Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г




ИмеИздадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г
страница1/3
Дата на преобразуване09.10.2012
Размер368.55 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.rzkbs.org/cat-documents/regulations/04.
  1   2   3
НАРЕДБА № 108 ЗА РАБОТА С РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА В ЗАВЕДЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

Издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 92 от 26.11.1974 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Тази наредба е задължителна при проектиране и строителство на нови, а също и при преустройство и експлоатация на съществуващите медицински заведения, където се използуват радиоактивни вещества с лечебна, диагностична или експериментална цел. Тя не се разпростира върху: отделения за телегаматерапия; отделения, лаборатории и др., в които се работи с радиоактивни вещества с активност на работното място, по-ниска от посочената в приложение № 2 от Наредбата за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 60 от 1974 г.).
(2) Тази наредба е изготвена въз основа на Норми за радиационна безопасност (ДВ, бр. 94 от 1972 г.), Наредба за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 60 от 1974 г.) и Правилник за организацията и контрола на лъчезащитата в НРБ (ДВ, бр. 46 от 1965 г.) и се прилага съвместно с тях.
(3) За изпълнението на тази наредба отговарят ръководителите на здравните заведения и завеждащият радиологичното отделение (лаборатория, катедра и др.). Случаите, непредвидени в тази наредба, се разрешават от компетентните органи по радиационна безопасност на държавния санитарен контрол, като се спазват изискванията на Норми за радиационна безопасност.
(4) Съществуващите радиологични отделения в медицинските заведения да бъдат приведени в съответствие с изискванията на тази наредба в срокове, съгласувани с органите на държавния санитарен контрол, но не по-късно от 3 години след обнародването на тази наредба.

Чл. 2. В зависимост от предназначението и вида на използуваните радиоактивни вещества радиологичните отделения (лаборатории) се делят на следните групи:
1. отделения, използуващи закрити радиоактивни вещества с лечебна цел;
2. отделения, използуващи открити радиоактивни вещества с лечебна цел;
3. отделения, използуващи открити радиоактивни вещества с диагностична цел;
4. отделения, използуващи радиоактивни вещества с експериментална цел.

Чл. 3. Всеки, който не ползва или отстранява лъчезащитни съоръжения и пособия, предписани от тази наредба, или поради небрежност излага на излишно облъчване себе си, пациента или околните или пък не изпълнява предписанията на компетентните органи по радиационна безопасност на държавния санитарен контрол и на тази наредба, се наказва съгласно Закона за народното здраве (ДВ, бр. 88 от 1973 г.).

Чл. 4. Свеждането на дозите, получавани от медицинския персонал, болните и околните, до възможния минимум се осигурява само чрез правилно и умело използуване на необходимите лъчезащитни съоръжения, пособия и принадлежности, основаващо се на ефикасна организация на работата и съответната квалификация на работещите с радиоактивни вещества.

Чл. 5. (1) До работа с радиоактивни вещества се допускат само лица над 18-годишна възраст, ако нямат противопоказания за работа с източници на йонизиращи лъчения, удостоверено от съответния противолъчев диспансер (кабинет), и ако имат необходимите знания по лъчезащита при работа с радиоактивни вещества, удостоверени със съответен документ въз основа на положен изпит пред комисия, назначена от органите на държавния санитарен контрол.
(2) Ежегодно се провеждат контролни медицински прегледи и проверка на познанията по лъчезащита на работещите с радиоактивни вещества.

Чл. 6. Администрацията на медицинското заведение е длъжна да осигури инструктирането на новопостъпващите в радиологичните отделения лица и ежегоден инструктаж (опреснителен) по лъчезащита за всички лица, работещи с радиоактивни вещества (приложение № 4).

Чл. 7. Проектите на новостроящи се и преустроявани помещения за радиологични отделения (лаборатории) задължително се съгласуват с компетентните органи на държавния санитарен контрол. Радиологичните отделения (лаборатории) се приемат за експлоатация от комисия, в състава на която задължително влизат представители на държавния санитарен контрол, органите на МВР и профсъюза на здравните работници.

Чл. 8. Забранява се използуването на помещения за работа с радиоактивни вещества в жилищни сгради.

Чл. 9. Помещенията, съоръженията, контейнерите, транспортните средства, свързани с използуването на радиоактивни вещества, трябва да носят знака за радиационна опасност.

Чл. 10. В зависимост от обема и вида на работата с радиоактивни вещества постоянният вътрешен радиационен контрол се осигурява от службата по радиационна безопасност или от специално натоварено с тази дейност лице. Едно от лицата, натоварено с радиационния контрол, се назначава за отговорник по радиационната безопасност. Той трябва да има висше образование и назначението му се утвърждава от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 11. (1) Отговорникът по радиационна безопасност е длъжен да организира текущия дозиметричен и радиометричен контрол, правилното получаване, съхраняване и отчитане на радиоактивните вещества; следи за спазване на правилата за работа с радиоактивните вещества; взема задължително участие при избора на нови методи в лечението, диагностиката и опитите с радиоактивни вещества и организира лъчезащитата по тези методи. Препоръките на отговорника по радиационна безопасност се утвърждават от ръководителя на радиологичното отделение (лаборатория), който пряко отговаря за спазване на тази наредба.
(2) Отговорникът по радиационната безопасност изготвя вътрешна инструкция за работа с радиоактивни вещества и авариен план, съобразени с особеностите на методите, прилагани в съответното отделение (лаборатория).

Чл. 12. Използуването на радиоактивни вещества в медицинските заведения става само с разрешително за работа с радиоактивни вещества от Хигиенно-епидемиологично управление при МНЗ. В искането за разрешително за работа с радиоактивни вещества трябва задължително да се посочат радиоактивните изотопи, максималната активност на работното място и видът на приложението им (лечебно, диагностично или експериментално), както и отделенията и лабораториите, за които е предназначено разрешителното.

Глава втора
ПОЛУЧАВАНЕ, ОТЧИТАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

Чл. 13. Цялостната отговорност за получаването, отчитането и съхраняването на радиоактивните вещества носи администрацията на заведението.

Чл. 14. Във всяко отделение, лаборатория, медицинско заведение или група заведения със заповед на администрацията се определя лице, отговорно за получаването, отчитането и движението на радиоактивните вещества. По въпросите на радиационната безопасност лицето е подчинено и на отговорника по радиационна безопасност (вж. чл. 11).

Чл. 15. Редът на получаване, отчитане и съхраняване на радиоактивните вещества се определя от администрацията след съгласуване и одобрение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 16. Получените радиоактивни вещества се записват в приходо-разходната книга за отчитане на радиоактивните вещества, а съпроводителните документи се предават в счетоводството на заведението.

Чл. 17. Лицето, което е отговорно за получаването, отчитането и движението на радиоактивните вещества, води всекидневен отчет за радиоактивните вещества по приходо-разходната книга и раздава радиоактивни вещества от хранилището само с разрешение на завеждащия отделение, лаборатория, катедра и др. или упълномощено от него лице. Получаването на радиоактивни вещества от хранилището става чрез съответното искане.

Чл. 18. Лицата, които имат право да получават радиоактивни вещества от хранилището, се определят със заповед на администрацията.

Чл. 19. (1) Разходът на откритите радиоактивни вещества, а също така и връщането им в хранилището се отчитат по определения образец. Документ за изразходване на цялото количество от една пратка се предава в счетоводството.
(2) Закритите радиоактивни вещества се отчитат по приходо-разходна книга.
(3) Отчитането на радиоактивните вещества, изхвърлени като радиоактивни отпадъци, става с определения образец.

Чл. 20. Отчитането и наличността на радиоактивни вещества се проверяват по приходо-разходната книга от комисия, определена от администрацията. За закритите радиоактивни вещества такава проверка се извършва един път годишно, а за откритите радиоактивни вещества - не по-рядко от 2 пъти годишно. Протоколите за резултатите от проверката се съхраняват от счетоводството и от лицето, отговорно за хранилището.

Чл. 21. Предаването на радиоактивни вещества от едно заведение на друго, както и между различни отделения в едно заведение се допуска само с разрешение от органите на държавния санитарен контрол. Предаването става с протокол, в който се вписват видът на радиоактивното вещество, агрегатното му състояние, активността, видът на опаковката и датата на предаването. По един екземпляр от протокола се предава на всяко от двете заведения. Предаването се отбелязва и в приходо-разходния дневник.

Чл. 22. Радиоактивни вещества, с които не се работи, трябва да се пазят в специално устроени хранилища. Откритите и закритите радиоактивни вещества трябва да се съхраняват в отделни хранилища.

Чл. 23. Устройството на хранилището за радиоактивни вещества трябва да отговаря на изискванията на съответния клас работа в зависимост от активността, радиотоксичността и агрегатното състояние на радиоактивните вещества. При съхраняване на открити радиоактивни вещества класът трябва да бъде не по-нисък от втори.

Чл. 24. Радиоактивните вещества трябва да са пазят в отделни сейфове, ниши, кладенци и др. Вратите на съответните сейфове, секции и всички намиращи се в тях съдове и контейнери трябва да имат ясна и трайна маркировка за вида на радиоактивното вещество и неговата активност.

Чл. 25. Стъклените съдове, съдържащи радиоактивни разтвори, трябва да се държат в пластмасови или метални съдове, в които е поставен сорбиращ материал, който може напълно да погълне разтвора в случай на счупване на стъкления съд.

Чл. 26. Сейфовете, контейнерите и съдовете трябва лесно да се отварят и затварят.

Чл. 27. Радиоактивни вещества, при които е възможно отделянето на радиоактивни газове и аерозоли, трябва да се пазят в камини и боксове с вентилация и закрити съдове. При тези случаи в хранилището трябва да се осигури възможност за непрекъсната работа на вентилационната система.

Чл. 28. В хранилището трябва да се поддържа температура в интервал 12 - 25˜С и нормална влажност на въздуха. В случаите, когато се съхраняват радиоактивни вещества, представляващи белязани органични или други съединения, които се разпадат при тази температура, в хранилището трябва да се постави хладилник.

Чл. 29. Хранилището трябва цялостно да е изработено от негорими и нетопими материали (тухли или бетон), с изключение на вратата.

Чл. 30. Хранилището трябва да се заключва с надеждна секретна ключалка, позволяваща при всички случаи отварянето от вътрешна страна без ключ.

Чл. 31. В хранилището трябва да се инсталират достатъчно на брой осветителни тела, осигуряващи добро осветление на знаците по контейнерите и съдовете, на съдържанието на сейфовете, секциите и камерите в отворено положение, както и на целия под.

Чл. 32. Подът на хранилището трябва да бъде гладък, да се свързва без процепи със стените и да бъде фуниеобразен с оглед събирането на евентуално паднали радиоактивни източници в средата на помещението.

Чл. 33. Защитните сейфове, контейнери, камери и др. трябва да са конструирани и разположени така, че в затворено положение и при максимално съхранявана активност мощността на експозицията на разстояние 0,5 м от който и да е от тях да не превишава 30 милирентгена в час.

Чл. З4. Хранилището в защитните сейфове, камери, ниши, контейнери и др. трябва да е конструирано и разположено така, че при максимална активност в него мощността на експозицията в съседните помещения и територии да не превишава стойностите, дадени в чл. 48 до 50 на тази наредба.

Чл. 35. В хранилището за закрити радиоактивни източници във всяка камера, ниша или секция да се съхраняват сортирани по вид и активност източници с общ гама-еквивалент не повече от 100 милиграм-еквивалент радий.

Чл. 36. Препоръчва се радиоактивните вещества да се планират и доставят с такава активност, специфична активност, обем и агрегатно състояние, при които различните манипулации, като разреждане, разпределяне и пр., могат да се сведат до минимум (вж. чл. 112).

Чл. 37. Радиоактивните вещества трябва да се планират и да се доставят съобразно с действителните нужди. Не се разрешава съхраняването на радиоактивни вещества в хранилището за срок, по-голям от два периода на полуразпадане.

Чл. 38. Пренасянето на радиоактивни вещества вътре в медицинското заведение трябва да се извършва с подходящи контейнери, колички, лифтове и др., така че външното облъчване на персонала, болните и околните да се сведе до минимум и да се изключи възможността от радиоактивно замърсяване.

Глава трета
РАБОТА С РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА ЗА ЛЕЧЕБНИ ЦЕЛИ

Раздел I
Общи положения

Чл. 39. Подготовката и аплицирането на радиоактивни вещества с лечебна цел, както и хоспитализирането на болните, във или върху тялото на които има радиоактивно вещество в закрит или открит вид, се извършва в отделна част от лечебното заведение, наречена контролирана зона.

Чл. 40. В контролираната зона не се разрешава разполагането на помещения и извършването на дейности, които не са свързани с лечението на болните с радиоактивни вещества, с изключение на:
1. разпределяне и подготовка на радиоактивни вещества за диагностична цел;
2. аплициране на радиоактивни вещества с диагностична цел;
3. почистване на помещенията;
4. текущи ремонти на съоръженията и инсталациите.

Чл. 41. Всякакви други видове дейност в контролираната зона (например ремонт на помещенията, основни ремонти и преустройство на съоръженията и пр.) могат да се извършват само след цялостно освобождаване на контролираната зона или на част от нея от радиоактивните вещества, като се изключат всички видове възможности за неконтролиран достъп до радиоактивни вещества и получаването на седмична доза от външно облъчване, по-голяма от 30 милибера. През този период не се допуска подготвянето или провеждането на лечение с радиоактивни вещества.

Чл. 42. Подготвянето и аплицирането на радиоактивни вещества, както и хоспитализирането на болните, във или върху тялото на които има радиоактивни вещества, става отделно в помещения за закрити радиоактивни вещества и в помещения за открити радиоактивни вещества. По изключение се допуска интраоперативно аплициране на двата вида радиоактивни вещества в една и съща операционна зала.

Чл. 43. Трябва да се изключи възможността за неконтролирано влизане в контролираната зона на лица, незаети с лечение на болни с радиоактивни вещества, както и за неконтролирано излизане на болни, във или върху тялото на които има радиоактивни вещества.

Чл. 44. Всички лица и всички вещи, напускащи контролираната зона, подлежат на радиометричен контрол.

Раздел II
Лечение със закрити радиоактивни вещества

Чл. 45. За провеждане лечение със закрити радиоактивни вещества са необходими следните помещения:
1. основно хранилище за радиоактивни вещества с многокамерен защитен контейнер;
2. междинно хранилище (а) за мулажи и извадени от болните радиоактивни вещества с многокамерен защитен контейнер;
3. 1 - 2 помещения за подготовка на радиоактивни вещества за апликация с площ над 16 кв. м всяко;
4. 1 - 2 помещения за вътрекухинно аплициране на радиоактивни вещества с площ над 16 кв. м всяко;
5. операционна за вътретъканно аплициране на закрити радиоактивни вещества с площ 16 - 20 кв. м;
6. стерилизационна за радиоактивни източници с площ 6 - 9 кв. м.;
7. болнични стаи за болни с аплицирани закрити радиоактивни вещества;
8. клозети и умивални, които имат преки връзки към болничните стаи;
9. помещения за дежурния персонал;
10. помещения за извеждане на източниците и за текущи манипулации: по едно между всеки две стаи за болни с аплицирани радиоактивни вещества с площ 6 - 9 кв. м всяко.
11. склад за инвентара за почистване с изливник за нечисти води, заустен в контролната шахта.

Чл. 46. В болничната стая за болни с аплицирани закрити радиоактивни вещества се допуска разполагането най-много на две легла с разстояние между центровете на леглата най-малко 3 м и общ гама-еквивалент на радиоактивните източници в една стая до 200 мг/екв. радий.

Чл. 47. Канализацията на клозетите и умивалните към болничните стаи за болни с аплицирани радиоактивни вещества трябва да преминава през контролна шахта с долно втичане и горно изтичане, така че в нея да се задържат евентуално изпуснати радиоактивни източници.

Чл. 48. Помещенията за работа със закрити източници на гама-лъчение и стационарите за болни, предложени на лечение с такива източници, трябва да бъдат разположени и построени така, че при поставянето във всяко от тях по един източник с гама-еквивалент 200 мг/екв. радий в която и да е точка на съседните помещения и в околната територия на височина 0,5 м от пода, но не по-близо от 0,5 м от стената мощността на експозицията да не превишава следните стойности:
1. 2 мР/час в болнична стая в контролираната зона;
2. 1 мР/час в помещения за работа с радиоактивни вещества в контролираната зона;
3. 0,3/Т мР/час във всички останали помещения на територията на контролираната зона (Т - фактор на заетост, вж. чл. 51).

Чл. 49. Мощността на експозицията в работните и другите помещения на територията на лечебното заведение, но извън контролираната зона не трябва да превишава 0,2/Т мР/час.

Чл. 50. Мощността на експозицията на открити площи извън територията на лечебното заведение не трябва да превишава на височина от 0 до 2 м над терена 0,2 мР/час за дворове и паркове и 1 мР/час за улици, площади и други пътища в населеното място.

Чл. 51. В зависимост от заетостта на защищаваните обекти в контролираната зона от едно лице са посочени (приложение № 1) факторите на заетост Т, които трябва да се имат предвид в чл. 48 и 49.

Чл. 52. Във всяка камера на многокамерните контейнери в основното хранилище за закрити радиоактивни вещества трябва да се съхраняват по вид и активност източници с общ гама-еквивалент не повече от 100 мг/екв. радий.

Чл. 53. Общият брой на камерите в междинните хранилища трябва да бъде равен най-малко на половината от броя на леглата в стационара за болни със закрити радиоактивни вещества. Камерите трябва да са достатъчно големи, за да побират мулажи с размери до 20 X 20 кв. см и да имат минимален размер във всички посоки 10 см. В една и съща камера могат да се поставят съставни радиоактивни източници и от двама болни, ако общият им гама-еквивалент не превишава 150 мг/екв. радий.

Чл. 54. При подготовка за провеждане на лечение със закрити радиоактивни вещества всички предварителни манипулации да се извършват по възможност без радиоактивни източници или с източници-макети. Там, където това е възможно, да се прилага методът с посленатоварване.

Чл. 55. С оглед планомерното подготвяне и изпълнение на лечението с радиоактивни вещества на даден болен заявка за това да се прави в съответната лаборатория най-малко 24 часа по-рано.

Чл. 56. Работата с радиоактивни източници в хода на подготовката им за лъчелечение да се извършва на един етап, по правило без прекъсване. За целта предварително се подготвят всички необходими инструменти, пособия, материали и др. Нови методи и техники трябва да бъдат предварително изпробвани с източници-макети.

Чл. 57. Аплицирането на закрити радиоактивни източници може да се извършва и от специалисти нерадиолози, но обезателно по план, изготвен съвместно с радиолог и при прякото негово съдействие и контрол. При планирането и изпълнението на апликациите трябва да се сведат до възможния минимум броят и времетраенето на манипулациите.

Чл. 58. При обслужване на болни с радиоактивни източници във или върху тялото им трябва да се съкращава до минимум времетраенето на престоя при тях, без това да бъде във вреда на правилното гледане на болните и да действува потискащо върху самочувствието им.

Чл. 59. Всички манипулации с радиоактивни източници трябва да се извършват с дистанционни инструменти. Дължината и видът на инструментите се подбират с оглед на сигурно захващане на източниците, максимално възможно отдалечаване на източника от тялото, удобство и бързина при изпълнението на дадена манипулация.

Чл. 60. Разстоянието между ръката и източника трябва да бъде не по-малко от 10 см. Непосредствено пипане на радиоактивните източници се забранява. По изключение се допуска краткотрайно палпаторно проследяване хода на радиоактивния източник при интерстициалното им въвеждане.

Чл. 61. Препоръчват се методите за интерстициална кюритерапия, при които радиоактивните източници се въвеждат в предварително подреден имплант с игли или тръбички-водачи.

Чл. 62. При обслужване на болните с радиоактивни вещества във или върху тялото им обслужващият да застава така, че тялото му да бъде възможно най-отдалечено от местоположението на радиоактивните източници. За целта той трябва да знае къде във или върху тялото на болния се намират радиоактивни източници.

Чл. 63. Всички манипулации с радиоактивни източници задължително да се извършват зад защитен екран с минимален оловен еквивалент 5 см.

Чл. 64. Защитните екрани трябва да имат такава конструкция, че да не пречат съществено при извършване на манипулациите с радиоактивни източници. Те трябва да са снабдени с оловно-стъклен прозорец или огледално-призмена оптична система, както и с подходящо осветление, които да осигуряват добра видимост върху работната площ зад екрана.

Чл. 65. Екрани, предназначени за лъчезащита при обслужване на болни с радиоактивни източници във или върху тялото, трябва да бъдат конструирани и оформени така, че да наподобяват болничната мобилировка (например като масичка за хранене), за да не действуват потискащо на болния.

Чл. 66. Радиоактивните източници, които са подготвени за апликация или са снети от болния, трябва да се поставят в защитни контейнери или в междинно хранилище. Не се позволява продължителното оставане на радиоактивни вещества в лабораториите и болничните стаи зад работните защитни екрани.

  1   2   3

Свързани:

Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНаредба №46 за транспорт на радиоактивни вещества
Издадена от министъра на народното здраве и председателя на Комитета за мирно използване на атомната енергия, обн., Дв, бр. 53 от...
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНаредба №49 за изкуствено осветление на сградите
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 7 от 23. 01. 1976 г., изм., бр. 64 от 10. 08. 1976 г
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНормируеми параметри и допустими стойности на вибрациите
Издадена от министъра на народното здраве и председателя на Комитета по архитектура и благоустройство, обн., Дв, бр. 4 от 15. 01....
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНаредба №8 от 28. 10. 1986 Г. За хигиенните норми за лазерни лъчения издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 28. 11. 1986 г
Пдн на работните места с приложение на лазери с непрекъснато излъчване и в импулсен режим единични, повтарящи се и серия импулси...
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconПравилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V
Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси и министъра на труда и социалната политика, обн., Дв, бр. 21 от 11. 03....
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНаредба №9 от 28. 10. 1986 Г. За санитарните правила при работа с лазери издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 95 от 12. 1986 г
Чл. Санитарните правила осигуряват условия за опазване здравето и трудоспособността на работещите с лазери, както и на другите лица,...
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНаредба №9 от 11. 02. 2003 Г. За медицинското обслужване на корабите издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на здравеопазването, обн
Издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на здравеопазването, обн., Дв, бр. 17 от 21. 02. 2003 г
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНаредба №7 от 15. 12. 2004 Г. За топлосъхранение и икономия на енергия в сгради издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., Дв
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., Дв, бр. 5 от 14. 01. 2005 г
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconНорми №05 за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси
Издадени от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 25 от 30 март 1971 г., изм., бр. 58 от 24 юли 1979 г., бр. 54 от 15 юни...
Издадена от министъра на народното здраве, обн., Дв, бр. 92 от 26. 11. 1974 г iconВтора проучване на подземните води раздел I ред и начин за извършване на хидрогеоложки проучвания Чл. 3
Издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом