Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с




ИмеТова е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с
страница1/13
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.43 Mb.
ТипРегламент
източникhttp://www.bglegis.com/z Mejdunar Chastno pravo lekcii Natov SU.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
1 Същност на МЧП


Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с международни елементи.

Обективната действителност разкрива наличието на две групи отношения:

1.Отношения, които възникват, развиват се и се погасяват в пределите на проявление на един държавен суверенитет. Това са така наречените вътрешни ПО, които са предмет на уредба на вътрешните правни отрасли – КП, процесите и др.

2.Международни отношения – излизат извън държавния суверенитет и засягат няколко държави, т.е.отношения между субекти, носители на суверенитет.

Има две подгрупи МО:

В тесен смисъл на думата /класически/ - това са отношения между държавите или отношения между държави и международни организации – т.нар. публични отношения. Те се регламентират от МПП, Международното данъчно право, Международното наказателно право.

В широк смисъл на думата /частни отношения с международен елемент/. С едни или други свои структурни съставни части те излизат извън пределите на един държавен суверенитет и навлизат в пределите на друг държавен суверенитет. Страните по тях са частноправни субекти /ФЛ, ЮЛ, неперсонифицирани правни образувания/. Тъй като в тези МО встъпват международни образувания, международни организации и държави, те се наричат частни отношения с международен елемент.

Имат имуществен характер.

Възникват между равнопоставени обекти по повод частен интерес.

Страните носят имуществена отговорност за изпълнение на поетите по отношението задължения.

Международният елемент в тези отношения се появява вследствие на комбинираното лично и териториално действие на суверенитетите на държавите.Той може да се появи по отношение на всяка от структурните части на частното отношение. Всяка една от тези части може да излезе от територията на една държава и да навлезе в друга. Напр. Такава част може да е:

Правопораждащият факт – напр.договор /напр. Двама българи, раждани в Германия скл. Договор за заем – по немското право/.

Субектите са от различна националност.

Субектите са от една националност, но договорът /правопораждащият факт/ е осъществен в чужбина.

По повод правата и задълженията на страните – най-често по договорите за медународен превоз.

По повод вещите на едно ПО – отдава се под наем сграда – вещта е в чужбина.

Този международен елемент не е нещо привнесено. Той е присъща част на ПО. Обикновено възниква заедно с появата на отношението. Може да се появи и по-късно – отношението е възникнало като чисто вътрешно, но интересът диктува промяна и стават с международен елемент – едната страна е сменила своята националност. Може и обратното – отношението е чисто с международен елемент, но впоследствие той отпада.

Промяната на международния елемент е резултат от комбинирането на личното или териториалното действие на суверенитета.

Групи частни отношения с международен елемент, предмет на регулиране от МЧП:

1.Граждански отношения с международен елемент. ГП- обща част – правен статут на страните, правни сделки, представителство, погасителна давност.

-Вещни отношения с международен елемент – засягащи собствеността и други вещни права на чужденци и ЮЛ в България и на български лица и ЮЛ в чужбина.

-Облигационни отношения - статуса на договорите, на извъндоговорните задължения.

2.Търговски отношения с международен елемент

-Правен статус на търговските сделки, договорите.

-Правен режим на международните инвестиции.

-Международноправна закрила на интелектуалната собственост.

-Правна уредба на международния транспорт.

-Статус на търговските ЦК.

3.Семейни и наследствени отношения с международен елемент – органи и др.

4.Трудови отношения с международен елемент

-Полагане на труд от чужденци в България.

-Полагане на труд от българи в чужбина.

Това е предметът на МЧП.

По-стари виждания за предмета на МЧП – не са тези отношения, а т.нар. стълкновителен /колизионен/ въпрос. Когато едно отношение излезе от пределите на един държавен суверенитет и навлезе в пределите на друг, то засяга правните системи на двете държави.Възниква въпросът коя от засегнатите правни системи трябва да уреди това отношение. Този въпрос се нарича колизионен.

Всяка от засегнатите държави получава правото да даде правна уредба на това отношение. Правните системи обаче са различни и често пъти уредбата в една Д противоречи или и несъвместима с другата. Във връзка с това може да възникне колизия и това се поставя въпросът коя правна система ще бъде меродавна да уреди отношенията. Това е т.нар.колизионен въпрос и той е предмет на МЧП според редица автори.

-Предмет на МЧП са правните норми, които регулират ПО с частен елемент.


2 Функции на МЧП


Три становища:

1.Според авторите-традиционалисти – правото на всяка една държава /Д/ има териториално действие. Понякога обаче развитието на отношението налага да се признае и извънтериториално действие – при частноправни отношения с междунар. елемент. Тогава на помощ идва МЧП. Неговата функция е да установи извънтериториалното действие на националните закони.

Друга разновидност на това виждане е , че в никакъв случай правните норми не могат да имат извънтериториално действие, но може да се допусне в чужбина да се зачетат правата на чуждия правов ред и как ще стане това пак се определя от МЧП. Проф.Бийл е автор на концепцията за придобитите права. Според него нормите на МЧП имат функция да признават права, придобити по чуждестранен закон.

У нас - по принцип чуждият закон не се прилага, но се признава придобитото право – чл.11 КТр.

2.Втората голяма група становища – становища за колизионната функция на МЧП. Те разчупват традиционното виждане, че законите не могат да имат екстериториално действие. Те допускат такова действие. Въпросът е кой да е този закон. Според колизионистите именно това е функцията на МЧП – да отговори от коя правна система да се вземат нормите, които да регулират частните отношения с международен елемент. Така те дават отговор на колизионния въпрос.

Извод: МЧП има един-единствен метод за нормативно въздействие върху частните отношения с международен елемент – това е колизионния /стълкновителния/ метод. И второ – МЧП има само един-единствен вид норми – колизионните, които имат само спомагателен и технически характер. Нейни привърженици у нас –проф.А.Ангелов,проф.Ж.Сталев.

Тази концепция започва да ерозира от началото на 20 век, сега е преодоляна и е заместена от третата.

3.Друга концепции е за регулативната функция на МЧП, т.е. МЧП като регулатор на частни отношения с международен елемент.

Проф. Поповилиев налага становището, че в МЧП има два вида норми – колизионни и такива, които игнорират която и да е правна система, доколкото самите те дават уредба, т.нар. матариални норми на МЧП. Следователно функцията на МЧП освен преодоляването на стълкновението на законите е и регулиране по същество на частните отношения с международен елемент.

Това регулиране се извършва на основа на два метода:

А/Материалноправен метод

Б/Стълкновителен метод /метод на отпращането/. Следователно в МЧП съществуват два вида норми – материални и стълкновителни. Значи МЧП не само препраща, но и самото то регулира. Тази теза е доразвита от проф. Вл. Кутиков.

Като цяло: МЧП е регулатор на отношения, а не бюро “Справки” за правни норми.Регулира по същество – чрез т.нар. преки норми ; регулира чрез препращане – с т.нар. колизионни /стълкновителни/ норми.


3 Систематично място на МЧП в националната правна система


Има различни концепции, които се обособяват в три групи:

1.Становище на интернационалистите.

Според тях систематичното място на МЧП е в международноправните науки.

-Теория на интегралния интернационализъм.

-Теория на делегацията.

-Монистична теория.

И трите смятат, че МЧП се отнася към международното право.

2.Становище на авторите интернисти.

Според тях МЧП е част от вътрешното право на всяка държава.

3.МЧП е самостоятелен клон на правото на всяка държава. Това е и модерното виждане, според което всички норми на една Д образуват нейното национално право, а то се разделя на две – вътрешно право и международно право. Следователно има два раздела: по-големият обхваща нормите на тези правни отрасли, които регламентират вътрешните отношения /т.е.вътрешното право/.

По-малкият, но с приоритет е международният сектор. В първия се вкл. ТП, ГП, НП, НПК , ГПК и т.н.

Във втория се вкл. нормите, регулиращи международните отношения, т.е. МПП, Международното финасово право, Междунар. наказателно право и естествено МЧП.

Това становище у нас се застъпва от проф. Кутиков.


4 Връзка на МЧП с другите правни отрасли


Връзките и критериите за разграничаване следва да се търсят в следните насоки.

1.По линия на предмета.

2.По линия на източниците за правна уредба.

3.По линия на субектите.

4.По линия на системата.

5.По линия на принципите на правна уредба.

6.По линия на институтите.

7.По линия на терминологията.

1.Предмет на МЧП са частните отношения с международен елемент. От тази гл.т. могат да се търсят прилики с ГП, ТП, МПП. Разлики – ГП и ТП – само вътрешни отношения. Освен това предметът на МЧП е по-голям от тези на ГП и ТП. МПП регулира публични, а МЧП частни отношения.

ГП и МЧП: 1.предмет на ГП – граждански отношения – вътрешни ; МЧП – една от групите отношения, които са му предмет, са гражданскоправни, но предмет са му и търговските, семейните, наследствените, трудовите отношения, следователно има по-широк предмет. Отношенията, които са предмет на МЧП, са с международен елемент ; 2.източници: ГП – закони, подзаконови актове ; МЧП – редица граждански закони са източници и за МЧП, но в МЧП освен тези т.нар. “вътрешноправни” източници има и международноправни източници.3.Субекти: ГП- ФЛ, ЮЛ, неперсонифицирани леца, Д ; МЧП – ФЛ, ЮЛ, неперсонифицирани лица, държавата плюс международни организации. Субектите в МЧП са с различна националност ; 4.Система: ГП – обща и специална част ; МЧП – обща и специална част, но съдържанието на тези части е ра0злично от ГП; 5.Систематично място – ГП – вътрешноправни отрасли ; МЧП – междунаяродноправни отрасли; 6.Принципи – близост, обусловена от общия предмет – частни отношения. Равнопоставеност – ГП и МЧП ; Закона по същество – МЧП; 7.Институти – много общи: сделки, договори, право и дееспособност, само за МЧП – препращане, квалификации ; 8.Терминология – общност на термините, специфични за МЧП – стълкновителна норма, метод и др.

ТП и МЧП

Предмет – частни отношения. МЧП урежда търговски отношения, но наред с тях урежда и други, следователно по-широк предмет. ТП – вътрешни отношения, МЧП – частни с международен елемент.

Източници – редица ТЗ са източници на МЧП, но МЧП има и международни източници.

Субекти – ТПи МЧП – търговците, но при МЧП са с различна националност.

Система – ТП в процес на изграждане, има сподство, доколкото е изградена.

Място в правната система – ТП е вътрешноправен отрасъл, МЧП- международноправен отрасъл.

Принципи – ТП-равнопоставеност, МЧП – закона по същество.

Институти – търг.несъстоятелност, търг. сделки – ТПи МЧП плюс специфичните за МЧП.

Терминология – общи – търговец, ТД, търг.сделка плюс особени за МЧП.

МПП и МЧП

Предмет – МПП – междунар.отношения в тесен смисъл – отношения между държавите, държавите и междунар.организации или между 2 междунар.организации. И при МЧП са медунар., но са частни, а МПП – публични.

Източници – общност по линия на междунар.правни източници – МЧП има и вътрешноправни.

Субекти – В МПП основен субект е Д плюс междунар.организации. МЧП – ФЛ, ЮЛ и неперсонифицирани организации. Субектите на МПП са в качеството сна публичноправни субекти, в МЧП Д е като частноправен субект.

Система – близки поради близостта на предмета, но системата на МЧП е по-близка с тази на ГП, отколкото с МПП.

Място в правните отрасли – и МЧП, и МПП се намират в международния отдел на вътрешното право.

Принципи –общи –равенство, равнопоставеност.

Институти – на гражданството, на суверенитета.

Терминология – обща.

МЧП и международния граждански процес

Предмет – международни отношения. МЧП регулира материални отношения, а МГП – процесуални.

Източници –общи.

Субекти – общи – ищец, ФЛ, ЮЛ, държавата.

Място в правната система – и двете са в международния сектор.

Принципи – процес – състезателност. МЧП – равнопоставеност.

Институти – общи – екзекватура, институт на обществения ред.

Терминология – различна.

Специфични правни отрасли

А/Интертериториално право – то съществува в Д с федеративно устройство – САЩ – във всяка федеративна единица съществуват различни законодателства. Колизиите между тях се решават от интертериториалното право – то или препраща, или направо урежда отношенията в рамките на един държавен суверенитет. МЧП – за различни суверенитети..

Б/Интерперсонално право – когато в една-единствена Д действат различни правни системи по отношение на различни лица- най-често става въпрос за Д с повече религии и то в областта на семейното и наследственото право – Гърция и ислямските държави. Напр. Духовно лице иска да сключи граждански брак със светско лице.Правната норма или насочва към един от двата правопорядъка, или направо решава колизията. МЧП – също. Разлика – вътрешни/международноправни отношения.

В/Интертемпорално право – то урежда предимството на различните нормативни актове, приети по различно време, но действащи едновременно. Правните норми определят приложимостта на закона.Обикновено се посочва в съответния нА – по това си прилича с МЧП. Разлика: вътрешни/международноправни отношения.

Съществува прилика между МЧП и А/ Б/ и В/. Но различното е, че МЧП се занимава с отношения с международен елемент, а А/ , Б/ и В/ - само с вътрешни отношения.

2.Нашето МЧП не е кодифицирано. Затова нормите му са в Граждански и Търговски закони. Това е общност на източниците. Общност съществува и спрямо МПП – такива общи източници са споразуменията за насърчаване и закрила на инвестициите, междунар. обичаи и др.

Разлики – ГП и ТП имат само вътрешни източници, а МЧП – и международни. МПП има само международни източници, а МЧП и вътрешни.

3.ГП, ТП, МЧП имат частноправни субекти, докато МПП – и публичноправни субекти. Тънкостта е, че някои от последните могат да действат и като частноправни – напр. Държавите.

4.Системата на МЧП е повлияна от системата на ГПК, ТП – МЧП има обща и специална част, както при ГП и ТП.

Системата на МЧП е много различна спрямо тази на МПП.

5.МПП, ГП, ТП, МЧП са изградени на принципа на равнопоставеността – това е общото за всички. Но МЧП има специфични принципи – за закона по същество.

6.МЧП има редица институти, взети от ГП, ТП, МПП, но и специфични, напр. – института на препращане, института на автономия на волята, института на съображението за обществен ред.

7.Институтите се отразяват на терминологията – МЧП ползва много общи термини, но има и свои специфични.


Система на МЧП


Има система на МЧП като: 1.правен отрасъл и 2.като наука.Първата е систематизация на нормите, а втората-на знанията относно правната уредба, съдебната и арбитражна практика относно частните отношения с международен елемент.

МЧП като правен отрасъл има два дяла:

А/Уводен дял, който вкл. 2 групи норми: 1.нормите, регламентиращи правния статус на субектите на МЧП - ФЛ, държавата,ЮЛ, неперсонифицирани дружества, международни организации 2.нормите, уреждащи действието на особените институти – квалификация, препращане, установяване съдържанието на чуждестранното право, съображенията за обществения ред, заобикалянето на закона, взаимността, реторсията.

Б/.Главен дял – включва нормите, които регламентира отделни о групи частни отношения с международен елемент: общите граждански отношения с международен елемент – правни сделки, представителство, погасителна давност.

Норми, регулиращи вещните отношения: на вещни правоотношения на чужда Д и чуждестранни ФЛ и неперсонифицирани дружества и чужденците в България ; на вещни ПО на бълг.държава, бълг ФЛ и неперсонифицирани дружества и бълг.граждани в чужбина.

Норми, регулиращи облигационните отношения /вкл.договорните и извъндоговорните/.

Норми, регулиращи търг.отношения – търговски сделки и търг.договори, търг. ЦК, международна закрила на интелектуалната собственост, международни инвестиции.

Норми, регулиращи семейни и наследствени отношения.

Норми, регулиращи трудовите отношения – отношенията по полагане на труд от чужденци в България, отношенията по полагане на труд от българи в чужбина, особени хипотези.

Система на МЧП като наука:

Уводен, исторически дял и знания относно правната уредба на частните отношения с международен елемент.Тези три дяла са обединени в Обща част.

УводенІ дял – обхваща същност, предмет, функция на МЧП, система, систематичност, място, източници.

ИсторическиІІ дял – исторически план – знанията на историята за МЧП: възникване, развитие до наши дни ; развитие на МЧП до днес.

ІОбща част – изучаването на методите за правна уредба на частни отношения с международен елемент – видовете норми, спецификата на техния механизъм, на действие, по-специални стълкновителни правни норми, особени институти на МЧП, породени от особеното действие на тези норми ; стълкновение на закони в МЧП

ІОсобена част – правна уредба ; съдебна и арбитражна практика за отделните групи отношения с международен елемент.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Свързани:

Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с iconФинансовото право като отрасъл на действащото право на рб
Има две становища – фп е самостоятелен правен отрасъл в рамките на правната система е едното, а второто – фп е комплексен правен...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с icon1. Същност на частноправните отношения с международен елемент. Определение на международното частно право
Определение за мчп – съвкупност от норми, предназначени да регламентират частите отношения с международен елемент
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с iconПонятие – съвкупност от пн, уреждащи отношенията свързани с търговския оборот и търговците
Гражданското право (ГП), може да се определи като клон, отрасъл на единното право, съвкупност от норми, които уреждат имуществените...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с iconОткроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948год
Нак изпълнителното право на рб е самостоятелен отрасъл в системата на действащото право, то е третият, заключителен клон в наказателноправната...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с icon1. Финансовото право като отрасъл на действащото право. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници на финансовото право
Финансовото право е съвкупност от правни норми, регулиращи обществените отношения. Финансовото право като всеки правен отрасъл основно...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с iconХарактеристика на данъчното право
Данъчното право не е самостоятелен отрасъл, то е част от финансовото право. Има за предмет само част от обществените отношения, които...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с iconКонспект за Държавен изпит по Наказателноправни науки Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука
Естъпни посегателства ч/з предвиждане и прилагане на санкции за лицата, които са ги извършили. Нп е действуващо право, система от...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с icon35в. Понятия, предмет, принципи на българското наследствено право
Наследственото право като самостоятелен дял на гп е съвкупността от гражданско-правни норми, която регулира имуществените отношения,...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с iconКодификацията на българското обществено осигуряване
Възприетият от законодателя нормативен подход съответстваше на изискването на чл. 4, ал. 1 Зна (ред. 1973 г., действала към момента...
Това е самостоятелен клон на правната система или особен отрасъл на националното право, чиито норми са предназначени да регламентират частните отношения с iconТп е отрасъл от дела частно право, които урежда обществените отношения свързани със стоп дейност. Метода на правното регулиране в тп е метод на
Метода на правното регулиране в тп е метод на равнопоставеност и за това той е отрасъл от дела частно право. Предмет на правното...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом