Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето




ИмеВтори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето
Дата на преобразуване24.01.2013
Размер151.32 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://www.justice.government.bg/new/Documents/PublicInformation/Kragla_masa_PravnaRamka_Deza.do
Кръгла маса1 17.06.2008 г.

Втори панел - „Правна рамка на законодателството за закрила на детето”

Миглена Тачева


Едва ли е възможно на форум като днешния да бъде направен обстоен преглед на законодателството за закрила на детето, действащо в Република България. Истината е, че не е възможно, но не е и необходимо.


Събитията, свързани с деца от последните месеци поставиха остро въпроса за необходимостта от преглед на законодателството с цел оптимизирането му при нужда и постигането на максимално добрата защита за децата в България. В тази връзка активност проявиха редица институции, в резултат на което бяха създадени няколко работни групи - към Министър-председателя, към Президента, към Омбудсмана и към Националния съвет за закрила на детето. Задачата на всяка от тях е да анализира състоянието на правната регламентация, да даде оценка и да набележи съответните мерки и бъдещи действия в полза на децата.


Известно е, че след ратифицирането на Конвенцията за правата на детето на ООН през 1991 г., България постави началото на провеждането на систематична, дългосрочна политика по синхронизиране на своето законодателство с този международен документ и изобщо с въздигнатите от международната общност принципи относно правата на детето и неговата закрила.


Особен тласък процесът придоби през 2000 г., когато за пръв път българският законодател прие Закон за закрила на детето, с което превърна детето в субект, в адресат на самостоятелна правна уредба. Законът е емблематичен – той регламентира и изгражда система за закрила на детето в страната – институции, правомощия, механизми за закрила. За пръв път действията по закрилата на детето са ясно посочени и подредени в стройна система. По-нататък, с поредица от нормативни актове в периода от 2000 до 2008 г. се регламентираха също и подкрепата на родителите при отглеждането на децата; насърчаването на развитието на система от социални услуги в общността с цел намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции; децентрализацията на управлението и предоставянето на социални услуги от общините; механизмите за предоставяне на държавна подкрепа и контрол и др.


Постиженията на реформата в системата за грижи и закрила на децата от 2000 г. насам доказват по несъмнен начин ефективността на новото законодателство. Анализът на натрупания практичеки опит през последните няколко години показва наличие на множество добри практики в тази област.


Разбира се всяка система е обречена на провал ако развитието й остане в покой. Особено това важи за детската закрила, където дори и предприетото най-добро никога не е достатъчно. Когато се отнася до деца, усилията никога не бива да стихват и винаги си струват.

Затова анализът на действащото законодателство позволява не толкова да си създадем причина за гордост, а по-скоро да изведем предложения за посоките, в които може да се доусъвършенства законодателството, така че да се постигне в по-голяма степен изпълнение на политиките на българското правителство и по този начин да се гарантира по-добра защита на правата на децата в България. Такова е и предложението на работната група, създадена от Министър-председателя, части от чиито доклад ще си позволя да използвам в днешното си представяне.


І. На първо място можем да поставим проследяването и подкрепата при бременност, раждане и здравното обслужване на децата.


Законодателството в тази област се състои от много законови и подзаконови нормативни актове.


Нормативно са регламентирани профилактичните прегледи и изследванията, на които подлежи жената при нормална бременност, при бременност в риск и след раждането.

Профилактичните прегледи на здравноосигурените лица, както и на бременни с повишен риск са за сметка на Националната здравноосигурителна каса.

Проследяването на бременността (т.е. всички прегледи и изследвания) при здравно неосигурените бременни се заплащат от здравно неосигуреното лице. Налице е механизъм, по силата на който жената може да възстанови здравноосигурителните си права по реда на Закона за здравното осигуряване и тогава отпада задължението да заплаща оказаните й медицински услуги.


Регламентирано е постъпването в избрано от бременната жена лечебно заведение за болнична помощ с направление за хоспитализация, независимо дали тя е здравноосигурена или не. Акушерската помощ, оказана на здравно неосигурените жени, се поема от бюджета на Министерството на здравеопазването.

Закон урежда детайлно съобщаването и регистрирането на раждането.

Регламентирано е и извършването на задължителни ваксинации и преглед на новороденото веднага след раждането.

Децата са здравноосигурени лица и имат право на всички медицински дейности, включени в обхвата на задължителното здравно осигуряване, както и на отделни дейности, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването. Министерството на здравеопазването осигурява извършването на изследвания на всички новородени деца за фенилкетонурия и вроден хипотиреоидизъм, както и извършването на изследвания на деца (при необходимост на родителите им) при клинична диагноза на генетична болест.

Децата подлежат на профилактични прегледи и изследвания, определени по вид и честота.


ІІ. На следващо място акцент следва да бъде поставен върху образованието на децата. Образованието, както и здравеопазването са дейности, които еднакво старателно следва да бъдат регламентирани както по отношение на децата, отглеждани в семейна среда, така и за тези, отглеждани извън такава. И тук имаме богата законодателна рамка.


Съгласно Закона за народната просвета училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

Образованието в държавните и общинските училища е безплатно. Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение, съобразно личните си предпочитания и възможности. Това право по отношение на малолетните се ползва от родителите или настойниците им.

Регламентирана е задължителната подготовка на децата за училище в подготвителни групи към детските градини или в подготвителни класове в училище, като родителите или настойниците се освобождават от такси. Родителите заплащат такси за децата в детските градини, в които са постъпили по тяхно желание и избор, в размери, определени от общинския съвет.

Обучението и възпитанието на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се осъществява интегрирано в детските градини, в общообразователните и професионалните училища. Децата и учениците със специални образователни потребности се обучават и възпитават в специални детски градини и в специални училища едва когато са изчерпани възможностите за това в държавните и общинските детски градини и училища и при писмено изразено желание на техните родители или настойниците им. Уредени са държавните образователни изисквания за обучението на децата и учениците със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, както и спецификата в устройството, структурата и дейността на специалните детски градини, училища и обслужващи звена в системата на народната просвета.

Предвидено е безплатно училищно образование за ученици в задължителна училищна възраст - деца на граждани на държави-членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария, когато родителите (настойниците, попечителите) упражняват трудова дейност на територията на Република България.

Въведена е административнонаказателна отговорност (глоба) за родителите, настойниците и попечителите, които не осигуряват присъствието на децата в задължителна училищна възраст в училище.


Като мярка за насърчаване на отговорното родителство е предвидено получаването на месечните семейни помощи за деца да е в зависимост от редовното посещаване на училище.

В Закона за семейните помощи за деца е предвидено изплащане на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, когато детето се отглежда в семейството и редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.

Създадени са нормативни основания за осигуряване за безвъзмездно ползване на комплект учебници и учебни помагала за учениците от I до VII клас включително.

В Семейния кодекс е уредено задължението на родителите да заплащат издръжка и на навършилите пълнолетие свои деца, ако последните не могат да се издържат от доходите или имуществото си, когато “учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения”.

Държавната агенция за закрила на детето поддържа национална информационна система с определени данни, включително и данни за децата, необхванати от училище.


ІІІ. На следващо място внимание заслужават дейностите по настаняване на децата извън семейството. Те са регламентирани от поредица от нормативни актове.


Настаняване на дете извън семейството се извършва от съда - в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в специализирана институция. До произнасяне на съда, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Искането за предприемане на настаняването пред районният съд се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя. Настаняването в специализирана институция е крайна марка за закрила, която се предприема след изчерпване на всички останали мерки по реда на ЗЗД.

При настаняване на дете извън семейството, се проучва възможността за настаняване в семейство на роднини или близки. Дирекция "Социално подпомагане" подготвя становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето. Семейството на роднините или близките на детето дава съгласието си с писмена декларация до директора на дирекция "Социално подпомагане".


Регламентирано е съществуването както на доброволни, така и на професионални приемни семейства.

Законът за закрила на детето урежда обстойно критериите, на които следва да отговарят кандидатите за приемни родители.

Приоритетно в професионално приемно семейство се настаняват деца до 3 годишна възраст, деца с увреждания, деца, жертви на насилие или трафик, деца, на които е наложена мярка “полицейска закрила” след нейното изтичане, деца, при условията на “заместваща приемна грижа”.

Малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви се настаняват в социално-педагогическите интернати.

Във възпитателните училища-интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществените прояви, към които възпитателните мерки не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда. Във възпитателните училища-интернати се настаняват и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът са наложили такава мярка.

В домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се настаняват малолетни и непълнолетни, на които не може да се установи постоянният и настоящият адрес, заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, разпространение или употреба на наркотици или други упойващи вещества, самоволно напуснали заведения за задължително възпитание или принудително лечение, извършили противообществена проява и изпаднали в състояние на безнадзорност. Престоят в домовете не може да бъде повече от 15 дни. Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора. В изключителни случаи, с разрешение на съответния прокурор, срокът на престоя в дома може да бъде продължен до два месеца.


ІV. Законодателството урежда и въпросите на настойничеството и попечителството. Уредбата е в Семейния кодекс.


Отношенията между настойника или попечителя и децата са уредени така, че да съответстват по форма и предназначение на семейните отношения, като се отчита обстоятелството, че между тези лица липсва връзка по естествен произход или по осиновяване. До назначаването на настойник в СК са предвидени охранителни мерки. Настойникът е законен представител на детето, осъществява грижи за личността му, за имуществото му и малолетният живее при настойника. Попечителят само съдейства за извършване на правни действия от непълнолетния, полага грижи за личността на подопечния и за запазване на неговите интереси и подопечният живее при попечителя.


V. Няколко нормативни акта регламентират социалните услуги за деца.


Социалните услуги са уредени като дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот. Социалните услуги се основават на социална работа и са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните им дейности и постигане на социално включване. Социалните услуги се извършват в специализирани институции и в общността. Социални услуги в специализираните институции се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността.

С цел по-широко предоставяне на социални услуги със Закона за социално подпомагане е създадена възможността доставчици на социални услуги, освен държавата и общините да бъдат и физически лица, регистрирани по Търговския закон, и  юридически лица.


Кметът на общината може да възлага управлението на социалните услуги като делигирана от държавата дейност или местна дейност на частни доставчици на социални услуги.

Специализираният контрол по спазването на критериите и стандартите за извършване на социални услуги в общността и в специализираните институции се осъществява от Инспектората към Изпълнителния директор на АСП.




VІ. Правна регламентация има и осиновяването като алтернатива за отглеждането на децата, лишени от родителски грижи в семейна среда.


Процедурата е насочена към създаване по юридически път на правна връзка между две лица, подобна на връзката между родител и дете с всички произтичащи от това последици. Основното социално и правно предназначение на осиновяването е обезпечаването на родителски грижи над детето, на семейна среда за неговото отглеждане и възпитание. Създадената чрез осиновяването връзка има за цел да замести липсващата биологична връзка между две лица и да създаде помежду им отношения като тези по произход.

Институтът на осиновяването и процедурите по неговото допускане са основно преуредени през 2003 г. в съответствие с Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.

Въведена е регистърна система както за децата, така и за осиновяващите. Чрез нея се гарантира равен достъп на всяко дете и на всеки кандидат до осиновяване. Детето и неговите права са в центъра, за него се търсят най-подходящите родители, а не обратното, защото не съществува правото на родителство.


Характерен белег на международното осиновяване е субсидиарният му характер по отношение на националното – въведен с Конвенцията на ООН за правата на детето и с Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.

Проектът на нов Семеен кодекс усъвършенства уредбата след обстоен анализ на срещаните в практиката проблеми.


В последните две години осиновяването и процедурата за неговото осъществяване са обект на непрекъснати дискусии и критики. Причина за това е спецификата на осиновяването – единственият институт на семейното право, който притежава и характеристиките на мярка за закрила, осигуряваща трайна и стабилна семейна среда за децата, лишени от родителски грижи. Затова при изработването на проекта на нов Семеен кодекс е отделено специално внимание на въпросите на осиновяването. Анализирана е изцяло неговата настояща уредба, същата е поставена на широка обществена дискусия с цел дефиниране на съществуващите проблеми, набелязване на възможните техни разрешения и адекватен експертен и политически избор на най-подходящите от тях. Проектът на нов Семеен кодекс отговаря на обществените потребности, възникнали от новите икономически и социални отношения в българското общество, в това число и по въпросите на осиновяването. Проектът въвежда съвременна регламентация на правата и отговорностите, които се възлагат на семейството по отношение на отглеждането и възпитанието на децата. Целта е процедурата по осиновяване да бъде оптимизирана, да стане достъпна за децата, лишени от родителски грижи, без да се нарушава баланса в системата от възможни мерки за закрила, както и този между толерирането на адекватното и нетърпимостта към безотговорното родителство.


Какви изводи могат да бъдат направени по отношение на законодателството в областта на детската закрила?


Общи изводи:

В областта на детската закрила действат много и различни по степен нормативни актове, което в известен смисъл прави системата за превенция и контрол неефективна. Част от функциите на отговорните институции се припокриват и не може да се осъществява добра координация. Необходимо е да бъдат конкретизирани правомощията и отговорностите на всички органи по закрила на детето. Налага се и прецизиране на субординацията в процеса на осъществяваните политики и дейности, свързани с гарантиране правата на детето.

Правомощията и компетентностите по ръководство, координиране и контрол на лицата и институциите, ангажирани с изпълнението на политиките за деца, следва да се осъществява от един централизиран орган, включително и с помощта на изграден към него за целта инспекторат. Едно от задълженията на този орган следва да е изграждането и поддържането на единна информационна система, структурираща на едно място цялостна информация за закрилата и грижата за всички деца в страната.

На местно ниво също липсва орган, който да осъществява цялостната координация между отделните органи и дейности.


Изводи по области:

В областта на здравната грижа могат да бъдат направени следните изводи, насочени към законодателството в тази област – с цел превенция на ражданията на деца с увреждания от изключително значение е осъществяването на профилактични прегледи и изследвания на всички бременни жени. Необходимо е осигуряването на медицинско наблюдение на здравно неосигурените жени по време на бременността им. Също така, налице е необходимост от предприемане на действия с цел подобряване на координацията и въвеждането на по-тясно сътрудничество между лекарите, които наблюдават бременността и раждането и социалните работници в случаите, когато съществува риск от изоставяне на детето.

По отношение на здравната грижа за децата, следва да се предприемат мерки за извършване на профилактични прегледи, изследвания и имунизации на всички деца, включително обвързване на извършването им с получаването на семейни и социални помощи. Във всички специализирани институции за деца е налице необходимост от задължително назначаване на лекари и осъществяване на постоянен контрол по отношение извършването на профилактични прегледи и изследвания на децата, които се отглеждат в тях.

Изводите, насочени към законодателството в областта на образованието, са следните – необходимо е да се предприемат допълнителни мерки за намаляване броя на децата в задължителна училищна възраст, които не са обхванати от системата на образование или впоследствие отпадат от нея. Като неоспорим факт следва да се отчете, че част от децата, живеещи в домовете за деца с увреждания не получават адекватно образование. Интегрирането на децата със специални образователни потребности в детските градини и в общообразователните училища изисква поредица от мерки, насочени към създаване на подкрепяща среда за тяхното обучение, която включва достъпна физическа среда, възможност за обучение по индивидуални образователни програми, предоставяне на учебници, учебни помагала, технически средства и апаратура, квалифицирани специалисти за работа с деца с увреждания в общообразователна среда и др.


По отношение на социалната политика и в частност социалните услуги, предоставяни в специализирани институции е факт, че в много от тях се промениха условията, организацията на работа и квалификацията на персонала. Това доведе и до промяна в качеството на грижата за децата. В същото време, съществуват и не малко институции, които не могат да покрият основни изисквания на регламентираните стандарти за грижа. Ето защо се налага преосмисляне на целите на реформата, започнала през 2001 година. Ако в началото стремежът бе към по-добра грижа и по-добри условия в съществуващите институции, то усилията сега следва да се насочат и към гарантиране правото на всяко дете в риск на достъп до висококачествени грижи в семейна среда. Това може да се постигне чрез приоритетно развиване на социални услуги в общността, ускоряване на деинституционализацията и постепенно изместване на класическия тип институционална грижа.


В областта на провежданата политика по осигуряване на вътрешния ред и сигурност в страната, се очертава една от основните отговорности на държавата, а именно - предотвратяването на насилието срещу децата. Насилието има най-различни форми на проявление - от насилие в семейството и училищата, сексуална и трудова експлоатация, до проблеми с транснационални измерения, включващи трафик на деца и експлоатация, детска порнография и др. Според проучванията и анализите голямата част от регистрираните случаи на насилие срещу деца са в семейна среда. Устойчива тенденция през последните години е насилието в образователната институция да е най-разпространено след насилието в семейството. С оглед на все по-често проявяващите се актове на агресия, насилие и сексуална експлоатация на деца, се налага предприемане на по-активна и адекватна реакция както на специализираните органи на Министерството на вътрешните работи, така и на останалите органи по закрила на детето и на обществото като цяло.

Последните промени в законодателството по отношение на децата, извършители на противообществни прояви, създадоха гаранции за защита правата на децата в производството по налагане на възпитателни мерки. Въпреки това, следва противообществените прояви на деца до 14-годишна възраст да станат основание не само за прилагане на разпоредбите на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, но и за тяхното определяне като деца в риск и съответно за паралелно прилагане на мерките по Закона за закрила на детето.

От друга страна се проявява необходимост от засилване на мерките за предотвратяване на противоправното поведение на децата.

Особено внимание заслужава осигуряването на закрилата на деца при провеждането на спортни, културни и други мероприятия. Законодателството предвижда редица мерки за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия като в последните години се постигна значителен напредък по отношение на сигурността и контрола. Въпреки това, и въведеното изискване за недопускане на малолетни лица без пълнолетен придружител на територията на спортните мероприятия, на практика се намират схеми за заобикаляне на тези изисквания.

Сериозен проблем е и закрилата на детския живот и здраве на пътя. Въпреки редицата законодателни разпоредби, акцентиращи на особено внимание при наличие на деца, участници в движението и увеличаването на санкциите за нарушаване на правилата за движение, пътнотранспортните произшествия остават постоянна грижа за цялото общество. В тази връзка се налага изводът, че правилата трябва да са по-строги и санкциите и наказанията за тяхното нарушаване следва да бъдат завишени.

Необходим е по-строг контрол, включително и чрез регистриране, с оглед изключителното нарастване на броя на случаите на неправомерно извеждане и влизане на деца от и в страната и невъзможността да се оказва адекватна и навременна подкрепа от българските компетентни органи за тяхното установяване и връщане в изпълнение на международните конвенции относно гражданските аспекти на отвличанията и родителската отговорност. Зачестилите случаи на трафик на деца също поставят проблеми, за разрешаването на които регистрирането е подходяща мярка.






Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconОбщинска стратегия за закрила на детето
Конвенцията за правата на детето на оон, Закона за закрила на детето, както и в съответствие с националните приоритети определени...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconПроизводството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето /ззд
Закона за закрила на детето, детето А. А. Р., с Егн да бъде настанено в Дом за Д. "Св. Н. Мирликлийски" гр. Б., У."Братя Миладинови"...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconНадя шабани председател държавна агенция за закрила на детето анализ
Закона за закрила на детето, целите в Стратегически план за 2008-2010г., Оперативен план на дирекцията за 2010г., функционални задължения...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconКомисията за детето е консултативен орган към общината, която разработва Общинска програма за закрила на детето, съобразно потребностите на децата и техните семейства в съответната община
Вява сътрудничество и координация и подпомага обмена на информация между компетентните органи и юридически лица при осъществяване...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconСтратегия за закрила на детето община чепеларе 2010- 2015 година
Ратифицираната конвенция за правата на детето на ООН и Закона за закрила на детето. Основен принцип на закона е правото на всяко...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconОтчет по националната програма за закрила на детето 2008 Г
Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето по отношение на мястото на детето в обществото, правото му...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconСтратегия за закрила на детето на община тутракан 2004 2007
Тази общинска стратегия се създава въз основа на целите, принципите на Закона за закрила на детето, Конвенцията на ООН за правата...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconПротокол за допуснатите и недопуснатите кандидати
Социални дейности”, дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconПротокол
Приема на основание чл. 21, ал. 1 т. 23 от змсма и чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила на детето Общинска програма за закрила...

Втори панел „Правна рамка на законодателството за закрила на детето iconКак да ви бъдем полезни
...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом