София Факултет "Икономика на инфраструктурата"




ИмеСофия Факултет "Икономика на инфраструктурата"
страница3/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.55 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.e-dnrs.org/wp-content/uploads/2011/03/Inovacii.doc
1   2   3
ГЛАВА ТРЕТА

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ. КРЕДИТНА ПОЛИТИКА. ЦЕНА НА КРЕДИТА.


1.Източници за финансиране на иновационни проекти


Финансирането на инвестициите и иновациите в организациите в България се извършва от следните източници: собствени източници; средства от държавния бюджет за специализирани национални фондове (Национален иновационен фонд, Фонд "Научни изследвания"), т.е. за проектно финансиране, бюджетна субсидия, банкови кредити, фондове за рисков капитал, фондове и програми на ЕС, партньорско финансиране, лизинг и др.

Банковото кредитиране е на второ място по значимост като източник за финансиране на иновационни проекти. Условията за кредитиране на иновациите чрез банкови кредити в страната могат да се оценят като сравнително благоприятни и тенденцията е към по­нататъшно подобряване. Установена е тенденция към увеличение на процента иноватори, посочили банковите кредити като основен източник за финансиране на иновационните си проекти, спрямо 2004 г.

Практика показва, че приложението на различни схеми за гарантиране на кредитите е възможно и целесъобразно. Възможността се обуславя от факта, че банките са склонни да предоставят кредити при значително по-благоприятни условия, ако държавна, международна или друга институция приложи схема за гарантиране. Целесъобразността произтича от това, че прилагането на подобни схеми осигурява ефективно използване на ограничените публични финансови ресурси. Бюджетните средства, предвидени за гаранционен фонд, осигуряват десетки пъти повече средства, във вид на отпуснати кредити. Така също програмите на ПРООН за насърчаване на икономическата активност спомагат процеса на финансиране на технологични иновации, чрез отпускане на средства срещу символичен процент възвръщаемост.

Едновременно с отчитане на многобройните силни страни на разглеждания инструмент, трябва да се има предвид, че успешното му приложение изисква задълбочена предварителна подготовка. Необходимо е да се събере и обобщи значително количество информация за фирмите - потенциални бенефициенти, характера на средата, в която те функционират и равнището на риск, характеризиращо техния бизнес. От друга страна е необходимо бенефициентите да притежават или да развият капацитет за разработване на бизнес планове при предложения за финансиране чрез кредит, както и да имат възможност да осигурят необходимата за взимане на решение за кредитиране информация.


2.Кредитна политика на търговските банки


Без провеждането на обоснована кредитна политика никоя търговска банка не би могла за дълго време да поддържа баланирано съотношение между получените лихви по предоставените кредити на звена от реалния сектор и изплащането на лихви по депозитите. Нещо повече, получените лихви трябва да превишават платените лихви и такси свързани с пасивните операции на банката, за да може тя да покрива и собствената си издръжка.

При провеждането на кредитна политика трябва да се спазват определени правила: краткосрочните активи да се финансират от краткосрочните пасиви, а другите активи от други ресурси при стабилни лихви.

Официалната кредитна политика включва следните елементи:

- организационна структура на основните кредитни функции;

- кредитни стандарти;

- прегледи и класификации на кредити;

- законова и нормативна уредба;

- пазарна зона.

Кредитната политика се определя от управителния и надзорния съвет на банката. Определят се специфичните условия на кредитиране: начини на предоставяне на кредити, обезпечение на кредити и други. Кредитната политика се определя от следните принципи: предпазливост, рентабилност, ликвидност, сигурност.

Обект на кредитиране на дребния и среден бизнес е всеки проект с доказана ефективност и своевременна възвращаемост на кредитните ресурси. Кредитната политика има за задача да подпомогне ръководството на банката и неговите служители в предоставянето на добри кредити.

Всяка банка има правила за отпускане на кредити и те се променят в зависимост от икономическата ситуация. Те са гъвкави и могат да действат в различни условия.

При изработването на своята кредитна политика банката изхожда от редица предпоставки, фактори и ограничения.

Например при по-голям собствен капитал банката може да извършва по-рисковани операции, което ще носи по-големи доходи. Ако се гони по-висока печалба, кредитната политика ще е по-агресивна и банката ще насочва ресурсите си към по-доходни, но по-рисковани кредитни операции.

При своята дейност банките се съобразяват и с кредитно-паричната и фиксалната политика на държавата и с цялостното състояние на икономиката.

Централната банка обективно трябва да регулира операциите на паричния пазар, с цел да въздейства върху обема на паричната маса и кредитните ресурси. Чрез ограничаване обема на кредита и повишаване на неговата цена Централната банка може да ограничи търсенето на кредити, което ще намали възможностите на предприятията да разширяват производството и инвестициите си.

Увеличаването на основния лихвен процент прави цената на кредита по-висока и по този начин принуждава фирмите, които се нуждаят от кредитен ресурс да ограничават производството си и да го развиват екстензивно. Намаляването на основният лихвен процент увеличава кредитните възможности на търговските банки, които могат да предоставят по-голям обем и по-евтини кредити на фирмите. Банковата политика е насочена към създаването на финансов сектор, опериращ на базата на пазара и финансовата конкуренция. Огромна е ролята на банките в противодействие на инфлационните процеси, които се засилват в резултат на либерализирането на цените. Насочването на финансовите ресурси към по-ефективно използване, както и рационалното използване на икономически лостове, като кредит, лихва, инвестиционна политика и други ще помогне за увеличаване ефективността на производството и ще засили интересите на фирмите при изпълнение на стопанската им дейност.

При изграждане на кредитната политика на банките се изхожда от изисквания за ликвидност, очакваната доходност, рисковете, размера и диверсификацията на кредитния портфейл и други. Стремежът на банките е така да оптимизират и диверсифицират своя кредитен портфейл, че да осигурят добра печалба и едновременно с това нужната ликвидност. Всяка банка решава този проблем по своему, като поема повече или по-малко рискове и се съобразява с характера, депозитите, търсенето на кредит квалификацията на специалистите си и т.н. Тук се уточняват също какво обезпечение трябва да иска банката и кое обезпечение е приемливо, както и равнището на кредитоспособност, удоволетворяващо банката. Определят се условията за погасяване на кредитите - срок, лихвен процент, възможност за удължаване срока на заемите и други. Често банките са изправени пред искания за по-големи заеми, отколкото те имат възможност да отпуснат. При наличието на такива случаи банката може или да откаже искания кредит, отпускайки го само до разрешения и лимит или което е много типично да се обърне към друга банка или група банки, с които да образува консорциум за удоволетворяване на кредитната заявка до пълната и сума, като отделните банки участват със свои дялове в общата кредитна линия. Кредитната политика трябва да се провежда гъвкаво, според конкретните условия, състоянието на конюктурата и т.н.

С кредитната политика е свързана организацията на решенията за отпускане на кредити. Тази организация зависи от големината на банката, от размера на кредитния портфейл, от вида, големината и срочността на искания кредит, от квалификацията и нивото на компетентност на банковите специалисти и други.


3.Субекти на кредитиране на средния и дребния бизнес


Субекти на кредитиране на средния и дребен бизнес в България, от страна на банковите институции, са микро-предприятия, малки предприятия и средни предприятия.

Съгласно Закона за малките и средни предприятия, такива са:

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) (1) Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
(2) От предприятията по ал. 1 малки предприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
(3) От предприятията по ал. 1 микропредприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2004 г., в сила от 25.08.2004 г., нов - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) (1) При изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали е предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.

-Независимо предприятие е всяко предприятие, което не е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 и не е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.

- Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие.

- Свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения:

1. Едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие;

2. Едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие;

3. Едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт;

4. Предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове. Не подлежат на кредитиране предприятия, които са:

- обявени или в процедура по обявяване в несъстоятелност или ликвидация, или са поставени под запрещение;

  • с неизяснен правен статут;

  • с недобра обезпеченост на искания кредит;

  • с недоказано участие с произход от собствени средства, в размер най-малко 30% от стойността на инвестицията;

- новорегистрирани субекти и такива, които нямат финансова и бизнес история.

Не се кредитират дейнсти забранени от закона, както и други такива свързани с:

  • провеждане на хазартни игри;

  • покупко-продажба на валута;

  • екологично несъобразени проекти;

  • инвестиции в ценни книжа, дялове и акции;

  • покупка на недвижими имоти, с цел препродажба.


4.Лихва – цена на кредита


Кредитът и лихвата са взаимно свързани икономически категории. Кредитът е форма на движение на временно свободните парични средства, а лихвата е цената на кредита. Винаги, когато става дума за кредитна сделка първото, основното, към което се насочват участниците в тази сделка е лихвения процент. Предоставянето на пари на заем е своеобразна форма на влагане на пари и напълно естествено е собственикът на тези пари да се интересува от рентабилността на своето вложение. Лихвата е възнаграждение или доход, който кредиторът получава от длъжника за ползването на временно предоставения паричен капитал. Лихвата е специфична цена на специфична стока заемен капитал и се обуславя от търсенето и предлагането му. Тя е един от важните макро-икономически параметри и регулатори на икономиката. Лихвените проценти се формират под влиянието главно на пазарната конюнктура. Върху тяхното равнище оказват влияние и редица фактори: срок на кредита, степен на риска, големина на кредита, степен на ликвидност, финансово-икономическата политика на държавата.

В зависимост от различни критерии се формират различни видове лихви:

1.Според фиксираните граници от закона лихвата бива: законова и договорна.

2.Според начина на изчисляване и плащане:

a) проста – изчислява се върху вложен или зает капитал, който остава постоянен през целия период на ползването му. За всеки лихвен период начислената лихва не се прибавя (натрупва) към основната сума, т.е. не се начислява лихва върху лихвата. Изчислява се: FV = PV* (1 + i*n)

б) сложна – начислената лихва през всеки период се прибавя към основната сума, така че през следващите периоди върху нея също се начислява лихва, т.е. лихвата се капитализира (начислява се лихва върху лихвата). Бъдещата стойност при сложното олихвяване нараства в много по-голяма степен, отколкото при простото олихвяване. Базата за начисляване на сложната лихва не остава постоянна. Тя нараства с всеки лихвен период: FV = PV* (1 + i)n

3.В зависимост от момента на начисляване и изплащане на лихвата:

а) декурсивна – изплаща се след реалното получаване и ползване на заема. Начислява се и се плаща в края на всеки период: Cn = Co* (1 + r)

б) антиципативна – изплаща се преди реалното получаване и ползване на заема. Начислява се и се удържа от заеманата сума, т.е. в началото на лихвения период. Поради това при еднакъв лихвен процент по заемите, антицепативното олихвяване практически се извършва при реално по-висок лихвен процент, отколкото е официално обявения. В сравнение с декурсивното олихвявяне, антицепативното води до заплащане на по-голяма сума като лихва.

4. Според характера на лихва по кредитите

а). заемна лихва – лихвата, която кредиторите (най-често банките) събират по отделните видове заеми, отпуснати на техни клиенти. Лихвеният процент в условията на пазарната икономика се договаря между кредитора и заемоискателя във всеки конкретен случай.

б) влогова или депозитна лихва – лихвата, която влоговите и депозитните институти плащат на своите клиенти за привлечените и съхраняваните при тях пари и капитали

Видове лихвени проценти:

в) сконтов процент – отбивът, който се прави от номиналната стойност на една полица при нейното сконтиране или продажба (обикновено в банката), преди да е настъпил нейния падеж. Сконтото (дисконтът) може да се определи чрез формулата:

Ck = N* r* t Ck – размер на сконтото

360*100 N – стойност на търговската полица

r – паз. лихв. % по заемите за текущи нужди

t – дните от момента на сконтиране на полицата до падежа на кредитния документ

г) основен процент – прилага се от ЦБ при кредитирането на ТБ. Той е един от инструментите за провеждане на кредитната политика. Според практиката у нас се изчислява всяка седмица въз основа на постигната средногодишна доходност от аукционите на тримесечни ДЦК.

Всяка банка определя, фиксира или дава права за промени в лихви по кредити на база разходите за паричен ресурс, административно-управленските разходи, разходите за покритие на минималния риск по кредитите, фиксираната надбавка, надбавка по договореност.

Лихвената политика е част от финансовата политика на банките. Тя се регулира от Централната банка. Основният инструмент на лихвената политика е лихвеният процент. Чрез основния лихвен процент Централната банка провежда рестриктивна или експанзивна политика.

Напоследък, в условията на криза, БНБ свали лихвата до рекордните 0,61% към ноември 2009г. Справката на банката показва, че за година лихвата е паднала 8,4 пъти.


Ето нагледно тенденцията за 2009г.


1. Януари - 5.17%

2. Февруари - 3.92%

3. Март - 3.49%

4. Април - 3.53%

5. Май - 2.27%

6. Юни - 2.35%

7. Юли - 2.24%

8. Август - 1.71%

9. Септември - 1.57%

10. Октомври - 1.46%

11. Ноември - 0.61%

Заключение:

Основната бариера пред иновациите е липсата на финансови средства. Предприятията са декапитализирани, липсват вътрешни източници за финансиране на иновационни проекти, а достъпът до кредити е силно затруднен, особено за новите и нововъзникващите фирми. Изискванията на повечето банки са за 2 - 3-годишна счетоводна история и за декларирана печалба. Изискват се и високи обезпечения по кредитите. В тези условия многократно нараства ролята на рисковия капитал като финансов посредник между традиционните източници на финансиране и новите стопански инициативи.

Финансирането на инвестициите и иновациите в организациите в България се извършва от следните източници: собствени източници; средства от държавния бюджет за специализирани национални фондове (Национален иновационен фонд, Фонд "Научни изследвания"), т.е. за проектно финансиране, бюджетна субсидия, банкови кредити, фондове за рисков капитал, фондове и програми на ЕС, партньорско финансиране, лизинг и др.

Банковото кредитиране е на второ място по значимост като източник за финансиране на иновационни проекти.

Източници:

www.mee.government.bg

www.investor.bg

www.bnb.bg

www.dnevnik.bg

www.wikipedia.org


1   2   3

Свързани:

София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФакултет "икономика на инфраструктурата"

София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФакултет „Икономика на инфраструктурата
Съществуват различни становища за границите (начало -край) и съдържанието (структурата) на иновационния процес. Най-често за начало...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconМинно-геоложки университет "Св. Иван рилски", София миннотехнологичен факултет Катедра „икономика и управление"
Научна специалност «Икономика и управление по отрасли» (Икономика и управление на минно-обогатителните предприятия)
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconРецензи я
Икономика и управление на отраслите” / балнео, спа и уелнес туризъм/, обявен от Стопански факултет на Софийски университет” Св. Климент...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconУниверситет за национално и световно стопанство Факултет "Международна икономика и политика"
Възпроизводствени тенденции в световната икономика в края на XX и началото на XXI век
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconCurriculum vitae на доц., д-р Младен Димитров Тонев Име, презиме, фамилия
...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconПловдивски университет "паисий хилендарски" юридически факултет конспект по Общинска инфраструктура Преподавател
Интегрирано изграждане и функциониране на инфраструктурата. Управление на инфраструктурната база
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФилологически факултет
В направлението езици, литература и култура във Филологическия факултет се извършва смяна на научната парадигма и осъзнаване на стратегическата...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconЮридически факултет
Роден в гр. София. Завършва су „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет, спец. Право (1992). Ре­довна докторантура в същия факултет...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconРецензи я
Йорданка Стаменкова Ангелова, участник в конкурс за научното звание "доцент" по научна специалност 05. 02. 18 "Икономика и управление...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом