Становище на българската стопанска камара относно




ИмеСтановище на българската стопанска камара относно
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер78.34 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.bia-bg.com/uploads/files/_oldsite_standpoint/opinions__80c2295f6db5916afbfdbfad8a1ec0





СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА

ОТНОСНО

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНА ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ, ПРЕДСТАВЕН ПРЕЗ М. ЯНУАРИ 2011 Г.


Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следното становище по проекта на Национална енергийна стратегия, представен през м. януари 2011г.:


  1. Приемането и изпълнението на добре балансирана и амбициозна енергийната стратегия е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите две десетилетия. Тя следва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., вкл. скъсяване на дистанцията до средното икономическо равнище в ЕС, измерено като БВП-ппс1 на жител при сегашно ниво от около 40%. Същевременно, декарбонизацията на икономиката и нисковъглеродният растеж следва да бъдат постигнати при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса, разходи.

Заложеният до 2020 г. по двата сценария (базов и целеви) средногодишен ръст на БВП от 3,0% не обслужва тези цели. Обратно, неговата реализация поставя страната пред риска от енергийна бедност и „проектирано” отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС.

Възприемането на т.нар. „целеви енергиен сценарий” при нисък ръст на БВП, ще ограничи радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, за нарастване на потреблението, включително за масирани инвестиции в инфраструктурата, свързани с енергоемки производства – производство на цимент, строително желязо2 и др., за устойчиво развитие на отделните сектори, използване на потенциала на туристическия сектор, експорта, селското стопанство и др.

Отстъпките по пакета „Климат – Енергетика”, в т. ч. допълнителен контингент свободни национални квоти за търговия с емисии (EUA), възможност за дерогация за разпределяне на свободни квоти за термичните централи, увеличаване на тавана за емисии в нетъргуемия сектор с около 20% спрямо нивото от 2005 г., не са в състояние да компенсират всички произтичащи негативни последици, чиито общ ефект надхвърля десетки пъти предвидените преференции3.

Категорично настояваме за преработване на целевия сценарий и възприемане на средногодишен ръст на БВП от минимум 4,5-5%4 до 2020 г. Предлаганата цел е реалистична и минимално приемлива от гледна точка на необходима производителност, икономическо развитие и равнище на потребление. На тази основа следва да се преизчислят всички допускания за енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на мощностите, преносната и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. без емисионна и ниско емисионна енергия, ядрена енергия и ВЕИ) и потребление.


  1. Подкрепяме изключително амбициозната цел за подобряване на енергийния интензитет с 50% през 2020 г., спрямо сегашните нива и свързаната цел за подобряване на енергийната ефективност от 25%.

Същевременно се залага на огромен спад на брутното и крайното енергийно потребление през 2020 г. (съответно, -17.3 % и -6.5%) спрямо прогнозното равнище за 2010 г. Предвижда се рязко подобряване на съотношението „крайно/брутно потребление” от 48-51% през 2005-2010г. на 58% през 2020 г., при изходно съотношение за ЕС около 64%. Това означава кардинално снижаване на крайното енергийно потребление на домакинствата, което през 2007 г. достига 270 кг. нефтен еквивалент на жител (47%) спрямо 575 кг. нефтен еквивалент на жител средно за ЕС-27 (100%). Следва да се прецени дали не се създават предпоставки за генериране и съхраняване на дългосрочна хронична енергийна бедност, особено при предвидените скромни темпове на растеж на БВП и потреблението. Това налага да бъде извършена задълбочена оценка за реалистичност, достижимост и целесъобразност на поставените цели в изключително кратката десетгодишна рамка.


  1. Неприемлив е фокусът върху развитие на ВЕИ над определените национални цели в рамките на ЕС и заявените намерения за износ на електроенергия чрез т.нар. „зелени сертификати”. Това се отнася особено за инсталирането на соларни и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриалните и битови потребители и отнемане на значителни масиви от общия поземлен фонд.

Проектът на енергийна стратегия залага цел за ВЕИ от над 18.8% при национален ангажимент по пакета „Климат – Енергетика” от 16%. Това допълнително ще увеличи цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и населението, особено като се отчетат разходите по закупуване на емисионни квоти от термичните електроцентрали и високите непазарни цени от обновените мощности. Предлагаме в целевия сценарий да бъде заложен дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление от не повече от 16%, за сметка на намалено производството и инсталиране на източници от най-скъпите опции (вятърна и слънчева енергия).

В целевия сценарий следва да се конкретизира делът в тона нефтен еквивалент на основните източници на ВЕИ (долен и горен праг), в т.ч. хидро, вятърна, слънчева и геотермална енергия, биомаса, биогаз, течни биогорива. Допълнително следва да се посочат оценените необходими разходи.

Следва да бъде поставена конкретна национална цел за производство на биогаз, каквато е практиката в Германия, Австрия, Франция. Обявеният технически достъпен потенциал от 280 хил. тона нетна енергия (3256 GWh в електроенергия) е еквивалентен на 800 млн. куб. м. природен газ годишно, т.е. 25% от настоящото потребление на природен газ в България. Ще бъдат оползотворени значителни количества битови отпадъци при допълнителни ползи за околната среда. Паралелно следва да бъдат преоценени намеренията за разработване и добив на шистов газ, предвид неоправдано високите разходи.

Да се предвидят ефективни, в т.ч. ценови стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди, като по такъв начин се елиминират инвестиционните разходи за присъединяване към разпределителна система.


  1. Базовият и целеви енергиен баланс до 2020-2030 г. (раздел VII) следва да бъдат представени в разгънат вид, по формата на модела PRIMES, използван от ЕК.5

По такъв начин ще бъдат структурирани и визуализирани всички ключови управляващи параметри, в т.ч. структурата на енергийното производство и потребление, подобряване на енергийния и въглероден интензитет на икономиката, степен на енергийна зависимост. В целевия и в базовия сценарий следва да се представи въглеродният интензитет и общите емисии на парникови газове (ЕПГ), спрямо базовата за България година по Протокола от Киото (1988). Всички намаления на ЕПГ по базовия и целевия сценарий следва да се преизчислят освен към 1990г. и към 1988г. Допълнително следва да се представят общите ЕПГ от другите сектори по методологията на споменатия модел PRIMES.


  1. Да се включат основни принципи и изисквания към ценообразуването на електро- и топлоенергията, включително:

  • на основата на реални икономически разчети и покритие на разходите за битовите потребители;

  • прекратяване на кръстосаното субсидиране на битовите за сметка на индустриалните потребители;

  • прекратяване субсидирането на топлоенергията чрез цените при комбинирано енергопроизводството;

  • целеви характер на социалната политика и подпомагане, като „енергийните” помощи и субсидии се предоставят целево, при съответен за отделни домакинства и дейности, вкл. за сметка на ДДС.




  1. Следва да бъде включен ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, вкл. чрез:

  • либерализиране на енергийния пазар и разделяне на преноса от производството на електроенергия;

  • либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския енергиен пазар, изграждане на електроенергийна борса;

  • либерализация на газовия пазар, диверсификация в газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, включително чрез изграждане на терминали за втечнен газ и последваща регазификация;

  • разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално разширяване на битовото потребление;

  • пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки спрямо алтернативни ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, въглероден (емисионен) интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи;

  • промяна в политиката и насърчаване изграждането на източници на електро- и топлоенергия и за климатизация от ВЕИ за преобладаващо собствено потребление, чрез което се осигурява частична енергийна независимост на обектите – каквито са например, хотели, ресторанти и др.;

  • ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране;

  • нови ядрени и хидромощности, оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходите за енергия в транспорта и др.;

  • промени в тарифирането на цените на електроенергията и топлоенергията, прекратяване на практиката за използване на енергийните цени като социален инструмент и осъществяване на социалните функции чрез социалното подпомагане;

  • прилагане на широка програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради и елиминиране на нормативни проблеми чрез промени на Закона за собствеността, Закона за етажната собственост и други;

  • спешно сключване на договори за продажба на емисионни права по Протокола от Киото (AAU) с цел осигуряване на приходи в размер на минимум 1-1.5 млрд. евро, аналогично на действията на Чехия, Словакия, Полша и др.;

  • задълбочен анализ за необходимостта от дерогация по директивата за търговия с ЕПГ и оползотворяване на свободните квоти (EUA) в периода 2013 – 2020 г. Средствата следва да бъдат насочени за приоритетни проекти за безвъглеродни и нисковъглеродни технологии и решения с най-висока възвращаемост, на конкурентен, освободен от субсидии пазар на електроенергия.

  • прозрачност на разпределението на свободните квоти при въвеждане на нови инсталации;

  • предоговаряне на дългосрочните договори с обновените ТЕЦ.


31.01.2011 г.

1 ппс = „паритетна покупателна способност”.

2 Една проактивна стратегия за масирани инвестиции налага максимално елиминиране на вноса на необходимите основни входящи ресурси, в т.ч. спешно възобновяване и модернизация на стоманодобивното производство в Кремиковци. По някои оценки ежегодният добив на скрап в страната надхвърля 1.5 млн. тона при значителен износ, с които да се натоварят съществуващи и обновени мощности.

3 Част от ефекта на тези преференции следва да бъде насочен към безвъзмездно финансиране на проекти за намаляване на емисиите в развиващи се страни, които и понастоящем са с по-високо равнище от достигнатото от националната икономика, вкл. нива потребление и конкурентоспособност.

4 Все още липсва официално определена цел за растеж на БВП за периода до 2020 г. Достъпните официални и неофициални перспективни документи се различават съществено в заложените разчетни стойности. Например, в актюерските разчети към мерките за дългосрочна устойчивост на пенсионната система от юни 2010 г. е включен разчет за около 4.5-5% ръст за същия период.


Свързани:

Становище на българската стопанска камара относно iconБългарска стопанска камара
След направеното обсъждане с браншовите организации – членове на Българската стопанска камара на така предоставените ни първоначални...
Становище на българската стопанска камара относно iconБългарска стопанска камара
Като подкрепяме по принцип изложените от вносителя мотиви за необходимостта от предлаганите изменения и допълнения на Закона за публично...
Становище на българската стопанска камара относно iconДо патентно ведомство на република българия
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн (зпд) и мотивите към него Българската стопанска камара...
Становище на българската стопанска камара относно iconДекларация на българска стопанска камара във връзка с увеличаване на цената на природния газ за четвъртото тримесечие на 2008Г
Българската стопанска камара (бск), като организация, която защитава спазването на пазарните правила и принципи в България, възразява...
Становище на българската стопанска камара относно iconПравилник на арбитражния съд при българска стопанска камара
Чл. (1) Арбитражният съд при Българската стопанска камара (ас при бск) е независима правораздавателна институция. Организацията на...
Становище на българската стопанска камара относно iconПозиция на Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес Относно
Относно: Проект на разпределение на свободни квоти в Европейската схема за търговия с емисии (есте) за периода 2008-2012 и проведено...
Становище на българската стопанска камара относно iconБългарска стопанска камара
Приложено Ви изпращам предложения на Българска стопанска камара за промени в проекта на Закон за електронната търговия
Становище на българската стопанска камара относно iconСтановище на: Българска туристическа камара Относно: Фактуриране на туристически услуги при туроператори/турагенти
Бтк изготви това становище, за да улесни тълкуването и прилагането на закона и да подпомогне членовете си да работят безпроблемно...
Становище на българската стопанска камара относно iconДимитър Бранков, зам председател на Българската стопанска камара: можем да спечелим €1 млрд. От продажба на вредни емисии

Становище на българската стопанска камара относно iconПреглед на печата 7 април 2009 г
Бюджетът да се пренапише заради кризата. Това поискаха представители на пет от шестте партии, участвали в поредната дискусия от "Дебати...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом