори.

Считаме, че определено негативно въздействие указва и неправилно провежданата административна реформа в ИА”МА”. На практика тя се изразява в съкрашаване на бройки най вече от изпълнителния състав по места, като най общо административните бройки се запазват. Фактически няма институционна реформа, която да отговори на съвремения подход за управление на дейността на „Морска администрация” на страната. Има чужди администрации с по над 1000 кораба, които управлява състав от по около 50-тина души. Ние имаме около 40 кораба под българско знаме, а администрацията ни само в София, достигна до над 100 души (преди 20-тина години 7-8 човека). Въпрос на менаджмънт !

Изводите до който стигаме, са че:

  • Прилаганата в посочените проекти практика е със съмнения за лоша практика, вследствие на което специализираната морска спасителна служба продължава да не се възстановява. В момента такава SAR служба (организация) няма, а миксирания от ИА”МА” SAR отдел&Спасително-координационен център реално не е адекватен на международните конвенционални задължения за които отговаря на Правителството на Р.България. Несъответствието продължава и във вътрешното ни законодателство, според което министъра на МТИТС е длъжен да поддържа специализирана спасителна служба. Причината е защото през 1997-8 година тя бе разтурена от ИА”МА” и никой не се замисля, какви могат да бъдат последствията от тази ситуация при един много сериозен масов SAR инцидент с граждани на други страни.

  • Доставените катери не могат да изпълняват адекватно задълженията си дори в крайбрежната зона, те не са въведени в нормална експлоатация, нямат комплектовани екипажи, не се прилагат задължителните изисквания за обучение, тренировки и т.н.

  • Някой от катерите са предадени неправомерно на неизяснени формации като това ние приемаме не само като опит да се отърват от тях, но и като лоша морска практика, създаваща условия за конфликт на интереси.

  • Целевите средства по проекта за изграждане на бреговата инфраструктура за катерите, не са използвани по предназначение и не се знае къде са те.

  • В момента отдела за търсене и спасяване и спасителния-координационен център са едно цяло от 10-тина души. Това е недопустимо и говори за непрофесионално отношение към дейността.

  • Правната рамка която се опитват да наложат от ИА”МА” за дейността SAR е неадекватна, логическата им матрица е объркана, а това състояние води до продължителен период на разбиване националната система. Използайки тази неправилна правна рамка ИА”МА” внесе и елемент на неточност в съвместния им проект с Английската MCA.

Обосноваване на твърденията:




1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Свързани:

Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПостановление №104 от 17 май 2008 Г. За организация и координация при управлението на средствата от фондовете на европейския съюз в сила от 20. 05. 2008 г
...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconСистема за оптимизиране на логистичните разходи при управлението на монетни автомати
Чанков, Г., Система за оптимизиране на логистичните разходи при управлението на монетни автомати, В: Димитров, П., (ред.), Раковска,...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПрограма „Оптимизация на училищната мрежа"-т. 2 „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата"
На средствата по Програма „Оптимизация на училищната мрежа”-т. 2 „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата”- модул „Изплащане...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconОтчет 2010 аоюцр "Хебър"
...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПроект № А10-13-17/21. 12. 2011 с наименование „Оптимизиране процеса на Проект № А10-13-17/21. 12. 2011 „Оптимизиране процеса на формиране на качествени политики в община Балчик чрез широко прилагане на принципа на партньорство
Проект № А10-13-17/21. 12. 2011 „Оптимизиране процеса на формиране на качествени политики в община Балчик чрез широко прилагане на...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconЗакон за пътищата
Доп. Дв, бр. 39 от 2011 г. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconБелоруски лагери ад
Организацията на българския пазар чрез завоюване доверието на все повече Клиенти. Тази стратегия изисква постигане на реално оптимизиране...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconУправленска програма секторни политики 2011 2013 г. Обновена, юли 2011 г., София „ Когато човек искрено носи в сърцето си каузата България, няма невъзможни неща
Реформаторската политика на ндсв постави здрава основа на модернизацията на България. С нови идеи и нови икономически решения. С...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconОптимизиране на лекарствената регулацията и бюджет за подобряване достъпа на пациентите до лекарства
Представяне на компютърен модел за симулиране на регулаторни решения и оптимизиране на резултатите за пациентите и обществото
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconДоклад за дейността на областна администрация велико търново за 2012 година
Търново. Като най-съществена характеристика за региона се открои нарастването на темпа на усвояване на средствата по седемте оперативни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом