Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003)




ИмеЛитература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003)
страница1/7
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер0.69 Mb.
ТипЛитература
източникhttp://www.bglegis.com/z turg.pravo ot 2007 turg.zakon.doc
  1   2   3   4   5   6   7
Tърговско право


Ст.ас. Таня Йосифова

Литература:

1. Търговски закон (последни корекции - ДВ бр.58/2003)

2. учебници по търговско право за икономисти (зелен на Сиела, проф.Златаров и проф.Христофоров)

3. учебници по Търговско право за юристи


1. Предмет, система и източници на търговското право.

Обекти на търговското право


Предмет на правото са винаги обществените отношения, които то регламентира. В нашето право е застъпен дуализма, т.е. има отделен отрасъл търговско право (срв. в Западна Европа съществува companies’ law, право на търговските сделки...). Този дуализъм ние сме взели от Германия.


Търговският закон включва няколко подраздела:

- правна уредба на търговията и търговските дружества;

- търговски сделки;

- разпоредби за вписване в търговския регистър;

- въпроси за търговската несъстоятелност.

Търговското право включва и дялове от частното право, и от общественото (напр. при вписванията методът е на власт-подчинение).


Търговско право: система от правни норми, които уреждат правното положение на търговците, търговските сделки и търговската несъстоятелност. Според някои автори търговското право се характеризира като частно право на търговците (защото те са основен субект в търговското правоотношение). Исторически търговското право възниква и се обособява в резултат на ‘роенето’ на правните отрасли (от гражданското право).

! За неуредените изрично отношения се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, най-често ЗЗД.


Характеристики на търговското право:

  • Възмездност на сделките.

  • Приема се, че търговците са професионалисти (могат и трябва да предвидят всички рискове) – затова не се прилагат някои правила на гражданското право, напр. не се приема унищожаване поради крайна нужда.

  • Невъзможност да се иска намаляване на неустойката поради прекомерност (пак разлика с гражданското право).

  • Винаги между търговците се дължи лихва.


Система

1. Нормите, касаещи правното положение на търговците.

2. Нормите относно отделните видове търговски сделки.

3. Нормите относно търговската несъстоятелност.


Източници

1. Законови:

- Конституцията (относно свободната стопанска инициатива, защитата на частната собственост, свободата на сдружаване...);

- Търговския закон (от 1991, с много изменения);

- Закон за особените залози (въвежда т.нар. регистър на особените залози, от Министерство на правосъдието: характерно е, че вещите са в оборот, обикновено машини и съоръжения, и не е нужно тяхното предаване), Закон за застраховането, Закон за банките, Закон за електронните документи и електронния подпис, Закон за публичното предлагане на ценни книжа и др.

2. Неписани:

- Обичаят = правило за поведение, прилагано дългогодишно със съзнанието за неговата задължителност. Търговският обичай има много по-голямо приложно поле (главно в морското търговско право).


Обекти на търговското право

Повечето са обекти и на гражданското право: вещи, нематериални блага (пр.обекти на авторското право)... + търговското предпиятие. Търговското предприятие се разглежда у нас като обект. Иначе може да бъде и субект – със свои права, задължения и фактически отношения (прилича на имуществото от гражданското право), т.е. организирана единица, която включва личните и материални имущества на даден търговец (права на собственост, ограничени вещни права, вземания, фирмена тайна, know-how, постоянна клиентела). Винаги се създава с цел, която обяснява неговата същност (реализиране на търговска печалба). Това е динамичен комплекс, който непрекъснато се променя (съотношението активи-пасиви).

В чл.15 от ТЗ се урежда сделката с предприятие и изискванията към тази сделка, като при прехвърлянето на търговско предприятие е нужно да има и нотариална заверка на подписа.

Поставя се въпросът колко търговски предприятия може да има един търговец. Мненията варират от едно до неограничен брой (и все пак - неограничен брой).

При прехвърляне на търговско предприятие може да се стигне до увреждане интересите на кредиторите на търговеца (има риск: ако приобретателят = който придобива, има много вземания, кредиторите могат да останат неудовлетворени). Затова тази сделка трябва да бъде оповестена. Вписва се в търговския регистър и се обнародва в Държавен вестник. В 6-месечен срок след обнародването кредиторите на отчуждителя могат да поискат от приобретателя изпълнение или обезпечение (чл.16а). Обнародването е презумпция за знание.

Търговска фирма: наименованието на търговеца, което отличава един търговец от друг. В ТЗ има изисквания към наименованието: задължително трябва да има означение на търговско-правната форма, да не уврежда морала... Всеки търговец трябва да има търговска фирма.

! По нашето право търговската фирма не действа на територията на цялата страна, а има регионално значение в рамките на един окръжен съд (затова може да има различни фирми с еднакво има в Бургас и Пловдив, например).

Фирмата може да се прехвърля, променя...


2. Субекти на търговското право.

Понятието ‘търговец’ – съдържание, признаци. Видове търговци

Субекти са търговците, включително и кооперациите, чието правоотношение е уредено в Закона за кооперациите (с изключение на жилищно-строителните кооперации, които не са търговци, защото се счита, че те имат за цел да снабдят своите членове с жилища).


Търговският закон не борави с единно понятие за търговец. В чл.1 са посочени търговските сделки, оттук и първият вид търговци:

  • Търговци по занятие: системно извършват търговски сделки, посочени в чл.1 (1) на ТЗ с цел реализиране на печалба. Затова и за търговец се счита лицето от момента на извършване на сделката, а не от момента на вписването – то само декларира.

  • Търговци по правно-организационна форма (чл.1(2) от ТЗ): търговските дружества и кооперациите. Независимо дали извършват търговски сделки с цел печалба, само поради регистрацията им в такава форма, те се считат търговци.

  • ТЗ посочва кои не са търговци: ФЛ, които се занимават със селско-стопанска дейност, услуги с личен труд, упражняване на свободна професия... ако обаче се изисва тяхната дейност да се води по търговски начин (водене на счетоводство), те се считат за търговци: тъговци поради обема/устройството на дейността им.


Търговски дружества: видовете, посочени в чл.64 (ТЗ). Те са изчерпателно посочени (т.е. правните субекти не могат да образуват други видове, освен посочените; те са ограничени на брой – numerus clausus): СД, КД, ООД, АД, КДА. Всички дружества са юридически лица.

Кооперации – ЮЛ, които имат променлив брой членове, и при тях също трябва да има визиране на печалба като цел.


Търговски регистър = регистър/досиета, който съдържа информация за търговците (без кооперациите, за които има отделен регистър), т.е. за ЕТ и за търговските дружества. Тези регистри се водят към окръжните съдилища (в момента на хартия!) и са децентрализирани (в рамките на един окръжен съд).

По търговския закон щом едно обстоятелство е вписано в търговския регистър, то е узнато от третите лица. В търговския регистър се вписват само обстоятелствата, които са посочени в закона (ранг на нормативен акт, който определя кои обстоятелства да се впишат, е само закона. Има една наредба 14 от 1991 г., която разширява кръга на посочваните обстоятелства. Но тя няма да се отразят на вписването на фактите, защото не е закон).

Вписването в търговския регистър може да има декларативно (оповестително) или конститутивно действие. При декларативното действие вписването само констатира наличието на определен факт (напр. за ЕТ, че лицето извършва определена дейност, търговското представителство...) – не засяга същината на дейността: тя съществува и без вписването, но законът го изисква. При конститутивното действие обстоятелството или факта поражда правни последици едва след вписването (обективно не съществува в правната действителност преди това). Т.е. вписването се явява елемент от правното съставяне (напр. вписването на прокуриста, решението за избор на управител...) Принцип на търговското право е, че вписването има декларативно действие, а конститутивното е изключение (чл.4а). Практическо значение: при декларативното действие третите лица могат да се позозват на обстоятелствата и да черпят права (макар и не вписани), докато при конститутивното действие третите лица не могат да се позоват (т.е. действие спрямо всички).

Доказателствено действие на вписването: едно вписано обстоятелство се счита за съществуващо до доказване на противното.


Коорп. регистър, Регистър за ЮЛ с нестопанска цел и т.н.


3. Търговско представителство – обща характеристика.

Сравнение с представителството в гражданското право.

Видове търговско представителство.


Представителство (от гражданското право): представителят трябва да заяви, че действа от чуждо име. В търговското право представителстово има малко по-широк смисъл. Това е раздел ІІ от търговския закон. Търговското представителство включва търговски управител (прокурист), търговски пълномощник, търговски представител в тесен смисъл (това е терминологична недостатъчност).


4. Търговски управител (прокурист).

Правомощия. Възникване и прекратяване. Отношения с търговеца.


Търговският управител/прокурист е зает от германския търговски кодекс (не е много популярен в другите правни системи). Представлява alter ego (другото аз) на търговеца. Прокурист може да бъде само ФЛ. Между търговеца (принципала) и прокуриста се сключва договор (трудов, граждански), по силата на който прокуристът е задължен да извършва действията по представителство на търговеца, има и упълномощаване (едностранна сделка). Упълномощаването трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписа и се вписва в търговския регистър (вписването има конститутивно действие).

В гражданското право определящо за доброволната представителна власт е това, какво е изявил принципалът. Тук обаче законът определя обема и ограниченията на представителната власт на прокуриста. Следователно дори търговецът да е наложил някакви ограничения на прокуриста (например да не може да продава определени вещи без негово знание), третите лица не могат да се противопоставят. По това прокуристът прилича на ограните на търговските дружества.

Прокуристът винаги отбелязва при подписа си ‘прокурист’/‘прокура’.


Правомощия: прокуристът може да извършва всичко, което може да извършва и самият търговец (всякакви търговски сделки, свързани с търговското му занятие). Но той не може да прехвърля всички свои правомощия, а само отделни права – напр. за конкретна сделка.


Ограничения на представителната власт: напр. не може да обременява с вещни права недвижим имот на търговеца, освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може също да бъде ограничено само до дейността на определен клон. Всякакви други ограничения не могат да се противопоставят на трети лица.


Прекратяването на упълномощаването на прокуриста също трябва да се заяви за вписване в търговския регистър. Упълномощаването на прокуриста не се прекратява със смъртта на търговеца (с оглед защита интересите на търговеца).


5. Търговски пълномощник. Възникване и обем на представителната му власт.

Форма на упълномощаването. Ограничения и отговорност.


Търговският пълномощник е субект на търговското представителство. Служител на търговеца (подобно на прокуриста), т.е. в зависимо положение и в договорни правоотношения. При него вече той се счита упълномощен да извършва тези действия, за които търговецът изрично го е упълномощил (каквото е посочено в пълномощното) – тук се спазва принципа на упълномощаването от гражданския кодекс. Ако липсва изрично изброяване, се счита за упълномощен в рамките на обичайната дейност.

Търговският пълномощник трябва да се подписва като показва, че е търговски пълномощник.

За търговския пълномощник има много ограничения (освен ако не е изрично упълномощен):

  • Не може да обременява с тежест недвижим имот на търговеца (право на строеж, сервитут, ипотека, право на ползване).

  • Не може да поема менителнични задължения (менителницата е търговска сделка, с която едно лице нарежда на друго лице да се задължи или да плати на трето лице; обикновено с тази сделка се стига до погасяване едновременно на две задължения – т.нар.делегация: А дължи на Б, Б дължи на В, Б нарежда на В да плати на А; трите лица са делегант, делегат и делегатор).

  • Не може да взима заем и да води процеси ( в тази връзка има и едно много странно тълкувателно решение на ВКС, че търговският пълномощник трябва да е адвокат или юрист-консулт).

Ако има ограничения от тъговеца, те имат действие за третото лице, ако то знае за тях (т.е. ако то е недобросъвестно). Ако е добросъвестно, сделката обвързва принципала.

Чл.41(1) от ЗЗД.


За търговския пълномощник и прокуриста има задължение за лоялност: те не могат да сключват сделки за своя или чужда сметка, освен ако търговецът (принципалът) изрази съгласие. Има съгласие, ако той е знаел и не се е противопоставил. При нарушаване на тази разпоредба търговецът може да търси обезщетение или да заяви, че сделката се сключва в негова полза (т.е. да влезе в правомощие).


Търговски пълномощници в широк смисъл

(винаги действат от името на търговеца)








Прокурист

Търговски пълномощник

1. обем на представителната власт


Определена в закона

Определя се от волеизяв- лението на принципала


2. вписване в търговския регистър


Вписва се

Не се вписва (в бъдеще може да го има за генералните пълномощници)


3. ограничения


Вещни – недвижими

Вещни – недвижими

Процеси

Менителнични задължения

Вземане на заем



6. Търговски помощник – представителен статут.

Представителни пълномощия


Търговски помощник е лице, което подпомага търговеца и извършва фактически действия, а не правни. Най-често е на трудов договор, пр.касиер, работник в склад...

Търговските помощници нямат представителна власт. !Изключение (чл.30 (2)): Ако търговският помощник работи в общодостъпно място на търговия, той се счита овластен да сключва сделките, които обикновено се сключват в това място. Това правило е създадено в полза на третите лица – доверяват се на това, което виждат. Тълкува се изключително широко, дори и за близки на търговеца. От тази защита се ползват само добросъвестни лица. Това е т.нар. представителство по силата на заеманата длъжност.

Казус: крадец влиза в магазин и се преструва на касиер. Третото лице плаща. Каква е последицата?

1. риск за търговеца – приема се, че е действал небрежно.

2. самата разпоредба е създадена за защита на търговеца, значи се разпростира само властта на търговеца спрямо помощника. Третото лице може да има иск за вредите, които е претърпяло.

  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconХагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
Ратифицирана със закон, приет от 39-то нс на 21. 02. 2003 г. Дв, бр. 20 от 03. 2003 г. Издадена от Министерството на правосъдието,...
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconЗакон търговски закон
Чл. (1) (Изм. Дв, бр. 83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва...
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconЛитература за пети клас българска литература
Български народни гатанки, пословици, поговорки и скороговорки. – София : Пан, 2003
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconЛитература за пети клас българска литература
Български народни гатанки, пословици, поговорки и скороговорки. – София : Пан, 2003. – 96 с.: с ил
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconНормативни документи в областта на застраховането. Документи и счетоводни записвания при отчитане на капитала
Ето. Кодекс за социално осигуряване, Закон за застраховането,Закон за здравното осигуряване, Закон за допълнително доброволно пенсионно...
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconЗакон за автомобилните превози
Чл. (Изм. Дв, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2003 г., в сила от 12. 12. 2003 г.) Този закон урежда условията и реда за
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconЗакон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност
Обн., Дв, бр. 55 от 17. 06. 2003 г., в сила от 18. 12. 2003 г., попр., бр. 59 от 07. 2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 12. 2003 г.,...
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconЕвропейска конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права
Ратифицирана със закон, приет от XXXIX народно събрание на 26 февруари 2003 Г. Дв, бр. 21 От 2003 Г. В сила от 1 октомври 2003 Г
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconЗакон от 11. 06. 2003 №74-фз "О крестьянском (фермерском) хозяйстве"
Новости Федеральный Закон от 11. 06. 2003 №74-фз "О крестьянском (фермерском) хозяйстве" Федеральный Закон от 07. 07. 2003
Литература: Търговски закон (последни корекции дв бр. 58/2003) iconДоклад за прилагането на конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки и ревизираната препоръка от 1997 Г. За борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки
Този доклад беше одобрен и приет от Работната група по подкупване на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки (cime)...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом