Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София




ИмеОбжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер93.46 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vas.bg/Documents/2006-2-3-4.doc
Обжалване на ревизионния акт по административен ред - Любомир Владикин, адвокат от София


Издаденият ревизионен акт, може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14 дневен срок от връчването му на задълженото лице. Жалбата се подава, чрез компетентната териториалната дирекция на Националната агенция по приходите до директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при централното управление на Националната агенция за приходите в 14 дневен срок от връчване на ревизионния акт. Компетентната териториална дирекция се определя, съобразно правилата на чл. 8, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК, която за физическите лица и едноличните търговци е по техния постоянен адрес; за осигурителните каси и неперсонифицираните дружества (гражданските дружества) е по адреса им на управление, посочен в нотариално заверен препис от учредителния договор (в случай, че в учредителния договор не е посочен адрес за управление, за такъв се счита постоянния адрес за физическите лица и едноличните търговци, съответно адресът на управление за местните юридически лица посочени, като първи съдружник; в случай, че не е представен учредителен договор, компетентна териториална дирекция, е тази която първа извърши процесуални действия по установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски); за местните юридически лица е по седалището и адреса им на управление; за клоновете е по седалището и адреса им на управление; за търговските представителства е по адреса им; за чуждестранните лица, който осъществяват стопанска дейност, вкл. чрез място на стопанска дейност, или база, или чието ефективно управление е в България е по местоизвършването на дейността или по адреса на управление (когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност в страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, компетентна е териториалната дирекция по местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност) в случай че чуждестранното лице не е изпълнило задължението си за регистрация в регистър БУЛСТАТ, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски/; за недвижими имоти е по местонахождението на първия придобит недвижими имот, при условие, че лицето не попада в предходните хипотези. В случай, че не може да се установи, коя е компетентната териториална дирекция, ДОПК, сочи, че това е териториална дирекция- гр.София.
На основание чл. 8, ал. 4 от ДОПК, изпълнителния директор на Националната агенция по приходите е определил със заповед № 02 от 03.2006 г., обн в ДВ, бр.5 от 17.01.2006 г., компетентността на териториална дирекция “Големи данъкоплатци и осигурители” за задължени лица, попадащи в териториалния обхват на повече от една териториална дирекция, съгласно чл. 8, ал. 1 от ДОПК. С посочената заповед в сила от 01.01.2006 г. териториална дирекция “Големи данъкоплатци” е компетентна дирекция за субектите, посочени в приложението към заповедта. Териториална дирекция “Големи данъкоплатци” е компетентната относно субектите, посочени в приложението към заповедта и отговарящи на един от следните критерии: -
с общо приходи по отчета за приходите и разходите над 10 000 000 лева и платени данъци и акциз в бюджета над 2 000 000 лева за отчетната 2004 г. -
с общо приходи по отчета за приходите и разходите над 10 000 000 лева и подлежащи на възстановяване данъци и акциз в бюджета над 2 000 000 лева за отчетната 2004 г. -
свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т.3 до т.8 от ТЗ с лицата, отговарящи на предходните критерии -
със средно списъчен брой на осигурените лица над 750 лица за 2004 г.
Териториална дирекция “Големи данъкоплатци” е компетентната, независимо от горните критерии за следните субекти: -
лицата, получили лиценз за банка от БНБ, банките с лиценз за извършване на банкови сделки в страната и чужбина, банките с лиценз за извършване на банкови сделки само в страната и ос ограничен лиценз, банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение от БНБ да осъществява дейност в страната, чрез клон -
застрахователите и презастрахователите по смисъла на Кодекса за застраховане -
пенсионносигурителните дружества и/или дружествата за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, универсалните и професионалните пенсионни фондове, фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица или професионална квалификация -
здравноосигурителните дружества.
Със заповед № 7 от 05.01.2006 г., обн. в ДВ, бр. 4 от 04.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г. изпълнителния директор на Националната агенция по приходите е определил, местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите “Обжалване и управление на изпълнението”. Създадени са 5 дирекции, със следния териториален обхват: -
1. Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - Бургас, с местонахождение гр. Бургас и териториална компетентност: област Бургас, област Ямбол и област Сливен; -
2. Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - Варна, с местонахождение гр. Варна и териториална компетентност: област Варна, област Русе, област Шумен, област Разград, област Добрич, област Силистра и област Търговище; -
3. Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - Велико Търново, с местонахождение гр. Велико Търново и териториална компетентност: област Велико Търново, област Габрово, област Ловеч, област Плевен, област Видин, област Враца и област Монтана; -
4. Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, с местонахождение гр. Пловдив и териториална компетентност: област Пловдив, област Пазарджик, област Смолян, област Хасково, област Кърджали и област Стара Загора; -
5. Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - София, с местонахождение гр. София и териториална компетентност: София-град, област София, област Перник, област Кюстендил и област Благоевград.
Съдържанието на жалбата срещу ревизионния акт е посочено в чл. 145, ал. 1 от ДОПК, като същата трябва да е написана на български език и задължително съдържа:
1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. посочване на акта или действието, против които се подава;
3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, писмени доказателства. В подадената жалба, ДОПК допуска да се посочат изрично доказателства, за който се предлага споразумение (чл. 152, ал. 4). Споразумението, представлява писмен акт, по силата на който между органа по приходите, издал обжалвания акт (органите по приходите, който могат да издават ревизионни актове са лицата посочени в чл. 7, ал. 1 т.4 от Закона за националната агенция за приходите, а именно: служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност „главен експерт по приходите”, „старши експерт по приходите”, „експерт по приходите”, „главен инспектор по приходите”, „старши инспектор по приходите” и „инспектор по приходите”) и ревизирания субект се постига съгласие, че определени доказателства, събрани в хода на производството по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще се смятат за безспорни. Безспорността на доказателствата означава, че не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административно и съдебно обжалване. Началният момент от който жалбоподателя, може да предложи подобно споразумение е с подаването на жалбата по административен ред (чл. 152, ал. 4 от ДОПК), а крайният срок за постигане на споразумение е изтичането на 45 дневния срок от постъпване на жалбата (чл. 154, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 155, ал. 1 от ДОПК). Право да предложи споразумение има и органът по приходите, издал обжалвания акт в срок от 7 дни от получаване на жалбата. Крайният срок за предлагане на споразумение, започва да тече от деня следващ, подаване на жалбата, до деня на изтичане на 7 ден (чл. 15,, ал. 5 от ДОПК). Това означава, че органът по приходите, може да изпрати преписката на 2 ден, а предложението за споразумение на 5 ден.. Органът по приходите писмено предлага пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага споразумение (чл. 152, ал. 5 от ДОПК). В този случай, едностранното уведомяване от страна на жалбоподателя на органа по приходите, издал обжалвания акт, че приема предложението, представлява вече сключено споразумение, по смисъла на чл. 154 ,ал. 1 от ДОПК. Следователно, споразумението е сключено, когато приемането за него достигне до предложителя (жалбоподателя и/или органът по приходите). За да влезе в сила, споразумението, задължително се одобрява с резолюция от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”. Последният не може да се произнася по споразумението, преди изтичане на 14 дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение (чл. 154, ал. 2 от ДОПК). Това означава, че когато предложението за споразумение е направено от органът по приходите, директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, може да се произнесе и преди изтичането на 14 дневния срок от началото на срока за произнасяне.
Жалбата срещу ревизионен акт, подадена след изтичане на 14 дневния срок по силата на чл. 152, ал. 1 от ДОПК е просрочена и същата се остава без разглеждане от директора дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” с решение. Когато жалбата не е подписана, не е посочен актът, срещу който се подава или не е приложено пълномощно, решаващият орган уведомява жалбоподателя да отстрани нередовностите в 7 дневен срок (чл147, ал. 2 от ДОПК). В случай, че жалбоподателят не отстрани нередовностите в срок, производството се прекратява с решение. И двете посочени по-горе решения, могат да се обжалват в 7 дневен срок от връчването им пред окръжния съд по местонахождението на решаващия орган, като съдът се произнася с определение. ДОПК не предвижда, дали това е определение е окончателно, поради което по силата § 2 от ДОПК за неуредените случаи се прилага ГПК. По силата на чл. 217, ал. 4 във връзка с чл. 11 от ЗВАС определението, с което не се уважава жалбата, подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.
Ревизионния акт се издава при условията на обвързана компетентност, т.е. единствено и на основание, приложимия закон. Поради което, административния и съдебния контрол е за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, като се преценява дали актът е издаден от компетентен орган в съответната форма, както и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му (чл160, ал. 2 от ДОПК). Независимо, че контролът за законосъобразност е посочен в Глава деветнадесета- Съдебно обжалване на ревизионния акт, чл. 160, ал. 2 от ДОПК се прилага и в производството по административно обжалване. Жалбата срещу ревизионния акт по административен ред няма суспенсивен ефект, т.е. не спира неговото изпълнение. Това е така, защото след изтичане на 14 дни от връчване на акта, същият подлежи на принудително изпълнение, независимо от неговото обжалване (чл. 127 от ДОПК).
Изпълнението на ревизионния акт, може да се спре по искане на жалбоподателя, само по отношение на обжалваната му част. Искането за спиране се подава до директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, като към него се прилагат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение (чл. 153, ал. 3 от ДОПК). Решаващият орган се произнася по искането за спиране 7 дневен срок от подаването му. Когато субектът представи обезпечение, пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и същото е в размера на задължението, директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, при условията на обвързана компетентност спира изпълнението на ревизионния акт. В останалите случай, директора дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” спира изпълнението по своя преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение. В случай, че спре изпълнението, той задължава публичния изпълнител да наложи обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред окръжния съд компетентен да разгледа жалбата по същество в 7 дневен срок от получаването на решението или в 7 дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган. Съдът се произнася по жалбата с определение. Тъй като в чл. 153, ал. 7 от ДОПК не е предвидено, че определението на окръжния съд е окончателно, то подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Това е така, тъй като на основание чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионни актове се обжалват и другите актове, издавани от органите на приходите, доколкото не е предвидено друго.
В производството по административно обжалване не се призовават страните. Директорът дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45 дневен срок от постъпването на жалбата, съответно от отстраняване на нередовностите по жалбата или от одобряването на споразумението относно доказателствата. (чл. 155, ал. 1 от ДОПК). Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок от 3 месеца. В споразумението за удължаване на срока, задължително се посочва срока за произнасяне на решаващия орган. Решаващият орган може да събира нови доказателства, като ако същите не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват с решението.
Директорът на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част (чл. 155, ал. 3 от ДОПК). В случай, че е налице непълнота на доказателствата, които решаващия орган не може да събере в хода на производството по обжалване или са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалване, той отменя изцяло или отчасти ревизионния акт, като преписката се връща на органа издал заповедта за възлагане на ревизията със задължителни указания (чл. 155, ал. 4 от ДОПК). Производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяна на акта. При цялостна отмяна на ревизионния акт с връщане със задължителни указания, за жалбоподателя не съществува правен интерес от съдебно обжалване на ревизионния акт. Това е така, тъй като ревизионния акт, може да се обжалва пред съда само в частта, в която не е отменен с решението на директора дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”. ДОПК не допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия, независимо от това, че в последващия ревизионен акт са налице случаите по чл. 155, ал. 4 от ДОПК. С решението си решаващият орган не може да изменя ревизионния кат във вреда на жалбоподателя. Това означава, забрана решаващия орган да променя размера на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случай, че директорът дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” не се произнесе в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е налице мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната му част (чл. 156, ал. 4 от ДОПК). По инициатива на решаващия орган или по молба на жалбоподателя при допусната очевидна фактическа грешка в решението, директорът дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” издава решение за поправка на фактическата грешка (чл. 155, ал. 9 от ДОПК).
Подаването на жалба по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред. Ревизионния акт не може да бъде обжалван по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред (чл. 156, ал. 2 от ДОПК).

Свързани:

Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconСъдебно обжалване на ревизионни актове пред окръжния съд Любомир Владикин, адвокат от София

Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconПрихващане и възстановяване на суми за данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания Любомир Владикин, адвокат от София

Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconПроизводство по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Любомир Владикин, адвокат от София

Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconС решение №104/29. 03. 2012 г. Обс с е дал съгласие за изменение на пуп
Административен съд Благоевград намира, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на предмет годен за обжалване административен...
Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconРешението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от днес пред Административен съд Г. С., като обжалването не спира изпълнението
Внесен е Акт за констатирана проява на дребно хулиганство на 27. 08. 2011 г., извършена от Р. С. С., около 03: 00-03: 30 ч в гр....
Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconАкт 14, Акт 15 и Акт 16. Но какво всъщност означават те?
Акт образец 14, Акт образец 15 и Акт образец 16 (накратко Акт 14, Акт 15 и Акт 16) са основните етапи, през които минава една сграда...
Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconЗа да се произнесе взе предвид следното
С. И., счита, че е налице и още едно основание за незаконосъобразност на наложеното обезпечение- налице е вече изтекла погасителна...
Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconСписание „Адвокатски преглед брой 9-10 от 2003 г
Нов Закон за адвокатурата – принципни съображения по внесените в Парламента законопроекти Траян Марковски, адвокат от София и Александър...
Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconСлед анализ на ангажираните по делото доказателства, а именно и тези в досъдебната фаза на процеса съдебния състав приема за доказано по несъмнен и категоричен
Нп №5105/08. 08. 2012 г на Началника на Сектор пп при од мвр б., който административен акт е влязъл в сила е и сведен до знанието...
Обжалване на ревизионния акт по административен ред Любомир Владикин, адвокат от София iconНезаконосъобразност на оспорения административен акт с твърдения за нарушение
В. И. Н. У. против Ревизионен акт №01-ра/04. 03. 2009 г., издаден от Б. С., на длъжност "Мл инспектор мдт" при Община Б
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом