Дипломната работа




ИмеДипломната работа
страница1/10
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.89 Mb.
ТипДиплом
източникhttp://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/schet_otchitane_razcheti.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
УВОД


Дипломната работа "СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО " има за цел да обхване счетоводното отчитане и документиране на типичните разчетни взаимоотношения, които възникват в предприятието. Разчетните отношения съставляват основна част от отчетността на всяко предприятие. Счетоводната литература предоставя висока степен на теоретична осигуреност на темата, както и поводи за дискусия по нея, а практиката предоставя богат практически материал. Проектът е разработен по практически примери на счетоводно отчитане във "ТЕЦ Марица изток 2”, номер по данъчен регистър: 1243920376 БУЛСАТ: 123531939 , МОЛ: инж. Атанас Димитров

ТЕЦ “Марица изток 2” е базова кондензационна топлоелектрическа централа, изградена върху 150 ha в Източномаришкия енергиен комплекс. Тя се намира близо до село Радецки , на 60 км югоизточно от гр.Стара Загора. На изток граничи с язовир “Овчарица”, чиято площ е 627 ha. Проектирането й започва през 1960 год. Строителството на централата се извършва на три етапа: През първия етап, който обхваща 1963–1969 г., са изградени четири блока по 150 МW и сушилен завод за въглища. През периода 1980 – 1984 г. е извършена реконструкция на котлите, които преминават на директно изгаряне на неподсушени въглища.Следват две разширения на централата: Първото разширение включва два блока с номинална мощност по 210 МW. влезли в експлоатация през 1985 год.

Второто разширение е с два блока – 7 и 8 по 215 МW. Блок 7 работи от 1990 год., а блок 8 влиза в експлоатация през месец декември 1995 год.

След пускането му в действие ТЕЦ “Марица изток 2” има 1450 МW инсталирана мощност и е най-голямата в България. Предмет на дейност –производство на електрическа енерегия.

В момента в ТЕЦ “Марица изток 2” работят 2098 персонал.

Счетоводният отдел на предприятието се състои от двадесет служители, от които един главен счетоводител, касиер и оперативни счетоводители.

Счетоводството в предприятието е организирано съобразно нормативната база - Закона за счетоводството и действащите счетоводни стандарти.

В предприятието не се използва предложения от Националния съвет по счетоводство примерен сметкоплан, а се прилага стария национален сметкоплан. Формата на счетоводството в ТЕЦ “Марица изток 2” е автоматизирана, което осигурява терминологично и идентифициращо единство на показателите и реквизитите, използвани при счетоводното отчитане на отделните обекти, с възможности за отпечатване на всички необходими справки. Програмният продукт, който се използва е "Ажур 5L".

Счетоводният отдел разполага с необходимата съвременна електронно - изчислителна техника за обхващане, преобразуване, актуализиране и съхраняване на счетоводната информация.

В счетоводството на базата на първични и вторични счетоводни документи се извършва осчетоводяване по сметките в счетоводната програма. За хронологичното отчитане се съставят регистри. Така се постига пълнота и всеобхватност на счетоводния процес и синхрон между хронологичното и систематичното счетоводно отчитане.

В дипломната работа акцента е поставен на основните и типични разчетни взаимоотношения - група 40 Доставчици и свързани с тях сметки, група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, група 42 Персонал и съдружници, група 43 Вътрешни разчети, група 44 Вземания по липси, начети и съдебни спорове, група 45 Разчети с бюджета и ведомства, група 46 Разчети с осигурители, група 49 Разни дебитори и кредитори. Дипломната работа следва последователността на подреждане на групите в сметкоплана. В заключителната част е отделено място на някои по-важни въпроси от инвентаризацията и ефективното управление на разчетите с оглед тяхното значение за счетоводно-информационното осигуряване на последните.

Глава първа

Обща характеристика на разчетните отношения

1. Отчетно - икономическа същност на разчетните отношения - вземанията и задълженията като обект на счетоводството

Обект на счетоводството са стопанските средства, движението на тези средства в осъществяването на техния кръгооборот, източник на тези средства и възникващите в предприятието стопански отношения. Разчетите на предприятието представляват паричен израз на стопанско - правните му отношения с трети лица. Разчетните взаимоотношения възникват от взаимоотношенията на предприятието с други предприятия (физически и юридически отношения), при които циркулират парични потоци в посока увеличение или намаление.

Като обект на счетоводството разчетите са свързани с отчитане на операции с трети лица - доставчици, клиенти, персонал, бюджет, социално осигуряване и др., пораждащи определени сметни отношения. В кръга на стопанско правните отношения се включват т.нар. и други вътрешни разчети, изразяващи парични взаимоотношения между предприятието и неговите структурни подразделения, както и такива между самите подразделения.

Разчетните отношения най-напред се явяват между предприятието и съдружниците или акционерите във връзка със снабдяването с капитал - записване, внасяне на апортни вноски, увеличаване и намаляване на капитала.

По - нататък разчетни взаимоотношения възникват при снабдяването на предприятието с дълготрайни и краткотрайни активи, при което паричните активи се трансформират в конкретен вид имуществени активи. Разчетните отношения се изразяват в задължения към доставчици, банкови институции, застрахователни дружества и др.

Начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение поражда разчетни отношения между предприятието и персонала, предприятието и бюджета за начислени данъци, предприятието и социално осигуряване за начислени социални осигуровки, предприятието и банковите институции по движението на паричния поток и др. Разчетни отношения възникват с клиенти по продажба на изделия и услуги, по рекламации, липси и начети, съдебни спорове, разчети с общини, бюджета и физически лица по начисляване на данъци, между предприятието и застрахователни организации за направени застраховки, по ползване на кредити с банкови институции, и с разни други физически и юридически лица. Разчетни отношения има и между предприятия и съдружници и акционери при разпределение на печалбата и начисляване на дивиденти.

Разчетни отношения възникват и при покупката и продажбата на акции и облигации, предоставянето на заеми, изкупуването на собствени акции, откриването на акредитиви и депозити и други. Разчетни отношения се пораждат при финансирания за дълготрайни активи и за текуща дейност. По своята икономическа същност разчетните отношения характеризират вземанията и задълженията на предприятието във връзка с осъществяваната от него дейност.

2. Условие за възникване (предпоставки) на разчетните отношения. Особености в синтетичното и аналитичното им отчитане

Дейността на предприятието представлява поток от сделки и събития, за получени активи и услуги например предприятието трябва да заплати на доставчика определена сума парични средства, а за продадените такива да получи от купувачите парични средства. Тези взаимоотношения могат да бъдат уредени веднага чрез заплащането им по банков или касов път, но в практиката често липсват насрещни парични или не парични потоци непосредствено в момента на сделката казано с други думи, не винаги при покупка на активи купувачите заплащат задължението си в пари, други активи или чрез друга насрещна престация. От възникването на задължението да изплати или правото да получи парични средства до тяхното фактическо осъществяване минава време, в течение на което появилите се вече задължения, респективно вземания на едно предприятие пред друго съществуват. През този период между участниците в сделките или засегнатите от съответните събития търговци възникват разчетни отношения - вземания за една страна и задължения за другата. Те представляват самостоятелен обект на счетоводството и се разчитат чрез сметки от четвърти раздел от Примерния национален сметкоплан. Подобни вземания и задължения могат да възникнат не само между предприятия, но и между предприятието и неговите съдружници, персонал, бюджет, социално осигуряване и други физически или юридически лица. Следователно от гледна точка на счетоводството разчетите са активи (вземания) и пасиви (задължения), възникващи в хода на стопанската дейност на предприятията и представляващи самостоятелен отчетен обект до момента на тяхното уреждане, когато при спазване на необходимата финансова дисциплина много лесно се трансформират в парични средства. Разнообразната структура на разчетните взаимоотношения се обуславя от стопанските отношения, от видовете контакти, от времето на тяхната поява, проявление и прекратяване.

Като правило разчетите имат краткотраен, временен характер и стават обект на счетоводно отразяване по сметките тогава, когато се уреждат определено време след възникването им, през което за предприятието могат да възникнат отношения с характер на вземане или такива с характер на задължение.

За отчитане на разчетите се изисква много подробно и пълно разработена мрежа от аналитични сметки. Докато например стоките в търговските обекти в повече случаи се отчитат общо по групи, разчетите не могат да се отразяват по - обобщено от това: за всеки контрагент да се въведе отделна аналитична сметка - отделно за вземанията и задълженията към него, (ако разбира се има и двата вида разчети). При това - отделно за краткосрочните вземания и задължения, отделно за дългосрочните, отделно за просрочените и непросрочените вземания и задължения. Освен това за вярно и точно съставяне на счетоводния баланс има съществено значение и организацията на диференцирано отчитане на разчетите със свързани лица и несвързани лица. Полезно е сложността на разчетите като разчетен обект да се вземе под внимание, както от главните счетоводители при разпределение на задълженията между отделните сътрудници по отчетни обекти, така и от дипломираните експерт-счетоводители при планирането и осъществяването на одиторските проверки. За текущото отчитане на разчетите предприятията могат да използват групите и трицифрените сметки от раздел четвърти на националния сметкоплан. Предприятията имат право да избират свободно и други номера на сметки, но задължителни за прилагане са номерата на разделите и на групите от сметките. Синтетичното отчитане на разчетите се осъществява чрез следните особени групи сметки; 40 Доставчици и свързани с тях сметки, 41 Клиенти и свързани с тях сметки, 42 Персонал и съдружници, 44 Вземания по липси начети и съдебни спорове, 45 Разчети с бюджета, социално осигуряване и ведомства, 46 Вътрешни разчети и 49 Разни дебитори и кредитори. Към всяка група са обособени по няколко синтетични счетоводни сметки, чрез воденето на които се осигурява потребността на ръководството информация.

3. Разчетните отношения и мястото им в счетоводния баланс

Разчетите заемат значителен дял в активите и пасивите на предприятието. От гледна точка на баланса те са различни. Като правило, обаче, сметките с които се отчитат вземанията на предприятието са активни, а тези за задълженията - пасивни балансови сметки

В края на отчетния период краткосрочните вземания се отразяват в актива на баланса както следва:

Раздел "Б"Краткосрочни активи;

Група II Краткосрочни вземания;

Статия: Вземания от свързани предприятия;

Статия: Вземания от клиенти и доставчици;

Статия: Вземания от предоставени търговски заеми;

Статия: Съдебни и присъдени вземания;

Статия: Данъци за възстановяване;

Статия: Други краткосрочни вземания.

Краткосрочни задължения се отразяват в пасива на баланса както следва:

Раздел "В"Краткосрочни пасиви;

Група I Краткосрочни задължения;

Статия: Задължения към свързани предприятия;

Статия: Задължения към финансови предприятия, в т.ч. банки;

Статия: Задължения към доставчици и клиенти;

Статия: Задължения към персонала;

Статия: Задължения към осигурителни предприятия;

Статия: Данъчни задължения;

Статия: Други краткосрочни задължения;

Статия: Провизии.

Дългосрочните вземания са със срок на изискуемост над 12 месеца и са в резултат на бизнескомбинации между свързани лица. Също така възникват и по повод на предоставени търговски и други заеми. Дългосрочните вземания намират отражение в актива на баланса по следния начин:

Раздел "А "Дългосрочни активи;

Група III Дългосрочни финансови активи;

Статия: Дългосрочни вземания, в т.ч.:

- От свързани предприятия;

- Търговски заеми;

- Други дългосрочни вземания.

Дългосрочни задължения представляват привлечените за повече от една година ресурси от трети лица, като при това се увеличават активите или се извършват разходи. Представят се в пасива на баланса така:

Раздел "Б"Дългосрочни пасиви;

Група I Дългосрочни задължения;

Статия: Задължения към свързани предприятия;

Статия: Задължения към финансови предприятия, в т.ч. банки;

Статия: Задължения по търговски заеми;

Статия: Задължения по облигационни заеми;

Статия: Отсрочени данъци;

Статия: Други ДЗ.

За онагледяване на разглеждания въпрос за мястото на разчетите в баланса прилагам счетоводен баланс на ТЕЦ” Марица изток 2” към 31.12.2005 г. /Вж. Приложение № 1/

4. Класификация на разчетете отношения като обект на

счетоводството

Групирането и систематизацията в счетоводството имат важно значение с оглед изучаването и оптимизирането на счетоводните обекти в т.ч. и на разчетите Разнообразието в характера и съдържанието но стопанско-правните отношения обуславя групирането на разчетите да се извършва въз основа на различните признаци и да се отличава също така с голямо разнообразие.

За нуждите на счетоводството има значение групирането на разчетите според тяхната икономическа същност и функционалната им роля в процеса на осъществяваната дейност или с други думи по признака “отчетно-икономическа същност". Съобразно този признак разчетите се представят в две големи самостоятелни групи:

  • разчети, които имат характер на вземания;

  • разчети, които са с характер на задължения на предприятието.

Вземанията са стопански средства на предприятието, които поради различни причини са във владения на други предприятия или физически лица и тяхната равностойност все още не е получена. Те се появяват и съществуват, когато моментът на тяхното възникване не съвпада по време с момента на тяхното събиране. При получаване на тяхната равностойност те престават да съществуват и да се отчитат като вземания и се трансформират в друг вид активи. "Вземания възникват например при продажби на дълготрайни активи, материални запаси и други ценности, при които плащането е отложено. Вземането отразява неговата стойност, която трябва да бъде по-висока от стойността на намалените дълготрайни активи, материални запаси и др. ценности. В определени случаи има вземания само срещу увеличаване на приходите".1 Отразяването на вземането става едновременно с отразяването на приходи. При уреждане на вземането в предприятието се получават активи и се намаляват пасиви. Взаимоотношения на вземания възникват при:

  • продадени стоки, продукция или услуги, във връзка с което предприятието трябва да получи пари, стоки или други ценности от клиентите, но те все още не са се издължили. Това са вземания от продажби;

  • получените парични средства от персонала под формата на служебни аванси за командировки, за закупуване на активи и др., когато тези аванси все още не са отчетени. До момента на връщането на парите, представянето на закупените активи или отчитането на разходите за служебни командировки, предоставените средства се отчитат като вземания от подотчетни лица;

  • съставените начети на липси на пари от касата и други стоково материални ценности при установената вина на МОЛ. До момента на внасяне на равностойността на начета, възникват и съществуват вземания по липси и начети;

  • отчитане на полагащите се на предприятието дивиденти от съучастия в други предприятия - вземания от съучастия;

  • предявяване на претенции относно липси и повреди на материални запаси, дълготрайни и други активи; несъответствия в цените, качеството и асортимента на закупените активи на предвидените в договора условия и др. - вземания по рекламации;

  • отчитане на вземанията, отнесени за решаване от съда, са представени като вземания по съдебни спорове;

  • други вземания с краткосрочен характер в т.ч. вземания от други дебитори, вземания по дадени гаранции и др.;

  • при отчитане на сметните взаимоотношения със съдружниците възникват вземания по записани дялови вноски като специфичен вид вземания и т.н.;

  • дългосрочни вземания от свързани предприятия, по търговски заеми и други дългосрочни вземания.

Навременното събиране на вземанията от различните контрагенти има важно значение за формиране приходите на предприятието. След 01.01.2002 г. провизирането на вземанията отпада съгласно измененията в Закона за счетоводсвото и НСС, но съобразно тях предприятията могат да извършват обезценка на своите вземания и да ги отразяват, като загуби (разходи) от обезценка. Начисленията преди промяната провизия се отразява по сметка 4982 Други провизии, а извършената обезценка по сметка 631 Загуби от обезценка.

Всички сметки, отчитащи вземания са активни, балансови, разчетни сметки и се намират съответно в актива на счетоводния баланс те се дебитират при възникване на разчетни отношения по вземания, а се кредитират при тяхното уреждане, т.е. получаване на съответните парични еквиваленти.

"Задълженията по своя същност са взаимоотношения по повод средства, които временно пребивават в предприятието, но са собственост на трети лица".2 Те представляват разчетни взаимоотношения, които възникват при увеличаване на пасивите или бъдещо извършване на разходи (намаляване на активи) за сметка на предприятието. Задължения се появяват, например, когато предприятието получи дълготрайни активи, материални запаси и други ценности без да ги плати. Задължение възниква и когато то извърши разходи за дейността без да ги плати, както и при начисляване на задължителни вноски към бюджета, осигурителни, здравни, застрахователни и други организации. При уреждане на задълженията се извършват разходи. Взаимоотношенията с характер на задължение възникват и съществуват:

  • при несъвпадение на времето на получаването на активите или извършването на услугата и времето на заплащане на тяхната равностойност, най - често поради различното местонахождение на доставчика и купувача, формата на разплащане, особености в документооборота и др. В тези случаи възникват задължения към доставчици.

  • при създаване и разпределение на новосъздадената стойност в предприятието. На практика тази стойност се формира непрекъснато, в течение на целия отчетен период, а нейното разпределение е на определени периоди в зависимост от конкретната договореност, най-често два пъти в месеца. В този смисъл може да се каже, че възникват взаимоотношения на задължения към персонала за начисляване на работна заплата;

  • при начисляване на вноски за социално и здравно осигуряване на работниците и служителите - задължения по социално и здравно осигуряване;

  • при начисляване на данъци и такси, до момента на внасянето или те съществуват като задължения към бюджета;

  • при начисляване дивиденти на съдружниците - задължения, свързани с участия;

  • при други задължения, включително задължения по начислени лихви, приети депозити, дадени гаранции, задължения към наемодатели на МДА, към БДСК и др.;

  • задължения към свързани предприятия, по облигационни заеми и др. дългосрочни задължения;

От 01.01.2002 г. съгласно НСС 37 "Провизии, условни задължения и условни активи" предприятията следва да начисляват провизии на текущите си правни или конструктивни задължения. 3 Правните задължения са тези, които произтичат от договорни отношения или други такива според действащото законодателство. Конструктивно задължение възниква от определени задължения, които предприятието има намерение да изпълни (например: сключване на обременяващи договори) или е следствие от приетата от него програма - за преструктуриране.

За отчитане на провизиите задължително следва да се използват с/ка 4981 Провизии признати като пасиви и с/ка 607 Разходи за провизии.

Всички сметки, отчитащи задълженията са пасивни, балансови, разчетни сметки и съответно намират отражение в пасива на счетоводния баланс. Те "се кредитират при явяване на разчетни отношения по задължения, а се дебитират при изплащане, погасяване на задълженията от предприятието".4

Разчетните отношения, свързани с вземания и задължения на предприятието по принцип имат временен характер, тъй като следва да се уредят в определени срокове. Следователно сметките показват съответен дебитен или кредитен остатък също за ограничен срок от време, освен в случаите на дългосрочните вземания и задължения и на неуредените по причина на контрагентите. От изложеното до тук става ясно, че вземанията и задълженията на предприятието могат да се класифицират по различни признаци, от които най-голямо значение за организацията на синтетичното и аналитичното отчитане има признака "срок на уреждане". От този признак вземанията и задълженията се класифицират на дългосрочни и краткосрочни. На основата на този класифиционен признак е обособено и мястото им в баланса, който момент беше засегнат вече.

"Краткосрочни вземания са активи, които се намират във владение на трети лица, но тяхната равностойност е събираема, т.е. все още не е получена. Следователно те са свързани винаги с намаление на активи/”5 В "Обща теория на счетоводството" проф. д-р Иван Душанов разглежда следните видове краткосрочни вземания6:

а) вземания от клиенти в резултат на продажби на продукция, стоки или услуги;

б) вземания от подотчетни лица до момента на отчитането им;

в) вземания по предоставени търговски заеми;

г) вземания от свързани предприятия, в т.ч. дивиденти;

д) вземания по рекламации;

е) вземания по липси и начети;

ж) вземания по съдебни спорове;

з) присъдени вземания;
и) вземания по гаранции;

к) вземания по застраховки;

л) други краткосрочни вземания.

Дългосрочни вземания - това са взаимоотношения с трети лица със срок на изискуемост над 12 месеца. Те са резултат главно от стопански комбинации между свързани лица и от предоставени търговски и други заеми, срещу получаване на лихва. Временното извеждане от предприятието е свързано единствено с получаването на някаква икономическа изгода".7 Тук спадат дълготрайни вземания в т.ч. от свързани предприятия, по търговски заеми и други.

Краткосрочни задължения - стойностен израз на привлечени ресурси от трети лица с характер на задължения, които се уреждат в рамките на отчетния период. Детайлно повидово изброяване на краткосрочни задължения прави отново проф. д-р Иван Душанов:

а) Задължения към свързани лица в това число и дивиденти;

б) Задължения по получени краткосрочни банкови заеми;

в) Задължения по получени краткосрочни търговски заеми;

г) Задължения към доставчици;

д) Задължения към бюджета;

е) Задължения за получени аванси от предприятието;

ж) Задължения към персонала;

з) Задължения към НОИ;

и) Други краткосрочни задължения към предприятия организации и лица.

Дългосрочни задължения представляват привлечените за повече от една година ресурси от трети лица, като при това се увеличават активите или се извършват разходи. Тук се отнасят: задължения към свързани предприятия, към финансови предприятия, по облигационни заеми, отсрочени данъци и други, които са с режим на погасяване над 12 месеца.

В процеса на осъществяваната от предприятието дейност част от разчетните взаимоотношения предизвикват конкретни изменения в имущественото състояние, а други имат само условен характер и не променят общия стойностен размер на активите и пасивите. В зависимост от начина им на проявление като конкретни активи или пасиви разчетите (вземанията и задълженията) могат да се обособят в две основни групи:

  • реални разчети;

  • условни разчети.

"Реалните вземания или задължения представляват действителни разчетни отношения, които се проявяват като истински конкретни активи или пасиви".8 Условните вземания или задължения характеризират външната среда, в която функционира предприятието като икономическа система, отличават се със своята евентуалност и обикновено се наричат още невъзмездими непосредствено стопанско-правни взаимоотношения. Когато събитието, което определя условният им характер, настъпи или се сбъдне, осъществи, те се превръщат от условни в реални и това превръщане намира подходящ счетоводен израз. По счетоводен път те се отразяват двустранно, като единствено на противоположности - срещу всяко условно средство (условен актив - вземане) се посочва условен източник на средствата (условен пасив - задължение).

Характерно за условните вземания и задължения е това, че съществуват благодарение на действието на някакъв нормативен акт: правилник, инструкция, наредба, закон, не могат да се трансформират от един вид в друг и крият в себе си възможност за възникване на потенциален спор".9

В повечето случаи тези условни права и задължения имат характер на сключени договори, евентуални вземания, които могат да възникнат след изпълнение на определени предварителни условия, поети гаранции и поръчителства и др. Например - отправена рекламация към трето лице за неизпълнени договорни задължения. До момента на признаване на иска от контрагента пропуснатата полза се третира като условно вземане. Аналогичен характер имат и предадените за съхранение и последващо използване на неща с предварително обявена номинална стойност, като купони за храна, талони, особено ценни формуляри, звукозаписи, отпечатани ценни книжа и др. Много често, обаче, срещу тези условни стойности могат да се получат конкретни средства - пари, храна, гориво и т.н. Способността за трансформация на условните разчети в реални, при съблюдаване на определени обстоятелства, както и участието им в съдържанието на разнообразните сметни взаимоотношения, възникващи в предприятието им отреждат особено важно значение и роля.

Според вида и статута (юридическата обособеност) на контрагентите на предприятието, с които то влиза във взаимоотношения, разчетите биват:

  • външни разчети;

  • вътрешни разчети.

Разчетите са външни, когато възникват стопанско - правни отношения с контрагенти, което е самостоятелно обособена икономическа и отчетна единица, респективно с държавата или друга институция, с други предприятия и организации. Външни са разчетите между предприятието и неговите доставчици, клиенти, предприемачи, довереници и доверители, осигурители, застрахователи и други по повод: покупка, продажба, изкупуване, получаване на застрахователни обезпечения, предявяване на рекламации, взаимовръзки с транспортни спедиторски структури, начисляване и внос на социални и здравни осигуровки, строителство чрез възлагане, наеми и други.

Вътрешни са разчетите между предприятието и неговите вътрешни подразделения, както и между самите подразделения. В редица случаи това са сметни отношения между предприятието - майка и неговите дъщерни предприятия, централното управление на дадено предприятие и неговите поделения, а също и отношения между самите дъщерни предприятия и поделения. В изясняването на характера на тези взаимоотношения решаващо значение има оповестената форма на организация на счетоводството -централизирана, децентрализирана или смесена. Значение в случая има също така правният и организационно - икономическия статут на предприятието и неговите подразделения, консорциум, холдинг, кооперация, респективно - клон, поделение, дъщерно предприятие и др. "От гл.т. на този признак особено положение заемат разчетните отношения със съдружниците, собственика и персонала. Независимо от особеният им характер и макар "де юре" да не са част от предприятието, "де факто" по-много направления - интереси, стимули, рента, дивиденти, и други, те като физически лица нямат по-различни цели от юридическата личност - предприятието".10 Това поставя в нова светлина въпросът за разделението между външните и вътрешните разчети.

Съобразно контрагентите по разчети, последните могат да бъдат обособени в следните групи:

  • разчети с външни контрагенти - доставчици, клиенти, разни дебитори, разни кредитори;

  • разчети със собствениците на капитала - съдружници и акционери - за дивиденти, записани дялови вноски, ликвидационни дялове и други;

  • разчети с наетия персонал - за заплати, за представени аванси, за липси и начети;

  • разчети с държавни институции и ведомства - за данъци, акцизи, мита, такси, глоби и други подобни;

  • разчети с осигурителни организации - за внасяне на осигурителни вноски по повод обезщетения на осигурени лица и др.

В зависимост от предмета на дейност, в хода на която възникват разчетните взаимоотношения и подразделят на:

  • разчети по стокови операции;

  • разчети с нестокови операции (свързани с оказване на услуги, отпускане на кредити, търговия с ценни книжа и др.);

  • разчети по валутни операции;

  • разчети по разпределението на доходите от капитала;

  • разчети по трудови отношения;

  • разчети по гражданско - правни отношения.

В съвременните условия правилното отчитане при обхващането на всички разчетни отношения има важно значение както за външните потребители на информация, така и за самото управление на предприятието. Това зависи особено много от адекватната на сегашните изисквания и добре обоснована, а след това оповестена организация на отчитането им. Тук възниква следващият въпрос за документирането на разчетите.


5. Основни изисквания при документиране на

разчетните отношения

Разчетните взаимоотношения се отразяват в предприятието като се спазват основните изисквания на Закона за счетоводството за текущо начисляване и документална обоснованост.

* Стопанските операции в предприятието счетоводно се записват в хронологичен ред.

* Принципът на документалната обоснованост изисква всяко записване в счетоводството да се основава на редовни, автентични оправдателни документи, които отговарят на тяхното извършване. За отразяването на извършените стопански операции, свързани с разчетните взаимоотношения се използват общо приетите счетоводни документи - първични, вторични и регистри, чиито реквизити са регламентирани в ЗСч. Те се съставя при спазване на следните изисквания:

  • съставят се на български език с арабски цифри в лева;

  • задължително следва да съдържат реквизитите, посочени в чл.7 от ЗСч, като:

о не се разрешават поправки и добавки в първоначалните счетоводни документи;

о при автоматично дистанцирано предаване на документи, предаващия информация се идентифицира въз основа на шифър;

о преписите или копията на оригиналите на счетоводните документи придобиват качеството на равностоен заместител след нотариална заверка или подпис и печат на издателя.

В Закона за счетоводството се казва: "Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица съдържа най-малко следната информация:

  1. Наименования и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

  2. Дата на издаване;

  3. Наименование, адрес, БУЛСТАТ и номер по данъчен регистър на издателя и получателя;

  4. Предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

  5. Име, фамилия и подпис на съставителя”.11

Първичните счетоводни документи могат да се използват и за документиране на стопанските операции, засягащи само дейността на предприятието. За тази цел ЗСч посочва следните реквизити, които следва да са налице:

1. Наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

  1. Дата на издаване;

  2. Предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

5. Име, фамилия и подпис на съставителя".

Формата на счетоводните документи не е регламентирана със ЗСч. Предприятията сами могат да определят формата и съдържанието на първичните счетоводни документи, които спазват изискванията на ЗСч. Независимо какъв документ се използва при документирането и счетоводното отчитане на разчетите, основно изискване за тяхната форма и съдържание е вярно и точно да се отразява всяка извършена стопанска операция. Ръководителят на предприятието определя длъжностните лица, които да съставят и подписват счетоводните документи, като същите носят отговорност за тяхната достоверност, правилно оформяне и предвижване. Ако не се изпълнят разпоредбите на ръководителя от лицата се търси дисциплинарна, имуществена и наказателна отговорност. Съобразно обекта на отчитане и формата на проявление, при отчитане на разчетните взаимоотношения могат да се използват различни счетоводни документи:

- Данъчна фактура съгл. Чл.94 от ЗДДС “данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък”. Това е документа, който доказва осъществените облагаеми сделки, вноса, износа, както и тези, които са освободени от облагане. Данъчната фактура се съставя от МОЛ в три екземпляра. Първият се предава на предприятието – получател на доставката, вторият е за МОЛ, а третият се предава за осчетоводяване в предприятието – изпълнител. Това е изпълнителен документ, може да бъде вътрешен или външен, еднократен;

- Опростена фактура – с нея се документират сделките между регистрирани лица по освободени сделки, между регистрирано и нерегистрирано лице, между нерегистрирани лица. Представлява писмен частен документ, чиито реквизити също са посочени в ЗДДС. Към всяка фактура задължително трябва да има прикрепен фискален бон (касова бележка) от законно регистриран касов апарат;

- Дебитни и кредитни известия – те са начин за количествени и стойностни корекции (увеличаване или намаление) на фактурираните сделки или получени аванси. За образец на данъчно дебитно и данъчно кредитно известие се използват същите формуляри на данъчната фактура, но с добавките“Данъчно дебитно, кредитно известие”. Аналогично се съставят и дебитните и кредитните известия към опростени фактури. Това са изпълнителни, вътрешни и вторични документи;

- Спецификация към фактурата – допълнително се издава към фактурата и в нея се отразява общото количество и общата стойност на стоката. Посочват се подробности за стоката – видове и единични цени, брой, тегло и др. Съставя се от МОЛ в три екземпляра и има характер на изпълнителен, вътрешен или външен,еднократен и вторичен документ;

- Товарителницадокумент за натоварване на стоки за ЖП, автомобилен, въздушен и речен транспорт. Това е първичен, стоково - разпоредителен документ, който се съставя, когато фактурата не може да бъде издадена в момента на осъществяване на продажбата;

- Протокол за безвъзмездна сделка – при извършване на сделките с безвъзмезден характер. Документът се прилага към задължително издадената от предприятието фактура, с която се документира сделката. Документът е вътрешен, еднократен, първичен;

- Трудов договор - споразумение между работодателя и работника, по силата на което се изплаща работна заплата като възнаграждение за факториите услуги на труда. В трудовият договор се вписва размерът на основната заплата, процентът на прослужено време и регламентирани допълнителни възнаграждения;

- Допълнително споразумение към трудов договор - за извършена работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя. Съставя се в четири екземпляра. Документът е вътрешен, вторичен, комбиниран;

- Граждански договор – документ, с който предприятието възлага на изпълнителя да извърши определена работа, за която след приемането й се задължава да изплати определена сума. Документа е вътрешен, комбиниран, еднократен, първичен;

- Заповед за разрешаване на отпуск - съставя се по лична молба на работника. Това е вътрешен, еднократен, първичен документ;

- Ведомости за трудово възнаграждение на персонала -служи за начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение. Съставя се всеки месец, като начислените заплати и удръжки - по видове и общо, се посочват поотделно за всяко лице. Документът по вид е за счетоводно оформяне, вътрешен, натрупващ;

- Протокол за резултатите от инвентаризация на разчетите -

използва се при инвентаризация на разчетите с купувачи, доставчици, др. дебитори и кредитори, за установяване на резултатите от нея. Съставя се при установяване на различия между фактическата и документалната величина на вземанията и задълженията при инвентаризацията им. Протоколът се съставя в един екземпляр от комисия, назначена със заповед на ръководителя на предприятието. По тип документа е за счетоводно оформяне, вътрешен, еднократен, вторичен;

- Авансов отчет - служи за отчитане на направените разходи от отпуснатите аванси с конкретно предназначение за покупка на материали запаси, за командировка, за извършване на други разходи. Съставя се от подотчетното лице в един екземпляр и се представя в счетоводството в 3-дневен срок от завършването на възложената работа. Всички оправдателни документи се прилагат към авансовия отчет. Отчетът се утвърждава от ръководителя. При разлика между аванса и утвърдената сума на разхода за нея се съставя ПКО или РКО. Документа е комбиниран, вътрешен, еднократен, вторичен;

- Заповед за командировка в страната - съставя се на основание Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната, комбиниран с доклад за извършената работа и с отчет за изразходваните парични средства. Попълва се от командированото лице и се подписва от ръководителя. На командирования се изплащат дневни пари за всеки ден от командировката. ЗаповеДта подлежи на заверка в отчетната единица, в която е командировано лицето. Документът е комбиниран, вътрешен, еднократен, първичен;

- Счетоводна справка - за документиране на настъпили основателни промени в обекта на счетоводното отчитане. Документът е вътрешен, еднократен, първичен;

- Митническа декларация - (единен административен документ) - първичен документ на сделки по вноса и износа. Удостоверява съответния митническия режим и митническото им оформяне. Съставя се от изпълнителя по сделката и се оформя от митническите органи;

- Коносамент - основен стоково-разпоредителен документ при морските превози за осъществяване на външнотърговски сделки;

- Сертификат за качество и сертификат произход - удостоверяват качеството, произхода и теглото на стоката. Издават се от упълномощени компетентни органи;

- Стокови разписки - при постъпване на стоки в склада и тяхното заприходяване. Издават се от МОЛ (доставчика). Това е изпълнителен, първичен документ;

Други документи при оформяне на разчетните отношения:

- застрахователна полица или застрахователно свидетелство;

- акт за удостоверяване на различия при приемане на МЗ;

- инвентаризационен опис на МЗ;

- сравнителна ведомост за резултати от инвентаризация на МЗ;

- акт за начет;

- акт за касова наличност;

- справка декларация;

- дневник за покупките;

- дневник за продажбите;

- служебни и уведомителни писма;

- банкови или касови платежни документи;

- запис на заповед.

- менителница;

- карта за отчитане дневната заработка на работник;

- сметка за отпускане на парични средства във валута;

- счетоводна справка;

- други документи.12

Документирането на вътрешните разчети се извършва най -често с вътрешен договор - устав, статут, договор. Последният се съставя от представители на вътрешно структурните звена и от ръководителя в два екземпляра.

Групирането и документирането на разчетите е от съществено значение за тяхното синтетично и аналитично отчитане, за. представянето им в счетоводния баланс. Правилното им и законосъобразно организиране, прилагането на гъвкава и подходяща отчетност, гарантира успешна рентабилна основна дейност на всяко предприятие в условията на пазарно стопанство и дава реална представа за негово финансово състояние.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Свързани:

Дипломната работа iconДипломната работа : Темата на дипломната работа се избира от студента и се уточнява от ръководителя на спецсеминара в срок до 15 октомври
Темата на дипломната работа трябва задължително да е от съдържанието на учебните програми по изучаваните специални дисциплини в бакалавърска,...
Дипломната работа iconДипломна работа
Текстът на дипломната работа трябва да бъде написан в трето лице, единствено число, сегашно историческо време. Дипломната работа...
Дипломната работа iconГрафик на важните дати за подготовка и създаване на дипломната работа випуск 2012 г. Специалност фотография
Предаване на: окончателен проект на дипломната работа (всеки документ подписан от съответния преподавател, в академичен вид според...
Дипломната работа iconПрепоръчителни изисквания към дипломната работа
Дипломната работа се явява основен документ, представян от дипломанта при защитата пред Държавната изпитна комисия. В нея трябва...
Дипломната работа iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Дипломната работа iconДипломна работа
Заглавна страница. Съдържанието и вида на заглавната страница на дипломната работа са представени на фиг. 1
Дипломната работа iconБул. Джеймс Баучър 5А, София 1164, тел.: 8161 411
Подготвянето на тази дипломна работа се отчита и като учебна практика в съответното звено, в което студентът подготвя дипломната...
Дипломната работа iconКатедра Публична администрация Изисквания при разработването на дипломна работа Насоки при избор на тема
Дипломантът избира конкретен изследователски проблем, който да бъде разработен в дипломната работа
Дипломната работа iconДипломна работа на тема
Заглавната страница може да бъде оформена графично и по друг начин, но трябва да съдържа посочените в този образец реквизити. Дипломната...
Дипломната работа iconФизически факултет на су „Св. Климент Охридски, бул. Джеймс Баучър 5А, София 1164, тел.: 8161 411
Подготвянето на тази дипломна работа се отчита и като учебна практика в съответното звено, в което студентът подготвя дипломната...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом