София Факултет "Икономика на инфраструктурата"




ИмеСофия Факултет "Икономика на инфраструктурата"
страница1/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.55 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.e-dnrs.org/wp-content/uploads/2011/03/Inovacii.doc
  1   2   3
Университет за национално и световно стопанство

гр. София


Факултет “Икономика на инфраструктурата”

Катедра ”Национална и регионална сигурност”


Курсова работа


на тема:


„Използване на банкови кредити при финансиране на иновационната дейност на бизнес организациите”


Дисциплина:

Иновации


Изготвил:

Инна Гешева Фак.№ 285143 Проверил: Доц В. Георгиев

Пламена Дойчева Фак.№ 285155

Христина Тодорова Фак.№ 285166


Април, 2011г.

София

Съдържание:


Първа глава: Иновации. Инвестиции. Риск

  1. Иновациите като процес.......................................................................2

  2. Иновационен процес............................................................................4

  3. Риск.........................................................................................................6

  4. Същност и значение на банковият кредит..........................................7


Втора глава: Етапи на банковото кредитиране

  1. Проучвателен етап.................................................................................8

    1. Искане и отпускане......................................................................8

    2. Икономическа обосновка............................................................9

    3. Процедури по проучване...........................................................11

    4. Финансов анализ на кредитоспособност..................................13

    5. Гарантиране възвръщаемостта на кредита...............................19

    6. Погасителен кредитен план........................................................22

    7. Договор за банков кредит...........................................................22

  2. Управление и контрол на кредита.......................................................23

  3. Заключителен етап................................................................................25

Трета глава: Източници на финансиране. Кредитна политика. Цена на кредита.

  1. Източници за финансиране на иновационните проекти.....................25

  2. Кредитна политика на търговските банки...........................................26

  3. Субекти на кредитиране на средния и дребния бизнес......................28

  4. Лихва – цена на кредита.........................................................................30



I. Увод

В условията на пазарна икономика, броят и съставът на физическите и юридическите лица, които кандидатстват за банков кредит за стопански цели непрекъснато расте. Членството ни в ЕС и технологичното развитие като цяло, налага необходимостта българските фирми бързо да се адаптират към условията на европейския пазар. Съществуват редица изисквания за функционирането на малките и средни предприятия, което обуславя нарастването на интереса към банковия кредит.

Необходимостта от свободен ресурс за инвестиции в съвременни технологии и оборудване, води до засилване на тази тенденция. Всичко това повишава интереса на стопанските субекти към условията и предпоставките за получаване на кредит от банките, като едновременно с това увеличава и многообразието от кредитни условия и взаимоотношения, при които се сключват кредитните сделки.

В курсовата работа ще разгледаме кредитът като източник на финансови средства, кредитната политика на търговските банки, видовете банков кредит, начините на отпускане на банков кредит, управление на вече отпуснатите кредити, програми за кредитиране на средния и дребен бизнес в България.

В условията на стоковото производство кредитът е обективна икономическа категория, с помощта на която се осигурява ефективно използване на паричните средства. Мястото му в източниците за финансиране на фирмите се определя в значителна степен от обективните условия, при които те съществуват.

Използването на кредита, като източник на финансови средства е обусловено от особеностите на кръгооборота на авансираните средства и размера на печалбата.

След използването на кредита във фирмата трябва да се осигури печалба, достатъчна за погасяването на кредита, заедно с полагащата се лихва и за натрупване и потребление. От използване на кредита са заинтересовани и двете страни на кредитните отношения. Банките получават срещу предаставения кредит лихва, а кредитополучателят за сметка на заемни средства създава и разширява дейността си, внедрява научно-технически постижения.

Чрез предоставянето на кредита се дава възможност на банката да участва в управлението на финансовите средства с инвестиционно предназначение и да въздейства за повишаване ефективността на фирмата.

При отпускането на кредити банките действат с общоприети условия и ред на кредитиране, както и със специфични вътрешни разпореждания, относно видовете отпуснати кредити и гаранциите, които те приемат.

Банките при своята дейност се съобразяват и с кредитно-паричната и фиксалната политика на държавата.

Казаното по-горе обуславя необходимостта от изясняване същността на банковия кредит, за организацията, методиката и методологията по предоставянето и управлението му в съвременните условия, както и необходимостта от класифицирането на кредите и заделяне на банкови провизии с цел намаляване на кредитният риск.

Доброто познаване на банковата практика в страната ни е условие за създаване на бъдещи специалисти, които ще работят в тази система.


ГЛАВА ПЪРВА

ИНОВАЦИИ. ИНВЕСТИЦИИ. РИСК


1.Иновациите като процес


Иновацията е целенасочен и съзнателен процес, който включва редица творчески дейности като: изследване, проектиране, експериментиране, конструиране и т. н. Самото осъществяване на иновации може да се определи като творческо-преобразувателна дейност. Творческият момент се съдържа в самото създаване на новост, т.е. нейното генериране. Преобразувателният момент се изразява в превръщането на новостта от идеална в материална субстанция.

Иновацията е процес на обновяване на фирмените предложения и на начините за тяхното създаване и преразпределение чрез пазара. Иновациите са средство за генериране на конкурентни предимства и възможности за растеж.

Иновационната дейност е и високо рискова, но самата тя е средство за снижаване на риска във фирмите, породен от изоставането спрямо конкурентите по отношение на продукти, пазари, технологии, процеси.

Иновационният процес преминава през няколко фази, а именно:

  • Изследователска фаза. Тя е стартовата за иновационния процес. Целта е идентифициране на възможностите и заплахите пред иновационната фирмена дейност.

  • Изследвания и разработки. На тази фаза се предприемат действия за осъществяване на утвърдените от ръководството идеи за иновации. Разработва се т. нар. "мека" част на нововъведението, изразена в проекти, документация, изчисления, схеми, методики, техники, инструкции и т. н.

  • Подготовка за практическа реализация. Главната цел е новостта да намери най-добрия вариант за практическа реализация. На тази фаза се осъществяват сложни иновационни задачи. Изготвя се окончателно технологичната документация, пренастройва се производственият апарат, осъществяват се пробни серии, обучение и преквалификация на персонала, променя се логистичната схема, и т.н.

  • Въвеждане на иновационния резултат на пазара. Тази фаза е същността на иновационния процес във фирмите. При нея напълно разработената иновация се влива в производствения процес и се представя на вътрешни и външни пазари. Провежда се широка разгласа и реклама като резултатът от иновацията се представя на потенциалните потребители.

  • Обучение. Тази последна фаза на иновационния процес не е задължителна. Включва преглед и анализ на предходните с цел извеждане на принципи за усъвършенстване на управлението на иновационния процес в бъдещата дейност на фирмите. Води до повишаване на експертния и административен капацитет на предприятията и увеличава флексибилността на структурите по отношение развитието целия иновационен процес.

Фазите на иновационния процес образуват конструкцията и структурата на жизнения цикъл на нововъведението - от идеята до нейната материализация и предлагането й на пазара.

Управлението на иновационната фирмена дейност може да бъде разгледано като съвкупност от четири основни процеса: идентифициране на потенциала за създаване на нови продукти и услуги; управление на портфейла за разработване и развитие на иновации; разработване и развитие на нови продукти и услуги; пазарна реализация на новите продукти и услуги.

Както за всеки процес, характерно и за иновациите е наличието на цели, оперативни задачи и обективни индикатори за отчитане достижимостта на целите на всеки етап. Но преди това всеки етап и процес в иновационната фирмена дейност се нуждае от инвестиции в четири основни направления: човешки ресурси; информационни ресурси; организационни ресурси и финансови ресурси.

В развитите икономики на Европейският съюз иновациите се разглеждат като много повече от успешно прилагане на научните разработки. Това означава, че е необходимо да се премине от линейния модел на иновационната концепция към системен модел, при който иновациите са резултат от сложното взаимодействие между субектите, организациите и работна им среда.

Икономическата криза в годините на преход оставиха в страни от вниманието на българските мениджъри потребността от иновиране в предприятията. Това, обаче, води до съществено изоставане на българския бизнес и при продължително подобно ниско иновативно поведение очакваните резултати са отпадане от конкурентната надпревара. Повечето от чужди фирми следват стратегия на развитие на проникването на чуждите пазари, което несъмнено ще повиши конкурентния натиск върху българските производители на вътрешния пазар. При обичайно следваните от нашите компании стратегии (нишова стратегия, стратегия на ниските цени и на ниската норма на печалбата) резултати ще бъдат изключително неблагоприятни за националната икономика. Частичното обновяване на процесите, продуктите и технологиите няма да доведат предприятията до нужния ръст. Процесите на глобализация все по-интензивно ще влияят върху националната икономика, ето защо е необходимо иновационните процеси в българските фирми да протичат в съответствие с съвременните тенденции, а именно:

1. Технологичните, продуктови и процесни иновации ще
изискват все по-вече инвестиции на време и ресурси. От друга
страна, времето за комерсиализиране на резултатите от
нововъведението ще се съкращава, което ще затрудни съществено
фирмите, които следват адаптивната или имитационната стратегия в
областта на иновациите.

  1. Ще нараства тежестта на сравнителните методи за анализ на алтернативни иновационни варианти. Ще се минимизира броя на неудачните идеи и ще се подобри ефективността и успеваемостта на иновационните проекти.

  2. Потребителите ще участват още по-активно при проверката на продуктовите идеи, което ще намали риска от отхвърляне на нововъведението от пазара.

  3. Очаква се, че ще се разшири набора от методи, техники и подходи при изследване на иновационната дейност на конкурентите.

  4. По-голямо внимание ще се отделя на процесните иновации с цел подобряване функционирането на организацията като цяло.

  1. Креативността ще бъде насочена основно към пазара и потребностите на клиентите. Целта ще е максимално удовлетворяване на диагностицираните потребности.

  2. Глобализацията на пазара и нарастващата конкуренция на международно равнище ще определят все повече параметрите на бизнес начинанията в областта на иновациите.


2.Инвестиционен процес


Инвестициите са едни от основните фактори за успешно осъществяване на икономическа дейност, за повишаване качеството и снижаване на разходите, за усъвършенстване на фирмените операции, за привличане на нови клиенти, за повишаване на конкурентоспособността и т.н.

Инвестициите могат да се разглеждат като съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения. Те представляват влагане на средства в конкретна дейност за определен период от време, за експлоатацията на които собственикът ще бъде компенсиран чрез получаване на доход по-висок от първоначалния размер на вложението.

Това разбиране за същността на инвестициите се оказва ограничено от гледна точка на иновационната фирмена дейност и от тук критериите при избор на инвестиционен проект в тази област, които са основно с финансов характер, не съвсем адекватни.

„Инвестициите в иновации представляват изразходваните средства за създаването /или адаптирането на иновационен, технологичен и/или научен продукт в сраната." Инвестирането е процес на влагане на капитали, което води до реализацията на фирмената стратегия за развитие. От тук произлиза една важна особеност на инвестирането на ниво фирма - свързаност, обвръзка на плановите документи и инвестиционните решения. На практика, обаче, малко са българските бизнес организации, които свързват своите инвестиции с дългосрочните си стратегически приоритети. В повечето случаи инвестициите остават обвързани с тесни финансови показатели, които не са задължително свързани с развитието на стратегическите перспективи или дори с постигането на тактически подобрения на нефинансови величини, като качество, удовлетвореност на клиентите, имидж и т.н.

В практиката финансовите показатели са в основата при избор на инвестиционни проекти. Въпреки безспорното значение на нефинансовите показатели при избор на инвестиционен проект, много бизнес организации продължават да разпределят ресурсите чрез поетапни тактически механизми, които акцентират върху финансовите параметри на краткосрочните парични постъпления. Тези организации не включват финансирането на потенциалните дългосрочни възможности при разпределяне на фирмените ресурси. Това налага необходимостта от създаване на механизъм за включване на стратегическото планиране в процеса на разпределяне на ресурси. Рационализирането на стратегическите инвестиции изисква оценка на всяко потенциално вложение във финансов и нефинансов аспект.

Процесът на иновации е управляем процес. Инвестирането в иновации е сложен процес, носещ висок рисков потенциал. Инвестиционното решение е свързано с избор на взаимно изключващи се или конкуриращи се алтернативи за ефективно вложение на ресурси, при едно приемливо ниво на риска. Изборът на инвестиционен вариант на иновационен проект е процес, който най-общо обхваща: анализ на настоящото състояние, прогноза и оценка на потенциалните възможности, прогнози за евентуални бъдещи изменения в обкръжаващата среда, оценяване на очакваните резултати (в количествен и качествен аспект), ефективността и необходимия разход на ресурси - финансови, човешки, информационни и организационни. Иновациите рядко се асоциират с повишена производителност и съкращаване величината на разходите. Важна особеност на инвестициите в иновации е възможността за управление и контрол върху разходите през целия жизнен цикъл на продукта.

Компетенциите, информационното осигуряване и технологии и организационната структура и атмосфера са най-важните фактори за повишаване ефективността на иновационните процеси във фирмата. Естествено, и те имат своята цена, но не винаги количествените параметри на даден фактор са най-важните при реализиране на иновационен проект. Често пъти е наложително да се дава предимство на качествените показатели за оценка на ресурсите.

Инвестиционните решения във фирмата се взимат при отчитане основните свойства на инвестициите на база анализ на алтернативите и въз основа на следните инвестиционни принципи: по-малкият риск е предпочитан; благосъстоянието се повишава чрез максимизиране на възвращаемостта и минимизиране на риска; по- високата възвращаемост и по-високото благосъстояние са предпочитани.

Поради липсата на необходимия капацитет за инвестиране в иновации, българските фирми са изправени пред избор, породен от лимитираните ресурси. Това означава, че е необходим задълбочен анализ на възможните алтернативи, прилагане на адекватни методи за оценка (количествени и качествени), оценка на риска и обективни критерии за осъществяване на оптимален инвестиционен избор. На практика, поради липсата на опит и ограничените възможности за иновационна дейност, българските предприятия залагат на инвестиции с бърза възвръщаемост на вложения капитал, което ограничава възможностите за фирмено развитие и лидерство на пазара.

3.Риск


Когато едно предприятие, инвеститор или друго лице е в състояние на несигурност по отношение на резултата от някакво събитие, това състояние може да се определи като рисково.

Неопределеността е свързана с липса на недостатъчно информация, освен действието на случайни фактори (изменения в потреблението, търговията и др.) . Тези фактори оказват допълнително влияние върху възможността за обработка на информацията и вземането на решения.

Анализът на риска включва неговото установяване, измерване и намаляване. Той е свързан с това очакваните постъпления от дадена инвестиция да не съответстват с фактическите постъпления и изразява различна вероятност за практическата реализация на решенията и набелязания ефект. Най-висока степен има риска за осъществяване на иновациите.

Колкото по-големи са доходите, толкова е по-рискова направената инвестиция за даденото иновационно решение. При това колкото е по-широк диапазона на вариране на очакваната възвращаемост на капитала, толкова по-рискова е фирмата.

Фактори въздействащи върху величината на риска са: -

  • конюнктура на пазара на фирмата,

  • общо икономическо състояние,

  • състоянието на региона и др.

Видовете риск се разделят на:

  1. Технически риск – непълнота на знанията за конструктивните разработки, степен на новост на изделията, равнище на квалификация и др.

  2. Пазарен риск – породен от колебанията в комерсиалната реализация на резултатите от изследването и зависи от степента на съответствие на иновациите на пазарните потребности и иновационната стратегия.

  3. Валутен риск – колебания във валутния курс.

  4. Специфичен – разнообразните дейности във фирмата.

  5. Времевият риск – радикалните иновации трябва да бъдат въведени в подходящо време на пазара.

  6. Бизнес риск – зависи от технологичното развитие на съответния отрасъл, конкуренцията и др.

  7. Финансов риск – зависи от стойността на взетите кредити и други финансови задължения и тяхното отношения към собствения капитал на предприятието.


4.Същност и значение на банковия кредит


Банковият кредит е един от необходимо присъщите атрибути на пазарно функциониращото стопанство. Едва ли е възможно, когато се поставя въпроса за стратегията и тактиката на икономическото развитие на дадена стопанска структура, проблемите на кредитирането да бъдат игнорирани. Кредитът е един мощен регулатор на пазарната икономика, който многократно стимулира скоростта на протичането на стопанските процеси и ефективността на развитието на една или друга дейност. Същевременно кредитът, ако не бъде използван по най-добрия начин, може да се превърне в силно възпиращо средство, оказващо неганивно влияние не само за тези, които са взели парични средства на заем, но и за институциите, разрешили и предоставили кредита. Кредитът е важен елемент на финансовата структура на фирмата. Да се разчита само на собствени капитали при съвременните условия на развитие е неоправдано, тъй като нещата не опират само до ресурсите на финансиране, но и до позициите на пазара. Във връзка с това собствените капитали и тяхната величина са добър атестат за финансовата политика на фирмата, но умението й да управлява капиталите за финансиране се предопределя и зависи и от извличане на максимална изгода от използвания кредит.

Банковият кредит е форма на кредитно отношение между банката и фирмата или предприятието по повод мобилизиране и използване на временно свободни парични средства. Той се явява като обективна необходимост, защото осигурява движението на паричния във веществен поток чрез преразпределителната си функция. Отпускането на банков кредит е основна функция на банките.

Чрез предоставените от банката кредити на фирмите и други стопански единици се решава двуединната задача, а именно: удовлетворяване нуждите на стопанската сфера от допълнителни финансови средства за нормалното и без прекъсване протичане на производствено-стопанските процеси и създаване на предпоставки за формиране на доходи на самите кредитни институции – търговските банки.

Ролята и значението на банковият кредит могат да бъдат оценени и правилно разбрани само в контекста на оценката на икономическата среда, при която реално са поставени да работят както кредитополучателите, така и кредиторите. В стремежа си да завоюват по-здрави позиции на съществуващите пазари или да се настанят на нови, фирмите често прибягват до услугите на банковата система и най-вече до онези, свързани с получаването на допълнителни парични средства. Всяка операция, свързана с предоставянето на банков кредит, е в една или друга степен рискова както за онези, които получават парите в заем, така и за онези, които ги предоставят. Често поради недооценка на скоростта, с която взетите в заем парични средства ще бъдат вложени и възвърнати при протичане на стопанските процеси, както и на крайния срок на издължаване на дълга, се стига до положение, че кредитополучателите изпадат в трайна неплатежоспособност, която от своя страна поставя в не по-добро положение и финансовите институции, предоставили кредита. Поради достигнатата степен на взаимно проникване на различните по вид, обхват и сложност стопански дейности и поради силно вероятностния характер на икономическия живот, неефективно използваните кредитни ресурси могат да доведат до верижни негативни последствия. Този извод се подсилва и от обстоятелството, че дадените в заем пари от банките в преобладаващата си част са също временно предоставени на банките средства, за които последните са задължени да начисляват и да плащат лихва.

Очертаната накратко значимост на кредитните операции, които осъществяват търговските банки, дава основание да се обърне сериозно внимание на следните два проблема: първо, какво трябва да се направи от страна на кредитните институции, за да се оцени в по-пълна степен кредитния риск и да се предпазят от последващо негативно положение в случаите, че отделните кредитополучатели изпаднат във финансово затруднение, и второ, какво трябва да се прави от банките по време на фактическото ползване на кредита и когато срокът за издължаване вече е изминал.

Процесът на формирането на пазарните структури у нас се характеризира преди всичко с бързо изменение на условията, при които обективно са принудени да работят както фирмите, така и банките. Новите стопански единици се нуждаят от значителни финансови ресурси, които да вложат и да разширят дейността си до мащаби, достатъчно големи, за да бъдат задоволени потребностите на националното стопанство.


  1   2   3

Свързани:

София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФакултет "икономика на инфраструктурата"

София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФакултет „Икономика на инфраструктурата
Съществуват различни становища за границите (начало -край) и съдържанието (структурата) на иновационния процес. Най-често за начало...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconМинно-геоложки университет "Св. Иван рилски", София миннотехнологичен факултет Катедра „икономика и управление"
Научна специалност «Икономика и управление по отрасли» (Икономика и управление на минно-обогатителните предприятия)
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconРецензи я
Икономика и управление на отраслите” / балнео, спа и уелнес туризъм/, обявен от Стопански факултет на Софийски университет” Св. Климент...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconУниверситет за национално и световно стопанство Факултет "Международна икономика и политика"
Възпроизводствени тенденции в световната икономика в края на XX и началото на XXI век
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconCurriculum vitae на доц., д-р Младен Димитров Тонев Име, презиме, фамилия
...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconПловдивски университет "паисий хилендарски" юридически факултет конспект по Общинска инфраструктура Преподавател
Интегрирано изграждане и функциониране на инфраструктурата. Управление на инфраструктурната база
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconФилологически факултет
В направлението езици, литература и култура във Филологическия факултет се извършва смяна на научната парадигма и осъзнаване на стратегическата...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconЮридически факултет
Роден в гр. София. Завършва су „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет, спец. Право (1992). Ре­довна докторантура в същия факултет...
София Факултет \"Икономика на инфраструктурата\" iconРецензи я
Йорданка Стаменкова Ангелова, участник в конкурс за научното звание "доцент" по научна специалност 05. 02. 18 "Икономика и управление...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом