Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011




ИмеОптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011
страница6/10
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер1.35 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/_доклад_еврофондове_2011_финал_0.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
ОП „Раз­витие конкурентоспособността на българската икономика“ е необходимо да се решат проблеми които по същество са извън самата програма и се отнасят до създаването на благоприятстваща институционална и законодателна рамка за развитие на националната иновационна система.

Една от сериозните причини за технологичното изоставане се крие в това, че по време на прехода, на практика отсъстваше държавна политика по отношение развитието и укрепването на националната иновационна система. Така наречените „ве­домствени институти“, които играеха ролята на внедрителски организации32 и бяха свързващото звено между изследванията и технологичното развитие (развой), изчезнаха без да успеят да се превърнат в пазарни субекти за комерсиализация на изсле­дователски резултати. На тяхно място българският бизнес не създаде нови корпоративни структури за изследване и разви­тие, нито пък транснационалните компании (ТНК) развиха свои развойни корпоративни филиали у нас.

Не е възможно реанимиране на модела на „ведомствените институти“. Тревогата се крие в това, че не се появи национален модел за комерсиализиране на научно-приложните резултати в условията на пазарна икономика. Това от своя страна постави университетите и публичните изследователски организации в трудна ситуация, тъй като отсъстваше реален партньор, който да реализира така нужната трансмисия към пазара. Очаквания­та и нагласите са такива, че едва ли не единствено университе­тите и БАН, със собствен ресурс33 и реформирайки се, трябва да отговорят на тази нова обществена функция. Да, реформи са необходими и всеки (вкл. университетите и БАН) трябва да из­върви своята част от пътя. Проблемът върху който се фокусира, е, че установеният в страната пазарен модел не стимулира па­зарните субекти в лицето на фирмите да инвестират собствен ресурс в иновации. Парадоксално е, че пазарната принуда изразяваща се в израза „въвеждай иновации или умри“, не е в сила единствено за българския пазар.

В краткосрочна перспектива отговор трябва да намерят въпроси, свързани със: структурата и биз­нес-модела на звената, които биха реализирали успешно пазар­ни иновации, позиционирането на тези нови субекти (техноло­гични центрове, научни и технологични паркове, инкубатори за високотехнологични фирми, иновационни клъстери) в рамките на пазарната икономика. Провалът на държав­ните политики в областта на изследванията и технологиите е причина и за очертаващия се „системен провал“ в цялата ино­вационна система, изразяващ се в конфликт и противоречие по отношение на „правилата на играта“ между институциите (публични и частни), участващи в иновационната система.

Поради тази причина особено актуални са проблемите, свърза­ни с изграждането и укрепването на националната иноваци­онна система и особено на т. нар. иновационни посредници, ­­едно устойчиво публично-частно партньорство. През последните години в България се смениха правителства представляващи целия политически спектър, като формулирането и изпълнението на политиките адресиращи проблемите на иновационното и технологичното развитие винаги са били извън „реалния” дневен ред на идващите и отиващите си правителства. Липсата на приемственост и политическа воля направиха иновационната политика част от политическия PR без това да доведе до реален напредък в решаването на наболелите проблеми. Отсъствието на последователна институционална и кадрова политика в областта на иновациите и технологичното развитие доведе до прахосване на капацитет и дефицит в ресурса на специалисти в областта на индустриалната наука. Липсата на фокус и отсъствие на визия крие значителни опасности. Анализират се преди всичко съществуващите елементи и връзки в националната иновационна система, като се пренебрегват напълно, слабите и отсъстващите елементи и връзки. Не се анализира взаимната обвързаност на отделните насърчителни мерки и как те се прилагат във времето. Което е особено важно за постигането на поставените цели.

В Управляващия орган и Междинното звено на ОП „Раз­витие конкурентоспособността на българската икономика“ наред с недостатъчния административен капацитет почти изцяло отсъства „технологичен“ и „инженерен“ капацитет, което се проявява в непознаване и неразбиране на обекта върху, който се въздейства чрез различните политики. Това иманентно „неразбиране“ на обекта, в аспект на практическото реализиране на приложните изследвания и технологичното развитие, както и детайлите на инструментите за стимулиране е съществена при­чина за тромавото и тежкото администриране на инструментите и в крайна сметка за ниската усвояемост на фондовете. Поради тази причина, до този момент в действие са единствено политики насочени към стимулирането на индивидуални бенефициенти, в лицето на българските фирми, докато такива „сравнително по-сложни схеми” насочени към колективни бенефициенти.

Използването на независими експерти, каквато е досегашната практика, е значително усложнено от факта, че те са дефицитен ресурс в рамките на една ограничена по мащабите си икономика, каквато е българската, и трудно бихме могли да резервираме достатъчен пул от висококвалифицирани експерти в услуга на Министерството без с това да ощетим изпълнението на самите проекти.

Висококвалифицираните независими експерти които като правило идват (или би трябвало да идват) от публичните изследователски институции (в лицето на БАН) и Университетите, не могат да останат извън конфликта между институциите по отношение на публично финансираните научни изследвания.

Процесите които понастоящем текат в развитието на технологиите, иновациите и конкурентоспособността на бъл­гарската икономика най-общо могат да се характеризират като последователно движение към „икономика изцяло базирана на чуждите знания”, в която не се разчита на българския изсле­дователски, развоен и иновативен потенциал, на българските креативни възможности в областта на технологиите. Бизнесът се ориентира към купуване на чужди знания, а това от своя страна предопределя дългогодишно изоставане от развитите страни, на систематическо изоставане на стандарта на живот на българина от средноевропейския.



  1. БИЗНЕСЪТ - ПРОАКТИВЕН ИГРАЧ В УСВОЯВАНЕТО НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ

Национално сдружение за малък и среден бизнес, Елеонора Негулова, председател


През 2005 год. е подписан Договор за членство на Р България в ЕС , но и до днес бизнесът не познава ангажиментите, които сме поели с него. 01.01.2007 год. – първи ден на членството, 2007 – 2013 год. – първи планов период за България: България има достъп до Европейските фондове, чрез националните си програми, но българският бизнес не се ползва пълноценно от този финансов източник.

Проектът е инструмент за достъп до финансов ресурс от Европейските фондове и представлява ефективен механизъм за постигане на определена бизнес цел. За българския бизнес все още проектът не е познатия и конвертируем инструмент на планиране и реализиране на печалба. Обществото и държавата не са оценили важната роля на бизнеса в еврочленството на страната ни, макар картината да изглеждат така:

Групи бенефициенти на средства от ЕС





Бизнесът допринася за размера на Републиканския бюджет, който се разпределя през публичния сектор. Бизнесът допринася за БВП, членският внос на България е % от БВП.

Един от проблемите е идентифицирането като бенифициент. Къде е моето място и каква е моята роля в качеството ми на потенциален бенефициент:


- гражданин

- собственик на земеделска земя

- собственик на гора

- собственик на жилище

- съдружник във фирма

- член на кооперация

- член на НПО

- член на поделение на вероизповедание

- представител на публичния сектор?

Вторият проблем е липсата на стратегическо планиране:

  • Има ли моята организация актуализиран план за развитие от гледна точка на новите реалности и възможности за достъп до ЕФ?

  • Едногодишни индикативни планове за приоритетно кандидатстване с проекти и финансово обвързване на проектите

  • Съставяне на лични планове за достъп до публичен ресурс


Много рядко бизнесът има изработен план-график за кандидатстване:


Проектна идея

Оперативна програма

Бенефициент

Индикативен бюджет на проекта

Кога ще се кандидатства

Кой проектира и кой управлява проекта

1. Изграждане на дребномащаб-на инфраструк-тура за предоста-вяне на ИКТ услуги

ПРСР 2007 – 2013 год.

У” ООД

100 000 евро

2009 год.

Проектира – външен експерт

Управлява – външен експерт

2. Въвеждане на пазара на туристическите услуги на нов обект – къща за гости “Х”, с...., община...

ПРСР 2007 – 2013 год.

Х” ООД

285 000 евро

2011 год.

Проектира – външен експерт

Управлява – външен експерт



Непознаване на Пътя на проекта: VІ етапа от жизнения цикъл:


(......) I мах 24/30 мес I мин 5г. I


autoshape 6autoshape 7autoshape 8


0 1 2 3 4 5 6


Етап 0 – 1 – проектна идея

Етап 1 – 2 – разработване на цялостнo проектно предложение, осигуряване на финансиране за дейностите

Етап 2 – 3 – кандидатстване

Етап 3 – 4 – договаряне

Етап 4 – 5 – изпълнение

Етап 5 – 6 – съхранение на архив


Примери за трудности за усвояване на евросредства по ПРСР:

  • Неспазване на сроковете, заложени в наредбите

  • Чести промени и трудно планиране на кандидатстванията

  • Трудно обезпечаване на схемите за префинансиране на договорите

  • Липса на опит в управлението на проекти

  • Слаба комуникация с РА/УО

  • Приложена справка от ДФЗ за напредък към 31.12.2010 година по ПРСР/след край в доклада/

Ролята на организациите на бизнеса за оптимизиране на процеса по усвояване на средствата:

  • Прилагане на стандартите за консултиране на промени в Програмите, в наредби/насоки за канидатстване и други документи

  • Кой кой е в консултанския бизнес?!

  • Как организациите на бизнеса подпомагат членовете си за подготовка и управление на проекти

- Включване на невключени важни сектори за финансиране в преговорния процес, които незабавно трябва да бъдат отчетени при изготвянето на НСРР 2014 - 2020 г.



  1. КОНФЛИКТ НА ЕВРОДИРЕКТИВИ: ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЕИ ИЛИ ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Съюз за защита на природата, проф. д-р Светослав Герасимов, председател


Стратегическа цел в политиката на ЕС е устойчиво, социално-икономическо развитие на територията на всяка една от страните. За постигането на тази цел се изисква балансирано използване и опазване на природните ресурси.

На фокус понастоящем са Енергийната стратегия на Р България до 2020 г. и Закон за енергия от възобновяеми източници (ВЕИ). Неминуемо решаването на този национално значим проблем е в пряка зависимост от общоевропейската политика и нормативни документи на ЕС.

От особенно значение е научно обосновано, екологосъобразно и икономически изгодно решаване на проблема у нас, което изисква балнсирано регулиране на конфликти на интереси. Решаването му в нашата страна е твърде сложно, поради следните фактори и обстоятелства:

На територията на България са обособени две специфични физикогеографски провинции:

  • Севернобългарска – с 4 области с включени в тях 10 подобласти и

  • Южнобългарска – с 3 области с включени в тях 15 подобласти.

Още по сложна е картината с биогеографските зони в които се срещат представители на евроазийска, средневропейска, степна, малоазийска, средиземноморска тип флора и фауна, с висок процент на местни (ендемични и реликтни) форми, подложени на различни форми на антропопреса и въздействия. Мозаичното разслоение на растителността и животинския свят се увеличава и от вертикалното поясно разпределение на екосистемите от морското равнище до алпийската зона в планините. Това са основните фактори за формиране на толкова висока концентрация на биоразнообразие в нашата страна, че на единица площ ( например на 1000 кв.км) в България, то е средно от 10 до 30 пъти по голямо от това за единица площ средно за Европа. За илюстрация е достатъчно да споменем факта, че от 35 вида прилепи в Европа, 33 вида се срещат у нас. С това може да обясни, че 33% от територията на България са включени в Натура 2000, срещу 18% средно за Европа.

Остри конфликти има между инвеститори на ВЕИ и природозащитници, свързани с изграждане на ВЕИ в или в близост до зоните на Натура 2000 в България. Показателна в случая е представената еколгична оценка, според която се препоръчва да се забрани изграждането на вятърни и слънчеви централи в Добруджа и Източни Родопи и особенно по трасето на миграционните пътища на птиците. Конфликтната ситуация се усложнява и от заложената квота в Стратегията на ЕС 2020, която за ВЕИ в България е 16% - почти колкото за останалите европейски страни – 20%. Така България остава в неравнопоставено положение според нормативните документи на ЕС за ВЕИ и за териториалния обхват на европейската мрежа Натура 2000. Поради това двете министерства МОСВ и МИЕТ са поставени в патова ситуация относно изпълнието на задълженията си към Европейската комисия.

Силно изразени конфликти съществуват и по отношение на използването на почвените ресурси - за храни или за енергия. В това отношение е достатъчно да се изтъкне спора между селскостопанските производители и инвеститорските намерения за ВЕИ относно квотите и почвените категории за ВЕИ или за храна. Показателен пример в това отношение е Добруджа. Там конфликтът на интереси е не само между природозащитници, земеделски производители, и инвеститори на ветрогенератори и фотоволтаици, но и за бимаса за енергия. Земеделските производители на свой ред необосновано разширяват площите за рапица и репко (за биодизел), за сметка на традиционната пшеница на „Златна Добруджа”. Същевременно има пустеещи земи ( предимно в Западна България), с подходящи почвено-климатични условия за тези две култури. За разрешаването на проблема е необходим по-голям синхрон в работата на няколко министерства, местните органи на власт и особенно регулаторната роля на НС.

Принципът за баланс в секторното развитие на енергетиката у нас, наред с изброените до тук критерии е задължително да се вземеима предвид и „Триединството на здравния статус”. Наред с проблемите за биоразнообразие, почви и ландшафт, важен критерии за енергийната стратегия е разглеждането и на проблема за опазването на здравето в триединство – на човека, на биологичното разнообразие и на природната среда.

Човекът, чрез своята производствена дейност, от една страна е фактор за преексплоатация на природните ресурси и влошаване качеството на околната жива и нежива природа, а от друга е потърпевш – по отношение на собствения си здравен риск като биологичен вид като влошава собствената си жизнена среда. Например в райони с развита въгледобивна промишленост и висока концентрация на ТЕЦ съществува социално значимия здравословен проблем за висок дял на деца с различна степен на вродени аномалии, малоформации и други патологични проявления. По информация от СЗО има две много сериозни ендемични заболявания, характерни за Балканския полуостров (респективно и за България) - ендемична нефропатия и Балкански кръвен синдром.

В материалите за развитието на енергетиката в България, няма достатъчно ясна оценка с определена позиция за здравето на населението в зависимост от енергийните източници.

Извод:

- При решаване на енергийната политика у нас, е необходимо да се подобри синхрона между всички заинтересовани субекти - както между отделните министерства от една страна, така и с бизнеса и квалифицираните екологични и природозащитни НПО у нас

- Има необходимост и от усъвършанстване на общоевропейската политика в тази област, с отчитане на специфичните особености на регионите за приоритетно разработване на съответен тип енергоизточници.


Въз основа на изложеното предлагаме: Да се организира Европейска кръгла маса на тема
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Свързани:

Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПостановление №104 от 17 май 2008 Г. За организация и координация при управлението на средствата от фондовете на европейския съюз в сила от 20. 05. 2008 г
...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconСистема за оптимизиране на логистичните разходи при управлението на монетни автомати
Чанков, Г., Система за оптимизиране на логистичните разходи при управлението на монетни автомати, В: Димитров, П., (ред.), Раковска,...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПрограма „Оптимизация на училищната мрежа"-т. 2 „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата"
На средствата по Програма „Оптимизация на училищната мрежа”-т. 2 „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата”- модул „Изплащане...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconОтчет 2010 аоюцр "Хебър"
...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПроект № А10-13-17/21. 12. 2011 с наименование „Оптимизиране процеса на Проект № А10-13-17/21. 12. 2011 „Оптимизиране процеса на формиране на качествени политики в община Балчик чрез широко прилагане на принципа на партньорство
Проект № А10-13-17/21. 12. 2011 „Оптимизиране процеса на формиране на качествени политики в община Балчик чрез широко прилагане на...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconЗакон за пътищата
Доп. Дв, бр. 39 от 2011 г. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconБелоруски лагери ад
Организацията на българския пазар чрез завоюване доверието на все повече Клиенти. Тази стратегия изисква постигане на реално оптимизиране...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconУправленска програма секторни политики 2011 2013 г. Обновена, юли 2011 г., София „ Когато човек искрено носи в сърцето си каузата България, няма невъзможни неща
Реформаторската политика на ндсв постави здрава основа на модернизацията на България. С нови идеи и нови икономически решения. С...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconОптимизиране на лекарствената регулацията и бюджет за подобряване достъпа на пациентите до лекарства
Представяне на компютърен модел за симулиране на регулаторни решения и оптимизиране на резултатите за пациентите и обществото
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconДоклад за дейността на областна администрация велико търново за 2012 година
Търново. Като най-съществена характеристика за региона се открои нарастването на темпа на усвояване на средствата по седемте оперативни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом