Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите




ИмеСъбития от живота на фондация „Светлина на Балканите
Дата на преобразуване18.01.2013
Размер100.94 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.prozoretz.bg/8211.doc

© Списание „Прозорец”2/08



Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите”


В Деня на детето, 1 юни, в Пленарната зала на община Русе се проведе благотворителен концерт, организиран от сътрудниците на фондация „Светлина на Балканите” Александър и Ани Александрови.

Този концерт не само ни позволи да съберем парични средства, но и ни накара отново да си припомним, че в нашия град живеят деца без възможност да растат в собствено семейство. Искаме или не, те са част от нашата действителност. Обикновено се казва, че тези деца са „забравени от Бога". Но са забравени по-скоро от нас, а Бог търси хора, които са готови да бъдат Неговите протегнати ръце и Неговото сърце.

Участваха възпитаници на Дома за деца, лишени от родителска грижа, (ДДЛРГ) "Надежда" (от 2 до 7 години) , на ДДЛРГ "Св. Д. Басарбовски" (от 7 до 18 години), НУИ "Веселин Стоянов" (музикално уилище), както и представители на музикална формация от Бургас с ръководител Маркар Мардиросян. На концерта децата имаха възможност да покажат талантите, дарбите и способностите, с които Бог ги е надарил.

На площада пред залата, в която трябваше да се състои концертът, бе организирано друго мероприятие от Центъра за работа с деца към община Русе. Построена бе голяма сцена с огромни тонколони, плакати, балони... От целия град се стекохародители с децата си. Две минути преди началото на нашия благотворителен концерт заваля пороен дъжд и хората се втурнаха в залата при нас. Участниците в концерта, техните директори и възпитателисе зарадваха да видят толкова многобройна публика. Нашият Бог е велик и не спира да ни изненадва с чудесата Си. Децата са много талантливи и успяха да покажат какво могат пред почти целия град. Почувстваха се значими - за първи път в живота им толкова хора им ръкопляскаха и оцениха техния труд.

Благотворителната ни кампания не приключва с този концерт. През летните месецидарителската сметка остава отворена и събирането на средства продължава. Фирми и организации с централизирано управление не успяха да се включат, тъй като е нужен по-дълъг срок, за да вземат решение управителните им органи.

За ремонта на спортния салон в дом „Св. Д. Басарбовски" се обърнахме за съдействие към Камарата на строителите в България. За модулите за детска площадка в дом „Надежда" имаме уверението на "Металпласт инженеринг" ООД с управител Анелия Георгиева, че ще бъдат изработени и ще ни ги предоставят на преференциални цени.

Сумата, събрана до този момент, е 2 422 лв. (2230 лв. по банков път + 192 лв. в брой по време на концерта).

Тя ще бъде разделена по равно между дом „Надежда” и дом „Св. Д. Басарбовски".

Благодарим на всички дарители, че ни гласуваха доверие и дадоха тези средства на децата, които имат нужда от тях.


Дарители:

Община Русе ни предостави безвъзмездно Пленарната зала.

Окръжна дирекция на полицията Русе с директор комисар Първанов - 600 лв.

Херлих” ЕООД с директор Валери Василев – 500 лв.

Фондация „Светлина на Балканите”с директор Иван Вълков - 500 лв.

Булбанк Русес директор г-жа Шойлекова - 200лв.

ЗПАД ”ДЗИ Общо застраховане” Русе с главен счетоводител Славка Прокопиева - 130 лв.

Фирма „Йовис” с управител Мария Върбева – 100 лв.

"Металпласт инженеринг" ООД с управител Анелия Георгиева - изработка имонтаж на съоръженията за детска площадка.

Данон”– Мелина Петкова, завеждащ връзки с обществеността - 150 плодови млека за децата.

Прокредит Банк Русе с управител Нели Великова - компютри за двата дома и балони за тържеството.

Сладкарница „Неделя” с управител Дарина Тодорова – торти за 150 деца.

Ованесови” ООД с управител Евелина Русева – осигуриха транспортирането на децата от домовете.

Васил и Светла Манчеви от БХБЦ гр. Бургас - 50 лв.

ЕМЕЦ Ценово - 80 лв.

Родители от Детския център в Русе - 70 лв.



***


На 14 април 2008 г. в читалище „Кирил и Методий” се проведе литературна вечер, организирана от фондация „Светлина на Балканите”. Лекция на тема „Християнската вяра в творчеството на българските поети” изнесе писателят Георги Михалков, главен редактор на сп. „Български есперантист”. Присъстваха съвременни християнски поети като Петър Стойков от Варна, Манол Манолов от Бургас, Калин Михайлов от София и др. Хор под ръководство на диригента Владимир Петровски изпълни песни на християнска тематика по текстове на класически и съвременни български поети и музика от Вл. Петровски.


Ето извадки от изнесената от Георги Михалков лекция.


Християнската вяра в творчеството на българските поети


Българската литература се е създала благодарение на християнството. Тя се появява в края на ІХ - началото на Х в., когато учениците на Кирил и Методий, прогонени от Велика Моравия, намират подслон в България. Тогава цар Борис приема тези посланици на словото и християнската вяра. У нас възникват две големи книжовни школи - Преславската и Охридската. И първите творби, създадени на български език, са вдъхновени от християнството.Тук ще споменем важни имена като Константин Преславски, Климент Охридски и т. н. Освен откъси от самото Божие Слово на български се превеждат и творби на известни християнски писатели - Григорий Богослов, Василий Велики, Йоан Златоуст и др.

След дълъг период на мрак и робство, в който българската литература почти изчезва, тя се възражда с делото на Паисий Хилендарски. Постепенно започват да се появяват произведения на оригиналното българско творчество. През Възраждането се утвърждават нашите класици – Вазов, Ботев, Добри Чинтулов...

В първите поетични творби от този период много ясно се виждат християнските добродетели - милосърдието, състраданието, взаимната прошка, взаимопомощта. Българските поети класици се стремят да накарат човека да се смири пред Бога, защото само тогава ясно ще разбере кой е, какво представлява, ще разбере себе си, а по този начин ще приеме и обикне също хората около него с техните несъвършенства. Много характерно е стихотворението на класика на българската литература Иван Вазов „Линее нашто поколение”. В него той се обръща с много болка и тъга към своите съвременници и ги призовава да помислят, да се вгледат в себе си и да преценят живота и постъпките си:

Линее нашто поколение,

навред застой, убийствен мраз.

Ни топъл луч, ни вдъхновение

не пада върху нас.


Къде вървим - не мислим твърде,

посока няма в наший път.

Спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

Но след като рисува тази печална картина на своето съвремие, което не се отличава много от днешното, поетът се моли на Всевишния да промени това и да даде нов живот, където водеща ще бъде вярата. Затова думите му са много горещи, искрени и всеотдайни:

Недей оставя, мили Боже,

без лампа Твоя свет олтар,

без химна Твоето подножье,

без вяра живата си твар!

И друго негово известно стихотворение „Де е Бог?” започва с картина на безнадеждността, обхванала хората, на мрака, който цари над земята:

Търсих Го на небето - там Го няма -

от празнотата му смутен останах.

Търсих Го в земния Му дом, но в храма

аз ликът Му видях.

Но Вазов не губи вярата си, защото знае, че Божието Слово е това, което може да събуди хората, да върне светлина в заспалите им души. Затова той пише:

Заглъхна в бурен Твойто слово живо

и Твоят благ завет за братство, мир.

Теб химни пейм, а служим послушливо

на други, лют кумир.


Къде си, Бог на любовта, живота,

на истината извор вечен, свят?

И чух аз вик: "Търси го на Голгота:

Той пак е там разпят!"

Въпросите тук са риторични. Вазов пита: „Къде си, Господи”, но много добре знае, че трябва само да отворим очите си, за да Го видим, да последваме Неговия път. Защото само по този начин ще намерим спасение за нашите души.

Друг известен български поет и проникновен философ е Пенчо Славейков. Своята вяра в Бога той е изразил в прекрасни стихове. В една кратка творба поетът отправя искрена молба към Господ Бог:

Ти, Който бдиш от небесата

над человешките съдбини,

над мен десницата Си свята

зарад закрила протегни!

Спази ме, докато направя

що с вяра в Тебе съм познал,

и посегни от мен тогава

да вземеш туй, що си ми дал.

Пенчо Славейков изразява важна истина в съдбата на твореца. Той съзнава много добре, че това, което притежава, не е негова заслуга, а на Господа.

С вярата, която Той му е вдъхнал, и с таланта, който му е дал, поетът има един копнеж -да завърши своята мисия на земята, чрез своята поезия да зарадва хората и да им вдъхне надежда и светлина.

Стоян Михайловски е българският поет, преживял много разочарования. Той е бил издиган неведнъж на върха на поезията, но същевременно е бил хулен и обиждан. За нас той остава един от най-големите ни поети не само защото е създал химна на българската култура „Върви, народе възродени”, но и със своите стихотворения, изпълнени с много вяра, с много упование в Създателя на вселената. В „Лама сабахтани” виждаме точно тази непоколебима вяра. Михайловски също като Вазов е разочарован от хората, от техните дребни интриги, от греховете, в които всички са затънали. Но и той се обръща към Бога:

 Посях любов - пожънах срам, вражди!

Напущам веч световните стъгди -

и в Теб подирям, Господи, подслона!

Поетът знае, че единственият подслон, който ще намери, е в Господ, затова е отчаян, но не обезнадежден. Той вдига погледа си към Него:

 Тъй ястреб, от ловеца повален,

издъхва в някой кът усамотен

с очи, обърнати към небосклона!

Много ценни са и стихотворенията на Димчо Дебелянов, посветени на тази вяра. Ще припомня накратко само две от тях – „Тиха победа” и „Молитва”. В „Тиха победа” поетът пише:

В тревожна мечта се унасям

и виждам през горестен сплин,

че в някаква светла страна съм

на Бога най-светлия син.

Това е стремлението на човека да се приобщи към Бога, да живее в Неговото царство.

В „Молитва” четем:

Сложи ръка на мойте устни,

когато, морна да блуждае,


крила душата ми отпусне

и безутешна възроптае;

сложи ръка и запази ме!


Да не надвие скръб безмерна,

и в гняв, и в горест Твойто име

с похулни думи да зачерна!


Поетът признава, че човешката същност е слаба и той се страхува, че в момент на трудности и беди може да произнесе греховни думи. Затова отправя най-горещата и искрена молитва да бъде опазен.

Бих искал да спомена и още един от нашите класици – Атанас Далчев. Неговата поезията е много образна, усещаме я като че ли с всичките си сетива. Тъкмо чрез тази специфична изразност изпъква убедеността на Далчев, че има Бог, Който ни пази и ни води в този сложен и объркан живот. Ето неговото стихотворение „Молитва”:

Изведи ме вън от всяка сложност,

научи ме пак на простота:

да отдавам сетния петак

от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта

на невинното дете, което

първите снежинки от небето

сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря

с простите на прост, неук език. .

Научи ме, Господи велик,

да живея като всички хора.

Поетът се покланя смирено пред Господ и иска от Него да го научи на най-трудното – простотата.

Християнски мотиви можем да открием и у съвременните ни поети. Ще насоча вниманието към трима от тях, в чието творчество много ясно са изразени християнските добродетели. Манол Манолов от Бургас има много стихотворения, посветени на Господ и на вярата. Особено силно и вълнуващо е „Молитва”:


Господи, Ти виждаш от небето

колко слаб и угнетен съм, Боже.

Знаеш всичко онова, което

моя дух и моя мир тревожи.


Знаеш как сърцето изтерзано

търси в тъмнината път към Тебе.

Знаеш всяка болка, всяка рана,

знаеш как съм сам и непотребен.

Поетът е обърнал поглед към своята душевност, към своето общуване с Бога, за да стигне до великолепния завършек на стихотворението, където тържествува неговата вяра:

Все за теб душата ми жадува

Вярвам, че молитвата ми чуваш.

Друг съвременен поет, Петър Стойков от Варна, има издадени вече няколко стихосбирки, в които откриваме вечните християнски мотиви. Едно от стихотворенията започва с цитат от Библията – от книгата „Иисус, син Сирахов”:

Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси (28:3).

Тук чрез антитези поетът рисува картината на нашето съвремие:

Безмилостни, а искат милост.

Безжалостни, а искат съжаление.

Груби, а искат нежност.

Зли, а искат доброта.

Докога?

Този въпрос, с който завършва стихотворението, е насочен както към самите хора, така и към Господ – докога ще живеем в свят без съжаление, без нежност. Поетът е убеден, че Господ може да промени всичко това. В друга творба П. Стойков се обръща към Господ и разговаря с Него, както един простосмъртен може да разговаря със Създателя на света, с Всевишния. Пита Го съвсем непосредствено:

С какво си облечен, Господи?

Имаш ли дрехи?

Знам, ослепително бели са...


Дай ни ги, Господи

Да бъдем с Твоите дрехи,

а ние ще Ти дадем нашите.

Здрави са, но не са толкова бели.

Разбира се, че не става дума за дрехите на Господ, а за същността Му, за всичко, което Той ни дава – вярата, надеждата, милосърдието. Затова поетът копнее по някакъв начин да се докосне до тези дрехи.

Бих искал да спомена още един съвременен поет - Калин Михайлов. Да завърша с едно негово стихотворение „Триптих”:

Господи,

усетих

силата на празнотата,

силата на нищото

усетих,

силата, която Те отрича,

която ме отрича.

Дай ми

да усетя

силата, която изразява пълнотата,

силата, която всяка сила побеждава,

силата да вярвам, че Те има,

да вярвам, че ме има...


Ако Тебе теняма – за какво да живея,

за какво тази лампа още миг да мъжди?

За какво ми е разум, който диво се смее,

който вечно криви се, който злобно ръмжи?


За какво да живеем, ако я няма вярата в Господ. Ако не Му позволим да влезе в живота ни и да ни променя. А това е възможно и чрез добрата поезия, която четем.


(Със съкращения)

***

Представяне на сп. „Пътечка” в Сандански


На 25 май посетихме Баптистката църква в Сандански, за да запознаем хората с дейността на фондацията „Светлина на Балканите” и с работата по списанията „Прозорец” и „Пътечка”. Църквата в Сандански е нова, построена от самите членове. На долния етаж е социалната кухня. Пастир Димитър Подгорски ни разведе из съседните сгради, които също са собственост на църквата и са строени от нейните членове – действащ медицински център с няколко кабинета, където се преглеждат и невярващи хора, привлечени от качеството на услугите и вниманието към пациентите; напълно оборудвана широкопрофилна болница, която предстои да бъде довършена и открита.

Презвитер Иван Вълков проповядва върху притчата за разумните и неразумните девици. За да гори огънят в светилника (т.е. Светият Дух да дойде в сърцето на човека), е нужно масло, а маслото е любовта. Затова Иисус подготвя учениците за служение – учи ги на любов. Тази любов е нужна и на нас, когато благовестваме, за да ни повярват, че харесваме и обичаме онова, за което говорим.

Опитахме се да убедим хората от Сандански, че в „Светлина на Балканите” сме избрали тези принципи и Бог ни подкрепя. Презвитер Александър Калтакчи разказа за отделите във фондацията, показа снимки от работата в домовете за сираци и възрастни. Светлана Вълкова, главен редактор на „Прозорец”, говори за ролята на списанието в израстването на всеки вярващ и призова присъстващите да се абонират.

Люба Никифорова представи първия брой на детското списание „Пътечка”. Тя описа целите му – да запознава децата с Бога по достъпен начин, без да омаловажава или окастря важните богословски истини, но и без да подценява способността на малките читатели да разбират доста повече, отколкото подозираме. Покани децата от Сандански да изпращат рисунки, кръстословици, игри, трудни въпроси.

Хората ни насърчиха да продължаваме нашето дело.


Свързани:

Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconСписание „Прозорец 1
Замисляме се над него сериозно, а не както на почерпка след погребение на близък, когато животът ни притисне по някакъв начин. Но...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconПоредица събития в помощ на предприемачеството през 2012 година
Фондация „Приложни изследвания и комуникации” в партньорство с Фондация sos предприемачи организират поредица от събития в помощ...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconВ рамките на тяхна съвместна публикация на унгарски език
И на света какво всъщност са Балканите: "Погледът на Одисей", "Ъндърграунд" и "Преди дъжда". Само че когато някой споменава Балканите,...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconБългария на длан
Всеки макет оживява в звук и светлина, пресъздавайки историческите събития през вековете
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconКак Паисий внася "свяст" и светлина в живота на сънародниците си
Паисий Хилендарски е един от най-известните будители, познати на българската история. Делото на живота му е неговата “История славянобългарская”,...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите icon" животът съвсем не е любопитство, а безмислена игра на природата, дяволски кръг, в който се въртим "
Преди да се родя” и “След това” прокарва в българската литература един нов метод на писане – разказва за събития, на които в действителност...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconДипломатически клуб „Глория Палас винаги е бил част от най-романтичните събития в живота на една двойка, като сватбено тържество или кръщене на плода от
Дипломатически клуб „Глория Палас” винаги е бил част от най-романтичните събития в живота на една двойка, като сватбено тържество...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconЗдравеопазване
България -българският лекарски съюз. Той е първият на Балканите и втори в Европа след британския. На този ден се връчва отличието...
Събития от живота на фондация „Светлина на Балканите iconЗдравеопазване
България Българският лекарски съюз. Той е първият на Балканите и втори в Европа след британския. На този ден се връчва отличието...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом