Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил




ИмеМагистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер149.8 Kb.
ТипПрограма
източникhttp://www.mrunkam.com/kursovi/magistratura_MBO/arbitraj_revised.doc


Софийски университет „Свети Климент Охридски”

Юридически факултет

Магистърска програма „Международни бизнес отношения”


Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж


Изготвил:

Деница Николаева Илиева

I курс, факултетен номер 70041-M


Научен ръководител:

Проф. Николай Натов


Гр. София

2009 г.

Съдържание:


I. Увод


II. Основна част


- Глава 1 – Същност на международния търговски арбитраж като способ за уреждане на спорове


- Глава 2 – Арбитражното споразумение – източник на компетентността на арбитражния съд


- Глава 3 – Видове арбитраж


  • Глава 4 – Арбитрируемост на спора

  • Глава 5 - Предимства на международния търговски арбитраж


III. Заключение


IV. Използвана литература


I. Увод


Международният търговски арбитраж представлява една алтернатива на съдебното уреждане на външноикономическите спорове, възникващи между отделните участници в гражданския и търговския оборот. Най-важната му особеност, която го отличава най-съществено от съдебното уреждане, е, че отнасянето на конкретния спор към арбитраж зависи изцяло и единствено от волята на страните по него, а не на някаква намеса от страна на държавен орган, въпреки възможността за контрол на решението на арбитражния съд от страна на държавния. По своята правна природа арбитражът е правораздавателна дейност, при която страните доброволно възлагат разглеждането на даден спор вместо на държавните съдилища, на арбитражен съд. Поради своите предимства пред държавния съд – бързина, ефективност, сравнително по-евтин и т.н., арбитражът е все по-предпочитана форма на уреждане на спорове, и особено в сферата на международния бизнес и търговия, където по-ниската му конфликтност позволява, освен всичко останало, и запазване на добрите отношения между страните и продължаване на съвместната работа и за в бъдеще, и дори и по други неспорни взаимоотношения.

Все по-честото използване на международния търговски арбитраж в практиката между страните налага и задълбоченото му изучаване. Както юристи, така и бизнесмени е необходимо да познават добре неговите правила, особености и процедури, за да могат да се възползват максимално както от предимствата и ефективността му, така и веднъж попаднали в ситуация на арбитраж, да се ориентират и защитят максимално своите интереси. Това е и темата на настоящата разработка – изучаване на понятието и характерните черти на международния търговски арбитраж. Предмет на изследване ще бъде понятието за и същността на арбитража, правната му природа, неговите основни характеристики и предимства пред държавния съд. Целта на разработката е достигане на едно по-добро разбиране за същността, целите и функциите на този начин за решаване на спорове и разглеждане на неговите основни характеристики. Конкретните задачи, които се поставят, са изясняване на понятието за арбитраж, на отликите му от държавните съдилища, на предимствата му, правната му природа и т.н. Източниците, използвани при съставянето на разработката, са следните – научни трудове в областта на международното частно и търговско право и арбитраж на проф. Николай Натов и проф. Иван Владимиров, лекционни курсове на проф. Николай Натов по международно частно право и международен търговски арбитраж, нормативни актове – международни – Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, Европейска конвенция за международния търговски арбитраж, моделът за осъществяване на международен арбитраж на ЮНСИТРАЛ (Model arbitration law), и вътрешни – Закон за международния търговски арбитраж (ЗМТА), Граждански процесуален кодекс (ГПК), Кодекс на международното частно право (КМЧП) и др. законови и подзаконови нормативни актове, съдържащи правна уредба на материята. Структурата, която следва настоящата разработка, е следната: същност на международния търговски арбитраж като способ за уреждане на спорове, разглеждане на арбитражното споразумение като източник на компетентността на арбитражния съд, видове арбитраж, изследване на изискванията за арбитрируемост на спора, предимства на международния търговски арбитраж.


Глава 1 – Същност на международния търговски арбитраж като способ за уреждане на спорове


Международният търговски арбитраж попада в групата на т.нар. недържавни способи за уреждане на спорове, която включва също и посредничеството (медиация), помирението, преговорите с цел постигане на споразумение, „добри услуги” и др. Характерна черта на всички тях, както и на арбитража в частност, е че страните изрично избират дали спорът ще бъде решен с някои от тези средства и липсва задължителния елемент на намеса от страна на държавните органи. Арбитражът представлява недържавен способ за уреждане на спорове, при който двете страни доброволно са се съгласили да предоставят даден спор за решаване на едно трето лице или орган, което по силата на това тяхно съглашение става арбитър или съответно арбитражен състав, независим от страните по спора, и доброволно се съгласяват да изпълнят така постановеното решение. Арбитражът е един способ за доброволно частно уреждане на спор, едно недържавно правораздаване, което се основава на договор, сключен между страните по спора – арбитражното споразумение. Сключването му е най-отчетливата проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. С термина арбитраж се означава както самото решаване на спора чрез използване на трето лице, така и институцията, която съдейства и спомага за провеждането му. Арбитражът е едновременно договорна и съдебна процедура. Договорната му същност произтича от арбитражното споразумение, сключено между страните, от което той черпи компетентността си, а съдебната произтича от процесуалните правила за дейността му и постановяването на решение, задължително за страните и основание за издаване на изпълнителен лист в случай на отказ за изпълнението му. От казаното дотук арбитражът би могъл да се определи като един договорен частен недържавен правораздавателен орган с доброволен и факултативен характер, който черпи компетентността си от взаимното съгласие и споразумение между страните по спора, и чиито решения са задължителни за тях. Арбитражът има за предмет външнотърговски спорове между страните по повод определени техни отношения с договорен или извъндоговорен характер. Субекти на международния търговски арбитраж могат да бъдат освен лица, участващи в граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, както и по спорове за тълкуване и попълване на празноти в договор или неговото приспособяване към нововъзникнали обстоятелства, и изрично допуснатите до участие в чл. 3 на ЗМТА държави като страна по спор, решаван от международен търговски арбитраж.1

Източниците на правна уредба на този вид производство се делят на две групи – вътрешни и международни. Вътрешноправните източници от своя страна се делят на общи – такива, които уреждат най-общо арбитрируемостта на споровете – пр. Гражданскопроцесуален кодекс и специални – Закон за международния търговски арбитраж – който урежда конкретната процедура и специалните правила. Особени вътрешни актове с административен характер са уставите на институционните арбитражи. Другият вид особени вътрешни актове е процедурният правилник. Той не е задължителен за страните освен един минимален брой императивни норми, които се съдържат в него. Тези актове не са с нормативен характер, но се ползват като източник, уреждащ конкретните процедурни правила, по които се гледа едно арбитражно дело. Международноправните източници са най-различни. Най-общо се делят на двустранни и многостранни международни договори, сключени по материята. Най-типичен пример за двустранни договори – източник на правна уредба в областта на международния търговски арбитраж, са договорите за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите. Многостранните международни договори в тази област се характеризират с богата и стабилна уредба и добре работещи процедури. Част от тях са Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж, Договор за енергийната харта, Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави и др., както и редица споразумения в областта на международния транспорт.


Глава 2 – Арбитражното споразумение – източник на компетентността на арбитражния съд


Арбитражът черпи силата и компетентността си да разрешава спорове и да постановява решения от арбитражното споразумение. В чл. 7, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж2 арбитражното споразумение е определено като „Чл. 7. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.”3 Определението, давано от Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж е „.........”. Арбитражното споразумение е доброволно взаимно съгласие за отнасяне на спора към арбитраж. То има процесуален характер и последици и се отнася за един конкретен спор, за няколко спорни въпроса, за съществуващи или бъдещи спорове, като следва да се отбележи, че при извъндоговорните задължения споразуменията за отнасяне на бъдещи спорове на арбитраж имат изключително стеснено приложно поле (само ако споразумението представлява изричен отделен договор с предмет отнасяне на спорове, произтичащи от извъндоговорни отношения на арбитраж и двете страни по него притежават качеството търговец по националното си право). Арбитражното споразумение поражда задължение за арбитража да разгледа спора и да го реши със силата на пресъдено нещо, ако това е възможно. То е и източник на обвързващата задължителна сила на решението, което арбитражът ще постанови – ако някоя от страните не го изпълни доброволно, то е основание за налагане на принудително изпълнение по реда на съответния национален процесуален закон.

Арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Чл. 7, ал. 2 на ЗМТА поставя изрично изискване за писмена форма на споразумението, като са допустими и съобщения, разменени чрез писма, телекс, телеграми, или по електронен път чрез електронен подпис4. Изискванията за валидност на арбитражното споразумение са същите като изискванията за валидност на всеки друг договор – дееспособност на страните (с отделните и проявления за физическите и юридическите лица), липса на пороците на волята, водещи до унищожаемост, позволен от закона предмет и т.н. Процесуалните изисквания са наличие на писмена форма, постановено от чл. 7 ал. 2 на ЗМТА и арбитрируемост на спора. Когато арбитражното споразумение представлява клауза от даден договор, то формулировката може да е както кратка, така и по-подробна, но за да е достатъчно изчерпателна и ясна клаузата, няколко неща трябва да са уточнени: кой точно арбитражен орган е избран, в кой град и държава, и точният предмет на спора. Други, факултативни уговорки, могат да бъдат за начина на конституиране на състава, приложимото право, процедурата, по която да се гледа делото и т.н.

Ако арбитражно споразумение липсва, арбитражът не отхвърля веднага спора. В чл. 7 ал. 3 на ЗМТА е постановена една фикция: „Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража”.5 Дадена е възможност ответникът в последствие изрично или чрез конклудентни действия да приеме компетентността на арбитража и да се съгласи спорът да се реши от него. Арбитражната клауза е относително независима от останалата част от договора. Дори и договорът в неговата цялост или за отделни негови части да бъде обявен за нищожен или унищожен, това не важи за арбитражното споразумение, ако е валидно сключено. Не винаги пороците на материалното споразумение засягат арбитражната клауза. (чл. 19, ал. 2 ЗМТА)6

Арбитражното споразумение изключва спора от обхвата на държавните съдилища, но тъй като споразумението има факултативен характер, ако никоя от страните не се позове в срок на наличието му, а напротив, ответникът се явява и започва да се защитава, без да оспорва компетентността на държавния съд, то тогава той се произнася по спора и излиза с решение. Ако, обаче, ответникът се позове на арбитражното споразумение в срока на отговор на исковата молба, то съдът е длъжен да провери дали споразумението е валидно и дали не е изгубило силата си. Ако установи, че това е така, съдът прекратява производството пред себе си, а страните следва да предявят иска си към арбитража, посочен в споразумението – чл. 8, ал. 1 ЗМТА „Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.”7. Ако се предяви иск едновременно и към държавен съд, и към арбитраж при наличие на арбитражно споразумение, арбитражът има правната сила да реши спора. Веднъж задействана, арбитражната клауза окончателно и безвъзвратно привлича спора. Ако държавният съд постанови в тази ситуация решение, то ще бъде обезсилено.


Глава 3 – Видове арбитраж


Арбитражът бива няколко вида в зависимост от критериите за класификация. Арбитражът може да бъде доброволен и задължителен, като задължителният арбитраж има изключително рядко приложение. Основна характерна черта на този вид уреждане на спорове е именно неговата диспозитивност и зависимост от волята на страните по дадения спор и задължителният арбитраж е рядко изключение, което не се вписва в този основен белег на арбитража. В зависимост от наличието на международен елемент в спора, арбитражът може да бъде вътрешен – когато такъв липсва, и международен. С изключително широко приложение е международният арбитраж, поради безспорните си предимства – бързина, ефективност, изчерпателна и добре работеща процесуална уредба, безпристрастност и т.н. Друго възможно делене е на институционен арбитраж и арбитраж ad hoc. Арбитражът ad hoc се свиква и се образува за всеки конкретен случай и после се разпуска. Той може да е съвсем отделен, но може да бъде и подслонен към някой от институционните арбитражи. Институционните арбитражи са т.нар. постоянно действащи арбитражи. Те имат своя институционна структура, председател, седалище, секретариат и т.н. Институционният арбитраж от своя страна се подразделя на арбитраж с обща и на арбитраж със специална компетентност. Повечето съществуващи арбитражи са с обща компетентност, като например Арбитражният съд към Българската търговско-промишлена палата, но съществуват такива и със специална – пр. Международен морски арбитраж. Институционният арбитраж може да бъде също и открит и закрит. Откритият арбитраж приема за разглеждане спорове между всякакви субекти, които са го посочили (и регистрирани към него, и нерегистрирани), докато закритият тип арбитражи приемат за разглеждане само спорове между субекти, които участват и са регистрирани в институцията, към която са създадени.


Глава 4 – Арбитрируемост на спора


Изискванията за това дали един спор може да бъде разгледан от арбитраж или е от изключителната компетентност на държавните съдилища се намират в най-различни нормативни актове. Чл. 19, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс определя най-общо споровете, изключени изрично от компетентността на арбитражните съдилища: „Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.”8 Освен тези категории дела, специалните закони изрично изключват арбитрируемостта и на други категории спорове. Например Кодексът на международното частно право, в чл 13, постановява „Българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и за права, сродни на авторското, когато закрила се търси на територията на Република България. (2) По искове за права върху обекти на индустриалната собственост българските съдилища са изключително компетентни, когато патентът е издаден или регистрацията е извършена в Република България.”9. Навсякъде, където спорът е арбитрируем, се добавят „и други органи”, но в случая тези „други органи” са изключени от разпоредбата, оставяйки единствено компетентни държавните съдилища по дела, свързани с обекти на интелектуалната собственост.

Друг аспект на този проблем е засегнат в чл. 74, ал. 5 на ЗМТА, който гласи: „Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания: ... 5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора”.10 Постановяване на решение по въпрос, който е извън предмета на споразумението или извън предмета на спора като цяло е основание за отмяна на решението и отказ на екзекватура. Арбитражният състав се произнася по компетентността си при разглеждане на исковата молба и всеки път, когато се повдигне нов въпрос, който не е включен в нея.

Глава 5 – Предимства на международния търговски арбитраж


Предимствата на арбитража като извънсъдебен недържавен способ за решаване на спорове са много. Обективно и ефективно правораздаване може да съществува само ако е налице реална независимост и безпристрастност на правораздавателната институция, което при арбитража се проявяват в следните насоки:

  • Бързина – арбитражът е едноинстанционна процедура, решението, с което завършва процедурата, е окончателно и макар и да подлежи на контрол от страна на държавния съд, то това е по друга процедура, не обжалване.

  • Арбитражът е евтина процедура – арбитражните такси са сравнително по-ниски от тези в държавните съдилища, а и самият факт, че арбитражът е едноинстанционна процедура, също намалява разходите по уреждане на спора.

  • Арбитрите, които разглеждат делата, са висококвалифицирани специалисти в съответната област, което гарантира правилно разглеждане, правоприлагане и решаване на съответния спор.

  • Възможност за избор на арбитрите, които разглеждат делата, за разлика от държавния съд, където делата се разпределят на случаен принцип и винаги има вероятност да се падне състав, който няма специални познания по този конкретен вид дела.

  • Възможност за избор на процедурата, по която да се разглежда конкретния спор.

  • Възможност да се избегне или ограничи влошаването на отношенията между страните по спора, тъй като процедурата се гледа при закрити врати и може да не се прекъсват останалите отношения, незасегнати от спора

  • Формализмът и бюрокрацията са сведени до минимум и се действа с изключителна процесуална икономия

  • Процедурата по разглеждане на спорове е съкратена и максимално опростена

  • Решението, с което завършва делото, е окончателно и не подлежи на обжалване по инстанционен ред. (макар и да е обект на контрол от страна на държавния съд) и е задължително за страните с възможност за издаване на изпълнителен лист в случай на неизпълнение

  • Вероятността за получаване на екзекватура е висока, тъй като нормативният документ, който я урежда – Нюйоркска Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, действа отдавна и работи добре по една установена процедура

  • Има възможност делото да се гледа на език, разбираем за страните по него

  • Арбитражът е независима институция, която се създава към неправителствена организация, извън структурата на държавната власт. Арбитрите не са част от държавния апарат, не са държавни служители, тяхното възнаграждение не се формира от бюджетни средства – това гарантира тяхната пълна независимост от всякакви политически решения.

  • Арбитражът е доброволна институция и правораздавателната му компетентност не произтича от властническо правомощие, а от доброволното съгласие на страните да му възложат тази компетентност.

  • Арбитражът предполага колегиалност в отношенията между страните по спора.

  • Арбитражното производство се характеризира в най-висока степен с поверителност на информацията.


III. Заключение


Международният търговски арбитраж е алтернативен, сравнително евтин, удобен и все по-често предпочитан начин за уреждане на спорове. Международният търговски арбитраж е сам по себе си един частен съд, при който повечето недостатъци, характерни за държавните съдилища, са сведени до минимум. В международната търговия се предпочита огромното множество спорове да се решават именно чрез арбитраж заради по-голямата ефективност и оперативност на метода. Това, както и развитието на международния търговски обмен определя все по-честата му употреба и необходимостта от детайлното му изучаване и познаване.


IV. Използвана литература:


  1. Натов, Н., Лекционен курс по международно частно право, 2006/2007

  2. Натов, Н., Лекционен курс по международен търговски арбитраж, 2009

  3. Натов, Н., „Сборник източници на международното частно право – Том I”, С., 2005

  4. Натов, Н., „Сборник източници на международното частно право – Том II”, С., 2005

  5. Натов, Н., „Коментар на Кодекса на международното частно право”, С., 2006

  6. Владимиров, Ив. „Арбитражът в международното частно право”, С., 2000

  7. http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135558368 - текст на Граждански процесуален кодекс

  8. http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2131785729 - текст на Закон за международния търговски арбитраж




1 Чл. 3 на Закона за международния търговски арбитраж гласи: „Чл. 3. Страна по международния търговски арбитраж може да бъде и държава или държавно учреждение.”, в Закон за международния търговски арбитраж, в http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2131785729

2 Закон за международния търговски арбитраж, в http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2131785729

3 Пак там

4 Закон за международния търговски арбитраж, в http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2131785729

5 Закон за международния търговски арбитраж, в http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2131785729

6 Чл. 19, ал. 2 гласи „Арбитражното споразумение, включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.”, в Закон за международния търговски арбитраж, в http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2131785729

7 Пак там

8 Граждански процесуален кодекс, в http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135558368

9 КМЧП

10 Закон за международния търговски арбитраж, в http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2131785729



Свързани:

Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международен търговски арбитраж" Тема: "
Тоест всеки, който попадне в конфликтна ситуация по повод на някакъв вид взаимоотношения с втора страна, може да се обърне за помощ...
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Увод в Международните бизнес отношения" Тема: "
Отношения при необходимост за международна закрила на обектите на интелектуална собственост 7 стр
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconФакултет "Международна икономика и политика" Катедра "Международни икономически отношения и бизнес" Магистърска теза на тема
Част ІI приложимост на международния опит на мрежи на бизнес ангели в българия 54
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Право на международната търговия" Тема: "
Тема: “Транснационалните корпорации – понятие, способи за осъществяване на дейността им и принципи”
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Икономическа система на Европейския съюз" Тема: "
Световната банка или Международния валутен фонд, правно приложими правила на международна система за конкуренция, която дава възможност...
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Теория на международните отношения" Тема: "
Тема: “Структурни трансформации в системата на международните отношения след края на Студената война”
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Правен режим на международните инвестиции" Тема: "
Въпреки това договорът за концесия може се продължи с правоприемниците по решение на Министерски съвет
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международно данъчно право" Тема: "
Тема: “Анализ на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане – България и Италия”
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил icon1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения
В икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”, „световно стопанство”, световна...
Магистърска програма „Международни бизнес отношения Понятие и обща характеристика на международния търговски арбитраж Изготвил iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Международно публично право" Тема: "
Тема: “Политика на международните спорове и последствия – основи на хуманитарното право и право на околната среда”
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом