Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011




ИмеОптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011
страница3/10
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер1.35 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.migidea.org/files/_доклад_еврофондове_2011_финал_0.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

III. Визия на Парламента и Правителството на Република България за оптимизиране на усвояването


На шестото заседание на Съвета за обществени консултации при Парламентарната комисия за контрол на еврофондовете в 41-то Народно събрание, бяха представени резултатите от анкета „Бъдещето на кохезионната политика – готови ли сме за предизвикателствата 2014 – 2020“. Анкетата съдържа: (основните въпроси: 1-3, 11-13, очертаващи профил на организациите; 4-5, очертаващи предизвикателства през настоящия период 2007-2013, които да не бъдат допускани през следващия; 6-10, очертаващи бъдещето на кохезионната политика ). Най-голям брой респонденти са представители на бизнеса, резултатите от проведенено допитване са релевантни за нагласите на бизнеса за следващия програмен период 2014 - 2020, смятат организаторите от българския парламент.

58% от фирмите са информирами в достатъчна степен за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове, 52% от фирмите са били бенефициенти по оперативните програми, 11% отбелязват, че са кандидатствали, но не са били одобрени, 35 % от отговорилите не са кандидатствали, а над 52 % възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че интересът на бизнеса към тези програми се запазва и нараства и той ще разчита на европейските фондове и през следващия програмен период.

Основната част от бизнеса около 80% посочва, че тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването с проектни предложения и отчитането на проектите е най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Други проблеми са свързани със забавяне на плащанията по проекти (около 65%); необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%); с неясни указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане на проекта (около 67%); спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 45%). Голяма част от тези въпроси са поставяни на отговорните органи и някои от тях постепенно намират своето разрешение, като в следващия програмен период очакванията на бизнеса са те да не стоят на дневен ред.

Предпочитанията на бизнеса по отношение на формите на разплащане през следващия програмен период 2014 - 2020 г. са с превес за грантовите схеми, но отбелязват, че в определени случаи револвиращите финансови инструменти са по-подходящи.

Относно вариантите на управление на средствата от еврофондовете през следващия програмен период бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата (около 35%). Около 25% са за създаване на централизирано звено за управление на всички оперативни програми, а само около 18% са за запазване на статуквото.

Независимо от желанието на бизнеса да се запазят съществуващите оперативни програми, предпочитанията са към ОП „Регионално развитие” и ОП „Околна среда” (52%, 54%), ОП „Развитие на конкурентността на българската икономика” (48%), ОП „Транспорт”(46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят ОП „Административен капацитет” и ОП „Техническа помощ”.

По отношение на разпределението на фондовете между оперативните програми преобладаващото мнение е, че то трябва да бъде диференциирано и приоритетизирано /над 65%/, а само под една трета от респондентите са за балансирано разпределение (30%).

Относно работата на администрацията, разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите, в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти са сред най-често посочваните (респективно 54% и 30%).


РЕВОЛВИРАЩИ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ СМЕНЯТ ГРАНТОВЕТЕ

Ето каква е гледната точка на българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, готвещо се с револвиращи инструменти да смени грантовете, според презентация на зам.- министър Евгени Ангелов:


ЕК подкрепя по-силна роля на финансовите инструменти

  • Финансовите инструменти се доказват като по-ефикасни и устойчиви алтернативи на традиционните грантове през периода 2007-2013

  • Изводите от 5 Кохезионен доклад ясно потвърждават ролята на финансовите инструменти за осъществяването на кохезионната политика

  • ЕК предвижда продължаване приложението на финансовите инструменти след 2013 и засилване ролята им по отношение както обхват (по-широк кръг дейности и сектори) така и обем без да отменя значението на безвъзмездната помощ

  • Предвижданата по-силна роля на финансовите инструменти обаче не бива да е насочена към цялостно заместване на грантовете в конкретните сектори (като напр. подкрепа за предприятията)

  • Подчертава се необходимостта от опростени, по-ясни и по-гъвкави правила (напр. обхват на допустими дейности, географско покритие и др)

  • Необходимо е и ясно дефиниране на различията и специфичните правила, които се прилагат към финансовите инструменти и към грантовете

Към момента се използват редица финансови инструменти в различни области и сектори

Някои от използваните в момента финансови инструменти включват(1):

  • Финансов инженеринг в рамките на структурните фондове (JEREMIE, JESSICA)

  • Финансов инженеринг в рамките на земеделската политика

  • Споделяне на риска за изследователска и иновационна дейност (RSFF)

  • Конкурентна и иновационна рамка (CIP)

  • Инструмент за микрофинансиране/ЕИФ (European Progress Microfinance Facility / JASMINA)

  • Европейски фонд за Югоизточна Европа (EFSE)

  • Европейски фонд за енергийна ефективност (EEE‐F)

  • Инвестиционен механизъм за страните на изток от ЕС (NIF)

  • Инвестиционен механизъм за Латинска Америка (LAIF) и др.



Фокусът се премества от „за какво има грант“

към „от какво имам нужда“


Финансови инструменти: предимства

П Р И М Е Р И

Значително по-голям финансов ресурс за целите на програмата

  • Използването на финансови инструменти позволява мобилизирането на по-голям ресурс посредством добавянето на частни капитали към публичните средства

  • Пример: в рамките на Джереми, МИЕТ постигна мултиплициращ ефект х2.6

Финансовият ресурс достига до многократно повече предприятия

  • Револвиращите финансови инструменти позволяват използване на ресурса многократно, като по този
    начин могат да бъдат подкрепени многократно
    повече предприятия

Дисциплиниращ ефект за устойчив бизнес

  • Използването на финансови инструменти има по-голям дисциплиниращ ефект върху предприятията и по този начин насърчава прилагането на разумен и устойчив мениджмънт

  • Пример: регион Ломбардия (Италия) преминава към използването на финансови инструменти дори при подпомагането на стартиращи иновативни предприятия

Пазарен подход при управление на средствата

  • Финансовите инструменти се управляват на (близък до) пазарния принцип, като така се гарантира професионален подход при оценката и минимална намеса от страна на администрацията

Достъп до средствата когато са необходими

  • За разлика от грантовете, финансовите инструменти позволяват на предприятията да получат финансирането, когато имат нужда от него – т.е. преди инвестицията

Много по-голяма гъвкавост

  • Финансовите инструменти са много по-гъвкави от грантовете и могат да се ползват за почти всякакви нужди






ЕК разработи нова концепция за стандартизирано прилагане

на финансовите инструменти


Насоки за регулацията на структурните фондове след 2013 г.:

  • Финансовите инструменти се базират на целите на програмата и капацитета на проектите да генерират приходи, а не поставят предварителни ограничения по отношение сектори, бенефициенти, типове проекти и дейности, които ще бъдат подпомагани чрез финансови инструменти

  • Насърчаване на страните-членки да прилагат по-широко финансови инструменти

  • По-широк кръг възможности за прилагане на финансови инструменти съобразно техническия и управленски капацитет на страните-членки

  • Ефикасно комбиниране на финансови инструменти и безвъзмездна помощ



Новата концепция се базира на две платформи (EU Equity and Debt Platforms) и цели по-висока ефективност при управлението на финансови инструменти







Мерките по ОПК са насочени към три ключови области:


финансиране, пазари и ефективност












ОПРЕДЕЛЕНА Е ВИЗИЯТА НА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020

Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев представи пред Съвета по обществени консултации при Народното събрание „Визия на България за следващия програмен период 2014-2020 г.” Ето как според него изглежда Новия програмен период 2014 – 2020 г.:


Програмен период 2014-2020


  • Нов стратегически програмен подход




  • Нова система за управление




  • Разширяване на участието на неправителствения сектор




  • НПР България 2020



Нов стратегически програмен подход


  • Приета от Комисията Обща стратегическа рамка




    • ограничен брой приоритети в съответствие с стратегията „Европа 2020“




    • обхваща ЕФРР, КФ, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФР




  • Договор за партньорство за развитие и инвестиции




  • Оптимизиране на броя на ОП






Разширяване на участието на неправителствения сектор



  • Засилено използване на инструменти за финансов инженеринг




  • Увеличаване на ролята на Търговските банки




  • Участие на неправителствения сектор






ИЗВОДИ

Според гражданския мониторинг визията на Парламента и Правителството на Р България за новия програмен период не е преминала през ефективно обществено обсъждане нито с бизнеса, нито с неправителствения сектор, нито в научните среди, нито през медийна информационна кампания. Същото се отнася и за законопроекта, който се подготвя да централизира и окрупни европейския ресурс и неговото управление за следващия програмен период. Това поставя под съмнение мотивацията на заинтересованите групи на влияние за участие в изпълнението на НСРР 2014 – 2020.

IV. Визия на Коалиция за устойчиво развитие за състоянието и оптимизиране на планирането и усвояването


«Конфликтът на интереси доминира в краткосрочен аспект, конфликтът на светогледи доминира в историческа перспектива»

Thomas Sowell, A Conflict of Visions

„Действие без светоглед е истински кошмар“

Японска поговорка

LTG (RET) RICARDO S. SANCHEZ

12 OCTOBER 2007

MILITARY REPORTERS AND EDITORS

ADDRESS WASHINGTON D.C.

12 OCTOBER 2007


„Шансът на една култура да обедини сложното цяло от мисли и творчество, което наричаме цивилизация, зависи от количеството и от многообразието на културите, заедно с които участва в създаването на обща стратегия…Единственото зло, което може да порази дадена човешка група и да и попречи да се разгъне напълно, е това да бъде оставена сама.“

Клод Леви-Строс


Ние, както и цялото българско общество, както и европейските ни партньори, не сме обезпокоени от безспорно слабото, по-точно апатично усвояване на фондовете, във време, когато страната безспорно се нуждае тях в степен, както никога в последните над 30 години. Нито от безспорните корупционни практики, съпътстващи процеса на усвояване и отчетност. А от друго:

СБЪРКАНАТА ФИЛОСОФИЯ

След приемането на България в ЕС, от 01.12. 2009 г., в страната ни влезе в сила Договора от Лисабон, който има ранг на общоевропейска Конституция.
В него е дефинирано „EC работи за устойчивото развитие на Европа и допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата.” Коалиция за устойчиво развитие, все едно дали това се осъзнава или не, е част от европейските и планетерни движения на единомишленици за устойчиво развитие. Цялата ООН след създаването и още от 1919 г., на Общото събрание и организации на ООН, с малки изключения, стоят зад тази парадигма. Ценностната и политическа системи на тази философия за развитие, постепенно навлязоха в юридическото и политическо пространство на Европейските общности, на Европейския съюз, в Европейското пространство след 1992 г., за да се превърнат днес в първа конституционна норма на ЕС и страните членки, по две линии – Общопризнати договори и спогодби с ООН и нейните организации, като и по силата на Договора от Лисабон, влязъл в сила след 01.12.2009 г. У нас обаче, това действие продължава да не се разпростира по отношение решаването проблемите в страната, в т.ч. и за ефективно оползотворяване на средствата от европейските фондове.

За ефективното усвояване на европейските фондове в България има най-малко три съществени проблема.

Първият, но не най-важният, са тежките процедури от момента на осъзнаване на целевото предназначение на дадения фонд, възможността да се реши даден практически проблем, оформянето на идеен проект, попълването на документацията, подаването в съответната администрация, условията по финансиране и съвместното съфинансиране на проекта, процедурите по одобряване, реализация, отчетност, периоди на изплащане на одобрените финансови средства, често след изпълнение на проекта - липса на синхронизация с изплащане на взети от банките кредити, които не се погасяват своевременно.

Свидетели сме, че този проблем или по-точно група проблеми в някаква степен се решават, като се натрупва социален опит, квалифицират се консултанти да изготвяне и управление на проекти и т.н.

Вторият, далеч по-съществен проблем е реализацията на одобрен проект в една стагнираща, вече над 20 години икономическа среда. Достатъчно е да посочим: инфлационна икономическа среда, равнищата на лихвените проценти по кредитите, спадащото образователно и квалификационно равнище на работната сила, неубедителната устойчивост на националната, европейска финансови и световна системи. За пример - една неотдавнашна реплика на Ангела Меркел: “ Днес на риск е изложено всичко. Ако еврото се срине, ще се срине и Европа. Наша задача е да въведем една нова култура на стабилност в Европейския съюз“, (Напрежение между Германия и Гърция, вторник, 16 ноември 2010 11:51, vsekiden.com). Ако потенциалният бенефициент е информиран човек и е любопитен спрямо матрицата на глобалните, европейски, балкански и национални предизвикателства, неговата мотивация за разработка на евро проект вече се е изпарила.

Третият, най-съществен проблем е неяснотата и несигурността в управленческата и политическа система в България. Процесът на разрушаване на централното планиране у нас, съдейки по фактите, е започнал, по стечение на обстоятелствата след 1972 г. - начало на развитието на планетарния процес за устойчиво развитие. След 1989 г. бе демонтирана и цялата система на централно планиране. След 1989 г. в България и почти в целият свят шоково беше установявана културата на т.нар. Вашингтонски консенсус, с основни апологети Международния валутен фонд и Световната банка. От сериозната наука, този модел бе наречен „ирационална идеология“ чрез общоизвестното Хайделбергско обръщение от 1992 г. на 62-ма Нобелови лауреати и 525 учени от целият свят. Днес същото обръщение е подписано от 72-ма Нобелови лауреати и няколко хиляди учени от целия свят, като контра тезис на ирационалната идеология на Вашингтонския консенсус те поставиха устойчивото развитие.

Вашингтонският консенсус доминира и до днес в политическото пространство на България. Българите така и не разбраха, че неговият смисъл изобщо не беше да установи демокрация или да установи стратегическо бъдеще на страната. Той просто трябваше да доразруши старата система и да установи режим на защита на вече достигнати корпоративни и частни интереси. В никакъв случай, той не предлагаше стратегическа визия, включително и присъединяването към Европа, а за усвояване на европейски фондове и въпрос не може да става. В този смисъл, апологетите на Вашингтонския консенсус в България, а те са най-влиятелни, не само нямат никакво отношение към фондовете, освен корупционно, но и могат да саботират усвояването им, както и целия Договор от Лисабон.

Подходът за устойчиво развитие обхваща една различна ценностна система от тази на Вашингтонския консенсус. Последният е съсредоточен върху нарастването на брутния национален продукт, той е наложен отгоре, от страна на чуждестранни експерти, чрез определени от международни организации условия, при които се отпускат помощи. За сметка на това, според схващането на програмата на ООН, развитието трябва да е насочено към подобряването на качеството на живот на хората, да се опира на участието на заинтересованите и да почива върху по-равностойно партньорство между развиващите се страни и предоставящите помощта.

В условията на налагането „ценностите“ на Вашингтонския консенсус в България през 1991 г. започна и пред присъединителния процес със страните на Европейските общности. В „Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни - членки, от една страна, и Република България, от друга страна“ в член 72 се казва:

1. Общността и България ще изграждат икономическо сътрудничество, целящо да подпомогне развитието и потенциала за растеж на България. Това сътрудничество ще укрепва съществуващите икономически връзки на възможно най-широка основа за благото и на двете страни.

2. Ще бъдат изработени политика и други мерки, които да доведат до икономическото и социалното развитие на България и да се ръководят от принципа на устойчивото развитие. Тази политика трябва да гарантира, че съображенията за защита на околната среда ще бъдат изцяло заложени още в самото начало и че те ще бъдат свързани с изискванията на хармоничното социално развитие.

3. С тази цел сътрудничеството следва да се съсредоточи в частност върху политика и мерки, свързани с промишлеността, включително инвестициите, селското стопанство и аграрно-промишления сектор, енергетиката, транспорта, далекосъобщенията, регионалното развитие и туризма.

4. Специално внимание ще бъде отделено на мерките, които могат да стимулират сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа с оглед хармонично развитие на региона. (извлечение от 1993 г. и влязло в сила 1995 г.)

От 1993 г. е и първият документ на Министерския съвет на Република България, отнасящ се към устойчивото развитие на страната. Няма съмнения, че и тогава, а и днес, изискванията за пълна заетост на ЕС са неосъществими за България без европейските фондове, но това изисква принципно друга философия на планиране и управление - за устойчиво развитие, а не упражняваната практика на Вашинтгтонския консенсус.

Преговорният процес за приемане на България се осъществи чрез така наречените преговорни глави, които са показани по-долу – фиг. 24


Преговорни глави с ЕС за присъединяването на България





Глава 1 Свободно движение на стоки – отворена на 21.10.2000



Глава 2 Свободно движение на хора



Глава 3 Свободно предоставяне на услуги



Глава 4 Свободно движение на капитали



Глава 5 Дружествено право



Глава 6 Политика на конкуренцията



Глава 7 Земеделие



Глава 8 Рибно стопанство



Глава 9 Транспортна политика



Глава 10 Данъчна политика



Глава 11 Икономически и валутен съюз



Глава 12 Статистика



Глава 13 Социална политика и заетост



Глава 14 Енергетика



Глава 15 Индустриална политика



Глава 16 Малки и средни предприятия






Глава 17 Наука и изследвания



Глава 18 Образование и обучение



Глава 19 Телекомуникации и информационни технологии



Глава 20 Култура и аудиовизуална политика



Глава 21 Регионална политика и координация на структурните инструменти



Глава 22 Околна среда



Глава 23 Защита на потребителите и тяхното здраве



Глава 24 Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи



Глава 25 Митнически съюз



Глава 26 Външни отношения



Глава 27 Обща външна политика и политика на сигурност



Глава 28 Финансов контрол



Глава 29 Финансови и бюджетни въпроси



Глава 30 Институции



Глава 31 Други









Фиг. 24


Прави впечатление, че точно в периода след 2001 г. в Гьотеборг страните от ЕС приеха стратегия за устойчиво развитие на Съюза и ускориха разработването на националните си стратегии, както и изграждането на националния административен потенциал за устойчиво развитие. А от 2003 г. започна процес на обсъждане на Конституцията на Европа, която предхождаше Договора от Лисабон. Ценностите, касаещи фундамента ценности на устойчивото развитие, бяха същите, които днес са приети от всички съюзни страни. Въпреки това, целият преговорен процес и преговорните глави за България не поставиха необходимостта от преход към устойчиво развитие. По същество, присъединяването се извърши върху основата на Вашингтонския консенсус, който е несъвместим с устойчивото развитие. Докато устойчивото развитие изисква мащабна интензивна технологична промяна, Вашингтонския консенсус жертва хора и природни ресурси - основна причина за мудното усвояване на европейските фондове и тяхното разпиляване.

Управлението на държавите в условията на Вашингтонския консенсус е принципно различно от това на концепцията на устойчивото развитие. В този смисъл трябва ясно да се заяви, че или европейските фондове ще бъдат използвани в конституционните норми на Договора от Лисабон, или ще продължат да бъдат разпилявани както до сега в условията на Вашингтонския консенсус.


Ключов въпрос, свързан с използването на европейските фондове е преходът към устойчиво развитие, конституционна норма в Договора от Лисабон, но това означава цялостен политически преход към т. н. добро управление (good governance) – световно и европейски приета юридическа норма. Това е и проблем на националната сигурност, с изключително геополитическо значение.



Ключов


Показаната по-долу схема – фиг. 25 се използва повече от 20 години от Световния бизнес комитет за устойчиво развитие за управление на комплексните промени. От казаното по-горе става ясно, че преходът към устойчиво развитие се движи от промяната на светогледа.

Светоглед
право съединение 371 право съединение 373 групиране 377 групиране 374 право съединение 368
Промяна
право съединение 381
Мотивация
право съединение 383
Ресурси

право съединение 385 право съединение 351
Объркване

Светоглед

Мотивация
право съединение 387
Ресурси

право съединение 389 право съединение 354
Тревога

Светоглед
право съединение 399
Ресурси

право съединение 391 право съединение 358
Светоглед
право съединение 401 право съединение 395
Мотивация
право съединение 362
Светоглед
право съединение 403 право съединение 397
Мотивация
право съединение 393
Ресурси

право съединение 365

правоъгълник 405


Управление на комплексните промени за устойчиво развитие


Квалифи-кация

План за действие


действие


Квалифи-кация

План за действие

действие


План за действие


Квалифи-кация


План за действие

действие


Малки

промени


Квалифи-кация

План за действие

действие
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Свързани:

Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПостановление №104 от 17 май 2008 Г. За организация и координация при управлението на средствата от фондовете на европейския съюз в сила от 20. 05. 2008 г
...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconСистема за оптимизиране на логистичните разходи при управлението на монетни автомати
Чанков, Г., Система за оптимизиране на логистичните разходи при управлението на монетни автомати, В: Димитров, П., (ред.), Раковска,...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПрограма „Оптимизация на училищната мрежа"-т. 2 „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата"
На средствата по Програма „Оптимизация на училищната мрежа”-т. 2 „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата”- модул „Изплащане...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconОтчет 2010 аоюцр "Хебър"
...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconПроект № А10-13-17/21. 12. 2011 с наименование „Оптимизиране процеса на Проект № А10-13-17/21. 12. 2011 „Оптимизиране процеса на формиране на качествени политики в община Балчик чрез широко прилагане на принципа на партньорство
Проект № А10-13-17/21. 12. 2011 „Оптимизиране процеса на формиране на качествени политики в община Балчик чрез широко прилагане на...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconЗакон за пътищата
Доп. Дв, бр. 39 от 2011 г. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението,...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconБелоруски лагери ад
Организацията на българския пазар чрез завоюване доверието на все повече Клиенти. Тази стратегия изисква постигане на реално оптимизиране...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconУправленска програма секторни политики 2011 2013 г. Обновена, юли 2011 г., София „ Когато човек искрено носи в сърцето си каузата България, няма невъзможни неща
Реформаторската политика на ндсв постави здрава основа на модернизацията на България. С нови идеи и нови икономически решения. С...
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconОптимизиране на лекарствената регулацията и бюджет за подобряване достъпа на пациентите до лекарства
Представяне на компютърен модел за симулиране на регулаторни решения и оптимизиране на резултатите за пациентите и обществото
Оптимизиране на управлението на средствата от фондовете на ес в р българия 2011 iconДоклад за дейността на областна администрация велико търново за 2012 година
Търново. Като най-съществена характеристика за региона се открои нарастването на темпа на усвояване на средствата по седемте оперативни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом