Материалното снабдяване се базира на следните принципи




ИмеМатериалното снабдяване се базира на следните принципи
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер220.33 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://pgikj.com/old/temi/pgi_temi_5639.doc

  1. Материално снабдяване-фази, инструменти, принципи



Основни въпроси:

  • Материалното и стоковото стопанство;

  • Принципите и структурата на материалното снабдяване;

  • Основните фази и инструменти за планиране на снабдяването;


Материално стопанство: Всички дейности по доставката, складирането и транспортирането на предметите на труда и поддръжката на машините и съораженията.

Стоково стопанство: Съвкупност от дейности, свързани с обработката на материалите, суровините или полуфабрикатите в готови изделия.

Материалното снабдяване се базира на следните принципи:

  • навременно и ритмично снабдяване на предприятията със средства за производство и предмети на труда;

  • комплектност на доставките в точно определени количествени съотношения;

  • коректност и адресност;

Форми на материално снабдяване:

  • транзитна форма- суровините и материалите се доставят от предприятията-производители непосредствено до предприятията- потребители, без да минават през бази и складове;

  • складова форма- от производителите средствата за производство се транспортират до бази и складове на организация за търговия с материали и след това се предоставят на предприятията-потребители;

Основните фази и инструменти за планиране на снабдяването:

Дейностите по снабдяването като основни форми на производствени връзки е тясно свързана с фирменото планиране. Основни фази и инструменти за планиране на материалното снабдяване са:

  • планиране на потребностите на предприятието от материали и средства за производство чрез анализ на очакваните потребности;

  • планиране на разходите за снабдяването;

  • определяне на степента на готовност за доставка.




  1. Складово стопанство. Функции на склада



Основни въпроси:

  • Що е склад и неговото предназначение;

  • Капиталовите и тредовите ресурси на склада;

  • Складовите разходи и показатели за измерване ефективността на складовото стопанство;


Що е склад – площадка, сграда или съоражение, предназначени за приемане, съхраняване и експедиция на стоково материални цености в производствените и търговските предприятия.

Функции на склада:

  • Балансираща- баланс между предлагане и търсене, за да се елиминират възможностите за прекъсване на фирмената производствена дейност;

  • Осигурителна – формиране и поддържане на постоянни запаси в склада, за да се осигури търсенето;

  • Производствена- производствения процес на някои стоки продължава и в сферата на обръщението;

  • Спекулативна- очаквания за покачване на цени, независимо от размера и момента на търсенето на стоки;

Складовите разходи :

  • Разходи по процесите на складирането/приемане и изтегляне на стоки/;

  • Разходи по управление на склада;

  • Разходи от складови загуби;

Показатели за измерване ефективността на складовото стопанство:

  • Количествени показатели- складов товарооборот, количество на обработените материали, обща складова площ и по отделни нейни елементи, количество на складовия персонал и др.

  • Качествени показатели- производителност на труда и себестойност за обработването на 1 тон материали;

  • Относителни показатели- коефициентите за неравномерно получаване и отпускане , коефициента на обръщение, коефициента за използване на складовата площ и др.




  1. Същност на индустриалното предприятие. Видове и типове производство



Основни въпроси:

  • Същност на индустриалнот предприятие;

  • Предмет на дейност на индустриалното предприятие;

  • Организационна форма на индустриалното предприятие;

  • Типове производство;



Същност на индустриалнот предприятие- производствено-стопанска единица, която използва ограничени ресурси за производство и продажба на индустриални стоки в съответствие с изискванията на пазара.

Предмет на дейност на индустриалното предприятие – организиране и осъществяване на ефективно производство и реализация на индустриална продукция или услуга с цел задоволяване потребностите на обществото и осигуряване на печалби.

Организационна форма на индустриалното предприятие –изразява конкретното подреденост и взаимообвързаност на елементите на производство с оглед стабилно, безпрепядствено и резултатно протичане на процесите в индустриалното предприятие.


Намират приложение различни форми на организация на индустриалната фирма:

  • Индивидуална форма- продукта е в резултат от усилията на отделен работник, няма разделение и коопериране на труда, използват се универсални оръдия на труда, няма производствени звена, широка квалификация на работниците;

  • Групова форма. Продукта се произвежда от множество работници, технологична специализация на производствените звена, разделение и специализация на труда, неизбезни престои поради партидност;

  • Поточна форма- работните места се подреждат линейно последователно, висока специализация, синхронизиран процес, използват се конвейри;

Типове производство- изразява съществени организационно-технически особености на производството като:

  • Обем на произвежданата продукция;

  • Номенклатурата на продукцията;

  • Специализацията на работните места;

  • Разделението на труда в работните места;




  1. Производствен процес



Основни въпроси:

  • Същност и видове производствени процеси;

  • Капитал на предприятието;

  • Човешки ресурси;

  • Производствено-реализационни разходи;

  • Ценова стратегия и политика;

Същност производствени процеси – комплексен процес, който включва органично свързани помежду си технологични, контролни, ремонтни, транспортни, складови и други процуси и операции в предприятието.

Видове производствени процеси :

  • Основни – насочени към непосредственото превръщане на предметите на труда в основна продукция;

  • Спомагателни – подпомагат протичането на основния производствен процес;

  • Допълнителни – добива и обработката на спомагателни материали и производството на амбалаж;

  • Странични – изработване на продукция от отпадъчни продукти от основното производство;

Капитал на предприятието – капиталът се материализира в дълготрайни и краткотрайни активи.

  1. Дълготрайни активи:

  • Дълготрайни материални активи- машини, инструменти, съоражения, сгради и др.;

  • Дълготрайни нематериални активи- права върху собственост, продукти от изследователска дейност научни разработки и др.;

  • Дългосрочни финансови активи- съучастия, инвестиционни книжа, предоставени заеми;

  1. краткотрайни активи:

  • производствени запаси- суровини, резервни части, гориво, амбалаж и др.;

  • краткосрочни вземания- неизплатени стоки и услуги и др.;

  • краткосрочни финансови активи- ценни книжа, финансови инструменти, вземания от подотчетни лица и др.;

  • парични средства;

  • разходи за бъдещи периоди;

Човешки ресурси – персоналът на предприятието, който включва: работници, специалисти, ръководители;

Производствено-реализационни разходи – сумата от всички разходи, които прави индустриалното предприятие за производството и реализацията на единица продукция или определен обем продукция при конкретни условия, представлява себестойността на продукцията

Ценова стратегия –определяне на цените така, че да постигнат определени цели, свързани с просперитета на предприятието.Видове ценови стратегии:


  • стратегия на ниските цени- разчита се на голям оборот;

  • “стойност срещу пари”- цена около средата между най-високата и най-ниската цена на конкурентите;

  • “премирани”цени- значително по-висока цена от средната на пазара;

Ценова политика – избор на една или друга стратегия, отразяване на пазарното поведение на купувачите в цените, отчитане на действието на вътрешни и външни фактори и поддържането на някаква устойчива зависимост между цена и печалба.



  1. Производствена програма и производствен капацитет



Основни въпроси:

  • Същност на производствената програма;

  • Количествени и качествени показатели;

  • Производствен капацитет;

  • Фактори за производствен капацитет;



Същност на производствената програма – максимално възможното количество продукция от дадена номенклатура и асортимент и с определено качество, което може да се произведе за даден период при оптимални условия и режим на работа.


Количествени показатели – характеризират обема на продукцията:

  • Натурални показатели – физически измерения за всеки отделен вид продукт /брой, метри, литри и др./

  • Стойностни показатели – показва целия обем от работа чрез цените. Стойностните показатели са: продажби/изразяват обема на реализираната продукция/, обща продукция /целия обем от работа, която се извършва в предприятието/

Качествени показатели :

  • Номенклатура – поименен списък на продукцията;

  • Асортимент – отделни видове от номенклатурата съобразно допълнителни показатели;

  • Качество на продукцията – потребителските свойства на произвежданата продукция;

Производствен капацитет – максимално възможното количество продукция от дадена номенклатура и асортимент и с определено качество, което може да се произведе за даден период от време при оптимални условия и режим на работа.

Фактори за производствен капацитет:

  • Количество, състав и структура на техническите средства и производствени площи;

  • Фонд работно време на техническите средства;

  • Норми за производителност на техническите средства и за използване на производствените площи;

  • Характер на използваните технологии и създадената организация на производството;

  • Качеството и състава на преработваните суровини и материали и използваните инструменти и приспособления;

  • Образованието и квалификацията на персонала;




  1. Селскостопанско предприятие



Основни въпроси:

  • Характеристика на селското стопанство;

  • Същност на селскостопанската продукция;

  • Същност и организационни форми на селскостопанското предприятие;

  • Персонал на селскостопанското предприятие;


Характеристика на селското стопанство –цялостен комплекс от произвеждащи, преработващи и снабдяващи производствения процес дейности, свързани със земята и животните и осигуряващ суровини за промишлеността и обслужването на отрасъла.Включва: класически земеделски сектор, агробизнессектор и отрасли, свързани с обслужването им /обслужващ сектор/.


Същност на селскостопанската продукция –произвежда се и се предлага от два основни обособени отрасъла:

  1. Растениевъдство – зърнопроизводство, фуражно производство, технически култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения.

  2. Животновъдство – говедовъдство, овцевъдство, птицевъдство, свиневъдство, пчеларство.


Същност на селскостопанското предприятие – основна производствена икономическа и социално обособена единица в селското стопанство, която използва ограничени материали, трудови и финансови ресурси за производството и реализацията на определени селскостопански продукти с цел получаване на печалба.

Организационни форми на селскостопанското предприятие:

  1. Фермерска организация /фермерски бизнес/- частно земеделско стопанство.

  2. Кооперативна организация – доброволно сдружаване на частни собственици за съвместна обработка на земята и колективно стопанисване на техниката и другите производствени фондове.

  3. Дружествени и кооперативни организационни форми – сдружения за изкупуване на продукция от производителите по предварително договорени цени, при което кооперацията поема риска от продажбата.След приключване на финансовата година печалбата се разпределя между членовете пропорционално на реализираната продукция.

Персонал на селскостопанското предприятие – различни категории персонал:

  • Работници, изпълняващи ръчни операции;

  • Механизатори;

  • Работници в животновъдството;

  • Ръководни кадри и специалисти;

  • Охрана;




  1. Занаятчийство



Основни въпроси:

  • Същност на занаятчийството;

  • Организация на занаятчийството;

  • Производствени ресурси на занаятчийското предприятие

  • Насърчаване на малките и средните предприятия от страна на държавата;

Същност на занаятчийството – обособена производствена единица, която използва ограничени ресурси за производството на изделия и услуги по занаятчийски начин с цел продажба и осигуряване на доходи и печалба.

Занаят е производството на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списъка на занаятите, съгласно Приложение №1 на закона, по занаятчийски начин.

Организация на занаятчийството участвици в организационната и институционната структура на занаятчийството са :


  • Занаятчийското предприятие;

  • Регионалната занаятчийска камара- организация на занаятчиите в съответния регион;

  • Националната занаятчийска камара;

  • Браншовите занаятчийски сдружения- регионални сдружения за защита на професионалните интереси;

Производствени ресурси на занаятчийското предприятие – дълготрайни активи, краткотрайни активи, човешки ресурс.


Човешки ресурс:

  • Чираци- изучаващи занаята;

  • Калфи- постоянно упражняват определен занаят;

  • Майстори- притежават майсторско свидетелство;

Насърчаване на малките и средните предприятия от страна на държавата


Малък бизнес –малки и дребни предприятия с определена численост на персонала, оборот на капитал и отраслова принадлежност.

Поради неравностойното положение на малките и средни предприятия по отношение на ресурсните възможности, финанси и др. Спрямо големите фирми, тяхното състояние и перспективи са обект на държавна политика.

Държавната политика за насърчаване на малкия и среден бизнес се реализира чрез Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия.Провежда се от следните органи:

  • Министерски съвет;

  • Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия;

  • Консултативен съвет;

  • Министерства и ведомства;

  • Агенцията за приватизация;

  • Общинските съвети;

Държавата осигурява чрез Държавния бюджет средства за :

  • Разработване и изпълнение на проекти и програми;

  • Курсове за обучение и семинари;

  • Информационно и консултантско обслужване на малки и средни предприятия;

  • Поддържане на регистъра на малките и средни предприятия;




  1. Строителство-характеристика и особености



Основни въпроси:

  • Характеристика на строителството;

  • Особености на труда в строителството;

  • Особености на организацията на строителния процес;

  • Временното строителство като особеност на основното строителство;

  • Складовото стопанство- основна необходимост в строителството;

Характеристика на строителството: Строителството като отрасъл включва: проучване, проектирани и строително производство, разглеждани като отделни етапи и фази на един общ процес, наречен инвестиционен, заедно с процедурите за провеждане на конкурси и търгове за намиране на най-подходящ изпълнител. Строителството като производство обаче обхваща мероприятия, свързани със самото изграждане на строежа, определяне на необходимите финансови, трудови и материално-технически ресурси за реализиране на проекта със стремеж за постигане на минимална стойност, високо качество и минимално времетраене на строителството.

Особености на труда в строителството:

  1. Особености на строителната продукция: прикрепена неподвижност към терена, произвеждасе на мястото, където ще се експлоатира, голям обем и значителни размери

  2. Особености на строителния процес: временно съществуване на строителна площадка и на работни места, протича на открито и зависи от климатичните условия, голяма продължителност на производствения процес, изпълнява се от колектив.

  3. Особеноости на организацията на труда в строителството : загубите на работно време, променливи /непостоянни/ работни места, бригадна форма на организация, основана на бригадата, съставена от различни звена, работната заплата най-често е формирана на база сделна форма.

Особености на организацията на строителния процес – прилагат се различни методи на работа:

  • Паралелен метод- всички работи се започват и извършват едновременно;

  • Цикличен метод- работите се извършват една след друга;

  • Смесен метод;

  • Поточен метод- отделните работи са точно фиксирани в пространството и времето;

С календарен план се определя последователността и времето за изпълнение на отделните дейности,общия срок като цяло и необходимите за реализирането им ресурси се разпределят във времето.

Временното строителство като особеност на основното строителство – това са всички сгради и съоражения, които се изграждат на строителната площадка, за да удоволетворят нуждите и изискванията на основното строителство.

Складовото стопанство- основна необходимост в строителството – сладът е своеобразен регулатор между неравномерното постъпване и сравнителното равномерно потребление на материалите и изделията чрез създаване на необходими запаси и подходящото им съхраняване.



  1. Строително предприятие



Основни въпроси:

  • Същност и видове строителни предприятия;

  • Капитал на строителното предприятие;

  • Управление и маркетинг на строителното предприятие;



Същност и видове строителни предприятия


Строителното предприятие е обособена стопанска единица, която използва ограничени материали, трудови и финансови ресурси за строеж или покупка на обекти с производствено и непроизводствено предназначение и обзавеждането им с цел продажба и осъществяване на печалба. Основен обект на покупко-продажбите при строителството са сгради и съоражения, изграждани от строителните фирми, които ги предлагат на потребителите. В същото време самите строителни фирми се явяват потребители на различни производствени ресурси- строителни материали, механизация, работна сила и др.

Видове строителни предприятия:

  • В зависимост от формата на собственост- държавни, частни, кооперативни, общински, смесени;

  • В зависимост от организационната форма- еднолични, търговски, акционерни;

  • В зависимост от размера на капитала- малки, средни, големи;

  • В зависимост от предназначението на продукцията- предприемачески, търговски;

Капитал на строителното предприятие – съвкупност от средствата и предметите на труда, които образуват средствата за производство на строителните предприятия.

Управление и маркетинг на строителното предприятие


Управлението на строителното предприятие се планира по следната схема:

  • Изяснява се основната дейност на фирмата;

  • Определят се основните видове работа;

  • Изяснява се видът на строителните специалности;

  • Решава се въпроса с основните видове работници, назначени с трудов договор към фирмата, и наемането на хора на временен договор;

Маркетингът в строителството се разглежда като процес на изучаване желанията и потребностите на другите и задоволяването им с качествени продукти на конкурентни цени. Този процес се състои от шест етапа:

  • намиране на клиент;

  • изучаване на потребностите му;

  • изготвяне на проект на продукта;

  • продажба на продукта чрез проекта;

  • създаване на продукта;

  • запазване на клиента;




  1. Транспортно предприятие



Основни въпроси:

  • Особености на транспортния отрасъл;

  • Видове транспорт;

  • Същност и видове транспортни предприятия;

  • Персонал в транспортно предприятие;

  • Транспортни тарифи;


Особености на транспортния отрасъл – това е стопански отрасъл, който осъществява транспортните връзки между производителите и потребителите. Предмет на неговата дейност са товарните и пътническите превози на определено разстояние.

Транспортното производство не създава нов веществен продукт с нови свойства. Транспортната продукция е неделима от транспортния процес. В транспортното производство не се влагат суровини. Продукцията на различните видове транспорт е взаимозаменяема. Транспортът се характеризира с голяма динамичност на неговите основни средства.

Видове транспорт:

  1. Според мястото на общественото разделение на труда- обществен, вътрешнопроизводствен.

  2. Според вида на пътя и на транспортните средстваза превоз на товари и пътници- автомобилен, железопътен, воден, въздушен, тръбопроводен, въжен, асансьорен.

Същност транспортни предприятия – предприятие чиито предмет на дейност са превозите на товари и пътници с различни видове транспортни средства на определено разстояние с оглед получаване на печалба.

Видове транспортни предприятия :


  1. В зависимост от формата на собственост- държавни, частни, смесени.

  2. Според произхода на превозвачите- национални, чуждестранни.

  3. Според вида на транспортните средства- автомобилни, железопътни, въздушни, водни.

Персонал в транспортно предприятие :

  1. В железопътния транспорт: гаров персонал, локомотивен персонал, персонал в пътното стопанство.

  2. В автомобилния транспорт: водачи на автомобили, сервизни работници, товаро-разтоварни работници, механизатори.

  3. Във водния транспорт: корабни работници и служители, товаро-разтоварни работници и служители.

  4. Във въздушния транспорт: технически персонал по ремонта на самолета, летателен състав, ръководители на полети, шофьори, радиомеханици, билето-багажни касиери.

Транспортни тарифи – това са цени за превоз на товари, пътници, багаж и други услуги, извършвани от транспортните фирми.

Тарифната ставка е част от превозната, която се пада на единица транспортна продукция- тонкилометър и пътникокилометър. Определя се като превозната цена за 1 тон стока или за тарифен клас, се раздели на съответното разстояние.



  1. Предприятия за търговия на едро и на дребно



Основни въпроси:

  • Същност и особености на отрасъла търговия;

  • Предприятия за търговия на дребно;

  • Предприятия за търговия на едро;

  • Видове предприятия за търговия на дребно и на едро;

  • Персонал на предприятия за търговия на дребно и на едро;

Същност и особености на отрасъла търговия – форма на размяната изобщо и форма на стоковото обръщение в частност.


Стоковото обръщение на предметите за потребление се обособява в самостоятелна дейност на икономиката- вътрешна търговия, чрез която стоките за потребление се придвижват от производството до потреблението посредством покупко-продажбата.

Функциите на търговската дейност се систематизират по следния начин:

  • Функция на обръщението;

  • Функция на съгласуване на предлагането и търсенето;

  • Функция по обслужването;

Търговията с предмети за потебление се осъществява в 3 форми: държавна, кооперативна, частна.

Предприятия за търговия на дребно – обособена стопанска единица, която използва материални, трудови и финансови ресурси за стокооборот на дребно, с цел задоволяване на потребностите на населението и получаване на печалба.

В зависимост от формата на собственост върху капитала, стооборотът на дребно се разграничава на : продажби в частната търговия, продажби в кооперативната търговия, продажби в държавната търговия.

В зависимост от стопанските субекти които го осъществяват, стокооборотът бива: в специализирани звена, търговска мрежа, кооперативно-пазарна търговия.

Според стоковите групи- хранителни стоки, промишлени стоки.

В зависимост от направлението на продажбите- на външнотърговски организации, на производството, на строителството, на домакинството и износ.

Предприятия за търговия на едро – обособена стопанска единица, която използва материални, трудови и финансови ресурси за осъществяване на стокооборот на едро от едни предприятия на други с цел продажба на населението и осигуряване на печалба.

Според формите на стоково движение, стокооборота на едро бива: складов и транзитен.

Видове предприятия за търговия на дребно и на едро:

  1. В зависимост от характера на стопанската дейност- търговия на дребно, търговия на едро, обществено хранене, изкупуване на селскостопанска продукция.

  2. Според района на търговска дейност- предприятия с национално значение,предприятия с местно значение.

  3. В зависимост от стоковата номенклатура- търгуващи с определени стоки, търгуващи с една или няколко стокови групи, търгуващи с почти всички видове стокови групи.

  4. Според вида на търгуваната стока- за широко потребление, за промишлено потребление.

Персонал на предприятия за търговия на дребно и на едро- изпълнителски персонал, административно-управленски персонал, обслужващ персонал



  1. Туристическо предприятие



Основни въпроси:

  • Същност и особености на туризма;

  • Туристически ресурси;

  • Видове туризъм;

  • Туризмът в България;

  • Туристическо предприятие.Видове;



Същност и особености на туризма


Специфични особености на туризма са:

  • Предлагането на услугата съвпада по време с нейната консумация;

  • Туристическите услуги са пространствено фиксирани;

  • Туризма е силно зависим от природните ресурси;

  • Сезоност на туристическите услуги;

  • Бърза възвращаемост и сравнително неголям първоначален обем на капиталните вложения;

  • Услугите са нематериални, нееднакви, и неравномерни във времето;

Туристически ресурси :

  • Курортно-туристически ресурси с оздравително или познавателно въздействие;

  • Специализирана материално-техническа база;

  • Туристически кадри;

Видове туризъм :

  • В зависимост от целите на пътуванията: служебен, лечебен, за краткотраен отдих;

  • Според произхода на туристите: организиран и индивидуален;

  • Съобразно природните особености: планински, морски, градски, селски, крайречен

Туризмът в България


Законът за туризма регламентира дейността на институционалните структури като органи за управление на туризма- министерство, областни управители, Национален съвет по туризма, Агенция за туризма и експертни комисии към тях, както и неправителствени организации като браншовите туристически сдружения и регионалните туристически организации.

Бизнес-управлението на туризма се осъществява от туристическите фирми.Те функционират като търговски дружества. Туризмът е частен сектор. Съществува значителна, модерна и добре изградена туристическа инфраструктура. Тя се подразделя на обща и специализирана курортно-туристическа инфраструктура. Основен икономически индикатор за положителните промени в развитието на българския туризъм са: конкурентните цени, подобряващата се инвестиционна среда, насърчаването на малкия и среден бизнес, развитие на образователната система в туристическата сфера.

Туристическо предприятие.Видове

Туристическото предприятие е обособена стопанска единица, която има за предмет производство и продажба на туристически продукти за задоволяване на туристическите потребности в съответствие с изискванията на туристическия пазар с цел получаване на печалба.

Туристическият продукт е съвкупност от туристически услуги, предлагани в туристическите обекти.

Основни туристически дейности са: хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и турагентска дейност.



  1. Международна търговска дейност



Основни въпроси:

  • Същност, форми и значение на външната търговия;

  • Външнотърговски предприятия- основни субекти на външнотърговската дейност;

  • Външнотърговски договор-особености и форми на проявление;



Същност, форми и значение на външната търговия


Външната търговия е обмен на стоки и други материални ценности между отделните държави.

Външната търговия се характеризира със следните особености:

  • Свързва производителите на една страна с потребителите на друга;

  • Показва към кои държави се направляват стоките;

  • Базира се правно както на националното законодателство, така и на международното;

  • В зависимост от търговския режим между търгуващите страни стоковите потоци се обмитяват;

  • Разплащанията стават члез: документарен акредитив, документално инкасо, банков превод

Външнотърговски предприятия- основни субекти на външнотърговската дейност


Външнотърговското предприятие е обособена стопанска единица, която използва ограничени материални, трудови и финансови ресурси за осъществяване навъншноикономически обмен на стоки и услуги с цел получаване на печалба.

В зависимост от принадлежността на фирмите по национален признак, се различават:

  • Национални фирми-подчиняват се на законите на страната в която са регистрирани;

  • Чуждестранни фирми- регистрират се извън страната, където осъществяват своята дейност чрез филиали и клонове;

  • Смесени фирми- капиталът е собственост на две или повече фирми от различни държави;

Външнотърговски договор-особености и форми на проявление


Съдържанието на външнотърговския договор може да се представи в следната обобщена схема:

Дата и място на издаване на договора, страни по договора, предмет на договора, условия на договора/клаузи/ за:

  • Количество;

  • Качество;

  • Цена и обща стойност;

  • Доставка;

  • Плащане;

  • Опаковка, етикети, маркировка;

  • Срок на доставката;

  • Транспортиране;

  • Предлагане и приемане на количество и качество;

  • Гаранции, рекламации, санкции;

  • Форсмажорни обстоятелства;

  • Други условия

Продавач: Купувач:



  1. Митническа система и контрол в България.Безмитни зони



Основни въпроси:

  • Нормативна уредба на митническата система;

  • Мита и ставки за мита;

  • Безмитни зони;



Нормативна уредба на митническата система


В съответствие със закона за митниците митническата дейност на страната се осъществява от Агенция “Митници”, на която са възложени следните функции и задачи:

  • Участва в разработването и изпълнението на международните договори, отнасящи се до митническата дейност;

  • Осъществява международните митнически връзки;

  • Събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация за митническата дейност и подготвя митническата статистика;

  • Осигурява квалификация и преквалификация на митническите служители;

  • Изпълнява задачи в рамките на посочените функции, възлагани със закон;

Митническите органи при изпълнение на служебните си задължения имат право да извършват проверки, свързани с икономическия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на контролно-пропускатерните пунктове и на цялата митническа територия на страната.

Когато стоките пристигнат на българска територия, те се:

  • Представят пред митническите органи;

  • Временно се складират;

За да се поставят стоките под определен митнически режим, те се декларират пред митницата писмено или по електронен път.

Съобразно Закона за митниците митнически режими се прилагат в случаите на:

  • Внос;

  • Транзит;

  • Митническо складиране;

  • Активно усъвършенстване с отложено плащане или с възстановяване;

  • Обработка под митнически контрол;

  • Временен внос;

  • Износ;

  • Временен износ;

Мита и ставки за мита


Митата са косвени данъци, осигуряващи приходи в бюджета.Разграничават се: вносни, износни и транзитни.

Ставките за мита представляват процент от митническата стойност.

В определени от закона случаи се прилагат специфични мита. Те се въвеждат с цел по-добре да се защитят интересите на българските производители на такива стоки, които са аналогични на внасяните.

Безмитни зони – представляват обособени части на територията на страната, в които се допуска внос на чеждестранни стоки без заплащане на мита. При осъществяване на стопанска дейност в зоните трябва да се отчитат националното законодателство и международното право. Унас свободни зони се създават по решение на Министерския съвет, по инициатива на държавни органи или заинтересовани стопански организации.

Свързани:

Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconРазпределение на научни ръководители
Анализ на използването на материалните ресурси и материалното снабдяване на фирма “Херместур” – Варна
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconПроект!!! Национална стратегия за детето
България. Стратегията се приема в изпълнение на чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ззд/ и се базира на основните принципи,...
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconТема: Конституционни основи на местното самоуправление
Конституционните принципи на местното самоуправление се съдържат в глава 7 от Конституцията на Република България. Основно тези принципи...
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconМотивация относно предлагания проект за таксите на Летище Пловдив Общи принципи
В основата си, проектът се базира и на опита на редица европейски летища, сходни на Летище Пловдив, където са налице постигнати позитивни...
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconУправление на околната среда. Основни принципи. Същност на икономическите методи на управление. Съчетание на икономически и административни методи. Специфика на
...
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconУправление на околната среда. Основни принципи. Същност на икономическите методи на управление. Съчетание на икономически и административни методи. Специфика на
...
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconКлиника щутгарт
За съжаление при онкологичен случай се изисква депозит в размер на 150 000 евро. Той се базира на диагноза и последващо от нея лечение....
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconАгнеса петкова обосновка на програмата
Програмата обединява национални и местни приоритети и отговаря на общественозначими социални потребности за защита правата на децата....
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconСтратегия за дългосрочно управление на битовите отпадъци на Столична община
Ек от 14. 03. 2006 г., първоначалните препоръки са следните: „ Въпросът с управлението на отпадъците на Столична община може да се...
Материалното снабдяване се базира на следните принципи iconСписъ к
Организация и управление извън сферата на материалното производство (Национална сигурност. Оперативно-тактическа подготовка), доктор...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом