София Факултет "Икономика на инфраструктурата"




ИмеСофия Факултет "Икономика на инфраструктурата"
страница2/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.55 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.e-dnrs.org/wp-content/uploads/2011/03/Inovacii.doc
1   2   3
ГЛАВА ВТОРА.

ЕТАПИ НА БАНКОВО КРЕДИТИРАНЕ НА СРЕДНИЯ И ДРЕБЕН БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ


  1. 1. ПРОУЧВАТЕЛЕН ЕТАП

1.1. ИСКАНЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА БАНКОВ КРЕДИТ



Предоставянето от страна на търговските банки на кредити на фирми и другите стопански единици поставя пред кредитните институции редица проблеми и най-вече точното преценяване на надеждността на кредитополучателите, перспективността на развиваната стопанска дейност, гаранциите, които клиентът представя срешу искания кредит.

За да бъде отпуснат кредит банките изискват от своите клиенти няколко задължителни документа. Те се представят с цел да се покаже моментното състояние на фирмата-кредитоискател, неговия статут и положение в пазарната конюнктура, необходимостта от ползване на привлечени средства, както и възможността за връщане на кредита в определен срок и със съответните лихви. Необходимите документи, които кредитоискателят е длъжен да представи пред кредитните специалисти на банката са:

-Искане за предоставяне на кредит;

-Документи за удостоверяване на правния статут на фирмата;

-Отчети за финансовото й състояние (ОПР, Баланс, ОПП);

-Бизнес план за кредит до 75 хил. лв.

-Бизнес план;

-Прогнозни парични потоци;

-Декларация за открити банкови сметки, ползвани кредити и други задължения;

-Декларация за свързани лица;

-Декларация за гражданско и имуществено състояние;

-Декларация за наличие или липса на публични задължения по реда на ДОПК.

Стандартната процедура по отпускане на кредит за стопански цели обичайно започва с провеждане на първоначален разговор с кредитоискателя, имащ за цел да даде най-обща информация за фирмата. Следва представянето на писмено искане от страна на кандидата до избраната от него институция. Искането за кредит обикновено има за цел осигуряването на средства за финансиране на проект от дадена стопанска дейност или инвестиция. От своя страна, за да се отпуснат исканите средства, финансовата институция трябва да бъде убедена, че нуждата от тези средства е легитимна и целесъобразна и че те ще бъдат използвани рационално, така, че да е възможно погасяването на поетото кредитно задължение в уговорените срокове. За институциите това е изключително важно, защото по този начин те оценяват размера на кредитния риск, който поемат със сключването на сделката. Това от своя страна рефлектира както върху характера на решението им за отпускането на кредита, така и върху неговите условия. Влиянието на този фактор е обусловено от факта, че размерът на поемания риск има пряко отношение едновременно върху целесъобразността на кредитната сделка въобще и върху възвращаемостта на ангажирания в нея кредитен ресурс. Ето защо банките изискват в комплекта на документите, които придружават искането, да се съдържат определени данни и факти. Преди всичко е необходимо информацията, която дават тези данни и факти, да дава възможност за преценка едновременно на легитимността и кредитоспособността на кандидата.


1.2. ИКОНОМИЧЕСКА ОБОСНОВКА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА

КРЕДИТА


Същността на финансово-икономическата обстановка е кредитоискателят да покаже основанието за искания кредит, както и да докаже неговата възвръщаемост, резултат от дейността на фирмата.

За тази обосновка кредитните институции най-често предлагат готов формуляр с въпроси, на които кандидатите трябва да отговарят в свободна форма. Той започва с въпроси, отговорите на които дават информация за кредитоискателя. Посочва се коя е фирмата, от кога съществува и работи, какъв е предметът на нейната дейност. Уточнява се размерът на регистрирания и внесен капитал, кои лица представляват фирмата – имена, длъжности, професионална подготовка и опит, биографични данни, дялово участие на съдружниците, каква е организацията на работа, справка за текучеството на персонала и управлението на дружеството през последните 3 години.

Освен резултатите от проверка на легитимността и общата кредитоспособност на кандидата за кредит важна предпоставка за неговото отпускане е и мотивацията на инвестиционния проект, който ще се финансира със заетите средства. Независимо от формата, под която ще бъдат представени мотивите за неговото осъществяване и цели – под формата на цялостен бизнес - план или под формата на отделни финансови и прогнозни справки, те имат за задача преди всичко да обосноват неговата икономическа ефективност. Напоследък като фактор при взимането на кредитното решение, обаче наред с икономическата ефективност на проектите все по-често се намесват и обстоятелствата, свързани с тяхната екологична целесъобразност и със социалните последици от тяхното реализиране.

Основните данни и справки, с които се мотивира искания кредит и се обосновава рентабилността на проекта пред кредитната институция съдържат:

-изходна информация, с която се изясняват целите и обхватът на проекта. Посочва се какви производствени мощности ще бъдат създадени, какъв е създаваният от тях продукт и в какво количество. Дава се техническа и технологична информация за фирмата и ролята на проекта за създаване, разширяване или рационализиране на дейността й. Посочват се и данни за териториалното разположение на обекта, инфраструктурната изграденост на средата – комуникации, трудови ресурси, екологични изисквания, местна политика и други.

-маркетингова информация, с която се дава оценка на пазара на стоките (услугите), които ще се произвеждат с новоизградените производствени мощности. Уточняват се обемът на пазара, съществуващото търсене и предлагане на продукта, който ще се произвежда, прогнозната му реализация, неговата прогнозна пазарна цена и други.

-финансов анализ, данните от който имат за цел да обосноват икономическата целесъобразност на проекта, т.е. неговата икономическа ефективност. Съществуващите съвременни стандартизирани методи за оценка на инвестиционните проекти преценяват тяхната ефективност чрез специфични съотношения или коефициенти, изчислени на база съпоставката на данните за средствата, вложени в проекта, с тези очаквани като резултат от него за времето на експоатационния му живот. Поради това данните и информацията, която се съдържа във финансовия раздел на бизнес-плана или съответните справки, следва да дават възможност да се определи общата сума на средствата, необходими за осъществяването и експоатацията на проекта, в това число собствени и на кредит, и на тези, получени като резултат от осъществяването му. Прилага се бюджет на проекта – приходи, разходи, баланс.


2.3. ПРОЦЕДУРИ ПО ПРОУЧВАНЕ НА

КРЕДИТОИСКАТЕЛЯ


Банките преди разрешаването на кредити трябва задължително да разполагат със следната информация за кредитоискателите: точния адрес на фирмата; датата на регистряция във фирменото отделение на съда. Това е първо и основно изискване, което всяка банка трябва да спазва, за да се предпази от неудобното положение да има взаимоотношения с несъществуващи фирми, т.е. с фирми-фантоми. Задължение на банката и на нейните компетентни органи е да проверява по подходящ начин легитимността на своите клиенти.

Предотвратяването на случаите, при които даденият кредит да се окаже несъбираем, налага още в началната фаза на установяване на контакта между банката и кредитоискателя да се извърши проверка относно вида, характера и обхвата на упражняваната дейност. Не по-малко важно е да се проучи доколко тази фирма е коректна със своите контрагенти, какви са взаимоотношенията и с други банки и с данъчните власти, доколко е перспективна и т.н. Задължително изискване, което трябва да спази банката, е да направи оценка на бизнес средата, в която развива своята дейност лицето, желаещо да получи кредит. Важно е не само да се знае отрасъла, към който принадлежи фирмата-кредитоискател, но така също е необходимо да се направи сравнение на постигнатите от тази фирма финансово-икономически показатели и отклонението им от средните за отрасъла стойностни величини.

Тези на пръв поглед травивиални неща могат да се окажат впоследствие твърде съществени за банката, от гледна точка на възвращаемостта на предоставените кредити.

Кредитните специалисти анализират действителното имуществено и финансово състояние на кредитоискателя и влиянието на социалната и пазарна среда.

Кредитният екип извършва следните процедури по проучването на кредитоискателя:

-провежда разговори с кредитоискателя за запознаване с необходимостта от услугата и за преценка на мениджърските му качества;

-проучва дали кредитоискателя и икономически свързаните с него лица са длъжници на банката, респективно носители на съмнителни и несъбираеми вземания;

-проучва дали клиента и икономически свързаните лица са длъжници или носители на съмнителни и несъбираеми вземания към някои други банки и дали са в списъка на некоректните партньори;

-ако кредитоискателя е в списъка на некоректните партньори, се преустановява проучването и се уведомява същия със специален документ за отказ;

-ако се установят неверни или некоректни данни в молбата на кредитоискателя, също се пристъпва към отказване на предоставянето на кредит. Клиентът се включва в списъка на некоректните партньори, с които банката не трябва да има взаимоотношения;

-проучват се предоставените документи за уверяване на коректност на клиента, със съдействието на експерти или други банкови звена, както и чрез информиране от контрагенти на кредитоискателя;

-извършва се анализ на кредитоспособността на клиента, въз основа на предоставените от него данни и направените проучвания. Този анализ е най-важният елемент по проучването на кредитоискателя и в зависимост от получените резултати се определя дали да бъде отпуснат кредит, затова е разгледан подробно в отделна точка;

-изготвя се доклад със заключение за предоставяне или отказ на кредита, не по-късно от 15 дни от входящата дата на молбата и паспорта на кредита;

-доклада се адресира до съответното ниво на компетентност с оформен разрешителен талон.

На база проведените проучвания кредитните специалисти и кредитоискателя съставят констативен протокол. Въз основа на данните от съставените отчети кредитните специалисти обосновават финансовото състояние, стабилността и способността на клиента да издължи искания кредит с постъпленията от дейността си. Целите, които банката преследва са доказване на икономическа целесъобразност и обоснованост на кредита и гарантиране на неговата възвращаемост.

След получаване на преписка с резрешителния талон за съгласуване или отказ на кредита се извършва проверка на документацията относно:

-оформяне на разрешителния талон;

-оформяне на паспорта на кредита;

-наличие на необходимите доклади според нивото на разрешение;

-оформяне на договорите за кредит;

-оформяне на договорите за залог и приложенията към тях;

- спазени ли са изискванията за приемане на част от

оценката на обезпеченията съгласно правилата за минимизиране на риска;

-съдържанието на нотариалните актове на договор за ипотека на имуществото;

-оформяне на документите, с които се блокират парични средства, служещи за обезпечение;

-платежни документи за платени такси и комисионни по кредита;

- наличието на молба за кредит.

При установяване на неизправности при прегледа на документацията се изисква корекция на грешките, в противен случай не се дава ход на изпълнение на кредитните условия.

След извършване на проверката, се създава досие на кредита, като заедно с това се откриват сметките за обслужване на кредита и се превеждат необходимите парични средства по разплащателната или специалната сметка на клиента.


1.4. ФИАНСОВ АНАЛИЗ НА КРЕДИТОСПОСОБ-

НОСТТА


След като банката установи по безспорен начин, че кредитополучателят е фирма, чиито бизнес не буди съмнение и документалната и фактологична проверка доказва, че има данни да й се гласува доверие, изразено в разрешаването на искания кредит, необходимо условие, което на този етап трябва да се спази, е да се извърши задълбочен анализ на предоставената от фирмата икономическа обосновка. Целта на тази обосновка е да се постигне поставената икономическа цел и до колко вярно са посочени другите фактори, от които зависи срочното нормално протичане и завършване на кръгооборота на индивидуалния капитал на фирмата. Съществен пропуск ще бъде, ако банката се предовери на представената от кредитоискателя икономическа обосновка и не извърши свои проучвания. Не е тайна, че в желанието си фирмите на всяка цена да си осигурят необходимите им допълнителни парични средства, често в предвижданията си за обема на оборота, размери на разходите и очакваната печалба неколкократно завишават или занижават съответните показатели. Така се добива впечатление, че фирмата е високодоходна и няма да има проблеми с погасяването на кредита. Практическият опит на много банки обаче разкрива, че тази опасност не е фиктивна, а реално съществува и основание за този извод дава фактът, че предоставените на базата на блестящо изготвени икономически обосновки кредити впоследствие се оказват невъзвращаеми и разбира се, за тяхното събиране са нужни крайни способи.

Оценката на бизнес риска на фирмата, която иска кредит, обхваща условията, при които фирмата ще работи (предмет на дейност, наличие на контрагенти, качество на управленския състав, известност на фирмата сред лицата, развиващи подобна дейност, връзката на фирмата с кредитните институти и др.).

Финансово-икиномическият анализ, който банките задължително трябва да осъществяват още на етапа “искане на кредит”, е дейност, която изисква висока професионална подготовка на банковите специалисти. Установяването на действителната кредитоспособност на клиентите на банките е отправната точка, предопределяща и степента на възвращаемост на кредитите и на едно от основните пера на доходи на банките – изплащане на дължимите лихви по предоставените кредити. Анализът на финансово-икономическото състояние на фирмите-кредитоискатели е задължение не само на банките, но и на самите фирми, тъй като от точната и реална оценка на финансовото им състояние зависи в последна сметка и тяхното бъдещо съществуване. Прекалено оптимистичните прогнози за очакваните парични потоци, които биха се получили, ако се ползват кредитни средства, може да се окажат причина за реализирането на значителни загуби. Недооценяването на пазарните условия и най-вече високите разходи, свързани с инвестициите, са фактори, които винаги трябва да стоят на преден план, когато се взема решение за привличане на чужди средства (в случая на банкови кредити).

Решението на банката за удовлетворяване на искането за кредит и предоставянето му се свежда до задълбочен финансов анализ.

Основа за установяване кредитоспособността на стопанските организации са данните от тяхната счетоводна отчетност. За целта или банките изискват необходимите материали от отчетността на предприятията, или, когато се касае до изясняване на някои подробности, проверката се извършва на място в предприятието, като се провеждат консултации с отговорните лица. Най-често употребяваното средство за определяне кредитоспособността на фирмата и контролиране използването на отпуснатите кредити е годишния счетоводен отчет. Той включва: счетоводния баланс, отчета за приходи и разходи, отчета за паричния поток, отчета за собствения капитал и приложения (за дълготрайните активи; капиталите и резервите; вземанията; задълженията и обезпечените заеми; притежаваните ценни книжа; лихвите; извънредните приходи и разходи; разпределението на печалбата и покриване на загубата; участия в капитала на други предприятия; правила и методи за оценка на амортизацията на активите и пасивите) както и допълнителна информация, която при необходимост се набира от счетоводните регистри на предприятието.

Хоризонталният анализ като средство на анализа изследва промените от година в година на параметрите на фирмата като определя техните тенденции. Сравнението им за период от няколко години определя темпа на очерталата се тенденция. При наличие на информация за няколко периода може да се подходи по два начина:

-да се приеме един от изследваните периоди за базов, спрямо който да се извърши сравнението

-да се изследва тенденцията за всяка следваща година, като предходната служи за базова. Образуваните по този начин динамични редове имат по-голяма информационна носимост и не натрупват влиянието на макроикономическите фактори (инфлация) в получените резултати. Промените се изчисляват като абсолютна сума и като процент спрямо базистния период.

Вертикалният анализ изследва относителното тегло на отделните елементи от баланса или отчета за приходите и разходите към групата еднородни елементи, групата елементи към съответния раздел на баланса, раздела към съответната страна на баланса (актив, пасив) или отчета (приходна или разходна част). Например: съотношението в процент машини и съоражения към групата на ДМА, групата към раздела ДМА и т.н. Вертикалният анализ характеризира вътрешната структура на баланса, като проследява разпределението на източниците на стопански средства - капитал: собствен и привлечен (заеми, задължения, финансирания), както и разпределението на стопанските средства (активи), с които предприятието оперира и в които е инвестиран капитала. Вертикалният анализ е полезен при анализиране на отчета за приходите и разходите (отчета за печалбата според стандарта на страните от ЕО) особено в организиран вид. Добива се възможност за изчисляване на процента на брутната печалба - маржа (разлика между приходи и разходи от дейността), делът на съответните разходи към общите разходи, съпоставянето им с предходният период за определяне тенденциите им за промяна .

Специализирани анализи са анализите на паричния поток, промените във финансовото състояние, колебанията във финансовия резултат. Възможно е на база резултатите от анализа на даден период да се разработят прогнози за бъдещо развитие.

Съотносителния анализ определя относителните показатели (финансови съотношения) въз основа на ГСО. Те се тълкуват само чрез сравняване на: съотношение на минал период на същото предприятие, предварително определен стандарт, съотношение с други фирми със сходна дейност. Анализират се финансовите отчети, предоставяни от фирмите. Анализът спомага за придобиване на по-ясна представа за финансово-икономическото състояние на кредитоискателя.


Анализ на активите

-Дълготрайните активи по принцип не могат да бъдат третирани като източници за връщане на кредита, но при средносрочни и дългосрочни кредити могат да се използват като обезпечение по заема. Особено важно е дали оборудването е ново, в какво състояние се поддържа, начислява ли му се амортизация, застраховано ли е. Интерес представлява факта дали фирмата е акционер (съдружник) в други фирми - зад притежаваните акции също стоят активи. Акциите са толкова по-ценни, колкото по-добре се котират на борсата. Полезна е информацията дали фирмата има патентни и други вещни права, извършва ли изследователска работа и дали всичко това може да се използва по някакъв начин от банката при необходимост.

-Краткотрайните активи – пари в наличност, дебиторски вземания, материални запаси. Важно е да се знаят длъжниците на фирмата и тяхното финансово състояние, да се види дали са събираеми вземанията от тях. Оценка се прави и на стоково-материалния запас - неговата възраст, остарява ли бързо, застраховани ли са, какви са разходите по съхранението им, стабилни ли са цените им, ликвидни ли са. Суровините могат да се реализират много по-бързо и лесно от готовата продукция. Ако фирмата притежава полици, дали са получени при действителна продажба на кредит, а не са фиктивни, дали са ликвидни - подлежат ли на сконтиране и продажба.


Анализ на пасивите


Пасиви - кредиторска задлъжнялост, собствен капитал, резерви. Уточняват се сумите и сроковете на всички задължения за плащане на фирмата към трети лица, включително дългосрочни и как те се обслужват – на периодични вноски или на веднъж. Дбре е да се направи опит да се останови дали фирмата има скрити или не отчетени задължения, срещу които могат да бъдат предявени претенции от трети кредитори. Такива задължения могат да бъдат под формата на аванси, на заеми, на гаранции на чужди дългове и т.н. Ако се открият такива задължения, трябва да се прецени риска за влошаване на кредитоспособността на фирмата. Обемът, структурата и разпределението на дълговете на фирмата е от значение за ранга на кредитора. Не са в полза на фирмата и личните дългове на ръководителите и сътрудниците в нея.

При анализа на баланса трябва, преди всичко, да се установи дали общият капитал е разпределен правилно в съответствие с целите на предприятието, дали средствата за капиталовложения и оборотните средтва, общо и по отделни дейности в активната страна на баланса, както и източниците на средства в пасивната страна, по вид и размер са в хармонично съответствие едни на други. Оценката на баланса се допълва много ефективно от анализа на сметка “Печалби и загуби”. Този анализ може да осветли успешно работата на фирмата, особено като се използват данните по тази сметка за няколко периода. От сметката могат да се извадят заключения за абсолютните и относителните постъпления и разходи, а също за развитието на производството, оборота и приходите. Кредитиращата банка следва да изисква сметка “Печалби и загуби” да й се представи в разчленен вид, за да е възможно наблюдението на отделните типични за фирмата постъпления и разходи, както и структурата на печалбата в отделни звена. Данните от сметка Пчалби и загуби” изразяват по-добре състоянието на фирмата, когато се съпоставят с други финансови показатели.

Показателите на рентабилност на фирмата са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на капитала и на реалните активи. Коефициентите за рентабилност са положителни величини, когато финансовия резултат е печалба, и показват степента на възвращаемост на капитала на предприятието. Те са отрицателни величини, когато финансовия резултат е загуба и показват степента на декапитализация на предприятието. Колкото е по-висока рентабилността на фирмата, толкова по-ефективно е управлението, както е и по-печеливш е бизнесът й. Спадат на рентабилността е индикатор за сериозни проблеми във фирмата. Най-вероятно е това да се дължи на някой от следните фактори: загуби и дребни кражби на стоки, породени от небрежен стоков контрол, злоупотреби или незаконно присвояване на пари реализирани при продажбите, увеличаване на разходите, което не се компенсира от увеличение на цените, спад на продажбите, поради промяна в условията на търсенето, допуснати грешки при инвентаризации.


Коефициент за рентабилност на приходи от продажби =

финансов резултат/ нетен размер на приходи от продажби

Коефициент за рентабилност на собствения капитал =

финансов резултат/собствен капитал

Коефициент за рентабилност на пасивите =

финансов резултат/пасиви

Коефициент за капитализация на активите =

финансов резултат/ сума на реалните активи

Показателите за ефективност са количествени характиристики на съотношението между приходите и разходите. Тези показатели могат да се изчислят по данни от ОПР.

Коефициент за ефективност на разходите =

приходи/разходи

Коефициент за ефективност на приходите =

разходи/приходи


Показателите за финансова автономност (платежоспособност) са количествени характиристики на степента на финансова независимост на фирмата от кредиторите.


Коефициент за финансова автономност =

собствен капитал/пасиви

Коефициент на задлъжнялост = пасиви/собствен капитал

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Краткотрайните активи на фирмата могат да се третират като бързоликвидни и бавноликвидни от гледна точка на скоростта, с която могат да се реализират и да се превърнат в парична форма.

Коефициент за обща ликвидност =

краткотрайни активи/ краткосрочни задължения


При използавено на коефициента за обща ликвидност не може точно да се анализира ликвидността на фирмата, защото едновременно с бързоликвидните активи се включват и тези характеризиращи се с по-ниска скорост на обръщение.

Коефициент за бърза ликвидност =

(краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства)/краткосрочни задължения

Степента на бързата ликвидност на фирмата се характеризира чрез частта на КА с по-бърза обращаемост.Счита се,че бързата ликвидност следва да се изменя в границите между 0,6 и 0,8 степени.В тези случаи възможността от ликвидна криза намалява. В същото време значително намалява възможността от задължане на парични средства в по-голям размер от необходимия. По този начин се намалява финансовото напрежение,относно погасяване на краткосрочните задължения и степента на риск,свързан с управлението на парични средства.Наличните парични средства са непродуктивен актив, те трябва да поддържат финасово-стопанската дейност на фирмата. Във фирмата не бива да се съхраняват излишни парични средства.

Коефициент за незабавна ликвидност =

(краткосрочни инвестиции + парични средства)/такущи задължения

Много важно е ликвидността да се установи не само към конкретния момент, но и за целия период на издължаване на ползвания кредит. Така се добива обща представа, през кой бъдещ период фирмата ще има недостиг от ликвидни средства и през кой излишък. Попълва се таблица, като по този начин се планират приходите и разходите считано от датата на предоставяне на искания кредит.

Показателите за обращаемост на краткотрайните материални активи са количествени характеристики на ефективността от използването на КМА. Колкото по-кратко е времетраенето на един оборот,толкова по-значителна ще бъде ефективността от тяхното използване. Колкото по-малко средства са ангажирани в КМА,толкова по-добра ще бъде ликвидността.Укорената обращаемост на КМА е един от факторите за подобряване финансовото състояние на фирмата.Тя може да бъде свързана с намаляване на разходите по съхраняването на част от тези активи. Ускорението би дало възможност за своевременно изплащане на възникващи задължения.


Времетраене на един оборот в дни =

(средна наличност на КМАx360)/нетен размер на приходи от продажби


Брой на оборотите =

нетен размер на приходи от продажби/средна наличност на КМА


Заетост на КМА =

средна наличност на КМА/нетен размер на приходите от продажби


Показателите за вземанията и за погасяване на задълженията са количествена характеристика на продължителността на уреждане на разчетите на фирмата.


Период на събиране на вземанията от клиенти =

(средна наличност на вземания от клиенти по тяхната отчетна стойност х 360)/нетен размер на приходи от продажби

Период на погасяване на задълженията към доставчици =

(средна наличност на задълженията към доставчици х 360)/сума на доставките


Показателите за структура са количествени характеристики на относителните величини на актива и пасива; приходите и разходите.

Показател за печалба от инвестирания капитал

R.o.i = реализирана печалба x обем на продажбите

обем на продажбите инвестиран капитал


Двете части от дясната страна на равенството показват каква печалба се реализира от инвестирания капитал. Колкото е по-голямо частното във формулата, толкова по-благоприятно е развитието на фирмата.

Всички тези изчисления са показателни, когато се сравняват с минали периоди или със сродни стопански организации, предприятия и производствени звена.

Получените резултати от отделните показатели се обобщават в табличен вид, като за целите на анализа съответната финансова институция се ръководи от анализирането на следните тенденции: тенденции за подобряване спрямо предходния период и тенденции за влошаване спрямо предходния период.

Изчисляването на отделните показатели, относно ефективността на фирмената дейност трябва да се извършва в три направления (периода):

-За минал период (отчетна година)

-За текущ период (година, в която се иска банков кредит)

-За прогнозен период (срока му се определя от времето на ползване заемните средства, и взависимост от периода на връщането им)

Считам, че от съществено значение за институциите предоставящи в заем парични средства, е да анализират и промените в цената на заемния капитал, във връзка с темповете на инфлация, което би предотвратило евентуална липса на печалба от сделката (т.е. загуба).

След направения анализ на фирмата, банката решава дали да отпусне кредит или не. При отказ процедурите приключват. Отказът може да бъде с мотивация или без мотивация.


1.5. ГАРАНТИРАНЕ ВЪЗВРАЩАЕМОСТТА НА КРЕДИТА


Друг съществен проблем, който трябва да решат банките при предоставянето на кредити, е да си осигурат връщането на дадените в заем парични средства чрез позходящо обезпечение от страна на фирмите-кредитополучатели.

Голямо значение за банката има гарантирането на обезпечеността на кредитите, което е основа за тяхната възвращаемост. Анализът на финансовото състояние на кредитоискателя ориентира банката в това отношение, но тя обикновено търси и по-надеждни гаранции за обезпечеността и възвращаемостта на кредита.

Отпуснатите банкови кредити се гарантират чрез обезпечения. Те биват:

-лични, от други лица, които са поръчител или гарант за задължението на кредитополучателя към банката;

-реални, от самия кредитополучател, чрез залог, ипотека, цесия.

Кредитите се обезпечават чрез поръчителство, гаранция, преотстъпване на вземания и права, залог на движими вещи, ипотека на недвижими имоти.

Поръчителството е широко използвана форма за гарантиране обезпечеността на кредита. При него поръчителят отговаря за изпълнението на договора на кредитополучателя. Поръчителството може да бъде по договор или по менителница (авал). Поръчителството се оформя в писмена форма. Трябва да се уточни дали то се отнася само до главницата или вкючва и дължимите лихви, такси и други разходи на банката.

При гаранцията гаранта поема отговорност заедно с длъжника.Ако длъжникът се окаже в невъзможност да погаси задълженията си към кредитодателя това ще стори самият гарант. Обезпечеността и възвращаемостта на кредита може да бъде гарантиране не само от трети лица (гаранти и поръчители), но и от самия кредитополучател, чрез използване на други форми на гаранции.

Преостъпването на вземания и права от кредитополучателя на банката-кредитор се нарича цесия. Кредитодателя се нарича цесионер, а кредитополучателя или длъжника – цедент. Цесията може да бъде частична – по отношение на отделни вземания и права и глобална – за всички вземания и права. Тя бива още открита – цедентът се уведомява, че неговото задължение се прехвърля към цесионера и скрита – не е налице такова уведомяване, но цедентът е длъжен да прехвърли плащането на цесионера. Цесията се урежда с цесионен договор, който се сключва между цедента (кредитополучателя) и цесионера (банката-кредитодател).

Залогът е широко прилагана форма за гарантиране на обезпеченията. Кредитополучателя може да заложи пред банката движими вещи. При залог на движими вещи се прави оценка на пазарната цена от лицензиран оценител. Проверяват се документите за собственост. При залог на машини и съоръжения се прави оценка за срока им на годност, къде се намират, как се съхраняват. Само по изключение се прави залог на стоково-материални ценности. Заложените вещи се предоставят на съхранение или под наблюдение на кредитора. При неизпълнение на задълженията на кредитополучателя банката придобива право да се разпорежда със заложените вещи. Счита се, че този начин на обезпечение е по-малко надежден за банките поради голямата мобилност на заложените вещи. Кредитът, предоставен срещу залог на движими вещи е известен като ломбарден кредит.

Ипотеката е друга основна форма за гарантиране на обезпеченията. Кредитът се предоставя срещу ипотекиране на земи, жилища и други недвижими имоти. Важно значение за ипотечния кредит има факта, че се изключва възможността на собственика за продажба. Оценяването на имота се извършва от лицензирани оценители. Този начин на обезпечение се счита за най-сигурен, тъй като недвижимите вещи имат действителна реална стойност, особено в условията на инфлация. Опитът от досегашната дейност на търговските банки във връзка с предоставянето и осигуряването на възвращаемостта на кредити разкрива, че не във всички случаи ипотеката се явява най-добрият начин за гарантиране погасяването на дълга. Често се ипотекират имоти, които нямат пазарно търсене и след като срокът на издължаването на кредитите е изтекъл и се пристъпи към реализиране на клаузите по договора за кредитите, се установява, че:

-имотът е непродаваем, защото е собственост не само на длъжника по кредита, а и на други лица;

-пазарната цена на ипотекираното имущество е много по-ниска от цената, която е записана в договора за ипотека;

-особено нежелан за банките е случаят, когато ипотекирания имот не се продава и се обявява за тяхна собственост (те стават притежатели на активи, които не им носят доходи).

Обезпеченията се оценяват от правоспособни физически или юридически лица (оценители) , съгласувани с банката или от компетентни служители на банката, най-малко по два метода, приети в оценителската практика.

Приетите обезпечения се застраховат в полза на банката, като застраховката се подновява редовно до окончателното погасяване на кредита.

Приетите обезпечения, в зависимост от вида им, се преоценяват периодично.

Данните, които се изискват за обезпечението при приемането на искането за кредит и при допълнителните проверки, извършвани в хода на анализа на информацията и вземането на решение от кредитните институции след това, имат за цел да уверят кредитодателя, че предлаганото обезпечение е сигурно и че този, който го предлага, има неограничено право да се разпорежда с него. За целта за всяка ипотека или залог се правят справки в нотариата и в регистъра на особените залози. Засега това обикновено се извършва от кредитните институции, но все по-често ще се иска тези справки да се представят от кандидата за кредит.

Поради това, че много от проверките са свързани със заплащането на такси, някои банки вече изискват и заплащане на такса за предварителния анализ и оброботка на кредитното досие на кандидата.

Оценката на степента на възвращаемост на предоставените кредити е от изключително значение за банката-кредитор. При условие, че даден кредит не се погаси в договорения срок, банката е изправена пред реална опасност да изпадне в ликвидна криза. Особено това добре проличава, когато няма необходимото съответствие по размер и срок между привлечените средства и предоставените кредити.

Възвращаемостта на банковите кредити трябва да се оценява не само от към ликвидността на банката, но така също и от към възможността тези активи да носят на банката доходи. Невръщането в срок на кредита не само изправя банката пред затруднение, свързани с нормалното осъществянане на разплащателните операции, но това води и до натрупване на просрочени лихви, които се отчитат като приходи за бъдещи периоди и в много случаи техният размер неколкократно надвишава главницата.

При вземането на решения от страна на банката, относно предоставяне или не на кредит, важно условие, което трябва да бъде спазено е да не подхожда механично при оценката на степента на възвращаемост на кредита.Считам, че при някои дейности приоритетът трябва да се даде на бизнес оценката, на възможността фирмата-кредитополучател да гарантира доходи. Кредитът трябва да се обслужва редовно в резултат на нормалното протичане на стопанските процеси. Възвращаемостта трябва да се гарантира преди всичко от успешния бизнес.По този начин не само се постига желаната цел от банката и от фирмата – участничка в съответната финансова операция, но се създават предпоставки за нарастване богатството на националното стопанство, в т.ч. на лицата, вложили своите парични средства в банковата институция


1.6.ПОГАСИТЕЛЕН КРЕДИТЕН ПЛАН


Кандидатите за кредити трябва да имат предварителна нагласа, че преценката на кредитната институция относно целесъобразността и рационалното използавне на исканите средства може да не съвпадне с тяхната. За да се доближат позициите на двете страни и да стане възможна сделката, решаваща роля може на изиграе фактът дали кандидатът за кредит има конкретно виждане за издължаването на заемните средства. Това виждане се конкретизира, ако в комплекта документи, които той представя пред кредитната институция при кандидатстването за кредит, е включен и план за погасяване на задължението. Този план се нарича погасителен и е необходим и на самия кандидатстващ за кредит. Чрез него той може да си отговори ясно кога и колко ще следва да отдели от средствата, получени в резултат на финансираната с кредита дейност, за да може да погасява задълженията си. Това предполага кредитоискателят да е преценил рентабилността на финансираната със средствата стопанска дейност, целесъобразния срок на вземането и погасяването на заема, периодичността в погасяването на задълженията, размера на дължимите вноски и други подобни въпрови, неразривно свързани със скоростта на обращаемост на заетите средства. Кандидатът да е преценил, че вземането на кредит при дадените условия и приносът му за финансираната с него дейност е оправдано и целесъобразно. Съвместното обсъждане на предложения от кредитната институциа или разработен от кандидата погасителен план се достига до неговия окончателен вариант като част от кредитния договор.


1.7. ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ


Договорът за банков кредит може да се сключва само от банка, което го причислява към изключителните банкови сделки.

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ “с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока”.

Страни по договора за банков кредит са кредитодателят и кредитополучателя. Кредитодател може да бъде само банка. Заемател може да е всеки, но на практика най-често търговец или друго лице, което извършва спотанска дейност.

Договорът се смята за сключен от момента на постигане на съгласието. Той е консенсуален договор. За валидността на договора се изисква спазването на писмена форма. В него се съдържат всички условия и параметри на кредита. Договорът за банков кредит е двустранен. Той е винаги срочен, задължително е обезпечен.

Договорът за банков кредит съдържа следните реквизити:

- предмет и цел на договора, размер и срочност на кредита;

- условия на ползване на кредита;

- обезпечаване на кредита;

- задължения на кредитополучателя (погасителен план);

- задължение на банката-кредитодател;

- издължаване на кредита;

- санкции и отговорности;

- допълнителни клаузи.

Към договора за банков кредит задължително има допълнителен договор за обезпечение. За покриване на непредвидими щети обикновено задължителна клауза в договора за банков кредит е обезпечението да е застраховано по пълна стойност и застрахователната полица да е издадена в полза на банката (кредитора).

Чрез кредитният договор банката си осигурява правни основи и икономически гаранции за своето бъдещо вземане от кредитополучателя.


2. УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА КРЕДИТА


След сключването на договора за кредит и усвояването му следва етапа на управление и контрол. На този етап основно задължение за управлението и контрола на предоставения кредит има кредитният експерт и съответно на кредитният отдел на банката. Всички отпуснати кредити подлежат на регулярен контрол от страна на банката, което се договаря в условията на сключения договор. Текущият контрол се провежда най-малко веднъж на три месеца.

Управлението и контролът на банковия кредит се осъществява главно в следните направления:

*Проследяване на целевото изразходване на предоставения кредит. При констатиране на нецелево усвояване на средствата се преустановява усвояването на суми по кредита, като по преценка може да се направи кредита пресрочно изискуем. Това не се отнася само за овърдрафтите. За целта кредитополучателият, ползвайки суми по кредита, е длъжен с платежно нареждане да насочва средства от кредита за разплащане с контрагенти. Тези платежни нареждания задължително се парафират от кредитния експерт. По този начин се проследяват къде биват насочени средствата от кредита, тоест всяко плащане има основание и кредитния експерт преценява дали то е обект на кредитното мероприятие или не .

*Спазване сроковете за усвояване на кредита, съгласно сключения договор - в случаите, когато кредитополучателя не спазва договорените срокове, банката може да откаже усвояването на средства от кредита. В случаите, когато кредитът не може да бъде усвоен в договорените срокове, след молба от кредитополучателя сроковете на ползване могат да бъдат анексирани по преценка на управляващите.

*Ежемесечен контрол по плащанията на лихви, погасителни вноски, такси и комисионни по разрешения кредит. Редовната лихва по кредитите се образува като сбор от минималната лихва по кредитите за бизнес клиенти, определена периодично от управителния съвет на банката и договорена надбавка за риск. Промяната на минималната лихва е задължителна. Лихвата е проста декурзивна и се изчислява по стълбовия метод – върху остатъка по кредита при всяка промяна и при промяна на лихвения процент. Лихвите по предоставените кедити се начисляват при 360 лихводни за година и 30 лихводни за месец. През гратисния период, ако има договорен такъв се заплаща само лихва за ползвания кредит. При неплащане на главницата съгласно договорения погасителен план, банката събира въхру просрочената част наказателна лихва, включваща редовната лихва и наказателна надбавка. Лихвите се начисляват и събират месечно. Кредитите се издължават по договорен погасителен план, в това число на равни месечни вноски общо по главница и лихва, еднократно или чрез намаляващ плафон по разрешени кредитни линии. Здължително е всеки кредитен експерт да уведомява писмено кредитополучателя за дължимите от него суми по ползвания кредит, лихви (в това число, редовни и просрочени), погасителни вноски (редовни и просрочени). За дължителните суми и техните погашения кредитният експерт е длъжен да следи състоянието на разплащателната сметка на клиента. На всяко 20-то число и последно число от месеца се изготвят справки за разрешените кредити.

*Ежемесечна проверка на обезпечението по кредита - кредитния експерт е длъжен да извършва ежемесечна проверка на кредитополучателя. Тя се изразява в проверка на обезпечението с цел банката да има информация дали стойността и наличността на същото е достатъчна. За резултатите от извършената проверка, кредитния експерт представя паметна записка от посещението, която се класира в досието на клиента

*Постоянен контрол по падежите на записите на заповед, издадени в полза на банката с оглед на представянето им за плащане или протестирането им в законоустановените срокове.

*Текущ анализ на финансовото състояние на кредитополучатиля. Този анализ е необходим, за да се забележат признаците и симптомите на евентуално финансово затруднение, колкото е възможно по-рано и влиянието им по обслужване на кредита.

*Не изпълнение на клаузите по договора за кредит, касаещи погашенията на главницата и лихвите, когато кредитополучателят не погасява задалженията си към банката по главницата и лихвите, банката може да прекрати едностранно договора за кредит и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си.


3.ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП


Заключителният етап може да бъде доброволен и принудителен.

При доброволният етап след погасяване на всички задължения към банката по ползвания кредит, кредитния експерт е длъжен да архивира кредитното досие. Когато обезпечението по кредита е договорена или законова ипотека, кредитният отдел уведомява писмено отдел “Правен“, че кредитополучателят не дължи нищо на банката и ипотеката може да бъде вдигната. Залозите под формата на финансови активи се отблокират с писмено нареждане на експерта по кредита, а ценните книжа се връщат на клиента с приемно-предавателен протокол .

При вземане на решение от управляващите банката за пристъпване към принудително събиране на вземанията, което става на базата на докладни записки от кредитния експерт, процедурата е следната:

- Писмо - седемдневно предизвестие до кредитополучателя за доброволно предизвестие;

- След връчване на предизвестието, кредитният експерт изготвя извлечение по сметките на длъжника. Същото се подписва от експертът, изготвил извлечението, главният счетоводител и управляващите;

- Следва предаване на кредитното досие в отдел “Правен” за въвеждане на изпълнително дело.

При погасяване на кредити с изпълнителен лист, поредността е следната:съдебни разноски, законови лихви, договорни лихви, главница.

При погасяване на кредита, в писмен вид се уведомява правния отдел, за да бъде прекратено съдебното дело.


1   2   3

Свързани:

София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФакултет "икономика на инфраструктурата"

София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФакултет „Икономика на инфраструктурата
Съществуват различни становища за границите (начало -край) и съдържанието (структурата) на иновационния процес. Най-често за начало...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconМинно-геоложки университет "Св. Иван рилски", София миннотехнологичен факултет Катедра „икономика и управление"
Научна специалност «Икономика и управление по отрасли» (Икономика и управление на минно-обогатителните предприятия)
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconРецензи я
Икономика и управление на отраслите” / балнео, спа и уелнес туризъм/, обявен от Стопански факултет на Софийски университет” Св. Климент...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconУниверситет за национално и световно стопанство Факултет "Международна икономика и политика"
Възпроизводствени тенденции в световната икономика в края на XX и началото на XXI век
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconCurriculum vitae на доц., д-р Младен Димитров Тонев Име, презиме, фамилия
...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconПловдивски университет "паисий хилендарски" юридически факултет конспект по Общинска инфраструктура Преподавател
Интегрирано изграждане и функциониране на инфраструктурата. Управление на инфраструктурната база
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФилологически факултет
В направлението езици, литература и култура във Филологическия факултет се извършва смяна на научната парадигма и осъзнаване на стратегическата...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconЮридически факултет
Роден в гр. София. Завършва су „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет, спец. Право (1992). Ре­довна докторантура в същия факултет...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconРецензи я
Йорданка Стаменкова Ангелова, участник в конкурс за научното звание "доцент" по научна специалност 05. 02. 18 "Икономика и управление...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом